"Парадокси" в теорията на относителността

[scaner]

Преди 38 минути, Шпага said:

Пречи ми - искам да няма никаква материална точка, до която да достигне близнакът, преди да направи завоя.

Няма как да стане. Казах, имаме поле от часовници за общо време, във всяка точка можеш да срещнеш часовник от това поле. Или работиш само с абстракциите и не се оплакваш, за който го може.

Преди 40 минути, Шпага said:

Искам да разбера как се обяснява скъсяването на пространствотото в системата на неподвижния кибик Какво е обяснението за това скъсяване, без да се ползват разни материални точки "патерици".

Пространството там си е скъсено, в неговата ИС винаги е било такова каквото е. Патериците са само за да проведем изчисленията. Като формулираш точка  на разстояние 6 метра от някакъв материален обект, какъв смисъл влагаш в такава точка в която няма материален обект? Смисълът е прост - опъваш еталона до 6 метра, и върха му е тази точка за която става дума, тази точка е част от еталонната схема която също запълва пространството. Тук патерицата е еталона, в повечето случаи сме свикнали и не го споменаваме, загрубяли сме. Но в някои случаи патерица си трябва, темата е добър пример за това.

Преди 43 минути, Шпага said:

Логично обяснение може да се намери... ако се включат в играта вакчастиците на Малоум Тогава няма да се налага "пространството да се движи" и всичко ще си е на мястото.

А Баба Яга или Феята на зъбчетата, не трябва ли да намесим? Ще стане много правдоподобно обяснение... Занимаваме се с наука, не с фантастика. Още повече че в измишлизма на Малоум не можеш тези вакчастици да ги ползваш за отправен репер, щото му се разсипва съвсем системата

 

Преди 31 минути, Ниkи said:

Защо? С какво е привилегирована тази ОС?

С какво е привилигирована? С това, че в нея е постулирана неподвижна отсечката Земя-Сириус, което ще измине подвижният близзнак. Демек от самото условие на задачата. Предполагам, няма да го разбереш, темата го показва.

Ники, не разбирам защо темите трябва да се заливат с някакви празни философствания, вместо да си седнеш на четирите буквви и да си решиш задачата: формулираш А) какво е дадено, Б) какво се търси, и прокарваш логичен път между двете точки, използвайки примерно Лоренцовите трансформацции (а не само да ги споменаваш за парлама).

Още повече, че има няколко твърде базови положения, за да ги пропусне човек. Ако Сириус2 тръгва в момента когато подвижният блинак обърне посоката по земното време (досигне Сириус), то имаме следните прости факти. В този момент разстоянието Сириус2-близнак ще е точно колкото разстоянието земя-Сириус. От тук нататък, за всеки интервал време Т Сириус2 и подвижният близнак ще изминават еднакъв път S=T.V в земната система, т.е. разстоянието между тях няма да се променя и ще остава такова каквото е в началото. Тук вече бъркаш с твърденията.

После, твърдиш че това разстояние се скъсявало. Спрямо какво се скъсява?  Скъсяването е отношение между две системи, значи скъсяването е спрямо разстоянието Сириус2-близнак в системата на близнака. Така, формулирахме нов въпрос - а колко е това разстояние? Ей тук е моментът да изпуснеш парата на спора и да се замислиш. След като в земната система двете събития, обръщане на близнака и тръгване на Сириус2 са едновременни, то в системата на близнака те няма да са такива - относителността на едновременността. И разписвайки чисълцата ще установиш, че в системата на близнака Сириус2 тръгва преди близнака да е стигнал точката на обръщане, преди и да е достигнал Сириус. Тоест когато в тази система близнакът смени отправната си система, Сириус2 вече се е отдалечил от земята, т.е. в системата на близнака разстоянието Сириус2-близнак ще е по-голямо от разстоянието Сириус-земя. И тъй като от момента на обръщане нататък разстоянието Сириус2-близнак е стационарно, а същата отсечка се движи в земната система, то в земната система тя ще се скъси, и ще намалее точно колкото там е разстоянието Сириус-земя. Никакви половинки и третинки. Това ти е втората грешка.

Сега стана ли по-яснно? Ако не ми вярваш, преди пак да се оплакваш, направи изчисленията които ти преразказах до тук.

 

[Станислав Янков]

Можем да започнем малко по-откъм основите. Какво значи "близнаци", "ракети", "наблюдатели", "движения"? Това значи - един голям, доста голям сбор атоми, които формират "близнаците", "ракетите" им, даже и Земята, ако двамата са застанали за снимка един до друг, до ракетите им, изправени една до друга (щото можеше и да си се реят дълбоко в Космоса, телепортирани от извънземни за експеримент как ще реагират, някъде между Млечния път и галактиката Андромеда, пак един до друг, заедно в една посока, летящи си по инерция в космическия мрак и уплашени и недоумяващи, какво им се е случило). Този огромен сбор атоми се състои от още по-огромен сбор атомни ядра и електрони, които електрони почти непрекъснато взаимодействат с фотони и това ги кара през много кратки отрязъци от време да се проявяват като точкови местоположения тук и там около ядрата, като почти непрекъснато си взаимодействат и с ядрата, чрез поток от виртуални фотони на електромагнитното взаимодействие. Ядрата също понякога са удряни от разни частици, което води до някои къде добри, къде не до там добри ефекти за съответните атоми...

Всички тези безбройни "просветвания" на точкови местоположения на огромен брой електрони и кварки/протони/неутрони (прекалено чести, за да е в състояние човешкото възприятие дори да ги осмисли) стават на известни, микроскопични отстояния едни от други в пространство-времето (също твърде малки, за да може човешкото възприятие дори да си ги представи) и цялото това гигантско сборище от елементарни частици и квантови и релативистки процеси в крайна сметка се явява пред нашето възприятие (основно свързвано с очите ни) като телата на близнаците, ракетите, Земята (ако не са телепортирани от извънземни в дълбокия Космос). Ето тази сложна и динамична гмеж проявява релативистките ефекти и относителностите на СТО и ОТО и трябва да се има предвид, че от гледна точка на нещо с размерите на атом, отстоянията между ядра, електрони и атоми са в повечето случаи толкова огромни, колкото огромни ни се струват разстоянията между планетите, звездите и галактиките.

[scaner]

Преди 15 минути, Ниkи said:

Нещата са прости. Имаш две еднакво дълги, относително подвижни пръчки. Едната с върхове Земя-Сириус, другата с върхове Сириус2-Близнак.

Айде пак прочети какво съм написал, за да разбереш, че не са еднакво дълги, в системата на близнака.  И смятай, не философствай. И чак тогава може да коментираме нещо.

Редактирано Юли 5, 2022 от scaner

[Станислав Янков]

Нека го напиша още веднъж, но по-кратко: Това, което ние смятаме за един близнак, втори близнак, една ракита, втора ракета, Земята - всяко едно от тези неща е неизчислим брой от елементарни частици с почти непрекъснато проявяващи се техни точкови местоположения и с гигантски, "космически" отстояния помежду им, когато са оценявани от перспективата на техните мащаби.

Редактирано Юли 5, 2022 от Станислав Янков

[scaner]

Преди 1 час, Ниkи said:

До тук, добре. Точно в този момент, двете пръчки са в една ИОС. Еднакво дълги са: Земята съвпада със Сириус2 и Сириус съвпада с Близнака. Относителна скорост=0

Първо, пръчките са във всички ИС, по определението на ИС. Второ, те са еднакво дълги в ИС на земята, не в ИС на близнака, обясних защо - не си ме опровергал. Трето, едната пръчка - земя-Сириус е неподвижна, другата пръчка- близнак-Сириус2 се движи в следващите момети. Моментната относителна скорост =0 не е интересна, в следващите моменти тя не е нула. Запомни това което си казал - че в този момент дължините са равни. И прочеети в учебника по класическа физика какво се случва с тая дължина, ако двата края тръгнат едновременно да се местят. Повтарям, класическа физика, не се мотай със СТО.

 

Преди 1 час, Ниkи said:

От тук нататък започва разминаването. Щом пръта С2-Б ускори и се появи относителна скорост спрямо З-С се появяват ефектите от СТО. Прътът С2-Б ще бъде скъсен в ОС на прътът З-С.

В предният постинг елементарно ти нахвърлих съображението защо няма да се случи това - в системата на земята и дввата края на пръчката С2-Б ще изминават еднакво разстояние за еднакъв интервал. което гарантира дължината и равна на дължината в началният момент колкото З-С. Нещо ти се губи класическата механика, тръгнал си да ми разсъждаваш на тема СТО. Опровергай ме, не ме замеряй с голи неверни твърдения, нямащи общо със СТО.

Това че пръчката се задвижва не е достатъчно да прилагаш законите на СТО. Когато двата края на пръчката се задвижват едновременно в земната система, за да съобразиш дължината и в земната система е достатъчна класическата физикка. Но когато двата края на пръчката се задвижват едновременно в сстемата на близнака, за да определиш дължината и в земната система, е нужна СТО. В случая СТО не е нужна. Анладънмъ?

Преди 1 час, Ниkи said:

Тук също бъркаш. В този момент, двата пръта са в една ИОС. Всичко се случва едновременно.

Повтарям, прътите са във всички ИОС. И дължините им в едната съвпадат, в другата на близнака - не. И за това съм ти нахвърлял съображения. Опровергай ги.

 

Преди 1 час, Ниkи said:

Тук също бъркаш. След едновременния старт, вече имаме не едновременност на събитията.

Обясних ти защо в системата на близнака стартът не е едновременен. Не четеш, само повтаряш кашата в главата си.

Преди 1 час, Ниkи said:

Ето, направих анализ на това което си написал!

Друг път.

Човече, зомбирал си се с някакви твърдения на СТО. Физиката е жива наука, във всяа ситуация трябва да се прилагат конкретните закони валидни за нея, не някакви мантри - "според СТО". СЪбуди се.

Редактирано Юли 5, 2022 от scaner

[Шпага]

Преди 9 часа, Станислав Янков said:

Можем да започнем малко по-откъм основите. Какво значи "близнаци", "ракети", "наблюдатели", "движения"? Това значи - един голям, доста голям сбор атоми, които формират "близнаците", "ракетите" им, даже и Земята, ако двамата са застанали за снимка един до друг, до ракетите им, изправени една до друга (щото можеше и да си се реят дълбоко в Космоса, телепортирани от извънземни за експеримент как ще реагират, някъде между Млечния път и галактиката Андромеда, пак един до друг, заедно в една посока, летящи си по инерция в космическия мрак и уплашени и недоумяващи, какво им се е случило). Този огромен сбор атоми се състои от още по-огромен сбор атомни ядра и електрони, които електрони почти непрекъснато взаимодействат с фотони и това ги кара през много кратки отрязъци от време да се проявяват като точкови местоположения тук и там около ядрата, като почти непрекъснато си взаимодействат и с ядрата, чрез поток от виртуални фотони на електромагнитното взаимодействие. Ядрата също понякога са удряни от разни частици, което води до някои къде добри, къде не до там добри ефекти за съответните атоми...

Всички тези безбройни "просветвания" на точкови местоположения на огромен брой електрони и кварки/протони/неутрони (прекалено чести, за да е в състояние човешкото възприятие дори да ги осмисли) стават на известни, микроскопични отстояния едни от други в пространство-времето (също твърде малки, за да може човешкото възприятие дори да си ги представи) и цялото това гигантско сборище от елементарни частици и квантови и релативистки процеси в крайна сметка се явява пред нашето възприятие (основно свързвано с очите ни) като телата на близнаците, ракетите, Земята (ако не са телепортирани от извънземни в дълбокия Космос). Ето тази сложна и динамична гмеж проявява релативистките ефекти и относителностите на СТО и ОТО и трябва да се има предвид, че от гледна точка на нещо с размерите на атом, отстоянията между ядра, електрони и атоми са в повечето случаи толкова огромни, колкото огромни ни се струват разстоянията между планетите, звездите и галактиките.

Слави, всичко, което си написал, е до голяма степен вярно, но не е от значение за СТО и ОТО. Тези теории игнорират описаните от теб микро структури, процеси, взаимодействия...

[scaner]

Преди 30 минути, Шпага said:

Тези теории игнорират описаните от теб микро структури, процеси, взаимодействия...

Не ги игнорират.

Тези теории изясняват базовите закони на фона, върху който работят и се развиват отналите процеси и структури.

[gmladenov]

Имаме макро- и микро-свят.

СТО и ОТО описват макро-закони. Квантовата механика описва микро-закони.

[Шпага]

Преди 18 минути, scaner said:

Не ги игнорират.

Тези теории изясняват базовите закони на фона, върху който работят и се развиват отналите процеси и структури.

Игнорират ги при установяването на характерните за тези теории ефекти - "скъсяване на дължини", "забавяне на времето". Игнорират ги при изчисленията; игнорират също така неизбежните материални микро деформации вследствие на гравитацията, както и на ускоренията... и т.н.

Това имах предвид. Но ако греша, моля Слави да ме извини за неверните ми твърдения!

П.П. Всъщност, Сканер, би ли казал кое от това, което е написал Слави, е включено в СТО И ОТО? И особено в СТО!

 

Редактирано Юли 6, 2022 от Шпага

[scaner]

Преди 1 минута, Шпага said:

Игнорират ги при установяването на характерните за тези теории ефекти - "скъсяване на дължини", "забавяне на времето". Игнорират ги при изчисленията; игнорират също така неизбежните материални микро деформации вследствие на гравитацията, както и на ускоренията... и т.н.

Е как да ги игнорират? Всичко се развива в пространство-времето, а тези теории дават базовите закономерности и свойства на пространство-времето, налагаат рамки върху всички процеси. Всичко друго е принудено да се съобразява. Така че законите дадени от СТО и ОТО индиректно са включени във всичко. Когато квантовата механика се съчетава със законите ограничени от СТО, се създава съвременната квантова теория (от Дирак), описваща по естествен начин спина и други ефекти, с безпрецедентна точност. Квантовата теория на полето която е водещата наука в момента, няма смисъл и зъби без СТО. Ние сме свикнали на това като даденост и не го забелязваме. С ОТО е малко по-различно, там ефектите са много по-слаби и неизучени, но и там има общи положения, например тя с намесата на квантовата механика описва термодинамиката на черните дупки, закономерности от която предсказват процесите им на сливане и се потвърждават с ЛИГО например.  Тоест и ОТО влияе на квантовите процеси.

Нататък, когато съвсем се обединят двете науки, и квантовата механика няма да е квантова механика, и теорията на относителността няма да е теория на относителността.

[scaner]

Преди 5 минути, Ниkи said:

Ускорява до тази скорост (без значение за колко кратко време) и хоп, се намира на половината разстояние 

Е не се ли усещаш колко глупаво е това?

Първо, това не следва от СТО. Заучил си някакви мантри и ги плясваш не на място. Второ, това противоречи на елементарната физическа логика. В твоя случай, Сириус2 като тръгне да се ускорява (отдалечавайки се от Сириус!) изведнъж разстоянието между тях трябва да се съкрати двойно, т.е. Сириус2 трябва да се телепортира със свръхсветлинна скорост, по-близо към Сириус, а не отдалечавайки се. Как стигна до тези "изводи" чрез СТО? Пак заучени мантри? Тая работа не става по желание.

Тъпо та дрънка, да търся ли по-точни епитети?

[scaner]

Преди 2 минути, Ниkи said:

Само ако не разполагаш с други методи за обясняване

Аз показах логическо противоречие в разсъждеенията ти. Ти не показваш никаква логическа последователност в тяхната обосновка, смучеш от пръсти и само замеряш с клишета "според СТО", което е безсмислено. Така че не виждам причина да си правя повече труд. Мисля, че приключихме с тая глупост.

[Шпага]

Преди 27 минути, scaner said:

Е как да ги игнорират? Всичко се развива в пространство-времето, а тези теории дават базовите закономерности и свойства на пространство-времето, налагаат рамки върху всички процеси. Всичко друго е принудено да се съобразява. Така че законите дадени от СТО и ОТО индиректно са включени във всичко. Когато квантовата механика се съчетава със законите ограничени от СТО, се създава съвременната квантова теория (от Дирак), описваща по естествен начин спина и други ефекти, с безпрецедентна точност. Квантовата теория на полето която е водещата наука в момента, няма смисъл и зъби без СТО. Ние сме свикнали на това като даденост и не го забелязваме. С ОТО е малко по-различно, там ефектите са много по-слаби и неизучени, но и там има общи положения, например тя с намесата на квантовата механика описва термодинамиката на черните дупки, закономерности от която предсказват процесите им на сливане и се потвърждават с ЛИГО например.  Тоест и ОТО влияе на квантовите процеси.

Нататък, когато съвсем се обединят двете науки, и квантовата механика няма да е квантова механика, и теорията на относителността няма да е теория на относителността.

Водя се от често повтаряния израз "С добро приближение", който всъщност се използва и като аргумент за игнорирането на гравитацията в СТО, за "хомогенните" грави полета; за "точковите" частици; за идеалните часовници...

Както и да е. Ще помисля по-съсредоточено върху отговора ти веднга щом намеря свободно време. И моля те, не приемай неразбирането за заяждане Напоследък някак си се отдалечихме от физиката и затова има объркване...

[scaner]

Преди 25 минути, Ниkи said:

СТО бъка от елементарна физическа логика

Айде без смешни извинения.

Преди 25 минути, Ниkи said:

Тук демонстрираш глупост от нежелание да вникнеш в моето обяснение. Ако Сириус2 съвпада с Земята, тя няма да се телепортира назад а близнака се приближава към Земята.

Още по-зле, значи. Ускорявайки се Сириус2, по някакъв необясним начин въздейства на далечния близнак при Сириус да се телепортира с безкрайна скорост на половината път, вместо да си я измине с пот на челото, както се е наканил и както е по закона.  Пак свръхсветлини скорости, пак въздействие без вззаимодействие, пак крива логика. И защо - за да обосновеш някаква бъгава представа, която не е следствие от нищо смислено.

Ако ставаше така, само крачка напред после още една, и изминаваме произволен път за нула време. Айде по-сериозно.

Преди 29 минути, Ниkи said:

Намираш се по средата на пръчка дълга 1С. Пръчката се ускорява мигновено до V=0.86С, спрямо теб. Обясни на Шпага, като се скъси на половина, тази пръчка, къде ще са координатите на крайщата на пръчката

Пиле шарено, така и не схващаш базовите неща.

Ако двата края на пръчката се ускоряват едновременно в моята система, тя няма да се скъси. СТО ззбранява това, защото в случая работи класическата механика, до която се свежда СТО в моята система.

Виж, ако двата края на пръчката едновременно се ускорят в друга система, тогава да, тя ще се скъси за мен, но процесът наблюдаван в моята система ще е дълъг и мъчителен, защото скъсяването ще е по причина неедновременно движение на двата края в моята система, т.е. единият ще тръгне, и като стигне до средата, чак тогава и другият ще тръгне. Това вече е по СТО, но  както виждаш, няма нищо неразбираемо и свръхсветлинно Само относителност на едновременността.

Виждаш, има два сценария за ускоряване. Ти си се лепнал за единия, но му приписваш резултатите от другия, и става боза с косми. Затова напомням, събуди се.

[scaner]

Преди 51 минути, Шпага said:

Водя се от често повтаряния израз "С добро приближение", който всъщност се използва и като аргумент за игнорирането на гравитацията в СТО, за "хомогенните" грави полета; за "точковите" частици; за идеалните часовници...

Ами когато ефектите не водят до различими резултати поради слабост, "доброто приближение" е нормална практика. Какъв смисъл да дискутираш промяна в осмия знак след десетичната запетая, като нормалният топлинен шум примерно съсипва всичко след третия знак?

 

Преди 54 минути, Шпага said:

Напоследък някак си се отдалечихме от физиката и затова има объркване...

Ми не се отдалечавайте де, не губете форма Войната не трябва да влияе на тези неща.

И не приемам нещата за заяждане, освен безсмислената упоритост да се защитават нелогични измислици.

[Станислав Янков]

Преди 3 часа, Шпага said:

Слави, всичко, което си написал, е до голяма степен вярно, но не е от значение за СТО и ОТО. Тези теории игнорират описаните от теб микро структури, процеси, взаимодействия...

Нищо не игнорират, даже СТО много успешно е съчетана с квантовата механика в квантовата теория на полето. Само съчетаването на ОТО с КМ не се получава. Абсолютно всички процеси са особености и изменения в топологията на пространство-времето. От това зависят както процесите по СТО и ОТО, така и процесите в квантовата механика (вече се изясни, че всички особености на КМ могат да се опишат без никакви противоречия като някакъв сложен и все още зле разработен холографски механизъм, а пък от някои съображения, в някои ситуации, стрелата на времето може да се разглежда като още едно, четвърто пространствено измерение).

Редактирано Юли 6, 2022 от Станислав Янков

[scaner]

Преди 2 минути, Ниkи said:

Е... Трудно ли беше? Какъв беше този зор, изписа сто кила мастило, заради половин ред.

Това вече го повтрям няколко пъти. Така че сам се попитай, защо беше тая истерия и тръшкане.

 

Преди 4 минути, Ниkи said:

А сега кажи, аз къде съм казал нещо различно.

А прочети какво си писал. Айде без прехвърляне на топката, достатъчно повтаряхме.

 

Преди 4 минути, Ниkи said:

Преди 1 час, scaner said:

Сириус2 като тръгне да се ускорява (отдалечавайки се от Сириус!) изведнъж разстоянието между тях трябва да се съкрати двойно, т.е. Сириус2 трябва да се телепортира със свръхсветлинна скорост, по-близо към Сириус, а не отдалечавайки се.

Това ти го каза, с идеята да ми го припишеш на мен

Цитирам те:

Преди 1 час, Ниkи said:

Ако Сириус2 съвпада с Земята, тя няма да се телепортира назад а близнака се приближава към Земята.

 

Преди 6 минути, Ниkи said:

Вярно, не съм уточнил, но само един глупак може да си помисли, че цитирания обект, в случая, се ускорява с цел отдалечаване

Коментираш нещо извън контекста.

Преди 6 минути, Ниkи said:

Не отговори, къде ще са двата края на пръчката след мигновеното ускорение

Сядаш и смяташ - няма да им се промени мястото в системата на земята. И нататък, в зависимост от сценария на ускоряването.

Преди 8 минути, Ниkи said:

Не е точно така, това е детскоградинско обяснение, но нека не задълбаваме. Ако някой го интересува да разгледа координатите на Риндлер

Напротив, точно така е в системата на земята. Координатите на Риндлер имат смисъл за картинката в системата на Сириус2 например, която картинка изобщо не обсъждаме.

Нещо повтарях за събиждането и влизането в час...

[scaner]

Преди 7 минути, Ниkи said:

Точно заради тази крива логика (която не е моя) се е появил парадокса на близнаците

Ники, логическото мислене се изгражда и възпитава в първите седем години, и ако се пропуснат, обиновено се подменя и симулира със защитна реакция. И не е интересно тогава, разбираш ли ме?

[Станислав Янков]

Защо мястото на моите коментари е точно тук! Нали тук говорите за парадокси (конкретно - тоя за близнаците)? Неизвестно защо се пропуска, че всичко това са Вселенски процеси, особености на състоянието и поведението на топологията на пространство-времето на Вселената (плоско, огънато, всевъзможни известни ни и неизвестни ни особености), на глобално и на локално ниво. Който иска да обясни реално всички тези “парадокси” (заглавието на темата) - трябва да подходи цялостно, с представяне на цялата взаимовръзка на нещата, както на глобално (макро-) така и на локално (микро-) ниво. Иначе, сега какво се получава? Един, втори, трети си измисля някакви неща и упорства за тях, Скенер, Гравити и един-двама други упорстват в показването на противоречията на измислиците с вече установените и потвърдените научно и практически положения и всичко цикли на едно сравнително повърхностно ниво, най-вече около отдавна изяснени “парадокси” около СТО (странно, защо не се измислят такова обилие от “парадокси” около ОТО и още повече около КЕД, ами всичко е главно около СТО?!!! ).

[scaner]

Преди 22 минути, Ниkи said:

Аз до колкото те разбрах, при Т=0 , V=0.86C  предния край си остава в Х1=Х1'=-0,5С  а  Х2 от положение =0,5С се премества на Х2'=0

Така ли е?

Не бе, ясно съм каал - не си променят местата в момента на промяна на ускорението. Физиката така казва, място се променя само при наличие на скорост.. И почват да си променят само скоростта на това място, както е по законите, чак после се натрупва аи преместване.

Скокообразна промяна на дължината се наблюдава само в неинерциална система, и в случая само в системата на Сириус2, защото скокообразно си променя величината на скоростта, т.е. отправната система.

В инерциална система (земната) си припомни какво казва чичко Нютон и не фантазирай за СТО. СТО работи за връзка между величини в две системи, в случая нямаш такова нещо.

[Станислав Янков]

Преди 36 минути, Ниkи said:

Има, сигурно не си им обърнал внимание

Кажи друг за СТО освен Близнаците (изключая тези от форума  )

Пропуска се, защото резултата е не ясен. Навлизаш в частни случаи. А парадокса на близнаците (като произход) е математически

Ето ти един “парадокс”: Какво е различното на пространство-времето при СТО и ОТО, че един и същи ефект (“изчезване” на координатата на времето при сингулярност и при движение със скоростта на светлината - възможно преобразуване от времева на пространствена координата, до която ние нямаме достъп) се получава от две различни неща (“огъване”, кривина на пространство-времето в ОТО и “скъсяване”, “по-кратък път” при СТО)?

[scaner]

Преди 18 минути, Ниkи said:

Да, така е. И аз ясно съм казал:

Преди 1 час, scaner said:

при Т=0 , V=0.86C

...Ускорението (мигновеното) е приключило и имаме наличие на скорост

Цитирай се изцяло какво си казал:

Аз до колкото те разбрах, при Т=0 , V=0.86C  предния край си остава в Х1=Х1'=-0,5С  а  Х2 от положение =0,5С се премества на Х2'=0

Така че не си казал това, което аз повтарям. Без такива йезуитски номера.

Преди 18 минути, Ниkи said:

И... в момент Т=0 и V=0,86С, Сириус2 си е на мястото до Земята, а Близнака е на половината разстояние между Земята и Сириус. Така ли е?

Не е така. Удари си главата в стената още веднъж.

 

Преди 18 минути, Ниkи said:

Сега вече имаме две ОС. Земя-Сириус и Сириус2-Близнак. Значи може да разглеждаме връзката м/у тях, в СТО

Нали търсиш дължината в системата на земята? Щом искаш да използваш две системи, значи трябва да използваш дължината в системата С2-Б, която е два пъти по-голяма и е получена от дължината в земната система. Демек  правейки обратната ЛТ, ще получиш дължина в земната система равна на разстоянието земя-Сириус, от където и тръгнахме. Демек излишни сметки, защото резултатът е даден по условие За което ти приказвам изначално - в земната система всичко е по законите на Нютон и дължините там не се променят.

Айде стига си се мотал на едно място, свърши нещо полезно.

Редактирано Юли 6, 2022 от scaner

[scaner]

Преди 7 минути, Ниkи said:

Е, как да го направя. Извинявай, ама ти ме объркваш. Задачата беше с примера с пръчката, ти ме прехвърли в примера с С2-Б/З-С, и аз се опитах да направя някаква аналогия

Кое те обърквам аз? Ти намеси Сириус2, неизвестно защо. Аз сложих само Сириус, за да илюстрирам до къде върви подвижният близнак. Може и без Сириус, естествено. Задачата е супер елементарна, какво има за объркване? Ти се объркваш, защото не смяташ задачата (а аз даже ти разказах възловите положения, какво се случва на всяка стъпка), а философстваш. И това е фаталното.

 

Преди 10 минути, Ниkи said:

Нека имаме две пръчки З-С и С2-Б. Еднакви по дължина, относително неподвижни, З и С2 съвпадат и С и Б съвпадат.

Ами то хубаво да са пръчки, тогава трябва да ги разглеждаш в ИС като във всяка ИС не си менят дължините, и няма проблем. А тука намесата на С2 прави някакъв ластик, който в земната система се разтяга, и после почва да се държи като пръчка. Така че не са пръчки, и трябва да разбиеш задачата на парчета, за всяко състояние отделно парче. Но аз вече ти разказах какво се случва, всичко е в твоите ръце - действай. Аз нямам какво да добавя.

[Gravity]

Преди 2 часа, Ниkи said:

Е, как да го направя. Извинявай, ама ти ме объркваш. Задачата беше с примера с пръчката, ти ме прехвърли в примера с С2-Б/З-С, и аз се опитах да направя някаква аналогия

Дай да изчистим примерите:

Нека имаме две пръчки З-С и С2-Б. Еднакви по дължина, относително неподвижни, З и С2 съвпадат и С и Б съвпадат. В един момент пръчката С2-Б си сменя ОС и след мигновено (без да си променя положението) ускорение достига скорост V=0,86С с посока от Б към З. Къде ще се намират крайщата на С2-Б в ОС на З-С?

Моля те, придържай се към този пример. Благодаря предварително  

Ти каква очакваш? Така както си го формулирал, краищата ще са пак там в началния момент. 

[Малоум 2]

Преди 4 часа, Станислав Янков said:

Ето ти един “парадокс”: Какво е различното на пространство-времето при СТО и ОТО, че един и същи ефект (“изчезване” на координатата на времето при сингулярност и при движение със скоростта на светлината - възможно преобразуване от времева на пространствена координата, до която ние нямаме достъп) се получава от две различни неща (“огъване”, кривина на пространство-времето в ОТО и “скъсяване”, “по-кратък път” при СТО)?

При мен е лесно - не е "огъване", а структуриране на П-В. (при хипотезата етер* - Несмутено вакуумно пространство (няма частици, излъчватели и др) примерно, съдържа 100 милиарда образувания сферични етер*частица в 1 куб дециметър. При структуриране на същото, примерно пурообразна форма етер*частици - т. е. наличие на пренос на импулс от външно поле - този дециметър ще е с "криви" ръбове, но пак ще съдържа толкова етер*частици. Затова и движенията в/по него, по такава структура стават с ускорение и ако кривината се затвори в едно образувание - обект с "маса", то силите от ускорения стават вътрешни за обекта, а външните движения - вече са по променена "кривина".)

"Скъсяване" - е изчисление  и не се установява, не се измерва, не е възможно да се измерва. При ускорения с външна сила - инфото се пренася от вън-навътре за всяка частица от обвивка към център и това не е точно геом. център на частицата - затова няма сингулярности. При ускорявания с гравитони - инфото се пренася от вътре-навън, тоест - нацяло (природно) липсва информация за Изследовател, докато не се образува обвивка (или хоризонт на събития).

"Парадоксите" обикновено произтичат от това, че не се съобразява начинът на получаване на инфо за случили се събития от Изследовател. В "неподвижна ИС" - се регистрира инфо. Инфото от другата, "подвижната ИС" за същите събития - се изчислява.

...

Редактирано Юли 6, 2022 от Малоум 2