Нереалната Теория на Относителността

[gmladenov]

Just now, Донкихот said:

Но ти настояваш че имало такова увличане, без експериментални факти които да го подкрепят. Това ти е грешката.

Не ми е там грешката.

Както казах, опитите на Физо и ММ са еквивалентни. Значи имаме опитни доказателства,
че атмосферата увлича светлината на 100%. Освен опита на ММ, това са и всички други
опити, които не успяват да открият движението на земята в етъра.

Всички те показват, че имаме пълно увличане на светлината от земната атмосфера.
Но като не искате да го приемете това, аз не мога да ви убедя.

[Станислав Янков]

Преди 32 минути, gmladenov said:

Славчо, що не отвориш отделна тема, а ни разваляш тука хатъра.

Аз само показвам, че теорията на относителността е реална и вярна - виж до какви интересни развития води и за разлика от твоите доводи, тези не нарушават никоя от досега установените закономерности (засега не са и потвърдени, ама и ти не щеш да демонстрираш скорости над С, макар да не е никак сложно, ако ти беше прав, заедно с твоя Нютон).

[Донкихот]

Младенов, защо не се обърнеш към Българската академия на науките, съкратено БАН, за извършване на прецизен опит, за установяване на увлекаемост на светлината от атмосферата на земята. Разбира се че за такъв проект, трябва някой да заплати, пък и да се разработи установка. Ти можеш ли поне да разработиш на компютъра подходяща установка. Примерно аеро тунел със висока скорост на транзитиращ въздух вътре, и един интерферометър. Не е много трудно за проектиране и изработка.

[Донкихот]

Преди 2 минути, gmladenov said:

Не ми е там грешката.

Както казах, опитите на Физо и ММ са еквивалентни. Значи имаме опитни доказателства,
че атмосферата увлича светлината на 100%.

Може да са еквивалентни, но не е извършен експеримент, който да показва увличане на светлината от атмосферата, опита на ММ не доказва че сзетлината се увлича от атмосферата, нито пък противното. че не се увлича.

[Станислав Янков]

Преди 2 часа, tantin said:

Колега Станиславе,

...

Нещо не излезе добре написаното в онази статийка, затова направо виж оригинала в долния линк и имай предвид, че смисъла на суперструнната теория не е, че определя елементарните частици като струни, а че заменя квантовомеханичните флуктуации на полетата на околопланкови дължини със сложна, над-четиримерна пространствено-времева геометрия, по която всичко (полетата) в елементарния свят трепти.

Calabi-Yau and Hanson’s surfaces – Andart II (aleph.se)

[scaner]

Преди 12 минути, gmladenov said:

Както казах, опитите на Физо и ММ са еквивалентни. Значи имаме опитни доказателства,
че атмосферата увлича светлината на 100%.

Ми това ти е главната заблуда. След като двата еквперимента са еквивалентни, катастрофа е единият да не дава увловимо увличане от въздуха (Физо), а другият да дава пълно увличане. Какви опитни доказателства са това, след като си противоречат за една и съща ситуация? Такива заключения са антилогични и ненаучни, дори продавачките в магазина няма да ти ги приемат Ще трябва да си махаш капаците, щото си противоречиш  в рамките на две изречения.

Преди 12 минути, gmladenov said:

Освен опита на ММ, това са и всички други
опити, които не успяват да открият движението на земята в етъра.

А не показват ли, че няма спрямо какво да се открива движение, т.е. няма етер? Не е ли по-простото предположение това?

Защото аберацията не може да се обясни с увличане на етера (а етерната теория). Съответно си противоречиш на всяка крачка.

Преди 12 минути, gmladenov said:

Всички те показват, че имаме пълно увличане на светлината от земната атмосфера.

Не показват бе. Опитът на Физо опровергава това твърдение. Факт. Аберазията също. Нема мърдане тука, колкото и да си затваряш очите.

Всичките проблеми на пишман антирелативисти като тебе са, че те разглеждат нещата на парче, и замитат под  килима експериментите които не им харесват, които убиват представите им

Редактирано Октомври 9, 2021 от scaner

[gmladenov]

Преди 13 минути, Донкихот said:

... опита на ММ не доказва че сзетлината се увлича от атмосферата ...

Точно това доказва. За съжаление не си само ти, който не го вижда това.

[Станислав Янков]

Преди 17 минути, Донкихот said:

Може да са еквивалентни, но не е извършен експеримент, който да показва увличане на светлината от атмосферата, опита на ММ не доказва че сзетлината се увлича от атмосферата, нито пък противното. че не се увлича.

Повърти се малко в затворения кръг на Младенов (както хамстера върти колело на едно място, без да се придвижва наникъде) и накрая ще осъзнаеш, че Младенов не признава потвърдени факти, след което те обвинява теб, че не му приемаш купища "аргументи", които е представил. Така ще видиш, защо не ни се искаше да започваш с него отново спорове за увличания и аберации - тоя филм ние сме го гледали вече безброй пъти и му знаем края...

[gmladenov]

Преди 21 минути, scaner said:

След като двата еквперимента са еквивалентни, катастрофа е единият да не дава увловимо увличане от въздуха (Физо), а другият да дава пълно увличане.

Истинската катастрофа е, че никой не вижда (и не го интересува) колко плачевно-дърварска е
прецизността на опита на Физо. И така той се брои за валиден ... а в действитеност от този опит
никакви заключения не могат да се извадят.

Редактирано Октомври 9, 2021 от gmladenov

[gmladenov]

Преди 7 минути, Станислав Янков said:

Повърти се малко в затворения кръг на Младенов (както хамстера върти колело на едно място, без да се придвижва наникъде) и накрая ще осъзнаеш, че Младенов не признава потвърдени факти, след което те обвинява теб, че не му приемаш купища "аргументи", които е представил. Така ще видиш, защо не ни се искаше да започваш с него отново спорове за увличания и аберации - тоя филм ние сме го гледали вече безброй пъти и му знаем края...

Пак си зациклил, майна. И да знаеш, че ако ти ми се нервиш, аз съм печелившият.

Редактирано Октомври 9, 2021 от gmladenov

[scaner]

Преди 1 минута, gmladenov said:

Истинската катастрофа е, че никой не вижда (и не го интересува) колко плачевно-дърварска е
презизността на опита на Физо.

Младенов, самият Майкелсън е подобрявал точността на опитът на Физо, и фундаментален факт е, че ако има условия на двжение на флуида, този опит регистрира само частично увличане. Това е ясно и от теорията, и най-вече от практиката, както и конкретно за въздух - там точността дори не позволява никакво увличане да не се регистрира. Атмосферата е въздух, така че резултатът при нея трябва да е същият.

Това виждат всички, които имат очи да гледат и глава да мислят. И за тях е непонятно как това положение може да се съчетае с резултатът на ММ. Само тотално неориентираните хора могат да търсят някаква близост тука.

И такива объркани хора намират "грешки" къде ли не, в частност в СТО.

Преди 4 минути, gmladenov said:

И така той се брои за валиден ... а в действитеност от този опит
никакви заключения не могат да се извадят.

Е, който може да мисли логично, прави заключения. Който не може, не може. Ти видно си от втората порода.

Но какво отношение имат твоите си когнитивни проблеми с науката?

 

[Станислав Янков]

Преди 7 минути, gmladenov said:

Пак си зациклил, майна. И да знаеш, че ако ти ми се нервиш, аз съм печелившият.

Казваш - да поразнообразим малко еднообразието с поредното потвърждение за реалността на ТО? Добре!

Постулати и основни резултати от квантовата гравитация на контура

Продължаваме сравнителен анализ на две теории, които претендират, че са теории за квантовата гравитация. В тази публикация ще се спрем по -подробно на постиженията на квантовата гравитация на контура. Статията е изпълнена със специфична терминология, сякаш читателите имат някакви въпроси, ще помогна с каквото мога. Преди да прочетете, силно се препоръчва да проучите подбора на статии за квантовата гравитация , който се намира на нашия уебсайт .

За да бъдем по -точни, се оказва необходимо да се разделят двете форми на квантова гравитация на веригата, които наричам версии I и II.

Постулати за квантова гравитация на контур I

Това, което имам предвид под квантовата гравитация на верига I, е теория, която представлява квантоване на уравненията на Айнщайн, свързани с произволни полета на материята в пространство с размери $ 3 + 1. $

1. Квантовата теория на гравитацията е квантоване на общата теория на относителността или нейното обобщение, включително полетата на материята, като например супергравитацията. Квантоването се извършва с помощта на стандартния непертурбативен хамилтониан и метода на интегралния път, приложен към фазовото пространство с координати по отношение на алтернативен набор от променливи. Конфигурационните променливи са компоненти на пространствено-времевата свързаност, така че общата теория на относителността в определен точен смисъл се изразява чрез теорията на манометрите.
2. Квантоването трябва да се извърши по такъв начин, че да се запази фоновата независимост, присъща на общата теория на относителността, и следователно, да се осъзнае точно диффеоморфната инвариантност.

В контурната квантова гравитация I единствената нединамична структура е триизмерното многообразие $ \ mathbb {E} $ с дадена топология и диференциална структура. В $ \ mathbb {E} $ няма класически полета, като например метрики, връзки или полета на материята. Единственото изключение е при симулиране на квантуването на пространство-времева област с граници, например в асимптотично плосък $ AdS, $ контекст или в присъствието на черна дупка или космологичен хоризонт. В този случай маржовете могат да бъдат фиксирани на границата на $ \ partial \ mathbb {E} $, за да представят фиксираните физически условия там.

Основни резултати от квантовата гравитация на контур I

1. Състоянията на теорията са известни със сигурност. Пространството на Хилберт $ \ mathcal {H} ^ {dffeo} $ на пространствено диффеоморфно инвариантни състояния на обща теория на относителността в размерност $ 3 + 1 $ има ортонормална основа, чиито елементи са в едно-към-едно съответствие с класове на еквивалентност с по отношение на вграждането на диффеоморфизми (говорим за вграждане на графики в базовото многообразие $ \ mathbb {E} $) на определени маркирани графики, наречени спин мрежи в $ \ mathbb {E}. $
   Графиката с етикет е графика, чиито ръбове и възли са свързани с елементи от определен набор от етикети. В случай на чиста обща теория на относителността с изчезваща космологична константа, белезите по ръбовете се дават от обичайните $ SU (2) $ завъртания. Има и етикети във възлите на спиновата мрежа, които са инварианти на теорията за представяне $ SU (2). $
2. Конструират се определени диффеоморфно инвариантни наблюдаеми. След подходящо регулиране те се оказват представени от крайни оператори в $ \ mathcal {H} ^ {dffeo} $ - пространството на състоянията на спин мрежи. Те включват обема на Вселената, областта на границата на Вселената или всякакви повърхности, определени от стойностите на материалните полета. Други оператори могат да бъдат конструирани, например оператори, измерващи ъгли в квантовата геометрия. Всички тези оператори запазват диффеоморфната инвариантност на състоянията.
3. Операторите за площ и обем имат дискретни, крайни спектри, изразени чрез дължината на Планк. Следователно има възможно най -малък обем и възможно най -малка площ, от порядъка на обема и площта на Planck. Спектрите [обем и площ] могат да бъдат изчислени в затворена форма.
4. Операторите за площ и обем могат да бъдат разширени до истински физически наблюдаеми, които чрез тяхното калибриране фиксират калибрирането на времето, така че поне местното време може да бъде измерено чрез физически полета. За такива физически наблюдаеми се запазва дискретен спектър, следователно спектрите на площта и обема представляват истински физически прогнози на квантовата теория на гравитацията.
5. Поради наличието на минимален физически обем и площ, теорията няма възбуждания, които съответстват на степента на свобода на гравитацията или материята с дължина на вълната по -къса от дължината на Планк.
6. Сред конструираните оператори и за които е установено, че те са крайни на $ \ mathcal {H} ^ {dffeo}, $ има Хамилтоново ограничение (или, както често го наричат, уравнението на Уилър - де Вит) . Тогава уравнението на Уилър - де Вит не само може да бъде точно определено, но и може да бъде точно решено. За всички стойности на космологичната константа бяха конструирани няколко безкрайни множества решения под формата на определени суперпозиции на базисни състояния на спинови мрежи. Те са точните физични състояния на квантовата обща теория на относителността.
   Ако фиксираме координатата на физическото време по отношение на някои физически полета, тогава можем да дефинираме и хамилтониана, определящ еволюцията по отношение на тази физическа координата на времето, и това също дава на крайния [хамилтонов] оператор на подходящо разширение $ \ mathcal {H} ^ {dffeo}, $ включително полетата на материята.
7. 7. Динамиката на състоянията на спинова мрежа може да бъде изразена и в интегралния формализъм на пътя, наречен спинова пяна. Историите, според които състоянията на спиновата мрежа се развиват до други състояния на спиновата мрежа, наречени истории на спиновата пяна, са известни изрично. Историите с въртяща се пяна са обозначени като комбинативни структури, които могат да бъдат описани като клони, обозначени с две комплексни числа. Моделите на центрофугирана пяна са получени по няколко различни начина и резултатите са в съответствие с общата форма на амплитудата на центрофугиращата пяна.
   Тези [различни начини] включват: 1) изчисляване на показателя на хамилтоновата връзка; 2) директен път, основан на дискретно сближаване на класическата теория за пространство-време; 3) чрез ограничаване на сумирането във формулировката с изчисляване на крайни суми върху състоянията на четириизмерен топологичен инвариант, 4) от матричен модел върху пространството от полета на група, 5) чрез постулиране, че пространствено-временните събития са локални движения в въртяща се мрежа. Еволюцията на амплитудите, съответстващи на квантоването на уравненията на Айнщайн в 3 + 1 измерения, е точно известна както за изчезващи, така и за неизчезващи стойности на космологичната константа, както и за евклидова и лоренцова теории.
   Сумата от въртяща се пяна се състои от две части: сумата върху графиките, представящи историята на спиновите мрежи, и за всяка графика сумата над етикетите. Известно е както от аналитични, така и от числени изчисления, че сумата по всички етикети за някои модели спин пяна се сближава, включително някои модели, съответстващи на квантоването на уравненията на Айнщайн в 2 + 1 и 3 + 1 измерения. За някои модели 2 + 1 центрофугираща пяна беше показано, че сумата по историята на спиновата пяна е изчислима по Борел.
   Продуктът с физически точки, който е точков продукт върху решения за всякакви [хамилтонови] ограничения, има точен израз, даден по отношение на моделите със спинова пяна.
8. Материята може да се добави както към формулата на Хамилтониан, така и към формулата на центрофугиращата пяна. За формулата на Хамилтониан е известно как да се разшири дефиницията на състояния, които са инвариантни при пространствените диффеоморфизми, за да включи всички стандартни типове материални полета, включително калибровочни полета, спинори, скалари и полета на Kalb-Ramond. Тези състояния също са инвариантни при обичайните преобразувания на Yang-Mills или Kalb-Ramon. Формата на термините за материални полета в хамилтоновите съединения е точно известна. Моделите на въртящата се пяна са разширени, за да включват степента на свобода на габарит и спинор (доколкото знам, въпросът дали квантовата гравитация на контура страда от проблема с удвояването на фермиона е отворен.). Включването на материални полета не влияе на крайността и дискретността на наблюдаваната площ и обем.
9. Моделите с въртяща се пяна, съответстващи на квантовата гравитация на Lorentzian, наречена причинно-следствена спинова пяна, имат квантови аналози за всички основни структури на GRT пространството-време. Те включват динамично генерирани причинно-следствени структури, светлинни конуси и аналози на многовариантното време, което е свободата да се представя пространството-време по много различни начини като последователност от пространствено подобни фрагменти. Космически срезове са спинови мрежи, които са квантови аналози на пространствените геометрии.
10. В теорията могат да бъдат включени няколко типа граници, включително граници, подобни на времето, в присъствието както на положителни, така и на отрицателни космологични константи, и нулеви граници като черни дупки и космологичния хоризонт. Във всички тези случаи граничните състояния и наблюдаемите се разбират от гледна точка на структури, получени от теорията на Черн-Саймън.
11. 11. Граничните пространства на Хилберт се разлагат на подходящи пространства, по едно за всяко собствено число на оператора, което измерва площта на границата. За всяко собствено значение на областта, пространството на Хилберт е крайномерно. Ентропията може да бъде изчислена и тя е точно в съответствие с полукласическия резултат на Бекенщайн-Хокинг, $$ S = \ frac {A [S]} {4 \ hbar G_ {Newton}} ~~~~~~~~~~~ ~~~~ (3) $$ Има граници между границите, които могат да бъдат изследвани. След това теорията на границите дава подробно микроскопско описание на физиката на границата. Освен това прогнозата на Бекенщайн и Хокинг, че хоризонтът трябва да има ентропия (3), е напълно обяснена от гледна точка на статистическата механика на пространството на състоянията, свързана със степента на свобода на хоризонта. Установено е, че това работи за широк клас черни дупки,включително черните дупки на Шварцишилд.
    Изчисленията на ентропия включват параметър, наречен параметър Imirzi. Може да се разбира или като свободен параметър, който маркира едноизмерно семейство от представления на спин мрежа, или като (крайно) съотношение на семената към пренормализираната константа на Нютон. Параметърът на Aimirzi е точно фиксиран от аргумента, открит от Dreyer, свързан с черните квазинормални режими. Аргументът на Dreyer зависи от забележително близко съвпадение между асимптотичната стойност на квазинормалната честота и числото, което се появява в описанието на хоризонта чрез квантова гравитация на контура. Стойността на честотата на асимптотичния квазинормален режим първоначално е била известна само числено, но съвсем наскоро е получена аналитично от Motl. След като аргументът на Dreyer фиксира параметъра Aymerzi,отношението на Бекенщайн-Хокинг (3) се предвижда точно за всички черни дупки и космологични хоризонти
12. Корекциите към ентропията на Бекенщайн бяха изчислени и установено, че са логаритмични.
13. Съответните приблизителни изчисления възпроизвеждат спектъра на Хокинг и предвиждат дискретна фина структура в него. В същото време спектърът става непрекъснат в границите на безкрайната маса на черната дупка. Тази фина структура е допълнително специфично физическо предсказване на теорията.
    И така, за да обобщим, квантовата гравитация на цикъла води до подробна микроскопична картина на квантовата геометрия на черна дупка или космологичен хоризонт. Тази картина напълно възпроизвежда и обяснява резултатите относно термодинамичните и квантовите свойства на хоризонтите от произведенията на Бекенщайн, Хокинг и Унру. Тази картина е напълно обща и се отнася за всички черни дупки и космологични хоризонти.
14. За случая на неизчезваща космологична константа на всеки знак, съществува точно физическо състояние, наречено състояние на Кодама, което е точното решение на всички уравнения на квантовите ограничения, за които има класическа граница. Това ограничение описва пространственото време на de Sitter или anti de Sitter. Решенията, получени чрез нарушаване на това състояние както в гравитационното поле, така и в полетата на материята, възпроизвеждат при големи дължини на вълните квантовата теория на полето в извито пространство-време и квантовата теория на свободните гравитационни вълни с голяма дължина по де Ситер или анти- de Sitter space. -time. Изчисленията на Dreyer също водят до заключението, че преходите, където има пробиви, тоест краищата на спиновите мрежи, се добавят или изваждат от границата, трябва да бъдат доминирани от създаването или унищожаването на спин 1 пробиви.
15. Реципрочното на космологичната константа се оказва квантувано, така че $$ k = 6 \ pi / G \ Lambda $$ е цяло число.
16. Термичната природа на квантовата теория в пространството на де Ситер е обяснена от гледна точка на периодичността в конфигурационното пространство на точната квантова теория на общата теория на относителността.
17. Известен е широк клас състояния, които при осредняване дават описание, което възпроизвежда геометрията на плоското пространство или всяка бавно променяща се метрика. Линеаризиращата квантова теория около такива състояния дава линеаризирана квантова гравитация за гравитони с големи дължини на вълните в сравнение със скалата на Планк. Също така се разбира как да се конструират кохерентни състояния, които имат пик близо до класическите конфигурации.
18. Известно е намаляването на точното пространство на физическите състояния до пространствено хомогенни състояния, както и намаляването на динамиката до това подпространство от състояния. (Това се различава от обикновената квантова космология по това, че редукцията до хомогенни състояния се извършва в пространството на Хилберт на пълната теория, а не преди квантоването.) Еволюцията на тези състояния е проучена подробно и като цяло е установено, че когато Вселената е много голяма в планковски единици, възпроизвежда се обичайната космология на Фридман - Робъртсън - Уокър. В същото време космологичните особености изчезват и се заменят с преходи, при които Вселената или се разширява отново, или е в състояние преди колапса. Когато връзката със скаларното поле е включена, има естествен механизъм, който генерира инфлация по скалата на Планк по същия начин, кактограциозно излизане от него.
19. Много от тези резултати се отнасят за квантовата супергравитация за N = 1, а някои са изследвани за $ N = 2. $
20. Същите методи могат да се използват и за разработване на квантова гравитация в 2 + 1 измерения и в много редукции на теорията до 1 + 1. Размерите също работят за решаване на широк клас топологични теории на полето, давайки резултати, подобни на тези, получени чрез други методи . Освен това, методите на цикъла, използвани за теории за решетъчни габарити, дават резултати, подобни на тези, постигнати с други методи.
21. Както за плоското пространство, така и за пространственото време в близост до пространството на де Ситер, изчисленията, които възпроизвеждат квантовата теория за дълги вълни на гравитони и материя, могат да бъдат разширени до по -високи енергии. Тези изчисления разкриват наличието на корекции на съотношението енергия към импулс под формата (2) . $$ E ^ {2} = p ^ {2} + M ^ {2} + \ alpha l_ {Pl} E ^ {3} + \ beta l_ {Pl} ^ {2} E ^ {4} + .. . $$ Обаче сега параметрите a и b са изчислими константи, които зависят от основното състояние на вълновия функционал. Това представлява допълнителни прогнози на теорията.
22. Много от тези резултати са проверени чрез заключение, използвайки няколко различни метода, включително различни процедури за регулиране. Някои от тях използват строгото ниво на физиката на високите енергии, докато други методи са доста строги, на нивото на строгост на математическата квантова теория на полето. Всички ключови резултати бяха проверени чрез заключение, използвайки напълно строги методи.

Въз основа на тези резултати може да се твърди, че квантовата гравитация I на веригата е правилно квантоване на общата теория на относителността и физически приемлив кандидат за ролята на квантова теория на гравитацията. Вижда се, че тя дава точен отговор на първите 9 въпроса от моя списък.

Провалът на квантовата обща теория на относителността като пертурбативна теория се обяснява с факта, че при цикличното квантоване на общата теория на относителността няма степени на свобода на гравитони или други пертурбативни кванти с дължина на вълната по -малка от скалата на Планк. Ултравиолетовите разминавания изчезват поради правилното квантоване, което точно реализира пространствената диффеоморфна инвариантност, налагайки ултравиолетово прекъсване на физическия спектър на теорията. Посочените по-горе допускания за гладкостта и лоренцовата инвариантност на пространството-време на произволно малки мащаби не се използват в процедурата за квантуване и всъщност противоречат на резултатите.

Читател, обучен в пертурбативна квантова теория на полето, може да бъде скептичен към тези резултати. В отговор той може да посочи две важни неща. Първо, че тези резултати не се отнасят до общи теории за пертурбативно ненормализируеми. Ключовите резултати както от хамилтоновото квантоване, така и от интегралното квантоване на пътя следват от две необходими свойства, специфични за гравитационните теории24. Първият е пространствена диференоморфна инвариантност. Това води до метод за квантуване, който не работи за конвенционалните теории на квантовото поле, инвариантни на Пуанкаре. Тя не се основава на пространството на Фок, тя се основава на определено представяне на алгебрата на цикличните наблюдателни на Уилсън, което допуска строга формулировка на теорията, включително точно унитарно представяне на групата от пространствени диффеоморфизми.В резултат на това, поради изискването операторите да бъдат конструирани с помощта на процедура за регуларизация, която запазва диффеоморфната инвариантност на състоянията в границата при премахване на контролера, много потенциални разминавания изчезват.

Читател, обучен в пертурбативна квантова теория на полето, може да бъде скептичен към тези резултати. В отговор той може да посочи две важни неща. Първо, че тези резултати не се отнасят до общи теории за пертурбативно ненормализируеми. Ключовите резултати както от хамилтоновото квантоване, така и от интегралното квантоване на пътя следват от две необходими свойства, специфични за гравитационните теории. Първият е пространствена диференоморфна инвариантност. Това води до метод за квантуване, който не работи за конвенционалните теории на квантовото поле, инвариантни на Пуанкаре. Той не се основава на пространството на Фок, той се основава на определено представяне на алгебрата на наблюдаваните от цикъла на Уилсън, което допуска строга формулировка на теорията, включително точно унитарно представяне на групата пространствени диффеоморфизми.

В резултат на това, поради изискването операторите да бъдат конструирани с помощта на процедура за регуларизация, която запазва диффеоморфната инвариантност на състоянията в границата при премахване на контролера, много потенциални разминавания изчезват. Втората особеност е, че действието за много известни теории на гравитацията може да се предприеме под форма, тясно свързана с определен клас топологични теории на полето. Те се наричат $ BF $ теории, защото действието в тях има формата $ \ int Tr B \ wedge F. $

Действието в тези теории на гравитацията е сумата от ограничени термини, които не са диференцируеми и квадратични в Б. Теориите, които могат да бъдат изразени по този начин, могат да се нарекат ограничени топологични теории на полето. Те включват обща теория на относителността в произволен брой измерения и супергравитация най -малко $ d = 4 $ за $ N = 1, 2 $ и $ d = 11. $ Комбинацията от тези две характеристики прави възможно обсъждането на неочаквани резултати. Трябва също да се каже, че всички ключови резултати в хамилтоновата теория и някои в теорията на интеграцията на пътеките са напълно разбрани.

Читателят може да се съмнява, че светът е структуриран като квантуване на общата теория на относителността, но вече няма никаква възможност да не се съглася, че този метод води до строго разбран клас от диффеоморфно инвариантни квантови теории на полето в четири измерения. Като се има предвид нетривиалното съществуване на клас от квантови теории на полето, които прилагат точна диффеоморфна инвариантност, въпреки факта, че те също имат локални степени на свобода, е трудно да се повярва, че няма нищо важно, което би могло да се научи от тях за как природата успява да комбинира постулатите на квантовата теория с основните постулати на общата теория на относителността.

Тези твърдения са нетривиални и зависят от детайлите на конструкцията на хилбертовото пространство и съответните оператори. Въпросът е, че тъй като тази конструкция се различава значително от конструкцията на локалната квантова теория на инвариантното на Пуанкаре, важни последици също се различават. В този случай се получава ултравиолетова ограниченост, така че обичайното безпокойство относно съществуването и последователността в границата, в която се отстранява решетъчното пространство, се разрешава. Човек може да се тревожи за преминаване към нулевата граница на дължината на Планк, която е аналогична на границата на нулева решетка.

Но това е невъзможно, тъй като пренормирането на дължината на Планк се фиксира от факта, че това е число от порядъка на единицата поради изискването ентропията на черната дупка и спектърът на гравитоните да са правилни. Нещо повече, калибриращата инвариантност и пространствената диффеоморфна инвариантност се реализират точно за крайни $ L_ {PL} $, така че няма обичайна мотивация да се премине към ултравиолетовата граница за възстановяване на симетрията. Но въпреки че обичайният ултравиолетов проблем е решен, остават сериозни проблеми относно това дали и как класическата обща теория на относителността наистина доминира в подходящо определената граница с ниска енергия. Фактът, че теорията е добре дефинирана и ограничена, не гарантира, както знаем, че ниската енергийна граница е приемлива.

По отношение на тези динамични проблеми сега има обнадеждаващи индикации [че те могат да бъдат решени], но нашето разбиране за ниската енергийна граница далеч не е завършено. Един набор от проблеми, който е подробно проучен, се отнася до въпроса дали действието на хамилтоновата връзка е съвместимо с границата с ниска енергия, която имат безмасовите възбуждания. Има индикация, че в регулираната хамилтонова връзка няма определени преходи, необходими за корелации на големи разстояния и релативистична инвариантност.

Оказва се, че причината е, че използваната процедура за регуларизация включва разделяне на точки на пространственото многообразие $ \ mathbb {E} $, но не и време. Изискваните термини обаче присъстват във формализма със спин пяна, тъй като той е получен по начини, които не зависят от 3 + 1 разделянето на пространството -време. Те се появяват и в хамилтоновата теория за ненулева космологична константа, тъй като включването A налага квантова деформация в пространството на Хилберт, така че основните елементи се описват с квантови спин мрежи, които автоматично включват липсващите членове.

По подобен начин, макар че проблемът за възстановяване на общата теория на относителността в границите на ниската енергия на теорията не е решен за нулева космологична константа, има сериозни доказателства, че съществуването на състоянието на Кодама позволява задоволително решение на проблема, така че стойността на семената на космологичната константа е нула.

Loop Quantum Gravity II

Докато досегашната квантова гравитация I досега приличаше на квантоване на общата теория на относителността и на квантовата теория на гравитацията, може да се окаже, че квантоването на общата теория на относителността всъщност не описва природата. Размерът на пространството-време, физическите степени на свобода и фундаменталните симетрии могат да се различават от тези, които се наблюдават в момента. Оказва се, че има естествен клас модели, които обобщават квантовата гравитация на контура, който е свързан с тези постулати. Те могат да бъдат наречени циклични модели на квантова гравитация II. (Понякога за тези модели се използва различно име - модели на категорична сума, тъй като те могат да бъдат елегантно формулирани от гледна точка на тензорни категории.)

За да ги обсъдим, можем да забележим, че математическият език на състояния, истории, граници и наблюдаеми, който се извежда в случай на квантова обща теория на относителността, може лесно да бъде обобщен, за да се получи широк клас напълно независими от фона квантови теории на космическо време. За да се опише кинематиката на теория от този тип, е необходимо само да се посочи алгебрата (или супералгебрата), чиито представителства се използват за маркиране на спиновата мрежа. Графиките, на които се основават спин мрежите, са дефинирани комбинаторно, като по този начин се елиминира необходимостта от уточняване на топологията и измерението на пространственото многообразие. В такава теория измерението и топологията са динамични и могат да съществуват различни състояния, средното описание на които прилича на многообразия с различни измерения и топологии.

Основните постулати на квантовата гравитация II на цикъла могат да бъдат формулирани по следния начин:

• Състоянията на квантовата теория на гравитацията са дадени от абстрактни спин мрежи, свързани с теорията за представяне на дадена алгебра или супералгебра на Hopf, A (Тук спиновата мрежа е графика, чиито ръбове са маркирани с представления A и чиито възли са представени от инвариантите А)
• Историите на теорията са дадени от въртяща се пяна, маркирана със същите гледни точки. Динамиката на теория се определя от еволюцията на амплитудите, свързани с възлите на спиновата пяна (или, еквивалентно, от локалните движения, чрез които се развива спиновата пяна).

 

Много от резултатите от контурна квантова гравитация I I се прилагат в подходяща обобщена форма за контурна квантова гравитация II. По този начин квантовата гравитация II определя широк клас независими от фона квантови теории за пространството, времето и гравитацията. Има дори предположения, че специална форма на квантова гравитация II на веригата може да бъде независима от фона теория на струните. Има много модели на квантова гравитация II на веригата, които не са на квантова гравитация I.

Примерите включват динамични триангулационни модели и причинно -следствени динамични триангулационни модели. Те разглеждат тривиалния случай, когато алгебрата A съдържа само оператора на идентичност, но имат състояния, които са описани от гледна точка на графики и истории, които отговарят на дефиницията на модела на спиновата пяна. По -долу ще обсъдим постигнатите резултати с тези модели.

И накрая, трябва да се отбележи, че поне в размерите $ 2 + 1 $ и $ 3 + 1 $, космологичната константа се кодира естествено във всички контурни квантови теории на гравитацията и е свързана с квантовата деформация на алгебрата за представяне на местната група Lorentz. За теориите на квантовата гравитация II на цикъла може да се мисли в следните термини. Да предположим, че искаме да изградим напълно независима от фона квантова теория на полето.

Такава теория трябва да бъде независима от всички съставки на класическата теория на полето, включително многообразия, координати, метрики, връзки и полета. Какво остава от квантовата теория, когато премахнем всички препратки към тези структури? Отговорът е, че само алгебрата, представянията и комбинаториката. Моделите с квантова гравитация II с цикъл не са нищо повече от общ клас квантови теории, изградени само от тези съставки. Следователно, може да се представи обобщената спинова пяна като вид обобщена диаграма на Фейнман, в която етикетите на инерцията се заменят с представяне на някаква алгебра A, а делта функцията за запазване на енергията и инерцията в възлите се заменя с инвариантите A .

Отворени въпроси в квантовата гравитация

Квантовата гравитация на контура осигурява изрично последователно микроскопично описание на квантовото пространство -време както в хамилтоновия формализъм, така и в интеграла на пътя. Вероятно може да се каже, че няма други подходи към квантовата гравитация, които да са събрали толкова дълъг списък от силно нетривиални резултати относно квантовото пространство -време на фоново независимо ниво. В същото време остават важни отворени въпроси.

Основният открит проблем се отнася до това дали и как в подходяща граница с ниска енергия се получава обща теория на относителността заедно с квантовите полета на материята.

За случая $ \ Lambda \ neq 0 $ има сериозни индикации, че приемливо решение може да бъде постигнато въз основа на разширения в близост до състоянието Kodama. Въпросът дали теорията има добра граница на ниска енергия е отворен за общи състояния. Това включва случая $ \ Lambda = 0 $, в който състоянието на Kodama не съществува. Това е сериозен проблем, тъй като е възможно теорията да е крайна в ултравиолетовата граница, но да се провали в смисъл да има фаза, в която има нещо като ниско енергийно описание по отношение на общата теория на относителността. Доколкото е известно, това всъщност се случва при някои подходи към квантовата гравитация, като например евклидова динамична триангуляция в 4 измерения.

Така че, ако квантовата гравитация на цикъла се провали, тогава е ясно каква е най -вероятната причина.

За изследване на проблема с поведението с ниска енергия, независимо от състоянието на Kodama, се прилага следната изследователска програма:

• Проучване на групата за пренормализация въз основа на преформулиране на групата за пренормализация за модели със спинова пяна. Като страничен продукт на тази работа беше показано, че макар групата за пренормиране да не е група, тя има естествени алгебрични свойства, точно като алгебрата на Хопф.
• Беше показано, че сумите върху етикетите в някои модели на пяна се сближават. Това е изненадващо, тъй като сумата над етикетите е аналогична на интегралите по инерцията в пертурбативната квантова теория.
• Има разбиране за кохерентните състояния на квантовите гравитационни полета, които се очаква да изиграят ключова роля в разбирането на границата с ниска енергия в рамките на хамилтоновия формализъм.

 

Трябва също да се подчертае, че въпросът дали моделите със спинова пяна имат добра граница на ниска енергия трябва да бъде зададен не само за квантовата обща теория на относителността или свръхгравитацията в измерението $ 3 + 1 $ (т.е. квантовата гравитация I на контура), но и за цял безкраен набор от теории, определени от контурна квантова гравитация II.

Налични са следните опции:

• Широк клас циклични квантови теории за гравитацията има добра граница на ниска енергия. В този случай ниската енергийна граница няма нито ограничаваща, нито предсказваща сила.
• Добрата граница с ниска енергия има ограничено разнообразие или може би само една контурна квантова теория на гравитацията. В този случай съществуването на граница с ниска енергия има прогнозна сила. Например, може да се окаже, че само теориите на квантовата гравитация на цикъла с неизчезваща А ще имат добра граница на ниска енергия.

Когато съществува добра граница с ниска енергия, теорията на смущенията може да се дискутира близо до нея. Тъй като изследването на нискоенергийни възбуждания показва, че няма смущения в близост до фона на квантовата гравитация на контура с дължини на вълните по-малки от дължината на Планк, теорията на смущенията се очаква да бъде крайна. Досега обаче не са получени подробности извън линеаризираните състояния. Следователно това остава важен отворен въпрос. Един от възможните начини за решаването му е използването на разширения в близост до състоянието Kodama. Друг набор от отворени въпроси е конструирането на хамилтонианци за получаване на по -подробна информация за динамиката в хамилтоновата теория. Макар че е важно, че има много точни решения за пълния набор от [хамилтонови] ограничения,трудно е да се извлече физика от повечето решения поради проблема с конструирането на напълно диффеоморфно инвариантни наблюдаеми.

Един подход, който все още може да бъде разработен, е да се фиксира хронометърът, като се използват или гранични условия, или полета на материята, за да се определи часовникът, и да се конструират съответните хамилтонианци като оператори в пространството на диффеоморфно инвариантни състояния на спиновата мрежа. Въпреки че са се появили няколко документа относно прилагането на асимптотично плоски гранични условия, в тази област са необходими повече работа. Друга важна стъпка трябва да бъде разширяването на теоремите за положителната енергия от класическата към квантовата теория. Като цяло е необходимо по -нататъшно развитие на методи за получаване на динамични прогнози, основани на теория. Друг важен открит въпрос е състоянието на глобалната инвариантност на Лоренц. Можем да забележим, че няма причина квантовата гравитация да бъде инвариантна на Лоренц,тъй като това е само глобалната симетрия на определено решение на класическата граница на теорията. Глобалните симетрии в никакъв случай не са симетрии на фундаменталната теория на гравитацията, нито класически, нито квантово механично. Те са симетрии на конкретни решения на класическата теория. Отворен е въпросът дали тези симетрии са напълно реализирани в квантови състояния, които имат полукласически приближения, съответстващи на класическите решения. Тези резултати означават, че глобалната лоренцова симетрия не е напълно реализирана по обичайния начин. Всъщност, както бе споменато, някои скорошни изчисления показват, че има корекции по скалата на Планк към съотношението енергия-импулс във вид (2), ефект, който трябва да отсъства, ако преобразуванията на Лоренц са точна симетрия.Глобалните симетрии в никакъв случай не са симетрии на фундаменталната теория на гравитацията, нито класически, нито квантово механично. Те са симетрии на отделни решения на класическата теория. Отворен е въпросът дали тези симетрии са напълно реализирани в квантови състояния, които имат полукласически приближения, съответстващи на класическите решения. Тези резултати означават, че глобалната лоренцова симетрия не е напълно реализирана по обичайния начин. Всъщност, както бе споменато, някои скорошни изчисления показват, че има корекции на мащаба на Планк към съотношението енергия-импулс във вид (2), ефект, който трябва да отсъства, ако преобразуванията на Лоренц са точна симетрия.Глобалните симетрии в никакъв случай не са симетрии на фундаменталната теория на гравитацията, нито класически, нито квантово механично. Те са симетрии на конкретни решения на класическата теория. Отворен е въпросът дали тези симетрии са напълно реализирани в квантови състояния, които имат полукласически приближения, съответстващи на класическите решения. Тези резултати означават, че глобалната лоренцова симетрия не е напълно реализирана по обичайния начин. Всъщност, както бе споменато, някои скорошни изчисления показват, че има корекции по скалата на Планк към съотношението енергия-импулс във вид (2), ефект, който трябва да отсъства, ако преобразуванията на Лоренц са точна симетрия.Те са симетрии на конкретни решения на класическата теория. Отворен е въпросът дали тези симетрии са напълно реализирани в квантови състояния, които имат полукласически приближения, съответстващи на класическите решения. Тези резултати означават, че глобалната лоренцова симетрия не е напълно реализирана по обичайния начин. Всъщност, както бе споменато, някои скорошни изчисления показват, че има корекции по скалата на Планк към съотношението енергия-импулс във вид (2), ефект, който трябва да отсъства, ако преобразуванията на Лоренц са точна симетрия.Те са симетрии на конкретни решения на класическата теория. Отворен е въпросът дали тези симетрии са напълно реализирани в квантови състояния, които имат полукласически приближения, съответстващи на класическите решения. Тези резултати означават, че глобалната лоренцова симетрия не е напълно реализирана по обичайния начин. Всъщност, както бе споменато, някои скорошни изчисления показват, че има корекции на мащаба на Планк към съотношението енергия-импулс във вид (2), ефект, който трябва да отсъства, ако преобразуванията на Лоренц са точна симетрия.че глобалната лоренцова симетрия не се реализира напълно по обичайния начин. Всъщност, както бе споменато, някои скорошни изчисления показват, че има корекции на мащаба на Планк към съотношението енергия-импулс във вид (2), ефект, който трябва да отсъства, ако преобразуванията на Лоренц са точна симетрия.че глобалната лоренцова симетрия не се реализира напълно по обичайния начин. Всъщност, както бе споменато, някои скорошни изчисления показват, че има корекции на мащаба на Планк към съотношението енергия-импулс във вид (2), ефект, който трябва да отсъства, ако преобразуванията на Лоренц са точна симетрия.

Един проблем тук е, че различните изчисления се основават на различни допускания за основно състояние. При някои основното състояние не е лоренц-инвариантно, така че няма нищо изненадващо във факта, че смущенията близо до него нямат лоренц-инвариантен спектър. Модифицирани дисперсионни отношения обаче могат да бъдат намерени и чрез изучаване на ниско енергийни възбуждания на предполагаемото основно състояние, което не е отлична привилегирована референтна система. Следователно въпросът е динамичен: можем ли да определим основното състояние с достатъчно точност, така че теорията да прави недвусмислени прогнози за параметрите на съотношението енергия-импулс (2)?

Ако тези прогнози оцелеят при по -нататъшно проучване, тогава друг важен въпрос ще бъде кой от сценариите A) или B), обсъдени в раздел 4, е реализиран. Както споменахме там, всяка от възможностите не само води до ефекти, които могат да бъдат наблюдавани при експерименти в настоящето или в близко бъдеще, но е напълно възможно в сценарий А) някои изчислителни резултати да не са в съгласие със съвременните наблюдения. Ако контурна квантова гравитация води до сценарий А), тя очевидно може да бъде изключена като квантова теория на гравитацията. Съществува обаче проста причина, поради която трябва да очакваме случай Б) да се сбъдне. Това е, че в класическата обща теория на относителността съществуването на ефекти, свързани с привилегирована референтна система, е изключено поради условието за инвариантност под действието на Хамилтоновото ограничение,въпреки отсъствието на глобална инвариантност на Лоренц.

Това е така, защото във всяка компактна област хамилтоновото свързване може да генерира промени в нарязването, което във всяка крайна област е неразличимо от усилванията на Лоренц. Това е вярно дори в случай на решения като хомогенни космологични решения, които имат привилегирована референтна рамка. Сега някои от ключовите резултати от квантовата гравитация на цикъла ни казват, че Хамилтоновото ограничение може да бъде определено и решено точно и че квантоването не въвежда аномалии в алгебрата на ограниченията. Това прави много вероятно всяко квантово състояние, което е едновременно точно решение на хамилтоновата връзка и има полукласическа граница, ще опише физиката в тази граница, която е във водещия ред инвариантна под действието на класическата хамилтонова връзка.

Това предполага липсата на привилегирована система за справка в класическата граница на точното решение на хамилтоновото ограничение. По този начин това изключва сценарий А), тъй като теорията е дефинирана от гледна точка на решаване на всички връзки. Въпреки това няма причина да се очаква глобална инвариантност на Лоренц, която трябва да се реализира като линейна, а не като нелинейна инвариантност. Напротив, има добри физически причини да се очаква случай В), при който скалата на Планк може да бъде независима от наблюдателя в границите, в които инвариантността се реализира в избраната референтна система. Друг набор от отворени проблеми е свързан с продукта с физически точки. Скаларното произведение на диффеоморфни и калиброво инвариантни състояния е известно точно по отношение на състоянията на спиновата мрежа.

Във формализма на Тиман използваните $ SU (2) $ връзки са реални, така че проблемът с реализирането на всички реални наблюдаеми като ермитови оператори е решен. Въпреки това, може да се наложи да се промени точков продукт, за да се гарантира, че физическите състояния, които са решението на всички ограничения, включително Хамилтоновото ограничение, са нормализирани. Пълният израз за физическия скаларен продукт е известен във формализма на спиновата мрежа. Малко вероятно е обаче да има проста затворена форма.

По този начин, нова характеристика на моделите със спин пяна е, че физическият скаларен продукт е включен в интеграла на пътя, който определя физическите амплитуди за еволюция, и неговият [скаларен продукт] трябва да бъде оценен във всяка схема за приближение, използвана за получаване на физически амплитуди от интеграла на пътя за спин пяна. По този начин, макар че решението на този проблем е известно в детайли, би било хубаво да се разбере как се прилага подробно в различни разширения около непертурбативни състояния и истории.

Съществуват и няколко нерешени проблема относно ролята на групата на четириизмерните диффеоморфизми в хамилтоновата теория. Те се отнасят до детайлите на регуларизацията на хамилтоновите съединения и връзката между хамилтоновото квантоване и интегралното квантоване на пътя. Редица свързани проблеми се занимават с връзката между различните форми на квантови хамилтонови ограничения, получени от различни процедури за регулиране и различни подредби на операторите. Можем да забележим, че единственото необходимо условие за формата на кандидат за квантовото хамилтоново ограничение е, че той трябва да има безкрайноизмерно пространство на решение, съответстващо на теория с безкраен брой степени на свобода. Това изискване е изпълнено за облигациите на Тиман и има доказателства, че то е удовлетворено и за облигационната форма,които се решават от щата Кодама.

По -рано бяха предложени допълнителни условия за алгебрата на квантовите ограничения, но изглежда невъзможно да се приложат в реалната квантова теория на полето, където ограниченията трябва да се определят като граници на регуларизираните оператори. Тъй като знаем, че всъщност съществува безкрайноизмерно пространство от решения за ограничения, нито един от тези проблеми не се оказва фундаментален, но въпреки това те трябва да бъдат решени.

Един от начините да се обобщи състоянието на квантовата гравитация I и II на цикъла е да се посочат възможните начини, по които тя може да бъде опровергана.

• Квантовата гравитация на контура I ще бъде опровергана, ако се окаже, че границата с ниска енергия на квантовата обща теория на относителността, свързана с материални полета, не е класическа обща теория на относителността, свързана с квантовите полета на материята. Както бе споменато, все още няма доказателства за съществуването на добра граница с ниска енергия за нулевата космологична константа и има, макар и положителни, но не съвсем категорични индикации за съществуването на добра граница за случая на положителна космологична постоянен.
• Квантовата гравитация II на контура ще бъде опровергана, ако няма обобщен модел на пяна със спин, който има ниска енергийна граница, която е класическа обща теория на относителността заедно с наблюдавания стандартен модел на материални полета.
• Квантовата гравитация I или II на контура може да бъде опровергана, ако се правят прогнози за ефектите от мащаба на Планк, които са фалшифицирани чрез експеримент.

 

Авторът на текста е Лий Смолин.

Преводът е извършен от Александър Панов, ДИПО МГУ, д.м.н. Наук, старши изследовател.

Постулаты и основные результаты петлевой квантовой гравитации (www-modcos-com.translate.goog)

Редактирано Октомври 9, 2021 от Станислав Янков

[tantin]

Преди 43 минути, gmladenov said:

Не ми е там грешката.

Както казах, опитите на Физо и ММ са еквивалентни. Значи имаме опитни доказателства,
че атмосферата увлича светлината на 100%. Освен опита на ММ, това са и всички други
опити, които не успяват да открият движението на земята в етъра.

Всички те показват, че имаме пълно увличане на светлината от земната атмосфера.
Но като не искате да го приемете това, аз не мога да ви убедя.

Това за което говорите с опита на Физо изобщо не е увличане на светлината. Светлината не може да бъде увлечена. Това което се наблюдава по моя представа е лекото изменение в градиента - плътността на движещата се течност. От едната страна - на втичането налягането е по-високо , съответно плътността е по-висока. От другата страна, където е изтичането плътността е по-ниска.  Тези разлики в градиента са нищожни, но достатъчно за да има леко пречупване.  Ако обаче течността е засилена и няма плътностни разлики едва ли би имало същите отклонения.

[gmladenov]

Преди 14 минути, Станислав Янков said:

...

Станиславчо, виж как съм те игнорирал (ignore user) и вече твоите постинги не ги виждам.

Ако ми репликираш, няма да мога да го видя и да ти отговоря (извинявай) ... но слава богу
така се скриват тези безкрайни статии, дето ги копираш тук. Поздрави.

[gmladenov]

Преди 8 минути, tantin said:

Това за което говорите с опита на Физо изобщо не е увличане на светлината. Светлината не може да бъде увлечена.

Това е точно така. Ако ти е интересно, виж този постинг от по-рано. Принципът на опита
на Физо е, че е течащата вода променя пътя на светлината ... и от там идва и разликата
в отчетената скорост.

 

Цитирай

Това което се наблюдава по моя представа е лекото изменение в градиента - плътността на движещата се течност.

С това не мога да се съглася.

[scaner]

Преди 3 минути, tantin said:

Това за което говорите с опита на Физо изобщо не е увличане на светлината. Светлината не може да бъде увлечена. Това което се наблюдава по моя представа е лекото изменение в градиента - плътността на движещата се течност. От едната страна - на втичането налягането е по-високо , съответно плътността е по-висока. От другата страна, където е изтичането плътността е по-ниска.  Тези разлики в градиента са нищожни, но достатъчно за да има леко пречупване.  Ако обаче течността е засилена и няма плътностни разлики едва ли би имало същите отклонения.

Значи не си прав.

Ако се позачетеш повече в конкретиката на експериментите, свързани с Физо, то там огромно внимание се отделя на качеството на потока на течността. В частност, то трябва да бъде ламинарно, ако не е такова, не се получаава интерференция изобщо, защото нивото на фазовият шум ряззко нараства. Което от друга страна ограничава скоростта на потока за конкретните тръби.

При ламинарен поток във всеки момент време колкото течност влиза, толкова и излиза, което е предпоставка за еднакво налягане по целият флуид. Различно налягане ще има в области в които се мени диаметъра на тръбата, така че и това се отчита в установката. Оказва се, че голям проблем е осигуряването на контролиран и постоянен дебит през тръбата, за да може достоверно да се оцени скоростта на флуида. 75% от статията на Физо разглежда тези проблеми, и приповечето експерименти това лимитира точността.

И в края на крайщата, при многото експерименти които той прави, при отчитане на останалите фактори, се оказва че ефектът зависи само от скоростта на флуидът и коефициентът на пречупване, което е важното.

Колкото за увличането, това е интерпретация в светлината на конкретен модел, в случая на светоносният етер. По моделъта на СТО имаме просто сумиране на скорости, скоростта на флуида и скоростта на светлината в него.

[Станислав Янков]

Няма да видиш това, Младенов, но - благодаря ти, че се изключваш! С теб нямаме какво толкова да си кажем и винаги е чудесно, когато безсмислието се оттегля само! Ти си перфектното олицетворение на "Чукча писатель, Чукча не читатель!" Благодаря ти още веднъж, нищо, че не го виждаш! 

Редактирано Октомври 9, 2021 от Станислав Янков

[tantin]

За същия този опит на Физо - имаме 2 начина да го моделираме: отклонение на светлината заради разлика в плътност , или като отклонение на светлинните лъчи в резултат на случаен сблъсък със засилените атоми на течността. Колкото и да е бърза светлината, при сблъсък с движещ се атом светлината си взаимодейства с движещата се вълнова функция на конкретния атом. Получава се сложна статистическа комбинация от такива сблъсъци на едни вълнови функции с други. В резултат виждаме отместването.  Това обаче не е етера. Ако го имаше етера, то етера ни описва също  движението на течността в опита на Физо.  Има множество експерименти с които се отхвърля съществуването на етера.   Тръгнем ли да разглеждаме вълновите функции на движещите се атоми - мисля че разглеждането на етера става безмислено.  Вълновите функции на вакума са на много порядъци по-малки от вълновите функции на движещите се атоми. Тоест дали вакума /етера/ е статичен, движещ се или частично захванат - това не променя особенно вълновите функции на резултатната среда.

[gmladenov]

Преди 42 минути, Станислав Янков said:

... тоя филм ние сме го гледали вече безброй пъти и му знаем края...

Последно за днес: имай предвид, че СТО е колкото физическа теория, толкова и философска.
Споровете за СТО са интересни, защото освен за физика, в тях спорим и философски.

Времето може ли да се забавя? Наистина ли се скъсяват дължините? Това са теми, в които
всеки може да учавства.

А като копираш три страници "сух" материал по въпрос, който малцина разбират, разговор
няма ... и няма и да има.

Затова се примири с нашите спорове за СТО и спри с маймунджулъците.

[Станислав Янков]

Преди 6 минути, gmladenov said:

Последно за днес: имай предвид, че СТО е колкото физическа теория, толкова и философска.
Споровете за СТО са интересни, защото освен за физика, в тях спорим и философски.

Времето може ли да се забавя? Наистина ли се скъсяват дължините? Това са теми, в които
всеки може да учавства.

А като копираш три страници "сух" материал по въпрос, който малцина разбират, разговор
няма ... и няма и да има.

Затова се примири с нашите спорове за СТО и спри с маймунджулъците.

Цялата наука, Младенов, е Философия! Никога не е била друго и винаги Философията ще е базата на науката, защото Философията е основата на научния подход. Понеже ти предпочиташ да пишеш, вместо да четеш - не е изненадващо, че не го знаеш, но поредният ти пропуск в познанията е съвсем очакван за тези, които познаваме изявите ти досега.

Редактирано Октомври 9, 2021 от Станислав Янков

[scaner]

Преди 2 минути, tantin said:

За същия този опит на Физо - имаме 2 начина да го моделираме: отклонение на светлината заради разлика в плътност , или като отклонение на светлинните лъчи в резултат на случаен сблъсък със засилените атоми на течността. Колкото и да е бърза светлината, при сблъсък с движещ се атом светлината си взаимодейства с движещата се вълнова функция на конкретния атом. Получава се сложна статистическа комбинация от такива сблъсъци на едни вълнови функции с други. В резултат виждаме отместването.  Това обаче не е етера. Ако го имаше етера, то етера ни описва също  движението на течността в опита на Физо.  Има множество експерименти с които се отхвърля съществуването на етера.   Тръгнем ли да разглеждаме вълновите функции на движещите се атоми - мисля че разглеждането на етера става безмислено.  Вълновите функции на вакума са на много порядъци по-малки от вълновите функции на движещите се атоми. Тоест дали вакума /етера/ е статичен, движещ се или частично захванат - това не променя особенно вълновите функции на резултатната среда.

Остави вълновите функции, те сами по себе си не могат да дадат никакво ограничеие за етера (ако го има). Вълнови функции има и в класическата квантова механика (която лежи на основа класическата физика, и допуска етер), както и в релативистската квантова механика (квантовата електродинамика) която не предполага етер.

В теорията допускаща етер се предполага, че светлината е трептения на етера, и нейното поведение с веществото се определя и от поведението на етера с веществото.  В частност, ако етера се увлича от материята, то и светлината заедно с него трябва да се увлича (което значи да променя скоростта си). Допълнително, самото вещество влияе чрез своят коефициент на пречупване n - който е статистически продукт от твоето разглеждане с вълнови функции. На нас в случая ни е по-лесно да работим с него, от колкото с вълнови функции. Така че опитът на Физо ни казва, че ако в неподвижна спрямо етера материя светлината се разпространява със скорост C'=C/n, то ако етерът се движи през тая материя увличайки се напълно , скоростта на светлината се очаква да е C'=v+C/n както изисква класическият закон за събиране на скоростите. АКо скоростта е по-малка от тази величина, ще имаме само частично увличане. И за въздух резултатът е нищожен, т.е. на практика за въздух наблюдаемо увличане няма, .

В теория която не допуска етер, като СТО, класическият закон за сумиране на скоростите по-горе трябва да се замени с релативистският. И при малки скорости получаваме точно това което е получил количествено и Физо, частично увличане според етерната интерпретация.

Тоест причините за крайният ефект са различни в зависимост според кой модел се интерпретират, самият краен ефект е факт

[tantin]

Преди 8 минути, gmladenov said:

Времето може ли да се забавя? Наистина ли се скъсяват дължините?

Не само че може, ами и наистина е така! Времето се забавя  и дължините се скъсяват... Доказано, проверено, описано, потвърдено. Има вече премного написано по тоя въпроси. Ако бяхме в 1905 г тоя разговор можеше да е все още актуален, ама ние сме в 2021!  116 години по-късно.  Добре че се поддържа огъня на дискусията, малко в стила Хамлет - да бъде или да не бъде? Да го бъде или да не го бъде? На квантово-механично ниво това ще да рече логическа нула или логическа единица. В крайна сметка на природата и е все тая..

[scaner]

Преди 10 минути, Станислав Янков said:

Цялата наука, Младенов, е Философия! Никога не е била друго и винаги Философията ще е базата на науката, защото Философията е основата на научния подход. Понеже ти предпочиташ да пишеш, вместо да четеш - не е изненадващо, че не го знаеш, но поредният ти пропуск в познанията е съвсем очакван за тези, които познаваме изявите ти досега.

Младенов някъде по-горе каза, че се кефи да се прави на клоун с тая тема, така че ти давай, прави му още кеф.

[Станислав Янков]

Преди 7 минути, scaner said:

Младенов някъде по-горе каза, че се кефи да се прави на клоун с тая тема, така че ти давай, прави му още кеф.

Той не вижда, нали уж ме бил игнорирал. Значи мога да си пиша всичко за неговите коментари и няма да получавам негови отговори на коментарите ми.

Редактирано Октомври 9, 2021 от Станислав Янков

[scaner]

Преди 3 минути, Станислав Янков said:

Той не вижда, нали уж ме бил игорирал. Значи мога да си пиша всичко за неговите коментари и няма да получавам негови отговори на коментарите ми.

Тебе какво ти пука? Ти и до сега не получаваше отговор, освен когато нещо му изперкваше...