Истината за прабългарите - тюркско говорящи или индо-европейци - Част 3

[skiahtro]

Според мен превода е неправилен.

Би трябвало да бъде:

Как са "Канарти", той и "Вулиас тарканос", синовете на от бога господаря на България.

 

Редактирано Август 5, 2021 от skiahtro

[tantin]

Тези титли са сложени на печати. Няма как да са грешни.  Ползвани са за административни нужди.

 

[новорегистриран2]

Интересно, интересно. Руската думичка хорошо как се превежда.

https://t.me/boris_rozhin/16914

[isav]

А път ("дорога")? Сарак...

[resavsky]

On 6.08.2021 г. at 1:52, tantin said:

Тези титли са сложени на печати. Няма как да са грешни.  Ползвани са за административни нужди.

 

Багатур не е титла а почетно звание.Нали схващаш разликата?

Редактирано Септември 2, 2021 от resavsky

[tantin]

Преди 11 часа, resavsky said:

Багатур не е титла а почетно звание.Нали схващаш разликата?

Тънка е разликата, но схващам разбира се.  Багатур е нещо като: инженер, доктор, граф, певец, и д-р.

А титла е нещо като административна позиция: директор, началник отдел, ръководител на проект.

Първото е нещо с което се раждаш или го получаваш по повод заслуги, образование или талант.

А второто е ангажимент, служба, позиция в иерархията, административна отговорност.

Мерси за уточнението.

[deaf]

Мисля,че е точно обратното. Например,Горбачов имаше титлата,(званието) полковник,но беше на позицията върховен главнокомандващ на въоръжените сили на СССР.

[tantin]

Според  една стара статия на А.В.ДЫБО  - "ХРОНОЛОГИЯ ТЮРКСКИХ ЯЗЫКОВ И ЛИНГВИСТИЧЕСКИЕ КОНТАКТЫ РАННИХ ТЮРКОВ"  за титлата "таркан" :

 

https://bg.wikipedia.org/wiki/Титли_(България)

Цитирай

висш служебен аристократичен ранг – управител, командир, областен управител, началник гарнизон, съдия, генерал, граф, везир. Според длъжността има и разновидности – боила-таркан, хан-таркан, бори-таркан, зера-таркан, олгу-таркан, калу-таркан, жупан-таркан 

Интересен е дадения от А.В.ДЫБО вариант, понеже се посочва връзка с древните ковачи - металурзи . Това са хората които коват оръжието за царския род и съответно се ползват с големи привилегии.  А за начален произход на тази дума според ДЫБО може да се търси връзка с източните иранци - тоест Ямная и следващите култури - Андроновска и Афанасиевска. 

--

В ПБД едва ли тарканите ще са все още ковачи . Най-вероятно по него време титлата таркан вече да е загубила връзка с почтенната професия и да са останали само привилегиите и новите отговорности за тарканите.  Това е една от тези структури на които се крепи властта на княжеския род. 

В това отношение Якутския също пази интересно значение за тарханите: 

дархан (Якутский → Русский)

1) почтённый; дархан уус почтённый кузнец; 2) важный, горделивый; спесивый, чванный.

Според новата версия на ДЫБО - якутите са от най-първите племена свързани с прото-тюрките и сравнително рано се отделят далеч на изток. При тях се запазва една по-древна версия от общия пратюркски език.   Това се вижда добре и от титлата за дархан уус - почетен ковач, важен човек на кана. 

[tantin]

https://afisha.ykt.ru/events/view?id=694037

Дархан Уус

X главная выставка кузнецов Якутии

[tantin]

On 8.12.2020 г. at 16:17, Опълченец said:

Нелепо е да се твърди, че българите са изпозвали „хан“ докато авари, хазари, гьоктюрки, а дори и руси и нормани са наричани „хагани“. Не казвам, че българите са използвали хаган, а изисквам смислено становище от турколюбците. Званието „хан“ е напълно неизвестно в Европа до XIII в. и да твърдим, че българите са изключение въз основа на „канасубиги“, което може да се разтълкува по 100 начина, е неоснователно и очевидно предубедено.

Имаме доста причини да смятаме че титлата на първите български владетели е : "кана" .   Продължавам да разглеждам средноазиатски тюркски диалекти и откривам че там се използва точно такова наименование "кана" . Това ни дава също приблизителна представа от къде може да са тръгнали предците на рода Дуло. 

Ето текст от една приказка - за белия хани и за черния хан:

Нека обаче да имаме предвид че в тюркските езици има множество падежи и също сложно слово-образуване.  Към края на думата може да се добавят множество наставки:

Виждате че в падежната форма се използва "канга",  а не каган..   В именителен падеж те ползват простата форма "кан" . 

„ΚΑΝΑΣΥΒΗΓΗ / ΚΑΝΑΣΥΒΙΓΙ / CANESVBHΓΙ“  -  за тази форма на владетелската титла си мисля че се  е произнасяла като Кане-Джубги / Кане-Чубиги /  и дори е възможно да се е трансформирало към Кане-Йюбиги / Кане-сЮбги ..  Тази промяна на "Дж" в Ч, Ш, Ж,  С, Й  я наблюдаваме при различните варианти на тюркските говори.   При прабългарите виждаме да преобладава Дж  и Ч,  а Сюбиги е по-скоро изключение от това правило.   За сравнение при числото седем имаме Джитем / Читем . 

При Кане-сЮбги - колкото по-силно е е ударението на Ю, толкова по-слабо е предпоследното "и" и дори изчезва.  Ако пък Ю е слабо, то предпоследното "И" би трябвало да стане с ударение:  Кане-сюбИги .   В зависимост от това къде сложим ударението са възможни няколко прочита на титлата и това също променя произношението на съгласните.  

[tantin]

On 13.05.2011 г. at 9:16, Perkūnas said:

Проблемът е там, че титла явуга при согдийците няма. Там има ябгу или чабгу единствено в тюркски контекст, т.е. фонетично транскрибиране на тюркското произношение. Т.е. няма как явуга да дойде при тюрките от согдийците. Всички останали форми сочат към ябгу или явгу, а явуга е форма, която е изключение, намира се най-далече от вероятния китайски първоизточник и е твърде вероятно вторична санскритизация на бактрийската форма. При положение, че в другите надписи имаме КАNА според бръснача на Окам е най-естествено да предположим, че С-то се отнася към втората дума, независимо от това дали тук става дума за превод на византийската титла "поставен от бога" или не (не знаем с колко титли се е кичил ...

ПП. Естествено може да става дума и за неразгадано досега съчетание от китайския език.

Редактирано Май 13, 2011 от Perkūnas

 

[tantin]

Ето мнението на Бешевлиев:

Цитирай

Маламир, който е държавният глава в нашия надпис, носи тюркската титла кан сюбиги покрай гръцката архонт. Първата дума на тази сложна титла кан е известната тюркска титла за владетел кан, хан или също каган. Втората част сюбиги представя сложния български, съответно тюркски израз сю бег и, на който първата дума сю значи „войска”, а втората бег (с и в български) „господар”. Последната сричка и е тюркският суфикс за притежание при думи, завършващи на съгласна. В тюркските езици в противоположност на индоевропейските, в които притежателят на даден предмет стои в притежателен родителен падеж (срв. лат. domus patris, нем. Das Haus des Vaters „къщата на бащата”), се изразява със суфикса -и или -си при думи, завършващи на гласна, прибавени не към притежателя, а към притежанието, напр. баба еви „къщата на бащата” или шейтан арабаси = лат. carrus diaboli, нем. Der Wagen des Tenfels „колата на сатаната”. И така сю бег-и значи „господар на войската”, срв. в Орхонските надписи сюбаши „главатар на войската”.

http://macedonia.kroraina.com/vb/vb_5.html

[tantin]

Цитирай

Вначале исследователи делили его на κανασ υβιγι (например, В. Томашек, А. Заячковский, Д. Моравчик^[4], В. Златарский^[5] и другие). В. Томашек один из первых предложил свои догадки, которые потом были приняты многими: первая часть определялась как грецизированный вид тюркского титула хан, другая часть переводилась из кумано-тюркского «ōweghü, ōwghü» как славный или великий^[6][7], что в итоге выходило «великий хан». В дальнейшем стали разделять на κανα συβιγι, при этом первая часть уже не была дискуссионной.

 

[tantin]

Да потърсим съответствие на прабългарското "ΣΥΒΙΓΙ " - сюбиги, ДЖУБиГИ, ЧУБiГИ . (За момента все още не сме сигурни в произношението) .

Чувашки:

1.
замечательный, превосходный, великолепный, роскошный

замечательно, превосходно, великолепно, роскошно
чаплă çурт — великолепный дом
чаплă тум — роскошная одежда
чаплă туй — пышная свадьба
костюма пит чаплă çĕленĕ — костюм сшит великолепно

2.
знаменитый, прославленный
маститый книжн.
чаплă çыравçă — маститый писатель
чаплă çын — знаменитость
ялти чаплă çынсем — знатные люди села

Турски:  büyük

Тувински: улуг

карачаево-балкарский  - Уллу 

Кримо-татарски: великий    -   ulu, büyük, yüce

 

Виждате как "Джабгу" се е трансформирало към "Чаплă  в чувашкия,   Дж - в Ч е напълно разбираемо.  Б в П  е също закономерно..  Относно Г - в Л не мога да го обясня.   От друга страна има преминаване от Юбгу към Улуг . Най вероятно се е преминало през Юбгу - Юлгу - Улуг.    Не мога да кажа дали турското буюк е свързано със същия корен. 

Ако се питате как така Дж или Ч е било записано със Σ, то отговора е в шептящите звуци. В чувашкия има такива примери където с се произнася като Ш или пък Ч преминава в нещо като Ш.   Ш и С са вече по-близки , отделно че Ш в гръцкия се записва най-често със сигма или двойно-сигма.

 

 

 

[tantin]

Да погледнем още един вариант в чувашкия:  "голям" .

пысăк, мăн, аслă; йышлă; 

большая дорога  - мăн çул, аслă çул;

Думата аслă   - ни прилича много на нашата "аслъ", котето пък е турцизъм от по-късната Османска империя: " aslı"  . В етимологичния речник го дават като заето от арабския.  Вероятно по същия начин е влязло и при чувашите по време на съседството им с мюсюлманската Волжска Булгария.  (Обаче значението на думата ашлъ / асллъ   е "истина", "наистина" . В този смисъл това не е търсеното от нас значение за Велик владетел. )

пысăк  - büyük  - възможно е да имат някаква връзка, но не виждам директна връзка с нашето Субиги. 

йышлă - Ювиги - също не изглеждат взаимно свързани. 

Най-добро като съответствие ми се струва : чаплă .

Редактирано Септември 28, 2021 от tantin

[resavsky]

Преди 8 часа, tantin said:

Ето мнението на Бешевлиев:

http://macedonia.kroraina.com/vb/vb_5.html

Една от големите глупости на Бешевлиев /не се притеснявам да го кажа/.Хан - началник на войската.Е има ли хан който да не е началник на войската.Но така е като се опитваш да изкараш от черното бяло.

[resavsky]

В твърдението на Бешевлиев че българските владатели ще тръгнат да вкарват обстоятелството че са началници на войската в титлата си.Това го няма в никакви географски ширини.Най логично е във владетелската титла да има препратка към божествения произход на властта.

[tantin]

Цитирай

Yabghu (Old Turkic: 𐰖𐰉𐰍𐰆‎, yabγu,^[1] Traditional Chinese: 葉護, Simplified Chinese: 叶护, Jabgu, Djabgu,) or Yabgu was a state office in the early Turkic states, roughly equivalent to viceroy. The title carried autonomy in different degrees, and its links with the central authority of Khagan varied from economical and political subordination to superficial political deference. The title had also been borne by Turkic princes in the upper Oxus region in post-Hephthalite times.^[2]

Един от прочитите на   𐰖𐰉𐰍𐰆‎  Yabghu е Djabgu.   В прабългарския вариант това би могло да е       Djуbigi /  Chjуbigi / Sjуbigi .

В тюркската йерархия имаме подчинено положение на   Yabghu спрямо кагана. Обаче в нашия случай титлите на кана и на Sjуbigi се отнасят за едно и също лице.  Възможни са 2 обяснения:  По времето на Старата Велика България когато има васални зависимости спрямо Тюркския Каганат или спрямо Аварите - най-вероятно прабългарският владетел е бил за определен момент в подчинено положение.  Възможно е той да е носел титла на  Sjуbigi , но да не е притежавал независимост като кан или каган..  При отхвърлянето на аварската зависимост владетеля, който вече е бил Sjуbigi да се е обявил за кан и така се получава  кане-Sjуbigi   .

Друг вариант би било да имаме само и единствено титлата Sjуbigi . Кане-Sjуbigi  би могло да означава сюбигито на Кана..  Тогава ще имаме един Кан + неговия Sjуbigi .  

При втория вариант превода би бил: Ханския наместник - сюбигито Омуртаг  ...  / това обаче не отговаря на нашите данни/. 

Ако погледнете обаче: 

 Djabgu / Chаpgu  -->  чаплă    в чувашки със значение на Велик  - това може да ни даде по-ясна представа как се е стигнало и до нашето сюбиги. (по-вероятно е да се е казвало шюбигИ   - с ударение на последното И.)

(ПП.  Случайно това да ви прилича на Шабла ?     Заблежете също приликата с чувашката дума.

Имам също подозрение че чувашкия запис на "чапла"   се произнася като "шаблъ" .  Ако търсим общото  то прабългарската дума се доближава  до  "шубги" или "сюбги" .)

Редактирано Септември 29, 2021 от tantin

[tantin]

Цитирай

Прабългарски обичаи, запазени в габровските села Топлеш, Зелено дърво и Етър

• размер на шрифта     
• Печат

Неделя, 08 Юли 2018 21:28

 

 

 

 

 

В своята книга „Из общественото и културното минало на Габрово (стр. 99, изд.1996 г.) д-р Петър Цончев пише, че до Освобождението през 1878 г. в габровските села Топлеш, Зелено дърво и Етър, намиращи се високо в Балкана, все още могли да ес срещнат възрастни мъже с бръснати глави и оставена по средата на главата една дълга сплитка коса, която наричали „перчем”. Същият допуска, че през ХVІІІ и ХІХ век голям брой от възрастните мъже в габровските балкански села са бръснели главите си и са носили перчем. Имаме ли научни основания да допуснем, че този обичай у габровските балканджии да носят перчем има прабългарски произход, а думата „перчем” да е прабългарска?

https://www.tretavazrast.com/articles/прабългарски-обичаи,-запазени-в-габровските-села-топлеш,-зелено-дърво-и-етър

Можете да прочетете цялата статийка.  Думата "перчем" е най-вероятно с прабългарски произход, освен ако не е от кумани или печенеги от по-късните времена.

Защо ви давам за пример точно тази дума:  Има я описана в речника на  Махмуд Кашгар

 http://www.vostlit.info/Texts/rus17/Machmud_Kasgar/text1.htm

|401| Беджкем – знак. А это кусок шелка или хвост дикой коровы, которым отмечают себя богатыри в день боя. Нузы называют его берджем.

Същият този знак, за който говори Махмуд Кашгар го имат и нашите прабългари с бръснатите глави.   Това което се  нарича "берджем" при нас се е запазило като "перчем" .  При останалите славянски народи тази дума не е същата.   

 

За сравнение в чувашкия откриваме перфектно обяснение за значението на тази дума:

пĕрчĕн

отдельными частицами
çипе пĕрчĕн-пĕрчĕн уйăр — разбирать нитки, отделять нитки одну от другой

пĕрчĕн-пĕрчĕн суйла — выбирать по зернышку

çӳç пĕрчи — волос, волосок
çӳç пĕрчи çинче тытăнса тăр — перен. висеть на волоске

"перчем" - има същото значение както Кичур.   В чувашкия обаче откриваме още множество други значения за тази дума.

  çӳç пĕрчи - това означава перчем коса.  Чус = коса..

Продължавам с още един пасаж от габровската история:

 

Цитирай

Габровецът инж. Христо Даков, родом от с. Топлеш, където неговите прадеди бръснели главите си и носели перчеми, днес също ходи с бръсната глава и носи перчем, но го нарича „чуп”. Същият разказва, че като семейна реликва и днес пази едно знаме от конска опашка, което дядо му наричал „бончук”.

Чуп или Чус  (чуп)  както видяхме в горния пример от Чувашия е със значение на коса,  кичур коса.  

[tantin]

И сега най-интересната част:  ако обърнахте добре внимание в горния пример с "перчем" :  тази дума има много специфично произношение при всичките тюркски народи.  При славяните също можем да кажем същото..   Близостта между чуваши и българи по отношение на перчема не е случайна.. Това е пра-българско влияние - и  понеже такова търсим и такова откриваме .  

Можем да забележим и други интересни неща.  Махмуд Кашгари ни казва и кои са точно тюрките, които употребяват това наименование:  тъй наречените: Нузы .    Най-вероятно това са познатите ни вече  Нушиби . Възможно е също такива да са  ногайците или други.   Нека да видим къде са обозначени въпросните   Нузы/ Нушиби  на картата на Кашгари .

На тази карта можете да ги видите между Тараз и Явинч.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Нушиби   (Пять племён нушеби, входившие совместно с пятью племенами дулу в организацию государства десяти стрел в Западнотюркском каганате . )

На картата въпросните  Нузы      са обозначени като Nzl .  Това се пада между Тараз и Yavinc ( Yafınç)..  Предполагам че е някакъв древен град около Бишкек. 

Търсения от нас град Nzl (Näzäl) според показаната карта се намира между Тараз и Yafınç ,  някъде в Седморечието.

 

 

[makebulgar]

Преди 6 часа, tantin said:

Можете да прочетете цялата статийка.  Думата "перчем" е най-вероятно с прабългарски произход, освен ако не е от кумани или печенеги от по-късните времена.

Думата перчем не е никаква прабългарска дума, ами си е чист османизъм и турско-огузка дума с персийски произход. 

Цитирай

В своя „Етимологически и правописен речник на българския книжовен език” авторът академик Ст. Младенов определя думата „перчем” като турска, заета от персийския език. Значението на тази дума определя като „китайски косичник” и я свързва с думата „перчик”, означаваща задната част на главата. В „Речник на чуждите думи в българския език” от Ал. Минев и др. думата „перчем” е определена като турска от „реч сет”, заето то персийски език и със значение „кичур коса на темето на главата у мъж”. Авторите на „Български тълковен речник” Л. Андрейчин и др. също определят думата „перчем” като персийско-турска със значение „дълга коса у мъж, спусната от върха на главата”.

 

Редактирано Септември 30, 2021 от makebulgar

[tantin]

Преди 1 час, makebulgar said:

Думата перчем не е никаква прабългарска дума, ами си е чист османизъм и турско-огузка дума с персийски произход. 

Докажи го това ?  Като погледнеш из речниците ще видиш че турците  и другите тюркски групи  използват други думи за същото.  

[makebulgar]

Преди 1 час, tantin said:

Докажи го това ?  Като погледнеш из речниците ще видиш че турците  и другите тюркски групи  използват други думи за същото.  

Е какво да ти доказвам? По скоро ти докажи, че турците използват прабългарската дума perçem, или че османците за взели тая дума от прабългарите.

Или за теб всяка османска дума, която използваме и ние и турците е доказателство, че тези думи са прабългарски щото прабългарите били чувашо-тюрко-хасаки?!

Подобни прабългарски анализи върху османски думи са доста нелепи. 

 

И между другото българската дума за перчема е чумбас. 

[tantin]

В описанието на Махмуд ал-Кашгари има няколко имена на племена с доста познато за нас звучене:

Кучи , Кашгар,  Качнгар Баши.  Това ни напомня на кутригури, кучигури. Дори и името на Махмуд ал-Кашгари е възможно да е е произлязло от свързани с кутригури/ кучигури.  За него район сведенията на същия автор ни казват следното: 

Они (гузы) когда смешались с персами, то забыли часть (своих) слов и вместо них начали употреблять персидские, как, например, кувшин называют «афтаби», а он по-персидски – «афтаба», ожерелье называют «кылыда», а оно по-арабски – «кылада». А тюрки называют кувшин – «кумган», а ожерелье и кольцо – «бакан». /амулет, верижка, украшение/

[miroki]

Кучи има но кучигури, не. Но споменатите по Ашхарацуйц  имена е твърде вероятно да са на българите под хазарска власт. Все пак е редактиран 18 век и не се знае кое е редакцията.