Нереалната Теория на Относителността

[Станислав Янков]

Преди 25 минути, gmladenov said:

Аз ти цитирах нашата Уикипедия, но ти продължаваш да упортсваш.

Идеята за черните дупки явно възниква доста преди ОТО. Така че ОТО въобще не е нужна
за предвиждането на черните дупки. Заблудил си се, майна.

Ранни хипотези

Идеята за тяло, толкова масивно, че дори светлината да не може да го напусне, е предложена за пръв път от английския геолог Джон Мичъл през 1783 г. в писмо до Хенри Кавендиш от Британското кралско дружество. По това време Нютоновата теория за гравитацията и идеята за втора космическа скорост са добре известни. Мичъл изчислява, че тяло с радиус, 500 пъти по-голям от този на Слънцето, и със същата плътност би имало на повърхността си втора космическа скорост, равна на скоростта на светлината и следователно би било невидимо. Както казва той:

Ако радиусът на сфера със същата плътност като Слънцето надхвърля този на Слънцето в съотношение 500 към 1, тяло, падащо от безкрайна височина към него, би достигнало на повърхността му скорост, по-голяма от тази на светлината, и следователно, ако приемем, че светлината се привлича от същата сила като другите тела, пропорционално на нейната vis inertiae, цялата светлина, излъчвана от такова тяло, би се върнала към него от неговата собствена гравитация.^[5]

Приятелю, аз вече ти написах за черното Слънце, за което са говорели още египтяните преди хиляди години (конкретно убития от свещениците фараон Ехнатон) и което днес се счита, включително и от екстрасенси, че е черната дупка в центъра на галактиката ни. Още преди хилядолетия разни групи от хора са почитали освен самото Слънце, Луната и звездите (Сириус, съзвездието Орион, Бетелгейзе, Венера и други), също и черното Слънце, а също и вътрешното Слънце, което пък според разни твърдения е Бог, който е дал началото на Вселелната с Големия взрив. Както виждаш, хората са допускали интуитивно неща като черните дупки, Големият взрив и други подобни още от хилядолетия, но ТОВА НЕ Е ОБЯСНЕНИЕ! Обяснението е дошло много-много по-късно, благодарение на Айнщайн и неговата ОТО (плюс СТО и КМ).

Редактирано Октомври 6, 2021 от Станислав Янков

[tantin]

Гравитационен колапс в астрономията е активно свиване на звезда под въздействие на гравитацията. Това се случва, когато при термоядрения синтез не се отделя достатъчно енергия за да балансира гравитацията и да се запази хидростатичното равновесие и звездата започва да се свива към много плътно състояние.

Схема на гравитационен колапс

Ако нарастващото вътрешно налягане спре гравитационния колапс, звездата се превръща в бяло джудже. Въпреки това, ако масата на звезда надхвърли границата на Чандрасекар, колапсът продължава до превръщането ѝ в неутронна звезда или в черна дупка.

[gmladenov]

Преди 11 минути, Gravity said:

@gmladenov Не отговори на нито един от тези въпроси!

Това е другото нещо, за което Айнщайн пак изважда голям късмет.

Според СТО илиза, че нищо не може да надмине скоростта на светлината. Това показват формулите.

Аз мога да покажа матетически (с най-проста векторна аритметика) защо това показват формулите.
Няма нищо общо с прозрения за природата на светлината и вселената - а просто следствие от
стъкмистиката, която прави Лоренцовата трансформация. Стъкмистика, която самият Айнщайн не
разбира.

Така с Лоренцовата стъкмистика ... по погрешен път ... се стига до заключението, че нищо не може
да е по-бързо от светлината. Заключение, което по щастливо стечение на обстоятелствата се оказва
вярно.

По подобие на "огъването" на светлината, Айнщайн пак изкарва голям късмет с идеята, че нищо не е
по-бързо от светлината.

Редактирано Октомври 6, 2021 от gmladenov

[gmladenov]

Преди 7 минути, Станислав Янков said:

Приятелю ...

Приятелю, първоначалният въпрос беше е дали черните дупки могат да съществъват без ОТО.
И отговорът е "категорично да". ОТО няма нищо общо със съществуването на черни дупки.
Избий си я тази погрешна идея от главата.

[Станислав Янков]

Just now, gmladenov said:

Приятелю, първоначалният въпрос беше е дали черните дупки могат да съществъват без ОТО.
И отговорът е "категорично да". ОТО няма нищо общо със съществуването на черни дупки.
Избий си я тази погрешна идея от главата.

Такъв първоначален въпрос никога не е стоял, поне не при зрелите хора като мен. Да, ти си още шестгодишен малчуган и можеш да разбираш само най-буквално и примитивно, не можеш все още да ги осъзнаеш тези неща, но нищо - като попорастнеш малко, може да започнеш да разбираш и по-задълбоченно. 

[tantin]

По-нататъшни натрупвания на маса от изгарянето на обвивката карат ядрото да надхвърли границата на Чандрасекар. Налягането на изроденост на електроните се преодолява и ядрото продължава да се срива в себе си, достигайки температури до 5×10⁹ K. При тези температури настъпва фотоядрена реакция (разпадане на железните атомни ядра на алфа частици чрез високоенергийни гама лъчи). Докато температурата се покачва още повече, електроните и протоните се комбинират и образуват неутрони чрез електронно улавяне, излъчвайки голямо количество неутрино. Когато плътността достигне ядрена плътност от около 4×10¹⁷ kg/m³, налягането на неутронната изроденост спира свиването. Изпадащата навътре външна обвивка на звездата спира и се изхвърля навън от поток неутрино, произвеждат от създаването на неутрони, при което се наблюдава супернова. Остатъкът е неутронна звезда. Ако остатъкът има маса по-голяма от 3 M_☉, той продължава да се срива и образува черна дупка.^[2]

[gmladenov]

Преди 5 минути, Станислав Янков said:

Такъв първоначален въпрос никога не е стоял, поне не при зрелите хора като мен. Да, ти си още шестгодишен малчуган и можеш да разбираш само най-буквално и примитивно, не можеш все още да ги осъзнаеш тези неща, но нищо - като попорастнеш малко, може да започнеш да разбираш и по-задълбоченно. 

Батка, аз ти цитирах какво каза Гравити:

• Без ОТО няма черни дупки!
• Ако ОТО е грешна, няма как да има черни дупки.

В прав текст е казано, че без ОТО черни дупки няма. От там тръгна разговорът.
В ответ на горните твърдения, аз просто посочих, че те не са вярни и се аргументирах.

А от цялата дискусия ти пак остана с грешното впечатление, че аз не разбирам.
Защо така бе, батка ?? Какво ти пречи да разбереш моите аргументи??

Редактирано Октомври 6, 2021 от gmladenov

[tantin]

Преди 1 минута, gmladenov said:

Батка, аз ти цитирах какво каза Гравити:

• Без ОТО няма черни дупки!
• Ако ОТО е грешна, няма как да има черни дупки.

В прав текст е казано, че без ОТО черни дупки няма. От там тръгна разговорът.

Аз също се затруднявам защо обяснението на черните дупки задължително минава през ОТО. Би трябвало да е възможно обясняване на тези явления и без СТО или ОТО.  Основният проблем обаче не е в СТО или ОТО.

Основните трудности идват от това че скоростта на светлината е еднаква за всички наблюдатели и че е крайна - С.

СТО е следствие .  А ако С беше безкрайно голямо, светлината щеше да си излиза от ЧД.

[Станислав Янков]

Преди 5 минути, gmladenov said:

А от цялата дискусия ти пак остана с грешното впечатление, че аз не разбирам. Защо така бе, батка ?? Какво ти пречи да разбереш моите аргументи??

Защото за мен буквалното приемане на изречения от сорта "този облак пречи да ми изсъхнат дрехите и ще го издухам" (бая здраво ще трябва да духнеш!) или "ще запаля колата и ще отида на морето" (интересно, с каква кола ще отидеш на морето, като преди това ще я запалиш?!) са детинщини или лък лигавене на зрял човек, ако не си дете.

[gmladenov]

Преди 2 минути, tantin said:

Аз също се затруднявам защо обяснението на черните дупки задължително минава през ОТО.

Именно.

Предполагам, че този мит идва от решението на Шварцшилд на уравненията на ОТО.
От негововото решнение следва радиусът на Шварцшилд, които описва "хоризонта на
събитията" (event horizon) на черните дупки. Предполагам, че от там идва вярата, че
черните дупки са предвидени от ОТО ... което в същност не е вярно.

[Станислав Янков]

Преди 2 минути, tantin said:

Аз също се затруднявам защо обяснението на черните дупки задължително минава през ОТО. Би трябвало да е възможно обясняване на тези явления и без СТО или ОТО.  Основният проблем обаче не е в СТО или ОТО.

Основните трудности идват от това че скоростта на светлината е еднаква за всички наблюдатели и че е крайна - С.

СТО е следствие .  А ако С беше безкрайно голямо, светлината щеше да си излиза от ЧД.

ОТО приема изкривяване на пространството и времето, каквито няма при нютоновата гравитация и само чрез ОТО можеш да предвидиш и откриеш пространствено-времевите и гравитационни аномалии, свързани с поведението на обекти на известно разстояние около черна дупка (твърде близките са отдавна всмукани от отдавна формирана черна дупка), както и свързаните с разпространението на светлината пред, отстрани и зад черна дупка.

[gmladenov]

Преди 8 минути, Станислав Янков said:

Защото за мен буквалното приемане на изречения от сорта ...

За пореден път, ето репликите на Гравити:

• Без ОТО няма черни дупки!
• Ако ОТО е грешна, няма как да има черни дупки.

Въз основата на какво ти решаваш, че Гравити ... два пъти поред ... не казва това, което
е заявил в прав текст ... а казва нещо друго?

Ти измисляш някакви твои си тътлкувания ... след което ме обиждащ, че не разбирам
за какво се говори. Егаси нахалството.

[scaner]

Преди 1 час, gmladenov said:

Ранни хипотези

Идеята за тяло, толкова масивно, че дори светлината да не може да го напусне, е предложена за пръв път от английския геолог Джон Мичъл през 1783 г. в писмо до Хенри Кавендиш от Британското кралско дружество. По това време Нютоновата теория за гравитацията и идеята за втора космическа скорост са добре известни. Мичъл изчислява, че тяло с радиус, 500 пъти по-голям от този на Слънцето, и със същата плътност би имало на повърхността си втора космическа скорост, равна на скоростта на светлината и следователно би било невидимо. Както казва той:

Ако радиусът на сфера със същата плътност като Слънцето надхвърля този на Слънцето в съотношение 500 към 1, тяло, падащо от безкрайна височина към него, би достигнало на повърхността му скорост, по-голяма от тази на светлината, и следователно, ако приемем, че светлината се привлича от същата сила като другите тела, пропорционално на нейната vis inertiae, цялата светлина, излъчвана от такова тяло, би се върнала към него от неговата собствена гравитация.^[5]

Първо, винаги съм казвал, че българската Уикипедия не е нещо, от което може да се учи или да бъде справочник.  Трябва да се чете и от други места, и да се сравняват идеите. Тогава лесно се вижда защо тази идея е вътрешно противоречива. Защото тя разчита, че светлината има някаква маса, следователно поведението и е както на всички други тела.

От къде изобщо идва идеята за втората космическа скорост върху някаква звезда, и това че тя  може да се сравнява със скоростта на светлината? От ей тая формула, изравняваща потенциалната енергия на тяло в полето и неговата кинетична енергия:

От гормата формула, като се съкрати масата на тялото, което се движи в гравитационно поле, се получава неговата втора космическа скорост, при която кинетичната му енергия се изчерпва и то не може да се отдалечава повече от гравитиращото тяло, а стои в ограничена пространствена област.

Само че от къде следва, че светлината има маса? Защото ако тя няма маса, в горното уравнение ще имаме деление на нула, и резултатът няма да има смисъл.Така че твърдението на Лаплас и Мичъл не се отнася директно за светлината, а само за тяло с маса, което се движи със скоростта на светлината - такова тяло няма да може да напусне такава област. За светлината от това уравнение нищо не следва. Да не говорим, че по-късните теории за етера също не приписват на светлината маса - тя е вълна, вълните не пренасят маса. И съвсем до наши дни, светлината е поток от фотони, които нямат маса.

Така че, твърдението на Мичел и Лаплас реално не се отнася за светлината. Да не говорим, че класическата физика не налагала някакъв лимит от скорости, т.е. тяло може да се движи с по-голяма от скоростта на светлината скорост, и съответно за него разглежданата конструкция не е черна дупка. Тоест такъв обект не може да спре всякаква материя, следователно той има различни свойства от черната дупка следваща от теорията на Айнщайн.  Съвсем неудачно му е дадено името "черна дупка", което довежда и до такива безсмислени спорове тук.

Това и отговаря на въпроса - едва Айнщайновата теория дава смисъла на понятието "черна дупка" както го разбираме сега. "Дупката" на Митчел има съвсем друг смисъл и свойства.

Преди 1 час, gmladenov said:

Казвал съм го и в друга тема:
По погрешен път Айнщайн достига то предвиждането, че гравитацията взаимодейства със светлината.
Казвам погрешен, защото той достига до тази идея чрез идеята за еквивалентност на гравитация
и ускорение. Именно от там идва идеята, че светлината трябва да се "огъне" в гравитационно поле.

Работата е там, че концепцията за еквивалетност не гарантира, че гравитацията наистина влияе на
електро-магнитната радиация. За последното се изисква двете да взаимодействат ... което по
никакъв начин не следва от предложената еквивалентност на гравитация и ускорение.

Мътно ти е в главата какво е това "погрешен път". Няма погрешни пътища в науката, има погрешни резултати, които експериментът опровергава. Това е единственият критерии тук.

За това говори красноречиво  и следната история. Ако, както се приема по-горе, припишем на светлината някаква независимо колко мижава маса, според Нютоновата гравитация тя трябва да се отклонява в гравитационно поле, и ъгълът на това отклонение трябва да е:

В общата теория на относителността обаче светлината няма маса, но там тя се движи по геодезичната линия, тоест върху нейното движение оказва влияние кривината на пространството. По тази причина в тази теория ъгълът под който тя се отклонява по геодезичната си линия е двойно по-голям от Нютоновият:

Любопитното тук е, че през 1909 г. от първоначалните идеи за гравитацията Айнщайн извежда първата, Нютоновата формула за отклонение на светлината в гравитация. И едва когато завършва теорията на база отчитане изкривяването на пространството, през 1917 г. той извежда втората, удвоена формула. Съвсем навреме, за да може Едингтън през 1919 г. при наблюдаване на пълното слънчево затъмнение в Бразилия да потвърди качествено и количествено тази формула. Имаме потвърждение, че принципът на еквивалентност води до верни предсказания.

Тоест експериментът потвърждава предсказанието, с което потвърждава, че пътят по който е тръгнал Айншайн, е верен, експериментът (и не само този) потвърждава постулатът. А ти се бъхтиш с някакви халюцинации - бил грешен. Това се лекува с четене, Младенов...

 

[gmladenov]

Преди 7 минути, scaner said:

Така че, твърдението на Мичел и Лаплас реално не се отнася за светлината.

Това е лъжа. Ето го пак твърдението Мичел и Лаплас:

• Ако радиусът на сфера със същата плътност като Слънцето надхвърля този на Слънцето в съотношение 500 към 1, тяло, падащо от безкрайна височина към него, би достигнало на повърхността му скорост, по-голяма от тази на светлината, и следователно, ако приемем, че светлината се привлича от същата сила като другите тела, пропорционално на нейната vis inertiae, цялата светлина, излъчвана от такова тяло, би се върнала към него от неговата собствена гравитация.^[5]

Твърдението на Мичел и Лаплас е изрично направено за светлината ... и е лъжа да се твърди,
че това не е така. Недей да лъжеш, Скенер.

Това, което Мичел и Лаплас предполагат ... без доказателства ... е че светлината се привлича
от гравитацията ... и се оказват напълно прави.

Айнщайн прави същото предположение ... по независим път ... и той също се оказва прав.
Вече обясноих защо.

Ако искаш да си полезен ... а не просто да се заяждаш ... моля отговори еднозначно на следния
въпрос: необходимо ли е познание по ОТО за да се открият черни дупки със съвременни телескопи?

[tantin]

Преди 21 минути, gmladenov said:

Това е лъжа. Ето го пак твърдението Мичел и Лаплас:

• Ако радиусът на сфера със същата плътност като Слънцето надхвърля този на Слънцето в съотношение 500 към 1, тяло, падащо от безкрайна височина към него, би достигнало на повърхността му скорост, по-голяма от тази на светлината, и следователно, ако приемем, че светлината се привлича от същата сила като другите тела, пропорционално на нейната vis inertiae, цялата светлина, излъчвана от такова тяло, би се върнала към него от неговата собствена гравитация.^[5]

Твърдението на Мичел и Лаплас е изрично направено за светлината ... и е лъжа да се твърди,
че това не е така. Недей да лъжеш, Скенер.

Това, което Мичел и Лаплас предполагат ... без доказателства ... е че светлината се привлича
от гравитацията ... и се оказват напълно прави.

Айнщайн прави същото предположение ... по независим път ... и той също се оказва прав.
Вече обясноих защо.

Ако искаш да си полезен ... а не просто да се заяждаш ... моля отговори еднозначно на следния
въпрос: необходимо ли е познание по ОТО за да се открият черни дупки със съвременни телескопи?

Кой е прав и кой се заяжда в случая? Проблемът не е в ОТО или СТО.  ОТО и СТО са следствие от няколко експеримента, следствие на такива наблюдения като еднаквата скорост на светлината спрямо всички наблюдатели. 

За да я има тази еднаквост се въвежда нееднаквото време и скъсяване дължините на движещи се обекти. Откакто се появи теорията за черните дупки премного корекции се направиха по нея.  В началото ЧД бяха абсолютно тъмни и неоткриваеми. Впоследствие Хокинс доказа че има излъчване на светлина. А последните доказателства потвърждават това светене около ЧД. 

Основният проблем идва от същността на времето. Времето като интервал между 2 събития. В това отношение трансформациите на Лоренц най-добре описват тази коригираща 4-та компонента. СТО е чисто и просто следствие. Дори и да не знаехме нищо за СТО и ОТО, то сблъсъка с ЧД неминуемо би ни принудил да формулираме принципите на същите теории за относителност.

Редактирано Октомври 6, 2021 от tantin

[scaner]

Преди 1 минута, gmladenov said:

Твърдението на Мичел и Лаплас е изрично направено за светлината ... и е лъжа да се твърди,
че това не е така. Недей да лъжеш, Скенер.

Тук имаме две твърдения: едното е, че става дума за светлина, второто неотделимо от първото е, че тя трябва да има маса (което е произволно предположение). Ясно са го написали с тогавашната терминология: vis inertiae. Но никоя тогавашна и последващи теории дори не предполага светлината да има маса. А ако тя няма маса, "черната дупка" на Мичел няма смисъл за нея.

Можеш да го погледнеш от такава гледна точка: "черната дупка" на Мичъл е такава само за масивна светлина, но не и за светлина която няма маса  

Кое е лъжата в случая? Не е достатъчно само да споменеш "светлина", още куп черва се влачат зад тази терминиология.

Преди 3 минути, gmladenov said:

Това, което Мичел и Лаплас предполагат ... без доказателства ... е че светлината се привлича
от гравитацията ... и се оказват напълно прави.

Ми не се оказват прави, чети каквото ти пиша. Ако бяха прави, светлината щеше да се огъва според формулата на Нютон (по която е и сметната характеристиката за втора космическа скорост) която съм дал по-горе за отклонението. А тя се отклонява два пъти по-силно, тоест опровергава изходните положения за предположението на Митчел и Лаплас.

 

Преди 5 минути, gmladenov said:

Айнщайн прави същото предположение ... по независим път ... и той също се оказва прав.
Вече обясноих защо.

Айнщайн не прави същото предположение, по никакъв път.  При него светлината не се привлича от гравитацията, защото гравитацията няма свойство да привлича каквото и да било в ОТО. Колкото до правотата на Айнщайн, тя е потвърдена, докато Мичел е опроверган - едно че Нютоновата теория е само някакво приближение, а второ предположението на Митчел не се отнася за светлината а само за тяло с нейната скорост. Не стана ли ясно до тук?

Първосигналните аналогии за това са подвеждащи, защото са първосигнални.

Преди 8 минути, gmladenov said:

Ако искаш да си полезен ... а не просто да се заяждаш ... моля отговори еднозначно на следния
въпрос: необходимо ли е познание по ОТО за да се открият черни дупки със съвременни телескопи?

Не ти трябват познания, за да откриеш интересен камък, може просто да се спънеш в него. Но да обясниш свойствата му, ти трябват. И в случая ОТО е това което е нужното.  Тя е теория, която е доста добре потвърдена, и намиране на нещо което съвпада с нейно следствие ни насочва първо към нея.  В тази светлина гравитационната теория на Нютон е слабо приближение, и съответно предположенията на Митчел не могат да се считат за коректни.

Аз така рзбирам думите на Гравити за ОТО.

[gmladenov]

Преди 3 минути, tantin said:

ОТО и СТО са следствие от няколко експеримента, следствие на такива наблюдения като еднаквата скорост на светлината спрямо всички наблюдатели.

Ако приемем за вярно това, което си написал, постингът е много смислен и аргументиран.

Проблемът е, дали наистина скоростта на светлината е еднаква за всички наблюдатели.
Така се приема ... но в действителност това не е вярно. А щом не е вярно, то цялата
постройка на Айнщайн рухва като къща от карти.

Правя реферат по темата и си пазя същинските аргументи за него. Затова спирам дотук.

[gmladenov]

Преди 9 минути, scaner said:

Не ти трябват познания, за да откриеш интересен камък, може просто да се спънеш в него.

Благодаря, приемем това твърдение^^ за еднозначен отговор на поставения въпрос.

Дали по случайност или не, черните дупки рано или късно щяха да бъдат открити.
Все някой щеше да спъне в тях (хубава алегория, благодаря).

Значи твърдението, че "без ОТО черни дупки няма" е просто невалидно.
Все някой някога щеше да открие черните дупки. Никакво предварително знание по ОТО
не е нужно за откриването (и съществуването) на черните дупки.

Съвсем отделен въпрос е тяхното обяснение.

Обясненето на ОТО, че вътре в черната дупка имаме сингулярност, е повече от смехотворно.
Не мога да повярвам, че образовани хора се връзват на подобни средновековни суеверия.
Така работи науката, предполагам.

[scaner]

Преди 4 минути, tantin said:

В началото ЧД бяха абсолютно тъмни и неоткриваеми. Впоследствие Хокинс доказа че има излъчване на светлина. А последните доказателства потвърждават това светене около ЧД. 

За съжаление тук не си прав. Излъчването на Хокинг на практика е неоткриваемо, толкова е слабо. И колкото по-тежка е ЧД, толкова интензитета на това лъчение е по-слабо, температурата с която то се характеризира е обратно пропорционална на масата на ЧД. Например за ЧД с масата на слънцето температурата на лъчението е 10 на -7 келвина. За справка температурата на реликтовото лъчение е около 2.5 келвина с малки вариации. Няма как на тоя топлинен фон ние да открием такива малки температури.

Предполагам, объркването идва от лъчението, което се наблюдава от акреционният диск. Да, него можем да наблюдаваме, скоро беше публикувана и първата снимка, и по особеностите на формата му да съдим за някои характеристики и дали става дума за предсказаните от Айнщайн или някой друг дупки.

Впрочем, любопитен е въпросът с наблюдаемата форма на такъв диск според теорията на Айнщайн. Ето една добре съчетана с теорията художествена илюстрация на такъв диск:

Картинката предполага, че оста на въртене на дупката лежи перпендикулярно в равнината на картинката. Тоест би трябвало да изглежда нещо както Сатурн:

Пита се, защо формата на видимия акреционен диск на ЧД е толкова особена, има и вертикална проекция на акреционният диск??

 

  

Преди 13 минути, gmladenov said:

Проблемът е, дали наистина скоростта на светлината е еднаква за всички наблюдатели.
Така се приема ... но в действителност това не е вярно. А щом не е вярно, то цялата
постройка на Айнщайн рухва като къща от карти.

От къде следва, че това не е вярно? В коя действителност?  Доказателства някакви?

Човече, научи се да осмисляш собствената си аргументация. Айнщайн няма да рухне от безпочвени твърдения

[gmladenov]

Преди 6 минути, scaner said:

Пита се, защо формата на видимия акреционен диск на ЧД е толкова особена, има и вертикална проекция на акреционният диск??

Не е ли защото светлината от другата страна на диска е изкривена и създава оптическа илюзия??

[scaner]

Преди 5 минути, gmladenov said:

Значи твърдението, че "без ОТО черни дупки няма" е просто невалидно.
Все някой някога щеше да открие черните дупки. Никакво предварително знание по ОТО
не е нужно за откриването (и съществуването) на черните дупки.

Нещо не се разбираме.

Черните дупки според различните теории имат различни характеристики. И еднаквостта в името само води до заблуда. Това което Мичел предсказва, няма общо с ОТО, и обратното. От 100 години в литературата е наложен терминът "черни дупки" в смисъла на ОТО, и без ОТО такива дупки няма. "Дупките" на Мичел не са черни, те "светят" със всякакви тела които могат да ги напуснат с достатъчна скорост. 

Знания за откриването не е нужно, но знания за идентифицирането им е нужно, и то се дава само от ОТО. Без нея такова нещо което в момента разбираме под ЧД няма.

Преди 11 минути, gmladenov said:

Обясненето на ОТО, че вътре в черната дупка имаме сингулярност, е повече от смехотворно.
Не мога да повярвам, че образовани хора се връзват на подобни средновековни суеверия.
Така работи науката, предполагам.

Пак нищо не си разбрал. ОТО само показва, че в някаква точка сега наличните ни закони престават да действат и да предсказват, от там идва сингуларността. Какви суеверия, какви пет лева? Ти продължаваш да се излагаш с някакви предпещерни представи за науката. Докато си мислиш че така работи, така ще е...

  

Преди 3 минути, gmladenov said:

Не е ли защото светлината от другата страна на диска е изкривена и създава оптическа илюзия??

Като се изкривява, как ще стигне до нас?

[gmladenov]

Преди 48 минути, scaner said:

От къде следва, че това не е вярно? В коя действителност?  Доказателства някакви?

Нещо, което трябва да се рабере за Втория постулат на СТО.

Първо, ако имаше постулат за еквивалентността на гравитация и ускорение, той сигурно
щеше да гласи:

• Според наблюдението, гравитацията и ускорението имат еднакво проявление.
  Следователно, може да смятаме тяхното действие за еквивалентно.

Ако такъв постулат съществуваше, той ни дава информация за физическия свят.
Той ни казва, че гравитацията и ускорението имат еднакво действие и съответно могат
да се считат за еквивалентни.

Независмо че ОТО не формулира такъв постулат, съвсем очевидно принципът на
еквивалентността е базиран на наблюдение.

Вторият постулат на СТО, от друга страна, гласи следното:

• Всеки лъч светлина в "стационарната" система ... се движи със скоростта на
  светлината с  .... (виж стр. 4 от реферата на Айнщайн)

Нека забележим къде се движат лъчите светлина: това е "стационарната" система.

Значи ако вникнем внимателно в това, което казва Втория постулат, той не казва как
се движи светлината в реалността ... а постулира как да представяме светлината
математически.

На практика Вторият постулат на СТО гласи следното:

• Постановявам, че считано от днес, светлината трабва да се представя математически
  като вектор, чиято величина е еднаква във всички отправни системи.

Иначе казано, Вторият постулат на СТО е правило/декрет/постановление как светлината
трябва да се представя математически ... а не наблюдение за това как тя се разпространява
в реалността.

Физическото разпространение на светлината не се случва в отправни системи, а в оптически
среди - вакуум, вода, стъкло и т.н.. Вторият постулат не казва нищо за разпространението
на светлината в тези среди, а постулира (постановява) как трабва да се представя светлината
математически.

Това е много важно разграничение, което трябва да се знае за СТО.

То показва, така нареченият "принцип за постоянството на скоростта на светлината" не е базиран
на физическо наблюдение (както принципът за еквивалентност на гравитация и ускорение), а е
базиран на декрет.

Редактирано Октомври 6, 2021 от gmladenov

[gmladenov]

Преди 15 минути, scaner said:

Като се изкривява, как ще стигне до нас?

Ами изкривения диск не е ли точно това?

Че съм, че гравитационноте лензиране създава "ореол" ... и на картинката горе виждаме точно
"кръгово изкривяване" на светлината.

[scaner]

Преди 6 минути, gmladenov said:

Първо, ако имаше постулат за еквивалентността на гравитация и ускорение, той сигурно
щеше да гласи:

• Според наблюдението, гравитацията и ускорението имат еднакво проявление.
  Следователно, може да смятаме тяхното действие за еквивалтно.

Ако такъв постулат съшествуваше, той ни дава информация за физическия свят.
Той ни казва, че гравитацията и ускорението имат еднакво действие и съответно могат
да се считат за еквивалентни.

Независмо, че ОТО не формулира такъв постулат, съвсем очевидно принципът на
еквивалентността е базиран на наблюдение.

Тук всичко опира до прецизност и общност. Постулатът който формулира Айнщайн е по-общ, това което си написал е негово следствие, както и много други неща. И естествено, "постулат" по определение най-често е твърдение, което е самоочевидно, т.е. "естествено вярно" според нашата реалност. Ползата в случая за ОТО е, че тя получава следствия. В класическата физика на това твърдение не е обръщано внимание. Те така се раждат парадигмите.

Преди 9 минути, gmladenov said:

Вторият постулат на СТО, от друга страна, гласи следното:

• Всеки лъч светлина в "стационарната" система ... се движи със скосортта на
  светлината с  .... (виж стр. 4 от реферата на Айнщайн)

Нека забележим къде се движат лъчите светлина: това е "стационарната" система.

Значи ако вникнем внимателно в това, което казва Втория постулат, той не казва как
се движи светлината в реалността ... а постулира как да представяме светлината
математически.

Нормално. Какво те боде? Смисълът на математическото представяне е да създаде модел, който да описва как се движи светлината в реалността. Това е само описание на действителността.

Преди 11 минути, gmladenov said:

На практика Вторият постулат на СТО гласи следното:

• Постановявам, че считано от днес, светлината трабва да се представя математически
  като вектор, чиято величина е еднаква във всички отправни системи.

Иначе казано, Вторият постулат на СТО е правило/декрет/постановление как светлината
трябва да се представя математически ... а не наблюдение за това как тя се разпространява
в реалността.

Наблюдението е в последствие, доколко този постулат отразява вярно поведението на светлината. Всеки постулат трябва да държи експериментална проверка.

Преди 13 минути, gmladenov said:

Физическото разпространение на светлината не се случва в отправни системи, а в оптически
среди - вакуум, вода, стъкло и т.н.. Вторият постулат не не казва нищо за разпространението
на светлината в тези среди, а постулира (постановява) как трабва да се представя светлината
математически.

Вторият постулат е ограничение, наложено на светлината във вакуум. Как тя се движи в други подвижни среди се получава, когато съчетаеш новата кинематика получена от това ограничение и оптиката, както и физиката на кондензираните среди.  Още повече че вече разполагаме с електродинамиката, която описва какво се случва и в която това ограничение е естествено.

Не е нужно всичко да вкарваш в постулати, тогава се получава манджата на Малоум, напротив - колкото по-малко са постулатите, толкова по-контролирано е положението. Във физиката колкото повече неща са взаимосвързани, толкова по-добре, по-лесно се правят проверките.

Не виждам какъв проблем е това, напротив, огромно преимущество е.

Какво още те боде с понятието "постулат"? Наблегни на това - експериментът е единственият критерии, който казва кое предположение е правилно и кое не. Всичко останало е мъглява субективност.

[scaner]

Преди 24 минути, gmladenov said:

Ами изкривения диск не е ли точно това?

Че съм, че гравитационноте лензиране създава "ореол" ... и на картинката горе виждаме точно
"кръгово изкривяване" на светлината.

Тук няма общо линзирането и ореолите свързани с него, тук има пряко съответствие на точките от акреционият диск и точките на изображението. Линзирането има значение за светлина от далечен източник, тук разстоянията са много малки.