Отиди на
Форум "Наука"

Истината за прабългарите - тюркско говорящи или индо-европейци - Част 3


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 2 минути, Exhemus said:

Пак се отплесна.  Мощ е от можене...

Идеята ми с магарето е да докажа Сомор от Именника.  Да се придържаме към темата  индо и/или тюрки.

 

Такава връзка дето ти търсиш е много проблематична.

Сомор е "мишка" в именника. Шегор е волът.  Магарето не мисля че въобще присъства в календара им.   Примерно за връзка на сомор - самсар   - пак от онези животинки белки, бобри и невестулки. 

При магаретата има някакво приспособление за закрепване на товари:

мн. самари, (два) самара, м.
1. Приспособление от дървени части с тапицерия, което се закрепва на гърба на товарно животно за сядане на човек или за окачване на товари. Слагам самара на магарето.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 часа, Exhemus said:

- интересно е чешко, словашко, унгарското - сомар , доста прилича на сомор от Именника.  Също подобни са топонимте Хумара, Химар свързани с прабългарите /но те май са късни и с арабски произход/. Възможно е  сомар да е изговорът на скити/сармати?  В сегашните персийски езици се е редуцирало нещо като хар.  Твърде възможно е в арабски  да е персийска заемка?

Обаче ти си прав за това че сомар /somar/ се превежда като магаре на чешки и на словашки.  Това си е нещо. 

По-скоро обаче връзката ще да минава през това приспособление за носене - пренасяне - наречено самар.

При чехите / словаците това се е насложило и върху животното за пренасяне. Самарът изглежда че е направен от кожи, може да са самсарни кожи.  Така коженото наметало за кон или магаре / самар/ става свързано с носене, пренасяне и в по-късно време животоното бива наречено носач, преносвач.. Това е много свободно тълкуване,  но като имаш предвид че в другите славянски езици магарето е предимно "осел" - погледни на чешкия и на словашкия като изолиран случай.  Ако това наименование имаше връзка с именника, то първо при нас трябваше да го открием.  Ние имаме приспособление: самар и животинче: самсар.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Сега чак го видях и в унгарската версия: szamár.

Унгарското може да се е получило от албанското

image.png.1d7ec6bc99468f849637c7f48503e64b.png

"гкомар".. От Гкомар до Шамар - разликата е достатъчно велика...  Но пък да очакваме "прабългарско магаре" - никак не ми се вярва в това. Все пак унгарското шамар е една стъпка по-близко до пра-българското шегор.  Аз въобще се съмнявам че прабългарите са мъкнели със себе си магарета.. Коне да,  дребна порода монголски коне - да.. Но магарета - не.. 

Овце и кози - да. Коне -да.. По отношение на прабългари и връзка с магарета - някак си не съм го срещал до момента. Прабългарите носят думата за лъв, за камила, дори мисля че и слон се среща при тях.   За магарето - все си мисля че те го заварват тука на балканите, или евентуално в унгарската равнина.  Магарето е малко по-капризно животно, докато конете, кучетата и овцете се поддават на по-лека дресировка. Дори и тренирани - магаретата запазват характер и са капризни понякога. Сега остава да докажем връзката между магаре и "шамар" / плясване, удар, бой/  и съвсем го докарахме до прабългарите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 минути, tantin said:

Сомор е "мишка" в именника.

Сомор присъства само в печенешки и ясно, че това не е тюркска дума, а е заемка. Защото във всички тюркски езици, мишка е от рода на sïčgan(в турски е sıçan, в чувашки е шӑши, а в уйгурски е chashqan), в монголски е хулгана, в якутски е кутуйах(отново нетюркска дума)

 

Преди 28 минути, tantin said:

Шегор е волът.

Вол в тюркските езици:

якутски–оҕус(огус)

чувашки–вӑкӑр

татарски–югез

старотюркски–öküz

турски–öküz

 

Дори да приемем, че този "хипотетичен" животински български календар съществува, ето какво излиза като го сравняваме с прото-тюркските думи за посочените животни:

1. Мишка–сомор–sïčgan

2.  Бик–шегор–öküŕ–обаче е заемка от тохарски: oksu "бик"

3. Тигър–верени–(няма)

4. Заек–дван–tabïĺgan

5. Дракон–(няма)–нямат собствена

6. Змия–дилом–yɨlān

7. Кон–има/шегор–at/jılqı

8. Овца–теку–kōñ

9.  Маймуна–(няма)–(няма)

10.  Петел–тох–ätäç

11. Куче–етх–ït

12. Свиня–докс–čōčka, tunuz–втората е вероятно заемка от среднокитайското: 豬 trjo

Нито едно съвпадение!

Преди 8 минути, tantin said:

Сега чак го видях и в унгарската версия: szamár.

Унгарското може да се е получило от албанското

image.png.1d7ec6bc99468f849637c7f48503e64b.png

"гкомар".. От Гкомар до Шамар - разликата е достатъчно велика...  Но пък да очакваме "прабългарско магаре" - никак не ми се вярва в това. Все пак унгарското шамар е една стъпка по-близко до пра-българското шегор.  Аз въобще се съмнявам че прабългарите са мъкнели със себе си магарета.. Коне да,  дребна порода монголски коне - да.. Но магарета - не.. 

Овце и кози - да. Коне -да.. По отношение на прабългари и връзка с магарета - някак си не съм го срещал до момента. Прабългарите носят думата за лъв, за камила, дори мисля че и слон се среща при тях.   За магарето - все си мисля че те го заварват тука на балканите, или евентуално в унгарската равнина.  Магарето е малко по-капризно животно, докато конете, кучетата и овцете се поддават на по-лека дресировка. Дори и тренирани - магаретата запазват характер и са капризни понякога. Сега остава да докажем връзката между магаре и "шамар" / плясване, удар, бой/  и съвсем го докарахме до прабългарите.

Унгарското szamár е заемка от северноиталианска диалектна форма на somaro "магаре", което е идва от латинското:  sagmarius, заето от гръцки: σάγμα "седло"

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, tantin said:

Нека погледнем как се е стигнало до тук, поглеждаме в речника от Москополе:

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/87/Eisagogiki-Didaskalia.pdf

image.thumb.png.71c0e891d6f40f7837d631409c534dde.png

 

 

    гръцки    влашки        български    албански
                
кон    αλογα     caii         конните        kuajt 
кобила    φοραδα    iapa       кобилите        pelë
магаре    γαιδυρια    gumarlli/măgarii/     магаринята    gkomarata /gomaret/
мъжко    μυλαρ    mularle/mylar/    машките /мъжките/    muskata/mylar/

От дадения пример, отнасящ се към 1770 година се вижда че само при българите назоваването на "магаре" съответства към днешната форма.  Казано е "магаринята, машките" .  Ние имаме и отделна дума за "МУЛЕ", интересно че в българския варант е казано магаринята - мъжките..  Същата дума е дадена и при албанците - муската. / или мушката/  . 

И къде в случая показва че думата присъства в илирийски? Нито албански, нито влашки е илирийски език.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 минути, Скептикът said:

И къде в случая показва че думата присъства в илирийски? Нито албански, нито влашки е илирийски език.

За съжаление илирийският не е засвидетелстван писмено.. Много е подобна историята както с тракийския. И докато за тракийци - фригийци предполагаме някаква близост с гърците, съответно нашите тракийци са се влели в гръцко-говорящите ромеи, то какво да кажем за илирийците?

Поглеждаме от кого са заобиколени, поглеждаме какво е останало от тях... Имаме италийци, албанци, малко гърци по на юг и власи, тоест румънци.. Няма други наследници. Каквото има да търсим го търсим измежду последните. Славяните дори не ги включваме в списъка с вероятни наследници на илирийците. Твърде голяма е езиковата разлика между славяни, траки и илирийци.

Понеже за траките аз вече съм ги отнесъл като по-близки спрямо гърците,  то за илирийците ги отнясям като по-близки към италийци и румънци /власи/ и отвреме на време към албанците. Нещо като средно-аритметично.  То дори и да го знаехме тоя илирийски език, не се знае колко диалекта, колко разнородности, колко села са имали свои си изговор и особености..   Много е съмнително съществуването на единен и универсален илирийски език , затова по-подходящо би било да го разхвърлим и да го търсим измежду вероятните му наследници със съответстващите им диалекти. 

Редактирано от tantin
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тракийския и Илирийския са по-близки до Славянския, отколкото до гръцки, албански или италийските езици.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 минути, Скептикът said:

Тракийския и Илирийския са по-близки до Славянския, отколкото до гръцки, албански или италийските езици.

Сега предоставям на теб великолепната възможност да го докажеш това твърдение. То си заслужава дори да се отворят 2 нови теми за всеки един от изброените. Аз пък ти казвам че никак, ама никак не са близки едни с други. Ужасно далече са и никак не се разбират.  По индоевропейска линия ще се намери някакво родство, но аз твърдя че Илирийски седи много по-близо до влашки и много далеч от славянски.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Направих една последна проверка за магаретата, случайно да не се окаже че имат връзка с прабългари или тюрки.  Нищо подобно.  В повечето случаи северните народи дори нямат дума за магаретата, а са заимствали такава от руснаците.  Но все пак подобна дума съществува и тя е навлязла много на широко, на огромна територия.   Сега ще го обясним за какво става дума..  При северните народи се ползват както добре знаете елени.. При това те си имат поне 20 думи за най различни видове елени: с рога, без рога, шарени, едногодишни, двугодишни,  едри, дребни и прочие.  Товарни елени, диви елени, дребни еленчета.  Речника на северните народи е пълен с думи за описание на елените.  Тогава защо ги няма при тях магаретата? Много е просто - магарета в далечния Север няма. Климата там не е подходящ.  Все пак северняцие имат думи за обозначаване на впрегатно животно, за товарно животно, за езда и подобни.  Най-вероятно в такъв смисъл има определени думи - разпространени откъм севера и навлезли в централна Азия.

Да кажем за какво става дума:  търсим думите за магаре:

 ĭljĭgĭn   - Fu-yü Gïrgïs

элжэгэн - Бурятский

эӈнэкэ̄н - эвенкийский  - това е за някакъв вид елен (не е магаре)

Около Хакасия и Тува тази дума придобива малко по-оформено значение:

elžigen

элчиген

илжиг

ięšäg - Mogholi

эштек - Teleut

При уйгурите по на юг става: ešäk 

эшек - Киргизи

есек - Казахи

išäk - Татари

ашак - чуваши

aasi - финландци

Тук наблюдаваме преход през фино-угорските народи - думата се преобразува с "Л" в края. 

eesel  - при естонците

ēzelis - при Латвийците

асёл  - при белорусите

osioł - поляци

osel - словенци

Esel  - германски

Тоест славянската дума за "магаре" първоначално би трябвало да е обозначавала някакво впрегатно или товарно животно, много вероятно да е вид елен. Но с времето и след множество преходи през номадските народи и през фино-угорците тази дума при славяните се получава във вида както е при руснаците осель, осёл.

Отделно разгледахме какви интересни неща са се случвали на Балканите и по Средиземноморието. 

След горните разглеждания мога да твърдя, че "магаре" е до голяма степен с Балканска етимология.  Едва ли ще намерите някъде другаде на планетата ни такова название на това животно.  

Славянската и тюркската думи изглеждат с еднаква етимология. При украйнците се наблюдава някакъв междинен вариант: "осів"  - нещо средно между осел и есек,  и  още един вариант за: віслюк .. Най-вероятно обаче разпространението на тази дума да е още от пред-тюркските времена, от времето на скитите.  Защото не би било възможно в годините на  преселенията на множество народи една такава категория думи да остане празнина. 

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

С риск да стане досадно относно етимологията за магаретата, да допълня първоначалната хипотеза

Преди 12 часа, Скептикът said:

Осел е дошло от шумерски: анше "магаре"

  

Преди 19 часа, Exhemus said:

Изглежда идва от арабското хамар?

 

Преди 9 часа, Exhemus said:

Интересно, към чешки/словашки/унгарски се присъединява и корсикански - sumere .  /шумериец?/ Или обратното шумерийците са магарета. Може би така им се надсмивали номадите, понеже много работели.

По отношение на Шумериец: имате пълно право.  Откриваме името на магарето , директно под формата шумериец:

Sumere  - Корсикански

Сицилиански:

Цитирай

Lu sceccu - quarchi vota chiamatu macari asinu dâ nfruenza taliana e ciucciu nta li dialetti dû cuntinenti (salintinu e calabbrisi), unni si dici macari sumeri ntâ zona jonica comu Sidernu e Locri - è n'armali di soma sìmuli ô cavaddu ma cchiù nicu, câ testa grossa, aricchi longulini e manteddu di culuri griciu uniformi.

Забележете: при сицилианците, магарето се нарича  СУМЕРИ,  шумерийско магаре. 

 АСИНУ - зад това име мисля че казват азиатско магаре.  И под тази форма вече то става известно в повечето средиземноморски страни - нещо като азиатеца.

/macari  - изглежда че няма смисъл на магаре, а се ползва като частица са "още", "също", подобно на нашето "макар" .. това лесно може да ни вкара в заблуда/

Но едновременно с азиатеца се ползва и шумериеца  - това, което виждаме в Унгария и в Чехия/Словакия.

Значи това са изцяло средиземноморски термини и пра-българите не донасят нищо видимо. Славянският термин "осел" е бил изоставен на балканите в полза на заварената и доста по-популярна средиземноморска терминология.

https://co.wikipedia.org/wiki/Sumere

- корсиканската версия:  Магарето често се споменава в корсиканската култура. Например в пословиците:

Живо магаре струва повече, отколкото мъртъв лекар.  /Vale più un sumere vivu chè un duttore mortu./

Бръсненето на магарета отнема много сапун и време. /À fà a barba à i sumeri, si perdi savonu è tempu./

Редактирано от tantin
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Altra raccolta di proverbi e detti siciliani

Ntra maritu e ‘ntra mugghieri cu s’ immisca è gran sumeri (asino).

Stassi a l’asinu a jri a lu mulinu, nun si manciria pani. (Se fosse per l’asino,  che non vuole lavorare, non ci sarebbe pane).

Ако трябваше да чакаме магарето да ходи до мелницата, нямаше да ядем хляб. (поговорка от Сицилия)

Значи много е вероятно славяните да са заимствали "магарето" от италийците или от келтите.  Приликата с тюркските думи е подвеждаща. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Нищо чудно че при старите названия за магаре думите произхождат главно от С. Африка и Близкия Изток, тъй като оттам е и произхода и одомашняването на същото.

Имаме още и кулан /онагер, монголско диво магаре /, бил е разпространен от Близкия Изток, Иран до Монголия, Тибет и Индия (всъщност тези последните видове/подвидове представляват на външен вид нещо средно м/у кон и магаре ), така че сигурни и термините свързани с тях в по-широк смисъл, са омотани. Още повече че това е станало при по-северните народи които по-късно са получили и тези дом. животни заедно със съответните названия.

Предполагам същото се случва и със други животни (и растения), привнесени отнякъде другаде, без да е имало някакви местни или диви форми в съответния регион.

Редактирано от kirasirrav
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

,,Волът" (на англ. (най-често използваната дума) си е ,, оx " произнася се ,,окс" . А магарето на тур. го знам като ,,ешек".

Относно sumerito от шумери/шумерски, може да е същото като Москвич (московец, от Москва ) ; ,,баварец" за BMW и подобни. Напр. ,,индейка, индюк" - пуйка на рус. защото произлиза от Америките (наричани тогава Зап. Индия ) ; при нас пуйката някъде е ,,мисир, мисирка" защото произлиза от Египет (наричан и Масър ), находящ се по това време в Османската империя. Същото се отнася до някои названия на царевицата примерно ( мисир, масур и т.н.).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 часа, tantin said:

Сега предоставям на теб великолепната възможност да го докажеш това твърдение. То си заслужава дори да се отворят 2 нови теми за всеки един от изброените. Аз пък ти казвам че никак, ама никак не са близки едни с други. Ужасно далече са и никак не се разбират.  По индоевропейска линия ще се намери някакво родство, но аз твърдя че Илирийски седи много по-близо до влашки и много далеч от славянски.

трако-фригийски: vedu "вода"

гръцки: νερό nero

албански: ujë

славянски: voda

 

трако-фригийски: zemela/semela "земя"

гръцки: χθών khton

албански: tokë

славянски: zemla "земя"

 

илирийски: tertigio "пазар"

славянски: turg "пазар"

албански: tregu "пазар" – заемка от български или сръбски

гръцки: agora

влашки/румънски: piaţă

 

илирийски: teuta "човек, племе"

славянски: ťuďь "чужд", люде "хора"

албански: njerëz "хора"

гръцки: λαός "хора"

влашки/румънски: oameni "хора"

 

илирийски: oseriates "езеро"

славянски: ezero

 

Михаил Сирийски също отбелязва че скитите(славяните) са сходни с траките, като той си мисли че са един народ.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

От цялото предъвкване на езиците във мен се оформи мнение за групиреане на индо-европейците в две групи, според две отделни миграции:

- северна дъга  Италия -Карпати-Дон-Волга-над Каспия-...-Индия

- южна дъга   Гърция-Балкани-Меотида-Кавказ-Персия (възможен е и път над Каспия)

Има и една още по-северна разкъсана дъга на келтите и тохарите. Тя изглежда е първата.

Всичко това мога да го потвърдя със изоглоси.  

Естествено, дъгите са се разширявали от средата към краищата. 

....

Корпусът от фригийски надписи евентуално би могъл да помогне за тракийския, но по-скоро ще допринесе за произхода на гръцкия. Понеже германския спада към южната дъга, може да търсим германски суперстрат в гръцкия и фригийския.

Тук разхвърляно из темите съм показал поне 10 еднаквости между гръцки и немски, от своя страна различни от италийски/славянски. Показвал съм и еднаквости между  славянски-индийски и съответно немски-персийски.

Германския суперстрат сигурно е донесен с дорийското нашествие и може да се очаква, че дорийски племена са допринесли и за тракийския.  Случайна ли е германската топонимия в Родопите - Щутград, Квела ....?

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Изоглосите, според мен, са по-добри от хаплогрупите за откриване на произхода.  :)

Ето пускам една:

Хубав  -  таджикски : хуб ;

други езици :  0. ?

Така ли е?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Exhemus said:

Корпусът от фригийски надписи евентуално би могъл да помогне за тракийския, но по-скоро ще допринесе за произхода на гръцкия. Понеже германския спада към южната дъга, може да търсим германски суперстрат в гръцкия и фригийския.

Тук разхвърляно из темите съм показал поне 10 еднаквости между гръцки и немски, от своя страна различни от италийски/славянски. Показвал съм и еднаквости между  славянски-индийски и съответно немски-персийски.

При германците - аз си имам вече изграден модел откъде са минали, пътя на тяхното придвижване. Мисля че имаха първоначална близост с Hittite, но трябва пак да го погледна. Някой от близостите германци славяни се формират доста късно, чак в новата ера.

Келтите са ми по-проблематични. Основният им център е Франция и Бретон, а са свързани с Тохарите в Китай.

Интересна е връзката или взаимодействието келти -атланти - ама това е в друга посока. 

Германският както казвате спада от "южната дъга"  . Разяснете малко за тези дъги?

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Exhemus said:

Германския суперстрат сигурно е донесен с дорийското нашествие и може да се очаква, че дорийски племена са допринесли и за тракийския.  Случайна ли е германската топонимия в Родопите - Щутград, Квела ....?

 

Това е интересно, досега не бях поглеждал за подобна връзка.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, kirasirrav said:

Относно sumerito от шумери/шумерски, може да е същото като Москвич (московец, от Москва ) ; ,,баварец" за BMW и подобни. Напр. ,,индейка, индюк" - пуйка на рус. защото произлиза от Америките (наричани тогава Зап. Индия ) ; при нас пуйката някъде е ,,мисир, мисирка" защото произлиза от Египет (наричан и Масър ), находящ се по това време в Османската империя. Същото се отнася до някои названия на царевицата примерно ( мисир, масур и т.н.).

Пуйката първоначално е наричана "американско прасе" - porc d'Inde. После са махнали прасето, останало е само d'Inde . И така е останало - Dind, dindon.  Но пак да се върна на примера с магарето и връзката му с местата, от където то е било докарано, усвоено.  Видяхме че първият документиран пример, записан в речника на Москополе ни казва:  image.png

На мен това много ми прилича също на маджарско - от маджарско. (магяр, маджар ).

Възможно ли е в унгарската равнина да са отглеждани и ползвани много магарета?  Специално из Карпатите и Алпите в планинските райони магаретата може да са по-подходящи за товарн животни отколкото конете. По дребни са, по-малко храна употребяват маневрени са за всякакви терени.  По тоя начин имаме 2-те думи - ранно-славянското осел   - и по-късно, средновековно - маджарски осел - магяриня -> превърнало се в магарица.

 

ПП. Още един пример за "топологично именуване"  - пак за магарето в Корсика:  наричат го sceccu  - което значи Сицилиеца.  Това явно ни показва пътя по който са били разпространени магаретата.

Редактирано от tantin
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Именно де, там е употребявано (магарето, както и до сега) в сухите, топли и безтревни площи на Сев. Африка, Близкия Изток и Средиземноморието, защото е по-издръжливо на тези условия, в сравнение примерно с коня.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Цитирай

asinus (Latin)

Origin & history

Recent loanword, as shown by intact intervocalic -s- which otherwise rhotacized to -r- in native words. Formally incompatible with Ancient Greek ὄνος‎. Just like other IE words for "ass", asinus traces back to an unknown source in Asia Minor (cf. Hieroglyphic Luwian tarkasna, Sumerian 𒀲 (anšu)).

https://www.etymonline.com/word/asinine#:~:text=1600%2C "obstinate%2C stupid%2C,1)).

Значи като най-древна етимология за магарето можем да посочим шумерското Аншу.

Към него проследяваме латинското Асину (Асинус).

Лувийското "таркасна"  може да е някакъв вид тракийско магаре   = " Тарк+Асна " .

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, Скептикът said:

трако-фригийски: vedu "вода"

гръцки: νερό nero

албански: ujë

славянски: voda

 

трако-фригийски: zemela/semela "земя"

гръцки: χθών khton

албански: tokë

славянски: zemla "земя"

 

илирийски: tertigio "пазар"

славянски: turg "пазар"

албански: tregu "пазар" – заемка от български или сръбски

гръцки: agora

влашки/румънски: piaţă

 

илирийски: teuta "човек, племе"

славянски: ťuďь "чужд", люде "хора"

албански: njerëz "хора"

гръцки: λαός "хора"

влашки/румънски: oameni "хора"

 

илирийски: oseriates "езеро"

славянски: ezero

 

Михаил Сирийски също отбелязва че скитите(славяните) са сходни с траките, като той си мисли че са един народ.

Това са отдавна известни съответствия, нещо стандартно за индо-европейските народи.  Въпреки че такава близост има безспорно , то това не значи че посочените народи са били в близки контакти или че са поддържали културни или икономически връзки.  Славяни и балти се заселват някъде до Балтика и остават в онези земи изолирани за почти 2000 години . Някакви други племена обитават около Карпатите, в Унгарската низина, но не ги знаем добре какви са.  Погледни картата на Мироки за агатирси и акацири.  Там нещата не се знаят дали са траки, скити , славяни или тюрки.

Илирийците може да са итало-говорящи, може да са тракийци, може и да не са свързани с другите.  За Михаил Сирийски, който е арменец можем да предполагаме че едва ли е разбирал множеството тракийски и илирийски говори и диалекти. Дори и да е пътувал по тези земи, то той едва ли е разбирал особено на говорите им.  Един чужденец много трудно би се ориентирал в балканското разнообразие от началото на новото хилядолетие, новата ера.

Ако римляните се бяха закрепили по-здраво на Балканите и в Дакия, то вероятно всички балканци щяха да бъдат латинизирани или итализирани. Но знаем какво се е случило:  от Север и от Изток прииждат многобройни друго-езични племена и Империята няма сили и възможности да се отбранява и да интегрира пришълците.  Първата голяма вълна нашественици са германци/готи/ . После идват хуните и българи с тях.  После идват Славяни. / Едновременно славяни и авари ./ После българите се вклиняват и си правят държавата.  После има и други:  маджари и тюрки. Траките се разтварят в гръцко-езичната част на ИРИ, докато илирийците се сливат с итало-говорящата част на ЗРИ и частично към ИРИ.  Другата  част илирийци остават при албанци и власи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 25 минути, tantin said:

Значи като най-древна етимология за магарето можем да посочим шумерското Аншу.

Към него проследяваме латинското Асину (Асинус).

Лувийското "таркасна"  може да е някакъв вид тракийско магаре   = " Тарк+Асна " .

 

Малък ужас са тези твои етимолотически пътешествия и псевдонаучни заключения. Специално това за тракийското магаре просто кърти мивки. 

Чудно е от какъв зор произхода на българите го търсим специално в имената на катъри, магарета, овце, кози, белки, лалугери и други твари. Ако причината са животинските календарни названия от Именника, значи подхода е напълно грешен, защото те вероятно са заети. 

Названията на животните са едни от първите думи, които са научавали хората в древността при контактите между различните народи по пазарища и пътища и при битки. Названията Ат и Кобила не са български, но ги използваме заети без да знаем техни славянски или прабългарски аналози. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 38 минути, makebulgar said:

Малък ужас са тези твои етимолотически пътешествия и псевдонаучни заключения. Специално това за тракийското магаре просто кърти мивки. 

Това за шумерското тълкувание изобщо не е мое. Има 10-тина неща цитирани по горе, а шумерската връзка я подсказаха колегите. Тракийското магаре " Тарк+Асна " си е мое тълкувание и както казваш ти - кърти мивки !!! Много е хубаво за да е истина. Тракийците по начало отглеждат коне.  За магаретата много не помня да се споменава в древногръцките легенди и митове. А с коне изобилства отвсякъде.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...