Истината за прабългарите - тюркско говорящи или индо-европейци - Част 3

[ДеДо Либен]

Работата започма да става съвсем ,,манджа с грозде,,

https://bg.wikipedia.org/wiki/Агнец - в Християнството

https://bg.wikipedia.org/wiki/Жертвен_козел - първоизточника

сега да не тръгнем с търсенията къде Бабилон , Библос и ,Ур Халдейски.

п.с.агне-малкото на овцата

      яре-малкото на козата

      шиле - агне-тийнейджър

[tantin]

За да не става манджа с грозде и за да не се отклоняваме от темата за "прабългарското" : посочих доста аргументи за "прабългарския" произход на думата "шиле". Други изследователи също са го забелязали, но не ми е известно да има официална научна публикация и защита на подобна теза .

Евентуална връзка с наименованията с други животни (във възрастта на млеко-бозаещите) е възможна, но това не е предмет на нашия разговор и няма да се отклоняваме.

В прабългарско произношение една такава дума би звучала по-различно: шилгъ или шилегъ. Вероятно ударение на последната сричка .

Съвременната дума "шиле, шилешко месо" - това са славянизирани заемки от древния прабългарски .

 

 

Редактирано Април 7, 2021 от tantin

[tantin]

Човекът, който е направил този принос за прабългарския произход на "шиле" явно е предпочел да остане анонимен.

Цитирай

Последно променена преди 11 месеца от 95.42.67.66

Оставил си е само и единствено ИП адрес. Няма официални цитати или публикации. В същото време анализът изглежда да е доста по-компетентен от това което аз мога да направя или да предложа. Тоест това е работа на специалист. Но човека явно не желае да се въвлича в политически или други борби и противопоставяния и е предпочел да сложи идеята, и да остане незабелязан.  А това си е сериозно като дума и като обосновка. Дори може да се каже че това е по-сериозна обосновка отколкото думата за "шаран".  Най-малкото съпоставими са. 

[tantin]

https://bg.wikipedia.org/wiki/Прабългарски_език

В статията за прабългарски език са посочени 70 думи с вероятен прабългарски произход.  За съжаление създателите на тази таблица не са посочили за всяка една дума конкретно кой е техния източник: речник , учен или публикация.  В списъка с източници са дадени 21 публикации от които е ползвана посочената информация.  В списъка им са думи като: шиле, шаран, шаръ, чигот, чертог, шуртя, урва и други.

[tantin]

В публикацията на Антоанета (Делева) Гранберг са дадени 48 думи.  (шиле не е в списъка ).

[tantin]

Примерът с думата "Шиле" или "шаран" са много подходящи да покажат как отделни думи биват заемани, но дори и да получат масова употреба, то тяхното значение и роля в езика остават ограничени. Липсват родствени думи.  Все пак при "шиле" може да се открият няколко производни такива, но при шаран изобщо липсват.  При това заетите прабългаризми се ползват сравнително равномерно по цялата територия на ПБД.  Думите за които говорим присъстват в Македонските територии на западна България. Което идва да покаже че македонският диалект е формиран изцяло по време на българското управление там. Прабългаризмите, характерни за източна България присъстват еднакво в Македония и почти не се откриват в Сърбия.  Това показва че стопанският живот е способствал за вътрешна хомогенизация  в пределите на ПБД и в същото време границите са ограничавали в много отношения свободното придвижване и обмена към съседните държави. Прабългарският елит въвежда задължителната християнизация и славянското богослужение, с това прабългарите стават едни от първите или най-първите, приели новата вяра и новия език.   Можем да забележим също че в църковно-славянския език се избягва употребата на прабългаризмите (дотолкова доколкото им е било възможно).  Ако думи като "шаран" и "шиле" са прабългарски, то те са били в значителна употреба през 9-10 век . Но ако погледнете църковните текстове ще видите че се ползват доста по строги "канонични" термини.  Вероятно "прабългарският" се е ползвал с доста по-ограничена употреба сред славяните.   Количеството на прабългаризмите е по-слабо отколкото гръцките заемки.  Това обаче не е резултат от липсата на "прабългарски", а повече от използването на "светия език", "свещения език".. Паралелно с този "свещен език", езика на църквата си се ползва и другия ежедневен език на шараните, шилетата ,  шейните, талигите и прочие.  Значи можем да говорим за духовно облъчване, за езиково разделение на простонароден и духовен живот,  за паралелно "просвещаване" и приобщаване към Християнството, наред с ежедневното ползване на простонароден смесен славянски и прабългарски  и вероятно и други  езици. 

[tantin]

Сега уважаеми приятели, имам още интересна информация за вас, директно от пра-българските ни източници.  И пак ще си говрим за агънцата, за невинните създания, предназначени за ангелите и жертвани за висшите богове... Ще ме извините, но етимологията на агънцето в даден момент става не дотам безобидна и невинна.  

Първо, да отговоря на моя приятел дедо Либен защо агне, яре , коза са толкова близки едни до други и понякога има преплитане и дори неразбиране.

В българският език такова преплитане няма. Но ако се сещате за архар / теку/ - там хаоса е голям, дотолкова че дори и биолозите на база генетика все още не са готови да кажат дали архарът е от рода на козите или на овцете.   Но нека не влизаме в генетика.  Дори няма да гледаме филологическите и сложните езикови трансформации. Просто преглеждаме как се нарича агнето (lamb) на няколко езика:

Қозы - казахски

quzu - азърбайджански

козу карын -  киргизки

пача - марийски

патя - горно-марийски

јагнето - македонски

Хурганы  - монголски

kuzu - турски

qo'zichoq - узбекски

karitsa - финландски

lambaliha - естонски ( от ламб, някаква връзка с готите или с бъдещите германци, но едва ли от късните англичани).

agneau- френски ( това е почти същото като нашето агне ) 

ыжпи - удмуртски ( неизвестно как се е стигнало до тук )

Не знам дали забелязахте, но болшинството от тюркските езици ползват дума за агнето, която показва голяма близост към "коза". Защо и как се е стигнало до това - не ми е работа да коментирам. Просто споделям това, което виждаме към днешен ден.

Сега към още по-интересната част:  агнето в фино-угорските езици го видяхме как звучи. Забравих да добавя:

bárány - унгарски - няма дори нужда да обясняваме че това е производно от баран. ( няма да обяснявам произхода на тая дума сега )..

И единственият ни интересен и родствен език, за който до момента нищо не казахме..  Чувашкият.. 

 Защо не го казваме.. Защото наистина има интересен момент тука. Има близост към оригиналните фино-угорски езици: пача - марийски ; патя - горно-марийски . 

Агънце, шиленце или както искате, така го наречете. А ето как го наричат чувашите: "путек"  ..

Да, така се нарича агънцето на чувашки..  Тоест невинното и крехко агънце е много широко навлязло в съвременния български език, но по едни или други причини няма нужда да обясняваме точното значение точно на тази дума.  Всеки дето знае български език от средата и не го е учил тоя език от речниците ще се досети за думата... А това си е едно невинно агънце, най-невинното и беззащитно същество..  И така уважаеми приятели - все пак има някакъв смисъл да продължаваме да търсим родство с този митичен пра-език на древните българи ? Май че се оказва така е  !

И да допълня че това не е нещо ново в развитието на езиците.  Това, което в църквата се ползва като свещен език най-редовно се ползва за псувни, обиди и прочие лоши думи. Това са проклятия, това са изразяване на недоволство.  " за бога ! " "по дяволите". " Oh my god !" , "боже господи!" . Първо на първо - агнето е свързано или с огъня, или с ангелите.  Второ - агнето явно е било синонимно на жертвена овца, на жертвата, на лесно-достъпно животинче, дето без голяма съпротива приема съдбата си и заминава на горния свят.   Подобни примери има и в латински, и в испански и във френски.  Прабългарския и старо-българският едва ли са изключение от тези тенденции.  Това което е светия език понякога се превръща във вулгарен език в една или друга форма. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[tantin]

Цитирай

Схващания за езика на прабългарите

Макар и славист по образование, Гранберг име научни интереси в областта на прабългарския език. Според нея прабългарският език е уникален измежду всички алтайски езици, като има общи характеристики с хунския език, като е формиран в района на северозападните граници на Китай в периода 5 – 3 век преди новата ера. Според нея в него има и заемки от иранските езици (най-вече имена и културни термини) и има някои характеристики, които не са свързани с алтайските езици (тюркски и монголски). Гранберг нарича прабългарския език „хуно-български език“, тъй като според нея „прото-езикът“ е теоретична конструкция, а хуно-българският език е бил жив език. Според Гранберг е важно да се отбележи, че в тюркския език е съдържал хуно-български заемки, но те са заети през китайския език, защото когато тюркските племена се появяват на границите на китайската империя през 6 век хуните и прото-българите вече не са там. Например тюркското tängri е заето от хунското ch’eng-li (небе) през китайския език.^[2][3] Според нея прабългарския език е формиран на северните и западните граници на Китай през 3 – 5 век преди новата ера. Гранберг твърди, че хуните и прабългарите са говорили на сходни езици, макар и да са формирали отделни общности. Важно е да се отбележи, че тюркските езици съдържа хуно-български заеми, но те са били получени чрез китайският език, напр. хунското ch'eng-ли („небе“) е заимствано от китайския като Тангри в тюркски. В обобщение, Антоанета Гранберг заключава, че прабългарския език няма последователен набор от белези, които да го обединяват с тюркския или монголския език. Нито може да бъде свързан с китайско-тибетските езици, защото той очевидно не разполага със структура от едносрични думи. Според нея, под термина „алтайски“ трябва да се разбира общоността обхващала хуни, авари и прабългари. От езикова гледна точка, терминът „алтайски“ обхваща общата история, както на хуно-българския език, така и езика на аварите. Тези езици по своите особености са много по-близки със съвр. чувашки и монголския език и се отличават от тюркските.

https://www.facebook.com/oldbulgarianhistory/posts/499137753903236

[tantin]

Българската риба Ксистон.

https://marknatan.blog.bg/history/2015/02/18/bylgarskata-riba-tuthon-beluga-b-a-koiato-e-dala-bylgarskoto.1339528

Цитирай

" В реката наречена Куфис, където се лови Българската риба ксистон (Ancient Greek: ξυστόν)" пише Теофан.  
Рибата се е наричала Тутхон и от нея са правили Туткал, най-добрият в света. Туткал е лeпило, лепяща кал,

 

 

[tantin]

On 8.12.2020 г. at 10:58, Опълченец said:

„За да се спаси мнимото туранство на българите, се оказва необходимо да се прибегне към такива произволни, не основани на никакви исторически свидетелства гадания, като малочислеността на българите и присъствие на славяни в някаква българска орда още преди преселването зад Дунав. На какви източници е основано това?“ – Д. И. Иловайски

Мнимо ли е туранството, тоест тюрко-езичието на прабългарите?

Едно е да говорим за Волжка България, а съвсем друго е положението в Дунавска България. Разликата е в народа, простия народ, подчинения народ. Така са наричани поданиците, васалите.

Дали прабългарите на Аспарух са много или малко?  И какво е съотношението между прабългари- прост_народ?

По чисто технически причини населението на Балканите никога не се е увеличавало прекомерно много.  Пасищата, нивите , водите, животните. Има си определени максимуми, които може да бъдат изхранени на дадената територия.

Войните и противопоставянето с Византия променят много етническия характер на ПБД.

Византия винаги е разполагала с големи ресурси в Мала Азия и Северна Африка. Войните с Персия са ангажирали много ресурси на империята, но при установяване на някакъв мир в Азия, техните ресурси се пренасочват на Балканите.

А да се сравнява многобройността на прабългари с тази на византийците е мисия невъзможна. Злополучната мисия на Никифор много успешно се справя с унищожаването на старата българска столица Плиска.  Унищожени са дворци и жилища на прабългарския елит, но също и на обикновенните прабългари. Мисията е имала за цел унищожаването на прабългарите, изкореняването им от Балканите.

Не толкова на славяните. Славяни си имат и във Византия, имат си ги около Солун. Можем ли да търсим етническа насоченост в похода на Никифор?

Има известни такива елементи. Можем да подозираме значително намаление на числеността на прабългарската част, каквито и да са били те, какъвто и да е бил езика им.

 

[tantin]

Имам ново предложение, лека корекция относно произхода на прабългарите.

Явно е че в северното причерноморие се засичат 2 групи тюрко-говорящи номади.  Едните идват от тайгата,  или лесо-степието,  зоната между горските масиви - тайга и степните участъци.  Да го наречем че това е пътя Хакасия - Крим.

За момента имаме някакви слаби доказателства в тази посока, но те са неубедителни и слаби.

Нека да погледнем другия пък- участъка Самарканд - Хорезм - Северното причерноморие. Арменските източници говорят повече в полза на този маршрут.

Аз досега умишлено го подценявах, дори го игнорирах като недостатъчно добре описан,ненадежден. Все пак там са ирано-езични за него период,  а защо прабългарски племена точно от там ще излязат и ще дойдат до Черноморието ?

Оказва се обаче че има защо, има си причини, има и много много голяма вероятност именно от там да са дошли прабългарите. Има също вероятност това да е в периода на ранната тюркизация на тези ирано-езични скити, саки , кангюици или както желате да ги наречете...

Оказва се обаче че няма нужда да им се измислят наименования. Те си имат собствено наименование и това наименование се ползва за доста голям район.

Самонаричат се "сарти".. Това е тяхно типично самонаимнование, срещащо се при почти всичките средно-азиатски народи.

https://en.wikipedia.org/wiki/Sart

https://ru.wikipedia.org/wiki/Сарты

Дефиницията за Сарти доста много се различава - жълтите, оседналите , номадите, саките, някакви автохонни народи.. Прочетете как ги описват в горните дефиниции.

Изначало сартите са ирано-езични, предполагаме че става някакво тюркизиране, но кога точно едва ли някой може да каже.

Най-добре би било да се направи връзка с реката СирДаря, около която се е формирала тази култура.  По времето на АЛ. Македонски се водят люти сражения и немалко храбри македоци оставят кръвта и костите си там, безславно. Дори и храбрия Ал. Македонски е ранен там и за малко да завърши безславно убит, обаче се оттървава с рана, която ще му напомна по-късно.

По времето на Ал. Македонски имаме някакви писменни сведения , но не можем да сме на 100% сигурни дали всички племена по Сирдаря са ирано или тюрко-езични.. Все пак нека приемем че преминаването към тюрко-езичие се случва в този период - Между АЛ Македонски и хан Кубрат. 

Сартите обаче са на 100% европеидни, те участват в генезиса на тюркмени и на узбеки , има ги и при таджиките.  Някой определят наименованието като социална прослойка:  оседнали, земеделци  или пък търговци..  Много са разминаванията в дефиницията на това понятие. Но все пак това е наименованието ползвано за тези народи в средна Азия. 

 

 

[tantin]

https://ru.wikipedia.org/wiki/Шараф_аз-Заман_Тахир_аль-Марвази

Цитирай

Готланд:

Что касается русов (ар-русийа), то они живут на острове в море. Расстояние острова — 3 дня пути, в нём заросли деревьев и чащи, а около него — озеро. Они (русы) многочисленны; рассказывают, что средства, необходимые для жизни, и приобретение прибыли [они добывают] мечом.  Если у них умирает мужчина, имеющий дочерей и сыновей, он отдает свое состояние дочери, а сыновьям выделяет меч и говорит, что [, мол,] отец твой добывал состояние мечом, [так] следуй ему и поступай, как он.

Случилось у них так, что приняли они христианство в 300 [912—13] году [по хиджре]. А когда стали христианами, притупила вера их мечи, закрылись перед ними двери добычи, и принесло им [это] вред и крах. Стало недоставать им средств к жизни, и захотели они [обратиться] в ислам, чтобы возможными стали для них война и борьба и [чтобы] вернуться к привычкам, которые были у них.

 

Направили послов к правителю Хорезма, группой в 4 человека из [числа] приближенных царя.

 

У них [есть] независимый царь, [который] называет сам себя и титулуется буладмир (Вероятно: Владимир, княз на Киевская Русь) , как называют царя тюрков хакан* (*Хаган, каган), а царя булгар — б.т.л.ту**.

/**Тука е интересно защо царя на българите е БаТ аЛТУ,   или Бат Йалтъ,  Бат яЛтъ.  Възможни са множество прочити.  /

 

Прибыли послы их в Хорезм, выполнили свою миссию, [получив] разъяснение от хорезмшаха, так что захотели в ислам. Послал к ним [хорезмшах учителей], чтобы научить их закону ислама и обратить в ислам. Они — люди сильные, могучие, отправляются пешими к отдаленным местам для разбоя, и идут также на кораблях в Хазарское море, захватывают корабли и отнимают богатство, и отправляются в Константинополь, в море Понт и [текущий] в него канал. В прежние времена ходили однажды в море Хазарское и овладели Барда'а на время. Их мужество и доблесть известны [тем, что] один из них соответствует нескольким из всего народа. Если бы были у них верховые животные и всадники, то усилились бы беды из-за них у людей^[3].

 

[tantin]

Тръгвайки по този път на размишления, нещата се подреждат ясно и просто като бял ден.

Откъде да започнем,   да речем от същия автор дето цитирах по-горе:

 

Цитирай

«Среди них есть группа [людей], которые называются «кун», они прибыли из земли Китай, боясь китайского хана. Они христиане несторианского толка. Свои округа они покинули из-за тесноты пастбищ. Из их [числа] Акинджи ибн Качугар Хорезм-шах. Их преследовал народ, который называется кай. Они многочисленнее и сильнее их. Они прогнали их с тех пастбищ. [Тогда куны] переселились на землю шаров, а шары ушли в землю туркменов. Туркмены переместились на восточные [земли] гузов, а гузы переселились в землю печенегов, поблизости от берега Черного моря. К ним [тюркам] относятся киргизы. Это многочисленный народ. Их жилища [расположены] между северо-востоком и севером. Кимаки [живут] севернее их. Ягма и карлуки — западнее. Каджа и арак — между юго-западом и югом» [4].

Источник: https://e-history.kz/ru/history-of-kazakhstan/show/9127/
© e-history.kz

https://e-history.kz/ru/history-of-kazakhstan/show/9127/

За да се разбере обаче горния цитат трябва да погледнем великото преселение на народите.

Цитирай

Можно привести таблицу племен, участвовавших в миграции первой половины XI века:

Марвази	Ауфи, Шюкруллах, Шебангараи	Махмуд ал- Кашгари	Матфей	Китайские источники
Кай	Кай	Кай	«народ змей»	Бай Си (белые си)
Кимак	Кимак	Йемек		Кумоси (Кумохи, Си, Хи)
Кун	Кун			Хунь (телесское племя)
Карлук	Сарих	Ябагу (Ябагу-карлук у Гардизи)	«Рыжие»	Гэлолу (Карлук)
Баскиль, входящий в состав карлуков	Хски (Ауфи) Хайтли (Шебангараи), входящий в состав Сарих	Басмыл		Басими

Источник: https://e-history.kz/ru/history-of-kazakhstan/show/9127/
© e-history.kz

Кай, това са Хуните.  Те са преследвачите и завоевателите на Сартите или народа от средна Азия. 

Интересно че се преплитат имената на Куй, Кай, Кун.. става дума все за хуните и за завоювани от тях племена.
 

Карлук = Сарих, ,  xarih,   xarik,  karluk  .. Показвам възможната връзка как Сарт става Карлук.. Вероятно това Сарт в началото е било Xart,  Ксарт, тоест в някой варианти са наричани сарти, а в други - Ксарти..

 

Кимак, Кипчак.. Същите биват наричани също Кумак, Кубан, Куман..  Това са половците. 

 

Кои са тези народи, наслединци на кипчаките:

"Кубаны в болгарии"

https://zolord.ru/articles/1676

Според горната статия - това били българските "кубани"  , тоест някаква версия на кипчаки...

Цитирам дословно от руските източници.. Не гарантирам достоверност, по-скоро за екзотичност.

Редактирано Юли 18, 2021 от tantin

[tantin]

А среди венгров изредка можно натолкнуться на тех, кто знаком с таким термином, как «куны». Так называли людей, которые попали в волну миграции кипчаков, став их частью.

Унгарските наследници на Кипчаките - наричани още "куни".

[tantin]

Цитирай

В начале VII века кочевали севернее пустыни Гоби. В VIII—IX вв. входили в Уйгурский каганат. Откочевали в верховья Енисея, оказавшись по соседству с каи (согласно Плетнёвой С. А. то же, что кимаки^[1]).

Про последующие события ал-Марвази сообщает, что каи потеснили кунов, а те, в свою очередь, саров (то есть половцев^[2]; шаров, то есть кипчаков, половцев^[1]). По данным историографии, кипчаки ещё к середине IX в. достигли господства над кимаками и кунами, а к середине X века поглотили их^[3] и в середине XI в. вместе с ними начали движение в Европу.

В XI—XIII вв. имя куны встречается эпизодически в венгерских и русских источниках наряду с куманы в значении кипчаки, половцы и венгерские половцы^[4].

По одной из версий, племя токсобичей **, упоминаемое различными первоисточниками, было кунским, а куны в этот период соответствовали донским половцам^[5]. Также существует версия^[2] о том, что русское название половцев сарочины складывалось из двух корней — сары и куны.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Куны

Да речем че Кай = китайците

Кунов = Хуните

Сари = средно азиатците,  кангюйците, бъдещите половци , кипчаки, кумани... (прабългарите са вероятно от същите, но в по-ранна версия, заминали на запад заедно с хуните)..

токсобичей **  - за това племе ще говорим друг път, вероятно това са от сарматските племена,  тези с каруците

[tantin]

https://www.academia.edu/32301994/Титулите_багаин_и_багатур_в_ранносредновековна_България_Eslavística_Complutense_Vol_9_2009_115_133

Мното добър анализ за титлите.
Най-същественото - за престолонаследника:
канаиртхин

 

 

За сравнение: думата "утре" на няколко тюркски езици звучи точно така: 
ертең - на казахски
иртәгә - татарски
ertir  - туркменски
Вижда се че значението на кана-иртин  е точно кана на утрешния ден, бъдещия кан .   При това казахската версия звучи най-близко.  Не съм проверявал и за други версии като хаказка или чувашка.

 

ПП.

Утро - на чувашки се казва "ирхин", "ирхине".
Значи това ни дава втората част за наименованието на престолоноследника.  За да не се чудим откъде изскочи гръцкото "х" в името на принца.

утром в понедельник тунти кун ирхине

 

 

Редактирано Август 4, 2021 от tantin

[tantin]

Вижда се и преходната форма на прабългарския като междинен език между тюркски и чувашки:
ертең  "иртхин" "ирхине"  .
(казахски, прабългарски, чувашки )

[skiahtro]

Грък никога няма да напише чуждица с "ει"!

[tantin]

Преди 18 минути, skiahtro said:

Грък никога няма да напише чуждица с "ει"!

 Записал го е  Константин Багренородни. Титлата е καναηρτχθηνος и тя седи върху печати на две лица - Йоан и Михаил.

III. The title of the Bulgarian rulers (p. 210–265); IV. The title of the successor to the throne ΚΑΝΑΡΤΙΚΕΙΝΟΣ, ΚΑΝΑΗΡΤΧΘΗΝΟΣ (p. 266–271);

 

би трябвало да се чете като:
"Канаиртхтинос" , или " Канаирктинос ".
Което пак по смисъл е същото - владетел на утрешния ден.

[skiahtro]

Не знам каква е титлата, но грък никога няма да напише κείνος, ако е чуждица!

[tantin]

Преди 44 минути, skiahtro said:

Не знам каква е титлата, но грък никога няма да напише κείνος, ако е чуждица!

Разбирам. Явно при прочита са се колебаели дали буквата по средата е ε или  Θ .

АКо е тета, насъбират се много съгласни .

Като знаем обаче съвременното звучене и записване на родствена дума можем да предполагаме за древното звучене.

ЧУвашкото "ирхине" е загубило Т по средата .

А в казахското ертен няма и помен от Х-то.

В Прабългарския запис имаме Иртхтин(ос) . Така че много по-вероятно е спорната буква да е тета.

 

 

[Alexander000]

Не знам за прабългарите, но аз лично съм славянин и очевидно нямам нищо общо с тези тюрки така че тази тема не ме засяга.

[skiahtro]

Преди 12 часа, tantin said:

Разбирам. Явно при прочита са се колебаели дали буквата по средата е ε или  Θ .

АКо е тета, насъбират се много съгласни .

Като знаем обаче съвременното звучене и записване на родствена дума можем да предполагаме за древното звучене.

ЧУвашкото "ирхине" е загубило Т по средата .

А в казахското ертен няма и помен от Х-то.

В Прабългарския запис имаме Иртхтин(ос) . Така че много по-вероятно е спорната буква да е тета.

 

 

Не е много ласкателно грък да те нарече "хтинос"...

Има връзка с думата "добивам-придобивам", т.е. добитък - животно...

Редактирано Август 5, 2021 от skiahtro

[tantin]

Преди 3 часа, skiahtro said:

Не е много ласкателно грък да те нарече "хтинос"...

Има връзка с думата "добивам-придобивам", т.е. добитък - животно...

ΚΑΝΑ - ΗΡΤΧΘΗΝΟΣ

Все пак думата не е гръцка, а е прабългарска от тюркски произход. Възможно е към него момент в древността грубата сила да е била на почит и уважение.

Brute-force . Brute -  на френски означава животно, див,   а на английски означава груб.

Ако следваме логиката на прехода от едните тюркски езици към чувашкото "ирхине"  , то при прабългарите имаме точно това "иртхине",,  което обаче може да е било дори и "иртх-тхине", предвид на сложноста на записа на гръцки. 

Така и би трябвало да го прочетем:
 "Кана - иртх-тхине" - утрешния владетел .

[Exhemus]

Кой настояваше :  канас та княз?    Ето и в кана-'ртикин няма 'с' .

А иначе гърците на кого не са прикачали прякор, че чак обида?

Тантине, това че изрови 'ирхтин' добре. Ама като вземеш да философстваш и окъкваш хубавото.