Нереалната Теория на Относителността

[Шпага]

Преди 1 час, Станислав Янков said:

 - аз не съм злобар и комплексар.

Сигурен ли си?

[scaner]

Преди 53 минути, gmladenov said:

Понеже опитът на Саняк ми е странен, ще коментирам върху опита на Майкелсон и Морли.

Последният може да се тълкува, че показва как дори движещ се наблюдател измерва
постоянна скорост на светлината. Това е официалното тълкувание на този опит.

Не, не може да има такова тълкуване. Опитът на Майкелсън и Морли не измерва скоростта на светлината, няма как да има подобно тълкувание. В него източнникът на светлината е неподвижен спрямо наблюдателя, така че дори светлината да зависеше от скоростта на източника, този опит не е способен да го установи. Съответно няма как това да е "официалното тълкуване" на този опит, след като в официалната литература специално се твърди, че опитът показва валидността на първият, а не на вторият постулат, тоест противното на твоите пишман "тълкувания". Ти явно под "официална литература" рзбираш някой жълт клюкарски ежедневник от който си попивал "знания" по физика...

Преди 53 минути, gmladenov said:

Също така, обаче, опитът на ММ може да се тълкува, че показва пълно увличане на светлината
от атмосферата.

И това е пълна глупост. Ти сам сметна ,че въздухът на практика не увлича светлината. Сам пресметна, че за 1 километър атмосфера промяната на оптичният път ще е само 3 милиметра. Е, това число не зависи от големината на самият светлинен път, така че и в милиарди километри атмосфера то ще бъде същото - 3мм/км, демек увличане на светлината няма.  Съответно принципно не може да се сравнява с някакво пълно увличане, което в случая трябва да бъде 1000000 мм/км. Усещаш ли несравнимостта на двете величини?

Това е да наричаш бялото черно  и да не ти прави впечаателение разликата им.  Но това няма общо с науката, то е антинаучно, а само е психиатричен проблем.

Преди 53 минути, gmladenov said:

Това са две коренно различни тълкувания, които зависят от това какви физически факти
приемаме за истина.

Куци, та сакати тълкувания, в които липсва елементарно съпоставяне на фактите. Нямало никакво увличане от въздуха, но пък било пълно...

Усещаш ли как напълно си лишен от логика, и как това е проблемът, който те проваля тук?

Едно тълкувание може да не е задължително верно, но преди това то трябва да е логически непротиворечиво, за да има смисъл в себе си. А твоите твърдения по-горе са логически противоречиви и взаимно изключващи се - избираш несвързани с явлението тези, и правиш неследващи от това заключения.

 

[Станислав Янков]

Преди 17 минути, Шпага said:

Сигурен ли си?

Абсолютно! Само проверявам, дали Младенов наистина ме е игнорирал или само се е престорил. Ако само се е престорил - няма да издържи и в някой момент ще отговори. Ако не се е престорил - няма да отговори. А и цялото това занимание с "опровергаването" на ТО чрез атмосферата наистина си е меко казано смешно, буквално въздух под налягане. Сериозният материал е под закачките с Младонов - постът ми е смислен и полезен за всеки, който иска да се дискутира и нещо извън детската градина и пълните глупости (може и да се намират и хора за по-сериозни разговори тук - тантин например е харесал текста, за който ти ме разкритикува, че съм го споделил и с него стават сериозни разговори). И извинявай, че подкачам скъпоценния Младенов - за мен той не е свещена крава! 

Редактирано Октомври 10, 2021 от Станислав Янков

[gmladenov]

Преди 7 минути, scaner said:

Не, не може да има такова тълкуване.

Е как да не може??

Нали официалната наука точно така тълкува опита на ММ: движението на земята в
космоса/етъра е неоткриваемо чрез "етърен вятър". Следователно, скоростта на
светлината е изотропна дори за движещ се наблюдател.

Това е тълкуването, което в крайна сметка води до създаването на СТО.

[gmladenov]

Преди 19 минути, scaner said:

Куци, та сакати тълкувания, в които липсва елементарно съпоставяне на фактите.

Абсолютно незаслужено !!

Дори само теоретично да приемем, че атмосферата може да увлича светлината, това
води до различно тълкувание на нулевия резултат от опита на ММ.

Така че това, което съм казал, е абсолютно вярно: в зависимост от това кои физически
факти приемама за истина, опитните доказателства могат да се тълкуват различно.
Това ми беше тезата.

Както и да е. За опити няма никакъва смисъл да се спори ... преди да сме се съгласили
върху основните физически факти. А ние и за това не можем да се съгласим.

Редактирано Октомври 10, 2021 от gmladenov

[scaner]

Преди 1 час, tantin said:

В началото тази теория е представена повече като работна хипотеза отколкото като доказано откритие.  

В същото време изглежда че много от разглежданите структури пасват към стандартния модел. Аз не мога да си го представя как във всяка една точка на пространството можело да ги има представени всички тези характеристики едновременно.  Тази периодична система на елементарните частици ако така може да се нарече все пак не участва във всяка точка на пространството - на едно място има едни елементи, на друго са други.  Обаче теорията на Лизи показва всичко да е едновременно.

Да, това не е доказано откритие. Но е удивително добро попадение за периодична система на Стандартният модел.

Това е по-висок клас симетрия, която позволява да се свържат много елементи и да се изтълкуват като места за съществуващите частици и взаимодействия. Съответно тя може да се разпадне на групи по-прости симетрии, които да свържат тези частици като семейства, и да ги свържат с взаимодействията им, което силно доближава картината до тази, давана от Стандартният модел. Това е на база чиста математика.

Проблемът е, че в този процес не се получава съответствие със всички известни в природата симетрии, т.е. този модел е непълен, и е непонятно как може да се разшири, защото E8 е най-голямата проста група на Ли, групата с най-голяма размерност, по-обемисти няма.

Освен това не става дума целият този зоопарк да го има във всяка точка на пространството. Просто пространството трябва да допуска посочените симетрии. 

[Станислав Янков]

Много интересно, туисторната форма твърде много наподобява едната от двете основни предполагаеми форми на Вселената - тази на Тор (другата е кълбовидната). И ако правилно разбирам, светлинното движение се представя в туисторното пространство като точка, каквото е очакването на някои нелишени от смисъл предположения за естеството на светлината (или поне на фотоните)!

 

Twistor theory at fifty: from contour integrals to twistor strings | Proceedings of the Royal Society A: Mathematical, Physical and Engineering Sciences (royalsocietypublishing.org)

 

Редактирано Октомври 10, 2021 от Станислав Янков

[tantin]

Преди 14 минути, Станислав Янков said:

Сериозният материал е под закачките с Младонов - постът ми е смислен и полезен за всеки, който иска да се дискутира и нещо извън детската градина и пълните глупости (може и да се намират и хора за по-сериозни разговори тук - тантин например е харесал текста, за който ти ме разкритикува, че съм го споделил и с него стават сериозни разговори). И извинявай, че подкачам скъпоценния Младенов - за мен той не е свещена крава! 

Колега Янков,  харесват ми подобни материали, но няма как на едно място да обсъждаме всичко накуп.  Трябва да се придържаме към някакъв обхват от тематики.  Вкарването на нови теми и обемни статии не помага за текущата дискусия.  Забелязвам че има множество интересни дискусии, обаче навлизането или разучаването на теория на струните или други модерни теории е времеемко занятие, изисква време, свободни ресурси,  безсъние и подобни. И затова хората рядко се впускат в подобни тематики.  Докато разговора с Младенов е по-развлекателен,  и дори увлекателен - увлича нови участници.  Въвлича така да се каже.  Аз погледах малко за теорията на Лизи - само че за да се вникне в тая теория трябва човек да си припомни стандартния модел и елементарните частици,  алгебрата на Ли и много много още неща.  Не по-различно е и с тензорите, с твисторите,  със стринговете.

Интересен разговор се завъртя и около тоя експеримент на  Sagnac_effect.

Моят интерес в тези области беше от преди 20-тина години,  сега ми е интересно да видя накъде се е случил напредък, какво ново е излязло.  Тези математически абстракции свързани с теорията на полето или елементарните частици както виждаме нямат особено директно отношение със социалния живот,  политиката или какво друго се случва в обществото. Периодически излиза някоя интересна научна статия за напредък, нова частица или нови хипотези.  Като че ли ОТО все повече е на път да се докаже и да бъде приета за вярна.  А СТО е до голяма степен наложена за всичко,  почти няма вече област в която да не се дава  релативистично обяснение през СТО. Добре е човек да си хване една област и да я изучи в съвършенство, да усвои максимално добре математическия апарат, да може да визуализира и представя твърденията, да прави проверки и прочие.  Тогава вече може да се преизчисляват експериментални резултати или да се предвиждат и нови резултати.   Аз си мислех да се впусна в математическа физика преди доста години, но по една или друга причина това не се случи.  

 

[scaner]

Преди 7 минути, gmladenov said:

Нали официалната наука точно така тълкува опита на ММ: движението на земята в
космоса/етъра е неоткриваемо чрез "етърен вятър". Следователно, скоростта на
светлината е изотропна дори за движещ се наблюдател.

Първото твърдение си го формулирал неверно, съответно  второто твърдение няма логическа връзка с първото. В заключението не става дума за етер изобщп...

Опита на ММ показва, че принципът на относителност е валиден и за законите на електродинамиката.

Този опит показва, че "движещ се наблюдател" е само различителна табелка - законите са еднакви за всички отправни системи, кой наблюдател как ще наречеш, няма значение. Тоест този опит само разширява принципът на Галилей и за електродинамиката.

Това не налага някакви ограничения на светлината - тя може да зависи от скоростта на източника, може и да не зависи. Например, в някаква отправна система скоростта на светлината от приближаващ се източник да е по-голяма от скоростта на светлината от отдалечаващ се източник. Демек да имаме нарушение на изотропността на скоростта на светлината при подвижен източник.  Но експериментът на ММ прави измерванията при не-подвижен източник, затова в това отношение той не е способен да открие  някакво нарушение в изотропията на тази скорост.

И за това в заключението остава само твърдо установеният факт - опитът потвърждава принципът на относителност. Точка. И това го пише в официалната литература, ако се зачетеш внимателно в нея.

 

[Станислав Янков]

Преди 2 минути, Ниkи said:

Слави. Засрами се вече. Отвори си тема. Пиши си там каквото искаш. Системно пускаш мнения не по темата. Спри да си толко злобен. Какво си се влюбил в Младенов. Подозрителен си вече. Колко човека чакаш да ти направят забележка. На Сканер ли се четкаш. Нали си чул поговорката: "прекаления светец и богу не е драг"

Нямате ядове! Засрамвам се моментално и повече няма да коментирам нищо тука - обсъждайте си, как облаците развенчават теориите на относителността на Айнщайн.

[scaner]

Преди 1 минута, Станислав Янков said:

Нямате ядове! Засрамвам се моментално и повече няма да коментирам нищо тука - обсъждайте си, как облаците развенчават теориите на относителността на Айнщайн.

Станиславе, вземи отвори една тема във форум Физика или Теоретична физика с подходящо име, и прекопирай тези неща там, хем да не се губят тук в хаоса, хем да са логически подредени както трябва. Така ще има много по-голяма полза за някой начинаещ ако се интересува, да не се лута между стрелбата тук, пък особено да се сети че подобна информация може да се срещне в раздел Паранауки... Така ще убиеш няколко заека наведнъж.

[gmladenov]

Преди 2 минути, scaner said:

Опита на ММ показва, че принципът на относителност е валиден и за законите на електродинамиката.

Да, това е едно от тълкуванията ... но са възможни и други тълкувания.

Ето какво казва, например, руската Уикипедия:

• Под влиянием этих результатов Джордж Фитцджеральд и Лоренц выдвинули гипотезу о
  сокращении материальных тел в направлении движения в неподвижном и неувлекаемом
  эфире (1889).

Значи Лоренц и Фитцджералд си вадят друго заключението от твоето.

Това потвърждава тезата, че в зависимост от това кои факти се приемат за факти, опитните
доказателства могат да се тълкуват различно. Това е тезата в случая.

[tantin]

Преди 16 минути, scaner said:

Да, това не е доказано откритие. Но е удивително добро попадение за периодична система на Стандартният модел.

Това е по-висок клас симетрия, която позволява да се свържат много елементи и да се изтълкуват като места за съществуващите частици и взаимодействия. Съответно тя може да се разпадне на групи по-прости симетрии, които да свържат тези частици като семейства, и да ги свържат с взаимодействията им, което силно доближава картината до тази, давана от Стандартният модел. Това е на база чиста математика.

Проблемът е, че в този процес не се получава съответствие със всички известни в природата симетрии, т.е. този модел е непълен, и е непонятно как може да се разшири, защото E8 е най-голямата проста група на Ли, групата с най-голяма размерност, по-обемисти няма.

Освен това не става дума целият този зоопарк да го има във всяка точка на пространството. Просто пространството трябва да допуска посочените симетрии. 

Струва ми се че това не е много по-различно от тензорния модел.  При тензора се ползва някаква си NxN матрица, описваща свойствата на пространството,  изследват се разни трансформации , оператори.  В крайна сметка се извеждат множество математически уравнения и математиката на Ли по всичко си личи че е някаква такава форма на абстракции.   Айнщай на времето си служи с тензори,  а тензорната математика е работа с матрици.

Симетриите в пространството как да го тълкуваме ?  Сигурни ли сме че пространството е симетрично?  Ако погледнете откъм центъра на големия Взрив към периферията на Вселената - сигурни ли сме че има Симетрия ?  Май че е точно обратното ? Симетрията е относителна,  само за даден регион.  В космически мащаби не можем да кажем дали всичко е симетрично или пространството се разтяга непрекъснато .   Самите размери на вселената 100 милиарда светлинни години,  спрямо възрастта на вселената - 10 милиарда години - има 10-то кратно разширение за тези 10 милиарда години.

Може би някой трябва по-добре да го обясни това със симетрията и разпадането на симетрията.  

[Станислав Янков]

Преди 11 минути, scaner said:

Станиславе, вземи отвори една тема във форум Физика или Теоретична физика с подходящо име, и прекопирай тези неща там, хем да не се губят тук в хаоса, хем да са логически подредени както трябва. Така ще има много по-голяма полза за някой начинаещ ако се интересува, да не се лута между стрелбата тук, пък особено да се сети че подобна информация може да се срещне в раздел Паранауки... Така ще убиеш няколко заека наведнъж.

Куп неща сложих в темата за суперструнната теория и никой не коментира, камо ли да ме насочи към нещо, което да не съм открил аз. Тука пък ще ме изядат, че им развалям оборването на теориите на Айнщайн чрез атмосферата... Това не е моят разговор! Понякога ще те питам за нещо и друго, ако можеш да обясниш, те да си бистрят с Младенов, как атмосферата опровергава Айнщайн, аз няма да им развалям рахата с коментари не по темата и - приключваме с глупостите! Очевидно - тука трудно могат да се обсъдят по-сериозни неща.

Редактирано Октомври 10, 2021 от Станислав Янков

[tantin]

Преди 8 минути, Станислав Янков said:

Куп неща сложих в темата за суперструнната теория и никой не коментира,

Темата за суперструнната теория я четох преди 20-тина години от книгата на Гриин.  Видях на къде отиват нещата с тази теория и останах повече разочарован отколкото възхитен.  След това съм чел по-прости неща - като принципа на Паули и за атомната структура, електронните потоци и много други неща.   Примерно спин на електрона . Досега не знам от струнната теория да е излязло някакво ново революционно тълкувание или предвиждане,  да са обяснени някакви явления, необясними по друг начин.  Струнната теория е красива форма за математически абстракции и геометрични фигурки,  обаче ако се занимаваш да разглеждаш електронните облаци, формата не разпределение на електронния облак около ядрото на атома - това не е по-малко интересни.. При това електронния облак има експериментални потвърждения, докато супер-струните са чиста абстракция.  Ти имаш ли твои картинки за визуализация на струните, пробвал ли си да ползваш софтуер да визуализираш струните ? 

Редактирано Октомври 10, 2021 от tantin

[scaner]

Преди 24 минути, gmladenov said:

Дори само теоретично да приемем, че атмосферата може да увлича светлината, това
води до различно тълкувание на нулевия резултат от опита на ММ.

Е как ще води, това е въпросът.

Ако опитът на Физо показваше, че атмосферата може при някакви условия напълно да увлече светлината - да, значи тези условия ги имаме и при ММ и всичко е ток и жица. Но той точно това показва - има разлика, въздухът не може напълно да увлече светлината. Следователно, при ММ имаме друга обстоятелственост, намеса на други причини, за да се получи този резултат. Разсъжденията на база увличане и при него заблуждават.

Но в случая резултатите при двата опита са напълно несъпоставими.

Не знам дали знаеш, при измерване на някаква физическа величина има т.н. доверителен интервал. Това е интервал от стойности, в който се намира най-вероятната стойност на измерваната величина, при наличие на оценени грешки на измерването.

Например някаква величина в резултат на измерването има стойност 5 +0.2;-0.3. Това означава, че най-вероятната стойност на величината е 5, а доверителният и интервал е в границите от 4.7 до 5.2, т.е. леко несиметричен, ми такъв е начинът на измерване (това е след много единични измервания, статистически обработено).

Е, можем да измерваме една и съща величина по различни методи, и да сравняваме резултатът. Например ако единият метод дава стойност 5 +-0.3, другият дава 4.8 +0.3;-0.2, това показва, че доверителните интервали на двете измервания се застъпват (или са много близки), тоест двете измервания могат да се сравняват, истинската стойност е твърдо в разширеният доверителен интервал който обхваща и двете. Тогава можем да разчитаме на по-точният метод, или на допълнителна статистическа обработка.

Защо ти разправям това? Защото и при ММ, и при опита на Физо, имаме измервания. Опитът на ММ дава величина на увличането (така да я наречем) 100% с някакъв доверителен интервал около максимума (ако рзчитаме че този опит е достатъчно точен, този доверителен интервал ще бъде много малък). Опитът на Физо ни дава близка до нулата  стойност, с доверителен интервал който около нея, но твърдо не достигащ стоте процентаа. Е, двата опита нямат общ доверителен интервал (нещо повече, величините им са в двата противоположни края на измерителната скала), няма как да предпочетеш че единият е дал по-точно значение и да пренебрегнеш другият. В измерителната физика се казва, че за да имаме такава разлика, има неотчетени допълнителни фактори.

Важното от всичко написано е, че не можеш да игнорираш резултатът на Физо за сметка този на ММ, след като числата не го позволяват.

Преди 39 минути, gmladenov said:

Така че това, което съм казал, е абсолютно вярно: в зависимост от това кои физически
факти приемама за истина, опитните доказателства могат да се тълкуват различно.
Това ми беше тезата.

Както и да е. За опити няма никакъва смисъл да се спори ... преди да сме се съгласили
върху основните физически факти. А ние и за това не можем да се съгласим.

Няма такива неща - някои факти да се приемат за истина, други не. Това е някакъв краен ненаучен субективизъм. Фактите за това са факти, защото са се получили независимо от нашето желание. Съвсем друг е въпросът за тяхната достоверност, за това допуснали ли сме грешки при тяхното получаване, и какви са те.

В нашият случай фактите са ясни, и са получени с достатъчна точност - опитът на Физо казва, че атмосферата практически не увлича светлината, опитът на ММ показва че движението на етера е неоткриваемо. Нито един от тях не може да се приеме за грешка. Затова трябва да се мисли и за двата едновременно, да се удовлетворят и двата. Кога може да стане това? Когато спрем да говорим за увличане, когато махнем етера от картинката. Тогава и опитът на ММ ще показва каквото показва, и опитът на Физо няма да има нужда да показва нещо различно от нулата която показва за атмосфера. Воала.

Ти изначално тръгваш да тълкуваш и двата опита чрез някакво увличане, и това те отклонява от възможостта да достигнеш до решение на проблемът. Като няма какво да увлича, изчезват и проблемите.

АКо имаш друга идея, която да съвместява и двата резултата - моля, предложи я. Но не става така да си затваряш очите за един от тях.

[Донкихот]

Извадка и изводи.

 

 

скоростта на светлината във вакуум е локална константа и зависи от интензитета на гравитационното поле в пространствено-времевата област . В скоростта на светлината във вакуум "на повърхността на Земята" се определя от земната гравитация и остава постоянна в движението на Земята в своята орбита около Слънцето и с Слънчевата система в галактиката, защото интензитета на гравитационното поле в близост до земната повърхност е постоянно и се определя всъщност от земната гравитация.

Измерената скорост на светлината в различни референтни рамки обаче е различна в локалния регион „близо до земната повърхност“. Както се оказва (вижте подстраницата ) , при еднопосочното измерване на скоростта на светлината между две точки на една и съща ширина:

• измерената скорост на светлината в посока „запад на изток” в референтната система, свързана с земната повърхност, е (cV) ;

• измерената скорост на светлината в посока „изток на запад” в референтната система, свързана с земната повърхност, е (c+V) ;

, където c е локалната постоянна „ скорост на светлината ввакуум” , А V е линейната скорост на земната повърхност на съответната ширина.

Доказателствата, представени в гореспоменатите експерименти „Еднопосочно измерване на скоростта на светлината“ и „Михелсън-Гейл-Пиърсън“ (съответно в глави 4 и 6 на книгата), ясно установяват ефекта от въртенето на Земята около нейното ос върху скоростта на светлината, измерена на земната повърхност. Те демонстрират с голяма точност валидността на галилейските трансформации (които са факт в нашата локална физическа реалност).

В експеримента „Майкълсън-Морли“ обаче не може да се намери ефект върху скоростта на светлината в резултат на въртенето на Земята около оста си. Причината се крие в неподходящия идеен проект, заложен в конструкцията на интерферометъра. Когато се използва „двупосочното измерване на скоростта на светлината“, всъщност се измерва средната скорост на двата светлинни лъча, разпространяваща се в две точно противоположни посоки по точно същия път. Ето защо , за промяна на скоростта на двата лъчи за двете противоположни посоки, за всяко рамо на интерферометъра, в координатна система , свързана с повърхността на Земята, напълно компенсира! Ако резултантната скорост на светлинния лъч в посоката„От полусребърното огледало до отразяващото огледало (огледало А или огледало В)“ е (c+V) , тогава скоростта на светлинния лъч в обратната посока ще бъде точно (cV) , където c е скоростта светлина във вакуум и V е скаларната проекция на линейната скорост на земната повърхност върху рамото на интерферометъра (т.е. по посоката на разпространение на светлинния лъч). Пътят на светлинния лъч в двете посоки за всяко рамо е абсолютно равен, а посоката и дължината на рамото са без значение, тъй като при всяка стойност на V, разликата в скоростта ще бъде напълно компенсирана. Така получената скорост (измерена за двете посоки на светлинния лъч във всяко рамо) винаги ще бъде равна на c :

[scaner]

Преди 53 минути, gmladenov said:

Да, това е едно от тълкуванията ... но са възможни и други тълкувания.

Ето какво казва, например, руската Уикипедия:

• Под влиянием этих результатов Джордж Фитцджеральд и Лоренц выдвинули гипотезу о
  сокращении материальных тел в направлении движения в неподвижном и неувлекаемом
  эфире (1889).

Значи Лоренц и Фитцджералд си вадят друго заключението от твоето.

Да де, но те не отчитат резултатът от опита на Физо. 

Ако се зачетеш в работите на Лоренц до 1905 г., и това което върши Поанкаре доразработвайки строго тези идеи, ще видиш червената нишка на изкристализиране на принципът на относителнността в тези работи. Самият Поанкаре пише, в последната си работа която се публикува почти едновременно с тази на Айнщайн, че идеята с етера върви към пълна ненаблюдаемост на тази среда, която може да бъде заменена с подходяща група физически закони. На практика Поанкаре достига до теорията на относителостта, без в явен вид да формулира принципът на относителнност. Пълната ненаблюдаемост на етера всъщност означава невъзможност да се открие движението и чрез електромагнитни експерименти, т.е. принципът на относителност на Айнщайн. Заслугата на Айнщайн е просто че малко е изпреварил Поанкаре и е формулирал нещата по-ясно и по-работоспособно.

Преди 53 минути, gmladenov said:

Това потвърждава тезата, че в зависимост от това кои факти се приемат за факти, опитните
доказателства могат да се тълкуват различно. Това е тезата в случая.

Ми колко пъти да го повтаряме - опитните доказателства могат да се тълкуват през призмата на някакъв модел. При моделът на СТО резултатът от ММ потвърждава принципът на относителност, при геоцентричният модел този резултат потвърждава че земята е в абсолютен вселенски покой, при модела на Лоренц потвърждава друго. Но всички тези потвърждения имат обща основа - чрез този опит не може да се установи нарушението на принципът на относителност. Лоренц именно по тази причина издига хипотезата за скъсяването на телата.

Търси общото.

 

Редактирано Октомври 10, 2021 от scaner

[gmladenov]

Преди 4 минути, Донкихот said:

Измерената скорост на светлината в различни референтни рамки обаче е различна в локалния регион „близо до земната повърхност“.

Чел съм я тази теза и не се съгласявам с нея.

[scaner]

Преди 36 минути, Станислав Янков said:

Куп неща сложих в темата за суперструнната теория и никой не коментира, камо ли да ме насочи към нещо, което да не съм открил аз. Тука пък ще ме изядат, че им развалям оборването на теориите на Айнщайн чрез атмосферата... Това не е моят разговор! Понякога ще те питам за нещо и друго, ако можеш да обясниш, те да си бистрят с Младенов, как атмосферата опровергава Айнщайн, аз няма да им развалям рахата с коментари не по темата и - приключваме с глупостите! Очевидно - тука трудно могат да се обсъдят по-сериозни неща.

Виж сега.

Сложил си в темата за суперструнната теория неща. Добре. Никой не ги коментира? Значи няма интерес.

Сложил си много неща тук. Някой тях коментира ли ги? Не. Каква е разликата с другата тема тогава? Освен че тук нещата бързо се губят в коментирането на друг разговор, и скоро за тази тема ще се забрави.

Той форумът е за това, за да се строят теми носещи определен смисъл и съдържание, а не маждата с грозде, която строим тука. Така че ако искаш да има някакъв смисъл от труда ти, по-добре е да подхванеш на чисто някаква тема с някаква насоченост.

[scaner]

Преди 22 минути, Донкихот said:

В експеримента „Майкълсън-Морли“ обаче не може да се намери ефект върху скоростта на светлината в резултат на въртенето на Земята около оста си. Причината се крие в неподходящия идеен проект, заложен в конструкцията на интерферометъра. Когато се използва „двупосочното измерване на скоростта на светлината“, всъщност се измерва средната скорост на двата светлинни лъча, разпространяваща се в две точно противоположни посоки по точно същия път. Ето защо , за промяна на скоростта на двата лъчи за двете противоположни посоки, за всяко рамо на интерферометъра, в координатна система , свързана с повърхността на Земята, напълно компенсира! Ако резултантната скорост на светлинния лъч в посоката„От полусребърното огледало до отразяващото огледало (огледало А или огледало В)“ е (c+V) , тогава скоростта на светлинния лъч в обратната посока ще бъде точно (cV) , където c е скоростта светлина във вакуум и V е скаларната проекция на линейната скорост на земната повърхност върху рамото на интерферометъра (т.е. по посоката на разпространение на светлинния лъч). Пътят на светлинния лъч в двете посоки за всяко рамо е абсолютно равен, а посоката и дължината на рамото са без значение, тъй като при всяка стойност на V, разликата в скоростта ще бъде напълно компенсирана. Така получената скорост (измерена за двете посоки на светлинния лъч във всяко рамо) винаги ще бъде равна на c :

Това, естествено, не е верно, особено юрбулишката формула накрая. Това лежи на слаби знания по физика и математика от шести клас..

Аз и друг път съм давал следната задача.

Моторист се движи от София до Пловдив със скорост 60 км/ч. В обратна посока, от Пловдив до София, се движи със скорост 40 км/ч. Пита се в задачата, с каква средна скорост се е движил моториста?

На много хора им се иска веднага да кажат, че средната скорост е 50 км/ч. Само че ако се помисли малко, резултатът се получава средна скорост 48 км/ч. Да, осреднената от двете числа наистина е 50 км/ч, но не тя се търси.

Подобна разлика е достатъчна опитът на Майкелсън и Морли да регистрира някакъв резултат ако го има, още повече, че самият опит е подготвен именно за нея - математическите оценки, които е направил Майкелсън (и които се срещат дори в Уикипедията) се основават на тази малка разлика от средната скорост на светлината и нейната осреднена скорост, която е по формулата в цитата по-горе.

[tantin]

Преди 37 минути, Донкихот said:

Извадка и изводи.

ДонКихоте - извода е ясен: ще ви пращаме на поправителен...  Аз това го прозрях още от първите ви постинги.  Но на другите им трябваха още няколко ваши тези за да се убедят в това.  Същевременно виждам че сте прочели това и онова,  имате някакви идеи, но математически и чисто физически/ абстрактно/ не вярвам да сте в способност да ги представите.  Ако ли пък се осмелите - рискувате още повече да се провалите.  Остава да ни кажете че сте преподавател по физика в някое елитно училище и резила ще е пълен. 

[Донкихот]

Преди 58 минути, scaner said:

Това, естествено, не е верно, особено юрбулишката формула накрая. Това лежи на слаби знания по физика и математика от шести клас..

Аз и друг път съм давал следната задача.

Моторист се движи от София до Пловдив със скорост 60 км/ч. В обратна посока, от Пловдив до София, се движи със скорост 40 км/ч. Пита се в задачата, с каква средна скорост се е движил моториста?

На много хора им се иска веднага да кажат, че средната скорост е 50 км/ч. Само че ако се помисли малко, резултатът се получава средна скорост 48 км/ч. Да, осреднената от двете числа наистина е 50 км/ч, но не тя се търси.

Подобна разлика е достатъчна опитът на Майкелсън и Морли да регистрира някакъв резултат ако го има, още повече, че самият опит е подготвен именно за нея - математическите оценки, които е направил Майкелсън (и които се срещат дори в Уикипедията) се основават на тази малка разлика от средната скорост на светлината и нейната осреднена скорост, която е по формулата в цитата по-горе.

И какво с тия мотористи, средна скорост ами, хората ти казват защо опита на ММ е некоректен, мери средна скорост на светлината, по точно не я мери ами я издокарва.

[Донкихот]

Преди 50 минути, tantin said:

ДонКихоте - извода е ясен: ще ви пращаме на поправителен...  Аз това го прозрях още от първите ви постинги.  Но на другите им трябваха още няколко ваши тези за да се убедят в това.  Същевременно виждам че сте прочели това и онова,  имате някакви идеи, но математически и чисто физически/ абстрактно/ не вярвам да сте в способност да ги представите.  Ако ли пък се осмелите - рискувате още повече да се провалите.  Остава да ни кажете че сте преподавател по физика в някое елитно училище и резила ще е пълен. 

Тантуме, много си плосък, дрън дрън.

[scaner]

Преди 2 минути, Донкихот said:

И какво с тия мотористи, средна скорост ами, хората ти казват защо опита на ММ е некоректен, мери средна скорост на светлината, по точно не я мери ами я издокарва.

Ами аз пък обяснявам, че хората дето обясняват нещо, просто бъркат. Че средната скорост те бъркат с осреднената, и просто не са наясно с физиката на нещата и какво мери опита на ММ. Трябва ли още внимание да обръщаме на такава заблуда?