"Парадокси" в теорията на относителността

laplandetza · Септември 26, 2020

Преди 24 минути, gmladenov said:

Примерът ти е много добър и в него "има леб".

Щом стрелата пробива пластините, значи те имат обща допирна точка.
Времето в тази точка е общо и за двете системи.

Добър е, щом фанатика се крие из пампаса .................

**Tahev loren** · Септември 26, 2020

Преди 55 минути, scaner said:

А защо да вярвам? Ами сметнете и докажете.

Защото разлика никаква няма. Ако вратите на оригиналният парадокс са по-тежки и здрави, те ще нанесат съответните деформации на колата така, както и ножовете. Тоест имаме пълна идентичност на двата парадокса. За което имаме решение че не е парадокс.

Но имате пълно право да направите собствени изчисления Само не забравяйте, че те трябва да спазват законите на СТО.

Има разлика, ножовете дори и според СТО да падат не едновременно ( макарче и това би било парадокс защото ножовете са монторани на преса а тя удря само веднъж и няма начин да раздвои действието на ножовете) става интересно че неедновременото действие на ножовете, би могло да стане така че преди първият отрез пръчката да не е попаднала още под ножа, а преди вторият отрез да се окаже между ножовете . така че пръчката в крайна сметка ще се окаже пак неотрязана. Парадокса си остава въпреки всякакви заигравания.

**scaner** · Септември 26, 2020

Преди 14 минути, Grifin said:

А не е ли приложимо това решение и тук? Че поради относителността на едновременността събитие 1 ( достигане на върха на стрелата до задната част на "дограмата") ще се случи преди събитие 2 (достигане на задната част на стрелата до предната част на "дограмата" ) .За системата на стрелата говоря,разбира се .В системата на прозореца,стрелата се скъсява и си минава.

Ами точно за тези събития не е приложимо, те във всяка отправна система ще са в този ред.

Но е приложимо по друг начин, и Гравити вече написа основната причина.

Искам да обясня повече подробности върху нея, за да стане по-ясно, според мен...

В системата на стената имаме зададено по условие, че стрелата е паралелна на стената. Тоест във даден момент можем да си формираме две събития, свързани с началото и края на стрелата: те ще включват координатата по Y (спрямо стената), която за двете събития ще е еднаква, и момента T, който е общ за двете, те са едновременни. Различават се само по координатата си Х по оста на движение.

Как изглеждат тези две събития в системата на стрелата? Тук ще направя едно емпирическо отклонение: как да се ориентираме в относителността на едновременността? В нашият случай, когато имаме две събития едновременни в системата на стената? Можем, разбира се, да седнем на буквите си и да смятаме. Но тези сметки се обобщават с една проста процедура. А тя е следната. "Яхваме" мисловно стрелата, като заставаме с лице към върха и, т.е. по посоката на движение в системата на стената. Тогава първото от двете събития ще се случи пред нас, в случая на носа на стрелата, второто след някакъв интервал ще се случи зад нас, на опашката. Тоест двете едновременни в системата на стената събития стават неедновременно, първото става по посоката на движение, второто по-късно по-назад по оста на движение.

Да се върнем на конкретиката на събитията: те включват координатата по Y. Следователно в тази им последователност първо ще се случи събитието на носа, то ще сигнализира отстояние от стената Yo. Малко по-късно ще се случи второто събитие в опашката на стрелата, и то ще донесе информация че краят отстои от стената на дистанция Yo. Но в този момент върхът на стрелата (заедно с цялата стрела) се е придвижил още към стената (или който иска, стената се е доближила). Тоест когато задният край отчита дистанция Yо, предният край ще е по-близо до стената.

Демек, стрелата в системата на стрелата не е успоредна на стената, а е под някакъв наклон. В този случай когато стигне до прозореца, тя ще пробие равнината на прозореца в една точка и ще се изниже през тази точка от другата страна на стената, без да се допира никъде с нея.

Всъщност това има една много много слаба връзка с така наречената "прецесия на Томас", нещо което ме беше озорило силно преди време Просто тук имаме различна ориентация между две направления, също паралелен транспорт, а при прецесията на Томас това се задълбочава при неинерциално движение, например по кръг, свързано с жироскопи или спина на атома.

laplandetza · Септември 26, 2020

Преди 13 минути, Tahev loren said:

Има разлика, ножовете дори и според СТО да падат не едновременно ( макарче и това би било парадокс защото ножовете са монторани на преса а тя удря само веднъж и няма начин да раздвои действието на ножовете) става интересно че неедновременото действие на ножовете, би могло да стане така че преди първият отрез пръчката да не е попаднала още под ножа, а преди вторият отрез да се окаже между ножовете . така че пръчката в крайна сметка ще се окаже пак неотрязана. Парадокса си остава въпреки всякакви заигравания.

Вместо ножове, ползвай лазер фгенерстор и датчик с часовници , разположени плътно по изчислената траектория на пръчката.Излъчват на 1 наносекунда примерно .В системата на лазерите, неподвижни са , часовници работят еднакво, времето е хомогенно.Записи Кога ще са засенчванията, първото при влизане, второто при влизане във втория и пеосветляване на задния. Това примерно.Така се нареждат нещата.

**scaner** · Септември 26, 2020

Преди 14 минути, Tahev loren said:

Има разлика, ножовете дори и според СТО да падат не едновременно ( макарче и това би било парадокс защото ножовете са монторани на преса а тя удря само веднъж и няма начин да раздвои действието на ножовете) става интересно че неедновременото действие на ножовете, би могло да стане така че преди първият отрез пръчката да не е попаднала още под ножа, а преди вторият отрез да се окаже между ножовете . така че пръчката в крайна сметка ще се окаже пак неотрязана. Парадокса си остава въпреки всякакви заигравания.

Не разбирам къде остава парадокса.

Лоренцовите трансформации, които ползваме за описанието на събитията, представляват връзка: координатите на едно събитие в едната система къде са като координати в другата система. В тази връзка участва и времето, затова едновременни събития в едната система стават неедновременни в другата.

Но важното в случая е друго: събитията са общи за двете системи. Тоест ако в едната направите така, че ножовете да нарежат пръчката, то това ще се случи и в другата система - ще имаме събития които са свързани с рязането, и те са общи. Но ако направите така, че в едната система пръчката да се изплъзне от ножовете, тя ще се изплъзне и в другата система - няма събития, свързани с рязане на пръчката. Важното е, че и в двете системи ще се случат еднни и същи събития, и на това почива отпадането на всякакви парадокси.

Тоест ако така подберем обстоятелствата, че пръчката не се нарязва когато е къса, то тя няма да се нарязва и когато е дълга, тогава просто моментите на събитията ще бъдат други. И обратното, ако се нарязва пръчката като къса, ще се нарязва и в системата в която е дълга.

Самият характер на връзката на събитията между двете системи снема всякакви парадокси. Обикновеният човек не го разбира, и игнорирайки лоренцовите трансформации и заменяйки ги с класическо мислене, стига до парадокс

laplandetza · Септември 26, 2020

Преди 8 минути, scaner said:

Не разбирам къде остава парадокса.

Лоренцовите трансформации, които ползваме за описанието на събитията, представляват връзка: координатите на едно събитие в едната система къде са като координати в другата система. В тази връзка участва и времето, затова едновременни събития в едната система стават неедновременни в другата.

Но важното в случая е друго: събитията са общи за двете системи. Тоест ако в едната направите така, че ножовете да нарежат пръчката, то това ще се случи и в другата система - ще имаме събития които са свързани с рязането, и те са общи. Но ако направите така, че в едната система пръчката да се изплъзне от ножовете, тя ще се изплъзне и в другата система - няма събития, свързани с рязане на пръчката. Важното е, че и в двете системи ще се случат еднни и същи събития, и на това почива отпадането на всякакви парадокси.

Тоест ако така подберем обстоятелствата, че пръчката не се нарязва когато е къса, то тя няма да се нарязва и когато е дълга, тогава просто моментите на събитията ще бъдат други. И обратното, ако се нарязва пръчката като къса, ще се нарязва и в системата в която е дълга.

Самият характер на връзката на събитията между двете системи снема всякакви парадокси. Обикновеният човек не го разбира, и игнорирайки лоренцовите трансформации и заменяйки ги с класическо мислене, стига до парадокс

Общи събития за 2 системи, са Общи точки за ситемите, означаващи Едновременно за 2 системи Случване. с други думи Абсолютност на Случване. Това казва СТО, местния отчетен момент е без значение, събитието е Едновременно за 2 те системи. Освен това , това дава смисъл на имали или няма физическо скъсяване, за да са верни експериментите трябва да има, тогава имаме Грандиозен Парадокс !

laplandetza · Септември 26, 2020

Преди 15 минути, scaner said:

...

Изпържил съм те тотално Не можеш да бягаш, казах ти по логиката на Науката и на СТО, като се инатиш правим 2 постановки, абсолютно еднакви, обяснил съм в предишен пост. В едната приемаме за Неподвижен Кондензатор, в другата Неподвижна е Стрелата. По всички правила на Физика и на Релативизъм сме длъжни да получим един и същ резултат, но това е Противоречие със СТО, Парадокс.

**Gravity** · Септември 26, 2020

Щях да предложа един парадокс, но с оглед написаното се обесмисля. Идеята е космонавт в подвижна ракета хвърля пръчка успоредно на ракетата. Тласка двата края едновременно. В друга система тласъците не са едновременни. Значи в тази система пръчката не е успоредна на ракетата. И парадокса щеше да е, как така хем успоредна хем не.

**Grifin** · Септември 26, 2020

Преди 30 минути, scaner said:

Демек, стрелата в системата на стрелата не е успоредна на стената, а е под някакъв наклон. В този случай когато стигне до прозореца, тя ще пробие равнината на прозореца в една точка и ще се изниже през тази точка от другата страна на стената, без да се допира никъде с нея.

Поздравления за Шпага за наклона тогава . Аз си го представях по-скоро така ,но то е почти същото де.

1434811605_strela2.svg(1).png.04cfc0c6d4e7a6bea2f70f90352d08c4.png

**Tahev loren** · Септември 26, 2020

Преди 45 минути, laplandetza said:

Вместо ножове, ползвай лазер фгенерстор и датчик с часовници , разположени плътно по изчислената траектория на пръчката.Излъчват на 1 наносекунда примерно .В системата на лазерите, неподвижни са , часовници работят еднакво, времето е хомогенно.Записи Кога ще са засенчванията, първото при влизане, второто при влизане във втория и пеосветляване на задния. Това примерно.Така се нареаждат нещаловиятта.

Всеки парадокс е решим или не, в зависимост от първоначалните условия при които възниква.

Парадокс е: Парадоксът е твърдение или група твърдения, които водят до противоречие или са в конфликт с интуитивната логика. В действителност обаче, или противоречието е само привидно, или поставените условия в твърдението не са или не могат да бъдат верни в целостта си или по отделно.^[1]^[2]

^{Та и с парадоксът на СТО, зависят от първоначалните условия , които обаче могат да бъдат погрешно поставени от формалната логика. Тя обаче е възникнала от ежедневният опит формирал когнитивноста на индивидите. Дали са верни изводите на формалната логика, зависи от кръгозора на досегашното човешко познание за действителноста.}

laplandetza · Септември 27, 2020

Преди 3 часа, Tahev loren said:

Всеки парадокс е решим или не, в зависимост от първоначалните условия при които възниква.

Парадокс е: Парадоксът е твърдение или група твърдения, които водят до противоречие или са в конфликт с интуитивната логика. В действителност обаче, или противоречието е само привидно, или поставените условия в твърдението не са или не могат да бъдат верни в целостта си или по отделно.^[1]^[2]

^{Та и с парадоксът на СТО, зависят от първоначалните условия , които обаче могат да бъдат погрешно поставени от формалната логика. Тя обаче е възникнала от ежедневният опит формирал когнитивноста на индивидите. Дали са верни изводите на формалната логика, зависи от кръгозора на досегашното човешко познание за действителноста.}

Не е прост Парадокс, доказах невярната теория ТО. Още не си го осъзнал, нали?

**deaf** · Септември 27, 2020

https://www.168chasa.bg/article/9039548

**Шпага** · Септември 27, 2020

Преди 10 часа, scaner said:

В системата на стената имаме зададено по условие, че стрелата е паралелна на стената.

... ... ...

Демек, стрелата в системата на стрелата не е успоредна на стената, а е под някакъв наклон.

Май имаш предвид, че в системата на стрелата стената/прозорчето не е успоредно на стрелата. Така или иначе, напълно разбираемо е това, което си обяснил в постинга си. Според мен обаче при тази ситуация се проявава един друг парадокс. Даже бих казала истински парадокс, защото:

Не може при взаимното движение на два обекта да се наблюдава такова различие, при което в едната система тези обекти да са паралелни един на друг, а в другата система да не са паралелни.

В конкратния казус например, това не ми изглежда правдоподобно:

"В отправната система на стената стрелата е паралелна на нея (това е и по условие), а в системата на стрелата тя не е паралелна на стената, сключва някакъв ъгъл."

**scaner** · Септември 27, 2020

Преди 36 минути, Шпага said:

Не може при взаимното движение на два обекта да се наблюдава такова различие, при което в едната система тези обекти да са паралелни един на друг, а в другата система да не са паралелни.

А защо да не може? Не може защото не може? Нали го обясних като следствие защо може?

Шпага, подобни ефекти (не точно в тази ситуация) на различни направления в различни отправни системи ги има и в класическата физика. Ще ти опиша един пример, разглеждали сме тази схема когато обсъждахме звездната аберация.

Представи си, имаш две паралелни стени. Например, както си седиш в къщи, едната е пода, другата тавана. Само имаме и допълнителна особеност - нека да са взаимоподвижни, например спрямо пода тавана да се плъзга хоризонтално. Сега си представи, че на пода имаме една мощна лазернаа установка, която да създаде лъч под формата на цилиндър - тоест вътре в лъча да можем да поставим обект, който да се движи по направлението на лъча. Формата на цилиндър е удобна, защото по всяко време като се допрем до стените му, ще имаме информация каква ни е ориентацията спрямо този лъч. Нека за определеност този лъч насочим точно нагоре, перпендикулярно на пода. Това ще определи едно направление в задачаата.

Сега си представи, че в средата на този светлинен цилиндър поставим ракета. Поставяме я така, че тя да се движи по оста му, тоест също перпендикулярно на пода, и през целият и път следим това да се спазва. Значи в отправната система на пода изстрелваме вертикално нагоре, към плоскостта на тавана.

Какво се наблюдава от тавана? Нека в момента на светването на лазерният лъч точно на вертикалната права от земята към тавана, в точката на пресичане на тавана да имаме неподвижен с тавана наблюдател. Той няма да види светлината, защото на нея и трябва време, за да стигне до него. Но двете системи се движат, пода заедно с установката постепенно се отнасят в една посока, лазерният лъч вече няма шанс да уцели този наблюдател. В точката в която лазерният лъч докосне тавана, излъчилата го установка няма да се намира на вертикалата в тази точкаа, а ще се е отместила поради движението на тавана, ще е на права, сключваща някакъв ъгъл с вертикалата - ъгъл, зависещ от скоростта на светлината и скоростта на тавана спрямо пода. Тоест в отправната система на тавана лазерният лъч не е вертикален, а сключва някакъв ненулев ъгъл с вертикалната ос. Това всъщност е ефектът на звездната аберация, известен наблюдаем факт.

Вече виждаме, че наклонът на една права е различен в зависимост от отправната система, и това не е някакъв супер-дупер релативисвски ефект, а е просто следствие на класическата физика. Но да продължим, да екплоатираме това, че сме пуснали и космически кораб по лъча. Както казах, космическият кораб се движи по лъча, и спазва строго ориентацията на лъча, т.е. е ориентиран строго перпендикулярно на пода. Но както видяхме, лъчът сключва някакъв ъгъл с тавана, различен от правият. Ориентацията на кораба при среща с тавана каква ще бъде? Нали той през цялото време се поддържа паралелен на лъча? Ми правилно, и ориентацията на кораба ще бъде различна от перпендикуляра на тавана. Тоест не само за лъчите светлина, а и за всякакви материални обекти, ориентацията им в различни отправни системи е различна. И това е според класическата физикаа.

Е, в СТО просто има допълнителни ефекти, които правят тази ориентация различна и в други ситуации

**Малоум 2** · Септември 27, 2020

Преди 1 час, Шпага said:

Май имаш предвид, че в системата на стрелата стената/прозорчето не е успоредно на стрелата. Така или иначе, напълно разбираемо е това, което си обяснил в постинга си. Според мен обаче при тази ситуация се проявава един друг парадокс. Даже бих казала истински парадокс, защото:

Не може при взаимното движение на два обекта да се наблюдава такова различие, при което в едната система тези обекти да са паралелни един на друг, а в другата система да не са паралелни.

В конкратния казус например, това не ми изглежда правдоподобно:

"В отправната система на стената стрелата е паралелна на нея (това е и по условие), а в системата на стрелата тя не е паралелна на стената, сключва някакъв ъгъл."

В старата тема "Парадокс на стрелата" сканер е дал линк към сметкиhttps://en.wikipedia.org/wiki/Ladder_paradox

(

Публикува Октомври 28, 2019 (edited)

Вземам повод от дългата тема за верността на СТО. гМладенов към сканер:

"Ти не внимаваш, колега. През цялото време аз обяснявам, че ако две събития са последователни в една отправна система,
те ще бъдат последователни и в другата... "

Парадокс на стрелата)

...

Редактирано Септември 27, 2020 от Малоум 2

laplandetza · Септември 27, 2020

В СТО принципно са заложени противоречия, абсурди, неизбежни са поради глиненоводнистата основа на теорията.

Примерно, в СТО е задължително в ИОС часовниците веднъж сверени в системата да не изменят своя ход.Примерно всички почват от Нула и вървят с едни и същи показатели, или почват с разлики пространственно разпределени и продължават така. Ето конкретен пример, две системи с по 2 часовника, едната приета за неподвижна другата за подвижна, случва се да преминат един до друг, общи точки в неподвижната система тези 2 събития са едновременни. Подвижните часоеници се Зануляват и след това отчитат сверени, по СТО няма никакъв начин единият да изостане от другия. След това отново се срещата с други два часовника от неподвижната система, едновременно са тези 2 събития за неподвижната система, според дори и принципите на симетричната относителност , тези събития са едновременни и за подвижната система. СТО обаче противоречи на основите си, в този случай какво ли ще каже тя?, като е приела , че не е възможно часовници в една каква да е ИОС да работят с различен ход някои да изостават, други да избързват и това да не е <еднократен акт>, а ако се допусне то трябва да се случва постоянно,т.е. разликите да нарастват.

laplandetza · Септември 27, 2020

Да изчистя проблема, твърди ли някой сериозен физик, че ако 2 часовника на ИОС приета за подвижна са сверени спрямо Неподвижна ИОС, нейни часовници и това сверяване е станало едновременно за неподвижната иос, то след някакъв интервал време се случват други 2 събития (за да няма главоболия събиъията са на клонящи към нула разстояния от 2 та часовника на Неподвижната система и също така 2 часовника на подвижната система) и тези събития са едновременни за Неподвижната система. Едновременни ли са за неподвижната и ако не са , какво би накарало часовниците да променят своя ход един от друг и зашо тази промяна не прогресира във времето , с движението на подвижната система, защо например неедновременността при едно следвашо такова <засичане> със събития не се е задълбочила ?

**Шпага** · Септември 28, 2020

On 27.09.2020 г. at 10:06, scaner said:

А защо да не може? Не може защото не може? Нали го обясних като следствие защо може?

Шпага, подобни ефекти (не точно в тази ситуация) на различни направления в различни отправни системи ги има и в класическата физика. Ще ти опиша един пример, разглеждали сме тази схема когато обсъждахме звездната аберация.

Представи си, имаш две паралелни стени. Например, както си седиш в къщи, едната е пода, другата тавана. Само имаме и допълнителна особеност - нека да са взаимоподвижни, например спрямо пода тавана да се плъзга хоризонтално. Сега си представи, че на пода имаме една мощна лазернаа установка, която да създаде лъч под формата на цилиндър - тоест вътре в лъча да можем да поставим обект, който да се движи по направлението на лъча. Формата на цилиндър е удобна, защото по всяко време като се допрем до стените му, ще имаме информация каква ни е ориентацията спрямо този лъч. Нека за определеност този лъч насочим точно нагоре, перпендикулярно на пода. Това ще определи едно направление в задачаата.

Сега си представи, че в средата на този светлинен цилиндър поставим ракета. Поставяме я така, че тя да се движи по оста му, тоест също перпендикулярно на пода, и през целият и път следим това да се спазва. Значи в отправната система на пода изстрелваме вертикално нагоре, към плоскостта на тавана.

Какво се наблюдава от тавана? Нека в момента на светването на лазерният лъч точно на вертикалната права от земята към тавана, в точката на пресичане на тавана да имаме неподвижен с тавана наблюдател. Той няма да види светлината, защото на нея и трябва време, за да стигне до него. Но двете системи се движат, пода заедно с установката постепенно се отнасят в една посока, лазерният лъч вече няма шанс да уцели този наблюдател. В точката в която лазерният лъч докосне тавана, излъчилата го установка няма да се намира на вертикалата в тази точкаа, а ще се е отместила поради движението на тавана, ще е на права, сключваща някакъв ъгъл с вертикалата - ъгъл, зависещ от скоростта на светлината и скоростта на тавана спрямо пода. Тоест в отправната система на тавана лазерният лъч не е вертикален, а сключва някакъв ненулев ъгъл с вертикалната ос. Това всъщност е ефектът на звездната аберация, известен наблюдаем факт.

Вече виждаме, че наклонът на една права е различен в зависимост от отправната система, и това не е някакъв супер-дупер релативисвски ефект, а е просто следствие на класическата физика. Но да продължим, да екплоатираме това, че сме пуснали и космически кораб по лъча. Както казах, космическият кораб се движи по лъча, и спазва строго ориентацията на лъча, т.е. е ориентиран строго перпендикулярно на пода. Но както видяхме, лъчът сключва някакъв ъгъл с тавана, различен от правият. Ориентацията на кораба при среща с тавана каква ще бъде? Нали той през цялото време се поддържа паралелен на лъча? Ми правилно, и ориентацията на кораба ще бъде различна от перпендикуляра на тавана. Тоест не само за лъчите светлина, а и за всякакви материални обекти, ориентацията им в различни отправни системи е различна. И това е според класическата физикаа.

Е, в СТО просто има допълнителни ефекти, които правят тази ориентация различна и в други ситуации

Много съжалявам, но тези - може би перфектни - разяснения не ми помогнаха да проумея как в класическата физика става така, че:

Ако две летви при взаимна неподвижност са успоредни една на друга, вече не са успоредни, когато са в равномерно праволинейно движение една спрямо друга.

Как става така, че като приемем летвата А за неподвижна, летвата Б се оказва под някакъв ъгъл спрямо нея. И най-важното, как при това положение - когато Б е под ъгъл спрямо А, - часовниците в двете системи биха цъкали с еднакво темпо?

А също така и как, вече не само според класическата физика, но и според СТО, при взаимното движение на А и Б, когато приемем А за неподвижна, Б ще е под някакъв ъгъл спрямо нея. ОБАЧЕ като приемем Б за неподвижна, А няма да е под ъгъл спрямо Б, а ще се движи перпендикулярно на нея.

Надявам се, че съм обяснила достатъчно ясно какво имам предвид.

**Gravity** · Септември 28, 2020

Преди 9 минути, Шпага said:

Много съжалявам, но тези - може би перфектни - разяснения не ми помогнаха да проумея как в класическата физика става така, че:

Ако две летви при взаимна неподвижност са успоредни една на друга, вече не са успоредни, когато са в равномерно праволинейно движение една спрямо друга.

Как става така, че като приемем летвата А за неподвижна, летвата Б се оказва под някакъв ъгъл спрямо нея. И най-важното, как при това положение - когато Б е под ъгъл спрямо А, - часовниците в двете системи биха цъкали с еднакво темпо?

А също така и как, вече не само според класическата физика, но и според СТО, при взаимното движение на А и Б, когато приемем А за неподвижна, Б ще е под някакъв ъгъл спрямо нея. ОБАЧЕ като приемем Б за неподвижна, А няма да е под ъгъл спрямо Б, а ще се движи перпендикулярно на нея.

Надявам се, че съм обяснила достатъчно ясно какво имам предвид.

Шпага, примерът с космонафта не беше ли ясен.

**Шпага** · Септември 28, 2020

Преди 5 минути, Gravity said:

Шпага, примерът с космонафта не беше ли ясен.

Не.

В случая със стената и стрелата имаме съвсем елементарен еднозначен вариант, който може да се сведе до примера ми с двете взаимноподвижни летви. Няма "тласкане" на едната от тях и прочие космонавтски изяви...

**scaner** · Септември 28, 2020

Преди 22 минути, Шпага said:

Много съжалявам, но тези - може би перфектни - разяснения не ми помогнаха да проумея как в класическата физика става така, че:

Ако две летви при взаимна неподвижност са успоредни една на друга, вече не са успоредни, когато са в равномерно праволинейно движение една спрямо друга.

Не става дума за летви, а за траектории. Разликата е съществена в много отношения. В парадокса по-горе също става дума за траектории. И за допълнителни, по-тънки ефекти спрямо класическата физика.

Общо взето, считай че в СТО ъгълът също е относителна величина. Това е особено видно ако имаш триъгълник, който се движи. По причина че в едната система една или две от страните му се скъсяват, то и съотношението на ъглите в нея ще е различно.

**Малоум 2** · Септември 28, 2020

Преди 39 минути, Шпага said:

Ако две летви при взаимна неподвижност са успоредни една на друга, вече не са успоредни, когато са в равномерно праволинейно движение една спрямо друга.

Всъщност се наблюдава движението им (затова траектории - сканер го е казал). Стрелата хем се движи "напред" по напвление дължината си- траекторията си, хем към стената. Скоростта се "разлага" на компонента по посока стрела и на компонента - по посока към стената. векторът скорост е "наклонен" към стената. Така остават паралелни, но траекториите на условните центри на тежестта се пресичат. (това разбрах аз :bw: )

...

**Gravity** · Септември 28, 2020

Преди 19 минути, Шпага said:

Не.

В случая със стената и стрелата имаме съвсем елементарен еднозначен вариант, който може да се сведе до примера ми с двете взаимноподвижни летви. Няма "тласкане" на едната от тях и прочие космонавтски изяви...

Хубаво, сложи две лампички в двата края на едната летва. В едната система те светават едновремено, в другата едната светва по-рано, след като се движат, в тази система, не могат да са на еднакво разстояние.

laplandetza · Септември 28, 2020

Това противоречие заложено в ТО и трансформациите, помислете отново. Когато двата подвижни юасовника получават обща точка ,събитие с неподвижната система, те са сверени, т.е. поюват от Нула Едновременно от гледна точка на Неподвижната. После при повторната Обща тоюка, събитие, се образуват 2 системи с Обща точка , Часовник система 1 и 2 , във всяка от системите има юасовник Неподвижен и Сверен подвижен часовник , като Кооординатите и на двете системи и за двата часовника Х и Х 1 са Нула. При прилагането на трансформациите и при сверяването и при вторите събития в Общата точка Х совете са Нула, така е по СТО , Времето в Неподвижната се приема за База, т.е. Нула , а остава само чиста трансформация Време в Базовата Обща точка, така е и за 2 те двойки. Получава се Винаги при това представяне, Едновременност на събития , полуени в слуюая в приета за Неподвижна система са Едновременни и за свързаните чрез същите събития и самите събития за Всяка ИОС. По общо , така представени в Коя да е ИОС са Едновременни и за всиюки остнали Свързани ИОС.

${\begin{aligned}t'&=\gamma \left(t-{\frac {vx}{c^{2}}}\right)\\x'&=\gamma \left(x-vt\right)\\y'&=y\\z'&=z\end{aligned}}$

$\gamma ={\frac {1}{\sqrt {1-{\frac {v^{2}}{c^{2}}}}}}$

laplandetza · Септември 28, 2020

Продължавам, сега представено по <нормалния> начин. При <сверяването> всяка двойка е с Обща точка и приемаме Нола координати и Нула време, след преместване според Неподвижна с 1 мярка, то трансвормация по време за подвижната приемаме <отместено> с по формулата е Т1 , минаваме на втората двойка, там съ;ата програма, след <сверяване> има преместване 1 мярка, лоренцтрансформация за време в подвижната система, получава се Същото Т1 . Или и сега отново имаме Едноврменност за Подвижните наблюдатели които са 2 отделни подвижни системи но имащи еднаква относителна скорост спрямо Неподвижната или всъщност те се обединяват в Една подвижна система.

С Всичко това от горните постове доказах категорично , че когато две събития , отчетени по този логичен и правилен за Релативизма и СТО начин са Едновременни в една ИОС те са Едноврменни и за всички свързани по този начин ИОС-и.

Редактирано Септември 28, 2020 от laplandetza

Вход

"Парадокси" в теорията на относителността

Recommended Posts

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОПУЛЯРНИ ДНИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОПУЛЯРНИ ДНИ

Популярни мнения

Шпага

Gravity

Малоум 2

Posted Images

(

Напиши мнение

Теми

Последно разглеждащи 0 Потребители

Полезно

За нас

За контакти:

Подкрепи форума!