Нереалната Теория на Относителността

[Малоум 2]

Преди 9 минути, Втори след княза said:

Не мога да реша пред себе си проблем за движение на инерциални системи.

Стигам до извода, че всяка от системите може да бъде приета за неподвижна от наблюдател в нея, т.е. избираме неподвижната, правим нещо своеволно, а не откриваме обективна реалност. 

Прочее, така постъпвам с разстоянието- мястото дето ще вмъкна гардероб започвам да меря от стената, а не от абсолютна точка. После в магазина меря гардероба от неговата стена и всичко си пасва. Времето също- започвам да меря за колко време ще се свари яйцето от момента на завиране на водата. Не от Сътворението на света.

Значи времето и разстоянията са относителни, а не абсолютни. Всичко е в движение и няма никога да намерим абсолютна точка, от която другите да са координати. Всичко е относително.

Така ли е или греша?

Почти не грешиш. Има стар афоризъм - Всичко е относително, дори самият Айнщайн!

Силата от ускорението е абсолютна за потърпевшото. Колкото я измери (ако му е възможно) - толкова е... Все пак - има някаква условност - сетивата ни отчитат лъчения-резултат от събития, станали в миналото ни. И ако искаме да знаем времето и мястото, в момент "случване", трябва да изчисляваме, т. е., има отлагане на "чувството"... Докато силата - направо ни удря "на място"! - няма значение дали ще я почувстваме с отлагане във времето.

...

[gmladenov]

Преди 7 часа, Втори след княза said:

Значи времето и разстоянията са относителни, а не абсолютни.

Според СТО е така, но според класическата физика не е.

Принципно, всички измервания са сравнения и всички мерки са относителни.
Метърът и градусът, например, не са абсолютни мерки, а избрани от нас еталони,
с които мерим разстояния и температури.

Значи измерванията и мерките със сигурност са относителни - но самите измервани
величини не винаги са относителни. Абсолютната нула, например, е абсолютна; само
мерките, с които я изразявяме и мерим, са относителни.

Според класическата физика същото правило важи и за разстоянията. В СТО, от друга
страна, стационарен и подвижен наблюдатели ще измерят различно разстояние между две
тела дори да използват еднакви еталони. Тоест, в СТО самите разстояния са относителни.

Както съм посочил в началото на тази тема, обаче, това не отговаря на реалността.

СТО смята разстоянията за относителни защото тя (безусловно) приема, че  скоростта
на светлината е еднаква във всички отправни системи. И ако приемем това допускане
за вярно, то сметките показват, че разстоянията и времената трябва да са относителни.
Но ако откажем да приемем въпросното допускане за вярно, то разстоянията и времената
няма да са относителни.

Това е важно да се уточни, защото относителността на разстоянията и времената е
математическо следствие от постоянството на скоростта на светлината, а не наблюдение.
Във физиката никога не е превен експеримент, който пряко да потвърждава относителността
на разстоянията.

Релативистите ей сега ще скочат, че относителността на разстоянията е косвено потвърдена.
Фактът си остава, обаче, че такова основно положение на СТО никога не потвърдено с
пряк експеримент.

[Малоум 2]

Преди 13 часа, gmladenov said:

Значи измерванията и мерките със сигурност са относителни - но самите измервани
величини не винаги са относителни. Абсолютната нула, например, е абсолютна; само
мерките, с които я изразявяме и мерим, са относителни.

Според класическата физика същото правило важи и за разстоянията. В СТО, от друга
страна, стационарен и подвижен наблюдатели ще измерят различно разстояние между две
тела дори да използват еднакви еталони. Тоест, в СТО самите разстояния са относителни.

Както съм посочил в началото на тази тема, обаче, това не отговаря на реалността

Кое отговаря на реалността .... принципно се договаря в процеси на изследвания. На база факти от повторяеми експерименти.

Формално, може да се приеме, че което можем да измерим на експеримент е "относително", а което е недостъпно за експеримент - "абсолютно". Според мен - няма много да сгрешим...

...

[laplandetza]

Преди 18 часа, gmladenov said:

Според СТО е така, но според класическата физика не е.

Принципно, всички измервания са сравнения и всички мерки са относителни.
Метърът и градусът, например, не са абсолютни мерки, а избрани от нас еталони,
с които мерим разстояния и температури.

Значи измерванията и мерките със сигурност са относителни - но самите измервани
величини не винаги са относителни. Абсолютната нула, например, е абсолютна; само
мерките, с които я изразявяме и мерим, са относителни.

Според класическата физика същото правило важи и за разстоянията. В СТО, от друга
страна, стационарен и подвижен наблюдатели ще измерят различно разстояние между две
тела дори да използват еднакви еталони. Тоест, в СТО самите разстояния са относителни.

Както съм посочил в началото на тази тема, обаче, това не отговаря на реалността.

СТО смята разстоянията за относителни защото тя (безусловно) приема, че  скоростта
на светлината е еднаква във всички отправни системи. И ако приемем това допускане
за вярно, то сметките показват, че разстоянията и времената трябва да са относителни.
Но ако откажем да приемем въпросното допускане за вярно, то разстоянията и времената
няма да са относителни.

Това е важно да се уточни, защото относителността на разстоянията и времената е
математическо следствие от постоянството на скоростта на светлината, а не наблюдение.
Във физиката никога не е превен експеримент, който пряко да потвърждава относителността
на разстоянията.

Релативистите ей сега ще скочат, че относителността на разстоянията е косвено потвърдена.
Фактът си остава, обаче, че такова основно положение на СТО никога не потвърдено с
пряк експеримент.

Стана интересно.

Ето и моя кратък поглед.  Времето е псевдоотносително, но не е абсолютно , Пространството е псевдоабсолютно но не е  относително , Времепространство е Променливо.

[laplandetza]

Извинявам се, но за да не вдигам излишна тема, да питам в тази.

Според Неподвижен наблюдател, правилно ли е да изчислим скъсяване дължина на права, която е под ъгъл спрямо относителна скрост. Правилно ли е просто в Лоренц фактор при стойност относителна скорост да въведем умножение с коефициент, който е Косинус на ъгъла между вектор скорост и ъгъла на правата. Пробвах да го проверя, но не ми се получава да е Правилно. Как го виждате вие.

п.п Изчислил съм и по друг начин, който е логически Правилен, пробвах и да сравня, пак не се получава.

Как го правят , как се изчислява при практич. приложение на СТО ?

 

Редактирано 20, 2021 от laplandetza

[laplandetza]

Преди 13 минути, laplandetza said:

Извинявам се, но за да не вдигам излишна тема, да питам в тази.

Според Неподвижен наблюдател, правилно ли е да изчислим скъсяване дължина на права, която е под ъгъл спрямо относителна скрост. Правилно ли е просто в Лоренц фактор при стойност относителна скорост да въведем умножение с коефициент, който е Косинус на ъгъла между вектор скорост и ъгъла на правата. Пробвах да го проверя, но не ми се получава да е Правилно. Как го виждате вие.

п.п Изчислил съм и по друг начин, който е логически Правилен, пробвах и да сравня, пак не се получава.

Как го правят , как се изчислява при практич. приложение на СТО ?

 

Открих си грешки в пресмятане, излиза Правилно, само ползваме Косинус от ъгъла по Относит. скорост, двете се вдигат на квадрат. Получава се.Съвпада и  с моето различно извеждане.

[Станислав Янков]

Теорията на относителността води до съвсем реални следствия, но е трудна за осъзнаване, заради предшестващия житейски опит на човека, преди да се запознае с теорията. От деца всички сме свикнали с определено поведение на събитията, които познаваме и нещо по-сложно за установяване, като СТО и ОТО, ни затруднява - изисква да променим представи, които са се възпроизвеждали у нас още от деца. Положението е подобно на това, да се опитаме да обясним, какво в класическата механика означава ИОС с равномерно, праволинейно движение, на някой беден и необразован нещастник, който няма дом и преживява ден за ден на улицата. Той страшно трудно би осъзнал, как нещо без усилие може да се движи равномерно и праволинейно, докато на него през целия му живот се налага да полага усилие, за да се движи и не полага никакви усилия, само когато не се движи по никакъв начин. Подобен преход на осъзнаването изисква и преминаването от класическата механика към теориите на относителността.

Още примерът, който се ползва от автора на тази тема, в опит да се покаже несъществуващата нереалност на СТО, демонстрира дълбоката му привързаност към старите му представи - същите, които много, много пречат за осъзнаването на СТО и на изводите, които произтичат от нея. Примерът е с наблюдател в ракета и с друг наблюдател на "неподвижната" Земя. Да, ама всъщност Земята се движи - около Слънцето, в галактиката, в галактическия куп на нашата галактика... Земята е като втора ракета! Много по-удачно щеше да бъде, примерите да се разглеждаха с движение на две ракети една срещу друга (или отдалечаващи се една от друга) в дълбокия Космос. Така се избягват интуитивните усложнения, които сложните движения на Земята и на ракетата около Земята предизвикват.

Ако имахме само една ракета в дълбокия Космос - тя щеше да се усеща от всички, свързани с нея, като съвършено неподвижна. Нямаше да има нищо около ракетата, спрямо което тя да се движи - нито звезди, нито други ракети, а само "неподвижна" тъма (условно неподвижна, защото пространството никога не спира да се разширява и при това - с леко ускорение с времето). Тогава в далечината се появява друга ракета, която се разминава много близо с нашата ракета. Тук СТО е съвършено ясна, освен за онези, които не желаят да я разберат. Според нас, в нашата ракета, която ние си считаме за неподвижна, движи се другата ракета и затова ние отчитаме нейната дължина по посока на движението ѝ лоренцово-скъсена в сравнение с дължината ѝ в "покой", а масата ѝ - леко увеличена в сравнение с масата ѝ в "покой". В същото време, наблюдателите в другата ракета, която те също считат за неподвижна по отношение на себе си, смятат за неподвижна нашата ракета и поради това те също възприемат нашата ракета като лоренцово-скъсена по отношение на тях и с по-висока маса в сравнение с масата ѝ в "покой". Тяхната ракета си е с "нормалните" размери и маса, понеже я възприемат за неподвижна спрямо тях, както и нашата ракета си е с "нормални" размери и маса от наша гледна точка, защото ние си я считаме за неподвижна. Какво чак толкова сложно има за осъзнаване относно тая СТО?!!!!!

Редактирано 21, 2021 от Станислав Янков

[laplandetza]

Преди 15 минути, Станислав Янков said:

Т...Какво чак толкова сложно има за осъзнаване относно тая СТО?!!!!!

И аз това питам. Щом ти е просто я виж тука тоя Проблем :

 

 

 

[Станислав Янков]

Преди 13 минути, laplandetza said:

И аз това питам. Щом ти е просто я виж тука тоя Проблем :

 

 

 

Какъв е тоя проблем или "парадокс", както го наричаш?! И как се определя, че едната от двете системи е "неподвижна", след като абсолютно всичко във Вселената се движи?! Защо да е неподвижна К, а не К1?!

Редактирано 21, 2021 от Станислав Янков

[laplandetza]

Преди 2 минути, Станислав Янков said:

Какъв е тоя проблем или "парадокс", като го наричаш?! И как се определя, че едната от двете системи е "неподвижна", след като абсолютно всичко във Вселената се движи?! Защо да е неподвижна К, а не К1?!

Според Айнщайн Съществува Физическо Състояние в Покой, но то било абсолютно неразличимо от другите инерциални състояния до времето на Айнщайн и това заляга в Постулатите.Така всичко му дава право да приеми симетрична относителност и да приема еквивалентност за системи в движения и Състояние Покой, като при разглежданията смело си заплюва която и да е система като еквивалентна на Покой.  Отново отбелязвам Айнщайн е приел съществуване на състояние Физически Покой. Системата К е в Състояние на Физически Покой и  както видяхме това състояние е Различимо.

[Станислав Янков]

Just now, laplandetza said:

Според Айнщайн Съществува Физическо Състояние в Покой, но то било абсолютно неразличимо от другите инерциални състояния до времето на Айнщайн и това заляга в Постулатите.Така всичко му дава право да приеми симетрична относителност и да приема еквивалентност за системи в движения и Състояние Покой, като при разглежданията смело си заплюва която и да е система като еквивалентна на Покой.  Отново отбелязвам Айнщайн е приел съществуване на състояние Физически Покой. Системата К е в Състояние на Физически Покой и  както видяхме това състояние е Различимо.

Етера е отхвърлен отдавна, от самоя Айнщайн. Състоянието "покой" се определя от това, къде е наблюдателя/регистриращата апаратура. Когато наблюдателят/апаратурата е в К - той ще възприема (условно) К като система в покой. Но ако наблюдателят/апаратурата е в системата К1 - той ще възприема системата К1 като система в покой. Няма никакво ограничение, наблюдателят/апаратурата да може да бъде в К, но да не може да бъде в К1. Реално за никоя от двете системи не може да се каже, че е в покой - двете системи се движат (И ДВЕТЕ) една спрямо друга.

[laplandetza]

Преди 1 минута, Станислав Янков said:

Етера е отхвърлен отдавна, от самоя Айнщайн. Състоянието "покой" се определя от това, къде е наблюдателя/регистриращата апаратура. Когато наблюдателят/апаратурата е в К - той ще възприема (условно) К като система в покой. Но ако наблюдателят/апаратурата е в системата К1 - той ще възприема системата К1 като система в покой. Няма никакво ограничение, наблюдателят/апаратурата да може да бъде в К, но да не може да бъде в К1. Реално за никоя от двете системи не може да се каже, че е в покой - двете системи се движат (И ДВЕТЕ) една спрямо друга.

Най общо е така при Айнщайн, а етер е отхвърлен от едни крайно умни хора още преди Айнщайн, той обаче е направил много важна крачка или по точно крачки и има уникален за цивилизацията принос.

Както казах , според Него Съществува Състояние на Физически покой. Дори това не е необходимо за Парадокса, но е Необходимо за Методът. 

В други теми и с други парадокси съм доказал Неиметрична относителност, нямам намерение да се повтарям за кой ли път.

Никога Недей да забравяш, когато в ТО Една ИОС система е набелязана за Неподвижна , тя изцяло приема Абсолщтно Отсъствие, Липса на всякакви движения Докато ЕМГ прогресира между обектите. Обекти Не се движат Докато светлина съществува между тях.Това всъщност е Пълно Описание на една Физически,Локално Космически Неподвижна система.

[laplandetza]

Преди 31 минути, Станислав Янков said:

...

Нали ти беше просто , какво става с Методът, хайде да не е самия метод, само Парадокса преди него. Пробвай да Убиеш Парадокса............

[Станислав Янков]

Преди 1 час, laplandetza said:

Най общо е така при Айнщайн, а етер е отхвърлен от едни крайно умни хора още преди Айнщайн, той обаче е направил много важна крачка или по точно крачки и има уникален за цивилизацията принос.

Както казах , според Него Съществува Състояние на Физически покой. Дори това не е необходимо за Парадокса, но е Необходимо за Методът. 

В други теми и с други парадокси съм доказал Неиметрична относителност, нямам намерение да се повтарям за кой ли път.

Никога Недей да забравяш, когато в ТО Една ИОС система е набелязана за Неподвижна , тя изцяло приема Абсолщтно Отсъствие, Липса на всякакви движения Докато ЕМГ прогресира между обектите. Обекти Не се движат Докато светлина съществува между тях.Това всъщност е Пълно Описание на една Физически,Локално Космически Неподвижна система.

Не мога да разбера логиката, която застъпваш. Състояние на физически покой не може да съществува, понеже във всеки един миг Вселената се движи - непрекъснатото разширяване на пространството. Покоят може да бъде само условен, относителен, зависим от състоянието/местоположението на наблюдателя/регистриращата апаратура. Само един наблюдател/апаратура може да регистрира нещо, което той да възприема като условно "неподвижно" от негова гледна точка и нещо друго, което да възприема като подвижно. Този наблюдател/апаратура обаче може най-спокойно да бъде свързан и с подвижното нещо и тогава вече подвижното нещо ще му изглежда "неподвижно", а пък "неподвижното" ще започне да възприема като подвижно. Ако ти си на ЖП-гарата - на теб влакът ще ти изглежда като подвижен, а гарата, на която ти стоиш - като "неподвижна". Обаче ако си във влака - на теб влакът ще ти изглежда като "неподвижен", а перонът ще ти изглежда да се движи. Ако ти си свързан с всичките онези неща, които се движат спрямо твоето Състояние на Физически покой - на теб ще ти изглежда, че се движи Състоянието на Физически покой, което означава, че всъщност то въобще няма да е покой, а ще е движение. Дори когато един влак, спрял на гара, ти изглежда "неподвижен", реално химическите елементи, от които той е изграден, непрекъснато се движат спрямо теб и точно благодарение на това ти успяваш да възприемеш влака. Ако го нямаше това постоянно движение на атомите на влака спрямо теб - ти нямаше да възпремаш нищо. Тогава на мястото на влака щеше да има само празно пространтво (разширяване на Вселената).

Редактирано 21, 2021 от Станислав Янков

[laplandetza]

Преди 1 минута, Станислав Янков said:

Не мога да разбера логиката, която застъпваш. Състояние на физически покой не може да съществува, понеже във всеки един миг Вселената се движи - непрекъснатото разширяване на пространството. Покоят може да бъде само условен, относителен, зависим от състоянието/местоположението на наблюдателя/регистриращата апаратура. Само един наблюдател/апаратура може да регистрира нещо, което той да възприема като условно "неподвижно" от негова гледна точка и нещо друго, което да възприема като подвижно. Този наблюдател/апаратура обаче може най-спокойно да бъде свързан и с подвижното нещо и тогава вече подвижното нещо ще му изглежда "неподвижно", а пък "неподвижното" ще започне да възприема като подвижно. Ако то си на ЖП-гарата - на теб влакът ще ти изглежда като подвижен, а гарата, на която ти стоиш - като "неподвижна". Обаче ако си във влака - на теб влакът ще ти изглежда като "неподвижен", а перонът ще ти изглежда да се движи. Ако ти си свързан с всичките онези неща, които се движат спрямо твоето Състояние на Физически покой - на теб ще ти изглежда, че се движи Систоянието на Физически покой, което означава, че всъщност то въобще няма да покой, а ще е движение. Дори когато един влак, спрял на гара, ти изглежда "неподвижен", реално химическите елементи, от които той е изграден, непрекъснато се движат спрямо теб и точно благодарение на това ти успяваш да възприемеш влака. Ако го нямаше това постоянно движение на атомите на влака спрямо теб - ти нямаша да възпремаш нищо. Тогава на мястото на влака щеше да има само празно пространтво (разширяване на Вселената).

Аз съм с релативистки идеи.Относителност има в пълна сила и точно както казваш Космос се променя и няма никакъв <постоянен> покой, няма класически модели.Няма и етер в класическите му форми.За мен изобщо не идва дума и за етер. Аз открих уродства и лъжи в ТО и просто показвам един план на Модел по близък до Природата, Модел на относителност в който има локално състояние на покой, физически покой, което е псевдоабсолютно , това състояние е променливо т.е. относително, зависимо от Нещоси, Неща, ние не знаем .

Сега си помисли, възможно ли е Светлина докато съществува между неподвижни по между си обекти, самите обекти да са подвижни  и променят светлинен път. Възможно  е нали, а щом е възможно всички еднакво ли променят светлиненен път или едни по малко, други повече, а има ли такива които изобщо не го променят? Мисли за това без да ползваш ТО, тъй като тя е изградена на отричащи Постулати възможност за движение на неподвижни обекти в системата си спрямо светлина за Наблюдатели Неподвижни в Една система. С други думи ТО забранява да съществува движение в собствената ти система, движение на приети за неподвижни обекти и наблюдатели.Такув начин на постулирана аргументация води до провала на тази теория.

 Погледни посочения от мен Парадокс и пробвай да осъзнаеш теоретичня абсурд в ТО , частност СТО.

[Станислав Янков]

Преди 10 минути, laplandetza said:

Аз съм с релативистки идеи.Относителност има в пълна сила и точно както казваш Космос се променя и няма никакъв <постоянен> покой, няма класически модели.Няма и етер в класическите му форми.За мен изобщо не идва дума и за етер. Аз открих уродства и лъжи в ТО и просто показвам един план на Модел по близък до Природата, Модел на относителност в който има локално състояние на покой, физически покой, което е псевдоабсолютно , това състояние е променливо т.е. относително, зависимо от Нещоси, Неща, ние не знаем .

Сега си помисли, възможно ли е Светлина докато съществува между неподвижни по между си обекти, самите обекти да са подвижни  и променят светлинен път. Възможно  е нали, а щом е възможно всички еднакво ли променят светлиненен път или едни по малко, други повече, а има ли такива които изобщо не го променят? Мисли за това без да ползваш ТО, тъй като тя е изградена на отричащи Постулати възможност за движение на неподвижни обекти в системата си спрямо светлина за Наблюдатели Неподвижни в Една система. С други думи ТО забранява да съществува движение в собствената ти система, движение на приети за неподвижни обекти и наблюдатели.Такув начин на постулирана аргументация води до провала на тази теория.

 Погледни посочения от мен Парадокс и пробвай да осъзнаеш теоретичня абсурд в ТО , частност СТО.

Знаем, че ТО работи. Например, американците пак изпратиха апарат Марс. Марс е на голямо разстояние от Земята. При това голямо растояние, ако сигналите за управление на марсианския РОУВЪР и информацията от РОУВЪР-а към Земята се изпращаха по законите на класическата механика, а не по тези на ТО, отклонението им от очакваното място щеше да е голямо - с разлика от километри и даже от десетки километри. Изпращаните сигнали нямаше да могат да достигат до приемниците на РОУВЪР-а и на НАСА и така този спуснат на Марс апарат щеше да е неуправляем и въобще безполезен. След като ТО очевидно работи - защо трябва да я усложняваме с допълнителни, неверни неща, но за сметка на това пък пасващи на разбиранията на неразбиращите ТО?! Това е съвсем излишно усложняване!

Ако се опитваш да обясниш еднаквостта на скоростта на светлината спрямо всеки наблюдател, от всяка ИОС, независимо как се движи тя, като проси отречеш СТО - това не е смислен подход. По-добре задълбай в начина, по който се разпространяват електромагнитните вълни и в разликата между фотоните и частиците на материята.

[laplandetza]

Преди 5 минути, Станислав Янков said:

Знаем, че ТО работи. Например, американците пак изпратиха апарат Марс. Марс е на голямо разстояние от Земята. При това голямо растояние, ако сигналите за управление на марсианския РОУВЪР и информацията от РОУВЪР-а към Земята се изпращаха по законите на класическата механика, а не по тези на ТО, отклонението им от очакваното място щеше да е голямо - с разлика от километри и даже от десетки километри. Изпращаните сигнали нямаше да могат да достигат до приемниците на РОУВЪР-а и на НАСА и така този спуснат на Марс апарат щеше да е неуправляем и въобще безполезен. След като ТО очевидно работи - защо трябва да я усложняваме с допълнителни, неверни неща, но за сметка на това пък пасващи на разбиранията на неразбиращите ТО?! Това е съвсем излишно усложняване!

Ако се опитваш да обясниш еднаквостта на скоростта на светлината спрямо всеки наблюдател, от всяка ИОС, независимо как се движи тя, като проси отречеш СТО - това не е смислен подход. По-добре задълбай в начина, по който се разпространяват електромагнитните вълни и в разликата между фотоните и частиците на материята.

Усещам недостик на Съзнание от  твоя страна.Съжалявам.Единствен сам е възможно да вникнеш до моето виждане, всякакви опити за разяснения, обяснения, аргументация с факти, необорими космически зависимости, положения, дадености и пр, всичко това е напразно.Човек идва сам и си отива сам ....... тук се прави каквото се прави, за мен е игра, не съм зависим в това от никого и нищо, нямам задръжки.

[laplandetza]

Преди 12 минути, Станислав Янков said:

....

Без излишности, директно на Задачата, виж Пасрадокса, той говори Много, Чуй го !

[Tahev loren]

Преди 1 час, Станислав Янков said:

Знаем, че ТО работи. Например, американците пак изпратиха апарат Марс. Марс е на голямо разстояние от Земята. При това голямо растояние, ако сигналите за управление на марсианския РОУВЪР и информацията от РОУВЪР-а към Земята се изпращаха по законите на класическата механика, а не по тези на ТО, отклонението им от очакваното място щеше да е голямо - с разлика от километри и даже от десетки километри. Изпращаните сигнали нямаше да могат да достигат до приемниците на РОУВЪР-а и на НАСА и така този спуснат на Марс апарат щеше да е неуправляем и въобще безполезен. След като ТО очевидно работи - защо трябва да я усложняваме с допълнителни, неверни неща, но за сметка на това пък пасващи на разбиранията на неразбиращите ТО?! Това е съвсем излишно усложняване!

Ако се опитваш да обясниш еднаквостта на скоростта на светлината спрямо всеки наблюдател, от всяка ИОС, независимо как се движи тя, като проси отречеш СТО - това не е смислен подход. По-добре задълбай в начина, по който се разпространяват електромагнитните вълни и в разликата между фотоните и частиците на материята.

Изпратени и приети сигнали които са електромагнитни, били по законите на СТО, глупости, СТО е бутафорна теория, нагаждаща се по законите на класическата физика. СТО не открива законите, тя е невярна теория, която уж била работеща, но това не е вярно. Айнщанистите, клеветят всички които виждат парадоксите и логическите несъстоятелности на СТО, като твърдят че те не разбират СТО, а това е просто декларация.

[Станислав Янков]

Преди 41 минути, Tahev loren said:

Изпратени и приети сигнали които са електромагнитни, били по законите на СТО, глупости, СТО е бутафорна теория, нагаждаща се по законите на класическата физика. СТО не открива законите, тя е невярна теория, която уж била работеща, но това не е вярно. Айнщанистите, клеветят всички които виждат парадоксите и логическите несъстоятелности на СТО, като твърдят че те не разбират СТО, а това е просто декларация.

Перипетиите на НАСА при комуникациите с Марс! Както ясно виждаш, пределността на скоростта на светлината (времето, което е нужно на сигнал от Земята да достигне до ТОЧНОТО МЯСТО на марсохода /марсианския РОУВЪР/, както и от марсохода, обратно до Земята) е фундаментална за точните изчисления. И това се прилага не само от американците на Марс, но и от американците на Луната (мисиите Аполо), от руснаците на Луната (руските луноходи и лунни сонди), от китайците на Луната и т.н. и т.н. и т.н. Уверен съм няма да отречеш, че невъзможността светлината да се ускори повече от максималната си скорост (примерно - чрез излъчването ѝ от засилена към Марс или към Луната ракета) и така и невъзможността комуникацията с устройства на Марс и на Луната да става по-бързо от възможното при скоростта на светлината като максимум, опровергава класическата механика и потвърждава ТО. Защото ако ТО не беше вярна - светлината щеше да може да се ускори до по-голяма от максималната си скорост и комуникациите с Марс и Луната щяха да могат да бъдат още по-бързи от досега, нали? Никога ТО не е претендирала да отрича класическата механика. ТО само допълва/коригира класическата механика в няколко нейни детайла и така уточнява нещата още повече.

Редактирано 21, 2021 от Станислав Янков

[laplandetza]

Преди 15 минути, Станислав Янков said:

Перипетиите на НАСА при комуникациите с Марс! Както ясно виждаш, пределността на скоростта на светлината (времето, което е нужно на сигнал от Земята да достигне до ТОЧНОТО МЯСТО на марсохода /марсианския РОУВЪР/, както и от марсохода, обратно до Земята) е фундаментална за точните изчисления. И това се прилага не само от американците на Марс, но и от американците на Луната (мисиите Аполо), от руснаците на Луната (руските луноходи и лунни сонди), от китайците на Луната и т.н. и т.н. и т.н. Уверен съм няма да отречеш, че невъзможността светлината да се ускори повече от максималната си скорост (примерно - чрез излъчването ѝ от засилена към Марс или към Луната ракета) и така и невъзможността комуникацията с устройства на Марс и на Луната да става по-бързо от възможното при скоростта на светлината като максимум, опровергава класическата механика и потвърждава ТО. Защото ако ТО не беше вярна - светлината щеше да може да се ускори до по-голяма от максималната си скорост и комуникациите с Марс и Луната щяха да могат да бъдат още по-бързи от досега, нали? Никога ТО не е претендирала да отрича класическата механика. ТО само допълва/коригира класическата механика в няколко нейни детайла и така уточнява нещата още повече.

Празнословиш.Давай конкретно и стегнато по Парадокса, да видим кой-кого !

[Шпага]

Преди 1 час, laplandetza said:

Празнословиш.Давай конкретно и стегнато по Парадокса, да видим кой-кого !

Каква наглост Лапландец. Както обикновено, ти не четеш постингите на опонента си, наричаш ги "излишности" и "празнословия". Но същевременно искаш - даже настояваш! - той да пилее вниманието си за твоите многословни и хаотични писания.

[Шпага]

Преди 6 часа, Станислав Янков said:

Ако имахме само една ракета в дълбокия Космос - тя щеше да се усеща от всички, свързани с нея, като съвършено неподвижна. Нямаше да има нищо около ракетата, спрямо което тя да се движи - нито звезди, нито други ракети, а само "неподвижна" тъма (условно неподвижна, защото пространството никога не спира да се разширява и при това - с леко ускорение с времето). Тогава в далечината се появява друга ракета, която се разминава много близо с нашата ракета. Тук СТО е съвършено ясна, освен за онези, които не желаят да я разберат. Според нас, в нашата ракета, която ние си считаме за неподвижна, движи се другата ракета и затова ние отчитаме нейната дължина по посока на движението ѝ лоренцово-скъсена в сравнение с дължината ѝ в "покой", а масата ѝ - леко увеличена в сравнение с масата ѝ в "покой". В същото време, наблюдателите в другата ракета, която те също считат за неподвижна по отношение на себе си, смятат за неподвижна нашата ракета и поради това те също възприемат нашата ракета като лоренцово-скъсена по отношение на тях и с по-висока маса в сравнение с масата ѝ в "покой". Тяхната ракета си е с "нормалните" размери и маса, понеже я възприемат за неподвижна спрямо тях, както и нашата ракета си е с "нормални" размери и маса от наша гледна точка, защото ние си я считаме за неподвижна. Какво чак толкова сложно има за осъзнаване относно тая СТО?!!!!!

Здравей!

Объркването до голяма степен се дължи на тези понятия, които съм маркирала - всичките са субективни: усещане, възприемане, считане...

В предишен постинг пък пишеш:

Цитирай

Ако ти си на ЖП-гарата - на теб влакът ще ти изглежда като подвижен, а гарата, на която ти стоиш - като "неподвижна". Обаче ако си във влака - на теб влакът ще ти изглежда като "неподвижен", а перонът ще ти изглежда да се движи.

Въпросът е, дали всичко това само ни изглежда така, но всъщност не е така? Или реално Е така, без значение как "изглежда" на наблюдателя.

Все пак на нас и самолетите в небето ни изглеждат с размерите на карфици, но... какво от това?

[Станислав Янков]

Преди 22 минути, Шпага said:

Здравей!

Объркването до голяма степен се дължи на тези понятия, които съм маркирала - всичките са субективни: усещане, възприемане, считане...

В предишен постинг пък пишеш:

Въпросът е, дали всичко това само ни изглежда така, но всъщност не е така? Или реално Е така, без значение как "изглежда" на наблюдателя.

Все пак на нас и самолетите в небето ни изглеждат с размерите на карфици, но... какво от това?

Смисълът на ТО е точно този, че всичко е субективно спрямо всеки различен наблюдател/регистрираща технология. За мен, стоящ на ЖП-гарата, лоренцово-скъсеният и лоренцово-натежал преминаващ вагон е точно толкова реален, колкото е реална за мен, пътуващ във вагона, лоренцово-скъсената и лоренцово-натежала гара. Всичко е конкретно относително спрямо всеки отделен наблюдател/регистратор. (Вероятно прави впечатление, че не споменавам нищо за забавянето на времето. Причината е, че според мен това е малко по-друга "бира".) Още по-нагледно става, когато заговорим не само за две, а примерно за пет ракети, летящи в дълбокия Космос една срещу друга и разминаващи се, при това с различни скорости една спрямо друга. Летящите във всяка от тези пет (или още повече) ракети наблщдатели ще възприемат собствената си ракета като "неподвижна", а всички други ракети - като движещи се спрямо тях, с различните им скорости и с различните им лоренцови скъсявания и лоренцови натежавания. За абсолютно всеки отделен наблюдател всичко ще е съвсем реално и съвсем относително по отношение на него самия.

[gmladenov]

Преди 7 часа, Станислав Янков said:

Според нас ... движи се другата ракета и затова ние отчитаме нейната дължина по посока на движението ѝ лоренцово-скъсена ...
В същото време, наблюдателите в другата ракета ... възприемат нашата ракета като лоренцово-скъсена ...

Тази логика е същата като известния парадокс с ключовете на колата:
Аз си мисля, че ключовете от колата са в жена ми. Жена ми, обаче, си мисли,
че ключовете са в мен. В задачата се пита къде са ключовете от колата?

Същото и с твоя пример. Ако едната ракета си мисли, че другата е скъсена,
а другата си мисли, че първата е скъсена, тогава коя ракета е скъсена?

Надявам се разбираш, че ако и двете са еднакво скъсени, значи нито едната
не е скъсена. Тоест, скъсяването е въбражаемо, а не истинско. А това на свой
ред означава, че постанавката на СТО за скъсяването на дължиние е просто
една измислица, а не реалност.

Ако не мислиш така, моля посочи коя от двете ракети е скъсената.

Редактирано 21, 2021 от gmladenov