Нереалната Теория на Относителността

[laplandetza]

Преди 6 минути, Ниkи said:

Лапладец, мисията е изпълнена. Вече можеш да се отдадеш на спокойни старини

Ahah, тва лято с изфабрикуван дигиваксиномер съм на Операта в Ст.Загора. 

[laplandetza]

Преди 42 минути, Ниkи said:

Лапладец, мисията е изпълнена. ..

От тук -нататък смятам да работя при всички задачи с Правилното по ТО, СТО Сверяване на часовници с Методът на веригата на Времето. С този метод всички <задачи> и проблеми са Парадокси за ТО . 

Редактирано 27, 2021 от laplandetza

[laplandetza]

Преди 4 минути, Втори след княза said:

Мнението ми е, че става дума, че теорията пада при откриване на грешен Постулат. Най- вече постулата за ограничението в скоростта на светлината. Докато в някое практическо изследване не се докаже, че тя не е максимална и крайна, теорията действа. Тя ще остане да действа и за скорости близки, но под нея. Продължавам да смятам, че тела в нашето разбиране не могат да наближат скорост "с" и примери с тях, като вагони, топове и перони са неуместни. Те са от Галилей-Нютоновия ни свят. По времето на Айнщайн не е била позната дори и свръхзвукова скорост, той няма и идея за разпространение на звуковите вълни в системи, движещи се със свръхзвукова скорост, но теорията види се върви за елементарните частици и астрономически обекти.

Специално това, че законите са еднакви в инерциалните системи ми харесва, а че законите се променят с ускорението не отрича предходното. Това за мрежите маса-енергия и пространство- време не го схващам.

Постулатите са доказано Грешни. Айнщайн не прави разлика от теоретичен Проблем-Доказателство и Експеримент. Създал е Теорията си само въз основа на тогавашната фактология и останалото е  работа на бюро, демек напълно теоретично без многобройни експериментални търсения, те са последващи. 

Запознай се по - добре с нещата, Все още Никой не е отменил Скорост <С> , но в неин различен смисъл Тя е в Пълна сила, нарушеното постулиране-комбинацията с двата постулата и скритите в конструкцията други постулирания са за сметка на Собственна скорост на обектите в локалния/сегментния Космос и само Потвърждават Константа <С> . Също Потвърждават Донякъде Близка до Айнщайновата Относителност. Нещо Много Повече  -Отварят възможности за моделно развитие на Нова Относителност в Горен порядък, друго ниво, дават още степени на свобода за Съществуване. Правят Света още по Чуден и труден за разбиране изискващ развитие на абстрактната мисъл. Окончателно убиват всякакви напъни за етер/ефирност и <класически>модели. Заличават всякаква възможност за Определеност и съществуване на Бог/богоподобие. Дават нов тласък в развитие модела <Голям взрив> и пр. и пр. Мога само да предполагам какво ще Отворят в Квантовите хипотези и модели, просто до там нямам тези сили.

[laplandetza]

Преди 4 минути, Втори след княза said:

Това е достатъчно условие за дискредитирането й. 

Вероятно не я отричат поради отсъствието на нова, която да е основана на новите факти и на нови постулати, от нови способни на решителни идеи физици?

Интересни са вероятните причини.

Според скромните ми способносто да придобивам информация и анализа ,  отсъствието уж на нова е само повърхност. В дълбочина  прилича на Нарочно Забавяне по няколко причини.

Първо. Работят разни хора в разни <предприятия> и имат нови модели. Работи се денонощно по <гравитолет> и овладяване на Гравитехнология. Там се гълтат огромни ресурси по много най-разнообразни канали, които ги променят на често.

Второ. Безконтролното развитие е потенциално разрушително за Световния Ред, днешен и Утрешен -Желан.

Трето. Целите тези усилия са поле за Глобални експериментирания, проба на психосоциотехнология, на всякакви свързани неща , насочени към Цивилизационния Статус.

[gmladenov]

Преди 6 часа, Втори след княза said:

Това е достатъчно условие за дискредитирането й. 

Вероятно не я отричат поради отсъствието на нова, която да е основана на новите факти и на нови постулати, от нови способни на решителни идеи физици?

Това много интересен въпрос, за който сигурно може да се напишат книги.

Моите впечатления са, че в края на 19-ти век съществуват силни настроения сред физиците
да се отрече Нютон. Нютон е бил религиозен и физиците в края на 19-ти не могат да "смелят"
този факт. Те отъждестяват  идеите на Нютон за абсолютност на пространството и времето с
абсолютността на Бог и съответно търсят нова физика, която да се разграничи от тези идеи.

Така те консенсусно се обединяват околко относителността на Айнщайн, Лоренц и Поанкаре,
която отхвърля абсолютността на времето и пространството. (Съвсем иронично, обаче, СТО
приема светлината за абсолютна - а както знаем, Бог е и светлина.)

Лапандеца е напълно прав като казва, че СТО е "работа на бюро" - напълно теоретична и без
многобройни експериментални търсения. Сметките показват, че ако светлината е абсолютна,
то разстоянията и дължините трябва да са относителни - и това се приема като универсален
физичен принцип, без никога да е доказано с пряк експеримент (последното било технически
трудно, видите ли, така че просто се приема за вярно).

В крайна сметка за мен съществуването на СТО е изцяло политически мотивирано. На времето
са търсели алтернатива на религиозния Нютон, а сега пък не може да се признае, че теорията е
нереална. Кой знае колко време трябва да мине, за да може физиката най-нарая да признае
какви са новите дрехи на СТО.

Редактирано 27, 2021 от gmladenov

[scaner]

Преди 3 часа, gmladenov said:

Моите впечатления са, че в края на 19-ти век съществуват силни настроения сред физиците
да се отрече Нютон. Нютон е бил религиозен и физиците в края на 19-ти не могат да "смелят"
този факт. Те отъждестяват  идеите на Нютон за абсолютност на пространството и времето с
абсолютността на Бог и съответно търсят нова физика, която да се разграничи от тези идеи.

Мноооого далече от всякаква истина.

До началото на 20-ти век на практика всичките учени са били в една или друга степен религиозни - средата и образованието в което са израсли е било такова. Дори в 20-ти век се срещат учени демонстриращи силна религиозност (например Франсис Колинс, един от водещите учени в проекта за човешкия геном). И Нютон, и Галилей, и Кеплер са били дълбоко религиозни хора. Грегор Мендел бил абат, Коперник е бил духовник. Жорж Леметър, един от основоположниците на теорията за Големият взрив, е бил абат. В началото на 20-ти век се провежда изследване свързано с 400 най-изявени до това време учени по физика, химия и биология, 30% се оказват силно вярващи.

На никой учен няма и да му хрумне да преследва за нещо Нютон, докато той използва научният метод. Да, Нютон използва свръхестествени конструкции, но такива използват и много други учени - Кеплер, Бойл, Хук. Никой не ги преследва, защото постиженията им са много по-сериозни от залитанията им. При Нютон постиженията му са направо фундаментални. До 1905 година никой не си е и помислял да го бута някак. Няма нищо документално за такива тежнения сред учените. Измислици, Младенов.

Докато някой учен следва научният подход и не обяснява процесите с намесата на Бог, религиозността му няма значение.

Преди 3 часа, gmladenov said:

Така те консенсусно се обединяват околко относителността на Айнщайн, Лоренц и Поанкаре,
която отхвърля абсолютността на времето и пространството.

Всичко става под принуждението на природата. Не от добро абсолютността на пространството отстъпва. Просто тя е била по-простата парадига, и е затрупана от следващата.

Преди 3 часа, gmladenov said:

Лапандеца е напълно прав като казва, че СТО е "работа на бюро" - напълно теоретична и без
многобройни експериментални търсения.

Глупости.  Хаха, Лапландеца като източник на меродавно мнение, ще ме скъсаш от смях  

Преди 3 часа, gmladenov said:

Сметките показват, че ако светлината е абсолютна,
то разстоянията и дължините трябва да са относителни - и това се приема като универсален
физичен принцип, без никога да е доказано с пряк експеримент (последното било технически
трудно, видите ли, така че просто се приема за вярно).

Глупости. Именно експериментите налагат тези принципи. Ти май продължаваш да смяташ учените за по-глупави от тебе?

Преди 3 часа, gmladenov said:

В крайна сметка за мен съществуването на СТО е изцяло политически мотивирано. На времето
са търсели алтернатива на религиозния Нютон, а сега пък не може да се признае, че теорията е
нереална. Кой знае колко време трябва да мине, за да може физиката най-нарая да признае
какви са новите дрехи на СТО.

Ще пораснеш, може и да помъдрееш... Но първо трябва да си излекуваш предразсъдъците.

[scaner]

Преди 9 часа, Втори след княза said:

Преди 11 часа, laplandetza said:

Постулатите са доказано Грешни.

Това е достатъчно условие за дискредитирането й. 

Вероятно не я отричат поради отсъствието на нова, която да е основана на новите факти и на нови постулати, от нови способни на решителни идеи физици?

Нищо подобнио, Втори. Не бъркай заблудите на Лапландеца с някакво основания.

[laplandetza]

Преди 56 минути, scaner said:

Нищо ..

Ти си нищо, изгорял бушон. 

Които разбират видяха каквото трябва........

Редактирано 27, 2021 от laplandetza

[laplandetza]

Преди 30 минути, Втори след княза said:

Ако постулатите са грешни, теорията не е вярна, а Лапландеца твърди, че са. Надявам се, че той ще изложи и факти.

 

Грешна е . Факти в тази тема и много други теми  от 2014 година  в този форум, а по рано в един друг. Нямам сили и желание да се връщам пак и пак.........

[gmladenov]

Преди 41 минути, Втори след княза said:

Ако постулатите са грешни, теорията не е вярна, а Лапландеца твърди, че са. Надявам се, че той ще изложи и факти.

Вторият постулат не е верен - и от него идват всичките парадокси.

Според Втория постулат, светлината има една и съща скорост с във всички отправни
системи, било то стационарни или подвижни.

Като следствие от този постулат имаме известните "ефекти" скъсяване на дължините
и относителност на едновременността.

Никой никога не е измерил пряко нито скъсяване на дължините, нито относителност на
едновременността - и въпреки това те се приемат за вярни.

Именно тези ефекти са в основата на всички парадокси, които Лапландеца и аз излагаме.
Началният постинг на тази тема показва абсурдността на идеята, че разстонията се скъсяват
за движещи се наблюдатели, докато парадоксът на въртящия се вал (за който аз научих от
Лапландеца) пък показва абсурдността на идеята за относителност на едновременността.

Според този парадокс един въртящ се вал магически се самоусуква за подвижни наблюдатели.
На това нашият уважаем всезнайко Скенер отговори, че валът "Не се самоусуква. Такъв си е по природа".

Редактирано 27, 2021 от gmladenov

[laplandetza]

Преди 1 минута, gmladenov said:

Вторият постулат не е верен - и от него идват всичките парадокси.

Според Втория постулат, светлината има една и съща скорост с във всички отправни
системи, било то стационарни или подвижни.

Като следствие от този постулат имаме известните "ефекти" скъсяване на дължините
и относителност на едновременността.

Никой никога не е измерил пряко нито скъсяване на дължините, нито относителност на
едновременността - и въпреки това те се приемат за вярни.

Именно тези ефекти са в основата на всички парадокси, които Лапландеца и аз излагаме.
Началният постинг на тази тема позаква абсурдността на идеята, че разстонията се скъсяват
за движещи се наблюдатели, докато парадоксът на въртящия се вал (за който аз научих от
Лапландеца) пък показва абсурдността на идеята за относителност на едновременността.

Според този парадоск един въртящ се вал магически се самоусуква за подвижни наблюдатели.
На това нашият уважаем всезнайко Скенер отговори, че валът "Не се самоусуква. Такъв си е по природа".

И Двата Постулата са Грешни. Вървят в <комплект> .

[scaner]

Преди 1 час, Втори след княза said:

Ако постулатите са грешни, теорията не е вярна, а Лапландеца твърди, че са. Надявам се, че той ще изложи и факти.

Може, може, никой не е забранил още да се твърдят измислици и заблуди. В такива форуми пък хептен... Ако малко се замислиш над твърденията на Лапландеца (стига да успееш да ги разбереш ), всичко си лъсва.

Но има няколко прости положения.

Първото е, че теорията е вътрешно непротиворечива. Това отдавна е доказано, има писано от Давид Хилберт преди 100 години, железна математика.

Второто е, че няма експеримент, който да я опровергава. Всички експерименти я потвърждават.

Факти.

[scaner]

Преди 47 минути, gmladenov said:

Вторият постулат не е верен - и от него идват всичките парадокси.

И кое не му е верното?

Преди 47 минути, gmladenov said:

Никой никога не е измерил пряко нито скъсяване на дължините, нито относителност на
едновременността - и въпреки това те се приемат за вярни.

И как това опровергава вторият постулат?

Преди 48 минути, gmladenov said:

Именно тези ефекти са в основата на всички парадокси, които Лапландеца и аз излагаме.
Началният постинг на тази тема показва абсурдността на идеята, че разстонията се скъсяват
за движещи се наблюдатели, докато парадоксът на въртящия се вал (за който аз научих от
Лапландеца) пък показва абсурдността на идеята за относителност на едновременността.

Парадоксите са от недоносена и куца логика. Многократно е показано, и няма нито един неопроверган и необяснен парадокс.

Това че някой не може да се справи с материала, още не е доказателсство срещу теорията.

Преди 49 минути, gmladenov said:

Според този парадокс един въртящ се вал магически се самоусуква за подвижни наблюдатели.

И това трябва да е парадокс? На какво противоречи?

Ай спри се бе...

[laplandetza]

Преди 27 минути, scaner said:

..

Факти.

За Фактите говоря. Ти бягаш от тях, ето Доказателство за пред всички в тоя форум.

Приканвам те , да дискутираме само конкретно по проблемите. По същество за Съвременния Парадокс на Вала, прехвърли се ако искаш там . 

За всички твои тролски замърсявания, за всичко извън Въпросите, Задачите, Парадоксите от мен ще получаваш само подигравки, присмех и унижаващо те отношение.

Каквото си си постелил , на това ще легнеш. 

[scaner]

Преди 31 минути, laplandetza said:

За Фактите говоря. Ти бягаш от тях, ето Доказателство за пред всички в тоя форум.

За какви факти става дума? Това че се омотаваш като пиле в кълчища от зле измислени конструкции, факти ли са?  Друг път.

Преди 32 минути, laplandetza said:

Приканвам те , да дискутираме само конкретно по проблемите. По същество за Съвременния Парадокс на Вала, прехвърли се ако искаш там . 

Лапландец, първо усвой базовите положения - относителността на едновременността на база елементарните примери, сверяването на часовниците, следствията от тов - липсата на общо време, за да можеш да стъпиш на нещо стабилно за да правиш следствия. А не на айряна който си забъркал и нищо не се разбира в него. После ще усложняваш, и до вала ще стигнеш., то преди вала още си мъртъв в тая тематика А така, нищо не ти е ясно, и вала не ти е ясен, и било парадокс? Да бе да Вала ще почака.

Съжалявам, тва е положението. И да не те кефи, тва е.

[laplandetza]

Преди 4 минути, scaner said:

..

Празнословец от тролчарника. язък за въглеродния отпечатък

[Станислав Янков]

Не съм достатъчно сигурен, за да го заявя категорично, но ми се струва, че еднаквостта на скоростта на светлината за всеки наблюдател, независимо от поведението му, може да се дължи на следното: От позицията на фотона, ходът на времето е спрял, то е замръзнало, а дължината на околното пространство е изчезнала, станала е нулева. След като за фотона всичко е спряло - няма нито дължина, нито ход на времето, - значи фотонът е съвсем неподвижен (има широчна и височина, но няма ход на времето, през който ход да се случва нещо по тези две пространствени координати). От гледната точка на наблюдател извън фотона (може да бъде наречен "неподвижен", но реално неподвижно нещо, което да не се движи със скоростта на светлината във вакуум няма) - фотонът няма никаква дължина и времето за него не тече, няма и маса (при него няма време, следователно не става нищо, което да му придаде маса в покой), но се движи със скоростта на светлината във вакуум. Това означава, че фотонът е като лодка по река - носи се, плава върху нещо друго, което се движи със скоростта на светлината във вакуум. Това движение би трябвало да е движението на самото пространство, на Вселената. Когато наблюдателят премине в състояние, което не е движение със скоростта на светлината във вакуум, за него се появява дължина и поток на времето, както се появява и масата, а светлината започва да я отчита като движеща се спрямо него със скоростта на светлината във вакуум, тоест - скоростта на движение на пространството. Когато наблюдателят се ускори и започне да се движи по-бързо в сравнение с предишното си състояние, всичко за него се скъсява минимално и времето за него се забавя, нужно му е по-малко време, за да наблюдава по-дълъг преди това ход на някакъв процес, включително собственото му движение, което компенсира придобитата допълнителна скорост (скоростта по посока на движението се измерва в дължина по посока на движението за време) и затова когато отново измери скоростта на светлината във вакуум, тя си остава същата, както преди да се ускори (не намалява с допълнителната скорост, която той е получил след ускоряването си). Ако наблюдателят се забави и започне да се движи с по-ниска скорост, в сравнение с предишното си състояние, всичко за него се удължава, времето започва да тече по-бързо, нужно му е повече време, за да наблюдава даден процес и това отново компенсира загубената след забавянето скорост, а след измерване, скоростта на светлината се оказва същата, както преди, вместо по-бърза.

Не съм сигурен, дали виждането ми е правилно, но така ми се струва. Сега остава да се види, дали разглеждане в тази форма не нарушава някой доказан закон или експериментално установено следствие от закони.

Редактирано 28, 2021 от Станислав Янков

[laplandetza]

Преди 1 час, Станислав Янков said:

.... Когато наблюдателят се ускори и започне да се движи по-бързо в сравнение с предишното си състояние, всичко за него се скъсява минимално и времето за него се забавя, нужно му е по-малко време, за да наблюдава по-дълъг преди това ход на някакъв процес, включително собственото му движение, което компенсира придобитата допълнителна скорост (скоростта по посока на движението се измерва в дължина по посока на движението за време) и затова когато отново измери скоростта на светлината във вакуум, тя си остава същата, както преди да се ускори (не намалява с допълнителната скорост, която той е получил след ускоряването си). Ако наблюдателят се забави и започне да се движи с по-ниска скорост, в сравнение с предишното си състояние, всичко за него се удължава, времето започва да тече по-бързо, нужно му е повече време, за да наблюдава даден процес и това отново компенсира загубената след забавянето скорост, а след измерване, скоростта на светлината се оказва същата, както преди, вместо по-бърза.

Не съм сигурен, дали виждането ми е правилно, но така ми се струва. Сега остава да се види, дали разглеждане в тази форма не нарушава някой доказан закон или експериментално установено следствие от закони.

Правилно, обекти и системата от обекти според ТО се <скъсява> , измерваните Интервали Време също се <скъсяват>.Цялата тая работа трябва да даде почти Идеална Илюзия за <нормален Свят> , измерваната скорост на светлина се запазва константна.

Нещата са по дълбоки и идат от заложен в модела Константно количество на Нещо си - което обединява простр. и време  с това константно количество , наричам Нещо си - Промени. Виж 4 мерния модел в който имаш Константа, Константно количество <движение> - промени в 4-тото измерение на <време>.

Това <движение> не се променя и не зависи от състоянието, само се разпределя в пространствените и времевото измерение. Изградено е по обратен ред , като е приет тогава <факта> , че Скорост <С> е константа и вменява в модела непроменливо Общо количество <движение> - промени. Всичко изглежда Идеално, като приемем в 4-мерния модел заложено Конст. колич. <двиение> , аз съшо го приемам за такова за това разглеждане, Обаче....тази Константа зависи  от Същия Механизъм , задаващ Скорост <С> , а този Маханизъм не е подвластен на Айнщайнова Относителност, а е свързан с да речем Целия Космос и Неговите Локалности. Нали разбираш , на Космос му е през ракетата кой незначителен Наблюдател се движи спрямо друг нищожен Наблюдател.Това е причината за Грешна ТО, СТО , Айнщайнова Относителност. Скорост <С> и Константното колич. <движение> са запазени , Но спрямо и в Локалноста на Космос и не зависят от кой да е наблюдател , има Двустранна или Обектна относителност при наблщдение , но никаква природна реалност Не забранява да измериш различна Скорост на светлина при подходяшите условия и подготовка. Имаме <компенсация> поради <скъсени> простр. и времеви интервали , но тя се нарушава, няма симетрия и откриваме различна физика в разните инерциални състояния, разните ИОС-и.  Постулатите са Неправилно <спуснати> , те са грешни, биха били верни след трансформация и Верни за Локално Състояние на Космос,а това Локално съст. на Космос  не е статично, променя се и в различни <локализации> се различава , в модела на ТО, СТО , най близко до него е Състоянието на Айнщайнов Физичен Покой.

[Малоум 2]

Преди 12 минути, laplandetza said:

Нещата са по дълбоки и идат от заложен в модела Константно количество на Нещо си - което обединява простр. и време  с това константно количество , наричам Нещо си - Промени. Виж 4 мерния модел в който имаш Константа, Константно количество <движение> - промени в 4-тото измерение на <време>.

По-дълбоки са, ама не са тези, дето си ги сричал.

Константа е Моментът на количеството на движение.

...

[Малоум 2]

Преди 2 часа, Станислав Янков said:

От позицията на фотона, ходът на времето е спрял, то е замръзнало, а дължината на околното пространство е изчезнала, станала е нулева. След като за фотона всичко е спряло - няма нито дължина, нито ход на времето, - значи фотонът е съвсем неподвижен (има широчна и височина, но няма ход на времето, през който ход да се случва нещо по тези две пространствени координати). От гледната точка на наблюдател извън фотона (може да бъде наречен "неподвижен", но реално неподвижно нещо, което да не се движи със скоростта на светлината във вакуум няма) - фотонът няма никаква дължина и времето за него не тече, няма и маса (при него няма време, следователно не става нищо, което да му придаде маса в покой), но се движи със скоростта на светлината във вакуум.

Според мен, фотонът си "тик-така" на място - тоест, има собствено време - като стояща вълна с прав и обратен ток в себе си. И, ако успее (има вероятност) да сфазира със съсед - щото те правят същото - "тръгва" пренос на импулс - като разлика от сфазирането, а това вече е движение - наречено светлинна вълна. На практика - измерваме скоростта на фронта на разпространение на такава вълна и тя не може да превишава това, което й е дадено от неподвижните части на етер* - зададена стъпка при пренос на смущението. Вещевите обекти (с маса и заряд) - само възбуждат смущенията, а това означава, че създават най-различни вълни, чиято скорост на разпространение директно се диктува от вакуумната подложка, по която сърфират. В зависимост от структурата на подложката - средно става Ссреда, която е по-малка от Свак.

...

[laplandetza]

Преди 22 минути, Малоум 2 said:

По-дълбоки са, ама не са тези, дето си ги сричал.

Константа е Моментът на количеството на движение.

...

В съществуването Винаги е Количество Движение -Сега, т. е. Момент. 

Не са ти ясни нещата, не разводнявай дискусията.

[laplandetza]

Преди 10 минути, Малоум 2 said:

Според мен, фотонът си "тик-така" на място - тоест, има собствено време - като стояща вълна с прав и обратен ток в себе си. И, ако успее (има вероятност) да сфазира със съсед - щото те правят същото - "тръгва" пренос на импулс - като разлика от сфазирането, а това вече е движение - наречено светлинна вълна. На практика - измерваме скоростта на фронта на разпространение на такава вълна и тя не може да превишава това, което й е дадено от неподвижните части на етер* - зададена стъпка при пренос на смущението. Вещевите обекти (с маса и заряд) - само възбуждат смущенията, а това означава, че създават най-различни вълни, чиято скорост на разпространение директно се диктува от вакуумната подложка, по която сърфират. В зависимост от структурата на подложката - средно става Ссреда, която е по-малка от Свак.

...

<Фотон> има Друга свобода на <движение> и <скорост>  и тя е изразена в Нашия Свят чрез Импулс, Енергия.

За Него има Основно състояние, разбира се променливо в <синхрон> с Космическото Състояние.

[Малоум 2]

Преди 21 минути, laplandetza said:

В съществуването Винаги е Количество Движение -Сега, т. е. Момент. 

Не са ти ясни нещата, не разводнявай дискусията.

Хи-хи! Ясно е, че не разбираш физика, ама ... бързаш да се докажеш, веднага, в тоз момент?!?

https://bg.wikipedia.org/wiki/Импулс_(механика)

...

[laplandetza]

Преди 2 часа, Станислав Янков said:

Не съм достатъчно сигурен, за да го заявя категорично, но ми се струва, че еднаквостта на скоростта на светлината за всеки наблюдател, независимо от поведението му, може да се дължи на следното: От позицията на фотона, ходът на времето е спрял, то е замръзнало, а дължината на околното пространство е изчезнала, станала е нулева. След като за фотона всичко е спряло - няма нито дължина, нито ход на времето, - значи фотонът е съвсем неподвижен (има широчна и височина, но няма ход на времето, през който ход да се случва нещо по тези две пространствени координати). От гледната точка на наблюдател извън фотона (може да бъде наречен "неподвижен", но реално неподвижно нещо, което да не се движи със скоростта на светлината във вакуум няма) - фотонът няма никаква дължина и времето за него не тече, няма и маса (при него няма време, следователно не става нищо, което да му придаде маса в покой), но се движи със скоростта на светлината във вакуум. Това означава, че фотонът е като лодка по река - носи се, плава върху нещо друго, което се движи със скоростта на светлината във вакуум. Това движение би трябвало да е движението на самото пространство, на Вселената. Когато наблюдателят премине в състояние, което не е движение със скоростта на светлината във вакуум, за него се появява дължина и поток на времето, както се появява и масата, а светлината започва да я отчита като движеща се спрямо него със скоростта на светлината във вакуум, тоест - скоростта на движение на пространството. Когато наблюдателят се ускори и започне да се движи по-бързо в сравнение с предишното си състояние, всичко за него се скъсява минимално и времето за него се забавя, нужно му е по-малко време, за да наблюдава по-дълъг преди това ход на някакъв процес, включително собственото му движение, което компенсира придобитата допълнителна скорост (скоростта по посока на движението се измерва в дължина по посока на движението за време) и затова когато отново измери скоростта на светлината във вакуум, тя си остава същата, както преди да се ускори (не намалява с допълнителната скорост, която той е получил след ускоряването си). Ако наблюдателят се забави и започне да се движи с по-ниска скорост, в сравнение с предишното си състояние, всичко за него се удължава, времето започва да тече по-бързо, нужно му е повече време, за да наблюдава даден процес и това отново компенсира загубената след забавянето скорост, а след измерване, скоростта на светлината се оказва същата, както преди, вместо по-бърза.

Не съм сигурен, дали виждането ми е правилно, но така ми се струва. Сега остава да се види, дали разглеждане в тази форма не нарушава някой доказан закон или експериментално установено следствие от закони.

Аз мисля, започваш да се ориентираш.

След като прие <скъсяване> на Обектните размери по направление и <скъсено> време, ти ги приложи директно върху обекти, а не за абстрактното локално пространство и локално време.Съвсем си близо да приемеш , че тези <скъсявания> са физични и  са проявления на материя и поле в нейния конкретен квантов израз. т.е на приети за елементарни частици и техни производни, както и кванти на полетата, на ЕМГ-виртуал фотони и фотони , на слабо взаимодействие и силно.Или промените засягат на Обектно ниво и полетата до , около самиите обекти, разбира се в зависимост от мащаба на обекта--мас/енергия. Същото и за Гравитация- <плътно> около обекта, в зависимост мащаба. Аз приемам Гравитация за основен компонент в машинарията наречена простр./време от Айнщайн и задаващо Конст. <С>, което означава според мас/енергия <обекта> има и някаква степен пряко влияние в Абстракциите за Пространство, Време. Малки обекти - никакво, почти никакво влияние.

ТО , СТО, Относителност на Айнщайн приемат промените в самите Абстракции Простр. и Време и ако ти наистина мислиш за Материални промени в обекти и най плътно прилежащи им полета, тогава ти заставаш срещу Айнщайн. Хубаво е да се ориентираш и решиш дали да следваш сляпо моделите на ТО или да се оглеждаш свободно навсякъде.

Като допуснеш директно обектно въздействие, тогава Онези Парадокси вече на са Парадокси , а  една Нова Нормалност, нищо не крепи Постулатите, те са без защита, ако следваш промени в Абстрактните простр. и време, които в последствие влияят на обекти и полета, тогава <защитата> около базата на ТО-Постулатите се Запазва.

[laplandetza]

Преди 1 минута, Малоум 2 said:

Хи-хи! Ясно е, че не разбираш физика, ама ... бързаш да се докажеш, веднага, в тоз момент?!?

https://bg.wikipedia.org/wiki/Импулс_(механика)

...

Изобщо нищо не бъркам, точен съм и както трябва да си забелязъл това Количество Константни Промени не е извлечено от модела на ТО, не и директно. Или , аз тук съм извън този модел.Анализа показва какво се получава с 4-мерния модел, но анализ направен извън правилата на Теорията.

Както казах за Съществуване има само Сега, дали сега привидно го връщаш в минало или го караш да изглежда будеще , то е винаги Сега, т.е <Момент> но по Часовника на Локалното Състояние на Космос- забележи това, ние сме извън Теорията на Айнщайн.