Нереалната Теория на Относителността

[gmladenov]

Здравейте,

В тази тема ще изложа аргументи, че Специалната Теория на Относителността (СТО) не отговаря
на физическата реалност, в която живеем.

Както ще покажа, според СТО разстоянието между един стационарен и един подвижен наблюдатели
има две различни величини, в зависимост от коя страна се смята: от страната на стационарния
наблюдател или от страната на подвижния.

Това, разбира се, няма физически смисъл. В нашата геометрично-плоска вселена, разстоянието
между всеки две точки има само една величина, без значение от коя страна се изчислява.

(Заради многото цифри, темата се получи доста суха и безинтересна. За разбирачите на СТО,
обаче, тя съдържа някои много интересни детайли.)

 

Примерът с ракетата и земята

За целите на текущата дискусия ще използвам следния идеализиран пример:
Инерциално-летяща ракета преминава над два контролни пункта на земята: А и В.
Ракетата се движи със скорост с/2 спрямо земята, а разстоянието между А и В е такова,
че ракетата го изминава за 2 секунди. Тоест, АВ = (c/2)*2 = 1c километра.

Съгласно правилата на СТО, относителното движение на ракетата и земята се описва с две
отправни системи - една стационарна и една движеща се - преводът на координати между които
се извършва с Лоренцовите трансформации.

Нека да приемем земята за стационарна и нека момент (t=0) е моментът, в който ракетата
преминава през точка А в земната отправна система. Нека това да бъде и моментът, в който
началата на земната и ракетната отправни системи съвпадат.

След две секунди време, в момент (t=2), ракетата достига до точка В в земната отправна
система. Така за движението на ракетата в тази система получаваме:

	Движение на ракетата
Начална точка на движение:	А(x=0, t=0)
Крайна точка на движение:	В(x=1с, t=2)
Изминато разстояние:	Δx = (1с-0) = 1с (км)
Изтекло време:	Δt = (2-0) = 2 (сек)
Относителна скорост:	v = Δx/Δt = с/2 (км/с)

Както е прието, изминатото разстояние и изтеклото време се изчисляват като разликата между
крайните и началните координати на движението.

Нека сега погледнем същото това движение от перспективата на движещата се ракета. В нейната
отправна система тя е в покой, докато точките А и В са тези, които се движат.

Ответните координати на тези точки в ракетната отправна система се намират като приложим
правата Лоренцова трансформация в началния и крайния моменти на движението. За яснота
тук са показани само резултатите от трансформацията, а 'γ' е коефициентът на Лоренц:

А(x=0,  t=0)   ->   А'(x'=0,   t'=0)

А(x=0,  t=2)   ->   А'(x'=-γc, t'=γ2)
 

В(x=1с, t=0)   ->   В'(x'=γc,  t'=-γ/2)

В(x=1с, t=2)   ->   В'(x'=0,   t'=γ3/2)

От тези координати намираме следното за движението на точките А' и В' в ракетната система:

	Движение на точка А'	Движение на точка В'
Начална точка на движение:	А'(x'=0, t'= 0)	В'(x'=γc, t'=-γ/2)
Крайна точка на движение:	А'(x'=-γc, t'=γ2)	В'(x'=0, t'=γ3/2)
Изминато разстояние:	Δx' = (-γc-0) = -γc (км)	Δx' = (0-γc) = -γc (км)
Изтекло време:	Δt' = (γ2-0) = γ2 (сек)	Δt' = (γ3/2-(-γ/2)) = γ2 (сек)
Относителна скорост:	v' = Δx/Δt = -с/2 (км/с)	v' = Δx/Δt = -с/2 (км/с)

Съвсем очаквано получихме идентични параметри за движението на точките А' и В' в ракетната
отправна система. Забележителни тук са минусовите знаци на скоростите и разстоянията, които
указват отрицателна посока на движение на точките А' и В': те се движат от дясно наляво
спрямо ракетата.

Разбор

Горните резултати са обобщени в следната таблица, като за удобство тук са показани
абсолютните стойности на съответните величини:

	Стационарна система	Подвижна система
Изминато разстояние:	S = 1с	S' = γc
Изтекло време:	T = 2	T' = γ2
Относителна скорост:	v = с/2	v' = с/2

Както се вижда в таблицата, относителната скорост между земята и ракетата е една и съща и
в двете отправни системи. За сметка на това, обаче, изминатото разстояние и изтеклото време са
различни: в подвижната система те са увеличени с коефициент γ в сравнение със стационарната
система. Тоест, те са разширени.

Сега ще покажем, че подобно разширение е физически безсмислено.

Покрай СТО ние сме възприели идеята, че времето тече различно в подвижни и стационарни
отправни системи - и горната таблица показва именнно това: относителното движение на
ракетата и земята отнема различно време в двете системи.

Освен различното време, обаче, горната таблица показва, че изминатите разстояния също са
различни в двете системи: ако разстоянието АВ в земната система е 1с, то ответното разстояние
А'В' в ракетната система е разширено до γc, където (γ > 1).

Щом времената в две отправни системи са различни, значи всяка от тях има свое собствено време
(иначе времето щеше да е едно). Същият принцип важи и за пространството: щом то е разширено
в една отправна система, но не в друга, значи тези две системи очевидно не делят едно общо
пространство, а всяка от тях има свое собствено пространство.

Работата е там, че времето е абстракция и нищо не ни пречи да имаме колкото си поискаме
времена във вселената. Вселенското пространство, от друга страна, е едно единствено и е общо
за всички материални тела във вселената. Така че няма как две отправни системи да имат свои
собствени пространства, след като по условие във вселената има само едно пространство.

Значи идеята, че пространството в подвижната отправна система е разширено, е физически
безсмислена. Тя изисква съществуването на повече от едно пространства във вселената - а това
не отговаря на реалността.

Нека също така да забележим, че разстоянието АВ, което ракетата изминава в земната отправна
система, представлява разстоянието между началата на земната и ракетната системи. Същото важи
и за разстоянието А'В' в ракетната отправна система.

Съответно ако в началата на двете отправни системи поставим по един физически наблюдател,
то разстоянието АВ ще бъде разстоянието между двата физически наблюдателя в земната отправна
система, докато А'В' ще представлява същото това разстояние в ракетната отправна система.

В Нютоновата физика тези две разстояния са еднакви, тъй като разстоянията са инвариантни и
не зависят от гледната точка. В СТО, обаче, това явно не е така. Двете разстояния са различни и
както е видно в горната таблица, са свързани със следната зависимост:

• А'В' = γАВ, γ > 1 

Както посочихме в увода, обаче, разстоянието между всеки две точки в нашата геометрично-плоска
вселена има само една величина. Така че постановката на СТО, че разстоянията АВ и А'В' са различни,
пак излиза физически безсмислена - този път по съвсем друг критерий.

 

Пътят на светлината

За да сме сигурни, че горните резултати и съждения не са продукт на грешка, сега ще направим
още едни изчисления.

Нека пак да се върнем към примера с ракетата и земята и да си представим, че в момент (t=0)
от точка А в земната отправна система е излъчен лъч светлина към точка В.

Тъй като разстоянието между А и В е 1с, лъчът ще пропътува това разстояние за една секунда
и ще достигне до точка В в момент (t=1). Ако там той бъде отразен обратно, той ще достигне
до точка А след още една секунда в момент (t=2).

След като знаем пътя на светлината в стационарната отправна система, сега искаме да проверим
дали тя изминава същия път и в подвижната отправна система. Според Нютоновата физика пътят
ще бъде същият; въпросът е дали това е така и според СТО.

Долната таблица описва двупосочното движение на светлинния лъч и в двете отправни системи.
На горния ред е пътят на отиване (А до В и А' до В'), а на долния ред е пътят на връщане.
Примовите координати са изчислени с правата Лоренцова трансформация, като за яснота и тук
са показани само резултатите от трансформацията; 'γ' е коефициентът на Лоренц:

	Стационарна система	Подвижна система
Начална точка на движение:	А(x=0, t=0)	А'(x'=0, t'=0)
Крайна точка на движение:	В(x=1c, t=1)	В'(x'=γc/2, t'=γ/2)
Изминато разстояние:	Δx = (1c-0) = 1c (км)	Δx' = (γc/2-0) = γc/2 (км)
Изтекло време:	Δt = (1-0) = 1 (сек)	Δt' = (γ/2-0) = γ/2 (сек)
Скорост на светлината:	v = Δx/Δt = с (км/с)	v' = Δx/Δt = с (км/с)
Начална точка на движение:	В(x=1c, t=1)	В'(x'=γc/2, t'=γ/2)
Крайна точка на движение:	А(x=0, t=2)	А'(x'=-γc, t'=γ2)
Изминато разстояние:	Δx = (0-1c) = -1c (км)	Δx' = (-γc-γc/2) = -γ3c/2 (км)
Изтекло време:	Δt = (2-1) = 1 (сек)	Δt' = (γ2-γ/2) = γ3/2 (сек)
Скорост на светлината:	v = Δx/Δt = -с (км/с)	v' = Δx/Δt = -с (км/с)

Като сумираме абсолютните величини на разстоянията, които светлината изминава в двете посоки,
както и времената, за които светлината изминава тези разстояния, получаваме следното:

	Стационарна система	Подвижна система
Сумарно изминато разстояние:	S = 2с	S' = γ2c
Сумарно изтекло време:	T = 2	T' = γ2
Скорост на светлината:	v = с	v' = с

В таблицата е видно, че докато скоростта на светлината е една и съща и в двете системи, то
изминатото от светлината разстояние в подвижната система е увеличено с коефициент γ в
сравнение със стационарната система. Същото важи и за времето на движение на светлината.

Тези резултати показват същата зависимост между ответните разстояния АВ и А'В', която
намерихме и горе:

• А'В' = γАВ, γ > 1 

 

Коментар

СТО постулира, че скоростта на светлината е една и съща във всички отправни системи (или
инвариантна) и това се показва много добре в горните изчисления. Същите тези изчисления,
обаче, показват и нещо друго много важно: че според СТО разстоянията не са инвариантни,
а имат различни величини в различните отправни системи.

Горе дадохме два отделни примера за тази вариантност (променливост) на разстоянията,
които също така показват и стъпките, с които тя може да бъде възпроизведена.

Единият от примерите - този със светлинния лъч - в същност описва техниката на СТО за
синхронизация на часовници. Това означава, че вариантността на разстоянията се илюстрира с
една от базовите постановки на СТО. Тоест, тук не става дума за някаква странна особеност
на теорията, а за нейна основна характеристика.

Инвариантността на разстоянията е дълбоко заложена в нашето разбиране за вселената и от тази
гледна точка е шокиращо, че дисидентската позиция на СТО по този въпрос въобще не се обсъжда
в литературата. Възможно ли е никой да не забелязва, че разстоянията в СТО не са инвариантни?
Или може би това се знае, но се премълчава?

Какъвто и да е отговорът, фактът е, че в литературата няма и дума за този принципен аспект
на теорията, а той е от решаващо значение за нейната валидност.

Както посочихме по-горе, например, щом приемаме, че вселената има плоска/Евклидова геометрия,
то също така трябва да приемем и че СТО невалидна - по силата на това, че разстоянията в едно
Евклидово пространство са инвариантни, докато според СТО те не са.

Благодаря за вниманието.

Георги Станимиров, програмист
©2020, всички права запазени

Редактирано Август 8, 2020 от gmladenov

[scaner]

Преди 4 часа, gmladenov said:

Както ще покажа, според СТО разстоянието между един стационарен и един подвижен наблюдатели
има две различни величини, в зависимост от коя страна се смята: от страната на стационарния
наблюдател или от страната на подвижния.

Това, разбира се, няма физически смисъл. В нашата геометрично-плоска вселена, разстоянието
между всеки две точки има само една величина, без значение от коя страна се изчислява.

Как реши, че няма физически смисъл? Не е ли по-точно да кажеш, че не пасва на твоите (ограничени в случая) представи за физически смисъл?

Младенов, физическият смисъл не е нещо, което възниква от небитието. Това е характеристика, която се пренася между обектите и зависимостите. След като едно нещо има физически смисъл, то и следствията от него при прилагане на физическите закони трябва да имат физически смисъл. Друг е въпросът какъв е той, какъв е бил още в началото. 

А в случая дори това не е нужно: лоренцовите трансформации не са физически закони, те показват съответствие, координатите които явно имат физически смисъл в едната система, какви ще бъдат като стойности в другата, без, естествено, това съответствие да променя някак кфизическият смисъл - те пак остават координати на същите обекти, моменти свързани със същите събития. Събитията носят физическият смисъл, не конкретните им координати.  Събитиятта си остават същите след трансформациите, така че напразни са опитите ти с бакалски сметки да стигнеш изобщо до смисъл, ако не го виждаш още в изходните си данни

Преди 4 часа, gmladenov said:

В таблицата е видно, че докато скоростта на светлината е една и съща и в двете системи, то
изминатото от светлината разстояние в подвижната система е увеличено с коефициент γ в
сравнение със стационарната система. Същото важи и за времето на движение на светлината.

Тези резултати показват същата зависимост между ответните разстояния АВ и А'В', която
намерихме и горе:

• А'В' = γАВ, γ > 1 

Ей, не се научи да четеш. При това положение грешни сметки не могат да ти помогнат.

Идеята на верните сметки е дадена, както многократно показах, ТУК. Не е нещо сложно, хората са го направили вместо тебе, ползвай го, осмисляй го, полезно е като резултат да си контролираш разсъждения като по-горните, приложимо е точно за твоят случай... Според тях верният резултат който рябва да получиш е

А'В' = АВ/γ, всеизвестното скъсяване. Защо ти настоятелно получаваш обратните резултати, вече го бистрихме, а и се вижда в линка какво пропускаш.

И това е ясно, за ракетата АВ е отсечка, "пръчка" която се движи, и съответно трябва да претърпи лоренцово скъсяване, да е по-къса от дължината и в системата в която е в покой. При това, ако попрочетеш, никой не твърди като тебе, че то нямало фиически смисъл. Тук нещата идват и от кривата терминология която ползваш: отсечката не е скъсена, тя в другата отправна система винаги си е била такава, поради еталоните за време и дължина приети там.  Дължините не са нещо дадено от бога, те са числа, оцифровани на база избрани еталони. В нашият случай имаме две характеристики на една и съща отсечка, определени в две различни отправни системи, т.е. тези две характеристики не могат да съществуват едновременно, съответно не може да се стигне до конфликт във физическият смисъл. "Скъсяване" има смисъл при система с общо време, промяна на размера във времето, тук не е така. Но това е друга тема вече.

 

От тук нататък, къде си допуснал грешка в напоителните сметки по-горе, ще се мъчиш сам. 

Една от причините е смятането с конкретни числа в случая, изключително порочен навик. Те формулите не са дошли от добро, а именно по причина че с конкретни числа се лишаваш от физическите зависимости, заложени във формулите. Вместо да смяташ с моменти 1, 2, пробвай с t1, t2, така смисълът няма да изчезне някъде по пътя от формулите и ще остане в тях до края

Но най-важното - не използвай предразсъдъците си като крайни заключения. Точно в такива пришпорени "заключения" потъва и се удавя физическият смисъл. Не можело било, нямало физически смисъл... Айде бе.

[scaner]

Преди 5 часа, gmladenov said:

Инвариантността на разстоянията е дълбоко заложена в нашето разбиране за вселената и от тази
гледна точка е шокиращо, че дисидентската позиция на СТО по този въпрос въобще не се обсъжда
в литературата. Възможно ли е никой да не забелязва, че разстоянията в СТО не са инвариантни?
Или може би това се знае, но се премълчава?

Интервалите са инвариантни, разбира се, въпросът е какво е това "интервал" в случая. При това преплитане на пространството и времето, което се вижда в трансформациите, няма защо да се очаква че ще са инвариантни само пространствените разстояния. Инвариантът тук е:

И вече приближението при малки спрямо светлината скорости може да покаже, че това се свежда до инвариант на пространствени отсечки.

Така че СТО ни отваря очите за нови зависимости, по-точни от тези които сме наблюдавали в досегашната си практика. И тези зависимости се потвърждават експериментално.

Физиката не стои на едно място Но предразсъдъците стоят... И опирането на тях е тъжна картинка.

[laplandetza]

Многократно обсъждано, СТО няма смисъл. Всичко зависи от Начина на измерване. Про <правилният> начин са налични дълбоки противоречия доказващи Неверност на СТО.

[gooogle≪soft≫]

Преди 2 часа, scaner said:

Как реши, че няма физически смисъл? Не е ли по-точно да кажеш, че не пасва на твоите (ограничени в случая) представи за физически смисъл?

Младенов, физическият смисъл не е нещо, което възниква от небитието. Това е характеристика, която се пренася между обектите и зависимостите. След като едно нещо има физически смисъл, то и следствията от него при прилагане на физическите закони трябва да имат физически смисъл. Друг е въпросът какъв е той, какъв е бил още в началото. 

А в случая дори това не е нужно: лоренцовите трансформации не са физически закони, те показват съответствие, координатите които явно имат физически смисъл в едната система, какви ще бъдат като стойности в другата, без, естествено, това съответствие да променя някак кфизическият смисъл - те пак остават координати на същите обекти, моменти свързани със същите събития. Събитията носят физическият смисъл, не конкретните им координати.  Събитиятта си остават същите след трансформациите, така че напразни са опитите ти с бакалски сметки да стигнеш изобщо до смисъл, ако не го виждаш още в изходните си данни

Ей, не се научи да четеш. При това положение грешни сметки не могат да ти помогнат.

Идеята на верните сметки е дадена, както многократно показах, ТУК. Не е нещо сложно, хората са го направили вместо тебе, ползвай го, осмисляй го, полезно е като резултат да си контролираш разсъждения като по-горните, приложимо е точно за твоят случай... Според тях верният резултат който рябва да получиш е

А'В' = АВ/γ, всеизвестното скъсяване. Защо ти настоятелно получаваш обратните резултати, вече го бистрихме, а и се вижда в линка какво пропускаш.

И това е ясно, за ракетата АВ е отсечка, "пръчка" която се движи, и съответно трябва да претърпи лоренцово скъсяване, да е по-къса от дължината и в системата в която е в покой. При това, ако попрочетеш, никой не твърди като тебе, че то нямало фиически смисъл. Тук нещата идват и от кривата терминология която ползваш: отсечката не е скъсена, тя в другата отправна система винаги си е била такава, поради еталоните за време и дължина приети там.  Дължините не са нещо дадено от бога, те са числа, оцифровани на база избрани еталони. В нашият случай имаме две характеристики на една и съща отсечка, определени в две различни отправни системи, т.е. тези две характеристики не могат да съществуват едновременно, съответно не може да се стигне до конфликт във физическият смисъл. "Скъсяване" има смисъл при система с общо време, промяна на размера във времето, тук не е така. Но това е друга тема вече.

 

От тук нататък, къде си допуснал грешка в напоителните сметки по-горе, ще се мъчиш сам. 

Една от причините е смятането с конкретни числа в случая, изключително порочен навик. Те формулите не са дошли от добро, а именно по причина че с конкретни числа се лишаваш от физическите зависимости, заложени във формулите. Вместо да смяташ с моменти 1, 2, пробвай с t1, t2, така смисълът няма да изчезне някъде по пътя от формулите и ще остане в тях до края

Но най-важното - не използвай предразсъдъците си като крайни заключения. Точно в такива пришпорени "заключения" потъва и се удавя физическият смисъл. Не можело било, нямало физически смисъл... Айде бе.

формулите са създадени за да се смятат с тях конкретни числа , които са количествен израз на закономерности.

 

 

[gooogle≪soft≫]

младенов лт съкращават разстоянията не ги увеличават

 

 

[gmladenov]

Преди 2 часа, gooogle≪soft≫ said:

младенов лт съкращават разстоянията не ги увеличават

Мойте сметки показват само увеличение.
Затова на няколко пъти става дума, че ЛТ е мащабираща.

[gmladenov]

Преди 5 часа, scaner said:

Как реши, че няма физически смисъл? Не е ли по-точно да кажеш, че не пасва на твоите (ограничени в случая) представи за физически смисъл?

Искаш да кажеш, че ако разстоянието от мен до другото дърво е едно,
но от другото дърво до мен е друго, то това някак си е физически смислено??

(Реторичен въпрос. Не се хаби да отговаряш ).

[laplandetza]

Преди 4 минути, gmladenov said:

Искаш да кажеш, че ако разстоянието от мен до другото дърво е едно,
но от другото дърво до мен е друго, то това някак си е физически смислено??

(Реторичен въпрос. Не се хаби да отговаряш ).

Опитвах се да кажа, че е физически смислено, но е Безмислено  <постулираното> от ТО за относно Първи постулат.

Според ТО няма реално <скъсяване> в подвижните системи и ако няма , то със <шаблонен физически метър> , подвижния наблюдател ще открие противоречия, от друга страна ако има <физическо скъсяване> такова като илюзорното при <оптично> измерване, отново Наблюдател би открил противоречия. От тук и СТО  и ТО са Неверни.

[gmladenov]

Преди 15 минути, laplandetza said:

Според ТО няма реално <скъсяване> в подвижните системи ...

СТО мери с двоен аршин.

Като направиш Лоренцовата трансформация, разстоянията излизат увеличени/разширени
в подвижната система. Но ако приемеш подвижния наблюдател за стационарен, всичко пак
става нормално.

Трикът тук е, че когато си стационарен се мери с един аршин, а когато си подвижен се мери с друг.
С този трик разстоянията хем са увеличени, хем не са. Иди после спори какви са.

[laplandetza]

Ако няма реално физическо скъсяване, а пък и да има подобно на <оптичното> , то тогава лесно в теоретичен експеримент доказваме , че има несъответствие в измерените интервали между събития, които всъщност дават Скорост на подвижната система спрямо неподвижната, различна за измереното в подвижна и неподвижна, това пък противоречи на Първи постулат от там че физическите процеси, явления не са еднакви за подвижни и неподвижни системи.

[Exhemus]

Младенов, нямах време да чета дългото "доказателство", но искам да те помоля да провериш - не преплиташ ли измервателните инструменти на двамата наблюдатели?  Т.е. трябва да мериш само с метър1 и часовник1 от една страна и само с метър2 и часовник2 от друга.

[scaner]

Преди 54 минути, gmladenov said:

Искаш да кажеш, че ако разстоянието от мен до другото дърво е едно,
но от другото дърво до мен е друго, то това някак си е физически смислено??

Разбира се. Физическият смисъл е, че двете разстояния не са измерени в един и същи момент време. Губи ти се едновременността във всичките сметки (която принципно липсва когато сравняваш две системи), поради това заключенията ти не са верни

Пример: ако разстоянието от мен до влака в 12:00 часа е било 100 метра, а от влака до мене в 13:00 часа е било 70 километра, има ли някакъв проблем с физическият смисъл?  Е, вади си заключенията.

Хабя се да отговарям, щото не виждам физически разсъждение по въпроса, а само прибързани ерзаци от предразсъдъци. А заключението е, че нещо неуспешно ти върви разбирането на тази елементарна физика, в крайна сметка...

По-добре се съсредоточи на сметките си, да намериш защо не получаваш скъсяване а глупости, а философските разсъждения остави за после, като понабереш достатъчно опит да осмисляш тея неща.

Редактирано Август 8, 2020 от scaner

[gmladenov]

Преди 28 минути, laplandetza said:

Ако няма реално физическо скъсяване, а пък и да има подобно на <оптичното> , то тогава лесно в теоретичен експеримент доказваме , че има несъответствие в измерените интервали между събития ..

Да, това ми беше мисълта с пътя на светлината горе.

В стационарната система светлината изминава разстояние  S = 2с за време T = 2,
докато в подвижната система разстоянието е S' = γ2c, а времето T' = γ2.

Тоест, имаме една и съща светлина, която изминава две различни разстояния в двете системи.
Това би трябвало да се брои за несъотвествие между измерванията.

[gmladenov]

Преди 37 минути, Exhemus said:

Младенов, нямах време да чета дългото "доказателство", но искам да те помоля да провериш - не преплиташ ли измервателните инструменти на двамата наблюдатели?  Т.е. трябва да мериш само с метър1 и часовник1 от една страна и само с метър2 и часовник2 от друга.

Проверил съм, колега.

В стационарната система светлината изминава разстояние  S = 2с за време T = 2, докато
в подвижната система разстоянието е S' = γ2c, а времето T' = γ2.

Значи имаме една и съща светлина, която някак си изминава две различни разстояния в двете системи.
Ако двамата наблюдатели не мерят с различни измервателни уреди, това е физически невъзможно.

Тоест, СТО или е физически невъзможна, или мери с различни аршини в двете системи.

[laplandetza]

Ето схематично простия експеримент. Подвижната система /Кораб, преди ускорението се подготвя всичко, 2 пробни тела разположени линейно на дадено разстояние, но в думерност, едното <горе. другото <долу>. при телата детектор/часовници.  Ускорение , след  него няма <скъсяване> и простр. промени, в кораба си имат шаблонен метър за проверки, проверяват всичко е същото. Сверяват часовниците. Кораба пътува към неподвижна <инсталация с успоредни греди <горе> и <долу> и по гредите сверени детектор/часовници.  Пробните тела се разбиват последователно <горе> и <долу> и се записват моментите, това е скорост на Кораба, относителна спрямо <инсталация>. Отчетените скорости са различни, онези в Кораб са подготвени точно за мерене на собственната си скорост по този начин, повтарям за тях разликата в моментите е нарочно приготвена за да им измери скорост, тяхната скорост, но тяхната скорост, според ТО е и и скорост на <инсталация> ,ако те биха се приели за неподвижни. Същото е и при <инсталация>  Прогнозата на СТО,ТО е измерване на една и съща скорост за да има съответствие с Първи постулат, да ама не!, нищо подобно.

[scaner]

Преди 21 минути, gmladenov said:

Проверил съм, колега.

В стационарната система светлината изминава разстояние  S = 2с за време T = 2, докато
в подвижната система разстоянието е S' = γ2c, а времето T' = γ2.

Значи имаме една и съща светлина, която някак си изминава две различни разстояния в двете системи.
Ако двамата наблюдатели не мерят с различни измервателни уреди, това е физически невъзможно.

Ами както казва класическата физика, един обект за различни времена ще измине различни разстояния. Не е ясно от какво всъщност се впечатляваш, след като имаме точно този казус

Успокой се малко, не става само с говорене. Нещо съвсем елементарни съждения напоследък не ти се отдават...

[laplandetza]

Младенов, броиш ли за кой ли път доказахме Неверност на ТО ? , станаха ли десетина?

[Малоум 2]

Преди 36 минути, gmladenov said:

Тоест, СТО или е физически невъзможна, или мери с различни аршини в двете системи.

Нито едното, нито другото: Твоята задача е грешно зададена - ракетата е Фотон - движи се с С. Не може към полева форма на материята да се "слага" КС, че и сметки да се правят. Те винаги ще са матмодели, неадекватни към физическа реалност.

Спасението е вторият постулат и ... айнщайновото събиране на скорости... Иначе, що не писа, че ракетата се движи с 15С - и хоп, други цифрички, опроверагаващи даже и ... лапландеца, примерно, макар да ти е фен!?.

...

[laplandetza]

Преди 7 минути, Малоум 2 said:

....даже и ... лапландеца, примерно, макар да ти е фен!?.

...

Ти помисли в поредното видно противоречие в ТО. Напълно по СТО доказвам за пореден път нейният физически абсурд, абсурда на ТО и относителност в Айнщайновия и вид.

 

<<<<  Ето схематично простия експеримент. Подвижната система /Кораб, преди ускорението се подготвя всичко, 2 пробни тела разположени линейно на дадено разстояние, но в думерност, едното <горе. другото <долу>. при телата детектор/часовници.  Ускорение , след  него няма <скъсяване> и простр. промени, в кораба си имат шаблонен метър за проверки, проверяват всичко е същото. Сверяват часовниците. Кораба пътува към неподвижна <инсталация с успоредни греди <горе> и <долу> и по гредите сверени детектор/часовници.  Пробните тела се разбиват последователно <горе> и <долу> и се записват моментите, това е скорост на Кораба, относителна спрямо <инсталация>. Отчетените скорости са различни, онези в Кораб са подготвени точно за мерене на собственната си скорост по този начин, повтарям за тях разликата в моментите е нарочно приготвена за да им измери скорост, тяхната скорост, но тяхната скорост, според ТО е и и скорост на <инсталация> ,ако те биха се приели за неподвижни. Същото е и при <инсталация>  Прогнозата на СТО,ТО е измерване на една и съща скорост за да има съответствие с Първи постулат, да ама не!, нищо подобно. ..... >>>>

[laplandetza]

Продължавам , по горния начин при който сме изцяло по СТО, е напълно възможно подвижната система за измерване да измери скороста си , като по голяма от <С>, това СТО очевидно го допуска в себе си.

[Малоум 2]

Преди 8 минути, laplandetza said:

Продължавам , по горния начин при който сме изцяло по СТО, е напълно възможно подвижната система за измерване да измери скороста си , като по голяма от <С>, това СТО очевидно го допуска в себе си.

Очевидно грешиш. Скъсяването на телата е по посока на скоростта им (вектор), а след ускоряване, имаш придобита относителна скорост, спрямо останалите обекти. И когато трябва да измерваш - координати и времена, вече "работиш" с нови еталони за дължина и време, за относителни движения на различните обекти и при прилагане на ЛТ. Ако искаш - отиди на темата "парадокс на стрелата" и виж там как се решава заблудата от "началното" образование. Има смяна на реда на събитията при различните наблюдатели.

Щом ще показваш скорости над С за реални обекти, при инерциални системи - очевидно грешиш.

...

[gmladenov]

Преди 1 час, laplandetza said:

Ето схематично простия експеримент. Подвижната система /Кораб ...

Лапландец, не мога да го разбера примера.

[laplandetza]

Преди 1 минута, Малоум 2 said:

Очевидно грешиш. Скъсяването на телата е по посока на скоростта им (вектор), а след ускоряване, имаш придобита относителна скорост, спрямо останалите обекти. И когато трябва да измерваш - координати и времена, вече "работиш" с нови еталони за дължина и време, за относителни движения на различните обекти и при прилагане на ЛТ. Ако искаш - отиди на темата "парадокс на стрелата" и виж там как се решава заблудата от "началното" образование. Има смяна на реда на събитията при различните наблюдатели.

Щом ще показваш скорости над С за реални обекти, при инерциални системи - очевидно грешиш.

...

Очевидно от години неразбираш нещата. Според ТО няма физическо <скъсяване> на обекти, а и да има по ос на движение , то се вписва също в противоречието. Мисли по проблема за да пораснеш

[Малоум 2]

Преди 2 минути, laplandetza said:

Според ТО няма физическо <скъсяване> на обекти,

Има - няма е въпрос на доказване. При прилагане на ЛТ в СТО - се доказва.

Когато "смяташ" извън постулатите на СТО - нищо не можеш да докажеш.

...