Нереалната Теория на Относителността

[laplandetza]

Преди 10 минути, Ниkи said:

Представи си, както има два скъсени обекта с не скъсено пространство м/у тях. Сега в това пространство разположи трети скъсен обект, но с такива размери, че като е скъсен се хваща точно м/у първите две. А сега ми каже къде ще се хванат, когато си върнат размерите. Само не ми казвай, че условието е грешно или, че ще си измешат боите

При връщане на размерите се разширяват, т.е ускоряват зради <удължаването> на големия обект. 

Не се получава проблем с енергия и импусл . Според ТО  при <скъсяване> няма натрупана потенциал.еергия, тогава при <разширяване> няма преобразуване към кинетична енергия и пр. Така е според ТО, но не и според мен.  Релативистката <гравиенергия> е натоварена в тези процеси, не е само  <относително> движение и след промяна на Състоянието се <разтоварва>.

[laplandetza]

Преди 1 час, Ниkи said:

Въпрос: каква форма ще придобие квадрат, който се движи с еднаква скорост, и по х и по y (движи се по диагонал на координатната система)?

Сметни го. Променяш дължината на диагонала, който е хипотенуза за два Еднави триъгълника, обратния лоренц на квадрат по хипотенуз. на квадрат  = 2. равностр. правоъг.триъг. катет на квадрат.

[laplandetza]

Преди 4 минути, Ниkи said:

Обвиняваш Сканер, че си ги нагажда, но сега серозно го нагОди. Когато е за свиване, не може да се свие пространството, но когато опрем до разширяване, може

Не си ме разбрал. 

Може да се <свие> и да се <разшири> пространство. Можем да променим <скорост на промени> в 4 тот то измерение, т.е време просто заради самата промяна в Механизма за Съществуване, Скорост <С>. 

 Промените свързани с относителна скорост спрямо и в Локалното Космическо Състояние, Локалната етерия , не са Онази Промяна в Пространство описвана в ТО, СТО. 

[laplandetza]

Преди 2 минути, Ниkи said:

Не можА ли да кажеш "ромб", ми изписа толко писаници. А сега смени посоката на движение по Х, и ми кажи, пак ли същия диагонал се скъсява? 

Не можах, ти търсиш библиотечни решения.

Същия диагонал, а и другия според СТО трябва да се скъсят инак Постулатите  духат таратора!

[laplandetza]

Преди 12 минути, Ниkи said:

...

От тук нещата стават сложни. За промяна <размер > на обекти , а и за генезис на магнитно поле , един много труден въпрос

Чувал ли си и Какво знаеш за  Монозаряден Електричен Дипол ?, т. е динамично ел.поле, квантово представено в <пространство с анизотропно разпределение на Монозаряд.

[scaner]

Преди 2 часа, Ниkи said:

Обект К1 се ускорява спрямо ИОС К по ос Х. Придобивайки К1 все по-висока скорост, все повече ще се скъсява. Във всеки един момент, докато К1 се ускорява, часовниците(датчици) в К ще изчисляват различна скорост за всяка една точка от К1. Въпросът е, къде е абсолютната точка на ускорението, точката около която се свива обекта. Накои възможни варианти: средата или габарититните точки на обекта, началната точка на ускорение. Под начална точка на ускорение, разбирай точката от Х, в която обектът ще се свие при евентуално достигане на С. Обектът, за да успее да достигне С, му трябва всичката енергия на света, следователно точката е началото на Големия взрив. 

Токата около която се свива обекта е продукт на избор. Която и точка да си избереш, всички останало ще се мърдат спрямо нея, и тя ще бъде условният център.

А Големият всзрив няма начало. Ако следваме ОТО, началото на големият взрив е навсякъде Просто такава геометрия е удобна.

[laplandetza]

Преди 53 минути, Ниkи said:

..

Все пак, когато спре ускорението, скъсенят обект трябва да има някакви координати в К, от които да започне инерциално движение. Как ще получиш едни и същи кординати, ако точката около която се свива обекта е продукт на избор.

Ами не е продукт на избор, а е Природен Продукт.

[scaner]

Преди 10 часа, Ниkи said:

Все пак, когато спре ускорението, скъсенят обект трябва да има някакви координати в К, от които да започне инерциално движение. Как ще получиш едни и същи кординати, ако точката около която се свива обекта е продукт на избор.

Самият процес на спиране в отправната система на земята заема време. Там спира първо задната част на ракетата (тя преминава в инерциално движение), след време спира предната част. По този начин обектът придобива нормалните си размери в тази система. Но това е по причина относителната едновременност.

[laplandetza]

Преди 33 минути, scaner said:

Самият процес на спиране в отправната система на земята заема време. Там спира първо задната част на ракетата (тя преминава в инерциално движение), след време спира предната част. По този начин обектът придобива нормалните си размери в тази система. Но това е по причина относителната едновременност.

По причина механизма на ускорението, сетне по прична <С> и <геометрия> . Можем да Спре първо предната част , ако там е приложена <силата. или средната част или по безброй начини.

[laplandetza]

Преди 1 минута, Ниkи said:

Приеми че силата е по целия обект (разпределена пропорционално на масите) и не е фактор

Тя е основен фактор. Изключително зависи <кога> ще бъде приложена. Ако изхождаме от инерциално състояние преди <спирачни ускорения> примерно, зависи Как сме сверили часовниците. Ако е по Методът на Веригата Спирането  е Едновременно за Неподвижен и <скъсяване> е към Централна точка, която е подвижна.

[scaner]

Преди 33 минути, Ниkи said:

Имам в предвид спиране на ускорението а не спиране на движението. Достигнатата скорост вече не се промена и скъсяването на обекта се запазва

Именно, това имам пред вид и аз.

Ако спреш инерциалното движение, в системата в която ракетата се е движела, първо ще спре задния край, после предния, и тя ще се разтегне до дължината си в покой.

Подобна е ситуацията и когато спираш ускорението - първо спира да се ускорява задния край (но предният продължава!), после спира да се ускорява и предният. И дължината се разтяга до положението, което ще има ракета движеща се инерциално. Тук поради ускорението има едно малко допълнително скъсяване.

[laplandetza]

Преди 11 минути, Ниkи said:

В СТО не разглеждаме сили, еластична и пластична деформация

Нали съм обяснил вече, кога е приложена. Преди да се ускори К1, същата е била част от ИОС К, и тогава са сверени часовниците

Нямаме спирачно ускорение, имаме прекратяване на ускорението. 

 В СТО никой не знае какво <разглежда>

Нещо трябва да Въздейства за да Промениш друго Нещо( в логика извън квантовия свят). Тогава  да го наречем Божията Намеса.

Добре , прекратяване на ускорени, а аз си мислех преди ускоренията и за това говоря. По време на ускорения в ОС е подобно, само сверяване на часовници е Особенно, няма такива , няма общо време има псевдосверени часовници.

Пак говориш преди да се ускориК1, след начало на ускорение и по време на ускорение часовниците вече не са сверени в системата си, но могат да са еднакво работещи  от гледна точка Неподвижна система, т.е за неподвижна са <сверени>.

[laplandetza]

Преди 16 минути, scaner said:

Именно, това имам пред вид и аз.

Ако спреш инерциалното движение, в системата в която ракетата се е движела, първо ще спре задния край, после предния, и тя ще се разтегне до дължината си в покой.

Подобна е ситуацията и когато спираш ускорението - първо спира да се ускорява задния край (но предният продължава!), после спира да се ускорява и предният. И дължината се разтяга до положението, което ще има ракета движеща се инерциално. Тук поради ускорението има едно малко допълнително скъсяване.

При сверени часовници в К1 по Методът на Лапландската верига, почват ускорения и в спиране на ускоренията за Неподвижен набл. <разширението> е Едновременно и изглежда се разширява според Централна Точка по Х на обекта.

[scaner]

Преди 1 минута, laplandetza said:

При сверени часовници в К1 по Методът на Лапландската верига, почват ускорения и в спиране на ускоренията за Неподвижен набл. <разширението> е Едновременно и изглежда се разширява според Централна Точка по Х на обекта.

Няма значение как са сверени часовниците, стига да са правилно.

Има значение в коя система какво ускорение се прилага. В случая, ускорението е едно и също за всички точки в системата на ракетата. По тази причина поради относителността на едновремеността в системата на земята различните точки ще се поддават на ускорението в различен момент от време.

Другият вариант, когато всички точки има еднакво и едновременно ускорение в системата на земята, води до съвсем други резултати. При тази ситуация нямаш скъсяване на ракетата. Явно не разглеждаме тпзи вариант.

[laplandetza]

Just now, scaner said:

Няма значение как са сверени часовниците, стига да са правилно.

..

Какво означава Правилно Сверени Часовници ?

[scaner]

Преди 7 минути, laplandetza said:

Какво означава Правилно Сверени Часовници ?

Часовници по които можем да построим система от общо време. Тоест ако сверяваш произволен часовник А с произволен часовник В, и В с С, да се получи същият резултат като да сверяваш часовник В с А, С с А, А с С. Без значение кой е първичният часовник.

В случая това е метод за сверяване, при който според всяка двойка взети часовници скоростта на светлината да е една и съща.

Дадох ти линк преди време, ама чукча не чете, нали

Редактирано Март 7, 2021 от scaner

[laplandetza]

Преди 3 минути, scaner said:

Часовници по които можем да построим система от общо време. Тоест ако сверяваш произволен часовник А с произволен часовник В, и В с С, да се получи същият резултат като да сверяваш часовник В с А, С с А, А с С. Без значение кой е първичният часовник.

В случая това е метод за сверяване, при който според всяка двойка взети часовници скоростта на светлината да е една и съща.

Дадох ти линк преди време, ама чукча не чете, нали

Това е вариант работещ само в Състояние Айнщайнов Физичен Покой , защото при <проверката> стигаме до Парадокса на Лапландеца - Лапландска Верига на Времето.  С други думи това е Неправилно Сверяване.

Сега по СТО, ТО  , Сверяванията Еднопосочни или Двупосочни са Еквивалентни, т.е. Без значение, защото е Изхрачено , че всички Системи в които се извършва Сверяване са неподвижни и няма анизотропия на път на светлина.

Тогава От проиаволен часовник Б сверяваме А, от там С , имаме точното разстояние определено от двупосочен път на светлина от А до Б, изчислено с пълна теорет. точност. След което при еднопосочно запускане се елеминира закъснението заради Еднопосочния път светлина. Ето ти Правилно за ТО Сверяване !, и разбира се веднага се улавя , че системата Не е в Покой !

[laplandetza]

Преди 1 минута, Ниkи said:

Да, началото на ускорението е общо, понеже К1 и К са били в обща ИОС, но крят на ускорението няма да е едновременен

С какво е облагодетелства която и да била точка от обекта (в твоят случай "Централна Точка по Х"), че да бъде център на разширение... или скъсяване

..

Няколко пъти го казах.............. края на ускорение Ще е едновременен за К, при система с Локални параметри.

Аз обясних, дай си пауза и помисли...........

[Станислав Янков]

Я, да драсна и аз няколко реда, за разнообразие, че нещата сякаш са зациклили на едно място и в куп страници се обсъжда само едно и също нещо!

Тази Вселена, нашата, може да е в черна дупка и дори вътре в черната дупка може да се е формирала предполаганата и отдавна търсена бяла дупка – Големият взрив и постоянното разширение на Вселената ни. Когато нещо навлиза в черна дупка, от неговата гледна точка то започва да се ускорява все повече към вътрешността и да се мачка до разпадането си на чиста енергия. Ако от фрагментираната в черна дупка енергия стане експлозия (например – на ядрото на черната дупка), това би било бяла дупка, която се разширява навсякъде, както и нашата Вселена се разширява. Естествено - това е все още една далечна спекулация. Една от много различни възможности, които все още не са категорично приети и отхвърлени, която в най-голяма степен се доближава до представите ми в момента.

При движение със скоростта на светлината имаме занулени вследствие на скоростта маса и дължина по посока на движението. Широчината, височината и масата в покой при масивните частици не се изменят с промяната на скоростта на движение. Това навежда на много интересни предположения!

От една страна, спрямо дължината, широчината и височината на Вселената човекът се движи по-бързо и времето му тече по-бавно (дължината, широчината и височината на Вселената се движат по-бавно спрямо човека и затова при тях протяжността е по-голяма, а ходът на времетто им е по-ускорен). Човекът е минал през ускорение, през каквото те не са преминали, поради което параметрите на човека (и особено неговата дължина по посока на движението) са се скъсили, а времето за човека се е забавило.

Според Христо Коларов (книгата, която показах в предишния си коментар), елементарните частици представляват елементарен, несъставен (първичен) електрически токов контур, който извършва всички възможни свободни (по инерция), в това число съставни (собствени и преносни) движения. Този токов контур е без източници и не е съставен от същински токоносители: електрони, протони, йони и т.н. (Според мен, което по никакъв начин не е разглеждано в книгата, токовият контур на Коларов, който може да бъде приравнен и на суперструна от теорията на суперструните, но без нейните 9, 10 или 11 пространствени измерения, се изгражда по някакъв сложен начин от някаква засега неясна форма на взаимодействие между постоянното разширяване и постоянното свиване на пространството на Вселената.) Според Коларов, прогнозирания от него токов контур (суперструна, туистор, според разните теории) има две основни стационарни състояния, при едното от които изгражда безмасовите частици, като фотони, а при другото - масивните частици, като електрони, позитрони, а евентуално и неутриното и антинеутриното. Коларов опитва да изгради хипотеза и за протона/антипротона и неутрона, но там нещата сякаш по-не му се получават (въобще не споменава за кварки и глуони, какво остава пък за доказания последните години Хигс-бозон). Много е възможно да се открият редица противоречия на написаното в книгата с някои незаобиколими закономерности на квантовата механика. За мое най-голямо съжаление, аз не съм достатъчно подготвен за такава преценка.

[Станислав Янков]

Преди 17 минути, Ниkи said:

Нещото или човекът, по никакъв начин няма да усети ускорение причинено от гравитация. От негова гледна точка, няма да разбере, че се ускорява. Докато не срещне  друго тяло, не мисля, че ще се дифрагментира. При движение с С всичко си ти е наред. Всички тези ефекти за които говориш са от гледна точка на страничен наблюдател. 

Ще се радвам, ако съм те разнообразил малко

Ако има прозорче - ще разбере по все по-бързото приближаване към хоризонта на събитията на черната дупка. Преди достигането на хоризонта има много светене, което отдалече се възприема много деформирано (както отдалече навлизащата в черна дупка ракета ще се възприема като все повече забавяща се, като самото навлизанети в хоризонта на дупката според външните наблюдатели може да трае и столетия). И точно този облик на черната дупка ще вижда космонавта, как се приближава все по-бързо и по-бързо, преди да загуби живота си, а и ракетата си и въобще - цялата материя, насочена към дупката. Все едно с каква скорост се движи, даже ако можеше да е и със скоростта на светлината - няма да избяга от гравитацията на черната дука, когато се е насочил право към нея и е преминал определена граница (много-много преди хоризонта на събитията). От гравитацията на черна дупка не може да избяга и светлината, когато не се движи под определен ъгъл, чрез който да избегне съприкосновението с хоризонта на субитията.

[Станислав Янков]

Преди 7 минути, Ниkи said:

За цялата материя, не съм сигурен, дали приливната сила ще й повлияе

Отвъд прага на неутронните звезди, в черните дупки, цялата материя се раздробява на съставните си части, поради което и ентропията се приема за максимална (за разлика от случая с Големия взрив, когато е считана за минимална и за дала началото на хода на времето в познатата ни Вселена). Ако светлината има по-съставни части, за които ние още да не знаем - дори и тя би се раздробила на тях...

[Станислав Янков]

Преди 14 минути, Ниkи said:

Имах в предвид, че материята няма да се повлияе от приливната сила а от налягането

Материята ще приключи съществуването си много преди достигането на хоризонта на събитията. При хоризонта на събитията енергията на уловените от черната дупка лъчения е огромна, може би дори по-голяма и от тази по повърхността на звезда. Още с приближаването си към тази зона, всичко материално ще прегори, ще се унищожи, ще се раздроби, ще се разложи. Материята ще се изпари, много преди да е достигнала хоризонта на събитията, от който дори и фотоните не могат да се измъкнат. Отдавна съм чел теориите, какво се случва при доближаването на черна дупка и може да съм сбъркал някоя подробност, но - така си ги спомням нещата.

Редактирано Март 7, 2021 от Станислав Янков

[laplandetza]

Преди 3 минути, Ниkи said:

 

 Разкажи какво е обяснено според теб. Няма да си губя времето с детски пропагадни филмчета . Давай твоето разбиране за темите от филмчето.

[scaner]

Преди 21 часа, Станислав Янков said:

Материята ще приключи съществуването си много преди достигането на хоризонта на събитията. При хоризонта на събитията енергията на уловените от черната дупка лъчения е огромна, може би дори по-голяма и от тази по повърхността на звезда. Още с приближаването си към тази зона, всичко материално ще прегори, ще се унищожи, ще се раздроби, ще се разложи. Материята ще се изпари, много преди да е достигнала хоризонта на събитията, от който дори и фотоните не могат да се измъкнат. Отдавна съм чел теориите, какво се случва при доближаването на черна дупка и може да съм сбъркал някоя подробност, но - така си ги спомням нещата.

Виж сега, тук има много дискусионни въпроси...

Първо, материята не може да приключи съществуването си, може само да промени своята форма под която да съществува. Това е много базов философски въпрос, опира до създаването на нещо от нищо и обратното...

Хипотезата, че при приближаване на хоризонта на събитията има някаква огромна енергия, която ще раздроби всичко и т.н., е възникнала през 2012 г. и се нарича black hole firewall, "огнена стена на черната дупка". Нуждата от тази идея е свързана с ред проблеми, свързани със сплитането на частиците. Например, черната дупка може да излъчва, т.н. радиация на Хокинг, и тази радиация се генерира като на хоризонта на събитията се създава двойка частица-античастица, едната се изхвърля навън, под формата на лъчението, другата се поглъща вътре. При това се получава проблем, изхвърлената частица може да бъде сплетена с друга частица от същата радиация, и в същото време да е сплетена и с погълнатата в дупката частица. И огнената стена е измислена за да разреши този проблем. Но няма единодушие сред физиците че това е механизмът, че изобщо е нужен, и това съвсем не е общоприета хипотеза.

Без тази огнена стена хоризонта на събитията е доста беззъб. Обект, свободно падащ в черна дупка, няма да забележи с нищо, че преминава през този хоризонт. Там нито има някаква промяна в гравитационното поле, нито нищо. Нещо повече, колкото по-голяма е една черна дупка, толкова напреженията на разтягане в зоната на хоризонта на събитията са по-малки, те зависят обратно пропорционално размера на дупката. Може да се сметне, че една дупка с размера на орбитата на земята, на хоризонта на събитията напрежението което би усещал човек е колкото на морското равнище, т.е. съвсем пренебрежимо.  Много пъти по-екстрени сили се получават, ако пресичаш хоризонта на събитие на десеткилометрова черна дупка, в каквато би се превърнало слънцето.

Силите на разтягане се засилват при приближаване на истинската сингуларност, в центъра. Там вече се получава т.н. "спагетизация", всеки обект независимо от опитите му за поведение се издължава на дълги и тънки ивици, които се разкъсват на все по-малии парченца, приближавайки се до сингуларността. Това, разбира се, са следствията от Айнщайновата теория. Теорията на струните предлага други варианти, намесване на брани и подобни обекти, но това е друга тема.

 

[laplandetza]

Преди 18 минути, Ниkи said:

Отделям толко усилия и време да ти разгадавам "енигмите", ти нещеш да отделиш 5 мин (началото, докато започнат формулите)

Знам какво ще видя. Това за което говоря е извън приетите в момента модели. Нали за това става въпрос, оракулствата на ТО са Грешни.