Отиди на
Форум "Наука"

Калпаво време


vanio

Recommended Posts

  • Мнения 703
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

Преди 19 минути, scaner said:

Както може би си забелязал, ЛТ не присъства никъде в сметките, а останалото е явно случайно съвпадение, защото работиш некоректно с дължините - както вече обясних защо, но пък ти упорито се правиш че го няма :) 

Самозаблудата не е добра стратегия в случая.

Тропчо, ТГрансормирането спокойно се извежда с несложни сметки и евклидова геометрия, в СТО няма друга <геометрия> , само класика с ефекти, принудителни, скъсявана на обектни и свързани дължини.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Orbit said:

Сега остана да кажеш че равнобедрен триъгълник не може да бъде правоъгълен и ще слезнеш точно на нивото на Tahev loren . 🤣

Моля моля видяха се твоите смехотворни изчисления на ЛТ с питагоровата теорема. :)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 19 минути, laplandetza said:

Тропчо, ТГрансормирането спокойно се извежда с несложни сметки и евклидова геометрия, в СТО няма друга <геометрия> , само класика с ефекти, принудителни, скъсявана на обектни и свързани дължини.

Не ти ли се замая свят да приказваш толкова глупости?

Геометрията на СТО не е евклидова, а псевдоевклидова. Малка разлика в  произнасянето, огромна в смисъла и следствията. Важен елемент за една теория, описваща физиката и събитията, е величината интервал между две събития. Това е величина, която трябва да е инвариантна за всички инерциални системи, защото събитията не зависят от тях.

В класическата физика този интервал се дели на две независими части, и пространствената част е:

3ac3271a65f22e02097c096c0b2b7422c5f09d8a

Това си е чиста питагорова теорема отвсякъде, и при това е инвариантна величина - галилеевите трансформации, като трансформират координатните проекции, ще запазят величината на интервала във всяка инерциална система (времето там е абсолютно, така че и времевата компонента на интервала е инвариантна). Питагоровата теорема тук е следствие на евклидовостта на пространствената геометрия.

В СТО обаче интервалът между две събития се дава с формулата:

b4c325c3ef7af5bf6c83de6d76d7e22573140624

Този интервал е инвариантен при Лоренцови трансформации, запазва се във всяка инерциална система. Но както забелязваш, питагоровата теорема някак липсва в него, или поне знакът не стои мирно... И това е така, защото пространство-времето на СТО не е евклидово. Никаква класика, и със свещ да я търсиш :D 

И от тук вече някаква питагорова теорема може да нагласиш при някакви конкретни примери, и само толкова.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 минути, scaner said:

Не ти ли се замая свят да приказваш толкова глупости?

Геометрията на СТО не е евклидова, а псевдоевклидова. Малка разлика в  произнасянето, огромна в смисъла и следствията. Важен елемент за една теория, описваща физиката и събитията, е величината интервал между две събития. Това е величина, която трябва да е инвариантна за всички инерциални системи, защото събитията не зависят от тях.

В класическата физика този интервал се дели на две независими части, и пространствената част е:

3ac3271a65f22e02097c096c0b2b7422c5f09d8a

Това си е чиста питагорова теорема отвсякъде, и при това е инвариантна величина - галилеевите трансформации, като трансформират координатните проекции, ще запазят величината на интервала във всяка инерциална система (времето там е абсолютно, така че и времевата компонента на интервала е инвариантна). Питагоровата теорема тук е следствие на евклидовостта на пространствената геометрия.

В СТО обаче интервалът между две събития се дава с формулата:

b4c325c3ef7af5bf6c83de6d76d7e22573140624

Този интервал е инвариантен при Лоренцови трансформации, запазва се във всяка инерциална система. Но както забелязваш, питагоровата теорема някак липсва в него, или поне знакът не стои мирно... И това е така, защото пространство-времето на СТО не е евклидово. Никаква класика, и със свещ да я търсиш :D 

И от тук вече някаква питагорова теорема може да нагласиш при някакви конкретни примери, и само толкова.

А мармота защо го пропусна в сметките ? 🤣

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 20 часа, Малоум 2 said:

 

...

По повод въпроса "Съществува ли времето" :ab::

"Времето е просто спомен в процес на създаване" -- Владимир Набоков

Link to comment
Share on other sites

Преди 9 часа, scaner said:

Не ти ли се замая свят да приказваш толкова глупости?

Геометрията на СТО не е евклидова, а псевдоевклидова. Малка разлика в  произнасянето, огромна в смисъла и следствията. Важен елемент за една теория, описваща физиката и събитията, е величината интервал между две събития. Това е величина, която трябва да е инвариантна за всички инерциални системи, защото събитията не зависят от тях.

В класическата физика този интервал се дели на две независими части, и пространствената част е:

3ac3271a65f22e02097c096c0b2b7422c5f09d8a

Това си е чиста питагорова теорема отвсякъде, и при това е инвариантна величина - галилеевите трансформации, като трансформират координатните проекции, ще запазят величината на интервала във всяка инерциална система (времето там е абсолютно, така че и времевата компонента на интервала е инвариантна). Питагоровата теорема тук е следствие на евклидовостта на пространствената геометрия.

В СТО обаче интервалът между две събития се дава с формулата:

b4c325c3ef7af5bf6c83de6d76d7e22573140624

Този интервал е инвариантен при Лоренцови трансформации, запазва се във всяка инерциална система. Но както забелязваш, питагоровата теорема някак липсва в него, или поне знакът не стои мирно... И това е така, защото пространство-времето на СТО не е евклидово. Никаква класика, и със свещ да я търсиш :D 

И от тук вече някаква питагорова теорема може да нагласиш при някакви конкретни примери, и само толкова.

Само Евклидова геом. се ползва. Измерение Време  е лесно разделимо, то всеъщност спокойно излиза от сметките . Пространството е <право> като ползваме корекция в мащаба и нищо повече. Трансформацииите които ползвам си ги изведох сам и съвсем директно само с <класически> средства при съобразяване с ограниченията на приети за истинни положения, Конст. <С> поради и чрез която мащабирам където го изисква.Прилагам <време> само чрез и поради тази приета истина .

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 часа, Втори след княза said:

Разберете, моля, че търся решение по аналогия- какво е поведението на целенасочения звук при звукова скорост на носителя, а и при свръхзвукова. Ясно е, че звукът затихва по- бързо и се разсейва, но все пак е по- достъпно изследването му, а не при условия на светлинни явления при светлинна скорост.

И при светлината го има - Черенковско лъчение.

В парафин скоростта на светлината е по-малка от скоростта на светлината във вакуум. "Засилват" електрони с близка до светлината скорост и бомбандират парафин. Електроните се движат със скорост по-голяма от тази на светлината в парафина. Получава се свръх-светлинна скорост (в среда, не във вакуум). В резултат - се наблюдава синкаво светене, подобно като конусът в картинката на свръх-звуковата - по-горе. (синкаво - значи с голяма честота).

https://bg.wikipedia.org/wiki/Ефект_на_Черенков

...

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 15 часа, scaner said:

Това е в системата на източика.

Виолетовата маркировка е свързана с грешка - по-горе ти сметна хипотенузата в системата на източика, никъде не си смятал нищо в системата на приемника.  Нито си трансформирал някак резултатът между двете инерциални системи. Използването на посоченото число без някаква обосновка е нагаждане. Единствените величини, които може да прехвърляш без преобразуване, са вертикалните проекции (по Y), те не се променят от ЛТ между системите. Но хипотенузата съдържа и хоризонтална проекция, не може така юрбулишката да я пренасяш по стойнност.

Втората оранжева маркировка също сочи, че маркираното не е верно. В системата на приемника той е неподвижен, в покой, скоростта му е нула.

За големият катет сметките са ти верни,  от посочените числа се получава b = 290473 km. Да напомня, в системата на източника този катет беше 300000 км. Значи получаваш някакво "скъсяване" на вертикален размер, което обаче не се допуска по ЛТ. :)

Манджа с грозде? И изобщо, каква е връзката на тея сметки с ЛТ, след като никъде не ги прилагаш?

 

Какво ти е кисело гроздето пак ?:)

Айде като за особено надарен обяснявам пак изводите  

 

Времето за което светлината минава по дългия катет - 1 секунда

Нека да допуснем че приемникът ( Земята) се движи със скорост v = 150 000 000 м/с.

Скорост на светлината : c = 300 000 000 м/с

Класическата аберация 

 

png.latex?%5Cmathbf%7Btg(a)=%5Cfrac%7Bv%  : 150 000 000 / 300 000 000 = 0.5

 

Според релативистката 

а според СТО този ъгъл трябва да бъде:

png.latex?%5Cmathbf%7Btg(a%5E%7B%60%7D)=  като заместим v и c  получаваме  = 150 000 000 / 259 807 621  = 0.57735

 

а, според питагорова теорема  този ъгъл е

Времето за което светлината минава по хипотенузата = 1,118... сек

"d"= 167 705 098, 312 м / 1,118 сек = "v"  = 150 000 000 м/с

"b" = 290 473 750, 96 м / 1,118 сек = "c"  = 259 807 621 м/с

png.latex?%5Cmathbf%7Btg(a)=%5Cfrac%7Bv%  като заместим  получаваме v/c : 150 000 000 / 259 807 621 = 0.57735  Както и при релативиската формула.

 

Да виждаш някаква разлика в резултатите ?

Чиста класика, и никакви пвсевдопростотии няма .

Редактирано от Orbit
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 1 час, Orbit said:

Времето за което светлината минава по хипотенузата = 1,118... сек

"d"= 167 705 098, 312 м / 1,118 сек = "v"  = 150 000 000 м/с

"b" = 290 473 750, 96 м / 1,118 сек = "c"  = 259 807 621 м/с

png.latex?%5Cmathbf%7Btg(a)=%5Cfrac%7Bv%  като заместим  получаваме v/c : 150 000 000 / 259 807 621 = 0.57735  Както и при релативиската формула.

 

Да виждаш някаква разлика в резултатите ?

Чиста класика, и никакви пвсевдопростотии няма .

И ти от вчера умува толкова, само за да прекопираш предишните си резултати, без да вникнеш в забележките ми? Малиййй...

Пак да попитам: как сметна хипотенузата в системата на приемника, за да получиш по нея времето на 1.118 сек? Нали резултата беше получен с числа от системата на източика, а не в системата на приемника? Това не е ли логическа грешка, да използваш некоректни числа? За тебе може да не е, но за всички които разбират е.

Другият проблем - от къде се пръкна "b" = 290 473 750, 96 м, след като в системата на източника той е 300000 км, и не може да се променя от лоренцовите трансформации (щото е вертикален)? Значи не ползваш ЛТ (то никъде ги няма в сметките ти), а някакви други фокуси. Защо тогава се пънеш да правиш връзка на ЛТ и питагорови теореми?

Виждаш ли, това че на база некоректни числа получаваш верен резултат се нарича случайно съвпадение. Вероятно не го съзнаваш, но е факт.

Както е казвал Дирак, допуснал си четно число грешки, които са се компенсирали... :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 минути, scaner said:

И ти от вчера умува толкова, само за да прекопираш предишните си резултати, без да вникнеш в забележките ми? Малиййй...

Пак да попитам: как сметна хипотенузата в системата на приемника, за да получиш по нея времето на 1.118 сек? Нали резултата беше получен с числа от системата на източика, а не в системата на приемника? Това не е ли логическа грешка, да използваш некоректни числа? За тебе може да не е, но за всички които разбират е.

Другият проблем - от къде се пръкна "b" = 290 473 750, 96 м, след като в системата на източника той е 300000 км, и не може да се променя от лоренцовите трансформации (щото е вертикален)? Значи не ползваш ЛТ (то никъде ги няма в сметките ти), а някакви други фокуси. Защо тогава се пънеш да правиш връзка на ЛТ и питагорови теореми?

Виждаш ли, това че на база некоректни числа получаваш верен резултат се нарича случайно съвпадение. Вероятно не го съзнаваш, но е факт.

Както е казвал Дирак, допуснал си четно число грешки, които са се компенсирали... :)

Пак нищо не си разбрал. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 18 минути, Ниkи said:

Draw3.JPG.250538fd0cdb23a353d6acf5c4806e9c.JPGЕто, за по лесно (стойностите х 1 000 000)

АС1=290 473 750

С1В=DВ=167 705 098

Това е първият правоъгълен триъгълник: 

t = 1 сек , време за което минава светлината по дългия катет.

300 000 000

l.

l      .

l             .

l                     .

l                           .  335 410 196

l                                    .

l                                           .

------------------------------

150 000 000

А това е вторият правоъгълен триъгълник 

t = 1.118 сек, време  за което минава светлината по хипотенузата .

290 473 750, 96

l.

l     .

l          .

l                .  335 410 196

l                      .

l                            .

l                                       .

------------------------------

167 705 098, 312

 

Редактирано от Orbit
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

От едната ИС се наблюдава движението на светлината по дългия катет, а при прехода в другата ИС се наблюдава движението на светлината по хипотенузата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 минути, Ниkи said:

Има ги и двата. Разгледай размерите. Кажи, имат ли общи точки двата триъгълника и кои?

Точно така е . Общата е хипотенузата. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 16 минути, Ниkи said:

Има ги и двата. Разгледай размерите. Кажи, имат ли общи точки двата триъгълника и кои?

Ако ти се играе да рисуваш, може да направиш и друг чертеж , както е според СТО

Първият правоъгълен триъгълник е същият с размери: катет -300 000 000 , катет - 150 000 000 , хипотенуза - 335 410 196.

Вторият правоъгълен триъгълник с размери : катет - 300 000 000 , катет - 173 205 000 , хипотенуза - 346 410 000

Като общата страна е дългият катет - 300 000 000.

Съответно времето за което се случва движението е t = 1,1547 сек.

Но това не променя факта че сметките идват от питагоровата теорема. И ъглите се получават еднакви.

Редактирано от Orbit
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

От тази формула :

png.latex?%5Cmathbf%7Btg(a)=%5Cfrac%7Bv%

v  е малкият катет, или скорост на приемника , като имаме предвид времето на действието във всяка система.

c е  големият катет,  или скорост на светлината , като имаме предвид времето на действието във всяка система. (Тука скорост на светлината не е = "c" , само да уточня. )

Заместват се. И се получава резултат = 0.57735

Редактирано от Orbit
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 45 минути, Orbit said:

Ако ти се играе да рисуваш, може да направиш и друг чертеж , както е според СТО

Първият правоъгълен триъгълник е същият с размери: катет -300 000 000 , катет - 150 000 000 , хипотенуза - 335 410 196.

Вторият правоъгълен триъгълник с размери : катет - 300 000 000 , катет - 173 205 000 , хипотенуза - 346 410 000

Като общата страна е дългият катет - 300 000 000.

Съответно времето за което се случва движението е t = 1,1547 сек.

Тъй, значи се оказва, че според СТО било различно? И времето, и хипотенузата, и катетите? И пак накрая се получавало същото... Аз нали ти казах, че си допуснал четно число грешки? :) Е, кой не е разбрал нещо?

Най-сетне вдяна, че класиката не работи. Защото според класиката, цитирам те:

Преди 3 часа, Orbit said:

Времето за което светлината минава по хипотенузата = 1,118... сек

"d"= 167 705 098, 312 м / 1,118 сек = "v"  = 150 000 000 м/с

"b" = 290 473 750, 96 м / 1,118 сек = "c"  = 259 807 621 м/с

Да виждаш някаква разлика в резултатите ?

Чиста класика, и никакви пвсевдопростотии няма .

Значи в единият случай някъде има ЛТ, в другият няма, макар и все до правоъгълни триъгълници се опира задачата.

Та, каква е връзката на ЛТ с питагоровата теорема? Нали това се пънеше да обясняваш?

 

Абе ще ти дойде акъла в главата, ама по трудния начин...

Редактирано от scaner
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Just now, scaner said:

Тъй, значи се оказва, че според СТО било различно? И времето, и хипотенузата, и катетите? И пак накрая се получавало същото... Аз нали ти казах, че си допуснал четно число грешки? :) Е, кой не е разбрал нещо?

Най-сетне вдяна, че класиката не работи. Защото според класиката, цитирам те:

Значи в единият случай някъде има ЛТ, в другият няма, макар и все до правоъгълни триъгълници се опира задачата.

Та, каква е връзката на ЛТ с правоъгълните триъгълници? Нали това се пънеше да обясняваш?

 

Абе ще ти дойде акъла в главата, ама по трудния начин...

Май започна да разбираш за какво до сега обяснявах. Но като гледам прогресса, трудно ще ти е да схванеш връзката на ЛТ с питагоровата теорема. :)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 1 минута, Orbit said:

Май започна да разбираш за какво до сега обяснявах. Но като гледам прогресса, трудно ще ти е да схванеш връзката на ЛТ с питагоровата теорема. :)

Аз само цитирам противоречията ти, и осмивам напъните ти да докажеш някаква връзка на ЛТ и питагорова теорема. Но ти дерзай, полезно е човек да се упражнява :) Повишава шансовете си да разбере нещата...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 34 минути, scaner said:

Аз само цитирам противоречията ти, и осмивам напъните ти да докажеш някаква връзка на ЛТ и питагорова теорема. Но ти дерзай, полезно е човек да се упражнява :) Повишава шансовете си да разбере нещата...

Само доказах че математически имаме еднакъв резултат , като следвах логиката на постановката . Нищо повече. Изводите всеки сам да си прави. :)

Редактирано от Orbit
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 43 минути, Orbit said:

амо доказах че математически имаме еднакъв резултат , като следвах логиката на постановката . Нищо повече. Изводите всеки сам да си прави. 

Щеше да си доказал, ако не беше направил грешките които споменах. Демек, нищо не си доказал :D

Естествено, всеки да си прави сам изводите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Ниkи said:

Ето я връзката между скоростта на наблюдателя и ъгъла на аберация

Draw1.JPG.b57b9c2ae2df9f02c18a0f377ff312c8.JPG

 

 Ако светлината минава по големия катет, а не по хипотенузата, получаваме пак правоъгълен триъгълник, но с ъгъл по стойност съответстващ на класическия.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!