Нобел 2020

[Gravity]

https://www.nobelprize.org/prizes/physics/2020/summary/

 

Доста интересно! Пенроуз!

[Малоум 2]

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Nobelovata-nagrada-za-fizika-za-2020-se-prisazhda-za-izsledvaneto-na-c_157627.html?ref=recomend

Нобеловата награда за физика за 2020 се присъжда за изследването на черните дупки (видео)

Кралската шведска академия на науките обяви носителите на Нобелова награда за физика за 2020.

Половината от наградата е за Роджър Пенроуз (Roger Penrose), другата половина е за Райнхард Генцел (Reinhard Genzel) и Андреа Гез (Andrea Ghez).

Роджър Пенроуз стига до гениални математически методи за изследване на Общата теория на относителността на Алберт Айнщайн като показа, че следствие на теорията е образуването на черни дупки.

Наградата се връчва на Райнхард Генцел и Андреа Гез за откритието им, че невидим и изключително масивен обект управлява орбитите на звездите в центъра на нашата галактика. Свръхмасивната черна дупка е единственото известно в момента обяснение.

Тримата лауреати споделят тазгодишната Нобелова награда за физика за своите открития за едно от най-екзотичните явления във Вселената, черните дупки. 

Роджър Пенроуз е роден през 1931 г. в Колчестър, Великобритания. През 1957 г. той придобива докторска степен от Университета Кеймбридж, Великобритания, след което става професор в Университета на Оксфорд, Великобритания. През януари 1965 г., десет години след смъртта на Айнщайн, Роджър Пенроуз доказа, че черните дупки наистина могат да се образуват и ги описва подробно - в сърцето си черните дупки крият сингулярност, в която всички известни природни закони престават да действат. Неговата новаторска статия все още се счита за най-важния принос към Общата теория на относителността след Айнщайн.

Райнхард Генцел е роден през 1952 г. в Бад Хомбург фор дер Хьое, Германия. През 1978 г. придобива докторска степен от Университета на Бон, Германия. Директор е на Института за извънземна физика Макс Планк в Гархинг, Германия и е професор в Университета на Калифорния, Бъркли, САЩ.

Андреа Гез е родена през 1965 г. в Ню Йорк, САЩ. През 1992 г. придобива докторска степен от Калифорнийския технологичен институт в Пасадена, САЩ. Професор е в Университета на Калифорния, Лос Анджелис, САЩ.

Райнхард Генцел и Андреа Гез ръководят група астрономи, които от началото на 90-те години се фокусират върху регион, наречен Стрелец А* в центъра на нашата галактика. Орбитите на най-ярките звезди, които са най-близо до сърцето на Млечния път, са картографирани с нарастваща точност. Измерванията на тези две групи установяват изключително масивен невидим обект, който привлича звездите, принуждавайки ги да се движат с бясна скорост. Около четири милиона слънчеви маси са събрани в област, не по-голяма от нашата слънчева система - свръхмасивната черна дупка. Новаторската работа на Генцел Гез ни даде най-убедителните доказателства за свръхмасивна черна дупка в центъра на Млечния път.

По-подробно за заслучите и откритията на тазгодишните нобелисти може да прочетете тук.

Нобеловата награда за физика през 2019 г. е разделена наполовина между Джеймс Пийбълс (James Peebles) „за теоретични открития във физическата космология“, а другата половина между Мишел Майор (Michel Mayor) и Дидие Кело (Didier Queloz) „за откриването на екзопланета, обикаляща звезда от слънчев тип“.

Наградата за физика е първата, която Алфред Нобел споменава в своето завещание от 1895 г. В края на деветнадесети век мнозина считат физиката за най-важната наука и очевидно Нобел също е смятал така. Неговите собствени изследвания също са тясно свързани с физиката.

...

[Gravity]

За мен интересното е, че частта от наградата дадена на Пенроуз е, ако не греша, първата дадена за чисто теоретична работа (дори може да се спори, че е чисто математическа) и то на математик.

Ако трябва да сме педантични, формулировката е неточна. Пенроуз не доказва нищо относно формирането на черни дупки. Наградата е за теоремата му за сингулярнстите, и може би за методите. Ако трябва да сме още по-педантични. Той (Хокинг и останалите по-късно) строго погледнато не доказава, че сингулярности могат да се формират. Доказва геодезична непълнота. По-точното име би било теорема за непълнота.

Малко странично, но е интересно, че е по-лесно да се докаже, че при определени условия, ще се образуват сингулярности (непълнота) отколкото да се докаже, че при други обстоятелства няма да се образуват сингулярности.

[Малоум 2]

И според руският физик Сергей Попов - нобелистите са си свалили консерватизма, при излъчване на награди. Демек, неправилно е дадена на Пенроуз:

https://www.youtube.com/watch?v=EAUQ2bq9_kQ

А, ето и част от твърденията на Пенроуз (заради новост - уважавам мнението му):

https://megavselena.bg/golemiyat-vzriv-ne-e-nachaloto-predi-nego-e-imalo-druga-vselena/

Големият взрив не е началото. Преди него е имало друга Вселена

По-ранна Вселена е съществувала преди Големия взрив, която може да се наблюдава и днес, казва сър Роджър Пенроуз, получил Нобелова награда за физика.

89-годишният сър Роджър, който спечели честта за основната си работа, доказваща, че съществуват черни дупки, каза, че е открил шест „топли“ точки в небето (наречени „точки на Хокинг“), които са с размер около осем пъти диаметъра на Луната.

Те са кръстени на проф. Стивън Хокинг, който предположи, че черните дупки ‘изпускат’ радиация и в крайна сметка се изпаряват напълно.

Времевият мащаб за пълното изпаряване на черна дупка е огромен, вероятно по-дълъг от възрастта на сегашната ни Вселена, което ги прави невъзможни за откриване.

Сър Роджър обаче смята, че сега могат да се наблюдават „мъртви“ черни дупки от по-ранни вселени или „еони“. Ако е вярно, това ще докаже теориите на Хокинг.

Сър Роджър споделя Световната награда по физика с проф. Хокинг през 1988 г. за работата им върху черните дупки.

Говорейки от дома си в Оксфорд, сър Роджър каза: „Твърдя, че има наблюдение на радиацията на Хокинг.“ „Големият взрив не е бил началото. Имало е нещо преди Големия взрив и това нещо ще имаме в бъдещето си.

„Имаме Вселена, която се разширява и разширява, и цялата маса изчезва и в тази моя луда теория, това далечно бъдеще се превръща в Големия взрив на друг еон.“

„И така, нашият Голям взрив започва с нещо, което е било отдалеченото бъдеще на предишен еон и това води до подобни черни дупки, които да се изпаряват чрез изпаряване на Хокинг и те да произвеждат тези точки в небето, които аз наричам точки на Хокинг“.
„Виждаме ги. Тези точки са около осем пъти диаметъра на Луната и са леко затоплени региони. Има доста добри доказателства за поне шест от тези точки. „

Сър Роджър наскоро публикува теорията си за „точките на Хокинг“ в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.

Идеята е противоречива, въпреки че много учени вярват, че Вселената работи в непрекъснат цикъл, в който се разширява, преди да се свие обратно и да последва нов Голям взрив.

Сър Роджър казва, че черните дупки също някога са били противоречиви. Те са били теоретизирани за пръв път от английския учен Джон Мичъл през 1783 г., който предположил, че ако даден обект стане толкова плътен, неговото масивно гравитационно привличане ще спре дори излъчването на светлина.

Но дори Алберт Айнщайн ги отхвърли, като според него черните дупки са по-скоро математическо любопитство, а не физическа реалност.

Едва през 1964 г., девет години след смъртта на Айнщайн, сър Роджър предположи, че черните дупки са неизбежна последица от общата теория на относителността.

Сър Роджър доказа, че когато обектите станат твърде плътни, те претърпяват гравитационен колапс до точка с безкрайна маса наречена сингулярност, където всички известни природни закони престават да действат.

Неговата новаторска статия все още се счита за най-важния принос към теорията на относителността след Айнщайн и увеличава доказателствата за Големия взрив.

Сър Роджър е бил на около тридесет години, когато за пръв път се натъква на идеята, като се разхожда до метростанция в Лондон по пътя си към колежа Биркбек. Сега, 56 години по-късно, той най-накрая е признат за своята работа от Кралската шведска академия на науките.

„Мисля, че е лошо да получиш Нобелова награда твърде рано. Познавам учени, които получиха наградата си твърде рано и това развали науката им. Ако ще получите Нобелова награда за наука, добре е да влезете, когато сте добри и стари, преди да бъдете напълно забравени, не когато все още има какво да направите, това е моят съвет“, казва сър Роджър Пенроуз.

...

 

[gmladenov]

Преди 2 часа, Малоум 2 said:

Големият взрив не е началото. Преди него е имало друга Вселена

А така. А уж има научен консенсус, че ГВ е началото на времето и че преди него
не е имало Вселена.

Значи последно консенсуса ли трябва слушКаме - или всеки трябва да си използва
сивото вещество и сам да си прави собствени изводи  .

[Малоум 2]

Е, Пенроуз си има и математическите заслуги, които са помогнали и на физиката.

...

...

Доколкото се сещам, теоретично е разглеждал възможността от "множеството" от изпарили се ЧД (по метод Хокинг), да са в началото, преди ГВ. Заради почти същата малко по-висока Т от остатък при изпарението на обект с размери 3-4 пъти Луната. Разглежда и възможност за  максимално подреден вакуум преди ГВ. Това ще отговаря на почти нулева ентропия и т. н. - не помня, ама беше интересно като по-ново виждане на проблемите около хипотезата за ГВ.

...

[Малоум 2]

Малко емоционално, но приятно разясняване - какви са откритията с наградата:

...

...