Нереалната Теория на Относителността

[laplandetza]

Just now, scaner said:

Младенов, очаквам разяснение на смисъа на този термин по отношение на пространството. Не се крий.

Аз ти го дадох, да ти кажа има и други като теб да затлачват прогреса, Наука и Знание, Как се търпите изобщо , не ви ли е гнус да живеете?

[vanio]

Преди 7 часа, Шпага said:

А кои са троловете?

пак тролски номера 

[gmladenov]

Преди 6 часа, scaner said:

Младенов, очаквам разяснение на смисъа на този термин по отношение на пространството. Не се крий.

Както знаем, всеки закон на физиката се базира на някакво наблюдение, което не се
доказва, а се приема като аскиома.

Никой не доказва, например, че скоростта на светлината е постоянна. Това е наблюдение,
което просто се приема за вярно и не се доказва.

Същото важи и за космическото пространство.

Светлината не се разпространява в абстракнти отправни системи или пък в абстрактни
163-измерни математически пространства, а именно в 3-измерното физическо
пространство на космоса. Това показва наблюдението.

Значи ето дефиниция на физическо пространство:  там, където се наблюдава физическо
разпространение на светлинни вълни.

Вас релативистите явно Вторият постулат на СТО ви обърква, защото според него излиза,
че светлината се разпространява в отправни системи - а това, естествено, не е така.

Редактирано Септември 6, 2020 от gmladenov

[Шпага]

Преди 13 часа, scaner said:

Какъв е проблемът тук?

Сканер, може би не съм разбрала правилно това:

"... искажение структуры пространства-времени нарушает лоренц-инвариантность — одно из важнейших свойств известных физических законов. Грубо говоря, лоренц-инвариантность законов означает, что они не меняются при произвольных сдвигах и поворотах (в том числе бустах). Очевидно, что в дискретном пространстве-времени лоренц-инвариантность нарушается — причем на высоких энергиях, на которых длина волны частицы сравнима с шагом решетки, нарушение заметить легче всего. Конечно, на практике физикам еще очень далеко до таких энергий: энергия протонов Большого адронного коллайдера находится на уровне E_LHC ~ 10⁴ мегаэлектронвольт (то есть 10⁻¹⁵E_p), а энергия самых быстрых космических частиц не превышает E_particle ~ 10¹¹ мегаэлектронвольт (10⁻⁸E_p). Поэтому лоренц-инвариантность известных физических законов нарушается очень слабо. Тем не менее, даже такие слабые нарушения могут сыграть важную роль: например, благодаря им возможны осцилляции безмассовых нейтрино и вакуумное черенковское излучение."

Моят извод от прочетеното беше, че проблемът при дискретно пространство би се изразил в нарушаването на т. нар. "универсална лоренцова ковариантност".

Но както вече казах, може и да греша.

[scaner]

Преди 1 час, gmladenov said:

Както знаем, всеки закон на физиката се базира на някакво наблюдение, което не се
доказва, а се приема като аскиома.

Грешка.

Наблюдението е факт, то не се приема за аксиома. То винаги дава някакъв резултат, който, при съответните условия, е верен.

Обратно, законът е този който се приема за аксиома. Той не се доказва, а само може да бъде потвърден от направените до момента наблюдения. За да бъде доказан, трябва да се направят всички възможни свързани с него наблюдения, което е невъзможно. Затова и законът е абстракция, екстраполация от крайният брой потвърждения, че е валиден за всички.

Преди 1 час, gmladenov said:

Никой не доказва, например, че скоростта на светлината е постоянна. Това е наблюдение,
което просто се приема за вярно и не се доказва.

Не се доказва, потвърждава се от наблюденията. И тъй като за сега се потвърждава от всички направени наблюдения, приемаме това свойство за постулат.

Преди 1 час, gmladenov said:

Същото важи и за космическото пространство.

Светлината не се разпространява в абстракнти отправни системи или пък в абстрактни
163-измерни математически пространства, а именно в 3-измерното физическо
пространство на космоса. Това показва наблюдението.

Първо, как установи че имаме 3-измерно "физическо пространство" (тоя термин така и не ни обясни какъв смисъл има, сега се опитваш по метода на кръговата аргументация).  Защо това да не е 4-мерно пространство-време, както по ннякаква неизвестна за тебе причина предлагат едни умни хора? Или да не е 11-мерното пространство на струнната теория, където тези 11 измерения също имат сериозна обосновка? Кой предразсъдък те спира да мислиш? 3-мерното пространство има само геометрична обосновка, с прости средства можем да изградим такава координатна декартова система, само че физикатаа по-сериозни причини налагат още измерения. На какво да вярваме, само на очите си (които доказано не виждат всичко, в много случаи дори умишлено го правят), или на моделите които добре обясняват света но само при повече измерения? Да не говорим, че има варианти за нецелочислена мерност, за динамична мерност, за фрактална мерност. Може някога някой от тях да пробие. Та това е въпросът, защо рзчиташ на някаква първосигналност, а не се задълбочиш в това отношения? Защо не проучиш какви са причините за въвеждане на още измерения? Защото 3 са измеренията придобити от силно ограничен опит. А ако не си способен да проучваш, защо не се доверяваш на експертите?

Второ, какво показва наблюдението? Показва ли наблюдението разпространение на светлината? Не, не ни показва. Фотонът, основната градивна частица на светлината, може да бъде регистриран като излъчен, може да бъде регистриран като погълнат, но не може да бъде регистриран някъде по средата. Така че пак се връщаме на абстракциите - едно абстрактно пространство в което фотонът минава през различните му точки в някакъв времеви интервал. Един модел, в който ние доизмисляме междинните точки, измисляме понятието траектория и понятието разпространение. Но какво се оказва, квантовата механика реже тоя клон. Няма траектория, коя да е частица в конкретен момент не може да се намира на конкретно място. Значи моделът на пространство който градим (абстракция, да напомня) има вече проблеми. Нищо физическо няма в това пространство, чиста абстракция.

Разбира се, в рамките на абстракцията която представлява пространството, ние можем да говорим за разпространение - за удобство, така моделът който градим става по-интуитивен, и за сега все още корелира добре с действителността. Но се задават тъмни облаци и за този модел, квантовата механика. Ако се наложи, идеята за "разпространение в пространство" може да умре, а самото пространство също, или да се преобразува до неузнаваемост. Което ще е по приина че реаалността го налага, а не от някакви предразсъдъци. Когато една абстракця престане да върши работа, тя бива заменена с нещо друго.

Както виждаш, ти работиш с абстракция, надаряваш я със свойства идващи от наблюдението, коригираш я ако се налага за по-адекватно описание, и толкова. Къде тук е "физическото пространство" и какво му е физическото?

Преди 1 час, gmladenov said:

Значи ето дефиниция на физическо пространство:  там, където се наблюдава физическо
разпространение на светлинни вълни.

какво видя, тази дефинициия издъхна

Аз вече ти дадох много по-мощна и детайлна одефиниция (не е моя, едни добри хора са я мислили): пространството е качество на материята (която е единственият наблюдаем обект), и включва цялата система на отношения основани на качествата откраниченост и протяжност, т.е. абстракция, обединение на общото което проявява материята с тези качества.

Анализирай следната постановка: например, във вселената има само един обект, една материална точка, и това си ти. Накъдето и да погледнеш нищо няма. Има ли пространство в такава вселена? По твоите предразсъдъци трябва да има, но имането винаги се доказва. Е, как ще докажеш че има пространство, след като материята тук не проявява качествата "произвеждащи" пространството?

Преди 1 час, gmladenov said:

Вас релативистите явно Вторият постулат на СТО ви обърква, защото според него излиза,
че светлината се разпространява в отправни системи - а това, естествено, не е така.

Младенов, безсмислено е колците от собственатта си глава да бодеш в нашата градина. Явно, още не знаеш какво е това отправна система и за какво се ползва. И съотвеният жаргон, който се поражда край нея

Мисля че е безсмислено вече да ти каззвам: учи, мисли преди да се изказваш. Каруцата е счупена непоправимо...

[scaner]

Преди 14 минути, Шпага said:

Моят извод от прочетеното беше, че проблемът при дискретно пространство би се изразил в нарушаването на т. нар. "универсална лоренцова ковариантност".

Но както вече казах, може и да греша.

Напротив, много добре си го разбрала. Но това е само в част от моделите, моделите на пространство тип "решетка" като този на Малоум2. Там се нарушава лоренц-инвариантността, получава се абсолютна отправна система свързана с такава решетка.  Или проблеми които дискутира цитираната статия. Разбира се, може да има и вариант в който лоренцовата инвариантност не се нарушава в големите мащаби, а само в малките, но никой не знае това до какво би довело. Това е ясно още от първите такива модели, техен родилен дефект.

Но има и друг подход, споменах го, на струнната теория. Там материята има минимални размери. Тогава минималната протяжност на материалните обекти - струните - ще  бъде лимитирана, т.е. безсмислено става да се говори за пространство в което да има по-малки рзмери. Получаваме пространство, в което минималният размер е ненулев, това също води до форма на дискретно пространство, която пък е и лоренц-инвариантна, по законите по които живеят струните. Тук няма фиксирана решетка, която да чупи тази инвариантност. Сигурно може да се измислят и са измислени и други варианти, не ми е от областта на интересите и не знам.

Но това са само модели, на този етап все още сме много далеко от ситуация, в която някак можем да разграничим такъв модел от настоящият. Макар че нищо не се знае, въможно е дискретността да проявява някакво макроскопично свойство което да е лесно наблюдаемо и да обясни нещо от сегашната физика, нагледали сме се с подобни макроефекти от квантовата механика...

[laplandetza]

Хахах , най явния ефект т.д.се каже на абсолютно или приличащо на абсолютно пространство, но променливо , в макрорамка е т.н. разщирение на Пространство и едно доказателство са <изстиналите> фотони от Р.И.

[Малоум 2]

Преди 2 часа, scaner said:

Напротив, много добре си го разбрала. Но това е само в част от моделите, моделите на пространство тип "решетка" като този на Малоум2. Там се нарушава лоренц-инвариантността, получава се абсолютна отправна система свързана с такава решетка.  Или проблеми които дискутира цитираната статия. Разбира се, може да има и вариант в който лоренцовата инвариантност не се нарушава в големите мащаби, а само в малките, но никой не знае това до какво би довело. Това е ясно още от първите такива модели, техен родилен дефект.

Няма такъв дефект в хипотезата ми. Зрънцата са стоящи вълни с една собствена характеристика, променлива по големина и направление, по време на непрестанното себеобразуване - момент на импулс - образуването пулсира на място. Границата (като големина на зрънцето) е полева и затова те се допират с полетата си, т. е. няма (все още) онова подматериалното като  обекти, коментирани в струнната теория. Прилича на бримковата теория, но при мен тези части-зрънца се образуват непрестанно - това го няма в струнната и затова има ... милиарди възможни решения за свят. Щом струнната е добра по Лоренц, значи и идеята на хипотезата е добра. Но - хипотезата прави възможен само наблюдавания свят. Стоящите вълни образуват основата за неподвижното ЕМПоле.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Лоренцови_трансформации

...

("Зрънцата" - условни центри на вакуумна решетка - са сдвоени с ляво и дясно завихряне на затвореното в тях, като единият кръгов ток (бримка) създава поле, върху което се реализира като върху готова структурирана подложка друг ток в перпендикулярна повърхнина на първия ток. Той също образува поле, което е пък подложка за предишния ток. Тази променливост по вектор, прави възможно вероятностно подреждане (флуктуации - до сегашно, не са коментирани от къде се взеха, знае се само, че ги има - квантовиците ги ползват мислено, като виртуални) на съседи по направление на вектора не само "в линия", а и перпендикулярно на линия. Подреждането ... е вече структура, обединяваща трептения и заради закъснителни процеси - по-крупното изисква повече време - може да се предава импулс, по пространствена линия, примерно. Този пренос ще има вълнов характер и по простр. винтова линия се пренася ЕМВълна, като възбуждане на съдържимото в участващите при пренос зрънца. Така, при пост. размер на зрънца, и взаимодействие-ограничение между "право" и перпендикулярно на него - може да се движи вълна с взаимно перпендикулярни енергетични характеристики, с една и съща скорост във вакуум - когато още няма вещеви обекти. В зависимост от плътността на токовите линии, които участват в преноса - и енергията от пренасяното ще е различна, но скоростта на пренос пак ще е ограничена.)

...

Редактирано Септември 6, 2020 от Малоум 2

[gmladenov]

Преди 2 часа, scaner said:

Първо, как установи че имаме 3-измерно "физическо пространство" ...

Търсиш под вола теле, ако смяташ, че това трабва да установява или доказва.

Самата СТО просто приема, че пространството е Евклидово  - като го прави с едно
единствени изречение, без никакви пояснения и доказателства.

Защо на Гения не му държиш сметка за това??
(Това е реторичен въпрос. Аргументите са ти празни. )

Редактирано Септември 6, 2020 от gmladenov

[scaner]

Преди 14 минути, gmladenov said:

ърсиш под вола теле, ако смяташ, че това трабва да установява или доказва.

Всяко нещо във физиката трябва да се доказва. Особено "съществуване".

Преди 14 минути, gmladenov said:

Самата СТО просто приема, че пространството е Евклидово  - като го прави с едно
единствени изречение, без никакви пояснения и доказателства.

Приема, но на база сума ти доказателстваа. Всички наблюдения до момента сочат, че това пространство - при малка или никаква гравитация, е евклидово. И сочат, че за голям мащаб може да не е, например геометрията около слънцето и големите звезди, гравитационните лещи и т.н. Но всичко трябва да идва от наблюдението, не от изсмукани мазни пръсти.

 

Преди 14 минути, gmladenov said:

Защо на Гения не му държиш сметка за това??
(Това е реторичен въпрос. Аргументите са ти празни. )

Защо трябва да му се държи сметка? Той е изказал едно предположение, което обяснява всичките натрупани до момента проблемми. И предсказва какви ще са следствията му. А съвсем скоро започват да се появяват и експериментална подкрепа за това предложение и следствия, и нещата си тръгват по правилният път, появява се теория Айнщайн просто е съкратил труда и времето на множество физици доближавайки ги по-бързо до правилен модел, за което всички трябва да са му благодарни.

Погледни се ти. Имаме общоприет модел, че пространството е абстракция на свойствата на материята. Явяваш се ти, и твърдиш, не, то има "физическо съществуване". Без да е ясно какво имаш пред вид, ама не било това което е общоприетото. Е, за какво протестираш като те гледат с насмешка? Ми вложи някакъв смисъл в твърденията си, покажи експериментална подкрепа за тях която изключва другото виждане, тогава може да има някакъв разговор. А така, с понятие лишено от смисъл, ти сам не можеш да видиш че нищо ново не предлагаш. Предлагаш общоприетата концепция, ама твърдиш че не била

Редактирано Септември 6, 2020 от scaner

[Малоум 2]

Преди 17 часа, laplandetza said:

Проблема е Пространство/време което е явен матмодел, а тукашните  капацитети го развяват като Физически безспорен аргумент.

Явно ти е трудно да си представиш четиримерното: https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=261&WorkID=9362&Level=2

Към нови перспективи

 

Вратата беше доста масивна, обкована с желязо и на нея имаше надпис на три езика:

„Четвърто измерение. Вход строго забранен!“

Професор Шмид спря задъхано. Зад него се чуваха стъпките и виковете на преследвачите. Срамота е да се помисли, че един професор, при това истински немец, при това никакъв комунист, а тъкмо напротив, може да бъде преследван от полицията! И то за какво? За изнасилване на някаква си десетгодишна глупачка, която и без това до пълнолетието си би забравила цялата шега. Професор Шмид с удоволствие би се оплакал на по-висша инстанция, но засега нямаше време за това.

В дъното на коридора се появиха светлинки. Полицаите идваха.

В този проклет тунел, останал кой знае откога, можеха да го заловят като плъх. Професорът прочете още веднаж надписа, неговият аналитичен ум обаче не реагира на чудноватите думи и ръката му сама посегна към бравата.

Вратата се отвори необикновено леко за масивната си външност. През нея нахлу някаква неутрална светлина, която не падаше в прави лъчи, а описваше подвижни цветни фигури по пода. Стъпките се приближиха повече. Няколко куршума просвистяха покрай ушите на беглеца и се загубиха в светлото пространство. Шмид видя, че работата става гореща, направи крачка напред, още една и...

Отначало пред очите му се завъртяха цветни кръгове.

— Да съм пил — не съм пил — каза си той. — Какви са тези фантасмагории тогава?

След това върху него нахлу вълна от различни шумове, сред които преобладаваше звучно псуване на английски. Мъгливата светлина се разсея и пред професора се изправи дълъг човек, който търкаше главата си и продължаваше да хули всичките роднини на всичките си съществуващи и несъществуващи познати. >

— Кой идиот ме замерва с желязо? Вие ли? — пристъпи той към Шмид. — Защо не оставяте един честен янки да си проспи живота като хората?

— Прощавайте, сър — усмихна се любезно професорът. През последните години той беше свикнал рефлекторно да се усмихва, когато чуе английски език. — Току-що стреляха по мене, та може някой куршум...

— Куршум ли? Глупости! Вие отвън ли идвате?

Шмид кимна. Американецът изрева, сграби го за ръката и го повлече:

— Къде е това оттатък? Казвайте! Посоката! Бързо!

Шмид се обърна, за да покаже вратата, през която беше минал, но видя зад себе си празно пространство. Навсякъде наоколо се простираше безкрайна гола равнина.

— Тук някъде беше. Не може да изчезне...

— Простак! — извика американецът. — И той като другите! През вратата ли влязохте?

— Да.

— Какво пишеше на нея?

— Четвърто изме... — професорът изведнаж се сети,че от десет години преподава физика в Бонския университет. — Но как тъй четвърто измерение? Нима ние сега сме в него?

— А да не мислите, че сме в сладкарница? — каза иронично американецът.

— Но това е гениално! Това е велико! Значи ние сме открили четвъртото измерение!

Шмид беше възхитен. Той си представи как се връща в Бон, как докладва за толкова отдавна търсеното измерение, как получава всички възможни титли от всички университети, как най-после натрива носа на оня проклет Фьодоренко от Москва...

Американецът го гледаше подигравателно:

— Вие наистина сте глупав. Какво се радвате? Добре де, открили сте го. Преди вас вече тук има стотина души. Да не мислите, че само вие сте минал през вратата? Но каква е ползата?

— Какво говорите! Та за четвъртото измерение се пише, за него се спори, то би дало нов тласък на науката към...

— Накъде? Кажете де? И после на вас лично каква ви е ползата, когато не можете вече да се върнете оттатък?

Професорът се огледа и едва сега започна да го дострашава. Той действително се намираше сред гола равнина. Тук-там се виждаха сенките на разхождащи се хора. Но никъде нямаше ни следа от входа, през който беше минал. Той погледна учудено американеца, който най-после започна да му обяснява. Оказа се, че и той бил инженер, който преди три години открил вратата и влязъл да види какво има зад нея. А другите, които са тук, влизали според принципа на обикновените хора, които си бутат носа винаги там, където пише „Забранено“.

Досега инженерът беше открил само това, че както четвъртото измерение е непостижимо за останалите три, така и те са невидими за него. И понеже вратата, тунелът, дори и въздухът в него са от другите измерения, сега за тях те практически не съществуват.

— Ние може в момента да настъпваме по мазола английската кралица или пък някой кадилак може да минава през черния ни дроб — това е съвършено безразлично и за двете страни. Важното е, че стоим тук, не знаем още колко време ще стоим и нищо не правим.

Факторът време не съществуваше в четвъртото измерение. Това поне успокои професора. Той скоро бе закусвал и храната щеше да го държи сит до края на престоя му. До края ли? А кога ще дойде той?

Американецът малко го успокои, като му показа различните фокуси на четвъртото измерение. Той например го заведе до точката, в която се срещаха всички успоредни прави на геометрията. Показа му, че тук светлинните лъчи вървят по крива линия и затова, когато слънцето е в зенита си, настъпва нощ, а когато започне да залязва, отново става светло. Демонстрира му наличността на притегляне във всички посоки, като започна да се разхожда съвсем спокойно три метра над земята с главата надолу. Дори направи малък експеримент, с който доказа липсата на плътност на материята, като си бръкна в корема, извади ръката си през гърба и си почеса лявата плешка.

— Но вие какво правите тук? Как преживявате? — искаше да знае професор Шмид.

— Скучаем, професоре. Ужасно скучаем. Изучихме всички чудесии. Открихме университет по физика за ново дошлите, но те сега всички имат титли от професор нагоре. Чудим се какво да правим, защото никой не е донесъл със себе си поне една колода карти. Измисляме най-различни щуротии. Довечера например ще ходим да слушаме концерт за лейкопласт и оркестър във форс мажор.

— Но нали нямате...

— Нямаме, разбира се. Там е и интересното. Оркестър нямаме, но поради липса на лейкопласт това не се забелязва. А концертът ще се състои. Дори днеска назначиха диригент, критик, директор...

Професор Шмид изгледа американеца. Той вече наистина се опасяваше да не би да има работа с луд човек. Но тъй като разбираше само от физика, а не и от медицина, реши да остави времето да покаже. Времето? По дяволите, та тук време не съществуваше! Тук хората просто изчезваха за околните си и се консервираха за цялата вечност. А при безкрайното си пространство четвъртото измерение можеше да поеме толкова много хора, че в другите три измерения да останат... Стоп! :

Гениалната идея изведнъж осени плешивата глава на професора. Той така зяпна от уважение към себе си, че сега пък американецът се усъмни в умственото му състояние.

Но да! Но разбира се! Ето, това вече наистина е велико! Тук могат да се поберат толкова много хора... излишни хора... без да има нужда да ги хранят, да ги убиват, да ги погребват... Какво представляват Освиенцим, Матхаузен, Биркенау пред грамадните възможности на четвъртото измерение? А ще дойде ден, о, както е тръгнало, скоро ще дойде ден, когато отново ще трябват лагери и за евреи, и за болшевики, и за американци, и за кого ли не. И тогава той, Ханс Шмид, ще стане велик — много по-велик от откривателя на водородната бомба. Името му ще се носи от уста на уста, а пък ако му разрешат от всеки осъден, който минава през проклетата врата, да взема по една минимална входна такса, тогава...

Професор Шмид затанцува от радост по пясъка на пустинята. Американецът го погледна, погледна, махна с ръка и отиде на концерта за лейкопласт и оркестър. А Шмид, щастлив и доволен, седна на пясъка и поради липса на други пособия започна с пръст да чертае формули и да прави изчисления. Предстоеше му не особено трудна задача — сега да открие отново другите три измерения, да се върне в тях, да докладва, да събира лаврите...

Досега още не е съобщено за завръщането на професора. Евреи, комунисти и прочие второкачествени хора, можете да спите спокойно!

...

...

[gooogle≪soft≫]

Преди 13 часа, gmladenov said:

Светлината не се разпространява в абстракнти отправни системи или пък в абстрактни
163-измерни математически пространства, а именно в 3-измерното физическо
пространство на космоса. Това показва наблюдението.

Много логично и вярно твърдение. Пространството е общо хранилище на материя, енергия и информация. Освен това то е евклидово само като математическа абстрактна гледна точка. В действителност пространството е пронизано в безкрайността си от известни и не известни полета, гравитация, хипотетична тъмна енергия, а в своята локалност и от електромагнитни и ядрени силови полета. Този факт е физически а не абстрактно геометрически. Така че пространството физически не е евклидово. В геометрията се постулира че две успоредни прави никога не се пресичат, но това е постулат а не физически закон проверен и доказан експериментално.

[gooogle≪soft≫]

Преди 14 часа, gmladenov said:

Вас релативистите явно Вторият постулат на СТО ви обърква, защото според него излиза,
че светлината се разпространява в отправни системи - а това, естествено, не е така.

Точно в десетката

[Tahev loren]

Преди 14 часа, scaner said:

Наблюдението е факт, то не се приема за аксиома. То винаги дава някакъв резултат, който, при съответните условия, е верен

Що за глупости, наблюдението не е факт, то е възприятие на действителноста. А фактите са истини които са наблюдаеми.

[scaner]

Преди 8 часа, Tahev loren said:

Що за глупости, наблюдението не е факт, то е възприятие на действителноста. А фактите са истини които са наблюдаеми.

Аха, значи телескопът "Кеплер" не работи в режим автоматично наблюдение за търсене на екзопланетите, а възприема действителността? Не знаех, ми то направо сме минали оттатък изкуствения интелект

[gmladenov]

On 5.09.2020 г. at 22:41, scaner said:

Наблюдението е факт, то не се приема за аксиома. То винаги дава някакъв резултат, който, при съответните условия, е верен.
Обратно, законът е този който се приема за аксиома. Той не се доказва, а само може да бъде потвърден от направените до момента наблюдения.

Нека да цитирам руската Википедия:

• Первоначально слово «аксиома» имело значение «истина, очевидная сама по себе»
• ... «очевидность, ясная по себе и бесспорная истина, не требующая доказательств»

"Очевидно" е нещо, което наблюдаваме с очите си: оче-видно.

Значи наблюдението е факт, който ние приемаме за очевидна истина ... или аксиома,
както са го дефинирали хората.

(От твоята лична дефиниция няма нужда, след като вече имаме консенсусна дефиниция.
Както винаги спориш излишно.)

А по силата на горната дефиниция, пространството очевидно същесвтвува, защото
го виждаме с очите си: това черното между звездите, което се вижда с просто око всяка
вечер, като погледнем към звездите. Щем-нещем, то е там и ние се намираме в него.

Редактирано Септември 7, 2020 от gmladenov

[scaner]

Преди 13 минути, gmladenov said:

(От твоята лична дефиниция няма нужда, след като вече имаме консенсусна дефиниция.
Както винаги спориш излишно.)

От моята лична дефиниция има нужда дотолкова, доколкото от целият обкръжаващ ни хаос от откриваеми обекти, явления и отношения на свойствата им да отделим какво наричаме "пространство". Без такава дефиниция разговорът нататък е повечче от безсмислен.

Преди 15 минути, gmladenov said:

А по силата на горната дефиниция, пространството очевидно същесвтвува, защото
го виждаме с очите си: това черното между звездите, което се вижда с просто око всяка
вечер, като погледнем към звездите. Щем-нещем, то е там и ние се намираме в него.

Какво виждаш с очите си, пак питам? Освен че нищо не виждаш? Липсата на нещо нещо ли е?

Онзи пример дето ти дадох, самотна материална точка във вселената, около нея накъдето и да погледнеш нищо не се вижда (същата чернота за която говориш), има ли простраанство или няма, и защо? Като си отговориш на тоя въпрос ще схванеш колко глупавв подход сси избрал и как си се затрупал с предразсъдъци

Айде слез на земята и си научи уроците.

[gmladenov]

Преди 53 минути, scaner said:

Какво виждаш с очите си, пак питам? Освен че нищо не виждаш? Липсата на нещо нещо ли е?

Да, точно така.

Наблюдаваме звезди (нещо), както и празно пространство между тях (липса на нещо).

Наблюдаваната "липса на нещо" е космическото пространство.
Ако то не съществуваше, между звездите нямаше да има празно пространство и
вселената щеше да е съвсем друга.

А щом между звездите наблюдаваме празно пространство, то явно съществува.
Не можеш да наблюдаваш нещо, което не съществува.

Чат ли си, уважаеми Всезнайко.

Редактирано Септември 7, 2020 от gmladenov

[scaner]

Преди 44 минути, gmladenov said:

Да, точно така.

Наблюдаваме звезди (нещо), както и празно пространство между тях (липса на нещо).

По какво се различават наблюдаването на празнините между звездите от ненаблюдаването, стоенето със затворени очи, от физическа гледна точка? По нищо - и в двата случая в очите ти не влиза светлина, носеща информация. Физиката разчита точно на обратното, за да диференцира и класифицира нещата.

Преди 47 минути, gmladenov said:

Наблюдаваната "липса на нещо" е космическото пространство.
Ако то не съществуваше, между звездите нямаше да има празно пространство и
вселената щеше да е съвсем друга.

Наблюдение винаги изисква получаване на информаци. В случая имаме информация която сочи че нищо не виждаме, че там няма нищо, поне за достъпните ни уреди. Това нищо обаче не можем да го наречем пространство, само защото ти кипиш от предразсъдъци за това. Що пък да не го наречем невидим Бог? Или Константната Същност На Спагетеното Чудовище? Или още куп неща? Та, с какво невидимият Бог можеш да отличиш от  пространството в случая, по физичен начин разбира се? Защо нищото трябва да носи име "пространство"? Човече, заеби тея предразсъдъци, прецакали са те отвсякъде...

Преди 49 минути, gmladenov said:

А щом между звездите наблюдаваме празно пространство, то явно съществува.
Не можеш да наблюдаваш нещо, което не съществува.

Аха, значи щом не виждаме Бог който е невидим, той съществува? Голема логика, нема що...

Аз казах ли ти, че с предразсъдъци е невъзможнно да се мисли? Ако не съм ти казал, трябва сам да си стигнал до този извод, очевадно е.

 

[gmladenov]

Преди 37 минути, scaner said:

Наблюдение винаги изисква получаване на информаци.

Именно. И информацията в случая е, че между звездите съществува празно пространство.
Ако такова не съществуваше (или ако баба ти беше мъжка), вселената нямаше да е това,
което наблюдаваме.

 

Цитирай

Защо нищото трябва да носи име "пространство"? Човече, заеби тея предразсъдъци, прецакали са те отвсякъде...

Ако между звездите нямаше нищо, те щяха да са нагъчкани една до друга.
Само че те не са: между тях има празно пространство.

Колкото и надълбоко да си заровиш главата в пясъка, то е там и съществува
(без твоето одобрение).

Редактирано Септември 7, 2020 от gmladenov

[scaner]

Преди 22 минути, gmladenov said:

Именно. И информацията в случая е, че между звездите съществува празно пространство.
Ако такова не съществуваше (или ако баба ти беше мъжка), вселената нямаше да е това,
което наблюдаваме.

Извинявай, между "нищо няма" каквато е информацията която получаваш, и "съществува" каквото и да било има разлика от небето до земята. Трябва ти физически процес с който да докажеш съществуването в случая. не става само с игра на думи, физиката не го допуска. То за това не разбираш физиката, защото ти се губи таи фундаментална разлика.

Преди 24 минути, gmladenov said:

Ако между звездите нямаше нищо, те щяха да са нагъчкани една до друга.
Само че те не са: между тях има празно пространство.

Това че не са нагъчкани, е конкретната проява на качеството отделеност на материята. Повтаряй си: качество на материята. Качество на материята. Качествата не са материя, те са идеална характеристика, абстракция от общия хаос на проявление на материята. Но това още не е пространство. Да избързам, дори да го наречем по някаква причина пространство, както виждаш, вече сме стигнали до това че е абстракция Е, в нашият случай "пространство" е нещо много повече от конкретно това наблюдение, така че няма как да го видиш, по принцип.

Намери дефиницията що е пространство, тръгни от нея и тогава пак ела. Аз ти дадох една дефиниция. Но е добре да тръгнеш от там - пространството няма свойство "видимост", няма никакъв физически процес с който да го видиш или почувстваш. Питах те - каква е разликата между пространството и невидимият Бог - мълчиш като талпа. Е как реши че е пространство тогава? Ми не става само с игнориране на неудобните въпроси и повтаряне на някакви мантри.

Между впрочем, и материята няма такова свойство "видимост" в обикновеният смисъл на думата, то се изразява само чрез движението, промяната, с която се изразява съществуването и.

Не е ли време да спреш да се тръшкаш и да почнеш да ползваш главата по предназначение? Или предразсъдъците не позволяват?

[laplandetza]

Преди 2 часа, scaner said:

И.........

Качества на материя са част от материя , директнии производни, несъюествуващи без директната им и права връзка с материя. Пространство, онова което определя Константа <С> и самото простр. движение е директно взаимодействие на материя. Ти си свършен , всеки гърч те води към отвъдното,........ Бон воаяж, скъпи !

[scaner]

Преди 14 минути, laplandetza said:

Качества на материя са част от материя ,

Да бе да, част от материята били, ама от друга страна не били материя. Каква част са, половин материя, 10% материя, колелото или ръчката за спирачката? И изобщо част ли са или не са част, след като изобщо не са материя Или искаш да кажеш, че качествата са също субстанция? Къде ви намират такива бе...

И ти не си се освестил...

[gmladenov]

Преди 4 часа, scaner said:

Това че не са нагъчкани, е конкретната проява на качеството отделеност на материята.

[scaner]

Преди 4 минути, gmladenov said:

Преди 5 часа, scaner said:

Това че не са нагъчкани, е конкретната проява на качеството отделеност на материята.

Ти май още не си усещаш диагнозата

Мисли, Младенов, мисли, какъв напън те кара нищото да наричаш  пространство? Гледаш на някъде, нищо няма там, и му даваш име "пространство" на това нищо?  Пространството нищо ли е? За тебе очевидно е Баси манджата от понятия която ти е в главата...