"Парадокси" в теорията на относителността

[Gravity]

Преди 46 минути, Ниkи said:

Защо, след като двете пръчки вече имат относителна скорост?

Става дума за един момент, след това разбира се тази който се движи ще отлети.

[scaner]

Преди 1 час, Ниkи said:

Защо, след като двете пръчки вече имат относителна скорост?

На какво основание се надяваш, че след като един обект, формиращ края на мислена "пръчка" тръгне, то другият обект формиращ другият край трябва да се телепортира мигновено за да ти изпълнни желанието "пръчката" да е скъсена? Нещо не ти ли се изплъзва в случая? Свръхфундаментално? Нереални желания?

 

[Gravity]

Преди 7 минути, Ниkи said:

В този момент се крие решението на парадокса

Кой парадокс? 

[scaner]

Преди 16 минути, Ниkи said:

Сканер, не бъркай реалността със СТО

Твоите представи и очаквания нямат нищо общо нито със СТО, нито с реалността (която потвърждава СТО). Така че не бъркам.

Но питам пак, как отгледа такова объркано очакване за скъсяването?

[Gravity]

Преди 59 минути, Ниkи said:

В този момент се крие решението на парадокса

И? Стана ли ти ясно или още си недоволен?

[Станислав Янков]

Преди 3 часа, Малоум 2 said:

При мен е лесно - не е "огъване", а структуриране на П-В. (при хипотезата етер* - Несмутено вакуумно пространство (няма частици, излъчватели и др) ...

Лошото при твоите подходи е, че поне в обясненията ти, ти не ползваш почти нищо от вече установените научни положения. В доста случаи измисляш твои неща за вече проверени и в относителностите, и в квантовата механика положения и човек въобще не успява да се ориентира, за какво точно говориш, независимо колко внимателно и с разбиране е чел научната литература. Само такива с много големи познания и много добро разбиране, като Скенер, успяват да се ориентират, какво по-точно се опитваш да кажеш и с какво от официалната наука съвпада повече или по-малко това нещо. Болшинството от останалите изцяло се объркваме и просто се отказваме да вникваме в написаното.

Ето една съществена разлика в рамките на СТО! Когато от две ракети в покой една спрямо друга, едната изразходва гориво/енергия, ускори и след това започне да се движи инерционно спрямо другата, която не е претърпяла никакви изменения - останалата в покой ракета отчита като променено спрямо цялото си обкръжение (земна повърхност, върху която е изправена, околни сгради, дървета, планини, езера и т.н.) единствено започналото движение на другата ракета, от там отчита лоренцово скъсяване по посока на движението само на въпросната друга ракета. Всичко друго си е останало както преди (ако през цялото време това друго си остава относително неподвижно спрямо кацналата ракета). Обаче след разхода на гориво/енергия, ускоряването си и след това движението си по инерция, излетялата ракета ще отчете много по-голяма промяна от останалата в покой ракета. За излетялата ракета няма да се задвижи и да започне да се отдалечава спрямо нея самата само другата ракета, а ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА извън излетялата ракета - другата ракета заедно със Земята, дърветата и всичко останало по Земята, Луната, Слънчевата система и въобще - цялата останала Вселена извън излетялата ракета. И цялата останала Вселена извън излетялата ракета се скъсява лоренцово от нейна гледна точка и ѝ се забавят ходовете на всевъзможните часовници. Това въобще не е маловажна разлика и не може да се игнорира просто с твърдението, че както за останалата неподвижна ракета се движи и е скъсена лоренцово излетялата ракета, така и за излетялата ракета се ускорява и отдалечава зад нея, после прави един огромен завой, с който излиза пред нея и накрая отново я приближава цялата останала Вселена. Това не е толкова просто пренебрежимо различие, макар да е факт, че за изчисляването на релативистките ефекти, включително лоренцовото време, е необходима само скоростта на движение и в този вид сметка не участват никакви ускорения, завъртания, забавяния и други подобни.

Имаме подобни резултати при движение на нещо спрямо друго (лоренцово скъсяване на дължината по посока на движението, лоренцово забавяне на часовниците на движещия се обект) и при пребиваване на нещо в даден ненулев гравитационен потенциал, ако не съм сгрешил правилната дефиниция (сплескване на обекта по посока на центъра на гравитационния източник и забавяне на часовниците му съобразно силата на потенциала). Както в случая с близнаците от СТО, така и в случая с близнаците от ОТО можем да кажем, че единия близнак (този в по-силния гравитационен потенциал на повърхността на Земята) изминава по-късия път през пространство-времето в сравнение с другия близнак (онзи, който се спуска гравитационно, по инерция, с ускорение, което не усеща, от Космоса към земната повърхност). Каква е причината за това разминаване между факторите и особеностите, отговорни за един и същи ефект в СТО и в ОТО (скъсяване на пътя през пространство-времето, скъсяване по посока на движението/сплескване към центъра на гравитационния източник, забавяне хода на часовниците)? Изглежда като някаква форма на завъртане на всички или поне на голяма част от процесите, перспективите, ъглите спрямо възприятията, което води до това разминаване и това не е нещо произволно и хаотично, а съвсем конкретно и прецизно.

По подобен начин се различават и електромагнитните от гравитационните вълни - едните могат да се нарекат условно "сгъстени напречно" участъци от пространство-времето, които се движат със скоростта на светлината, а другите могат да се нарекат условно "сгъстени надлъжно" участъци от пространство-времето, които се движат със скоростта на светлината...

Редактирано Юли 6, 2022 от Станислав Янков

[scaner]

Преди 4 минути, Ниkи said:

Щом има скъсяване за единия, ще има и за другия.

Естествено че има. Но как четеш без да прочиташ какво съм ти написал? Колко пъти още трябва да ти тропам по канчето, че в системата на близнака отсечката С2-Б е два пъти по-дълга от отсечката Земя-Сириус в земната система, и като такава, като се наблюдава посвижна от земната, там се скъсява два пъти и става точно колкото е земя-Сириус?

С такова четене няма да стигнеш далеко... Продължавай да се мъчиш сам.

[Шпага]

Преди 3 часа, Gravity said:

Става дума за един момент, след това разбира се тази който се движи ще отлети.

Е, да де. Нали въпросът е именно за този момент. След този момент не е важно, че пръчката ще отлети.

Просто имаме две неподвижни една спрямо друга пръчки, които в това си неподвижно състояние - т. е. намиращи се в една и съща ИС - са с абсолютно еднакви дължини. Краищата на двете пръчки в тази Инерциална система съвпадат:

-З--------------------------С

С2--------------------------Б

Обаче в един момент - т.е. мигновено, както е прието в СТО - пръчката С2 - Б се озовава в друга ИС, която се движи спрямо предишната ИС с относителна скорост "V=0,86С с посока от Б към З.", както е отбелязал Ники.

И въпросът му е:

"Къде ще се намират крайщата на С2-Б в ОС на З-С?"

Предполагам, че той има предвид именно моментът, в който пръчката С2 - Б се озовава мигновено в другата система, запазвайки точно в този момент положението си спрямо пръчката З - С. Значи двете пръчки - точно в този момент! - са пак една до друга, но вече в различни ИС.

Не ни интересува, че след този момент пръчките ще се раздалечат, отлетят и прочие. Интересува ни къде ще се намират краищата на С2-Б в ОС на З-С точно в този момент. Т.е. при прехвърлянето на пръчката в другата система ще бъде ли налице мигновено скъсяване, и ако да в каква посока.

П.П. Ако не съм разбрала задачката, ще продължавам да чета вашите постинги с надеждата все пак да ми просветне

 

 

[scaner]

Преди 17 минути, Шпага said:

Обаче в един момент - т.е. мигновено, както е прието в СТО - пръчката С2 - Б се озовава в друга ИС, която се движи спрямо предишната ИС с относителна скорост "V=0,86С с посока от Б към З.", както е отбелязал Ники.

И въпросът му е:

"Къде ще се намират крайщата на С2-Б в ОС на З-С?"

Е, стига де. какво значи "се озовават в друга система"? Нали всички системи описват пръчките, т.е. те винаги "са във всички системи", ако може така да кажем...

Предпоагам, под това разбираш пръчката да се окаже в състояние на покой в друга система?

Шпага, някъде нагоре вече дискутирах - има два начина за ускоряване на пръчките. Единият е, когато двата края на пръчката ускоряваш едновременно в началната система, другият - когато двата края на пръчката ускоряваш (там всъщност е спиране) едновременно в системата в която тя ще се окаже в новото състояние на покой. Тези два метода дават различни резултати, и задължително трябва да се укаже кой от тях се ползва. В примера на Ники се ползва първият от изброените начини.

А) Ако ускоряваш двата края едновременно в началната система, в която пръчката е била в покой, тя в тази система ще запази дължината си (чиста класическа физика). А в другата система, в която ще бъде в покой, тя ще увеличи дължината си (резултат от ЛТ). И това е естествено: пръчка с дадена дължина в покой във втората система ще се движи (в резултат на ускорението) в първата, и според СТО там трябва да е по-къса, нали?

Б) Ако ускоряваш двата края едновременно във втората система, то там - по същите причини - дължината и ще се запази (класическа физика). Но ще се съкрати в първата система (в която начално е била в покой). И пак е естествено: в резултат във втората система ще имаш пръчка с началната дължина, но тя ще се движи в първата система, и там ще бъде по-къса.

Та, отговорът на твоят въпрос зависи от начина по който се ускорява пръчката. А или Б?

 

[scaner]

Преди 10 минути, Ниkи said:

Добре. Зарежи тези патерици. Имаме само два близнака и нищо друго. Единия тръгва, спира, тръгва на обратно, и спира при другия. И това е. ЛТ показват еднакво и за двамата.

Подчертаното не е верно.

ЛТ са приложими само в рамките между две инерциални системи. Връщащият се близнак обаче сменя инерциалната си система когато променя посоката на скоростта си на обратно с друга, и ЛТ не могат да се приложат за целият му път от раз. Трябва да ги прилагаш на части, между земната и  първата му система, после между земната и  втората му система, като междувременно стиковаш прехода между двете сметки. И тогава идва истината и всичко се връзва перфектно без никакви парадокси. Но и това вече го написах няколко пъти..

Редактирано Юли 6, 2022 от scaner

[Gravity]

Преди 1 час, Шпага said:

Е, да де. Нали въпросът е именно за този момент. След този момент не е важно, че пръчката ще отлети.

Просто имаме две неподвижни една спрямо друга пръчки, които в това си неподвижно състояние - т. е. намиращи се в една и съща ИС - са с абсолютно еднакви дължини. Краищата на двете пръчки в тази Инерциална система съвпадат:

-З--------------------------С

С2--------------------------Б

Обаче в един момент - т.е. мигновено, както е прието в СТО - пръчката С2 - Б се озовава в друга ИС, която се движи спрямо предишната ИС с относителна скорост "V=0,86С с посока от Б към З.", както е отбелязал Ники.

И въпросът му е:

"Къде ще се намират крайщата на С2-Б в ОС на З-С?"

Предполагам, че той има предвид именно моментът, в който пръчката С2 - Б се озовава мигновено в другата система, запазвайки точно в този момент положението си спрямо пръчката З - С. Значи двете пръчки - точно в този момент! - са пак една до друга, но вече в различни ИС.

Не ни интересува, че след този момент пръчките ще се раздалечат, отлетят и прочие. Интересува ни къде ще се намират краищата на С2-Б в ОС на З-С точно в този момент. Т.е. при прехвърлянето на пръчката в другата система ще бъде ли налице мигновено скъсяване, и ако да в каква посока.

П.П. Ако не съм разбрала задачката, ще продължавам да чета вашите постинги с надеждата все пак да ми просветне

 

 

Точно така съм го разбрал и аз и точно на този въпрос съм му отговорил.

[gmladenov]

Преди 16 минути, Ниkи said:

От другата гледна точка не е ли същото?

Да, същото е.

Именно затова "решението" на парадокса е да приемем като движещ се само близнакът, изпитал
ускорение. Другият близнак не се брои за движещ се и така само на единия му се забавя времето.
С други думи, "решението" на парадокса е да премахнем симетрията на гледните точки.

 

Цитирай

Когато близнака се отдалечава, няма грешка. Грешката се появява на връщане ...

Ако се следват правилата на СТО ... с добавката, че само единият близнак се движи ... тогава
грешка няма.

Редактирано Юли 6, 2022 от gmladenov

[baiGANIO]

Преди 1 час, Шпага said:

 

 

 

Просто имаме две неподвижни една спрямо друга пръчки, които в това си неподвижно състояние - т. е. намиращи се в една и съща ИС - са с абсолютно еднакви дължини. Краищата на двете пръчки в тази Инерциална система съвпадат:

-З--------------------------С

С2--------------------------Б

Обаче в един момент - т.е. мигновено, както е прието в СТО (Кой го е приел, кога?)- пръчката С2 - Б се озовава в друга ИС, която се движи спрямо предишната ИС с относителна скорост "V=0,86С с посока от Б към З.", както е отбелязал Ники.

И въпросът му е:

"Къде ще се намират крайщата на С2-Б в ОС на З-С?"

 

  Най-добре да си го представим, че С2-Б  и  З-С са два влака и релсите на двата са успоредни. Като по този начин тази мигновеност на ускорението и скоростта не е нужна, а и противоречи на всички закони.

-З-------------O-------------С

          С2------O‘-------Б

 

 

-  E геометричния център на ИС. И когато О и О‘ съвпадат то вече С2 – Б се движи със скорост "V=0,86С ,  съответно се е скъсил наполовина.

 

Това е така,-

    „Не ни интересува, че след този момент пръчките ще се раздалечат, отлетят и прочие. Интересува ни къде ще се намират краищата на С2-Б в ОС на З-С точно в този момент.“

 

[baiGANIO]

Преди 1 минута, baiGANIO said:

 

 

Просто имаме две неподвижни една спрямо друга пръчки, които в това си неподвижно състояние - т. е. намиращи се в една и съща ИС - са с абсолютно еднакви дължини. Краищата на двете пръчки в тази Инерциална система съвпадат:

 

-З--------------------------С

 

С2--------------------------Б

 

Обаче в един момент - т.е. мигновено, както е прието в СТО (Кой го е приел, кога?)- пръчката С2 - Б се озовава в друга ИС, която се движи спрямо предишната ИС с относителна скорост "V=0,86С с посока от Б към З.", както е отбелязал Ники.

 

И въпросът му е:

 

"Къде ще се намират крайщата на С2-Б в ОС на З-С?"

 

 

 

  Най-добре да си го представим, че С2-Б  и  З-С са два влака и релсите на двата са успоредни. Като по този начин тази мигновеност на ускорението и скоростта не е нужна, а и противоречи на всички закони.

 

-З-------------O-------------С

 

          С2------O‘-------Б

 

 

 

 

 

О -  E геометричния център на ИС. И когато О и О‘ съвпадат то вече С2 – Б се движи със скорост "V=0,86С ,  съответно се е скъсил наполовина.

 

 

 

Това е така,-

 

    „Не ни интересува, че след този момент пръчките ще се раздалечат, отлетят и прочие. Интересува ни къде ще се намират краищата на С2-Б в ОС на З-С точно в този момент.“

 

 

 

 

[baiGANIO]

Преди 7 минути, gmladenov said:

С други думи, "решението" на парадокса е да премахнем симетрията на гледните точки.

 

 

Именно, като се сложи и втори близнак, като и двамата извършат пътувания едновременно и еднакво. То за 1-вия пътуващ примерно до съзвездието Лебед, разглеждащ покоящия се и втория (чрез ЛТ) и двамата ще са остарели различно от него. Но пък 2-рия, който пътува към съзвездието Кукумявка, като се върне едновременно с 1-вия при покоящия  се, ще са на еднаква възраст, ахъ.

[scaner]

Преди 9 минути, Ниkи said:

Избираме Б)... Какво ще е разположението на скъсената пръчка

В твоят пример по условие Б) е неприложим, там ти с думи описваш А). Но картинката за Б) е следната: след като в системата на близнака едновременно се ускоряват двата края на пръчката, то в земната система те се ускоряват неедновременно. Там първо ще се приближи към земята връщащият се близнак, и когато стигне на половината път, ще се ускори и задвижи Сириус2. Това, естествено, ще отнеме много време и няма да се случи мигновено.

Преди 14 минути, Ниkи said:

Защо? Тази картинка не важи ли и за двете гледни точки (остави надписите)?

Да, за двете гледни точки е. И на нея много ясно е нарисувано всичко, само човек трябва да гледа с отворена глава

Забележи по нея какво се случва с подвижният близнак. Качвайки се нагоре по времето, сините линии сравняват интервали собствено време (по времевата траектория) и показват как на по-големи интервали за подвижният близнак съответстват по-малки интервали на земният близнак. Тоест в тази част на траекторията земният близнак острява по-бавно спрямо подвижния, както се очаква и според СТО - земният близнак е подвижен спрямо кораба. И до последната синя линиянагоре всичко се развива по науката.

Само че изведнъж за земният близнак се добавя участъка от последната синя линия до първата червена. Това е ефектът от смяната на отправната система на подвижният близнак, а по неговата времева траектория няма промяна (естествено, ускорението не променя хода на часовника в неговата точка, не остарява само защото си сменя посоката).Тоест според часовниците на новата отправна система (червените линии) земният близнак си увеличава възрастта със скок, и става по-възрастен от подвижният. Нататък червените линии до срещата показват как земният близнак продължава да остарява по-бавно както изисква СТО, и въпреки това накрая ще бъде по-стар, като сметнеш нещата  до край. И това разрешава парадокса.

Преди 30 минути, Ниkи said:

т другата гледна точка не е ли същото?

Защо, за връщащият се близнак, разстоянието до земния близнак е скъсено, а обратно (според теб) не е. 

Пак казвам, ЛТ по никакъв начин не знаят, кой кой е. Това хората са си го измислили.

По-горе го описах.

ЛТ не различават близнаците. Но когато прилагаш ЛТ, ти разчиташ, че инструментариумът ти с който измерваш време и разстояние, не се ппроменя в цялото пространство. И докато си в една и съща ИС, може да описваш всякакви лупинги на другият съвсем просто, защото ефектите на СТО - скъсявания и забавяне на времето - не зависят от посоката на скоростта, а само от величината и.

Когато обаче сменяш отправната система, както прави пътуващият близнак, става страшно. В новата система имаш друг набор измервателни средства - часовници и метри, и часовниците не съвпадат с часовниците от старата система (двете системи нямат общо време). Ако по старите часовници си установил, че преди смяната ма посоката земният близнак е бил на 20 години (а ти по собствения часовник си на 25), по новата система часовници се получава, че земнният близнак е на 30 години - 10-те годин са добавената отсечка на чертежа между последната синя и първата червена линия. И нататък, по новата система, пак си прилагаш ЛТ и СТО, земният близнак пак ще остарява по-бавно, но това по-бавно остаряване няма да компенсира скока, и при срещата ти ще си да речем на 30, а земният на 35 години - по-стар от тебе и според твоите сметки. И няма парадокс.

 

[scaner]

Преди 30 минути, gmladenov said:

Именно затова "решението" на парадокса е да приемем като движещ се само близнакът, изпитал
ускорение. Другият близнак не се брои за движещ се и така само на единия му се забавя времето.
С други думи, "решението" на парадокса е да премахнем симетрията на гледните точки.

Нямаш право да приемаш такива неща. Науката не ги позволяява такива прищевки. Трябва да се мъчиш с равнопоставеността им

[baiGANIO]

Преди 29 минути, scaner said:

Нямаш право да приемаш такива неща. Науката не ги позволяява такива прищевки. Трябва да се мъчиш с равнопоставеността им

Брей, берй и от кога науката забранява да се разглеждат трима близнака или други примери  неотърващи на СТО. Като единия си остава покоящ се, а двамата си пътуват (ускоряват и т.н. по един и същ начи) към съзвездията Лебед и Кукумявка. Нали като се приберат, покоящия може и да е покойник, докато двамата ще са младоци.  Но проблема е, че за всеки от пътуващите преди да се приберат у дома, по акълите на СТО, ще наблюдава (пресмята), че  за него и покоящия (както и другия пътуващ -важното в случая), трябва да имат различни години. Което явно няма да бъде така, тъй като и двамата пътуващи  ще са извършили едни и същи ускорения, скорости (равнопоставени та дрънка)  и всичко за което се сетиш, и  ще са еднакво  млади напук ма СТО, ахъ.

[scaner]

Преди 2 минути, baiGANIO said:

Брей, берй и от кога науката забранява да се разглеждат трима близнака или други примери  неотърващи на СТО.

Ти прочете ли на какво съм отговорил? Явно не, а коментираш какво може би бих отговорил според както си го представяш. Е, какво да те правя тогава?

Преди да добавяш повече близнаци, опитай най-простият вариант - само с двама. Като задобрееш на него, може да усложняваш. Иначе ползите са никакви, само повече тюхкане и охкане колко е лош света и СТО...

[baiGANIO]

Преди 5 минути, scaner said:

Ти прочете ли на какво съм отговорил?

Нищо не от отговаряш само философстващ по надолу, ахъ.

[scaner]

Преди 3 минути, baiGANIO said:

Нищо не от отговаряш само философстващ по надолу, ахъ.

Какво да отговарям? Заяждаш се и фантазираш някакви усложнения. В момента дискутираме конкретен случай, що изместваш дискусията с някакви фантазии? Без да можеш да се справиш с елементарният случай. Това се нарича тролене. Като гледам, каквото и да ти отговоря, ще се пържиш неразбрал в същия сос.

 

[baiGANIO]

Преди 7 минути, scaner said:

Какво да отговарям?

Това което те питам, що се правиш на улав, с този пример отдавна те цакам, (20 а може да са и 30 години, да търся ли архивите, а). Защо когато за всеки от двамата движещите се ( пътуващи), и покоящия се и другия движещ се  ще са на различни години, според акълите на СТО. 

 

 

 

[scaner]

Преди 4 минути, baiGANIO said:

Това което те питам, що се правиш на улав, с този пример отдавна те цакам, (20 а може да са и 30 години, да търся ли архивите, а). Защо когато за всеки от двамата движещите се ( пътуващи), и покоящия се и другия движещ се  ще са на различни години, според акълите на СТО. 

ВИж сега колко ти е акъла. Никакъв демек.

Тук дискутираме елементарният пример с двама близнаци, при които колкото и да е симетрична задачата, има неравнопоставеност. И тази неравнопоставеност се дължи на това, че единият не е в една и съща инерциална система през цялото пътуване - което променя решението  и разрешава проблема.

В твоя пример е аабсолютно същото - там двама са в такова състояние. Съответно, ако се успокоиш да не приказваш само някакви мантри,  а и да помислиш логично, решавайки проблема само с два близнаци ще го решиш и с двеста и двама, ако се налага. А ти скачаш като жаба в тиган и приказваш някакви мантри, вместо да мислиш. Ми няма да се промени състоянието ти, ще продължаваш да "цакаш" каквото и да значи това. Това че го повтаряш без да вникнеш толкова години демонстрира само занемарен медицински случай, нищо повече...  

Така че се учи, после ще приказваш. За сега не си способен да разсъждаваш в термините на СТО,.

[Малоум 2]

Преди 13 часа, Станислав Янков said:

По подобен начин се различават и електромагнитните от гравитационните вълни - едните могат да се нарекат условно "сгъстени напречно" участъци от пространство-времето, които се движат със скоростта на светлината, а другите могат да се нарекат условно "сгъстени надлъжно" участъци от пространство-времето, които се движат със скоростта на светлината...

Само показвам, че мислено ползваш  хипотези..., аз също. Иначе - темата с парадокси е изчерпана от отдавна:

 

Преди 16 часа, Малоум 2 said:

"Парадоксите" обикновено произтичат от това, че не се съобразява начинът на получаване на инфо за случили се събития от Изследовател. В "неподвижна ИС" - се регистрира инфо. Инфото от другата, "подвижната ИС" за същите събития - се изчислява.

...

По отношение на разбираемост на писаното - обикновено го търсим в предишни знания от образование, забелязвам общото - не от всички се познават резултатите от  класическата физика, а се "търсят" шантавизми, в засега, "тъмните" области - неизяснени еднозначно: тъмна материя-енергия, постулати на СТО, изкривяване на нещо при ОТО, Квантово поведение на ... всичко, въобще - субективни усещания за "грешни" тълкувания на статуквото. Принципно - тълкуванията, обясняването на "причина-следствие" на факти, са хипотези.

(в хипотезата ми - като резултат от динамиката на непрестанно образуване (едно предположение за етер*частици) на обектите, се достигат разбирания за същността на недоизяснени в произход неща, които се ползват като параметри в науката, дори и като цяло: - сила, маса, заряд, спин, квант, инерциално движение, обем, превръщания-ентропия, еволюция, ОВ, памет на структура, обвивки, живот, мозък ... и т. н. - в много разнообразни области има обяснения и най-важното: Не противоречат на достигнатите факти в експерименти. Само обяснението-тълкуването е с различна Гледна Точка - наличие и проявление на момент на импулс в сдвоена частица на етер*. Дали е нужно ... не знам ... всеки решава сам, за себе си... Разбирам -трудно е, защото тук си сравнително нов във  форума, а цялостното описание в хипотезата е в книга от 2014г. , а и термините са "заети" от статуквото и ми се налагат "дълги" обяснителни сравнявания "старо-ново" виждане... не всякога го правя.)

...

[Станислав Янков]

Преди 1 час, Малоум 2 said:

...а се "търсят" шантавизми, в засега, "тъмните" области - неизяснени еднозначно: тъмна материя-енергия, постулати на СТО, изкривяване на нещо при ОТО, Квантово поведение на ... всичко,...

Ама, какви шантавизми?! Веднъж като успееш да разбереш в дълбочина теориите на относителността и квантовата механика - те въобще не са чак толкова сложни и непроницаеми. Въпросът е само, кога ще успееш (ако въобще успееш - не на всеки се удава) да достигнеш до осъзнаването. Преди този момент на първото осъзнаване всичко е страшно сложно и неразбираемо, а след него вече става съвсем логично и очевидно и даже започваш да се чудиш, как ти сам не си успял да прозреш нещо толкова ясно и последователно.

Ето ти квантовата механика! Какво толкова сложно за осъзнаване има, че на този етап от знанията в основата лежат редица повече или по-малко точно описани полета, всички до едно обхващащи цялата Вселена и различните взаимодействия между тези полета в различни участъци на Вселената водят до комбинации на техните стойности, които ние възприемаме като епизодични прояви на точкови местоположения на частици или пък на техни скорости на движения и така нататъка, съгласно КМ... Понеже нашето съзнание не е в състояние да възприеме толкова бързи процеси един след друг - на нас почти непрекъснатото просветване на местоположения на огромен брой частици ни изглежда като голям, масивен, “неподвижен”, “материален” обект - човек, кола, слон, мишка, камион, химикал, прашинка...

Или пък двете теории на относителността! При тях всичко е игра на различни разминавания на отрязъците време спрямо отрязъците пространство. Става дума за определени форми на геометрични проявления, наблюдението им от различни перспективи.

Например, при движение на две неща едно спрямо друго, става завъртане по диагонал на координатната система (рамката, перспективата, плоскостта) на подвижния обект спрямо неподвижния (всеки от двата смята себе си за неподвижния) и поради това системата на неподвижния обект е с координати под 90 градуса една спрямо друга, а при тази на подвижния обект двете му координати се събират все повече от двете страни към светлинната линия по средата (тя е по диагонал, 45 градуса, спрямо неподвижното 90-градусово разположение на координатите).

Подобна (но не точно същата) геометрична промяна, този път под формата на прословутото “огъване”, се описва и при ОТО. Обаче, както един кръг като го гледаш отблизо изглежда по един начин (почти права линия), ако го гледаш отдалеч изглежда по друг начин (кръг), ако го гледаш завъртян по диаметъра му изглежда по трети начин (елипса), то аз се питам - погледнато от каква позиция, перспектива, ъгъл пространство-времето, дава по-опростена и симетрична геометрична форма в сравнение с относително по-сложната сегашна разлика между СТО и ОТО?

Редактирано Юли 7, 2022 от Станислав Янков