Когато петимата варвари преминаха стената (Китай по време на Великото преселение на народите)

[Warlord]

Великото преселение на народите е епохален процес, който води до драматични промени в живота, статуквото и облика на Стария континент.
Той е следствие от раздвижването през ІV в. на хуните и други номадски племена от степния пояс на Евразия, предизвикало огромни миграции на човешки маси. Което пък от своя страна е следствие от климатични промени, свързани със засушаването на Централна Азия, както и трайното застудяване на климата в глобален мащаб. Съответно изхранването на племената в този регион става все по-трудно и те тръгват да търсят нови земи с повече ресурси или пък да се нападат и грабят едни други. 

В хода на този водовъртеж от събития постепенно избледнява античният блясък на вечния град Рим, а Западната империя рухва под ударите на варварите. 
Събитията, случили се тогава в Европа по принцип са доволно известни на европейците, но не толкова фактът, че по същото време вълна от варварски преселения се понася и в противоположната посока, достигайки чак до Китай.

Далеч на изток, през зимата на 208-209 г. в Централен Китай (включително и с кораби по р. Яндзъ) се води Битката при Червените скали, колосално сражение, в което според различни източници участват общо между 300 и 800 000 войници. Резултатът от тази битка е, че някогашната могъща империя Хан се разпада на три царства: Уей (в северната част), У (в южната) и Шу (в западната). Благодарение на масовите си земеделски инициативи за издръжка на армията, до 263 г. войнственото царство Уей успява да завладее Шу. Малко след това военната фамилия Су Ума прави преврат и взима властта в страната. Под името Западен Дзин тази династия провежда поредица походи на юг с цел да обедини отново страната, което е постигнато до 280 г.

Изображение: dragonsarmory

 

Новите владетели дават широки права на селяните да обработват земята, като се стремят така да върнат модела на семейното селско стопанство от времената на династията Хан. Като включително и на държавните чиновници се плаща със земя и правото да я обработват, което допринася значително за подобряването на селскостопанската инфраструктура.

Отново в духа на управленските традиции от династията Хан, даоизмът е приет за официална философия, основан на принципа на ненамесата. Паралелно с него през този период широко се разпространява и будизма, като тези две течения почти изцяло изместват конфуцианството като официална етично-философска система в страната. За това свидетелстват запазените 51 000 будистки статуи в пещерите Юн Ган и то на фона на оскъдицата от оцелели културни паметници от периода, вследствие на разрухата, настъпила с войните през тази бурна епоха.

В резултат на тази политика държавният апарат и икономиката са успешно стабилизирани, но постепенно назрява криза по върховете на властта, която към края на века ескалира в кървави дворцови междуособици. В периода между 291 и 306 г. протичат поредица от сблъсъци и убийства в императорския двор, останали известни в историята като „Войната на осемте князе“. Като последствие от това властта и контрола над страната отслабват дотолкова, че в един момент империята вече съществува само на книга. Възползвайки се от ситуацията, някои некитайски племена (т.е. такива, които не принадлежат към основната китайска етническа група – хан) се разбунтуват против императора и основават свои независими царства. 

Изображение: historycollection.com

 

Тъкмо в този период на хаос вълната на Великото преселение на народите достига до Китай и го залива като цунами. За беда Великата китайска стена се оказва недостатъчно устойчив вълнолом за да разбие тази щормова вълна. Въпреки че огромни участъци от съвременната й дължина още не са били построени, тя и тогава вече с векове наред успешно е отбивала нападенията на степните народи и рядко се е случвало някое племе да пробие през нея. 

Сега обаче цели пет варварски орди преминават стената и се нахвърлят върху земите и богатствата на Небесната империя. Затова и този период, който е един от най-смутните и кървави епизоди от историята на Китай, остава запомнен като епохата на Петимата варвари.

 

Изображение: pinterest.com

 

Петимата варвари, или Ву Ху, е китайски исторически екзоним за древните некитайски народи, които започват набезите си в Китай още при династията на Източен Хан, а след това свалят династията на Западен Дзин и установяват техни собствени царства през ІV-V в. Народите, категоризирани като петимата варвари, са Сюнну, Дзие, Сиенбей, Ди и Цян. 

От тези пет племенни групи Сюнну и Сиенбей са номадски народи от северните степи. Етническата идентичност на Сюнну е несигурна, макар много историци да ги свързват с хуните, а освен това и те като тях са представлявали по-скоро голям военно-племенен съюз от различни етноси; докато за Сиенбей се предполага с по-голяма сигурност, че са протомонголска народност. Дзие, които също като тях са скотовъдно племе, може да са били клон на Сюнну, но според по-новите проучвания най-вероятно са били с енисейски произход. Докато за Ди и Цян се знае, че идват от планинските райони на Западен Китай. Цян са предимно скотовъдци, говорещи тибетско-бирмански език, докато Ди са фермери, които най-вероятно са говорили или китайско-тибетски или тюркски език. 

Терминът „Ву Ху“ се среща за първи път в съставената през VІ в. хроника, озаглавена “Пролетните и есенните летописи на Шестнайсетте кралства”. 

В нея е записана историята на късната династия Западен Дзин и бунтовете и войните на общо 16-те новообразувани кралства, от народи с некитайски етнически произход, които тогава опустошават Северен Китай.

Цялата статия:

https://nauka.bg/petimata-varvarina-preminaha-stenata-kitai-vreme-velikoto-preselenie/?fbclid=IwAR0MKzRelu8yWvUx9kGpjR1b6x69zJ6GNlv_fyqZcsISA3rE6cfzlBbGPOM

Редактирано 11, 2021 от Warlord

[Warlord]

Видео на БгНаука с Проф. Витанов, надълго и нашироко за Китай, включително и за засегнатия тук период. Не с всичко съм съгласен, но все пак доста интересни неща по една безкрайна тема, за която всъщност знаем много малко.