Калпаво време

[Orbit]

Преди 9 минути, Ниkи said:

Да, класическата аберация е равна на тангенс V/C.

При СТО, аберацията е равна на синус V/C, с изключение на случай V=C

Аберацията и при двата варианта е според скоростите по двата катета. Малкият катет разделен на големият катет.

Редактирано Декември 16, 2020 от Orbit

[laplandetza]

Преди 26 минути, Orbit said:

Аберацията и при двата варианта е според скоростите по двата катета. Малкият катет разделен на големият катет.

Ползваш пак <права> геометрия, евклидова , като машабираш, от гледна точка неподвижен, земния наблюдател , за него привидни, илюзорно разстоянията  по вектор скорост са скъсени, мащабираш и прилагаш класически сметки, като смесваш <ефектите> и се получава

[laplandetza]

Преди 1 минута, laplandetza said:

Ползваш пак <права> геометрия, евклидова , като машабираш, от гледна точка неподвижен, земния наблюдател , за него привидни, илюзорно разстоянията  по вектор скорост са скъсени, мащабираш и прилагаш класически сметки, като смесваш <ефектите> и се получава

Единия катет е разстоянието , което из,инава земя, преобразувано като разстояние от гледна точка на земен наблюдател, скъсено, другия катет е Конст. <С>, а хипотенузата е светлина под ъгъл наблюдаеана от земен наблюдател и според неговия часовник  е скорос Конст. <С>, но нас ни интересува  сумарна скорост с прибавка движение на земния и скороста е по голяма от <Ц> такаа , че стигат Едновременно лъчи по катета и по хипотенузата до то1ки с <хоризонталния>,  <земен> катет.

[Шпага]

On 15.12.2020 г. at 15:13, scaner said:

Но ти дерзай...

Сканер, все пак не е ли притеснително например това, че един триъгълник, който е равностранен в системата, в която е неподвижен, не е равностранен в системата, в която се движи? И съответно ъглите му в тази система не са по 60 градуса. И въобще тази промяна/деформация на фигурите поради скъсените дължини как би могла да се приеме по друг начин, освен като илюзорна...

П.П. Въпросът ми е без връзка със спора ви, който не намерих време да проследя.

 

[Orbit]

Преди 33 минути, Ниkи said:

Какво значение има как ще определиш ъгъла?

Може би никакво, освен че е по наглядно.

Ако при класическия триъгълник ( светлината минава по дългия катет)  разделим двата катета както е по формулата v/с , имаме стойност = 0.5.

То ако направим същото при триъгълник при койото светлината минава по хипотенузата ще получим v/c = 0.57735 ( както предсказава СТО).

Редактирано Декември 16, 2020 от Orbit

[Orbit]

Преди 18 минути, Шпага said:

Сканер, все пак не е ли притеснително например това, че един триъгълник, който е равностранен в системата, в която е неподвижен, не е равностранен в системата, в която се движи? И съответно ъглите му в тази система не са по 60 градуса. И въобще тази промяна/деформация на фигурите поради скъсените дължини как би могла да се приеме по друг начин, освен като илюзорна...

П.П. Въпросът ми е без връзка със спора ви, който не намерих време да проследя.

 

Добър въпрос. Макар че е сложно да се каже дали равностранния триъгълник ще престане да бъде такъв, без да са направени сметките.

Редактирано Декември 16, 2020 от Orbit

[scaner]

Преди 15 минути, Шпага said:

Сканер, все пак не е ли притеснително например това, че един триъгълник, който е равностранен в системата, в която е неподвижен, не е равностранен в системата, в която се движи? И съответно ъглите му в тази система не са по 60 градуса. И въобще тази промяна/деформация на фигурите поради скъсените дължини как би могла да се приеме по друг начин, освен като илюзорна...

П.П. Въпросът ми е без връзка със спора ви, който не намерих време да проследя.

Дефинирай "илюзорно". И в двете системи гледаш, и в двете мериш, къде е илюзията?

Коя позиция е илюзорна? Тази, че в системата в която триъгълникът е неподвижен, е равностранен? Или тази, че в системата в която се движи, не е? По какво се различава определянето какъв е триъгълникът във всяка от системите?

[Orbit]

Наистина кой от двата ъгъла на аберацията е илюзорния : този класическия  0,5 или релативиския 0,57735 

Редактирано Декември 16, 2020 от Orbit

[laplandetza]

Преди 1 минута, Orbit said:

Наистина кой от двата ъгъла на аберацията е илюзорния : този класическия  0,5 или релативиския 0,57735 

и двата, и двата, Другарю 

[scaner]

Преди 1 минута, Orbit said:

Наистина кой от двата ъгъла на аберацията е илюзорния : този класическия  0,5 или релативиския 0,57735 

Класическият. Защото релативистският е потвърден, чрез достъпните скорости, например наблюдението на relativistic beaming при звездните джетове.

[Orbit]

Преди 4 минути, scaner said:

Класическият. Защото релативистският е потвърден, чрез достъпните скорости, например наблюдението на relativistic beaming при звездните джетове.

Потвърдиха наклон на телескопа с 1 мм от другия край на разстоянието от 10000000 км ? 

Редактирано Декември 16, 2020 от Orbit

[scaner]

Преди 2 минути, Orbit said:

Пътвердиха наклон на телескопа с 1 мм за разстояние 10000000 км ? 

Не. Други, по-интересни и обозрими проявления на релативистската аберация

ЦЪК

 

[Gravity]

Преди 56 минути, Шпага said:

Сканер, все пак не е ли притеснително например това, че един триъгълник, който е равностранен в системата, в която е неподвижен, не е равностранен в системата, в която се движи? И съответно ъглите му в тази система не са по 60 градуса. И въобще тази промяна/деформация на фигурите поради скъсените дължини как би могла да се приеме по друг начин, освен като илюзорна...

П.П. Въпросът ми е без връзка със спора ви, който не намерих време да проследя.

 

Ако скъсяването на дължините не те притеснява, то и това не би трабвало. С какво триъгълника променя нещата?

[Orbit]

Преди 1 час, scaner said:

Дефинирай "илюзорно". И в двете системи гледаш, и в двете мериш, къде е илюзията?

Коя позиция е илюзорна? Тази, че в системата в която триъгълникът е неподвижен, е равностранен? Или тази, че в системата в която се движи, не е? По какво се различава определянето какъв е триъгълникът във всяка от системите?

 

Нека това да е светлинен триъгълник. От всеки ъгъл се излъчва светлина към другите два ъгъла , отразява се и се връща обратно . Времето за което светлината минава от единия към другия ъгъл и обратно  е 1 секунда, при което приемаме че триъгълника е неподвижен.

Нека сега го разгледаме движещ се.  Как става от равностранен на неравностранен? 

Редактирано Декември 16, 2020 от Orbit

[Orbit]

Според мен триъгълникът си остава равностранен като фигура независимо от това в коя система се намира.

Но когато говорим за триъгълник който се оформя от движението на светлината и движението на други обект, тогава възниква промяна на фигурата която образуват движенията в различни ИС . В случая триъгълниците.

[gmladenov]

Преди 29 минути, Gravity said:

Ако скъсяването на дължините не те притеснява, то и това не би трабвало. С какво триъгълника променя нещата?

Абсолютно си прав. Въпросът е защо скъсяването на дължините се приема за нормално
и никой не се притеснява от него.

Това е реторичен въпрос. Очевидно физиката приема скъсяването на дължините за
по-достоверно от пълната увлекаемост на етъра/светлината.

Редактирано Декември 16, 2020 от gmladenov

[Tahev loren]

Преди 4 часа, Ниkи said:

Ето я връзката между скоростта на наблюдателя и ъгъла на аберация

 

Така както си го изобразил, не ми прилича на аберация, защото источника на светлината ще се вижда в действителното си положение. А това не е аберация.

[Tahev loren]

Just now, Ниkи said:

Притеснява се. Жената на космонавта се притеснява. Остави, че СТО й казва че като се върне мъжа й, тя ще е по-стара от него, ами и ако пътува прав, оня му работа ще се скъси  

[scaner]

Преди 17 минути, Orbit said:

Нека това да е светлинен триъгълник. От всеки ъгъл се излъчва светлина към другите два ъгъла , отразява се и се връща обратно . Времето за което светлината минава от единия към другия ъгъл и обратно  е 1 секунда, при което приемаме че триъгълника е неподвижен.

Не се увличай по светлината, в случая ще те подведе   Трите върха еднозначнно дефинират триъгълника. В системата в която той е подвижен, трите върха се движат с една и съща скорост. И там също еднозначно дефинират триъгълник във всеки момент, който е геометрично подобен (с коефициент на подобие 1) с триъгълника във всеки друг момент.

Преди 22 минути, Orbit said:

Нека сега го разгледаме движещ се.  Как става от равностранен на неравностранен? 

Хоризонталните размери (по направление на движението му) са по-къси в системата в която се движи. Затова там не е едностранен, все нещо му е на чомпе. Лесно се смята, достатъчнн са координатите на върховете му.

 

Преди 15 минути, gmladenov said:

Абсолютно си прав. Въпросът е защо скъсяването на дължините се приема за нормално
и никой не се притеснява от него.

А защо трябва да се притесняваме от него? Успоредните прави притесняват ли те с нещо? Свободното падане? Не те притесняват, основни природни феномени са.  Кое те кара да се притеесняваш, това че в ежедневният живот не разполагаш със удобни средства да установиш, че това е нормалното състояние на нещата? Кое друго?

Скъсяването се установява, ако сновеш между две инерциални системи с голяма разлика в скоростта им, иначе липсва - в една и съща отправна система размерите не се менят, ако тя е инерциална. Тоест, смущава те, че ти е непривично, че знанията ти за околният свят не достигат и новите такива те вкарват в стрес, психологически дискомфорт, това е причина за притесненията. Друга няма

[Orbit]

Преди 6 минути, scaner said:

 

Хоризонталните размери (по направление на движението му) са по-къси в системата в която се движи. Затова там не е едностранен, все нещо му е на чомпе. Лесно се смята, достатъчнн са координатите на върховете му.

 

 

Да, но времето за кото светлината се движи от ъгъла до другия ъгъл и обратно независимо дали е в покой или движение е еднакво за трите ъгъла . Което от физическа гледна точка го прави равностранен, но от геометрична не.

Редактирано Декември 16, 2020 от Orbit

[scaner]

Преди 1 минута, Orbit said:

Да, но времето за кото светлината се движи от ъгъла до другия ъгъл и обратно независимо дали е в покой или движение е еднакво.

Не е еднакво. Ако триъгълника се движи, светлината ще бяга от единия ъгъл, и ще догонва другият, което дава различни времена за пътешествие между тях.

Затова и съветвах, не разглеждай подвижни обекти, очертаващи страната, ще навлезеш в друга фиеста, върховете (координатите им) са достатъчни. По тях може да се определят всички страни и ъгли, и каквото още ти трябва. А и лесно се трансформират с координатните трансформации.

[Orbit]

Преди 3 минути, scaner said:

Не е еднакво. Ако триъгълника се движи, светлината ще бяга от единия ъгъл, и ще догонва другият, което дава различни времена за пътешествие между тях.

Затова и съветвах, не разглеждай подвижни обекти, очертаващи страната, ще навлезеш в друга фиеста, върховете (координатите им) са достатъчни. По тях може да се определят всички страни и ъгли, и каквото още ти трябва. А и лесно се трансформират с координатните трансформации.

Аз корегирах поста си. Светлината отива до другия ъгъл , отрзаява се  и се връща в същия ъгъл. Така че времето ще е еднакво, понеже се компенсира движението.

 

Редактирано Декември 16, 2020 от Orbit

[scaner]

Just now, Orbit said:

Аз корегирах поста си. Светлината отива до другия ъгъл , отрзаява се  и се връща в същия ъгъл. Така че времето ще е еднакво, понеже се компенсира.

Ако отсечката, на която са двата ъгъла, се движи хоризонтално, нищо е се компенсира. Докато светлината лети към единият връх, той също ще се движи и ще удължава пътят до срещата. В обратна посока другият връх ще скъсява пътят до срещата. Сумата от времената в двете посоки ще е различна (по-голяма) от сумата в ситуацията с неподвижни върхове.

[Orbit]

Преди 6 минути, Ниkи said:

Не се компенсира. Погледни, легнал подвижен светлинен часовник. Има разлика

Точно затова има скъсяване на разстояние м/у огледалата на легнал движещ се светлинен часовник. За да се получат същите показания както при прав движещ се светлинен часовник.

Редактирано Декември 16, 2020 от Orbit

[Orbit]

Just now, scaner said:

Ако отсечката, на която са двата ъгъла, се движи хоризонтално, нищо е се компенсира. Докато светлината лети към единият връх, той също ще се движи и ще удължава пътят до срещата. В обратна посока другият връх ще скъсява пътят до срещата. Сумата от времената в двете посоки ще е различна (по-голяма) от сумата в ситуацията с неподвижни върхове.

Много ясно че ще е по голяма.

При неподвижен ще имаме 1 секунда м/у отиването и връщането на светлината.

При движещия ще е 1,15 сек. например. Но м/у трите ъгъла ще е еднакъв  - 1,15 сек.