Отиди на
Форум "Наука"

Нереалната Теория на Относителността


Recommended Posts

  • Потребител
Публикува
Преди 2 часа, Ниkи said:

резюме, въпрос: Означава ли, че всичко което се движи спрямо нас, ако спре да се движи, ще се окаже много по-далече от изчисленото?

Редактирано Преди 2 часа от Ниkи

Изглежда ще е така според СТО, пространството се свива когато се разглежда от покоящи се към движещи се системи, и се растяга когато се разглежда от движещи се към покоящи се системи. Пространството и времето в СТО са динамични, а не статични както се разглеждат в класическата физика.

  • Мнения 1,4k
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 5 часа, Ниkи said:

 Два часовника (датчика) с общо време, на разстояние АВ. От "А" и от "В" тръгват едновременно две ракети, в една посока (не, една срещу друга). Ако пренебрегнем ускорението, в момент t=0 двете ракети са съответно в точка "А" и "В" и се движат със такава скорост, че са скъсени наполовина (примерно).

 Въпросът е, разстоянието м/у тях запазено ли е? Някои колеги твърдят, че се скъсяват само обектите, без разстоянията м/у тях.

Това е доста неясен въпрос...

Имаш три различни отправни системи. След ускорението, и трите са инерциални.

В "третата" инерциална система, в която първоначално ракетите са били в покой, в момента на ускорението нищо няма да се промени с разстоянето. В системата свързана със всяка ракета, разстоянието ще се промени. Причината  -всяка ракета в резултат на ускорението сменя отправната си система, в която някакви дължини на неподвижни обекти в "третата" система ще са по-малки, зщото тези обекти са подвижни в системата на ракетата. За дължини в системата на другата ракета - хептен, тя също се движи спрямо първата ракета. АКо едната ракета тръгва от София, другата от Лондон, отсечката София-Лондон ще бъде скъсена за всяка от ракетите, и нормална в "третата" система свързана със земята. Тоест в системата на ракетите разстоянието между тях ще бъде по-малко.

Преди 5 часа, Ниkи said:

Въпросът е, разстоянието м/у тях запазено ли е? Някои колеги твърдят, че се скъсяват само обектите, без разстоянията м/у тях.

В случая системата от две взаимонеподвижни точки София и Лондон не е ли обект?

  

Преди 3 часа, Ниkи said:

Което ще рече, че ако космическите обекти си забавят скоростта, на нас ще ни се струва, че те се отдалечават с все по-повишаваща се скорост (съгласно ЛТ)

Зависи. Ако ние сме в инерциална система и оставаме в нея и след промяната на скоростта на другите обекти, никакви разстояния няма да се променят за нас.

Ще се променят разстоянията само в системите на обектите които търпят ускорение - защото те минават от една система в друга, с други измерителни еталони. Спомни си парадокса на близнаците: първоначално и за двата близнака в покой със земята разстоянието до Сириус е 10 светлини години, когато единият тръгва с голяма скорост, в новата му система това разстояние е 6 светлинни години, съответно той ще се движи по-малко време до там (и обратно), съответно ще остарее по-малко - това е защото той си сменя отправната система, докато земният не я сменя.

Движението с ускорение е антиинтуитивно в СТО. Например, ако една ракета се ускорява и се отдалечава спрямо някаква звезда, то поради скъсяването на разстоянията с нарастване на скоростта спрямо звездата,  в система на ракетата тя ще се приближава към тази звезда :)

 

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 3 часа, Ниkи said:

Което ще рече, че ако космическите обекти си забавят скоростта, на нас ще ни се струва, че те се отдалечават с все по-повишаваща се скорост (съгласно ЛТ)

Ако не бъркам, когато си сам в Космоса, всичко се оценява спрямо четиримерното пространство-време на познатата Вселена. Тоест - имаш старт на вселенския часовник, стрелата на времето, при Големия взрив и след този момент започва глобална ентропия (само при Големия взрив всичко е било свръх-подредено). След този момент времето на абсолютно всичко спира (електромагнитните вълни) или се ускорява с всяка все по-ниска скорост от скоростта на светлината спрямо пространство-времето след този първи момент на Големия взрив. След като ти имаш твое персонално време, което не е НУЛА (движение със скоростта на светлината) и не е супер-кратък живот от порядъка на една хилядна от секундата или по-малко - значи ти имаш твоето собствено поведение спрямо момента на Големия взрив, отделно от твоите по-бавни или по-ускорени ходове на твоето (равнозначно на тяхното) време спрямо всички други неща (ракети, наблюдатели, звезди, атоми, електрони), спрямо които ти се движиш с различни скорости спрямо тях (това е равнозначно на всички те да се движат с различни скорости спрямо теб и един спрямо друг). Чии времена ще се ускоряват или забавят спрямо времената на останалите (и спрямо общото време на тази Вселена, на четиримерното пространство-време на Вселената) зависи от това, кой през какви ускорения и забавяния на равномерното си и праволинейно движение преминава. Както знаем, при по-силна гравитация времето се забавя спрямо по-слаба гравитация, а според ОТО гравитационната проява е равнозначна на равномерно ускорение/забавяне.

Редактирано от Станислав Янков
  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 11 минути, Ниkи said:

Според мен, не бъркаш. Но не разбрах връзката с цитата.

Имах в предвид, че ако нещо се движи със скоростта на светлината, то няма да изглежда като "сплескано списание" движещо се м/у А и В, а винаги ще бъде "лепнато за носа ти" без значение, къде се намира, на къде и колко се движи ("колко" може да си го спестим) .

Би трябвало подобно нещо да е двумерна (без дължина), да няма маса и да е със спряло, замразено време. Засега аз не знам нещо в лоренцовите трансформации, което да налага ненулево време и ненулева дължина по посока на движението при движение със скоростта на светлината (по принцип, в този форум Скенер е много силно подготвен по материята и той би могъл да каже, ако нещо греша). Защото, по принцип, има проблем при сходно обвързване на масата с промяната на скоростта - масата в покой се оказва нещо като константа (еднаква за всички наблюдатели, във всички ИОС, подобно на скоростта на светлината или поне що се отнася до импулса). Това още не съм го осмислил достатъчно добре и да го интегрирам правилно в останалите ми представи.

Редактирано от Станислав Янков
  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 57 минути, Ниkи said:

Но има изказвания, че ако София и Лондон се движат спрямо нас, ще се скъсят размерите само на София и само на Лондон, без пространството м/у тях

Да му мислят така изказващите се. Трябва да почетат още учебниците.

Преди 57 минути, Ниkи said:

Това казвам и аз. От гледна точка на звездата е същото. Но аз акцентирам върху обратното, ако ракетата се отдалечава, но забавя, от гледна точка на звездата ще изглежда, че ракетата се отдалечава с увеличаващи се темпове. Както вселената се разширява.

Точно тук не си прав :)

От гледна точка на звездата ракетата ще се отдалечата. Тъй като сме приели звездата за инерциална система, в такава система са валидни кинетичните закони на класическата физика. Имаме просто правило - при постоянно ускорение ракетата ще изминава път равен на ускорението по интервала време на квадрат делено на две. Тоест разстоянието в системата на звездата до ракетата неминуемо ще нараства. А в системата на ракетата трябва да намалява :)

Разминаването идва от некоректното рилагане на формулите за скъсяване в ускоряваща се система. В такава система нямаш общо време, т.е. нямаш еднозначно дефинирана едновременност на две събития, съответно нямаш еднозначно определение на "дължина". и съответно разстояние.

Преди 58 минути, Ниkи said:

Имам в предвид разстоянията м/у двете ракети, когато още не са излетели. Наблюдатели (датчици) има само в точките "А" и "В"

При инерциални системи няма значение къде са датчиците и наблюдателите. Резултатоите в такава система не зависят от местоположенията на датчици и наблюдатели.

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 25 минути, Ниkи said:

Да, за това "на носа ти има лепната" само светлина. Нищо друго не отговаря на изискванията :)

Поправка: едномерно

Двумерно - широчина и височина. Според лоренцовите трансформации, при движение със скорост на светлината се скъсява до нула само дължината по посока на движението. Освен това, за да протичат промените в електричното и магнитното поле, които са нужни за електромагнитна вълна, са нужни две измерения (освен, ако фотоните не са нещо друго, а промените в електричното и магнитното поле на електромагнитна вълна да са последица от това нещо друго, подобно на изгорелите газове, които оставя един реактивен двигател при работата си).

Ако можеше в някои моменти да се движиш със скоростта на светлината (твое движение със скоростта на светлината, от гледната точка на страничен, не движещ се с нея наблюдател) - ти нямаше да усещаш нищо през времето на движението ти с тази скорост. Неслучайно малко неща на този свят се движат със скоростта на светлината и всички те са безмасови.

Редактирано от Станислав Янков
  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 45 минути, Ниkи said:

От гледна точка на звездата, ракетата няма ли да се скъсява? А разстоянието до движещата се ракета няма ли да се скъсява?

Ракетата ще се късява, но разстоянието - не.

В инерциални системи, ако - по условие - един обект се движи и се намира на дадено разстояние в някаква инерциална система, то в системата на този обект споменатата инерциална система се движи и разстоянието ще е по-малко. Това е по причина в коя система дефинираме условието, от там асиметрията. А самата ракетата ще се скъсява, разбира се.

Преди 47 минути, Ниkи said:

Има ли СТО, край с класическата физика. Направи аналог със "София - Лондон".

Не е точнп отака.

Силата на СТО е в отношението между различни отправни системи. В тамките на една система е валидна класическата физика. Както казва Айнщайн в основополагащата статия от 1905 г., класическата физика се е доказала, и трябва да я ползваме там където тя е приложимя. Например при събиране на скорости в една и съща система - два лъча светлина, всеки движещ се с 300000 км/с, се раздалечават един от друг в тази система с 600000 км/с. И това лесно се съобразява - единият изминава за 1 секунда в едната посока 300000 км, другият за същата секунда в противоположната посока изминава също толкова, разстоянието между тях нараства с 600000 км за една секунда. Класическа сметка, нали?

Публикува

Разстоянията между ракетите след ускоренията вече са пак константни, непроменливи и двете ракети са неподвижни една спрямо друга. Щом са неподвижни за измерване на разстоябия часовниците са извън употреба. Измерват се директно с <матриците> на двете ракети. Представи си , прекарват <механичен метър> и разбират, че са се Отдалечили, т.е вместо скъсяване, имаме Удължаване !

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 24 минути, Ниkи said:

Написал съм ти "как ще изглежда" а не как ще го изчислиш с ЛТ и коорд система

За някой, който би успял да достигне движение със скоростта на светлината, като електромагнитните вълни - периодът, през който той се движи с тази скорост ще бъде подобен на припадък. До последният момент, преди да достигне скоростта на светлината, той ще усеща ефектите от ускоряването си и как всичко около него се скъсява и става все по-плоско (той се възприема за неподвижен и всичко в кораба му изглежда съвсем нормално и обичайно, както винаги), а след това, мигновено, без никакъв преход, ще започне да усеща ефектите от забавянето на движението си и как всичко около него все повече се удължава и става все по-протяжно, докато не стане съвсем нормално, когато достигне целта на пътуването си. Времето, през което се е движил със скаростта на светлината, за него въобще няма да съществува. Ще може да наблюдава кораба му, докато се движи със скоростта на светлината, напълно застинал, като на стоп-кадър и само с площ от дължина и широчина, само някой друг, страничен наблюдател, който се движи с по-ниски скорости от скоростта на светлината (точно, както ние регистрираме елекромагнитните вълни, докато за тях или за това, което ги предизвиква, времето е напълно спряло).

Редактирано от Станислав Янков
  • Потребител
Публикува
Преди 1 минута, Ниkи said:

Според мен, тук бъркаш. Наблюдателя няма да вижда "изрезка от списание" да се движи с С. Ще вижда точка, както виждаме светлината

Защо?! Според лоренцовите трансформации, кое друго, освен дължината по посока на движението, се скъсява - широчината или височината и къде си срещал подобно твърдение за лоренцовите трансформации?! А как в тази точка, според теб, се развиват промените в електрическото и магнитното поле, чрез които съществува електромагнитната вълна (когато достигне до окото ти, тя вече се регистрира от клетките на очите ти като множество фотони)?

Публикува
Преди 12 минути, Ниkи said:

Постави се на мястото на движещия се с С..

За теб всичко е приключило. Нямаш никакви физични процеси, нищо. Нито един <протон> или електрон не може да се движи по д направление плщс Х - Пътуването ти през пространството. Не е възможна <траектория> под ъгъл по движението , защото ...........имаш Ограничението <С>. С други думи няма никакви познати взаимодействия, процеси, възможни са единственно с изоставаща <траектория> т.е към минус Х, но така буквално се <изчерпваш>:D

Публикува
Преди 20 минути, laplandetza said:

За теб всичко е приключило. Нямаш никакви физични процеси, нищо. Нито един <протон> или електрон не може да се движи по д направление плщс Х - Пътуването ти през пространството. Не е възможна <траектория> под ъгъл по движението , защото ...........имаш Ограничението <С>. С други думи няма никакви познати взаимодействия, процеси, възможни са единственно с изоставаща <траектория> т.е към минус Х, но така буквално се <изчерпваш>:D

Говорим за невъзможни в ТО неща, но ако си мноого близо до <С>, клониш към тая граница, тогава има някакъв смисъл , <пространство> по Х - направление на относ. скорост.

  • Потребител
Публикува
Преди 41 минути, Ниkи said:

Постави се на мястото на движещия се с С. За теб пространството се движи с С, ти си неподвижен. За теб, простраството е станало 2D. Но тази картина къде ще е? Според мен ще е около теб, на едно ниво с теб, ти ще си част от тази картина. И когато си част от тази картина, какво ще виждаш... точка.

Каква е разликата ако от това пространство един обект е неподвижен спрямо него. Пространството пак ще е 2D, но ще има един обект, който няма да е част от 2D, а ще си е там някъде назад. А ако са повече неподвижните. А ако оставим само един подвижен обект, само той ще е 2D и ще е лепнат на очите ти. Така че според мен, ако нещо се движи с С, то няма къде да е освен лепнато на очите ти

Няма пространството да стане 2D нито времето ще спре за наблюдател движещ се със релативистка скорост защото никога няма да достигне скороста от  300 000 км/с. Това е според СТО.

Публикува
Just now, Ниkи said:

Не се хващай за дреболии. Те са ясни. От писаниците ми до тук, разбра ли защо не се свиват само обектите а се свива и пространството

Не се свива пространството. Помисли го многократно и спокойно..............

Публикува
Преди 5 минути, Ниkи said:

Ето тук си написал, че "разстоянията м/у ракетите пак са константа". Това разстояние също е скъсено, което ще рече че пространството е скъсено

Написал съм, след ускоренията , двете ракети са отново неподявижни една спрямо друга и  могат да имат Обща ИОС. Те са с една и съща относ, скорост  по направление и големина спрямо началната позиция, Система (неподвижна) преди ускоренията. Разстоянието между тях е константно, непроменливо. Измерено с обикновен метър примерно, с <ролетка>:D, те ще изерят по голямо разстояние от колкото са го мерили в Началната Система  преди ускоренията.

Публикува
Преди 3 минути, Ниkи said:

Преди ускорението, разстоянието м/у двете ракети е АВ. След ускорението, погледнато от  ИОСа на часовниците, разстоянието е по-малко от АВ 

Не е по малко от АБ , а е повече......... мисли ти казах:D От гледна точка на Системата преду ускоренията, приета за неподвяижна, след ускоренията разстоянията са Непроменени. Ускоренията са  Еднакви, Идентични, за едни и същи интервали време се достига до желаната скорост и ускоренията приключват. Часовниците в Неподвижна система са сверени <без изместване> . 

Публикува
Just now, Ниkи said:

А като свържа двете ракети с прът и станат един обект, тогава няма ли да се скъси разстоянието м/у двете ракети? 

Да. Ще се скъси от гледна точка на Системата,Неподвижна преди ускоренията. За самите ракети- пръта е метъра, а той си остава според тях Непроменен.

Публикува (edited)
Преди 9 минути, Ниkи said:

..

Нека те олесня, в Началната Неподвижна система ракетите са на АБ разст. и са нагласени за ускорението. Ускорението става с <катапултна система> която се движи в неподвижната система с желаната от нас Скорост. Двете>лапи> на катапулта са нагласени так, да компенсират скъсяването и във всеки един момент по часовници на Неподвижна са на разстояние точно колкото АБ Тогава имаме Едновременен Старт на Ускоренията потвърден от точковите Неподвижни часовници. Лапите ускоряват до желаната скорост, преминава се в инерциално и Катапултната система рязко ускорява отрицателно, спира или се разпада без последствия. Ето ти готовата Схема.

п.п. При рязкото спиране  е възможно поради <връщане на размера> да има дпълн ускорени, тогава или плавно намаля или се <дезинтегрира>

Редактирано от laplandetza
Публикува (edited)
Преди 16 минути, Ниkи said:

Нали една ИОС обхваща цялото пространство. Когато се движи по Х, цялата ос се скъсява. Когато скоростта клони към С, дължината на ос Х клони към нула. Значи се свива и пространството. 

Ами не. Така им се <привижда> , демек Илюзия, поради Неправилно свеените часовници в ТО.Напред по движението има <закъсняващи> часовници и поради това , при засичане на подвижни спрямо системата обекти, ползвайки несверените часовници по лоренц трансформации се стига уж  при  един времеви интервал, засечен от тези часовници да отговаря на Нереално <пространство> . Елементарно е , нали?

п.п Да се поясня, <закъснелите> часовници ти дават Илюзия за по <дълго> пространство, компенсирайки скъсяването..

Когато Ос Х се скъсява до мижав размер спрямо неподвижна- всъщност това няма смисъл, размер няма, координатите са Безкрайни, така е прието и тогава всъщност Пространството няма ли да се <разшири> ?

Примерно от Обща точка Неподвижен измерва 1000 метра , а ти с близка до <С> скорост измерваш 1 милион метра, но засичането е в Някакъв момент и ако хванеш обекта в други координати , правиш интервал, така променен за да <компенсира> и примерно Светлина да не излезе извън <С>

 

Редактирано от laplandetza
Публикува
Преди 3 минути, Ниkи said:

Е, това вече е една друга тема😉

Какво мислиш по този въпрос:

Всичко което се движи спрямо нас, ако спре да се движи, ще се окаже много по-далече от изчисленото? 

Добавих в предишния си отговор, виж,

Ами....... ние имахме някаква изчислена скорост спрямо реликтовото лъчение, т.е не се движим прекалено бързо в Локалното Състояние на Покой, тогава.........няма да има големи разлики, поне според мен.

  • Потребител
Публикува
Преди 1 час, laplandetza said:

Не се свива пространството. Помисли го многократно и спокойно..............

Според СТО се свива самото пространство, времето като четвърто измерение на пространството също се свива, така че се забавя, примерно ако по единият часовник е изминало време от пет часа, на другият часовник времето ще се свие до два часа сравнено с показанията на другият. 

  • Харесва ми! 1
Публикува
Преди 4 минути, Tahev loren said:

Според СТО се свива самото пространство, времето като четвърто измерение на пространството също се свива, така че се забавя, примерно ако по единият часовник е изминало време от пет часа, на другият часовник времето ще се свие до два часа сравнено с показанията на другият. 

Не ме интересува какво е според СТО, знаем какво е написано в Библията. Говорим си за реалния Свят.

Публикува
Преди 4 минути, Ниkи said:

Аз говоря за скорост спрямо нас, не спрямо реликтовото лъчение. 

"Когато Ос Х се скъсява до мижав размер спрямо неподвижна- всъщност това няма смисъл, размер няма, координатите са Безкрайни, така е прието и тогава всъщност Пространството няма ли да се <разшири> ?"

Точно тези безкрайни координати клонят към нула

Наблюдаващата система сме Ние, нашата скорост ме интересува. Мисля извън ТО.

Безкрайни координати , безкрайност отворена към Плюс. т.е. Големи числа, Колко да клони към нула, простоо мащаба и клони към <минимализиране> и  примерно за неподвижен, нешо с координати 1 метър , за онзи <клонящия> ще е над светлинна година, демек Космос е ударен от МегаИнфлация:D

  • Потребител
Публикува
Преди 13 минути, Ниkи said:

Точно тези безкрайни координати клонят към нула

Но никога няма да станат нула, деленето на безкрайност дава безкрайност. Пространството и времето не се изчерпват, просто те са динамичен фактор във релативистката физика. Ако пространство и време бяха статични, те също трябва да са и абсолютни и независими от движението на материята, както ги разглежда класическата физика на Нютон и Галилей. За съжаление обаче динамичното и относително пространство и време на Айнщайн, обединено в пространствовреме, поражда нерешими за сега, парадокси, или по точно логически несъответствия. Но пък не е задължително физиката да се води само от твърдо установена логика, продукт от човешкият опит в среда възприета единствено чрез сетивноста на човека.

  • Благодаря! 1
  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 3 часа, Ниkи said:

Постави се на мястото на движещия се с С. За теб пространството се движи с С, ти си неподвижен. За теб, простраството е станало 2D. Но тази картина къде ще е? Според мен ще е около теб, на едно ниво с теб, ти ще си част от тази картина. И когато си част от тази картина, какво ще виждаш... точка.

Каква е разликата ако от това пространство един обект е неподвижен спрямо него. Пространството пак ще е 2D, но ще има един обект, който няма да е част от 2D, а ще си е там някъде назад. А ако са повече неподвижните. А ако оставим само един подвижен обект, само той ще е 2D и ще е лепнат на очите ти. Така че според мен, ако нещо се движи с С, то няма къде да е освен лепнато на очите ти

Вече ти написах - когато започнеш да се движиш със скоростта на светлината, ти нищо няма да виждаш и въобще нищо няма да възприемаш, защото времето за теб ще бъде спряло. А във всеки един момент, точно преди да достигнеш самата скрост на светлината, всичко все пак ще си има някаква, колкото и нищожна да е тя, дължинка. Това обаче пак няма да промени това, че ти няма просто да виждаш през прозорците ти всичко заобикалящо почти 2D (накрая на твоето ускорение би имало момент, в който гледката би била с дължина точно като при лист хартия), но и ще го виждаш силно разкривено (както се вижда силно разкривена светлината на диска около черна дупка, макар при движение със скорост почти тази на светлината вероятно да има други форми). Не забравяй, че няма да има чак толкова много за гледане, защото ще си в Космоса и там ще има само разни звездички на огромни разстояния от теб и една от друга. През цялото време, до постигането на момента, в който ще достигнеш скоростта на светлината и ще се изключиш (ще "припаднеш", ще "замръзнеш"), ти ще си възприемаш кораба ти и времето в него като съвсем обичайни. Странни, неинтуитивни ще са само гледките на далечните звезди през прозорците ти. И се моли, да не попаднеш по пътя ти на някой, дори и много мъничък метеоритец, че при тази скорост и с него, и с кораба ти, и с теб самия ще е свършено... Би ти трябвал някакъв вид енергиен щит около кораба при такива скорости, за да те пази от подобни срещи. :Laie_34:

Редактирано от Станислав Янков
Guest
Тази тема е заключена!

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!