Нереалната Теория на Относителността

[Tahev loren]

Преди 1 час, gmladenov said:

Нека да направя дежурното уточнение, че въпросният мем уж е подкрепен от експериментални
резултати ... но в дейсвителност нито един от експериментите, които го подкрепят, не е извършен извън
атмосферата на земята.

А първите такива екесперименти - спътниковите мисии за картографиране на космическия фон - веднага
откриват движение без репер: така наречената диполна анизотропия.

Значи "собственото движение" на едно тяло в космоса - което според релативизма се води за
неоткриваемо и безсмислено - в дейстителност е експериментално установен факт.

 

Диполната анизотропия е експериментално опровержение на принципа, че "собственото движение" е
неоткриваемо.

Звездната аберация също може да бъде доказателство , че собственото движение е откриваемо.

[scaner]

Преди 20 минути, Втори след княза said:

Ако дадете идея, как да установим, че се върти Земята, а не Небесвода чрез физически методи, ще съм много благодарен. Необходимо ми е в дискусията, че земята е плоска, където се върти небето. 

Махалото на Фуко. Или всякакви негови съвременни вариации, чрез лазерни жироскопи например. Железен метод. Разбира се, срещу неграмотник, който не го разбира, не работи

[Tahev loren]

Преди 49 минути, Втори след княза said:

То, ако има уреди и се виждат звезди, още елините са се ориентирали. Галилей го постулира за затворено лабораторно помещение в което разполагаш с уреди за установяване на закони от механиката, а да речем, а Айнщайн, че чрез ВСИЧКИ физични закони, пак не можем да установим физическо движение.

Ако дадете идея, как да установим, че се върти Земята, а не Небесвода чрез физически методи, ще съм много благодарен. Необходимо ми е в дискусията, че земята е плоска, където се върти небето. 

Разбирам че чрез проява на физични закони не може да се установи собственото движение на тяло, защото законите на физиката са еднакви за всички системи разглеждани в движение или покой, то и за неинерциално движещи се системи законите на физиката са непроменени, само геометрията на движението е по различна. Но звездната аберация е оптично явление, то не е някакъв физичен закон, по точно е следствие от физични закони, но каточе ли чрез него може да се открие инерциално праволинейно движение, без за това да се ползва външна отправна система, както това го изисква механиката.  Но пак се опира до нещо външно за системата, като например източник на светлина. Но самият източник не го ползваме като отправна система за да установим някакво движение.

[scaner]

Преди 33 минути, Втори след княза said:

Съгласен. Особено на нашите ширини е трудно разбираемо. На полюса- безупречно, на екватор не работи.

като познаваш идеята на метода, ще се махнеш от екватора, за да провериш въртенето

Иначе, ето и други начини, предлагани последните хилядолетия:

 

Или в по-осъвременен вариант, ТУК.

[gmladenov]

Преди 1 час, Втори след княза said:

... но ми харесва методът как измерват скоростта без репери, по гладка повърхност.

Хехе, океанските вълни са репер. Така че самолетът не открива собственото си движение,
а движението си спрямо репер.

Въпросът е дали може да се открие движение без репер в космоса ... като се има предвид,
че звездите също са репер. Значи без тяхна помощ.

Известният опит на Майкелсон и Морли (ММ) от 1887г е целял да открие именно собственото
движение на земята в етъра/космоса ... използвайки специално конструиран за целта уред.

Очакването е било опитът да измери "етърен вятър": различна скоростта на светлината в
различни посоки. Както е известно, обаче, опитът дава отрицателен (нулев) резултат.

В следствие на този опит във физиката се заформя убеждението, че движението без репер е
неоткриваемо по принцип. Преди това се е знаело, че то е неоткриваемо с механичен уред,
но след опита на ММ се приема, че то е неоткриваемо дори и с електромагнитен уред. Тоест,
съвсем неоткриваемо.

Тук, обаче, има една тънкост, за която ти самият спомена в предишен постинг. А тя е следната:
Кой е водешият приницип: че движениоето без репер е принципно неоткриваемо ... или че
движението на едно затворерено пространство е принципно неоткриваемо от отвътре.

Когато си вътре в трюма на един Галилеев кораб, ти нямаш никакви репери и съответно няма
как да кажеш дали корабът се движи или не. Какъв извод може да се направи от това, обаче:

• а) че движението без репер принципно е неоткриваемо ... или че
• б) вътре в затворения трюм на един Галилеев кораб принципно не може
  да се определи дали корабът се движи или не

Разликата между а) и б) е дали принципът за неоткриваемост на движението важи само за
затворени пространства  ... или той важи както за затворени пространства, така и за открития
космос.

Физиците на времето приемат опитът на ММ като доказателство за а) ... без да се усетят, че
земната атмосфера - в която е извършен опита на ММ - се явява като един огромен затворен
Галилеев трюм, от вътрешността на който просто няма как да се прецени дали земята се движи
или не.

За целта трябва да се излезе извън трюма (атмосферата) ... какъвто е случая със спътниците за
картографиране на космическия фон, които на секундата откриват собственото движение на земята
в космоса.

Редактирано Март 15, 2021 от gmladenov

[gmladenov]

Преди 7 минути, Втори след княза said:

По- скоро "гладка" океанска повърхност. Ако радиовълните се отразяваха от водни вълни щяха да интерферират и да зависят от посоката им на разпространение. Вярно е, че има репер, но става дума за повърхност, успоредна на плоскостта на движение (примерно), а не за точка.

Не съм те разбрал. Извнявам се.

Наистина в твоя пример няма материален репер. Светлинните вълни са реперът ... които, обаче,
не се признават за репер от релативизма ... а в същност те са най-точният репер.

Диполната анизотропия е именно Доплеровият ефект, за който ти казваш.

Редактирано Март 15, 2021 от gmladenov

[scaner]

Преди 33 минути, gmladenov said:

Въпросът е дали може да се открие движение без репер в космоса ... като се има предвид,
че звездите също са репер. Значи без тяхна помощ.

Поясни, какво значи "движение без репер"? Как изглежда? Как се дефинира? Кисело мляко с чесън? Хлебарки с ботуши? Какъв смисъл влагаш в това словосъчетание?

Защото непрекъснато го ползваш, а смисъл никакъв. Колко пъти трябва да те пита човек? Е, какво очакваш да се случи, когато фантазираш без да влагаш смисъл?

А като не знаеш, защо се срамуваш да си признаеш? Мислиш, че всички са неграмотни като тебе, и може да мине? Тц.

Преди 34 минути, gmladenov said:

Известният опит на Майкелсон и Морли (ММ) от 1887г е целял да открие именно собственото
движение на земята в етъра/космоса ... използвайки специално конструиран за целта уред.

Глупости. Опитът е търсел съвсем конкретно относително движение - относно етера (или обратно, движение на етера спрямо опитната постановка).

Пълен нещастник си във физиката, язък ти за усилията... И напоследък усилено го потвърждаваш.

[gmladenov]

Преди 12 минути, scaner said:

Пълен нещастник си във физиката ...

... рече индоктринираният фанатик.

[gmladenov]

Преди 16 минути, scaner said:

Опитът е търсел съвсем конкретно относително движение - относно етера (или обратно, движение на етера спрямо опитната постановка).

Съвсем явно не си чел реферата на Майкелсон за неговия опит.

Самият реферат се казва "За относителното движение на земята и светлоносещия етър" ... но
в следния цитат от реферата е използвана фразата "движение на земята през етъра":
 

Така че движение "през етъра" ... което е еквивалентно на движение "във етъра" ... очевидно
е съвсем легитимно да се каже. Но един загубен фанатик откъде да ги знае тези неща ??

[scaner]

Преди 15 минути, gmladenov said:

... рече индоктринираният фанатик.

Тъй, тъй, заклещил съм те и съм ти кастрирал всички смислени аргументи. Вижда се че ти липсват

Това не е физика, Младенов, това е просто търсене на извинения - хем искаш, хем не можеш. Класическо положение, при това в най-долен вид.

[scaner]

Just now, gmladenov said:

Самият реферат се казва "За относителното движение на земята и светлоносещия етър" ... но
в следния цитат от реферата е използвана фразата "движение на земята през етъра":

То е есно и също. Приемаш етера за неподвижен, и се движиш през него. Ако не го приемеш, той се движи край тебе. Относително движение отвсякъде.

Ти съвсем изпадна от небето.

[Малоум 2]

Преди 5 часа, Ниkи said:

Излишно е да ви казвам, че светлината се движи по повърхността на балона, съответно нейния път между галактиките се увеличава  в пъти по-бързо от колкото при нормално надуване на балона, а вътре в галактиките не се усеща такава промяна

А и действителното положение на галактиките е невидимо - може да са по-близо до наблюдател, ако е възможна информация по  права линия за наблюдаване - от център-наблюдател до център на друга галактика.

...

[scaner]

Преди 10 минути, Ниkи said:

Това, че е необходима тъмна материя за да се поддържат орбитите на звездите в галактиките означава, че "балона" се надува от тъмната материя. Погледнато в 3D аспект, тъмната материя е виновна за "червеното отместване" (влияе на светлината) и реално няма експоненциално разширение на Вселената

Как така ще се получи, че тъмната материя да влияе на червеното отместване?

[gmladenov]

Преди 1 час, Ниkи said:

Това, че е необходима тъмна материя за да се поддържат орбитите на звездите в галактиките означава, че "балона" се надува от тъмната материя.

Ами не е много сигурно, защото не се знае дали тъмната материя наитсина съществува.
За мен тя е днешният аналог на светлоносещия етър.

След като в началото на 19-ти век се разбира, че светлината е вълна, физиците решават, че
на светлината и трябва среда за разпространение и така измислят светлоносещия етър.

Ако светлината е вълна, то е съвсем логично тя да има нужда от среда ... но в същност въобще
не е задължително. Въпреки това, обаче, съществуването на етъра се приема за даденост,
която никой не оспорва до опита на Майкелсон и Морли през 1887г.

Иначе казано, съществуването на етъра следва логиката "нема начин да нема етър" и така
етърът се приема за даденост без никакви доказателства за неговото съществуване.

Абсолютно същото е положението с тъмната материя днес. Следва се същата логика - "нема
начин да нема тъмна материя" - и въпреки че няма абсолютно никакви доказателства за нейното
съществуване, тя се приема за даденост ... защото нема начин да нема тъмна материя.

Само че "нема начин да нема" не означава, че тя наистина съществува.

Редактирано Август 4, 2021 от gmladenov

[gmladenov]

Преди 30 минути, Ниkи said:

Червеното отместване какво е? Не е ли загуба на енергия на светлината? Светлината, все пак, преминава през нещото... Тъмна материя... "сгъстен вакуум"(моя измислица)...

Аз си мисля същото: не за "сгъстения" вакуум, а че светлината някак губи енергия на много дълги
разстояния (подобно на теорията за "уморената светлина", но не съвсем).

[scaner]

Преди 11 минути, Ниkи said:

Червеното отместване какво е? Не е ли загуба на енергия на светлината? Светлината, все пак, преминава през нещото... Тъмна материя... "сгъстен вакуум"(моя измислица)...

Дай да уточним нещата. За каква енергия става дума? Имаме няколко варианта.

1) Един сноп светлина се състои от много фотони. Всеки фотон носи някаква енергия. Тоест ако намалиш интензитета на тази светлина (количеството фотони за единица време в нея), то нейната енергия се променя. Но не е задължително да имаме "червено отместване" в този случай.

2) Ако светлината се поглъща избирателно, например синият спектър се поглъща по-силно от червеният. Тогава светлината ще почервенее, но това не е червеното отместване за което говорим.

3) променя се енергията на всеки фотон, т.е. се измества целият спектър на светлината, в случая към червеният край. Ето това е червеното отместване за което става дума. И въпросът е, какво може да причини това явление?

Тъмната материя за това се нарича тъмна, защото не се вижда, т.е. не поглъща и не разсейва светлината. Тоест нямаме пряко взаимодействие с фотоните.

Другата възможност е тъмната материя да въздейства чрез гравитацията си. Доказано е, че светлина излъчена в област в по-силен гравитационен потенциал (така наречена потенциална яма) като излезе от тази яма губи енергия и се получава точно червеното отместване за което говорим - отместен спектър. Както и обратно, светлина излъчена извън тази потенциална яма, като навлезе в нея, придобива допълнителна енергия и спектъра се изменя към синьото. Този механизъм има едно интересно качество: ако светлина е излъчена извън потенциална яма, и тя премине през такава и после излезе, тя ще възвърне честотата си. Тоест няма значение през колко такива потенциални ями (а в нашият случай - сгъстъци тъмна материя) премине светлината, тя на практика няма да промени честотата си.

По-точно казано, отместването на спектъра на излъчена светлина зависи от разликата в гравитационите потенциали между точката на излъчване и точката на поглъщане. И в частен случай, ако тъмната материя е достатъчно равномерно разпределена, средният гравитационен потенциал който тя създава ще е еднакъв навсякъде и нейното влияние отпада.

Ако се върнем в нашата реалност, то ние се намираме в област с някакъв потенциал, който не го знаем. Идващата до нас светлина се излъчва в област с някакъв да речем друг потенциал. Следователно ние ще наблюдаваме от различни места малко червено отместване, от други малко синьо, и от източниците на една права линия ще наблюдаваме нещо като разширение на спектралната линия, а не изместване.

Изместване ще наблюдаваме само в един случай - ако тъмната материя расте по плътност с отдалечаване от земята (т.е. гравитационният потенциал който тя създава) расте.със скоростта на наблюдаваното червено отместване, стигайки до космически стойности. Едно че няма разумна физическа причина това да е така (това превръща земята в своеобразен център на света), две наблюденията на поведението на много далечните галактики не показват наличие на такова чудовищно количество тъмна материя там.

 

[scaner]

Преди 30 минути, gmladenov said:

Аз си мисля същото: не за "сгъстения" вакуум, а че светлината някак губи енергия на много дълги
разстояния (подобно на теорията за "уморената светлина", но не съвсем).

Всички теории, при които светлината губи енергия на дълги разстояния попадат под термина "теории за уморената светлина".

Но вече тези теории нямат никакъв шанс, защото има маса нови доказателства именно за разширението.

Едно кратко обзорче ТУК. Повече подробности ТУК.

[gmladenov]

Преди 3 часа, scaner said:

Едно кратко обзорче ТУК. Повече подробности ТУК.

Втората от двете статии (благодаря) представя следните аргументи срещу уморената светлина:

• няма познато взаимодействие, което понижава енергията на фотона без да промени неговия импулс
• теорията за уморената светлина не може да предвиди наблюдаваното времево забавяне (time dilation)
  на червено-изместените светлинни криви на свръхновите
• теорията за уморената светлина не може да произведе спектъра на черно тяло на космическия фон
  (реликтовото излъчване)

Първият аргумент се основава на допусканията, че а) червеното изестване при уморената светлина се
получава от взаимодействия на светлината с материя и б) че светлината сама по себе си не губи енергия
докато пътува из космоса.

Вторият аргумент се основава на допускането, че забавянето на времето (time dilation) е реално явление,
докато третият се основава на допускането, че космическият фон е реликтово излъчване от големия взрив,
а не е нещо друго.

Допускания, допускания, допускания.

Едното от тях е безпорно грешно: че забавянето на времето (time dilation) е реално явление.
Такова явление просто няма. СТО е базирана на елементарна грешка и когато тя се признае, веднага
ще стане ясно, че релативистични ефекти "забаване на времето" и "скъсяване на дължините" са бабини
деветини. Това автоматично инвалидира втория от горните аргументи срещу уморената светлина.

Третият аргумент приема като факт, че космическият фон е реликтово излъчване от големия взрив.
Работата е там, че това не е факт, а хипотеза. Значи хипотезата за уморената светлина се оборва с
друга хипотеза, Макиавелистки представена като факт. Отхвърля се.

Така стигаме до първия аргумент, с който аз в същност съм съгласен. Ако приемем, че светлината
наистина се уморява от взаимодействие с материя, то първият аргумент е валиден и теорията за
уморената светлина трябва да се отхвърли.

Според мен, обаче, светлината губи енергия не от взаимодействие с материя, а по други причини.
Не ми се впуска в подробности (защото нямам доказателства), но така нареченото разширение на
вселената е само оптическа илюзия. Вселената ни подвежда, че се разширява - а в действителност
светлината губи енергия докато пътува из космоса без да взаимодейства с материя.

(Моето предположение е, че силата на гравитацията във вселената не е константа, а бавно се увеличава
с времето - и именно това причинява червеното отместване на светлината от далечни галактики.)

Редактирано Август 5, 2021 от gmladenov

[scaner]

Преди 5 часа, gmladenov said:

Вторият аргумент се основава на допускането, че забавянето на времето (time dilation) е реално явление,
докато третият се основава на допускането, че космическият фон е реликтово излъчване от големия взрив,
а не е нещо друго.

Не е ли крайно време да извадиш главата си от онова тъмно място, дето си я пъхнал?

Учи бе, човече, стратегията "не може защото не може" не работи в тоя живот.

Преди 5 часа, gmladenov said:

(Моето предположение е, че силата на гравитацията във вселената не е константа, а бавно се увеличава
с времето - и именно това причинява червеното отместване на светлината от далечни галактики.)

Тогава трябва да наблюдаваме синьо отместване  

 

Ти страдаш от изключително ограничен кръгозор, което пък води до рудиментарен начин на разсъждение.

Като не разбираш втората стартия, осмисли първата. Ако не си способен и на това малко телодвижение, ей тук в Уикипедията има изброени причините защо този тип теории са мъртви, с препратки към по-детайлни обяснения. В английският вариант има още повече и по-сериозни препратки.

Не става тая работа, като си си въобразил някаква глупост, и тя  най-истинската истина станала...Трябва поне малко знания да се придобиват, дори с риск да ти се променят представите и светогледа.

[scaner]

Преди 28 минути, Ниkи said:

Защото, ако тъмната материя беше повсеместно разпространена, тя щеше да повлияе на закона за гравитацията, както вие с Gravity споменахте:

Напротив.

Гравитацията има две характеристики: потенциал и интензитет. Интензитета се определя от неравномерността, т.е. от разликата в потенциалите. Силата, с която тя действа, е пропорционална на интензитета. Значи ако тъмната материя е равномерно разпределена, независимо че тя осигурява навсякъде някакъв потенциал, интензитетът т.е. силата с която влияе на материята, ще бъде нула. Затова очаква се да не е равномерно разпределена, именно за да повлияе на движението на телата.

Преди 33 минути, Ниkи said:

Нещо трябва да издува балона

Тъмната енергия. Естественият член, присъстващ в уравненията за гравитацията на Айнщайн. Тя има свойства на антигравитация, но това е само повърхностният поглед. Тя има основно влияние на геометрията на пространството, независимо от останалата материя.

Преди 10 минути, Ниkи said:

Да, точно това е в основата на хипотезата ми: нарастването на плътността на тъмната материя, но не с отдалечаването а с нарастване на разстоянието между нас и наблюдавания обект. Ефектът "червено отместване" се получава не в следствие на преминаване през "потенциална яма" а от забавяне на скоростта на светлината. А скоростта на свсетлината се забавя не буквално а от постоянно увеличаващият се (с нарастването на плътноста на тъмната материя) път, който трябва да се измине от светлината. Тогава се запазва и ефектът "забавяне на времето"

Има едни много интересни и важни наблюдения по отношение на константата на тънката структура. Това е константа, която характеризира силата на електромагнитното взаимодействие, а от там и оптическите свойства на атомите, включая характеристиките на спектрите на атомите. Тази константа се изразява като пропорционална на електрическият заряд на електрона, и обратно пропорционална на скоростта на светлината и планковата константа:

Наблюдавайки далечни източници като квазарите, може да се оцени как тази констнта се променя в различни космологични епохи, и съответно от разстоянието до източниците. Не ми се търси сега изследването, много хитро е проведено и много добре е описано популярно в Scientific American от 90-те години, но резултатът е, че тази константа на практика не се променя в последните 10 милиарда години. По-точно, промяната е на границата на точността на измерването, има лек тренд на намаляване в рамките на 2% за този период. Има и други наблюдения над тази константа, на база изследване на естественият ядрен реактор в Габон, което дава информация за тази константа преди 2 милиарда години, резултатът е същият.

Вероятността и трите константи едновременно да се променят във времето (заедно с предполагаемата промяна на скоростта на светлината) по специфичният закон е нищожна. Тоест това наблюдение може да се тълкува като добро приближение, че тези константи в последните 10 милиарда години не се променят, съответно не зависят от количеството на тъмната материя.

[scaner]

Преди 6 минути, Ниkи said:

Ти не си ме разбрал, точно това казвам и аз, но явно не съм се изразил правилно. Ако тъмната материя е равномерно разпределена, закона за гравитацията щеше да важи и за галактиките. Под "да повлияе на законът" имах предвид "законът да стане всеобхватен".

Сега те разбрах.

Преди 6 минути, Ниkи said:

Значи, доразвивам хипотезата. Сменяме термина "Тъмна материя" с "Тъмна енергия"... Тя раздува "балона"  , но погледнато в 3D аспект, как влияе? С освобождаване на пространството от нормална материя е възможно тази енергия да увеличава плътността си и да влияе на светлината.

Тъмната енергия има други важни свойства, произтичащи от теорията - с раздуването на балона тя да запазва плътността си. И това свойство се потвърждава от наблюденията на WMAP, интерпретирани в голям мащаб време и далечина. Но за светлината дали нещо и влияе - за това разправям за тънката структура.

Преди 9 минути, Ниkи said:

Не разбрах връзката с константата на тънката (фината) структура

Връзката е, че в нея участват три константи, включая тази на светлината. Ако скоростта на светлината се мени с времето, то трябва и останалите две да се менят, и то по такъв закон че константата на тънката структура да не се променя, както е по наблюденията. Това е изключително маловероятно.

[Малоум 2]

Преди 13 часа, gmladenov said:

няма познато взаимодействие, което понижава енергията на фотона без да промени неговия импулс

Преди 13 часа, gmladenov said:

Така стигаме до първия аргумент, с който аз в същност съм съгласен. Ако приемем, че светлината
наистина се уморява от взаимодействие с материя, то първият аргумент е валиден и теорията за
уморената светлина трябва да се отхвърли.

(Има таково - ускорено движение на заряд. При етер* - за да се ускорява заряд, трябва да поглъща и излъчва от околно ЕМПоле, тоест, да следва подредена подложка на физическия вакуум. Така - честотата и дължината на пакета на преизлъченият фотон, зависят от скоростта, като се запазва енергията на "погълнато-излъчено" - скоростта е вектор.  Самото "червено отместване" е открито за ЕМВълни - а те са смес от множество фотони и са със сферична симетричност на Фронта си - дължина на вълна е отстояние на фронтове на вълната.  Ако излъчвателят относително наблюдател се "приближава" - сгъстен фронт (интерпретация за къса дължина на вълна) - синьо отместване, ако се "отдалечава" (увеличена дължина на вълна) - червено отместване. Да, обаче се оказва, че Всички фотони от вълните го претърпяват отместването. Значи, ако се знае как се движат обектите, как "се правят фотоните" - сърфират по етер* подложка с "поглъщане-излъчване" на фотони от околното поле - всичко си идва на мястото. Та, средата на пренос на импулс е самият етер* - по-скоро, структурирана подложка от подреждане на неговите частици, участващи в преноса. Външните полета - само "забавят-забързват" скоростта на раждане преизлъчени фотони (колектив) с вълни, доколкото акт преизлъчване е за "нула" време. В космическия вакуум - средно, преносът на импулс с вълни - е с равни фазова и групова скорост, преносът е с максимална скорост и затова - няма "хабене" на енергията на вълната. Във всяка друга среда, променяща фазова и групова скорост - ще има "умора". )

...

[gmladenov]

Преди 8 часа, Ниkи said:

Сменяме термина "Тъмна материя" с "Тъмна енергия"... Тя раздува "балона"

Така вече става. Докато тъмната материя е измислена, то тъмната енергия е много вероятна.

Принципно, както и да го въртим и сучем, червеното отместване изглежда да се получава от някаква
промяна в космоса, която се случва докато светлината пътува през него.

Днешната наука приема, че тази промяна е увеличаване на пространството между галактиките.
Тази хипотеза, обаче, страда от очевидния недостатък, че тя изисква празното пространство някак
си да се увеличава; да се създава допълнителен вакуум във вселената ... което е смехотворно.

Ако приемем, обаче, че празното пространство не е баш празно, то тогава има логика да му придадем
различни свойства - и от там вече може да твърдим, че някои от тези свойства се променят с времето.

Дали това е неговата енергия или пък неговият гравитационен потенциал е все тази. Важното е, че някакава
характеристика на пространството се променя с времето и именно това води до наблюдаваното червено
отместване.

Това е далеч по-правдоподобно от концепцията, че във вселената се създава допълнителен вакуум.

Редактирано Август 5, 2021 от gmladenov

[gmladenov]

Преди 10 часа, scaner said:

Не е ли крайно време да извадиш главата си от онова тъмно място, дето си я пъхнал?

Учи бе, човече, стратегията "не може защото не може" не работи в тоя живот.

Ти страдаш от изключително ограничен кръгозор, което пък води до рудиментарен начин на разсъждение.

Не става тая работа, като си си въобразил някаква глупост, и тя  най-истинската истина станала...Трябва поне малко знания да се придобиват, дори с риск да ти се променят представите и светогледа.

На какъв въпрос отговаряш, майна ... или просто обчиаш да си говориш сам и да се тръшкаш.

[gooogle≪soft≫]

Преди 1 час, gmladenov said:

Ако приемем, обаче, че празното пространство не е баш празно, то тогава има логика да му придадем
различни свойства - и от там вече може да твърдим, че някой от тези свойства се променят с времето.
Дали това е енергията на пространството или пък неговият гравитационен потенциал е все тази.
Важното е, че някакава характеристика на пространството се променя с времето и именно това води
до наблюдаваното червено отместване.

Това е далеч по-правдоподобно от концепцията, че във вселената се създава допълнителен вакуум.

Пак се стига до идеята за светоносният Етър, абсолютно празно пространство надарено със физически свойства, т.е не е запълнено а представлява самата пълнота, придава обем на материята от там и плътност на материята. Но тогава трябва да се признае верността на модела на ОТО и СТО, според които пространството е надарено с физически характеристики които му дават свойства, подобни на материята да се криви скъсява или раздува.