Учени откриха косвено, но сериозно доказателство за живот на Венера!

[SAlexandrov]

Учени откриха косвено, но сериозно доказателство за живот на Венера!

Ултравиолетова снимка на Венера, заснета от американската мисия "Пайъниър Винъс 1" на 26-ти февруари 1979-та година. Photo credits : NASA

14 септември 2020 г. 18:10 ч.

Светослав Александров. Международен екип от учени, работещи в Масачузетския технологичен институт (САЩ), университета на Кардиф и Манчестърския университет (Великобритания), откри сериозно, макар и все още само косвено доказателство за наличието на живот на Венера. 

Резултатите от проучването бяха публикувани днес, на 14-ти септември, в научното списание Nature Astronomy. 

Откакто човечеството изучава Слънчевата система посредством космически апарати, Венера се счита за една от най-негостоприемните планети. Според измерванията, направени от съветската космическа мисия "Венера 7" на повърхността през 1970 г., температурите достигат 475 °C, а атмосферното налягане - между 75 и 100 атмосфери. Но това е само първоначалното впечатление. Високо в атмосферата съществува слой, който се нарича "умерена зона" - там температурите и налягането са сходни с тези на Земята. В продължение на десетилетия учени са изказвали предположения, че там може да виреят микроскопични организми. 

Днес за пръв път разполагаме със сведения, че такъв живот може би наистина съществува във венерианската атмосфера. 

Посредством телескопа "Джеймс Кларк Максуел" (JCMT), разположен на Хавайските острови, и радиотелескопичната мрежа ALMA в Чили, изследователите откриха в умерената атмосферна зона на Венера веществото фосфин . Химичната формула на фосфина е PH₃ и веществото е безцветно, запалимо и токсично. Но не това е интересното, а фактът, че на Земята то може да се получи или посредством метаболизма на живеещи в анаеробна среда микроби, или в лабораторни условия - при това много трудно. Не е известно да съществува начин, по който вещетвото може да се синтезира по естествен небиологичен път на скалиста планета - т.е. от типа на Меркурий, Венера, Земята или Марс. Понякога то може да бъде образувано дълбоко в недрата на гигантските газови планети като Юпитер и Сатурн. Но не и на скалист тип свят.

Фосфин в атмосферата на Венера - илюстрация. Image credit : Image via ESO/ M. Kornmesser/ L. Calçada/ NASA/ JPL-Caltech/ Royal Astronomical Society/ Attribution: CC BY 4.0.

Ето защо изследователите от Масачузетския технологичен институт на САЩ са публикували в недалечното минало академични статии (например тази - справка на този линк), в които са твърдели, че ако фосфинът бъде открит на някоя скалиста планета, това ще е сигурно доказателство за наличието на живот.

Разбира се, учените направиха всичко по силите си, за да се убедят, че веществото в атмосферата на Венера не може да се получи по никакъв небиологичен начин. Те разгледаха множество механизми, включващи слънчева светлина, изхвърлени от повърхността минерали, вулкани и гръмотевици. Нито един от тези небиологични механизми не е в състояние да обясни как се е получило това количество фосфин, установено от телескопите. По небиологичен път може да се синтезира само една десета хилядна от измереното във венерианската атмосфера. 

Следователно нещо трябва да е направило фосфина - и логичното обяснение е микробен живот.

Единствената друга възможност е да съществува някакъв фундаментално непознат химичен процес. Но ако този факт е верен и все пак на Венера няма живот, тогава цялостното ни разбиране за планетите е сбъркано или непълно, следователно ще трябва сериозно да преразгледаме познанията си за тях. 

Ако обаче се окаже, че учените наистина са открили микроорганизми на най-близката до Земята планета, това означава, че животът е много по-широко разпространен във Вселената, отколкото сме предполагали до този момент. 

Източник: MIT

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3566-2020-evidence-life-venus

[SAlexandrov]

Шефът на Роскосмос Дмитрий Рогозин: Венера е руска планета

15 септември 2020 г. 19:00 ч. След като съвместен научен екип от САЩ и Великобритания оповести за откритието на веществото фосфин във венерианската атмосфера, което евентуално може да е показател за наличието на живот, шефът на Роскосмос Дмитрий Рогозин оповести Венера за руска планета. 

"Нашата държава е първата и единствената, кацнала успешно на Венера", каза той. "Руските космически апарати събраха информация за планетата - ад е там долу".

Рогозин обаче греши - руснаците не са единствените, кацали на Венера. САЩ също имат успешно кацане в рамките на проекта Пайъниър Винъс - вижте статията на КОСМОС БГ.

Роскосмос също така оповести планове, освен съвместната руско-американска мисия "Венера-Д", да изпрати до Венера още един апарат, основно руски и "без широко международно сътрудничество".

На страницата на космическата агенция днес бе публикувана и статия, озаглавена "Доказателството за наличието на живот на Венера може да се получи само чрез контактно изследване на планетата". Публикацията напомня, че на снимките на съветските мисии се виждат обекти, които менят своето местоположение и имат потенциал да са живи. "Доколко догадките на учените са верни, предстои все още да узнаем", се съобщава в публикацията. 

Разбира се, оспорването на американо-британското откритие за фосфина, и напомнянето на старите твърдения за "гущери" и "скорпиони" на Венера (които са много по-спорни, както съм оповестявал на КОСМОС БГ) е типично държане в стил "гроздето е кисело". Да, най-големият принос на космическата междупланетна програма на СССР е именно кацането на Венера, но това се е случило за последен път преди 35 години. Наивно е да се счита, че никой друг няма да прави открития. 

Източник: The Moscow Times 

На илюстрацията: главната атмосферна сонда на "Пайъниър Винъс 2" разгръща парашута си. Това е единственото американско кацане на Венера. Credit : NASA

https://cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3567-2020-venus-russian-planet

 

Накратко: Добре, нужно ли е Рогозин отново да проявява държание в стил "гроздето е кисело"? Да - огромният успех на съветската междупланетна програма са кацанията на Венера. Но последното такова е осъществено преди 35 години, а следващата руска мисия до планетата продължава да е в бъдеще несвършено време.Никой не е обещал, че Венера ще е завинаги руска планета. Нито е гарантирал, че САЩ и Великобритания не могат да правят открития - като това за фосфина, оповестено вчера. Времената са различни. Прочие, мисиите на САЩ, дори и да не кацат на Венера, продължават да прелитат край планетата - за последен път това се случи тази година, сондата "Паркър". Къде са руските мисии?Все едно да очакваме, че както Щатите са кацали на лунната повърхност през 60-те и 70-те години, Луната е американска и едва ли не китайците (които единствени имат работещ апарат там днес) не могат да правят открития.Цялото това фукане, че съветският съюз някога е кацал на Венера, че сега правят самостоятелна мисия (която кой знае кога ще излети) и че откритието на Щатите няма стойност изразява безпомощност и завист.

[SAlexandrov]

Днес, благодарение на сътрудничеството ми със Sofia Tech Park и Clubhouse беше излъчено първото он-лайн предаване за космос! Темата: има ли живот на Венера? Доколко откритието за фосфина е достоверно?

Приятно гледане!

Сериозна наука на достъпен език.

 

[SAlexandrov]

Американската космическа мисия Паркър също ще посети Венера, за да изучава фосфина

20 септември 2020 г. 10:50 ч. Съгласно информация, публикувана от авторитетния космически журналист Джонатан О'Калагън в Туитър, мисията на НАСА "Паркър" също ще посети Венера на 20-ти февруари 2021 г. и ще използва случая да търси фосфин в атмосферата на планетата. 

Напомням на читателите, че първата роботизирана експедиция, която ще се сближи с Венера след откритието на фосфина, е японско-европейската "БепиКоломбо" - това ще стане през следващия месец.

"Паркър" е мисия, която има за цел да изучава Слънцето от близко разстояние, като снижаването на перихелия се осъществява посредством множество облитания на Венера.  Автоматичната междупланетна станция вече прелетя край планетата три пъти - през октомври 2018 г., през декември 2019 г. и през юли тази година. Сега обаче тези посещения стават много по-интересни. 

На илюстрацията: космическата сонда "Паркър" доближава Слънцето. Image credit : JHUAPL

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3572-2020-parker-solar-probe-to-study-venus 

[Tahev loren]

On 14.09.2020 г. at 18:25, SAlexandrov said:

Учени откриха косвено, но сериозно доказателство за живот на Венера!

Ултравиолетова снимка на Венера, заснета от американската мисия "Пайъниър Винъс 1" на 26-ти февруари 1979-та година. Photo credits : NASA

14 септември 2020 г. 18:10 ч.

Светослав Александров. Международен екип от учени, работещи в Масачузетския технологичен институт (САЩ), университета на Кардиф и Манчестърския университет (Великобритания), откри сериозно, макар и все още само косвено доказателство за наличието на живот на Венера. 

Резултатите от проучването бяха публикувани днес, на 14-ти септември, в научното списание Nature Astronomy. 

Откакто човечеството изучава Слънчевата система посредством космически апарати, Венера се счита за една от най-негостоприемните планети. Според измерванията, направени от съветската космическа мисия "Венера 7" на повърхността през 1970 г., температурите достигат 475 °C, а атмосферното налягане - между 75 и 100 атмосфери. Но това е само първоначалното впечатление. Високо в атмосферата съществува слой, който се нарича "умерена зона" - там температурите и налягането са сходни с тези на Земята. В продължение на десетилетия учени са изказвали предположения, че там може да виреят микроскопични организми. 

Днес за пръв път разполагаме със сведения, че такъв живот може би наистина съществува във венерианската атмосфера. 

Посредством телескопа "Джеймс Кларк Максуел" (JCMT), разположен на Хавайските острови, и радиотелескопичната мрежа ALMA в Чили, изследователите откриха в умерената атмосферна зона на Венера веществото фосфин . Химичната формула на фосфина е PH₃ и веществото е безцветно, запалимо и токсично. Но не това е интересното, а фактът, че на Земята то може да се получи или посредством метаболизма на живеещи в анаеробна среда микроби, или в лабораторни условия - при това много трудно. Не е известно да съществува начин, по който вещетвото може да се синтезира по естествен небиологичен път на скалиста планета - т.е. от типа на Меркурий, Венера, Земята или Марс. Понякога то може да бъде образувано дълбоко в недрата на гигантските газови планети като Юпитер и Сатурн. Но не и на скалист тип свят.

Фосфин в атмосферата на Венера - илюстрация. Image credit : Image via ESO/ M. Kornmesser/ L. Calçada/ NASA/ JPL-Caltech/ Royal Astronomical Society/ Attribution: CC BY 4.0.

Ето защо изследователите от Масачузетския технологичен институт на САЩ са публикували в недалечното минало академични статии (например тази - справка на този линк), в които са твърдели, че ако фосфинът бъде открит на някоя скалиста планета, това ще е сигурно доказателство за наличието на живот.

Разбира се, учените направиха всичко по силите си, за да се убедят, че веществото в атмосферата на Венера не може да се получи по никакъв небиологичен начин. Те разгледаха множество механизми, включващи слънчева светлина, изхвърлени от повърхността минерали, вулкани и гръмотевици. Нито един от тези небиологични механизми не е в състояние да обясни как се е получило това количество фосфин, установено от телескопите. По небиологичен път може да се синтезира само една десета хилядна от измереното във венерианската атмосфера. 

Следователно нещо трябва да е направило фосфина - и логичното обяснение е микробен живот.

Единствената друга възможност е да съществува някакъв фундаментално непознат химичен процес. Но ако този факт е верен и все пак на Венера няма живот, тогава цялостното ни разбиране за планетите е сбъркано или непълно, следователно ще трябва сериозно да преразгледаме познанията си за тях. 

Ако обаче се окаже, че учените наистина са открили микроорганизми на най-близката до Земята планета, това означава, че животът е много по-широко разпространен във Вселената, отколкото сме предполагали до този момент. 

Източник: MIT

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3566-2020-evidence-life-venus

Фосфинът може да се образува и от не жива материя. Какво доказателство за живот на венера може да бъде.

[SAlexandrov]

Преди 14 часа, Tahev loren said:

Фосфинът може да се образува и от не жива материя. Какво доказателство за живот на венера може да бъде.

Само на планети тип газови гиганти, не и на скалисти планети. 

[Малоум 2]

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Predi-42-godini-NASA-zasicha-namek-za-zhivot-na-Venera-no-ne-go-osazn_157437.html

Преди 42 години НАСА засича намек за живот на Венера, но не го осъзнава

Илюстрация на НАСА показва сондите Pioneer 13, спускащи се към облаците на Венера. Кредит: NASA

Ако съществува живот на Венера, тогава НАСА може да го е открила за първи път през 1978 година. Но откритието, направено преди 42 години, остана незабелязано.

На 14 септември 2020 г. екип учени направи сензационно изявление в списанието Nature Astronomy - с помощта на телескопи те откриват фосфин в атмосферата на планетата, токсичен газ, за който се смята, че е възможен признак на извънземния микробен живот.

Това откритие накара хората за известно време да отклонят фокуса на вниманието си от Марс и търсенето на живот на него, както и на луните на Юпитер и Сатурн, където животът също е възможен.

Венера е гореща и токсична планета. Затова дълго време се смяташе за твърде негостоприемна, за да може нещо да оцелее на нея.

Но наскоро, ровейки се в архивни данни на НАСА, биохимикът Ракеш Могул (Rakesh Mogul) от Калифорнийския политехнически университет в Помона и колегите му откриват, че фосфинът е открит на Венера от сондата Pioneer 13 още през декември 1978 г.

„Когато статията [в Nature Astronomy] излезе, веднага се сетих за старите масспектрометри“, разказва пред Live Science Могул. "Веднага започнахме да търсим фосфорни съединения в старите данни".

Илюстрацията показва как може да е изглеждала голямата сонда на Pioneer 13, която е носела LNMS, докато се е спускала през облаците на Венера. Кредит: NASA

Данните през 1978 г. са получени с помощта на Неутрален масспектрометър на голямата сонда (LNMS - Large Probe Neutral Mass Spectrometer), един от няколкото инструмента, които са се потопили в атмосферата на Венера като част от мисията Pioneer 13. Голямата сонда, окачена от парашут, събира данни и ги изпраща обратно на Земята, докато се спуска към своята неминуема смърт на повърхността на горещшата планета. (Три по-малки сонди също падат от Pioneer 13 без парашути.). Спускайки се с парашут, сондата събира взема проби от атмосферата и ги анализира чрез масова спектрометрия, стандартна лабораторна техника, използвана за идентифициране на неизвестни химични вещаства. Когато учените за първи път описват резултатите от LNMS през 70-те години на миналия век, те не обръщат внимание на съединения на фосфорна основа като фосфин. Тогава изследователите се фокусират върху други химични вещества. 

Екипът на Могул преразглежда тези данни и открива признаци на фосфин. Учените открива и доказателства за фосфорни атоми в атмосферата на Венера.

LNMS не е проектиран да търси фосфиноподобни съединения и е било трудно за него да различава газа от други молекули с подобни маси. Но сега учените са открили информация за присъствието в атмосферата на съседна планета на определена молекула, която има същата маса като фосфина, и в количества, които съответстват на нивата, описани в статията Nature Astronomy.

Откритието, публикувано в базата данни arXiv на 22 септември и все още не е рецензирано. То не казва на изследователите много повече от съобщеното в Nature Astronomy - въпреки че прави присъствието на фосфин (съставен от фосфорен атом и три водорода) още по-сигурни. 

Справка: Is Phosphine in the Mass Spectra from Venus’ Clouds?
Rakesh Mogul, Sanjay S. Limaye, M. J. Way, Jaime A. Cordova,  Nature, Matters Arising, 9/22/2020, arXiv

Източник: Did NASA detect a hint of life on Venus in 1978 and not realize it?, Live Science 

...

[Малоум 2]

А на нас от отдавна ни е известно, че има живот, значи!... Венера не ни е безразлична!

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=261&WorkID=9543&Level=2

Така започна

Един диплодок се опита да отхапе върха на папратовото дърво. Тя му изсъска злобно. Животното страхливо подви триметровата си опашка и се скри в блатото. Мъжете, насядали около огъня, угоднически се разкискаха. Тя продължи да разделя храната. Двама се скараха за една мръвка и с писък се уловиха за косите. Със злобно ръмжене Тя изпрати към тях един кокал, който изби два зъба на третия рефериращ мъж. Всички заскимтяха и се отдръпнаха по-назад от огъня.

Тя довърши разпределянето на храната, наяде се първа, а след това даде знак да й дадат вода. Мъжете се нахвърлиха върху останалите неоглозгани кости. Когато всички бяха сити и с кротко мъркане се триеха около краката й, Тя проговори:

— Утре ще ми дойдат на гости приятелки. Госпожа Зулу от северните блата, госпожа Пампа от склоновете и госпожа Камалама от пещерите заедно с трите си дъщери. Всичките са добри войници и силни жени. Ще ги по срещнете любезно. Може да си изберат някого от вас. Ще се държите добре, без много лигавене. Ясно ли е? А сега — на работа!

Тя се облегна назад върху мекия мъх, по който притичваха дребни гущери, и мъжете й скочиха, за да почистят полянката. Любимецът й застана до нея и започна да чисти зъбите й с рибя кост.

Наблизо в папратовата джунгла се зачу вой, трясък, блесна гръм. Мъжете се свиха в едно скимтящо и пискащо кълбо. Тя ги погледна презрително:

— Какво? Страх? Глупави животни! Сигурно пак са се сборили перейазаврите. После от тях ще има месо!

Мъжете се отпуснаха и се готвеха да се усмихнат, когато сред гъсталака се чу сух шум от чупене на съчки, който непрекъснато приближаваше. Тя вдигна високо ръка:

— Копието!

Любимецът й подаде копието, а след това заедно с останалите се скри зад масивния й гръб.

Стъпките наближаваха. Тя се изправи. Мощната й фигура, осветявана от неверните пламъци на огъня, очертаваше богатите си форми на фона на зелената папратова джунгла. Зад нея тихо скимтяха мъжете й.

Храстите се разтвориха и в светлината на поляната се появи един мъж, облечен в лъскави дрехи, с прозрачен шлем на главата.

— Жена! — извика той удивено, но неговият вик й се стори като грухтене на птеродактил.

— Ела! — изрева Тя. — Поклони се!

Той, естествено, не разбра, но се приближи от любопитство.

Тя захвърли копието. Мъж някакъв!

— От коя госпожа си избягал? Казвай!

 Той пак не разбра, но й се усмихна:

— Жена! Това е хубаво. Първа среща... Кажи, жено, коя си ти?

Тя пристъпи към него, улови го за дрехите и го разтърси:

— Недей грухтя! Не се дръж като малолетен! — тази дума съвсем скоро се бе появила в речника й: — Казвай на коя госпожа да те върна!

Той отблъсна ръката й:

— Внимавай, жено! Не ми повреждай скафандъра, защото вашата атмосфера...

Тя изрева и се нахвърли стръвно върху него. Положението беше критично. Дошъл тук, за да търси контакт с чужд живот, за да сее култура, той не можеше да започне първия си ден с убийство. Затова прибягна към изпитаното някога в тъмното минало средство на земните жители. Два звънки шамара разкъсаха девствената тишина на джунглата....

Тя се улови с двете ръце за бузите и го загледа с разширени зеници.

— Мъж!... Истински мъж!... Бог!... Господарю!.

С плавни стъпки тя се приближи до него, прегърна го нежно, притисна глава до непромокаемите му гърди... — Мъж! Господарю! Ела...

Тя го поведе навътре в папратовия гъсталак. Зад нея тихо се чуваше хрипливият смях на нейните мъже... Така земните жители започнаха да цивилизоват Венера.

...

[SAlexandrov]

Американска мисия може да е открила следи от живот на Венера още през 1978 година

На илюстрацията: главната атмосферна сонда на "Пайъниър Винъс 2" разгръща парашута си през 1978 година. Credit : NASA

8 октомври 2020 г. 18:00 ч.

Светослав Александров. На 14-ти септември екип от американски и британски изследователи изненадаха обществеността, след като оповестиха, че атмосферата на Венера съдържа вещество на име фосфин. Тъй като на скалисти планети (т.е. от типа на Земята, Венера, Марс и Меркурий) се счита, че фосфинът може да възникне само посредством метаболитните процеси на живи организми, веществото се приема от някои изследователи като категоричен признак за наличието на живот. 

И докато изследователите умуват по въпроса "Има ли наистина живот на Венера или не?", през последните дни се появи нова информация, че е възможно американската мисия "Пайъниър Винъс" да е открила следи от фосфин, а вероятно и от живот, още през 1978 година. 

Научната статия по темата е подадена за печат от международен екип с водещ автор Ракеш Могул към сп. Nature на 22-ри септември. Към настоящия момент тя все още не е преминала през процеса на рецензиране, но може да бъде прочетена на страниците на научната база данни arXiv. 

Тук е важно да се отбележи, че откритието за фосфина, което бе оповестено през септември, не бе направено посредством космическа мисия, а чрез наземни наблюдения. Най-ранната възможност находката да бъде потвърдена и от космически апарат ще е на 15-ти октомври, когато мисията на Япония и Европейската космическа агенция (ЕКА) "БепиКоломбо" ще прелети край планетата. По-нататък, в началото на 2021 г., американската роботизирана експедиция "Паркър" също ще направи облитане на Венера, а през 2023 г. частна мисия на американската компания Рокет Лаб ще се опита да спусне сонда във венерианската атмосфера.

Междувременно някои изследователи решиха да обърнат внимание на спектри от стари мисии, за да разберат дали нещо не е било пропуснато по време на първоначалния им анализ. В полезрението попаднаха данните от мисията "Пайъниър Винъс". Това е сравнително забравена мисия, за която космическите ентусиасти рядко се сещат. През 1978 г. тя провежда първото кацане на САЩ на Венера (да, американците също имат кацане на Венера, не само СССР!). Повече информация за експедицията можете да прочетете на статията "Забравените мисии: Пайъниър Винъс и първото американско кацане на Венера" на страниците на КОСМОС БГ.

Когато обаче "Пайъниър Винъс" изучава венерианските условия, учените се фокусират най-вече върху изследването на въглеродния диоксид, серния диоксид и аргона - все газове, за които със сигурност знаем, че присъстват в атмосферата. Мисълта там да има фосфин е била тотално неизвестна, затова Могул и екипът му предположиха, че е възможно някогашните изследователи да са пренебрегнали вероятността спектрометрите да са открили и някакви други вещества, в това число и фосфин.

Следвайки логиката на предположението, екипът преразгледа спектрите. "Ние успяхме да извлечем още данни от литературата преди 40 години", съобщи Могул за статия на страниците на Сайънтифик Американ. "И мислим, че успяхме да открием интересни неща. Вярваме, че сведенията от мисията показват наличието на фосфин".

Изследователят е категоричен, че някогашните изследователи "са били заинтересувани от общите свойства на атмосферата и как тя се променя с изкачването или слизането нагоре и надолу". Но спектрометърът LNMS е бил много чувствителен и е възможно да е открил и нещо повече. "Тогава хората са отхвърлили възможността за съществуването на други молекули, защото са сметнали, че няма начин това да е така". Трябвало е съвременните изследователи да пуснат "бомбата" с фосфина на 14-ти септември, за да бъде обърнато внимание. Тук е важно да имаме предвид, че тълкуването на спектри е сложна работа - и ако не извършваш целево търсене на конкретно вещество, много е лесно да пропуснеш откритието под носа си.

Трдността при тълкуването на спектри идва най-вече от факта, че множество вещества имат сходна молекулна маса и е сложно да се определи кое какво е. Но Могул е категоричен, че данните от LNMS свидетелстват за съществуването на молекула във венерианската атмосфера, която има същата маса като фосфина.

Нещо повече - новият анализ на спектрите от "Пайъниър Винъс" свидетелства за наличието и на други вещества, които не би следвало да са в облаците на Венера - например хлор, кислород и водороден прекис.

Всичко това е показател, че вероятно на планетата протичат неизвестни процеси. Може би те са изцяло геологични, но също така е възможно да са даже биологични! 

Едно е ясно - за да се потвърди със сигурност дали на Венера има живот или не, или става въпрос за непознат към момента геологичен процес, нужно е към планетата да бъдат изпратени модерни мисии с чувствителни инструменти.

Тъй че ще почакаме още известно време. 

Източник: Arxiv.org

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3592-2020-pioneer-venus-life

[SAlexandrov]

Японско-европейската мисия БепиКоломбо е в готовност за посещение на Венера на 15-ти октомври

Тази снимка на Земята бе заснета от "БепиКоломбо" на 10-ти април тази година, когато автоматичната междупланетна станция се намираше на 18 600 километра от нашата планета. Photo credit : ESA/BepiColombo/MTM

 

13 октомври 2020 г. 16:20 ч.

Светослав Александров. Ако всичко мине по план, на 15-ти октомври в 06:58 ч. българско време мисията на Европейската космическа агенция (ЕКА) и Япония "БепиКоломбо" ще прелети край Венера на разстояние 10 720 километра. 

За разлика от други облитания на планетата от предишни автоматични междупланетни станции, този път обществеността ще следи събитието с особен интерес. Напомням на читателите, че на 14-ти септември изследователи от САЩ и Великобритания оповестиха, че в атмосферата на Венера има фосфин - вещество, което може да е показател за наличието на живот. 

Това откритие обаче бе направено посредством наземни телескопи. Сега за пръв път предстои да бъде потвърдено от космическа мисия. 

Тъй като "БепиКоломбо", както споменах в началото на публикацията, ще се озове на 10 720 километра от Венера, това може да се окаже твърде далечно разстояние, за да е възможно фосфинът да бъде идентифициран от чувствителните прибори на борда. Въпреки всичко учените ще се опитат да направят всичко по силите си. 

Ако този опит не се увенчае с успех, следваща възможност ще се открие на 26-ти декември, когато европейско-американската мисия "Солар Орбитър" на свой ред ще доближи Венера. По-нататъшен шанс ще се появи на 20-ти февруари 2021 г., когато мисията на САЩ "Паркър" ще прелети край планетата. На 8-ми август същата година "Солар Орбитър" отново ще направи посещение, а два дни по-късно то ще бъде последвано и от ново облитане на "БепиКоломбо".

Освен фосфина, мисиите ще изучават съдържанието на серния диоксид във венерианската атмосфера. Тъй като този газ се разрушава лесно от ултравиолетовите слънчеви лъчи, ако бъде открит в големи количества, той ще е признак за съвременна вулканична активност на Венера. 

Предстоят ни вълнуващи времена по отношение на изследванията на най-близката до Земята планета. 

За повече информация: ЕКА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3599-2020-bepicolombo-ready-venus-flyby

[SAlexandrov]

Има ли фосфин на Венера? Повторен анализ на данните хвърля сянка на съмнение.

26 октомври 2020 г. 17:55 ч. През септември научен екип от САЩ и Великобритания оповести, че в атмосферата на Венера има газ - фосфин, който би могъл да е показател за наличието на живот.

Откритието бе голямо - и понеже всяко голямо твърдение изисква големи доказателства (ако трябва да цитираме Карл Сейгън), научният екип помоли останалите си колеги в цял свят да извършат независима проверка на сведенията. Няколко седмици по-късно се появиха нови статии, които поставят под съмнение доколко наличието на фосфин е реално. 

Както съобщава ученият Фил Плейт, получените спектрални данни притежават шум, който може да заблуди изследователите. Един екип от астрономи твърди, че точно това се е случило - и дори откриват други характеристики на спектъра, които се оказват шум.

Всичко това не означава все още, че откритието за фосфина не е реално, но сега притежаваме известни доказателства да се усъмним в него. Едно е ясно - ще са нужни още много телескопични наблюдения, както и модерни мисии до Венера, за да разкрием загадката за фосфина и надяваме се да намерим отговор на въпроса : "има ли живот във венерианската атмосфера или не?". 

Уви, Венера бе твърде пренебрегвана през последните десетилетия. Време е това да се промени! 

Ултравиолетова снимка на Венера, заснета от американската мисия "Пайъниър Винъс 1" на 26-ти февруари 1979-та година. Photo credits : NAS

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3619-2020-phosphine-doubts

[SAlexandrov]

И все пак в атмосферата на Венера вероятно има фосфин. А живот?

Ултравиолетова снимка на Венера, заснета от американската мисия "Пайъниър Винъс 1" на 26-ти февруари 1979-та година. Photo credits : NASA

19 ноември 2020 г. 18:45 ч.

Светослав Александров. През месец септември международен екип от учени оповести вълнуващо откритие - в атмосферата на Венера, при това на тази височина, където температурите и атмосферното налягане са сходни с тези на Земята, има газ фосфин, който се счита за показател за наличието на живи организми. Откритието незабавно бе посрещнато със сериозен скептицизъм, който доведе до публикуването на няколко последващи анализа, подлагащи под съмнение съществуването на фосфина. Изследователите решиха да извършат повторен преглед на получените данни и така стигнаха до извода, че на Венера фосфин все пак има, макар и да е в по-малко количество от първоначално предполаганото. 

Напомням на читателите, че да направи своето откритие, научният екип е използвал сведения от обсерваторията ALMA и телескопа JCMT. Основната критика бе насочена именно към ALMA - т.е. че в публикуваната база данни има грешка, която може да е повлияла на изводите. Ръководството на ALMA качи коригираните данни на 16-ти ноември, а главната изследователка и водещ автор на проучването за фосфина Джейн Грийвс организира нов повторен анализ. "Трудихме се като откачени", сподели тя на дискусионен форум за Венера към НАСА на 17-ти ноември.

Според Грийвс и нейните колеги коригираните от ALMA данни показват спектралните характеристики на фосфина. Няма друго вещество, което може да обясни данните. Част от критиците твърдяха, че този спектър, който учените тълкуват като фосфин, показва серен диоксид - газ, който често се среща в облаците на Венера, но няма връзка с живи организми. Грийвс е категорична, че критиката е необоснована и се аргументира чрез данните, получени от другия телескоп JCMT.

Междувременно бяха намерени независими сведения, подкрепящи наличието на фосфина във венерианската атмосфера. Нов анализ, направен от биохимика Ракеш Могул в Калифорнийския държавен политехнически университет, беше базиран на повторно разтълкуване на данните от мисията на НАСА през 1978 г. "Пайъниър Винъс". В хода на тази мисия бяха освободени атмосферни сонди, които изследваха химичния състав на въздушните слоеве по време на спускането. Могул е убеден, че роботизираната експедиция е открила доказателства от молекула, съдържаща фосфор и най-простата възможна такава е фосфин. 

Повторният анализ на данните от ALMA, направен от Грийвс и колегите ѝ, все пак ревизира твърденията за точното количество на фосфин в атмосферата на Венера - сега се счита, че неговата концентрация е 5 частици на милиард. Но това все още е твърде голямо количество, за да може да бъде обяснено от небиологични процеси. Има ли все пак живот на Венера? 

За да може да се даде отговор на този въпрос са нужни нови мисии. Понастоящем планетата се изучава единствено от японската роботизирана станция "Акацуки", но тя не притежава нужните прибори, за да е в състояние да търси фосфин. През октомври японско-европейската мисия "БепиКоломбо" прелетя край Венера и направи измервания, които понастоящем подлежат на анализ. По-нататъшни облитания ще бъдат отново осъществени от "БепиКоломбо", както и от американската роботизирана експедиция "Паркър", а през 2025 г. Индия планира собствена мисия до планетата. Междувременно Грийвс и нейният екип планират да получат данни от други телескопи.

За съжаление Венера твърде дълго бе пренебрегвана от космическите агенции, а това е огромна грешка. "Има 1001 причини да отидем на отново Венера и ако впоследствие се окаже, че след по-нататъшни наблюдения и анализи фосфинът го няма, пак ще има 1000 причини да се върнем там", категоричен е изследователят Дейвид Гринспуун от Планетарния научен институт във Вашингтон. 

За повече информация: Нейчър

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3658-2020-phosphine-venus-reanalysis

[Warlord]

On 9/21/2020 at 22:02, SAlexandrov said:

Само на планети тип газови гиганти, не и на скалисти планети. 

Атмосферата на Венера обаче има някои доста различни характеристики от тези на твърдите планети. 500 градуса температура (средно повече от Меркурий, въпреки разстоянията от Слънцето), дзверски по-голямо налягане и много бързи ветрове, особено в горните слоеве на атмосферата, където го търсим хипотетичния живот. Според мен тези условия и динамики вероятно водят до непозната на науката към момента химическа реакция, която отделя и регенерира фосфин.
Прекалено екстремна е Венера за живот, по спътниците на Юпитер и Сатурн могат да се намерят по-подходящи места.

Редактирано Ноември 22, 2020 от Warlord

[SAlexandrov]

Американски учени откриха потенциални следи от живот в атмосферата на Венера на базата на данни от старата мисия Пайъниър Винъс

Ултравиолетова снимка на Венера, заснета от мисията "Пайъниър Винъс 1" на 26-ти февруари 1979-та година. Photo credits : NASA

27 март 2021 г. 13:45 ч.

Светослав Александров. През месец септември 2020 г. международен екип от учени обяви, че в атмосферата на Венера се съдържа веществото фосфин, което се счита за сериозен показател за наличието на живот. Находката беше оспорена от редица други изследователи. Но на 10-ти март т.г. в научното списание Pioneer Research Letters беше публикуван нов анализ на спектрите от мисията на НАСА "Пайъниър Винъс", изучавала Венера през 70-те години на миналия век. Американските изследователи потвърждават наличието на фосфин, но също така откриват и други следи от хипотетичния метаболизъм на живите организми. 

Повърхността на Венера е истински ад, като там температурите могат да надхвърлят 470 ^oC. Тя е абсолютно негостоприемна даже за най-екстремофилните организми на Земята. Но високо във венерианската атмосфера налягането е сходно с това на нашата планета, а температурата е като стайната. Именно в тази умерена зона някои учени смятат, че могат да виреят венериански микроорганизми. Когато през 2020 г. беше оповестено, че в умерената зона има фосфин, това бе първото сериозно доказателство в подкрепа на тази хипотеза. 

Тогава обаче международният изследователски екип предостави данни, получени от наземна телескопична техника. Много е по-лесно тези сведения да бъдат подложени на съмнения и оспорване, отколкото ако данните са получени директно на място от космическа мисия. За тази цел Ракеш Могул, който е биохимик в Калифорнийнския политехнически университет Помона, е поискал достъп до данните на масспектрометъра на мисията "Пайъниър Винъс".

Нанси Аткинсън, блогър и автор на статии за сайта на Планетарното общество, ни информира, че Могул се е свързал с Ричард Ходжис, който е бил част от екипа на роботизираната експедиция. През 1978 година учените са се фокусирали върху основните вещества във венерианската атмосфера. Те дори не са се досетили да изучават в подробности тези газове, които са в ниски концентрации, но могат да са показател за наличието на живот.

"Ние веднага осъзнахме това, когато се разровихме в архивните данни и оригиналните публикации", съобщава Могул. "Незабавно се натъкнахме на сигнали, които публикациите не са обсъдили или споменали. Това бе всичко необходимо, за да се мотивираме и да продължим напред".

Американският екип под ръководството на Могул успя да потвърди, че в атмосферата на Венера има вещество, съдържащо фосфор, като най-вероятно това е фосфин.

"Няма друго вещество, съдържащо фосфор, което може да се впише в данните, особено отчитайки умерените температури и налягания в умерената зона, където много други фосфорни съединения не биха съществували под формата на газ", категоричен е Могул.

Нещо повече - на базата на сведенията от "Пайъниър Винъс" изследователите стигат до заключението, че биологично значимите вещества в атмосферата на Венера не са в равновесие. Това означава, че съществува някакъв непознат химичен процес, който може да е свързан с метаболизма на живите организми.

Освен фосфин Могул и колегите му откриват също така сероводород, азотиста киселина, азотна киселина, циановодород, етан, амоняк и хлорна киселина. Някои от тези вещества също могат да бъдат асоциирани с наличието на живот. 

Макар че тези нови сведения на базата на стари данни са безспорно вълнуващи, Могул признава, че спорът дали на Венера има живот или не, все още не е решен окончателно. Ще трябва да бъдат проведени нови мисии, които да изследват венерианската атмосфера.

Следващата такава мисия може да излети през 2023 година. Тя ще бъде организирана от частната американска компания Рокет Лаб. 

Прочетете статията в оригинал на страниците на Geophysical Research Letters

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3894-2021-pioneer-venus-life-signatures