"Парадокси" в теорията на относителността

[scaner]

Преди 2 часа, Ниkи said:

Трябваше ли да изпишем страници, за да стигнем до тук. Много ясно, че всички, на всякъде, при всички случаи, когато говорят за ускорение в СТО, имат предвид ускорение тип Б). Ускорение тип А) е абсурдно, най-малкото защото за да го реализираш, ти трябват две сили с противоположна посока, поява на еластична и пластична деформация.... и т.н.

Добре де, нали ти беше човекът, който въведе Сириус2, който се ускорява в земната система заедно с близнака в момента когато той обръща от Сириус, демек ускорение тип А) ? Що се въртиш като палачинка сега?

Изяснява ли ти се защо се изписаха толкова страници?

Преди 2 часа, Ниkи said:

Това ще отнеме време в реалността. В СТО, това става мигновено. Значи, мигновено връщащия се близнак е преполовил пътя (при V=0.86C) до Земята. И тук е допусната фундаменталната грешка да се замества с цялото разстояние

Пак грешки, защо ручахме жабетата толкова време? Никакви промени в разстоянията не стават мигновени във физиката, в частнст в СТО.. За това и изписахме толкова страници. СТО ползва законите на класическата физика, за връзката между път, ускорение, скорост, време. Като има ускрение, по тези закони се смята времето за което ще станат промените, няма мърдане. Растояния не могат да се променят със скорост надвишаваща светлинната. И това трябва да ти е червената лампичка при мисленето. Защо не свети?Или няма кой да и обръща внимание?

 

Преди 2 часа, Ниkи said:

За финал: Парадокса на близнаците няма нищо общо с близнаци, дори няма общо с физиката. Този парадокс е чисто математически. Имаш формули, заместваш, и се получават два противоречащи си отговора. И вместо да си потърсят грешката, хората тръгват да вадят от десет кладенци вода, за да докажат, че въпреки равнопоставеността на противоречащите си отговори, единия е по-малко грешен от другия. 

Нищо не си разбрал, явно ти става навик. Равнопоставеността при близнаците е във физическите закони, не в тяхната обстановка. При еднакви закони но различни обстоятелства винаги се получават различни резултати, и тази задача ясно го демонстрира. Но инертноста на мисленето пречи да се разграничат законите от обстоятелствата, и темата го демонстрира. Всеи си намира извинение че не се справя

Физиката е количествена наука, а количествените отношения са обект на математиката. Затова и всяка задача във физиката може да се формулира и реши математически, тази която раззглеждаме също. Това не я прави по-малко физичен проблем.

"Близнаците" са за публичната формулировка, става дума за всякакви еднотипни часовници които не си взаимодействват

И накрая, както се видя,  няма парадокс, няма грешки. Това е солта на задачата, че нокаутира обикновения човек по интуицията, докато ако познава физическите и логическите закони, той може да се справи и да получи верният отговор - да, според всака система земният близнак/часовник в този пример ще остарее повече при повторната среща.

И съвсем на края, има много експерименти които потвърждават, че парадокс няма и че СТО работи. ТУК например.

А темата до тук показа, че дисциплината и хигиената на мисленето си остават голям и неосъзнат проблем за много хора...Което потвърждава изводите в книгата на Даниъл Канеман, че в ежедневието при вземане на решенията хората се основават на база ирационални съображения

 

[scaner]

Преди 8 минути, Ниkи said:

Не знаех, че СТО е инерционна. Значи, достигането на скоростта става мигновено и чак след това, бавно започва скъсяването.

Ще стигнеш до истината ти... По бавния и трудния начин.

Какво има да се знае? При малки скорости СТО става класическа физика. А при големи, колко да са големи, след като не могат да надхвърлят светлинната? Значи, всико става постепенно. Всяка промяна в растоянието не може да стане със скорост по-голяма от горната граница.

[Gravity]

Преди 4 часа, Ниkи said:

Поизяснихме нещата. За финал: Парадокса на близнаците няма нищо общо с близнаци, дори няма общо с физиката. Този парадокс е чисто математически. Имаш формули, заместваш, и се получават два противоречащи си отговора. И вместо да си потърсят грешката, хората тръгват да вадят от десет кладенци вода, за да докажат, че въпреки равнопоставеността на противоречащите си отговори, единия е по-малко грешен от другия. 

Получават се два отговора за две различни неща, времето изтекло по часовника на всеки от близнаците, няма противоречие. Аналогичен пример е следния: двама алпинисти тръгвато от подножието на планината до върха, но по различни маршрути. Окзава се, че са изминали различен път. Това не учудва никого нали. 

[scaner]

Преди 16 минути, Ниkи said:

Значи, пътуващия близнак има бая време да си пътува до Сириус по нормален път, преди пътя да се е скъсил, колкото трябва

Няма да се скъси пътят, ще се скъси разстоянието. Пътят ще си бъде както е по науката, голям. И ще си се измине за съответното време, смятано чрез скоростта. Но това е елементарна класическа физизка

[Станислав Янков]

Преди 25 минути, scaner said:

Няма да се скъси пътят, ще се скъси разстоянието. Пътят ще си бъде както е по науката, голям. И ще си се измине за съответното време, смятано чрез скоростта. Но това е елементарна класическа физизка

Скенер, ние възприемаме чрез попадналата в очите ни светлина. В едни случаи тя е отразена слънчева (лунна и звездна нощем) светлина, а в други случаи се излъчва от самите наблюдавани обекти (например - по един прожектор в началото и края на обекта по посока на движението му). Играе ли някаква допълнителна роля за разминавания в сравнение със същия обект в покой крайната скорост на светлината, някакви допълнителнителни ефекти към лоренцовото скъсяване или там са само доплеровите ефекти (посиняваща при приближаването на наблюдавания подвижен обект и почервеняваща при отдалечаването му)?

Редактирано Юли 7, 2022 от Станислав Янков

[Станислав Янков]

Преди 1 час, Ниkи said:

Значи, пътуващия близнак има бая време да си пътува до Сириус по нормален път, преди пътя да се е скъсил, колкото трябва

Ако ти си този близнак, след като се ускориш почти до скоростта на светлината - ще ти се скъси цялата Вселена (еквивалентно, НО НЕ ИДЕНТИЧНО, на твое задържане на едно място, с разход от теб на гориво/енергия, във вид гравитационно поле). Само ти и кораба ти ще си останете същите, както преди излитането.

А пък, ако Малоум още не успява да си представи квантовата механика в действие - да си представи един неподвижен облак от светулки пред него. Знаем как мигат светулките, само в този облак те са много мънички, много сгъстени от нашите мащаби (от техните мащаби разстоянията дори само между ядрата и електроните им са гигантски, направо космически, което не пречи в един миг електрон да “присветне” от тази страна на ядрото, а в следващия миг вече да “присветне” от другата му страна), безброй точкови “присвятквания” в рамките на облака - толкова гъсти и чести, че на нас ни изглеждат като едно масивно, неподвижно тяло (примерно - камък, който си лежи на улицата до нас). И всичко в рамките на облака (атоми, молекули, “решетки”) е в непрекъснато движение и трептене, което ние не можем да забележим...

Редактирано Юли 7, 2022 от Станислав Янков

[Gravity]

Преди 8 минути, Ниkи said:

Примера въобще не е аналогичен. Тук двамата са на едно мнение. Близнаците не са на едно мнение

Защо да не са на едно мнение!? Ако близнак А е остарял с 10г а близнак Б с 20г, то и двама точно това ще твърдят.

[Gravity]

Малко по-подробно. Нека двама близнака, върху плоска равнина, всеки разполага с ходомер. Тръгват от точка А и пристигат до точка В. Първият близнак върви по правата от А към В, вторият от А към трета точка С, след като притигне в С веднага се обръща към В и тръгва на там. Като се срещант в В поглеждат ходомерите и виждат, че имат различни показания. От гледна точка на първият близнак, т.е. в системат в която е неподвижен, той е неподвижен а втория се движи. От гледна точка на вторят близнак е обратното. И въпреки, че изглежда симетрични, ходомерите накрая показват различни числа. Това не шокира никой защото е ежедневен опит и никой не смята, че тук има парадокс. При "парадокса" на близнаците в СТО е абсолютно същото, само ходомерите са заменени с часовници, точките със събития, пътищата с мировите линии. 

[Станислав Янков]

Преди 1 час, Gravity said:

Защо да не са на едно мнение!? Ако близнак А е остарял с 10г а близнак Б с 20г, то и двама точно това ще твърдят.

Проблемите с цялата тази работа идват от голямата разлика при възприемането на пространствените и на времевото измерение. Когато виждаш, не си сляп, ти виждаш напред-назад, наляво-надясно, нагоре-надолу. Дори когато си сляп - пак можеш да се движиш в тези три посоки и лесно да си дадеш сметка за тяхното съществуване. Трите пространствени измерения са ти буквално пред очите, непрекъснато. За сметка на това, движението ти през времето въобще не е толкова директно осезаемо, макар все пак да не е чак такава драма, човек да си дава сметка за последователното протичане на събитията едно след друго, последователно, от минало към бъдеще. Точно заради тази натрапчивост на трите пространствени измерения и завоалираността на времевото, човек лесно бърка събития и деформации в пространство-времето като такива само в пространството. От точно същото идваше и при мен доскорошната трудност, да не си представям “огъванията” на пространство-времето като огъвания само на пространството. Още не съм отвикнал изцяло от тази заблуда, макар вече по-лесно да се коригирам.

Редактирано Юли 7, 2022 от Станислав Янков

[Gravity]

Преди 32 минути, Ниkи said:

За да показват различни числа, трябва да са се движили с различна скорост

Под ходомери или крачкомери се има предвид нещо което мери изминато разстояние, скороста е без значение. И е очевидно, че разстоянието изминато от всеки ще е различно.

Преди 32 минути, Ниkи said:

Остави реалността. Разглеждаме емпиричната част на парадокса. Там възниква парадокса. В реалността може и да е обратното. Там, резултата е частен случай

 

[Малоум 2]

Преди 4 часа, Станислав Янков said:

Ама, какви шантавизми?! Веднъж като успееш да разбереш в дълбочина теориите на относителността и квантовата механика - те въобще не са чак толкова сложни и непроницаеми. Въпросът е само, кога ще успееш (ако въобще успееш - не на всеки се удава) да достигнеш до осъзнаването. Преди този момент на първото осъзнаване всичко е страшно сложно и неразбираемо, а след него вече става съвсем логично и очевидно и даже започваш да се чудиш, как ти сам не си успял да прозреш нещо толкова ясно и последователно.

Не си ме разбрал - "шантавизми" са за тези, които не разбират дори класическата физика. (В F=m.a трябва да се изясни какво е сила, какво е маса и ускорение - това са едни от най-честите въпроси които се задават на учители физици. Дефинициите не изясняват същността)

КМ е просто нещо - сложно е разбирането й. Учените са казвали - Който твърди, че разбира КМ, значи не я разбира. И друго съм споменавал -  КМ не може да се разбере. С нея може само да се свикне! - Самият Файнман е "изхабил" 4 стр. теория за обяснение на резултатите от опита с двата процепа и показва невъзможността твърденията от този опит да бъдат обяснени с "класически знания"..., класическа логика.

Преди 4 часа, Станислав Янков said:

Ето ти квантовата механика! Какво толкова сложно за осъзнаване има, ...

Има, има-а-а. И  хипотезата - го обяснява като резултати - движенията са резултат от непрестанното образуване на обекти (единен метод), върху структурирано ЕМПоле на установката. Така се обясняват и спин-опитите тип Щерн-Герлах с незаредени и заредени частици..., въобще - си много далеч от просто разбиране по статуквото...

Преди 4 часа, Станислав Янков said:

Или пък двете теории на относителността! При тях всичко е игра на различни разминавания на отрязъците време спрямо отрязъците пространство. Става дума за определени форми на геометрични проявления, наблюдението им от различни перспективи.

Обясняваш ми нещо, което аз ти обясних  в предишен пост с едно изречение (последното). Не си схванал, че "виждането" зависи от Гледна Точка ... дори и без да гледаш.

...

[Малоум 2]

Преди 2 часа, Станислав Янков said:

А пък, ако Малоум още не успява да си представи квантовата механика в действие - да си представи един неподвижен облак от светулки пред него. Знаем как мигат светулките, само в този облак те са много мънички, много сгъстени от нашите мащаби (от техните мащаби разстоянията дори само между ядрата и електроните им са гигантски, направо космически, което не пречи в един миг електрон да “присветне” от тази страна на ядрото, а в следващия миг вече да “присветне” от другата му страна), безброй точкови “присвятквания” в рамките на облака - толкова гъсти и чести, че на нас ни изглеждат като едно масивно, неподвижно тяло (примерно - камък, който си лежи на улицата до нас). И всичко в рамките на облака (атоми, молекули, “решетки”) е в непрекъснато движение и трептене, което ние не можем да забележим...

Е, да - това съм го обяснявал преди време, когато още те е нямало тук - или не си го чел.

(Във връзка с образуване на водороден атом: Електронът се образува непрестанно в околността на полето на непрестанно образуващия се протон.) Ако те интересува - извън темата е:

Октомври 2021г:

- протонът и електронът се образуват непрестанно, на слоеве. Най-вътрешния слой - отговаря за гравитация (излъчване на гравитони), а най-външният слой - за електромагнитни взаимодействия (заряд). Протонът има и междинен слой. Характеристиката "заряд" и на двете частици се дължи на допълване с фотони на външният слой от външното поле. При всеки акт на образуване - се поглъща фотон - така - ЕМВълни са продукт от тази характеристика, при ускорителните движения на заряд, а "зареденост-поле", достига от частица до безкрайност.

Честотата на образуване на централната част на  протона е 2000 пъти по-голяма от тази на електрона. Затова, полето от протона "диктува" (по бързина) формирането на мястото на образуване на електрона - където се случи сфазиране на противоположните спиралности на излъчваното от протона и електрона, там се образува електрона - все едно обменят резултантен фотон за връзка. Така - протонът (тежка частица) действа на привличане на електрона - забележимо движение, щото електронът е лека частица. Но - образуването на електрона е "навън-навътре" към протона. Мезонният слой го "изтиква навън", полето на протона, го дърпа към центъра си. Но  и всеки път - мястото на образуване  на електрона е ново, в слой около протона и това поле може да взаимодейства само с поле от Един електрон. Така - няма излъчване на ЕМВълни от характеристиките заряд на двете частици. Няма и значителна периферна скорост на електрона около протона. Няма и "учудване" като как електронът преминава на по-външна орбитала -  в междинното си състояние все още "не е готов" като завършена частица, а при фотона за връзка се е погълнал и друг фотон от външно поле. При повече протони в ядрото - всеки протон си "организира" взаимодействие с "негов" електрон - затова - картинката с вероятности за "място" на електрона - си изменя формата в пространството около ядрото.)

...

Редактирано Юли 7, 2022 от Малоум 2

[Станислав Янков]

Преди 31 минути, Малоум 2 said:

КМ е просто нещо - сложно е разбирането й. Учените са казвали - Който твърди, че разбира КМ, значи не я разбира. И друго съм споменавал -  КМ не може да се разбере. С нея може само да се свикне! - Самият Файнман е "изхабил" 4 стр. теория за обяснение на резултатите от опита с двата процепа и показва невъзможността твърденията от този опит да бъдат обяснени с "класически знания"..., класическа логика.

Има, има-а-а. И  хипотезата - го обяснява като резултати - движенията са резултат от непрестанното образуване на обекти

Знаеш ли, защо се получава така? Защото всичките са се вторачили в частиците (курпускулите) и още по-специално в тяхната регистрация, а регистрациите на частици са епизодични прояви. Същността са полетата и техните разнородни взаимодействия, защото полетата са разпространени по цялата Вселена. Полетата СА Вселената - различните планове, пластове, перспективи, плоскости на пространство-времето на Вселената. От полетата (квантово-механичните) произтичат епизодичните измерими характеристики като частици.

И частиците не се образуват и изчезват (операторите на сътворението и разрушението означават друго нещо), а си съществуват постоянно, като определени съчетания от полета в цялата Вселена - под форма, различна както от вълна, така и от частица, както точно е отбелязвано и в този форум.

[scaner]

Преди 4 часа, Станислав Янков said:

Скенер, ние възприемаме чрез попадналата в очите ни светлина. В едни случаи тя е отразена слънчева (лунна и звездна нощем) светлина, а в други случаи се излъчва от самите наблюдавани обекти (например - по един прожектор в началото и края на обекта по посока на движението му). Играе ли някаква допълнителна роля за разминавания в сравнение със същия обект в покой крайната скорост на светлината, някакви допълнителнителни ефекти към лоренцовото скъсяване или там са само доплеровите ефекти (посиняваща при приближаването на наблюдавания подвижен обект и почервеняваща при отдалечаването му)?

Всякакви допълнителни забавяния при измервания чрез светлината са в добавка към законите на СТО.

Тоест, подразбира се, че всяко измерване ти правиш на място, непосредствено, с минимален (в граница нулев) принос на изкривяване на данните от крайната скорост на светлината. Тогава всички такива числа ще трябва да са според закономерностите, които дава теорията. И ако намесиш някакво по-дистанционно измерване, трябва да си му сърбаш и отчиташ последиците, които ще се насложат.  Но в случая, мислени експерименти, се предполага че няма такива наслагвния, числата се получават чисти. За да се демонстрира какво следва от самата теория.

 

Преди 4 часа, Ниkи said:

Тук нещата се объркват. Ако близнака е достигнал мигновено скоростта, а скъсяването тепърва започва, към достигнатата скорост трябва да прибавим и скоростта с която се скъсява пространството м/у него и земния близнак (между другото, имаш ли представа, каква е скоростта на скъсяване на пространството. Предполагам, че е във функция от Лоренц-фактора).

Няма такава скорост. Неинерциалният близнак сменя отправната система, а пространството и времето във всяка такава система изначално са различни (и статични в нея). Изборът на инерциалната система е начинът, по който ти разрязваш пространство-времето на пространство и време. Представи си го така - сменяйки инерциалната система, ти попадаш в друга, в която има друг неподвижен наблюдател, и ти се включваш към неговата система за еталони и общо време, вече изградена. Само трябва да изчакаш да ти мине вестибуларното смущение, причинено от ускорението

[scaner]

Преди 9 минути, Ниkи said:

Веднъж казваш, че промяната на разстоянията става с някаква скорост, после казваш, че няма такава скорост. Съвсем обърка аудиторията

Прави разлика межди физиката в инерциална система и в неинерциална система. В инерциална система за да промениш разстоянието, трябва да изчакаш обектите да се дотътрят с крайна скорост. Минавайки обаче в друга инерциална система, попадаш на други пространствни пропорции, съответно разстоянията са други. Зависи с каква скорост се местиш между инерциалните системи. С безкрайно ускорение промяната е мигновена.

[scaner]

Just now, Ниkи said:

Значи, последно. Мигновеното ускорение предизвиква мигновено съкращаване на разстоянията? 

Само в системата на ускоряващият се. Ето защо началните ти представи са погрешни, защото ги натискаш за земната.

Затова и смятаме еднопосочното подмладяване на подвижният близнак: след ускорението той вижда пътят двойно по-къс, със същата скорост го изминава за двойно по-малко собствено време, докато земният по по-дългият път го консумира за повече собствено време. Промяната в тая схема за подвижният близнак настъпва при смяната на отправната система. Обикновено това не се отчита от решаващите парадоксса, от там и привидното противоречие.

[scaner]

Преди 8 минути, Ниkи said:

Добре. Земния близнак, на кой етап от завръщането на пътуващия близнак, ще отчете скъсяване на разстоянието по между им?

В момента когато пътуващият близнак достигне целта и обърне скоростта, разстоянието между него и земният ще започне да се скъсява. До пообедната среща

Класическа физика. Земният е в инерциална система, а в такава се спазват законите на класическата физика.

[scaner]

Преди 4 минути, Ниkи said:

Не знаех, че ЛТ си имат любимец, и наказват със скъсяване само разстоянието до мързеливия близнак

ЛТ имат значение само когато се сравняват чисълца между две ИС. Само тогава се пръкват ефекти като скъсяване на дължини и забавяне на времето. В рамките на една ИС е валидна класическата физика, и там законите на Нютон влизат 1:1. Това е неявен постулат на СТО, споменат имплицитно в основополагащата статия на Айнщайн по въпроса.

По тая причина в земната система няма нищо изненадващо. Няма нищо изненадващо и в системата на подвижният близнак. Изненадите се пръкват, като сравняваш нещата между двете системи, чак тогава има нужда от ЛТ. Но това са абсолютно базови положения, не знам какъв е смисъла да се дискутира нещо от СТО без да са усвоени тези основи...

Така че това което не знаеш, трябва да го научиш някак си. Прочети ТОВА цялото, и после ще видим И предупреждавам - няма да го разбереш само с едно четене, такъв му е стилът на писане на Айнщайн, кратък и стегнат, разчитащ на налични знания и направо споменаващ на места резултати, които се получават с повече макар и прости сметки. 

[scaner]

Преди 40 минути, Ниkи said:

Въпрос: Как ще изглежда тази ситуация от гледна точка на ускоряващата се пръчка С2-Б? Как ще изглежда от точка С2 и как от точка Б (ако разбира се, ще има някаква разлика)?

АМи това което си цитирал всичко си казва. За Б летейки към Сирриус, С2 се отдалечава със същата скорост. По някое време (доста преди да стигне Сириус) С2 почва да се отдалечава по-бързо, със скорост равна на релативистската сума от скоростта на близнака и скоростта която получава С2 в зземната система (това е следствието на неедноврееменността, да не задълбочавам сметките). И когато Б обрръща при Сириус, застава неподвижен с С2. Но тази отсечка Б-С2 вече е по-дълга ос земя-Сириус, и в земната система се скъсява точно до разстоянието земя-Сириус.

От гледдна точка на С2, до стигането на близнака до Сириус разстоянието между С2 и Б се увеличава (С2 е неподвижен в земната система), след което С2 ускорявайки се минава неподвижен в системата на Б, а рзстоянието между тях се оказва по-голямо по новата метрична система, както го вижда и Б. За точни чиса трябва да смяташ последователен преход между системите с ЛТ, нищо друго не е нужно.

Преди 50 минути, Ниkи said:

Физиката има ли обяснение за причината за този скок, след като ускорението "отказва да понесе отговорност".

Различен начин за раззделяне на пространство-времето на пространство и време. Причината е различната "гледна точка" която представлява отправната система, ако се изразим така. Гледната точка се определя от относителната скорост. Прочети повече за пространството на Минковски, там се описват тези свойства на пространство-времето

Каква е причината гледайки цилиндрично трупче по оста му, да го виждаш кръгло като сечение, а като го гледаш перпендикулярно на оста му, да го виждаш като правоъгълник? Някакво физическо взаимодействие ли преобразува трупчето, или то прости си е такова, геометрия? Тук е същото.

Просто такава е геометрията на пространство-времето, по-сложна от евклидовата, и за това физиката в него е по-антиинтуитивна.

[scaner]

Преди 10 минути, Ниkи said:

Защо тогава му казваш едновременно ускорение? Това ми напомня за Риндлер

Защото началният момент на започването на ускоряването на двата края е един и същ по часовиците на едната система. И съответно по другата не е един и същ, там първо единият край се ускорява и придобива скорост, по-късно другият край се ускорява (през това време първият край се премества променяйки разстоянието).

[scaner]

Преди 5 минути, Ниkи said:

Не е ли така, от самото начало: Ускорението започва по цялата дължина на пръчката, но с различна големина. Все пак, ти каза че ускорението започва едновременно.

Така е само в земната отправна система, по условието. В системата на пътуващият близнак не е така - поради относителността на едновременността. И там става сложното.

Забрави изобщо за координатите на Риндлер в тоя случай - те имат смисъл само за крайно ускорение, а тук ползваме за простота безкрайно за нула време.

Преди 6 минути, Ниkи said:

Този момент (заставането неподвижен) не е ли по-рано, когато ускорението спре, и започне движение по инерция... Разбира се, ако ускорението не спре в този момент  

Ускорението спира в същият момент в който и започва - нали то е безкрайно, т.е. мигновено може да дооведе до произволна скорост? Така че нямаме продължителнст на ускорението (за простота). Затова е важно дали двата края включват ускорението едновременно или неедновременно - във вторият случай различните им скорости за определен интервал водят до допълнително раздалечаване.

[scaner]

Преди 17 минути, Ниkи said:

Уточнение! Началото е в следната позиция: пръчките С2-Б и З-С са допрени само в една точка, а именно Б съвпада с З. Посоката на ускорение е от Б към С. Не трябва ли след мигновено ускорение, Б да продължава да съвпада с З, а дължината на З-С да е на половина? Така тепърва ще предстои движение по инерция на Б към С

В земната система нищо не се променя.

Но в новата система на Б да, разстоянието земя-Сириус е два пъти по-малко. И със скоростта която е придобил, по собствено време ще се движи два пъти по-кратко. И ще пристигне на Сириус по-млад от земния, който за същата скорост и нормалното разстояние ще го преживее за повече собствено време. И ако близнакът спре на сириус, по земното общо време, и по собственото си,  само той ще е по-младият. Връщането само ще затвърди тоя факт. Но връщането е нужно за да стане видим "парадокса" за обществеността Както видя, с по-сложни сметки които инерцията в мисленето пропуска, парадоксът изчезва.

Разбираш ли сега къде е неравнопоставеността? Едно, че Б сменя отправни системи за разлика от земния, две че разстоянието което трябва да се измине е фиксирано по условие в земната система, не в неговата - тогава възниква съотношението 2:1.  Вторият фактор е по-важният (той работи и ако летящият близнак не се ускорява, не сменя системи, а винаги си е бил летящ, в инерциална система и само минава край земята за сверяване на часовниците в началото), и особено си личи при опита на Хафеле-Кийтинг, които обикалят със самолет и  атомен часовник около земята и потвърждават резултата с "подмладяването". Но това се разбира като натрупаш повече опит.

Айде стига толкова тъпчене тука, повече трева няма да порасне

[scaner]

Преди 9 минути, Ниkи said:

Сканер, не би ли трябвало, в ОС на Земата, близнака да е скъсен, и на отиване, и на връщане? 

Самият близнак е скъсен, нали се движи там, Но това не е съществено за задачата.

[scaner]

Преди 11 минути, Ниkи said:

Нека часовникът, който ще ползваме за сравняване със земния, се намира в задния край на ракетата, когато тя се връща към Земята. Тогава, пътят който изминава часовника, в ОС на Земята се съкращава с половин дължина на ракетата. Така ли е? 

И в предният край на ракетата да е, и по средата, резултатът ще е един  и същ с много добро приближение, защото размерът на ракетата ще е пренебрежим спрямо изминаваният път. Затова и не участва в задачата.

В земната система няма никакви релативистски съкращения на пътя. Но конструктивни хитрости можеш да си създаваш както искаш. Ако искаш да си точчен, най-добре е часовника да е в джоба на близнака, а ракетата да е нещо като костюм на близнака, за да не ни пречат размерите и. Старай се да опростяваш детайлите, за да изпъкнат закономерностите.

[scaner]

Преди 12 минути, Ниkи said:

Не е важно, дали е пренебрежимо, важното е че го има. А ако пътят е съпоставим с ракетата? Едно скъсяване на ракетата на половина означава намаляване на пътя наполовина. 

Ако пътят е съпоставим с ракетата, забравяш за ракетата и разглеждаш часовника като точка, съответно неговият път. Което трябва да се прави във всички случаи. Такива детайли като наличие на ракета и вратовръзка у близнака само отвличат вниманието и усложняват мисленето на непривикналите Повече хигиена на мисленето де