Причина и следствие

[Втори след княза]

Подведоха ме някои съображения относно причинно- следствената връзка между фрустрация и агресия. 

Обикновено като причина за агресията се представя някаква фрустрация. Според логиката, кова се изразява като "Ако фрустрация, то агресия". Само че първо, фрустрацията не е така добре дефинирана, че да кажем "Съществува фрустрация!" Второто е, че обикновено казваме "Съществува агресия, значи има фрустрация". Това обаче би било вярно само ако фрустрацията е ЕДИНСТВЕНА  причина за агресията. 

В случая, споменатото "Съществува агресия, значи има фрустрация" е логически некоректно. 

Иде ми на ум по подобие "драсни-пални клечицата", в която се смята, че щом я драснеш и пали. Знаем, че може и да не запали. Знаем и че клечицата можем да запалим другояче. Така че тези, които откриват агресия, да не бързат да слагат фрустрация прибързано.

[Втори след княза]

Припомних си някои моменти от темата Има ли смисъл компатибилизма ?  тук , тук и  тук

В темата стигам до извода, че измежду многото причини за едно явление, една е и човешката дейност, а това е и проява на свободната воля. При това разбиране, детерминизмът не изключва свободната воля като една от детерминантите за явленията, а съответно и за морална или правна отговорност на действащия/бездействащия. Обаче тук не искам да коментирам онази тема, а да се отнеса към съвсем друг момент.

Тези философски, може да се каже умозрителни, спекулативни обсъждания показват, че Галилеевски преврат във философията още не е настъпил. Казано простичко. Галилей въвежда експеримента, практиката като критерий за вярност. Пренесено, искам да кажа, че обсъждайки отговорността, съдържаща се в идеята за свободна воля, трябва дълбоко да изследваме конкретно събитие и съставящите го причини. Вместо в кабинет да философстваме дали подредените плочки на доминото падат по изчислими следствия от физически закони или поради волята, изразена в показалеца на този, който е бутнал първата плочка, по- важно е в практиката да решаваме случай подир случай, да правим обобщения и трупаме индуктивни съждения, породени от практиката. Естествено, настоящите ми размисли са незначителни, но ето, част от Нобел за икономика тази година е даден за анализ на причинно-следствени връзки.

[Втори след княза]

Аксиоми, при изследване на причинно- следствените връзки

1. Всяка промяна има някаква причина. Следствието е промяна, породена от причина
2. Причината предшества наблюдаваната в съответната отправна система промяна,
3. Винаги има съпротива на промяната и праг, след който причината действа
4. Причината и следствието са сходни по отношение на основно предаваната енергия/маса, или подредба/структура/информация.. 
5. Няма всеобща свръхестествена първопричина, поява от нищото. Причината за изменение в поведението на живи организми се основава на информационна промяна, решение, цел(Изменено от: Причината не се свързва и с бъдеща цел.)
6. Една причина може да породи множество следствия. Едно следствие може да е породено от множество причини.
7. Условията и предпоставките не са причина.

 

Редактирано Юни 30 от Втори след княза

[Втори след княза]

Обсъждане на аксиома 7

Летните пожари дали са причинени от жегите или са обусловени от тях?

Пожарът се причинява, в съответствие с аксиома 3, от надпрагова температура, т.е. привнасяне на топлинна енергия, което е връзка с аксиома 4. Ако околната температура е близка до праговата, то с добавена от друг източник енергия, може да се достигне до температура на запалване. Обаче ако не се появи такава надпрагова стойност, околната температура остава недостатъчна и е само предпоставка, условие. 

Към аксиома 4

Смятало се е, (Декарт), че следствието е равно на причината, т.е. ако една топка причини движение на друга, то следствието- отместването, ще съответства пропорционално на причината. Може би греша с примера, но ако припалим свещ от пламъче на друга, то това пламъче не е оназ причина, която да съответства на продължителното горене на свещта, а е само колкото да предизвика запалването. По нататък процесът се самоподдържа. Още по- експлозивен е примерът с детонатор на патрон или бомба.

Да потърсим яснота. Камък ли е причина стъклото да се счупи?

В съответствие с аксиома 4 камъкът е носител на енергия, която предизвиква механични деформации и разрушаване на другия материал. Да, камъкът въздейства на стъклото, но причинно- следствената връзка е между процеси, а не между тела. Причината е механичната енергия, а камъкът и стъклото са материални носители. 

Редактирано Юни 21 от Втори след княза

[Втори след княза]

Преди 7 часа, Втори след княза said:

причинно- следствената връзка е между процеси, а не между тела

Каква е причината негрите да са черни, а монголците жълти? Тук става дума за свойства, а не за процеси. Как ли се обясняват причините за свойствата?

Можем да зададем и въпроса, "Каква е причината Меркурий да е с по- малка маса от Земята?"

Очевидно аксиома 4 следва да бъде променена на  Причината и следствието са сходни по отношение на основно предаваната енергия/маса, или подредба/структура/информация.

По отношение причините за промяна на свойствата, не можем да ги отречем, тъй като това е промяна (на свойствата), т.е. има или е имало процес. Обаче значима е не промяната на свойствата, а процесът на промяна на носителя на свойството.

Без да съм компетентен в генетиката, предполагам, че  разликите в цвета на кожата се дължи на генни различия. В този смисъл и пак с предишната уговорка, има промяна в подредбата на генните вериги. Самата причина за това следствие се предполага, че е еволюционно придобит начин за предпазване срещу интензивна слънчева радиация в тропическите ширини. Така имаме веднъж причина за генетичната промяна, а втори път причина за промяна на пигментацията на кожата.

Имаме право да обозначим 

Ако А→В
и     В→С
то   А→С

Редактирано Юни 21 от Втори след княза

[Втори след княза]

Помощ от АI по темата:

съществуват ли аксиоми отнасящи се до причинност?

ChatGPT

В науката и философията съществуват различни принципи и аксиоми, които се отнасят до концепцията за причинност. Ето някои от най-важните и широко признати:

1. Принцип на причинността: Всеки ефект има причина. Това е основна аксиома, която лежи в основата на научното изследване и експерименталната наука. Според този принцип нищо не се случва без причина, и всяко събитие е резултат от предишни събития.

2. Аксиома на причинно-следствената зависимост: Причината предхожда ефекта. Тази аксиома твърди, че причината трябва временно да предхожда или да съвпада с ефекта, но не може да го следва.

3. Локалност на причинността: Причинността е локална, което означава, че причините и ефектите се свързват в определено време и пространство. Това е важно в класическата механика, макар че в квантовата механика и теорията на относителността може да се срещнат нарушения на този принцип.

4. Детерминизъм: При определени условия и закони на природата, даден набор от начални условия напълно определя бъдещето. Тази аксиома е основна за класическата физика и математическата теория на динамичните системи.

5. Принцип на местната реалност: Физическите събития са резултат от местни причини, и не се влияят от отдалечени събития, освен ако не съществува сигнал, който може да пътува между тях със скорост, не по-голяма от тази на светлината.

Тези принципи и аксиоми играят важна роля в различни области като физика, философия на науката, логика и математическа теория на вероятностите. Те са основа за разбирането на причинно-следствените връзки и за формулирането на научни теории и модели.

2/2

 

 

 

Моля за разяснение по аксиома 3. Локалност. Какво се разбира под "свързват в определено време и пространство"?

ChatGPT

Аксиомата за локалност на причинността се отнася до идеята, че причинно-следствените връзки се проявяват в рамките на определено време и пространство. Ето по-детайлно разяснение:

Локалност на причинността:

1. Определено място: Това означава, че причината и ефектът се намират в близост един до друг в пространството. Например, ако натиснете бутон на дистанционно управление, за да включите телевизора, бутонът (причината) и телевизорът (ефектът) са достатъчно близо един до друг, така че сигнала от дистанционното да може да достигне до телевизора.

2. Определено време: Причината трябва да предшества или да съвпада с ефекта в определен времеви интервал. Например, натискането на бутона (причината) води до включването на телевизора (ефекта) след малка временна пауза, която е необходима за предаване на сигнала.

Примери за локалност:

• Механика: Ако ударите топка с бухалка, силата приложена от бухалката върху топката е причината, а движението на топката е ефектът. Причината и ефектът са свързани в пространството и времето - те се случват на мястото на удара и в момент на удара.

• Електрически вериги: В електрическа верига, когато затворите прекъсвач, това води до протичане на ток в веригата и светване на лампа. Причината (затваряне на прекъсвача) и ефектът (светване на лампата) са свързани в пространството (веригата) и времето (след затварянето на прекъсвача).

Контекст в квантовата механика и теорията на относителността:

• Квантова механика: Понятието за локалност се усложнява поради явления като квантово заплитане. В този контекст, частици могат да показват корелирани поведения, дори когато са на големи разстояния една от друга. Това предизвиква традиционното разбиране за локалност, защото не се изисква сигналът да се предава между частиците със скорост, по-малка или равна на тази на светлината.

• Теория на относителността: Според специалната теория на относителността на Айнщайн, никаква информация не може да се предава по-бързо от светлината. Това налага ограничение върху причинно-следствените връзки, като гарантира, че събитията, които могат да имат причинно-следствена връзка, трябва да са в рамките на конуса на светлината. Т.е. причините и ефектите трябва да са свързани по такъв начин, че сигналът между тях да не нарушава това ограничение.

Обобщение:

Локалността на причинността предполага, че причините и ефектите трябва да бъдат пространствено и времево близо един до друг. Това е важно за класическата механика и ежедневния опит, въпреки че в квантовата механика и теорията на относителността тези представи могат да бъдат по-сложни и дори да се нарушават.

 

 

каква е разликата между аксиома 3 и аксиома 5?

ChatGPT

Аксиома 3 (Локалност на причинността) и аксиома 5 (Принцип на местната реалност) са свързани, но имат различни акценти и приложения. Нека ги разгледаме по-подробно:

Аксиома 3: Локалност на причинността

Същност:

• Твърди, че причинно-следствените връзки се проявяват в рамките на определено време и пространство.
• В класическата физика това означава, че причините и ефектите трябва да бъдат пространствено и времево близо един до друг, за да има взаимодействие между тях.

Приложение:

• В класическата механика и ежедневния опит: например, когато бутнете обект, силата приложена върху обекта и неговото движение са пространствено и времево свързани.
• Локалността предполага, че за да има причинно-следствена връзка, сигнал или влияние трябва да се предаде от причината към ефекта в рамките на физическото пространство и време.

Аксиома 5: Принцип на местната реалност

Същност:

• Комбинира два принципа: локалност и реализъм.
  • Локалност: Физическите събития са резултат от местни причини и не се влияят от отдалечени събития, освен ако няма сигнал, който може да пътува между тях със скорост, не по-голяма от тази на светлината.
  • Реализъм: Физическите свойства на системата съществуват и имат определени стойности независимо от наблюдателя.

Приложение:

• В квантовата механика: Принципът на местната реалност е в конфликт с някои резултати от квантовата механика, като квантовото заплитане. Според квантовата механика, две заплетени частици могат да показват корелирани поведения, дори когато са на големи разстояния една от друга, което привидно нарушава локалността.
• Тестовете на Бел: Джон Бел формулира неравенства (наречени неравенства на Бел), които експериментално проверяват дали принципът на местната реалност е валиден. Експериментите показват, че квантовата механика нарушава неравенствата на Бел, което предполага, че поне един от двата принципа (локалност или реализъм) трябва да бъде отхвърлен.

Основни разлики:

• Фокус:

  • Аксиома 3 се фокусира върху пространствено-времевото взаимодействие на причинно-следствените връзки в контекста на класическата физика.
  • Аксиома 5 обединява концепциите за локалност и реализъм и е по-съществена в контекста на квантовата механика, където тези концепции могат да бъдат под въпрос.

• Приложение и Контекст:

  • Аксиома 3 е по-приложима в класическата физика и ежедневния опит, където причинно-следствените връзки са интуитивно разбираеми и пространствено-времево ограничени.
  • Аксиома 5 е важна в квантовата механика, където експерименталните резултати поставят под въпрос класическите концепции за локалност и реализъм.

В резюме, докато аксиома 3 се занимава с пространствено-времевата природа на причинността в класическия смисъл, аксиома 5 разширява тази идея, включвайки концепцията за местна реалност, която е по-проблематична и комплексна в светлината на квантовата механика.

 

 

Благодаря. Разработвани ли са силогизми, отнасящи се до причината и следствието?

ChatGPT

Да, разработвани са силогизми, които се отнасят до причината и следствието. В логиката и философията на науката, причинно-следствените силогизми играят важна роля за разбиране на логическите връзки между различни събития и явления. Тези силогизми се използват за формализиране на причинно-следствените връзки и за извеждане на логически следствия от дадени предпоставки.

Пример за причинно-следствен силогизъм:

1. Основен принцип (майорна предпоставка): Ако има причина �C, то следва следствие �E.
   Формално: �→�C→E

2. Минорна предпоставка: Причината �C е налице.
   Формално: �C

3. Заключение: Следствието �E следва.
   Формално: �E

Примерен причинно-следствен силогизъм:

1. Основен принцип: Ако вали дъжд, улиците ще бъдат мокри.
   Формално: Вали дъжд→Улиците са мокриВали дъжд→Улиците са мокри

2. Минорна предпоставка: Вали дъжд.
   Формално: Вали дъждВали дъжд

3. Заключение: Улиците ще бъдат мокри.
   Формално: Улиците са мокриУлиците са мокри

Обратен причинно-следствен силогизъм:

1. Основен принцип: Ако има причина �C, то следва следствие �E.
   Формално: �→�C→E

2. Минорна предпоставка: Следствието �E е налице.
   Формално: �E

3. Заключение: Причината �C трябва да е налице. (Обърнато причинно-следствено заключение)
   Формално: �C

Пример за обратен причинно-следствен силогизъм:

1. Основен принцип: Ако автомобилът е включен, двигателят му ще работи.
   Формално: Автомобилът е включен→Двигателят работиАвтомобилът е включен→Двигателят работи

2. Минорна предпоставка: Двигателят работи.
   Формално: Двигателят работиДвигателят работи

3. Заключение: Автомобилът трябва да е включен.
   Формално: Автомобилът е включенАвтомобилът е включен

Трябва да се отбележи, че обратният причинно-следствен силогизъм не винаги е валиден, защото има възможност за наличие на други причини, водещи до същото следствие. Важно е да се изследват всички възможни причини, за да се направи точно заключение.

Приложение в научни и философски контексти:

• Научни теории: В науката тези силогизми се използват за формулиране и тестване на хипотези. Ако експериментално се установи, че една причина води до дадено следствие, това може да се формализира с помощта на причинно-следствени силогизми.
• Философия на науката: В философията на науката те се използват за анализ на логическата структура на научните обяснения и за разсъждения върху връзките между различни явления.

Причинно-следствените силогизми са мощен инструмент за анализ и разбиране на връзките между събития и явления, като помагат за формализирането на нашите интуитивни и научни разбирания за причинност.

 

 

Кои от бинарните релации рефлексивност, симетричност, транзитивност, еквивалентност важат за релацията причина- следствие?

ChatGPT

Релацията "причина-следствие" има специфични свойства, които я отличават от някои други бинарни релации. Нека разгледаме кои от свойствата рефлексивност, симетричност, транзитивност и еквивалентност важат за релацията "причина-следствие":

Рефлексивност

Рефлексивност означава, че всяка същност е в релация със себе си. Формално: ∀�(���)∀x(xRx)

• За релацията "причина-следствие", рефлексивността би означавала, че всяко събитие е причина на самото себе си, което е нелогично и неотговаря на интуитивното разбиране за причинност.

Следствие: Не е рефлексивна.

Симетричност

Симетричност означава, че ако едно събитие е в релация с друго, то и другото събитие е в релация с първото. Формално: ∀�∀�(���→���)∀x∀y(xRy→yRx)

• За релацията "причина-следствие", симетричността би означавала, че ако �A е причина за �B, то �B също трябва да е причина за �A, което е нелогично и противоречи на естеството на причинността.

Следствие: Не е симетрична.

Транзитивност

Транзитивност означава, че ако едно събитие е в релация с второ, а второто е в релация с трето, то първото събитие е в релация с третото. Формално: ∀�∀�∀�((���∧���)→���)∀x∀y∀z((xRy∧yRz)→xRz)

• За релацията "причина-следствие", транзитивността би означавала, че ако �A е причина за �B, а �B е причина за �C, то �A е причина за �C. Това в много случаи е вярно и съвпада с интуитивното разбиране за причинност.

Следствие: Транзитивна.

Еквивалентност

Еквивалентност е релация, която е едновременно рефлексивна, симетрична и транзитивна.

• Тъй като релацията "причина-следствие" не е рефлексивна и симетрична, тя не може да бъде еквивалентност.

Следствие: Не е еквивалентна релация.

Обобщение:

• Рефлексивност: Не
• Симетричност: Не
• Транзитивност: Да
• Еквивалентност: Не

Релацията "причина-следствие" е транзитивна, но не е рефлексивна, симетрична или еквивалентна.

 

 

По отношение "симетричност" как се отнася електро-магнитното излъчване, в което електричеството поражда магнитно поле, а магнитното поле електричество? Е→H H→E то E→E

ChatGPT

Отношението между електрическото и магнитното поле в електромагнитното излъчване е по-сложно и не може директно да се квалифицира като симетрично в смисъла на бинарни релации като тези за причинност. Нека разгледаме как работи тази връзка и защо тя не е просто симетрична релация:

Взаимодействие между електрическото и магнитното поле

В електромагнитната теория, основаваща се на уравненията на Максуел, електрическото поле �E и магнитното поле �H са взаимосвързани и се пораждат взаимно по следния начин:

• Времева промяна на електрическото поле (∂�/∂�∂E/∂t) поражда магнитно поле (�H).
• Времева промяна на магнитното поле (∂�/∂�∂H/∂t) поражда електрическо поле (�E).

Тези връзки са описани съответно чрез уравненията на Фарадей и Ампер (със закон на Максуел):

1. Закон на Фарадей: ∇×�=−∂�∂�∇×E=−∂t∂H
2. Закон на Ампер-Максуел: ∇×�=�+∂�∂�∇×H=J+∂t∂E където �J е плътността на тока.

Симетричност на връзката �→�E→H и �→�H→E

В този контекст:

• Промяната на електрическото поле поражда магнитно поле.
• Промяната на магнитното поле поражда електрическо поле.

На пръв поглед изглежда, че тази връзка е симетрична, защото:

• �→�E→H
• �→�H→E

Обяснение за липсата на пълна симетричност

Въпреки че тези уравнения показват взаимозависимост, това не означава, че връзката е симетрична в класическия логически смисъл, защото:

1. Причинност и Времева симетрия:

   • Взаимната индукция между �E и �H се случва във времевия контекст и е причинно-следствена по природа. Въпреки че промяна в едното поле може да породи промяна в другото, това не е директна симетрична релация, защото събитията се случват във времеви последователност.

2. Посока на време:

   • Електромагнитните вълни се разпространяват във времето и пространството. Векторното поле на електромагнитната вълна (комбинация от �E и �H) се движи с определена посока и фаза, което предполага динамика и асиметрия във времето.

3. Контекст на промените:

   • Промяната в полетата не е едновременна и не показва симетричност в логическия смисъл. В класическата логика, симетричността изисква едновременно и взаимно влияние, докато в електромагнитното взаимодействие това е динамичен процес.

Заключение

Отношението между електрическото и магнитното поле в електромагнитните вълни показва взаимозависимост и взаимно въздействие, но това не е пълна симетрия в логическия смисъл на бинарни релации. По-скоро това е взаимна индукция, която е специфична за динамиката на електромагнитните полета, описана от уравненията на Максуел.

 

 

"Въпреки че промяна в едното поле може да породи промяна в другото, това не е директна симетрична релация, защото събитията се случват във времеви последователност." Това твърдение ме смущава. Това, че събитията се случват във времева последователност е в съответствие с аксиома 2 по- горе,така че не обяснява защо промяната на електромагнитното поле да не е частен случай на който е присъща симетричност? Моля дай друго обяснение.

ChatGPT

Разбирам вашето объркване и ще се опитам да обясня по-подробно защо връзката между електрическото и магнитното поле не е точно симетрична в логическия смисъл на бинарни релации.

Връзка между електрическо и магнитно поле

В електромагнитното излъчване, както вече обсъдихме:

• Промяна на електрическото поле поражда магнитно поле.
• Промяна на магнитното поле поражда електрическо поле.

Това са закони на Фарадей и Ампер-Максуел. Те показват взаимозависимост, но не директна симетричност. Ето защо:

Логическа симетричност

Симетричността в логическия смисъл означава, че ако �A е в релация с �B, то �B трябва да бъде в релация с �A. Формално: ∀�∀�(���→���)∀x∀y(xRy→yRx)

Електромагнитната индукция

В електромагнитната теория:

• Промяната в електрическото поле (∂�/∂�∂E/∂t) поражда магнитно поле (�H).
• Промяната в магнитното поле (∂�/∂�∂H/∂t) поражда електрическо поле (�E).

Това може да изглежда симетрично, но не е така в класическия логически смисъл, защото:

Причини за липса на симетричност

1. Зависимост от контекста на промяната:

   • Уравненията показват, че промените в полетата се случват в контекста на времето. Например, променящото се електрическо поле в определен момент поражда магнитно поле в същия момент, и обратно.
   • Тази взаимозависимост е контекстуална и динамична, а не директна и постоянна връзка.

2. Не е едновременно и взаимно:

   • Симетричността изисква едновременно и взаимно въздействие, което не е случаят тук. Промените в полетата се случват в отговор на промените в другото поле, но това не е симетрична релация в смисъла на �↔�A↔B, а по-скоро �→�→�A→B→A.

3. Времева последователност и вълнови фронт:

   • В електромагнитната вълна, електрическото и магнитното поле се разпространяват като вълни. Вълните имат фазова разлика и посока на разпространение. Електрическото поле поражда магнитно поле и обратно, но тези процеси се случват в рамките на вълната.
   • Това показва взаимна индукция, но не и директна симетричност, защото влиянието на едното поле върху другото се разпространява във времето и пространството.

Заключение

Въпреки че електрическото и магнитното поле са взаимно зависими и пораждат едно друго, тази връзка не е симетрична в класическия логически смисъл на бинарни релации. Тя е по-скоро взаимна индукция, която е динамична и контекстуална, а не директна симетричност.

 

 

Разбирам. Моля за източници на български, които изследват от философска гледна точка връзката причина -следствие.

ChatGPT

 

Търсено в 3 сайта

Ако се интересувате от изследвания на български език по философската тема за причинно-следствената връзка, има няколко източника, които могат да ви бъдат полезни:

1. Уикипедия: Статията за причинността в българската версия на Уикипедия предлага основни философски концепции и исторически преглед на темата. Това е добро начало за разбиране на основите на причинно-следствените връзки от философска гледна точка.

2. "Thpanorama": Този сайт предоставя примери за причинно-следствени връзки и разглежда различни литературани примери, които илюстрират тези концепции. Това може да ви помогне да видите как причинността се проявява в литературните изследвания и да намерите конкретни примери и обяснения.

3. Литература и философия: Книги и статии по философия, като тези на Хосе Луис Мартинес Артеага и Д. Брент Санди, също разглеждат темата за причинността в контекста на различни философски и литературни теории. Те могат да предоставят по-задълбочен анализ и различни гледни точки върху причинно-следствените връзки.

Тези източници ще ви предоставят добър старт и ще ви помогнат да разгледате темата от различни ъгли. Ако имате нужда от конкретни книги или статии, библиотеките и университетските книжарници също могат да бъдат полезни ресурси за задълбочено изследване на причинността в философията.

 

 

Как при търсене чрез Гугъл да означа, че търся само статии в Thpanorama? Примерно Thpanorama: причина, причинност ?

ChatGPT

За да търсите само статии от определен сайт, като Thpanorama, в Google, можете да използвате командата "site:". Ето как да формулирате търсенето си:

plaintext

Копиране на код

site:thpanorama.com причина причинностte:thpanorama.com причина причинност

Това ще ограничи резултатите до страници от сайта Thpanorama.com, които съдържат думите "причина" и "причинност".

Ето и още няколко примера за подобни търсения:

1. Ако търсите конкретно за философия:

   plaintext

   Копиране на код

   site:thpanorama.com философия причина следствие

2. Ако търсите примери за причинно-следствени връзки:

   plaintext

   Копиране на код

   site:thpanorama.com примери за причинно-следствени връзки

Тези команди ще ви помогнат да намерите релевантни статии и материали само от сайта Thpanorama.com.

2/2

 

 

 

Благодаря. Метафората, че тайфунът може да е предизвикан от крилца на пеперуда- много далече е много популярна, съответства ли на аксиомите?

ChatGPT

Метафората за пеперудата, която може да предизвика тайфун чрез размахване на крилата си, известна като "ефектът на пеперудата," е популярна концепция, свързана с теорията на хаоса. Тя илюстрира как малки промени в началните условия на динамична система могат да доведат до значителни и непредсказуеми последствия. Нека разгледаме как тази метафора се съотнася с аксиомите на причинността, споменати по-горе:

Аксиоми на причинността

1. Аксиома 1: Причинност

   • Всяко събитие има причина.
   • В контекста на ефекта на пеперудата, малкото действие (размахване на крилата) може да бъде причината, която води до по-голямо събитие (тайфун). Тази аксиома е изпълнена, тъй като всяко събитие има своя причина.

2. Аксиома 2: Времева последователност

   • Причината предшества следствието.
   • В тази метафора, действието на пеперудата предхожда образуването на тайфуна. Това съответства на времевата последователност, където причината (размахването на крилата) се случва преди следствието (тайфуна).

3. Аксиома 3: Локалност

   • Причините и следствията са свързани в определено време и пространство.
   • Ефектът на пеперудата може да изглежда, че нарушава тази аксиома, тъй като малкото събитие (размахване на крилата) може да има последици далеч от мястото, където е станало. Но всъщност, локалността се запазва в контекста на междинните стъпки и процеси, които водят от пеперудата до тайфуна. Причинно-следствената верига все още се случва в локализирани пространства, макар и чрез много стъпки.

4. Аксиома 4: Повтаряемост

   • При еднакви начални условия, резултатът ще е еднакъв.
   • Теорията на хаоса предполага, че малки изменения в началните условия могат да доведат до значително различни резултати. В този смисъл, ефектът на пеперудата показва ограничението на тази аксиома в хаотичните системи, където малки различия могат да имат големи последици.

5. Аксиома 5: Директна причинност

   • Връзката между причина и следствие е директна.
   • Метафората за пеперудата предполага, че връзката между причина и следствие може да бъде непряка и многопластова, което нарушава директната причинност. Въпреки това, ако разгледаме всички междинни стъпки, можем да видим, че всяка от тях има своя директна причина и следствие.

Заключение

Метафората за пеперудата, която предизвиква тайфун, съответства на аксиомите на причинността до известна степен, но също така показва ограниченията на тези аксиоми в контекста на сложни и хаотични системи. В теорията на хаоса, причинно-следствените връзки са по-сложни и многопластови, което подчертава нуждата от разширяване и адаптиране на традиционните концепции за причинност.

ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

Помощ на АI за означаване със символи на следното съждение

"5. Резултатите са следствие от различни причини, които зависят една от друга

Откриваме случаи, в които резултат y (успешна координация на заплатите) зависи от стойността на много други променливи - v (гъстота на синдикатите), w (социалдемократично управление) и x (режим на социална политика) - чиито стойности са на свой ред взаимно зависими един от друг

Източник: Peter A. Hall. 2003. "Aligning Ontology and Methodology in Comparative Research" In J. Mahoney and D. Reuschemeyer, eds. Comparative Historical Analysis in the Social Sciences. New York, NY: Cambridge University Press. Pp.373-404"

За вътрешната функционална зависимост между причините:

A i =f i (A 1 ,A 2 ,…,A i−1 )за i=2,3,…,n

За зависимостта на следствието B от всички причини:

B=g(A 1 ,A 2 ,…,A n )

Редактирано Юни 22 от Втори след княза

[Втори след княза]

Продължава комуникацията с ChatGPT с въпроса: Кои методи се използват за намиране на връзка между причина и следствие?

ChatGPT

Намирането на връзка между причина и следствие е сложен процес, който може да включва различни методи в зависимост от контекста и областта на изследване. Ето някои от основните методи, използвани за идентифициране на причинно-следствени връзки:

1. Експериментален метод

• Контролирани експерименти: В научни изследвания и клинични изпитвания, контролирани експерименти позволяват изследователите да манипулират една или повече независими променливи и да наблюдават ефекта върху зависимите променливи. Чрез случайно разпределение на субекти в контролни и експериментални групи, се минимизират влиянията на външни фактори.
• Пример: В медицината, изпитвания с плацебо-контрол се използват за определяне на ефективността на нови лекарства.

2. Наблюдателен метод

• Кохортни изследвания: Изследват групи от хора (кохорти) през определен период, за да се идентифицират потенциални причинно-следствени връзки.
• Кейс-контрол изследвания: Сравняват група хора с определено заболяване или състояние (кейс група) с група хора без това състояние (контролна група), за да идентифицират възможни причинни фактори.
• Пример: В епидемиологията, тези методи се използват за изучаване на причините за болести.

3. Статистически методи

• Регресионен анализ: Използва се за изследване на връзката между една зависима и една или повече независими променливи.
• Причинно-инференциални модели: Модели като структурни уравнения и Байесови мрежи помагат за установяване на вероятностни причинно-следствени връзки.
• Пример: В икономиката, регресионен анализ може да се използва за изучаване на влиянието на образованието върху доходите.

4. Философски и логически методи

• Логически анализ: Използва философски методи за анализ на причинно-следствени твърдения и аргументи. Например, търси логическа консистентност и проверка на хипотези.
• Контрафактически анализ: Изследва какво би станало, ако причината не е присъствала или е била различна.
• Пример: В философията, контрафактическият анализ се използва за разглеждане на алтернативни сценарии и техните последствия.

5. Инструменти и методи за анализ на данни

• Инструментални променливи: Използват се за справяне с проблеми като обратна причинност или скрити променливи, които могат да изкривят резултатите.
• Тестване на хипотези: Статистически тестове като t-тестове и χ²-тестове се използват за определяне на значимостта на наблюдаваните връзки.
• Пример: В социологията и психологията, инструменталните променливи могат да помогнат за идентифициране на причинно-следствени връзки в сложни социални системи.

Заключение

Различните методи за намиране на връзка между причина и следствие имат своите предимства и ограничения. Изборът на метод зависи от специфичния контекст на изследването, наличните данни и изследователските въпроси. Важно е също така да се използват комбинации от методи за по-надеждни и точни резултати.

Тези методи са широко разглеждани в различни научни дисциплини и се прилагат според специфичните нужди и контексти на изследванията.

 

Кои са слабостите на статистическите методи при изследване на причинност?

ChatGPT

Статистическите методи са изключително полезни за изследване на причинно-следствени връзки, но те също имат своите слабости и ограничения. Ето някои от основните слабости на статистическите методи при изследване на причинност:

1. Объркващи променливи (Confounding Variables)

• Описание: Това са променливи, които влияят както на причината, така и на следствието, което може да доведе до погрешни заключения.
• Пример: Ако изследвате връзката между кафеената консумация и сърдечните заболявания, стресът може да бъде объркваща променлива, защото той може да увеличи както консумацията на кафе, така и риска от сърдечни заболявания (Thpanorama).

2. Обратна причинност (Reverse Causation)

• Описание: Това е когато се предполага, че X причинява Y, но всъщност Y причинява X.
• Пример: Изследвания, които показват връзка между физическа активност и здравословно състояние, могат да бъдат засегнати от обратна причинност, защото здравословното състояние може също да влияе на нивото на физическа активност (Thpanorama).

3. Селекционен пристраст (Selection Bias)

• Описание: Това се случва, когато извадката от данни не е представителна за популацията, което може да изкриви резултатите.
• Пример: В клинични изпитвания, ако участниците са избрани въз основа на определени критерии, резултатите може да не са приложими за по-широката популация (Thpanorama).

4. Непълни или неточни данни

• Описание: Данните могат да съдържат грешки или да са непълни, което води до неверни заключения.
• Пример: Самостоятелно съобщаваните данни за диета често са неточни, което може да изкриви резултатите от изследвания, свързани с храненето и здравето (Thpanorama).

5. Корелация срещу причинност

• Описание: Статистическите методи могат да установят корелация, но не винаги могат да докажат причинно-следствена връзка.
• Пример: Наличието на силна корелация между две променливи не означава, че едната причинява другата. Например, увеличаването на продажбите на сладолед и на случаите на удавяне през лятото са корелирани, но не са причинно свързани (Thpanorama).

6. Липса на експериментална контрола

• Описание: Статистическите анализи често не могат да контролират всички възможни променливи, както това се прави в експериментални условия.
• Пример: При наблюдателни изследвания, не може да се контролира напълно влиянието на всички потенциални фактори, което може да доведе до неясни причинно-следствени връзки (Thpanorama).

7. Пристрастие на наблюдателя

• Описание: Изследователите могат несъзнателно да влияят на резултатите чрез своите очаквания или предположения.
• Пример: Ако изследователите очакват определен резултат, те могат несъзнателно да интерпретират данните по начин, който подкрепя техните хипотези (Thpanorama).

Заключение

Статистическите методи са мощен инструмент за изследване на причинно-следствени връзки, но изследователите трябва да са наясно с техните ограничения и да използват допълнителни методи и подходи, за да потвърдят своите открития. Комбинирането на статистически анализ с експериментални и наблюдателни методи, както и с теоретичен и логически анализ, може да помогне за получаване на по-надеждни и точни резултати.

 

 

[Втори след княза]

Към предхождащите следствието събития АІ добавя и повод, спусък/тригер, катализатор. 

• Повод:

  • Описание: Поводът е конкретен инцидент или събитие, което води до непосредственото начало на по-голямо събитие. Той е катализатор, който активира вече съществуващи напрежения.
  • Пример: Убийството на Франц Фердинанд е поводът за началото на Първата световна война, тъй като това събитие предизвиква незабавна реакция и веригата от събития, довели до войната.

• Спусък:

  • Описание: Спусъкът е конкретното действие или събитие, което пряко води до началото на дадено събитие. Той е непосредственият фактор, който задейства събитието.
  • Пример: Ултиматумът на Австро-Унгария към Сърбия след убийството на Франц Фердинанд може да се разглежда като спусък, който формално стартира конфликта.
•  

  Kатализатор

  Катализатор има различни значения в зависимост от контекста, в който се използва. В най-общия смисъл, катализаторът е нещо, което ускорява или предизвиква промяна. Нека разгледаме определението в различни области:

  1. Химия:

     • Описание: В химията катализаторът е вещество, което ускорява химическа реакция, без да се изразходва или променя трайно в процеса. Катализаторите намаляват енергията на активация, необходима за реакцията, което позволява тя да протича по-бързо или при по-ниска температура.
     • Пример: Платината е катализатор в автомобилните катализатори, които намаляват вредните емисии.
     • Източник: Encyclopaedia Britannica.

  2. Фигуративен смисъл:

     • Описание: В социалния и икономически контекст катализаторът е лице, събитие или фактор, който стимулира значителни промени или действия. Той е първоначалният стимул, който задейства или ускорява процеси и събития.
     • Пример: Убийството на Франц Фердинанд е катализаторът за Първата световна война, като предизвиква реакция на събития, които вече са били подготвени от дългосрочни напрежения.
     • Източник: Merriam-Webster.

  хххххххххххххххх

  Тези определения са философски важни, но фината им нюансировка ги прави по- скоро обект на спорове, отколкото помощник в изследването. Мисля, че за историците е с малко значение дали Сараевското убийство ще бъде наречено непосредствена причина, повод, спусък или катализатор. В този смисъл философската постановка и дирене е смислено, но само за философията, в случая философията на историческото изследване. Изглежда, както в "Дядо вади ряпа" можем да наименоваме силите и накрая мишата сила да е прелялата капка, надпраговия скок от причини, а може да е спусъкът, преди да замирише на барут или повода, а може и да е ускорил събитията катализатор. 
  Тук възниква контролният въпрос "И к`во от това?" и следва дълга пауза за размисъл. 

  ПП. Хрумва ми идеята, че точното наименование е важно за инженера, който ще превърне това в оръжие. Примерно "спусъкът" Гаврило Принцип да бъде използван под формата на стрелба срещу протестиращи и така да се постигне търсеното следствие Гражданска война.

Редактирано Юни 22 от Втори след княза

[Втори след княза]

On 22.06.2024 г. at 22:07, Втори след княза said:

ПП. Хрумва ми идеята, че точното наименование е важно за инженера, който ще превърне това в оръжие. Примерно "спусъкът" Гаврило Принцип да бъде използван под формата на стрелба срещу протестиращи и така да се постигне търсеното следствие Гражданска война.

Този "инженер" освен спусък, трябва да предвиди и зареждане. Това е термин от книгата на Дениъл Канеман, препоръчана любезно от scaner. Ето какво имам предвид:

Зареждането се състои в това, че за да бъде контролирано, преди да възникне социалното явление, субектът/субектите бива "зареден" с информация, която той може да осъзнава или не, но тя влияе на оценката за появяващите се събития, като най- често те биват свързани със зареждащата информация, а не с действителните взаимовръзки.

Ако човек бъде зареден с чувство за щастие, успех, понятност, то предстояща ситуация се възприема като по- лека и достъпна за разрешаване. Надъхване, така да се каже. Така на практика, когато деятелят е причина, субект, то следствието, е по- вероятно да бъде в контекста на зареденото.

[Втори след княза]

С причините и условията за социалните явления опираме до въпроса за човека като причина. Неговият ум поражда своеволни и независещи от физическите очаквания въздействия. Човекът е причината за замърсяването, обезлесяването, екологичните катастрофи. 

Отговорът е в особено популярното словосъчетание "Човешката дейност е причина за изменение на климата" Промяната настъпва от човешката дейност. Умът с цяла поредица от процеси плюс езика и комуникацията довеждат до физическото въздействие върху средата и предизвикват промяната. Дори не е необходимо да има човек и ум. Динозаврите също са променяли света и са били причина за екологични промени. Те са имали потребност да се хранят, така че са намалявали някои растителни видове или са ставали причина за отмирането им.

Така най- общо животът става причина за промени. Към другите "велики" сили трябва да прибавим и "вис виталис", метафорично разбира се. Най- изпъкваща особеност на живота като причина е, че е насочен към самоподдържане. Животът променя нещата така, че да го подкрепят. Не е нужно да знаят целта. Една медуза не знае, че като се храни ще живее. Тя обаче го прави, предизвиква следствия. ... с което живите организми и особено разумът на човека  поставят под въпрос аксиома 5.

[Втори след княза]

On 20.06.2024 г. at 12:10, Втори след княза said:

Причината и следствието са сходни по отношение на основно предаваната енергия/маса, или подредба/структура/информация.. 

Коментар към аксиома 4.

При живите организми причинно- следствените връзки са усложнени. Докато хищникът захапе жертвата, което е следствието има много условности.

Първо се появява някаква промяна в сетивата. Дали ще е сигнал пред обонянието за жертва или за вътрешна потребност от храна, но първо е сигналът. Следва възприятието, сравняването на противоположните стимули, решението, до предаването на сигнал към ефекторите и движение. Започваме с информация, а завършваме с физическо движение. Това противоречи на аксиомата. За да няма противоречие, разглеждаме процесът в електрическа или биоелектрическа, накратко- нервна система. Появява се сигнал, възбуждащ сетивата. Сигналът бива обработен и в крайна сметка стига до мускулите. Те го преобразуват от нервен сигнал в механично движение.

Така не отричаме, че "Причината и следствието са сходни по отношение на основно предаваната енергия/маса, или подредба/структура/информация", но допускаме преобразуване на енергия, което следва да добавим. Относно самият преобразувател, представен като блок- схема, входът/причината е един вид енергия, а изходът/следствието друг. Можем да изменим аксиомата на "Причината и следствието могат да са сходни по отношение на основно предаваната енергия/маса, или подредба/структура/информация, но може и енергията да се преобразува от самия процес". Това обаче подлежи на обсъждане.