Парадоксът на наклонения лазерен лъч

[gmladenov]

Здравейте,

В момента във форума тече друга тема за парадоксите на Специалната Теория
на Относителността (СТО). В заглавието на тази тема, обаче, думата "парадокс" е
в кавички ... което очевидно означава, че става дума за мними парадокси, които
имат напълно валидно решение в СТО.

Затова отварям отделна тема за един парадокс, който не може да бъде решен от СТО.

Аз го наричам "парадоксът на наклонения лазерен лъч", но ако това е един от
"официалните" парадокси на СТО и е известен под друго име, моля ме корегирайте. 

Нека разгледаме следния идеализиран пример:
Космическа ракета "прелита" над космическа станция с относителна скорост 0,5с.
В момент (t=0) началата на отправните системи на ракета и на станцията съвпадат.
Значи имаме х=х'=0 и t=t'=0.

В този момент ракетата се намира на вертикално разстояние 1с спрямо станцията.
Тоест, х-координатите на ракетата и станцията съвпадат, но техните у-координати се
различават с 1с.

Пак в този момент космическата станция излчъва лазарен лъч под такъв ъгъл, че
той уцелва ракетата в точката, в която траекториите на лъча и на ракетата се
пресичат, както е показано на следната диграма:

Значи лазерният лъч е излъчен в момент t=t'=0 под такъв ъгъл, че когато
той пресече траекторията на ракетата, тя се намира в точката на пресичане.
Така лъчът уцелва ракетата.

Ъгълът на излъчване на лъча се изчислява въз основа на следните зависимости:

• t = x/0,5c = d/c
• x² + (1c)² = d²

Тук d е разстонието, което лъчът изминава - и той го изминава за същото време,
за което ракетата изминава разстояние x. И двете разстояноя са в системата на
космическата станция.

В обясненията досега автоматично се приемаше, че станцията е тази, която е
стационарна, докато ракетата е подвижна.

Ето сега същата ситуация, но с обърнати роли: ракетата е стационарна, а
станцията е подвижна (да припомним, че при това положение станцията се
движи в обратна посока спрямо ракетата):

Както се вижда на диаграмата, ако приемем ракетата за стационарна,
то лазерният лъч не може да я достигне.

Причината е очевидна: след като сме приели ракетата за стационарна,
тя не се движи и съответно не може да пресрещне лазерния лъч както
в горната диаграма. Така излъченият под ъгъл лазерен лъч няма как да
уцели ракетата.

Значи тук се получава следния парадокс (или по-точно абсурд):
Ако изберем космическата станция за стационарна, то лазерният лъч
достига до ракетата. Но ако изберем ракетата е стационарна, то лъчът
не я достига.

Иначе казано, това е пример за събитие, което съществува в едната
отправна система, но не същесвтвува в другата.

Излишно е да се уточнява, но това е абсурд (ако броим СТО за научна
теория, а не за уличната игра "тука има, тука нема").

Решение на парадокса

Този парадокс е разрешим само ако предварително знаем, кое от двете
тела е стационарното: космическата станция или ракетата. Без това знание,
ние няма как правилно да изчислим ъгъла на лазерния лъч и така стигаме
до посочения парадокс.

Работата е там, обаче, че в СТО по условие се приема, че движението е
неоткриваемо. Така ние няма как да знаем кой се движи - ракетата или
станцията. Съответно в СТО този парадокс не може да се разреши.

В класическата физика, от друга страна, прадокс няма.

Както посочих в темата за диполната анизотропия на реликтовото
излъчване, движението на едно тяло в пространството си е напълно
откриваемо, напук на допусканията на СТО.

Съответно в настоящия пример ние преспокойно можем да определим дали
ракетата е тази, която се движи или пък това е космическата станция. Така
ъгълът на лазерния лъч може да бъде изичслен правилно и той ще достигне
до ракетата и в двете отправни системи.
 

Благодаря за вниманието.

Георги Станимиров, програмист
©2020, всички права запазени

Редактирано Октомври 11, 2020 от gmladenov

[scaner]

Преди 24 минути, gmladenov said:

Нека разгледаме следния идеализиран пример:
Космическа ракета "прелита" над космическа станция с относителна скорост 0,5с.
В момент (t=0) началата на отправните системи на ракета и на станцията съвпадат.
Значи имаме х=х'=0 и t=t'=0.

В този момент ракетата се намира на вертикално разстояние 1с спрямо станцията.
Тоест, х-координатите на ракетата и станцията съвпадат, но техните у-координати се
различават с 1с.

Пак в този момент космическата станция излчъва лазарен лъч под такъв ъгъл, че
той уцелва ракетата в точката, в която траекториите на лъча и на ракетата се
пресичат, както е показано на следната диграма:

Значи лазерният лъч е излъчен в момент t=t'=0 под такъв ъгъл, че когато
той пресече траектороията на ракетата, тя се намира в точката на пресичане.
Така лъчът уцелва ракетата.

Ъгълът на излъчване на лъча се изчислява въз основа на следните зависимости:

• t = x/0,5c = d/c
• x² + (1c)² = d²

Тук d е разстонието, което лъчът изминава и той го изминава за същото време,
за което ракетата изминава разстояние x. И двете разстояноя са в системата на
космическата станция.

Предполагаме, че положителната посока на оста Х е надясно, и движението става по нея. Значи ако обозначим координатите на ракетата и станцията с Х=0 в началният момент, лъчът ще търпи  някакво преместване  в положителна посока по оста Х. Запомни това.

Чудесно. Значи лазерният лъч ще попадне в ракетата чак когато тя извърви хоризонталният участък, 0.56с. Нали?

Преди 26 минути, gmladenov said:

В обясненията досега автоматично се приемаше, че станцията е тази, която е
стационарна, докато ракетата е подвижна.

Ето сега същата ситуация, но с обърнати роли: ракетата е стационарна, а
станцията е подвижна (да припомним, че при това положение станцията се
движи в обратна посока спрямо ракетата):

Както се вижда на диаграмата, ако приемем ракетата за стационарна,
то лазерният лъч не може да я достигне.

Проблемът ти е, че си нарисусал калпаво чертежа.

Погледът от ракетата ще бъде следният: станцията ще се движи наляво на чертежа, а лъчът ще е наклонен от източника отново надясно от вертикалата.  Представи си го, елементарно става. Съображението го споменах по-горе: лъчът след време изминава ненулево разстояние по попожителната посока на оста Х според първият чертеж спрямо станцията, трябва да го направи и според вторият. Така след време лъчът ще попадне автоматично в ракетата, когато станцията се измести достатъчно наляво. И тогава няма да има парадокс. Защото в момента има парадокс дори според класическата физика. Защото и там кой е стационарен и кой подвижен е относителен избор, поради галилеевият принцип на относителността Виждаме, причина за парадокса е калпав чертеж, Така както в другата тема причината за парадокса също беше калпав чертеж, "елипса". Направо да ти се ненаачуди човек защо изобщо не ги мислиш нещата...

 

Тук има друг "парадокс": че и в СТО, и в класическата физика, ъглите в двете ситуации ще са различни. За налюдателя при източника ъгълът, който сключва лъчът с вертикалата (към траекторията на ракетата) ще е по-малък от същият ъгъл, който ще се наблюдава от ракетата (сключен с вертикалата към траектотията на станцията).  Но това е отдавна наблюдаван ефект Нарича се "звездна аберация".

[laplandetza]

Преди 56 минути, gmladenov said:

Здравейте,

В момента във форума тече друга тема за парадоксите на Специалната Теория
на Относителността (СТО). В заглавието на тази тема, обаче, думата "парадокс" е
в кавички ... което очевидно означава, че става дума за мними парадокси, които
имат напълно валидно решение в СТО.

Затова отварям отделна тема за един парадокс, който не може да бъде решен от СТО.

Аз го наричам "парадоксът на наклонения лазерен лъч", но ако това е един от
"официалните" парадокси на СТО и е известен под друго име, моля ме корегирайте. 

Нека разгледаме следния идеализиран пример:
Космическа ракета "прелита" над космическа станция с относителна скорост 0,5с.
В момент (t=0) началата на отправните системи на ракета и на станцията съвпадат.
Значи имаме х=х'=0 и t=t'=0.

В този момент ракетата се намира на вертикално разстояние 1с спрямо станцията.
Тоест, х-координатите на ракетата и станцията съвпадат, но техните у-координати се
различават с 1с.

Пак в този момент космическата станция излчъва лазарен лъч под такъв ъгъл, че
той уцелва ракетата в точката, в която траекториите на лъча и на ракетата се
пресичат, както е показано на следната диграма:

Значи лазерният лъч е излъчен в момент t=t'=0 под такъв ъгъл, че когато
той пресече траекторията на ракетата, тя се намира в точката на пресичане.
Така лъчът уцелва ракетата.

Ъгълът на излъчване на лъча се изчислява въз основа на следните зависимости:

• t = x/0,5c = d/c
• x² + (1c)² = d²

Тук d е разстонието, което лъчът изминава - и той го изминава за същото време,
за което ракетата изминава разстояние x. И двете разстояноя са в системата на
космическата станция.

В обясненията досега автоматично се приемаше, че станцията е тази, която е
стационарна, докато ракетата е подвижна.

Ето сега същата ситуация, но с обърнати роли: ракетата е стационарна, а
станцията е подвижна (да припомним, че при това положение станцията се
движи в обратна посока спрямо ракетата):

Както се вижда на диаграмата, ако приемем ракетата за стационарна,
то лазерният лъч не може да я достигне.

Причината е очевидна: след като сме приели ракетата за стационарна,
тя не се движи и съответно не може да пресрещне лазерния лъч както
в горната диаграма. Така излъченият под ъгъл лазерен лъч няма как да
уцели ракетата.

Значи тук се получава следния парадокс (или по-точно абсурд):
Ако изберем космическата станция за стационарна, то лазерният лъч
достига до ракетата. Но ако изберем ракетата е стационарна, то лъчът
не я достига.

Иначе казано, това е пример за събитие, което съществува в едната
отправна система, но не същесвтвува в другата.

Излишно е да се уточнява, но това е абсурд (ако броим СТО за научна
теория, а не за уличната игра "тука има, тука нема").

Решение на парадокса

Този парадокс е разрешим само ако предварително знаем, кое от двете
тела е стационарното: космическата станция или ракетата. Без това знание,
ние няма как правилно да изчислим ъгъла на лазерния лъч и така стигаме
до посочения парадокс.

Работата е там, обаче, че в СТО по условие се приема, че движението е
неоткриваемо. Така ние няма как да знаем кой се движи - ракетата или
станцията. Съответно в СТО този парадокс не може да се разреши.

В класическата физика, от друга страна, прадокс няма.

Както посочих в темата за диполната анизотропия на реликтовото
излъчване, движението на едно тяло в пространството си е напълно
откриваемо, напук на допусканията на СТО.

Съответно в настоящия пример ние преспокойно можем да определим дали
ракетата е тази, която се движи или пък това е космическата станция. Така
ъгълът на лазерния лъч може да бъде изичслен правилно и той ще достигне
до ракетата и в двете отправни системи.
 

Благодаря за вниманието.

Георги Станимиров, програмист
©2020, всички права запазени

Младенов, ако станцията е подвижна, тогава този ъгъл няма ли да се деформира в нейната система, ще има друго показание. Освен това как ще определи по Х координата нула, като това трябва да е вмомент Т нула, а станцията вече е подвижната система, има отместване на координатните врмена, забрави ли мошенничеството на СТО?

 Хареса ми за правата, аз на моите всички парадокси и Скоростомери на Лапландеца давам свободни права , само да споменат трудът ми с името му , Скоростомер на Лапландеца примерно еди кой си номер или предложено от митиния герой от отвъдното, Лапландеца.

 Прегледа ли поредния Лапландски скоростомер 3 ?

[gmladenov]

Преди 16 минути, scaner said:

Така след време лъчът ще попадне автоматично в ракетата, когато станцията се измести достатъчно наляво.

Тц. Нищо подобно.

Лъчът е излъчен в момент t=t'=0 и x=x'=0.
Щом е излъчен под ъгъл в този момент и в тази точка на пространството,
лъчът няма как "след време" да уцели ракетата. По условие, той се движи
под ъгъл спрямо ракетата и няма как да я уцели.

Ти също така явно забравяш, че светлината е независима от източника.

Помисли малко преди да отговаряш с глупости.

Редактирано Октомври 11, 2020 от gmladenov

[gmladenov]

Преди 14 минути, laplandetza said:

Младенов, ако станцията е подвижна, тогава този ъгъл няма ли да се деформира в нейната система ...

Деформация има само в подвижните системи.

А тук и в двата случая разглеждаме само стационарните системи.
Тоест, първо приемаме станцията за стационарна и гледаме нея, а
след това приемаме ракетата за стационарна и гледаме нея.

Ако гледахме подвижните системи, то тогава щеше да има деформация.
Тогава щяхме да имаме две версии на подвижните системи с две различни
деформации.

Редактирано Октомври 11, 2020 от gmladenov

[gmladenov]

Преди 21 минути, laplandetza said:

Младенов, ако станцията е подвижна, тогава този ъгъл няма ли да се деформира в нейната система, ще има друго показание.

Лапландец, промених си горния отговор. Виж горе.

Прав си, че трябва да има деформация ... но само в подвижната система.
А тук и в двата случая гледаме съответната стационарна система.
В нея деформация няма.

Редактирано Октомври 11, 2020 от gmladenov

[laplandetza]

Just now, gmladenov said:

Няма, защото светлината е независима от източника.
По тази причина в горния пример няма деформация.

Добре, но за да е същия ъгъл  от гледна точка на Неподвижната Ракета, то нали помниш , че от гледна точка на неподвижния иома деформация на светлинния фронт и деформация на ъглите на излъчване, забравяш това. За да е същият път , ъгълът приема друга стойност. В слуая за ракета по симетрия този ъгъл трябва да е какъв според теб, трябва да е тъп ъгъл сключен с вектора на скорост 90 + а . Обаче пак ти казвам няма да се получи , имаш деформация на ъгъла, така е според мен. Представи си този ъгъл определен със сключване вектора на движение е бил 90 + а  градуса при неподвижната Станция. това от гледна точка на Станцията, неподвижен наблюдател. От гледна точка на ракетата , когато тя се приема за неподвижна е намален , станал е по малък, колко трябва смятане.  

[scaner]

Преди 19 минути, gmladenov said:

Тц. Нищо подобно.

Лъчът е излъчен в момент t=t'=0 и x=x'=0.
Щом е излъчен под ъгъл в този момент и в тази точка на пространството,
лъчът няма как "след време" да уцели ракетата. По условие, той се движи
под ъгъл спрямо ракетата и няма как да я уцели.

Само че в системата на станцията този лъч се движи в случая вертикално. Това е резултат от "звездната аберация". Тук освен всичко имаш и векторна сума на скоростта на светлината и скоростта на източника/наблюдателя, и всичко става ток и жица. Просто се запознай със звездната аберация, преди пак да се тръшкаш. Става скучно.

Светлината е независима от източника дотолкова, доколкото нейната скорост (по величина) не зависи от неговата. Но посоката и на разпространение, т.е. направлението на вектора на скоростта зависи от източника.

Редактирано Октомври 11, 2020 от scaner

[gmladenov]

Just now, laplandetza said:

Добре, но за да е същия ъгъл  от гледна точка на Неподвижната Ракета, то нали помниш ...

Лапландец, виж ми променения отговор.

[gmladenov]

Just now, scaner said:

Само че в системата на станцията този лъч се движи в случая вертикално. Това е резултат от "звездната аберация".

Щеше да си прав, ако гледахме подвижната система:

• Първо приемаме станцията за стационарна.
• Прилагаме Лоренцовата трансформация.
• Гледаме подвижната система ... и Скенер се оказва прав.

Само че аз правя следното:

• Приемам станцията за стационарна.
• Начертавам лъча в тази система.
• След това приемам ракетата за стационарна.
• Начертавам лъча в тази система ... тогава Скенер не е прав.

СТО разрешава да приемем който си поискаме за стационарен ... и аз се
възползвам от това си право. Именно тогава стигаме до горния парадокс.

[laplandetza]

Преди 4 минути, gmladenov said:

Лапландец, виж ми променения отговор.

Видях , но нещо ме смущава, не си обърнал постановката правилно, так е според мен, ти си променил ъгълът мислейки го като <картинна симетрия , симетрия по равнина или точка, но не е така.

[gmladenov]

Преди 1 минута, laplandetza said:

Видях , но нещо ме смущава, не си обърнал постановката правилно, так е според мен, ти си променил ъгълът мислейки го като <картинна симетрия , симетрия по равнина или точка, но не е така.

Може, но дай чертеж да видя.

[laplandetza]

Преди 3 минути, gmladenov said:

Може, но дай чертеж да видя.

Не мога да чертая с компютри, аз съм дигитален пещерняк

Помисли отново , когато обръщаш, не е правилно да слагаш излъчвателя в симетрично срещуположния квадрант, излъчвателя само сменя в случая У , както си им разменил местата от горе  към долу и обратно (твоите 2 чертежа), сменя У от плюс към минус , от нагоре към надолу, виж чертежите, все остава в <дясно>. Обаче при тази смяна ъгъла на <пътуване> на светлина е дуг и стига Ракета , която е вертикално, дали стига сметките ще кажат , но на пръв поглед така излиза. 

[scaner]

Преди 18 минути, gmladenov said:

Щеше да си прав, ако гледахме подвижната система:

• Първо приемаме станцията за стационарна.
• Прилагаме Лоренцовата трансформация.
• Гледаме подвижната система ... и Скенер се оказва прав.

Като начало забрави лоренцовите трансформации. Едно че в случая не ги прилагаш и не получаваш нищо, две ефекта е наличен и в класическата физика. Опитай се да си насочиш мислите към нещо познато, за да схванеш в какви яйца си се насадил.

Преди 18 минути, gmladenov said:

Само че аз правя следното:

• Приемам станцията за стационарна.
• Начертавам лъча в тази система.
• След това приемам ракетата за стационарна.
• Начертавам лъча в тази система ... тогава Скенер не е прав.

Прав съм, защото като приемеш ракетата за стационарна, ще схванеш, че лъчът в нейната система има друг ъгъл - движи се перпендикулярно надолу към ракетата. И това е очевидно: когато ракетата и станцията са съвпадали с точка Х=Х'=0, в системата на ракетата станцията е изстреляла лъч който не търпи отклонения и попада вертикално в ракетата на същата координата Х'=0. Станцията обаче е пуснала лъчът под наклон, за да компенсира преносната скорост с която тя се премества (или все едно, ракетата се мести в нейната система), за да излезе векторната сума. Ъглите са различни в двете системи, и всичко е супер. Ъгълът също е относителна величина.

Когато осъзнаеш кое как става тука, тогава намесвай СТО и лоренцови трансформации.  При нея просто разликата в ъглите е леееееко по-различна, ама съвсем леко, пренебрежимо (поради скъсяванията на рамената, чрез които се смятат ъглите). Като се научиш как се смята в класическата физика, ще се научиш и в СТО.

Така че се съсредоточи да постигнеш някакво разбиране за класическата физика като начало.

 

Редактирано Октомври 11, 2020 от scaner

[laplandetza]

Преди 12 минути, scaner said:

..

Прав съм, защото като приемеш ракетата за стационарна, ще схванеш, че лъчът в нейната система има друг ъгъл - движи се перпендикулярно надолу към ракетата. И това е очевидно: когато ракетата и станцията са съвпадали с точка Х=Х'=0, в системата на ракетата станцията е изстреляла лъч който не търпи отклонения и попада вертикално в ракетата на същата координата Х'=0....

 

Това  е вярно само ако има деформация на самото излъчване, на самия процес, т.е нужна е физическа деформация на всички нива,т.е асиметрия във един сверичен фронт който не е проста <аберация> , а нещо на базово, квантово ниво. С други думи си прав за ефекта от излъчването.

[scaner]

Преди 2 минути, laplandetza said:

Това  е вярно само ако има деформация на самото излъчване, на самия процес, т.е нужна е физическа деформация на всички нива,т.е асиметрия във един сверичен фронт който не е проста <аберация> , а нещо на базово, квантово ниво. С други думи си прав за ефекта от излъчването.

Всичко това барабар с квантовото ниво хората са го обяснили и разбрали как се случва още през 1729 г.

[laplandetza]

Преди 3 минути, scaner said:

Всичко това барабар с квантовото ниво хората са го обяснили и разбрали как се случва още през 1729 г.

Как се случва на квантовото ниво през времето преди Ленин

Нали скорост на светлина, нейният вектор не зависи пряко от вектора скорост на излъчвателя. Няма аберация , а нещо Различно, Какво?

Редактирано Октомври 11, 2020 от laplandetza

[scaner]

Преди 3 минути, laplandetza said:

Как се случва на квантовото ниво през времето преди Ленин

Ми ти предположи нещо за квантовото ниво. Май както обикновено си халюцинирал, нали?

[laplandetza]

Преди 1 минута, scaner said:

Ми ти предположи нещо за квантовото ниво. Май както обикновено си халюцинирал, нали?

Отивай да скачаш на Скоростомер 3 , ........... смелчага..........

[scaner]

Преди 1 минута, laplandetza said:

Отивай да скачаш на Скоростомер 3

Там вероятно е същата бъркотия и непоследователност в разсъжденията, които демонстрираш навсякъде. Защо да си го причинявам?

[laplandetza]

Just now, scaner said:

Там вероятно е същата бъркотия и непоследователност в разсъжденията, които демонстрираш навсякъде. Защо да си го причинявам?

Хахах. заради Космос, действай без празни прикъзки и жалки опити да бъдеш извинен в Провала си....

[gmladenov]

Преди 3 часа, scaner said:

Прав съм, защото като приемеш ракетата за стационарна, ще схванеш, че лъчът в нейната система има друг ъгъл - движи се перпендикулярно надолу към ракетата.

Тц.

Показваш принципно неразбиране на проблема ... или просто увърташ, което
няма да мине.

Ето още една графика долу, която показва двете перспективи.
Както вече поясних, лъчът се излъчва в момент t=t'=0 и точка x=x'=0.
Преди този момент нямаме излъчен лъч.

Както се вижда на графиката, ако източникът е стационарен, тогава лъчът трябва
да се излъчи под съответния ъгъл спрямо оста у, за да може да пресрещне
ракетата и да я уцели. Ако пък източникът е подвижен, тогава лъчът трябва да се
излъчи вертикално по оста у. Иначе няма как да уцели ракетата.

Значи ъгълът на излъчване на лазерния лъч зависи от това коя роля заема
източникът - стационарна или подвижна. Без знание за тази роля, ние принципно
не можем да определим верния ъгъл, защото той е различен за различните роли.
А както знаем, според СТО ролите не са известни (защото движението уж е
неоткриваемо) и вместо това се нарочват произволно.

Както се вижда, обаче, именно с произволно нарочените роли се стига до горния
парадокс/абсурд.

Така че вместо да увърташ и да се опитваш да изопачаваш нещата, погледни
проблема "в очите": без предварително знание за това дали източникът е
стацонарен или подвижен, ти не можеш да определиш правилния ъгъл, под
който трябва да се излъчи лазерния лъч.

Като цяло, тук става дума за една изконно несиметрична ситуация, която СТО
не може да разреши ... по силата на това, че според нея ролите на стационарен
и подвижен наблюдател са симетрични и взаимозаменяеми.

Именно тази взаимозаменяемост на ролите води до парадокса в случая.

В класичекста физика ролите на стационарен и подвижен също са
взаимозаменяеми, но в клачиската физика движението е откриваемо.
Така че там се знае кой се движи и кой е в покой и съответно там такъв парадокс
няма.

Редактирано Октомври 11, 2020 от gmladenov

[scaner]

Преди 1 минута, gmladenov said:

Значи ъгълът на излъчване на лазерния лъч зависи от това коя роля заема
източникът - стационарна или подвижна. Без знание за тази роля, ние принципно
не можем да определим верния ъгъл, защото той е различен за различните роли.
А както знаем, според СТО ролите не са известни (защото движението уж е
неоткриваемо) и вместо това се нарочват произволно.

Човечре, ти от дума не разбираш ли?

Ти ни демонстрираш относителността на ъгъла.  В случая това е същото като относителността на посоката: значи щом от стационарната система подвижната се движи наляво, то от подвижната стационарната ще се движи надясно. Същото е - две величини, различни в различните системи.

Няма проблем в системата на станцията да излъчиш лъч, който е вертикален. Тогава в системата на ракетата той ще е под ъгъл. Това, че не уцелва ракетата, е поради обстоятелствеността. Важното в случая е следното: във всяка система ъгълът, под който се движи лъча е различен. Какъв е, зависи от обстоятелствата. Правилото е просто: когато източника се движи към наблюдателя, ъгълът в системата на наблюдателя става по-близък към оста от колкото е същият ъгъл в системата на източника. Ако в системата на източнника е 90 градуса (вертикален), в системата на наблюдателя ще е примерно 70 градуса и "свит" по посока движението на източника. Ако в системата на източника е 45 градуса по посока движението, наблюдателят ще наблюдава примерно 30 градуса, ако източникът се движи към него.  И примерно 55 градуса, ако източника се отдалечава.

Всичко това е поради взаимното движение на източника и наблюдателя: скоростта им на относително движение търпи векторна сума със вектора на светлината, и наблюдателят наблюдава този нов вектор, който вече има друга посока, сключва друг ъгъл. Никаква връзка каква е ролята, стационарен или подвижен. Зависи обстоятелствеността между източника и наблюдателя, т.е. в коя система е източника и коя наблюдателя. Ако във всяка сложиш и по един източник, картинката става съвсем симетрична.

И моля ти се, не се изказвай за СТО по неща за които си нямаш понятие Това че ти не можеш да определиш нещо си означава точно същото - ти не можеш да определиш нещо си.

Преди 14 минути, gmladenov said:

В класичекста физика ролите на стационарен и подвижен също са
взаимозаменяеми, но в клачиската физика движението е откриваемо.
Така че там много добре се знае кой се движи и кой е в покой.

Естествено че не се знае кой е в покой. Там покой и движение също са само етикети. И там имаме принцип на относителността, който на практика съвпада с този на СТО.

Пълна двойка по класическа физика до тука.

[gmladenov]

Преди 1 минута, scaner said:

Ти ни демонстрираш относителността на ъгъла. 

 

Покажи чертеж, ако мислиш, че имаш решение.
Само че няма как да покажеш, ествествено.

Никаква относителност на ъгъла нямаме тук.
(Що за глупост е това).

Това, което имаме, е невъзможност да определим накъде
да излъчим лазерния лъч така, че да той уцели ракетата.

[gmladenov]

Преди 5 минути, scaner said:

Естествено че не се знае кой е в покой.

А така. И като не знаеш, как определяш под какъв ъгъл да илзъчиш
лъча, така че той да уцели ракетата?

Покажи чертеж да видим, вместо да говориш глупотевини наизуст.