Парадоксът на наклонения лазерен лъч

[laplandetza]

Преди 10 минути, scaner said:

...

Казх ти , че ще те подпукам с Неутринния Вятър, търсиш си го. Откриваме ли собственното си движение чрез Неутринен Вятър, Да или Не ?

 

[gmladenov]

Преди 12 минути, scaner said:

А проследил ли си на какво основание е тази интерпретация? Каква часст от научната общост и до каква степен я приема?

[laplandetza]

Преди 42 минути, scaner said:

...

Откриваме ли движението си , собственното си движение чрез измервания на неутрино фона ?, неутрино могат да се движат с много близка до <С> скорост, можем ли да се движим спрямо тях , докато те се движат, дори ако сме се заплюли за Неподвижни ?

[Relinquishmentor]

Преди 3 часа, gmladenov said:

А диполната анизотропия какво показва?

Тя не ти ли дава скоростта и посоката на движение в космоса ... които
уж не можеш да ги определиш ??

Ей така се спори с вас релативистите. Пренебрегваш опитите, които не ти
изнасят ... и продължаваш да твърдиш, че няма опит, с който да си откриеш
движението. А този опит отдавна е направен и е дал очаквания резултат.

То и на земята можеш лесно да си откриеш движението, не е нужно да ходиш в космоса. Тръгваш да тичаш - движиш се, спираш и сядаш - неподвижен си. 

Сега иди в открития космос, затвори се в един адиабатно изолиран стоманен вагон с оловна обвивка и сребърно отразяващо покритие и кажи какъв експеримент ще направиш вътре в него, за да докажеш, че той се движи, а не е в покой. Хайде ти си.

 

Иначе диполната анизотропия лесно може да се обясни със следния пример: Нека забравим за CMB (cosmic microwave background) и да разгледаме като източник на светлина Слънцето. В орбита около Земята имаме спътник. Понеже спрямо Слънцето той ту се приближава, ту се отдалечава, в различни точки от орбитата си ще засече различно Доплерово отместване на спектралните линии. Така можем да открием относителното движение между него и Слънцето. По същия начин по изместването  на линиите на CMB по отношение на тези измерени на Земята, която можем да допуснем, че се движи инерциално спрямо източника на CMB можем да определим скоростта на Земята спрямо него. Но какъвто и да е този източник, както и да е разпределен в пространството, той е материален и следователно не е абсолютно изтропен навсякъде в пространството и не може да служи като абсолютна система. И по никакъв начин не противоречи на СТО, както и "абсолютната" система, която имаме на Земята не й противоречи. 

[gmladenov]

Преди 3 часа, Relinquishmentor said:

Сега иди в открития космос, затвори се в един адиабатно изолиран стоманен вагон с оловна обвивка и сребърно отразяващо покритие и кажи какъв експеримент ще направиш вътре в него, за да докажеш, че той се движи, а не е в покой. Хайде ти си.

Проблемът с откриваемостта на движението е следният.

Още от Нютоново време се е знаело, че няма механичен експеримент, с който
да откриеш инерциалното движението на едно тяло в космическото пространство.
Значи не в затворено пространство, а в открития космос.

Това, естествено, а напълно вярно. Такъв ескперимент няма.

След откриването на електромагнизма се поставя въпроса дали движението не
може да се открие с електромагнитен експеримент - и опитът на Майкелсон и Морли
(ММ) е именно това: ЕМ експеримент, целящ да открие движението на земята в
"светлинната среда".

Земята очевидно не се движи в затворено пространство, така че тук пак става дума
за движение в открития космос, а не в затворено пространство.

Опитът на ММ не успява да открие движението на земята в космоса, което затвърждава
идеята, че движението принципно е неоткриваемо. От там и концепцията на Релативизма,
че наблюдателите не знаят дали се движат или са в покой.

Диполната анизотропия, обаче, напълно оборва тази идея.

Както пише в Уикипедия, диполната анизотропия е Доплеров ефект, който ти дава скоростта
на приемника спрямо светлинните вълни. И ако подходиш непредубедено към въпроса ще
разбереш, че тя ти дава точно това, което Майкелсон и Морли са искали да измерят на
времето.

Един буквалист винаги може да спори, че диполната анизотропия не е същото като опита на
ММ - и това е така. Освен ако не качим установката на ММ горе в космоса, нищо друго няма
да е същото.

Но на концептуално ниво, диполната анизотропия и опитът на ММ са еквивалентни: и двете ти
дават разликата в скоростта на светлината в различни посоки, предизвикана от движението
на измервателния апарат в космоса.

Именно затова диполната анизотропия опровергава Релативизма: тя показва, че движението
на земята в космоса в същност е откриваемо ... по същия начин, по който Майкелсон и Морли
са искали да го открият.

ММ не успяват на времето, защото техният опит мери вътре в атмосферата - а така не става.
Спътниците, обаче, откриват въпросното движение без никакъв проблем, защото те мерят
в космоса, а не вътре в атмосферата.

Така че движението си е напълно откриваемо ... стига да мериш както трябва.

Разбира се щом движението на земята в космоса е откриваемо, то СТО и Релативизмът
очевидно грешат като приемат, че движението е неоткриваемо.

Редактирано Октомври 16, 2020 от gmladenov

[gmladenov]

Преди 5 часа, Relinquishmentor said:

Сега иди в открития космос, затвори се в един адиабатно изолиран стоманен вагон с оловна обвивка и сребърно отразяващо покритие и кажи какъв експеримент ще направиш вътре в него, за да докажеш, че той се движи, а не е в покой. Хайде ти си.

Това е абсолютно вярно.

Хайде сега ти се замисли какво се получава, ако светлинните вълни са преносими:

 

Ако измериш скоростта на светлината вътре в стъкления глобус от картинката,
ти ще измериш вътрешната скорост на светлината вътре в глобуса.

Тази скорост е относителна спрямо глобуса и не ти казва абсолютно нищо за това
дали той се движи или не.

И ако се замислиш, точно това е опитът на Майкелсон и Морли: те мерят скоростта
на светлината вътре в глобуса (атмосферата на земята) и решават, че движението е
неоткриваемо.

А спътниците за картографиране на космическия фон мерят скоростта на светлината
извън атмосферата на земята ... и веднага откриват диполната анизотропия, причинена
от движението на земята в космоса.

Значи както ти казваш: от вътрешната скорост на светлината вътре в глобуса не може да
се каже дали той се движи или не. За целта трябва да се измери външната скорост на
светлината. От нея вече може да се каже дали глобусът се движи.

Отправната точка на движението в случая е вакуумът на пространството.
За релативистите това е неразбираема концепция, но е точно така.
Ако ще им е по-лесно да я раберат, нека на вакуума да му викат "етър".

Редактирано Октомври 16, 2020 от gmladenov

[laplandetza]

Преди 6 часа, Relinquishmentor said:

 

Сега иди в открития космос, затвори се в един адиабатно изолиран стоманен вагон с оловна обвивка и сребърно отразяващо покритие и кажи какъв експеримент ще направиш вътре в него, за да докажеш, че той се движи, а не е в покой. Хайде ти си.

 

 

Скоростомер на Лапландеца 3 ( Скоростомер на Близнаците )

 

Проста мисловна задача ( всички доказателства за грешната СТО, ТО са базови и за това доволно елементарни )

Имаме 2 ИОС а с Наблюдатели, мрежа от детектор часовници, едната е подвижна, другата неподвижна ( в сто неподвижна има смисъл на псевдоабсолютно неподвижна).

В подвижната има Централен наблюдател с детекторчасовнци и специална <катапултна система> . Имаме Двама Близнака, всеки с часовник и един демонстратор, резонатор, разположен по Х .Същия демонстратор/резонатор разполага и централния наблюдател. Относителна скорост между системите е някаква, обичам си 2/3.С .

Обща точка както си е редно и координатни начаа, сверявания и пр. Неподвижните <откриват> скъсен резонатор, той е бил обявен за някаква дължина, но те регистрират скъсяване, нали е по Х ос. Да речем е 1 метър , измерен от Подвижната система.Близнаците са със сверени часовници , едва <пулсът> на катапултиране, ускорение, те са ускорени според Подвижния наблюдател с 3/4С . Разбира се спрямо неподвижен Наблюдател крайните скорости юе са други , но по посока на движение, задължително по голяяма от 2/3С , а обратно задължително по малка от 2/3С. Съответно близнашките резонатори са пуснати в действие, и те са според неподвижния по посока на движението на базовата подвижна система , по къс , скъсен от оньи на централния подвижен наблюдател. Същото отчита и този подвижен наблюдател, по скъсен резонатор, той отчита и <забавен> резонатор, забавен часовник ,след ускорението по посока на движение резонатора и часовника <цъкат> по бавно. Така е и според сто , при прилагане на трансформации ако вложим интервал събития става ясно.

Обратно, Близнака ускорен в противоположна посока на движение според Неподвижната система също е <скъсен> , но сравнено с другия близнак,  и с базовата Подвижна система, нейния резонатор, скъсяването е по/малко поради по малката относителна скорост. Съответно и времето е по / малко <забавено> , проверява се с трансформации на интервал събития.

Сега забележете , от гледна точка на базовата подвижна система , според СТО, трябва да се отчита абсолютно еднакво  скъсяване с онзи предния близнак по посока на движението защото между двете системи тази на <обратния> близнак и Базовата Подвижна относителната скорост е същата2/3С и при отчитане интервали трябва да е същото. НО според Неподвижната система не е така, изобщо не е същото , резонатора е много по дълъг от <напредничивия> Близнак, времето е по <збързна> и това лесно се доказва с нарочно вместена постановка.  Най важното Броя на отчетените <цикли> в резонатора е Нерелативен , той е Абсолютен, докато трае изследването,  а то е фиксирано също с Абсолютен Маркер, физично ограничено по трасето, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО според Т.О  отчетеният брий на циклите от Базовта  Неподвижна система трябва да е Абсолютно равен на отчетения Брой цикли от Неподвижната система. Имаме Истински Парадокс, напълно нерешим в Т.О.  Този парадокс е в основата на Скоростомер 3 , само той е достатъчен да приключим с доказано лъжливта ТО. Аз ще продължа , защото Скоростомер 3 и многобройни варианти.......

Така ускорените близнаци минават по подготвеното трасе и стигат до маркера за Край на експеримента ( еднакви дължини в системата на Базовия Подвижен Набл.). Спират си часовниците , отчитат се разликите, а разлики спрямо Неподвижноата система в отчетените врмена са доказани, надявам се разбирате Как.  Относно Базовата Подвижна система не би трябвало да има съществена разлика, вероятно само в това невъзможност каквото и да се направи да има Едновременност в ускоренията, но тези разлика,разлика е многократно пренебрежима от онази доказана в разликите в скоростите спрямо Неподвижната система и Голямата разлика в броя <цикли> в демонстраторите/резонаторите. 

По този начин Едни Наблюдатели в Една ИОС могат да открият Собственното си Движение. Доказано !

 Продължавам, вариант на Скоростомер 3

  Вариант 1.  В постановка в една ИОС, която искат да проверят дали се движат по предполагаема посока, т.е. предполагаем вектор Скорост, по избраната ос Х , аранжират апаратура, кочто с два сверени за старт часовника правят симетрични ускорения по напречна на Х ос, да речем У , като важно е времетраенето на процедурата, наякакъв времеви интервал и е важно да има симетрия в броя и вида на ускоренията, еднакъв брой <увеличаващи> и еднакъв брой <намалящи> като в края се спират часовниците (краят е да речем края на апараурния <път>. Не се търси едновременен край. Извлича се данните от 2та часовника, усреднява се . Изчислява се броя на ускоренията( според ТО няма значение положителни , отрицателни такива, така разбрах аз от ТО, хахах) изчислява се теоретичната придаденост на всички ускорения  в една Неподвижна система, в смисъл предполагаемо съществуваща Абсолютно неподвижна система, сравнява се резултата., ако системата е била в движение няма да има съвпадение на данните, Защото по Лоренцов Фактор, V^2/C^2 , за промяна на V , увеличаващо функцията е нелинейна, а  и целият Фактор е нелинеен. Няма пропорционална промяна в търсените отклонения, за това и са откриваеми.

Вариант тук е само един цикъл ускорения и после сравнение.

 

Вариант 2.  В постановката имаме симулация на <гравитация> по набелязана ос Х , по нея е разположена ос на въртенена два срешуположно въртящи се часовника, един надясно, един наляво, като оста Х е перпендикуляр. на равнините на въртене. Завъртат се с дадена ъглова скорост, еднаква (еднаква извлечена от там проекция на линейна скорост) като имаме Ускорение с Някакв стойност <гравитация> Спира процедурата за някакво време виксирано от Наблюдател в ИОС а и по ТО се изчислява приноса на <гравитация> за усредненото от 2 та часовника ( равнините има на въртене са практически в една точка по Х) Вижда се приноса на <линейната скорост) , който пак поради математиката и замисъла на ТО има нелинейно влияние в Лоренц Фактор и е теоритично Откриваем, не са пропорционални изменения. Така се открива Собственна скорост. 

Разновидност на варианта е Сателитна постановка около земята, като те могат да открият <линейната скорост> на Земята в пространството, по точно да открият Собственното движение нйа Зема в пространството, онази компонента от движението, която се придава на <линейно, инерциално> движение.

До колкото имам спомен някъде из форумите преди години имаще такива догадки, спорове за ГПС сателитна мрежа и откриване собств. <линейно> двеижение на Земя.

Вариант 3. Този е по особен и е основан на Броя цикли в квантовата природа на материя, той се е направо отделен Скоростомер ( 4). Примерно цикли към и обратно възбудени състояния, по ниски такива, базови състояния, примерно подобно на принципа в атомни часовници, ядрени възбуждания и пр.Него трябва да го развия отделно.

Редакция (Забележка) при Скоростомер 3, тъй като няма равни интервали време в разните ИОС, търсим предполагаема Собственна скорост., тогава самото <количество> ускорения или <гравиефект> няма да са равни в различните ИОС,т.е Не е нужно никакви изчисления за тези ефекти, те са част от Приноса в разликите, защото ако приемем има псевдоабсолщтна и абсолютна неподвижна система интервала време в нея примерно Едно денонощие (24 часа) не е равен с този  интервал в другите ИОС, но пък абсолютния <магнитуд> на ускоренията или <гравиефекта> вероятно също  не е равен. Възможна е <компенсация>, не знам иска изчисления, но каквото и да е при Теоретична или Практична Калибровка, при същите условия в системите, еднакъв брой и степен на ускорениятаили еднакъв измерен в системите <гравиефект> за еднакъв измерен в системите си интервал време, примерно 24 часа, Сравненията и откритите разлики Откриват Собственната Скорост на Инерцаилния Наблюдател  в ИОС.

Мога да внеса следната модификация в  Скоростомер на Лапландеца 3. Пиша и тук , защото това само по себе си също е парадокс в ТО.

  За центробежната разновидност на скоростомера, оня имитиращ <гравиефект>. Според мен е най/точно определяне на някаква точна база за сравнимост, а тя е Определен брой обороти, след който се правят измерванията, това всъщност е вид часовник. Едни и същи определени в Системите си ускорения с един и същ брой обороти. След това сравненията.

Обяснявам за трудно разбиращи хора.

Постановка.

1. Първична Неподвижна система , със съответните Наблюдатели и мрежа от часовник-детектори измерители.

2.Базова Подвижна сисъштема със съответния Централен Наблюдател, детектор-часовник и Катапултна система, Ускорителна система, които за теоретичната задача са в една простр. точка са този наблюдател, Там са и Двамата Близнаци , Бързака и Бавняка, съответно те с техните си уреди.
Централния Наблюдател има и демостратор-резонатор, разположен по ос Х

3. Един близнак , Бързака , има часовник, детектори и демонстратор-резонатор по ос Х, същия като Центр.Наблюдател.

4. Втори Близнак, Бавняка , има същото като другия близнак. 

Имаме съответните общи координ. начала Неподвижна. Базова подвижна и сверявания, сверяване на часовниците на Бързака и Бавняка, които са за сега в Базовата подвижна система *там са неподвижни спрямо централния Наблюдател

 Ускорение с Катапултната система, спира ускорението, известно време за да се провери всичко е наред , приключили ускорения, Двамата близнаци са изстреляни в срещуположни посоки по ос Х, към Плюс за Бързака, по посока на движението, и Минус за Бавняка , обратно на движението и съответни те описани относителни скорости.

Втори етап , Измерване

1. Близнаците навлизат в 1000 метровото трасе и с влизането започва <броенето> на събитията , а те са отраженията в огледалата на резонаторите или за по лесно Цикли в резонаторите. 

   2. От двойките системи ,Базова подвижна, която за разглеждането е приета за неподвижна и системата Бързак,  както и от същата Базова подвижна и системата Бавняк, тъй като според СТО имат еднакъв магнитуд относителна скорост, еднаква скаларна стойност, но противоположни вектори, Тогава според СТО, ще отчетем Еднакъв брой цикли,да припомня самите цикли са вид часовник, локалното време като <забавяне> е еднакво, според Централния наблюдател, Броя събития е еднакъв, Така казва СТО.

3. От двойката системи Неподвижна,първиюната неподвижна и Бързака, имаме силно<скъсен> резонатор и малък брой цикли, сравнен после с другия близнак. Относителната скорост приближава С, съответно времетое много<забавено>

4. От Двойката системи Неподвижна, първичната и Бавняка, имаме, по слабо <скъсен> резонатор, по<бързо> време и то много по бързо сравнено с Бързака, относителната скорост е доста по малка от С . 

  Резултатите от 3. и 4. в измерванията са много различни различен брой цикли, Различен брой Събития.

ИЗВОД

Според СТО, Т>О., Айнщайн и днешната Физика и Наука, 
Събитията като Случване. Брой Случване. Материално Съществуване да го наречем по никакъв начин не зависят от Наблюдението. Трябва да са едни и същи по наличност.
Според Т.О., теорията, тя разреши този експеримент, изцяло по нейните правила. получихме различни събития, разлина събитийност, различно Случване, Унищожихме записа в пространство-време, или както си го представите. според ТО., това е Абсурд, не може да го има, Но Айнщайн е магйосник ! и Го има!

[scaner]

Преди 4 часа, gmladenov said:

Както пише в Уикипедия, диполната анизотропия е Доплеров ефект, който ти дава скоростта
на приемника спрямо светлинните вълни. И ако подходиш непредубедено към въпроса ще
разбереш, че тя ти дава точно това, което Майкелсон и Морли са искали да измерят на
времето.

Абе аланкоолу, научи се да четеш. Движеннието "спрямо реликтовият фон" не е движение "спрямо светлинните вълни". Светлинните вълни  винаги се движат със скоростта на светлината, докато светлинният фон може да бъде в покой. 

Но доплеровият ефект винаги е ефект между източик и приемник. Защото светлинният фон също е излъчен от материята, и тя е тази, която задава параметрите му като честота и посока. Следователно доплеровият ефект улавя промяната в тази честота, предизввикана от взаимното движение на източика и приемника, на материални обекти. Източниците могат да са много, тогава уавяш усреднени величини при доплеровият ефект, но отново по причина взаимного движение на приемника и центъра на масата на източниците. Няма мърдане тука, това е сърцето на доплеровият ефект. Всеки друг ефект, в който няма източик или той се игнорира умишлено, не е доплеров ефект, и не може да се използва за намесване на движение.  Ти непрекъснато се давиш в порочният логически кръг, в случая предполагайки "собствено движение", за да "докажеш" че има "собствено движение". Така не работят нещата.

Схвана ли? То и за цитиране се иска грам физическа кулура...

Пък и хората са си го казали честно:  "Этот факт интерпретируется как следствие эффекта Доплера". Написах ти много за интерптерацията. Но и с интерпретации, и без интерпретации отноителността на движението никой не е отменил. Просто няма такъв експеримент.

В случая просто имаме една уникална отправна система във вселената. Но там е пълно с такива - към който и обект да закачиш отправна система, тя ще е уникална, щото всеки обект е уникален. И наблюдавайки светлината от този обект, ще установиш "собствено движение" чрез доплеров ефект по отношение на този обект   Номера е да установиш такова без да наблюдаваш поведението на околната материя, включая и идваща от нея светлина. Майкелсън и Морли точно това са правили, и това е огромната разлика със реликтовия фон.

Но ти никога няма да се научиш. Ще си останеш на ниво да цитираш без да мислиш. Обзалагам се. Просто вече е късно за промени...

[laplandetza]

Преди 7 часа, Relinquishmentor said:

...

 

Иначе диполната анизотропия лесно може да се обясни със следния пример: Нека забравим за CMB (cosmic microwave background) и да разгледаме като източник на светлина Слънцето. В орбита около Земята имаме спътник. Понеже спрямо Слънцето той ту се приближава, ту се отдалечава, в различни точки от орбитата си ще засече различно Доплерово отместване на спектралните линии. Така можем да открием относителното движение между него и Слънцето. По същия начин по изместването  на линиите на CMB по отношение на тези измерени на Земята, която можем да допуснем, че се движи инерциално спрямо източника на CMB можем да определим скоростта на Земята спрямо него. Но какъвто и да е този източник, както и да е разпределен в пространството, той е материален и следователно не е абсолютно изтропен навсякъде в пространството и не може да служи като абсолютна система. И по никакъв начин не противоречи на СТО, както и "абсолютната" система, която имаме на Земята не й противоречи. 

Това е така, имали неравномерност не можем да търсим директно <абсолютни> стойно сти за някакво движение. Дали има <вродена>  анизотропия , ние не знаем за момента, приемаме че е така. 
Това обаче нищо не променя от значението на този Доплеров ефект, или ефект <без Доплер>, защото по определение ни трябва относително движение спрямо истоюник , приемател, а тук Няма источник като конкретен обект, а е мхого по сложно. Другото, още по важно, налага се да промените хипотезата в  СТО, при която Приета за Неподвижна Система Няма движение на обекти докато светлина се разпространява от источник до приемник , като те са част от Системата. Нали го разбирате това нещо, същото е все едно Фотон от Рел.Излъчване е в точата на излъчвателя, той излъчва друг фотон. двата са двойка и стигат до Приемник, има доплер ефект за Р.Л. фотон , има  и за другия но това е друга работа. * неутрализация на ефекта* . От тук Приемника в системата се движи докато примерно светлината от крушката стигне до него, нио ,че Ментора е Повелил Всички  да са Неподвижни, очевидно Бай Х-й не е уважил менторската воля............

[laplandetza]

Преди 1 минута, scaner said:

Абе аланкоолу, научи се да четеш. Движеннието "спрямо реликтовият фон" не е движение "спрямо светлинните вълни". Светлинните вълни  винаги се движат със скоростта на светлината, докато светлинният фон може да бъде в покой. 

Но доплеровият ефект винаги е ефект между източик и приемник. Защото светлинният фон също е излъчен от материята, и тя е тази, която задава параметрите му като честота и посока. Следователно доплеровият ефект улавя промяната в тази честота, предизввикана от взаимното движение на източика и приемника, на материални обекти. Източниците могат да са много, тогава уавяш усреднени величини при доплеровият ефект, но отново по причина взаимного движение на приемника и центъра на масата на източниците. Няма мърдане тука, това е сърцето на доплеровият ефект. Всеки друг ефект, в който няма източик или той се игнорира умишлено, не е доплеров ефект, и не може да се използва за намесване на движение.  Ти непрекъснато се давиш в порочният логически кръг, в случая предполагайки "собствено движение", за да "докажеш" че има "собствено движение". Така не работят нещата.

Схвана ли? То и за цитиране се иска грам физическа кулура...

Пък и хората са си го казали честно:  "Этот факт интерпретируется как следствие эффекта Доплера". Написах ти много за интерптерацията. Но и с интерпретации, и без интерпретации отноителността на движението никой не е отменил. Просто няма такъв експеримент.

В случая просто имаме една уникална отправна система във вселената. Но там е пълно с такива - към който и обект да закачиш отправна система, тя ще е уникална, щото всеки обект е уникален. И наблюдавайки светлината от този обект, ще установиш "собствено движение" чрез доплеров ефект по отношение на този обект   Номера е да установиш такова без да наблюдаваш поведението на околната материя, включая и идваща от нея светлина. Майкелсън и Морли точно това са правили, и това е огромната разлика със реликтовия фон.

Но ти никога няма да се научиш. Ще си останеш на ниво да цитираш без да мислиш. Обзалагам се. Просто вече е късно за промени...

Ахаха, центъра на маса на източниците, Браво, разшири още де, скорост на центъра на маса на източниците спрямо теб ти дава Локалното състояние на Космос, нали така, това е Нетната скорост  на Локалността, т.е. твоята относителна скорост спрямо тази Локалност.
 Светлинния фон е Сума от всички светлинни вълни , пакети фотони , фотони в дадена област ,т. е. скорост спрямо светлинния фон се разлага на огромен брой скорости спрямо фотони, пак Нетна скорост, няма мърдане от тези факти. 

[laplandetza]

Преди 7 минути, scaner said:

..

Какво стана с нашите Неутрино, там имамме разлика в енергии на обекти в зависимост от направленията, няма Доплер, макар че принципа е същия, няма съществени разлики. Какво правим тук. Движим ли се докато се смятаме за Неподвижни ?
 

[Шпага]

Преди 15 часа, Relinquishmentor said:

Ами аз се движа спрямо стената срещу мен с 0m/s, спрямо центъра на Земята с 1600km/h, спрямо Луната с 1000 m/s, спрямо слънцето с 30 000m/s,спрямо Галактиката... абе от толкова много движения ми се зави свят, ще взема и аз да стана антирелативист и да казвам, че се движа само когато аз реша че се движа

В такива "напрегнати" моменти можеш да се утешиш, като си напомниш, че всъщност се намираш в пространство-времето, където хем се движиш със скоростта на светлината, хем си напълно неподвижен спрямо всичко и всички, просто защото фактически няма накъде да се движиш, тъй като за обект/субект, движещ се с такава скорост, времето е спряло, а пространството е свито в "безразмерна" точка...

[laplandetza]

По въпроса за наклонения лъч. Вместо лазерна уредба , по чисто е с единични атоми и единични фотони, като при възбуден атом има вероятност на иззлъчване и вероятност на регистриране на фотон в приемателя, няма фиксирани ъгли, няма и фиксирани точки на приемане. По конвейра са цяла върволица атоми като всеки излъчва когато се намира в точката Х 0 , как ще излъчи никой не знае, уж. Првим статистика и от милиардите излъчвания и милиардите регистри на приемане какво ще получим според вас ?

[gmladenov]

Преди 6 часа, scaner said:

Абе аланкоолу, научи се да четеш. Движеннието "спрямо реликтовият фон" не е движение "спрямо светлинните вълни".

реликтов фон = светлинни вълни

[scaner]

Преди 5 минути, gmladenov said:

реликтов фон = светлинни вълни

Както виждаш, ти още на базово терминологично ниво издишаш. Измисляш си дефиниции, нямащи нищо общо с реалността, и градиш с тях някакви въздушни замъци, нямащи физическа основа. Образовай се в основните понятия, и после се обаждай.

Дори само понятието "собствено движение" е лишено от смисъл, неотнесено към друг обект. Кинематичното движение е промяна на положението в случая (да не изпадаме и в ситуациите с промяна в ориентацията, което е частен случай).  И това е по определение - не може да се говори за кинематично движение, ако няма тази промяна.

Тази промяна - на положението - трябва да е  обективна, т.е. да е установима чрез  измерване, а не само плод на болен мозък. При доплеровият ефект тя е установима чрез измерване  на разстоянието до източника (и неговата промяна), за което се отнася движението. Там скоростта е производна величина - продукт от тази промяна, извършена за единица време. Там скоростта можем да установим и по индиректен начин, чрез наблюдението, което по никакъв начин не изключва промяната в положението и разстоянието.

Скоростта на "собственото движение" каква промяна визира за единица време, спрямо каква отметка? Кое измеримо се променя, за да го характеризираме със измеримата величина скорост?Защото самото понятие "скорост" визира отношение на обекти, няма скорост ей така, по принцип. Спрямо какво е промяната при реликтовото лъчение? Ако няма обективна промяна в положението, нямаш движение, било то собствено или чуждо. Не може да намесваш и доплеров ефект. Е?

Дори движението което са търсили по отношение на етера е относително движение - спрямо друга специфична материална среда, позволяваща да дефинира собствено "двжение" спрямо другите обекти, съответно "положение". "Абсолютността" на такава система разбира се е лишена от смисъл, само гол етикет - такава, каквато е била абсолютността на система свързана със земята навремето, когато са я считали за център на вселената. Всички тези термини са свързани и имат производен смисъл ,само твоят "собственно движение" е лишен от смисъл. Това те изкарва директно от физиката някъде в езотериката. Е, за какво се бориш и тръшкаш толкова теми?

 Влагаш ли изобщо смисъл в "собствено движение" или си още на първосигнално ниво, чел ама не разбрал, и терминът бил просто благозвучен? Влагаш ли изобщо смисъл и в другите базови физически параметри? Като гледам какви "парадокси" ти щъкат в представите, отговорът е твърдо не. А всичко това са тъжните плодове, посяти и развили се от неоплевените навреме предразсъдъци...

Знам че няма изобщо да се замислиш над горното, просто го пиша за някой, за който все още има шанс и обсесията му не е толкова задълбочена...

[Relinquishmentor]

Преди 9 часа, gmladenov said:

Проблемът с откриваемостта на движението е следният.

Още от Нютоново време се е знаело, че няма механичен експеримент, с който
да откриеш инерциалното движението на едно тяло в космическото пространство.
Значи не в затворено пространство, а в открития космос.

Това, естествено, а напълно вярно. Такъв ескперимент няма.

След откриването на електромагнизма се поставя въпроса дали движението не
може да се открие с електромагнитен експеримент - и опитът на Майкелсон и Морли
(ММ) е именно това: ЕМ експеримент, целящ да открие движението на земята в
"светлинната среда".

Земята очевидно не се движи в затворено пространство, така че тук пак става дума
за движение в открития космос, а не в затворено пространство.

Опитът на ММ не успява да открие движението на земята в космоса, което затвърждава
идеята, че движението принципно е неоткриваемо. От там и концепцията на Релативизма,
че наблюдателите не знаят дали се движат или са в покой.

Диполната анизотропия, обаче, напълно оборва тази идея.

Както пише в Уикипедия, диполната анизотропия е Доплеров ефект, който ти дава скоростта
на приемника спрямо светлинните вълни. И ако подходиш непредубедено към въпроса ще
разбереш, че тя ти дава точно това, което Майкелсон и Морли са искали да измерят на
времето.

Един буквалист винаги може да спори, че диполната анизотропия не е същото като опита на
ММ - и това е така. Освен ако не качим установката на ММ горе в космоса, нищо друго няма
да е същото.

Но на концептуално ниво, диполната анизотропия и опитът на ММ са еквивалентни: и двете ти
дават разликата в скоростта на светлината в различни посоки, предизвикана от движението
на измервателния апарат в космоса.

Именно затова диполната анизотропия опровергава Релативизма: тя показва, че движението
на земята в космоса в същност е откриваемо ... по същия начин, по който Майкелсон и Морли
са искали да го открият.

ММ не успяват на времето, защото техният опит мери вътре в атмосферата - а така не става.
Спътниците, обаче, откриват въпросното движение без никакъв проблем, защото те мерят
в космоса, а не вътре в атмосферата.

Така че движението си е напълно откриваемо ... стига да мериш както трябва.

Разбира се щом движението на земята в космоса е откриваемо, то СТО и Релативизмът
очевидно грешат като приемат, че движението е неоткриваемо.

Опита на Майкелсон Морли не е да открие движение на Земята спрямо "светлинна среда", а спрямо хипотетична светоносеща среда, в която се е смятало, че светлината се разпространява като механична вълна по аналогия с разпространението на звука във въздух. Целта на опита е била чрез измерване на етерния вятър да се намери онази неподвижна спрямо етера система в която уравненията на Максуел имат вида, който знаем. Във всяка друга, движеща се спрямо етера система, се е смятало, че уравненията трябва да имат друг вид. Съответно скоростта на светлината би била различна  в различните системи. Отрицателния резултат показва, че няма етерен вятър, от което може да се заключи, че няма етер или етера някак се увлича от Земята, но предполагаемото увличане противоречи на други експерименти като звездната аберация. Освен това, за да се увлича, етера трябва да има странни свойства, хем да е достатъчно твърд, за да възникват в него напречни вълни, хем да е течлив, за да може да се увлича от обект.  Но до създаването на СТО физиците са приемали съществуването му, защото просто не е имало какво друго да предложат като обяснение на вълновите свойства на светлината. Никой не си е поставял задача да открива движението на Земята спрямо някаква "светлинна среда". Фундаменталната разлика между етера и микровълновия фон, е че първия не може да се изолира по никакъв начин в една затворена система, той по дефиниция е втъкан в самото пространство (ако не беше така, бихме могли да направим такава затворена система, в която лазерите и фенерите няма да светят, което е пълна глупост), докато CMW е просто едно от многото лъчения във вселената и е достатъчно да влезем в една пещера, за да го изолираме от разглежданията. Той с нищо не е по- специален от лъчението на Слънцето или това на което и да е друго светещо тяло. А и когато откриваме движението си спрямо него, всъщност това е движение спрямо източника му, в момента когато е било излъчено (или преизлъчено) към нас.

[gmladenov]

Преди 20 минути, Relinquishmentor said:

Опита на Майкелсон Морли не е да открие движение на Земята спрямо "светлинна среда", а спрямо хипотетична светоносеща среда ...

светлинна среда = светоносеща среда

В реферата си от 1905г, Айнщайн използва думата lichtmedium, което се превежда
буквално като "светлинна среда".

Редактирано Октомври 16, 2020 от gmladenov

[laplandetza]

Преди 42 минути, scaner said:

 

Хахах, нали твоито хора въведоха Разширение на Космос, Пространството се <разширява>, разните му космолог. константи  и разното му търсене на тъмни енергийно материални субекти и обекти.

Значи приятелю задръстен, Собственно движени спрямо Това което се Разширява, нали е коректно така, <разширява >ли се, разширява се, влияе ли на всичко обекти вкл. и фотони, влияе, Ето Това е.

[gmladenov]

Преди 55 минути, Relinquishmentor said:

Никой не си е поставял задача да открива движението на Земята спрямо някаква "светлинна среда".

Значи Айнщайн използва думата "светлинна среда", но за сополанковци
като теб това е "някаква" светлинна среда.

Просто исках да подчертая колко лошо зубриш като безмозъчен дрон,
без въобще да разбираш за какво става дума.

[scaner]

Преди 27 минути, laplandetza said:

ахах, нали твоито хора въведоха Разширение на Космос, Пространството се <разширява>, разните му космолог. константи  и разното му търсене на тъмни енергийно материални субекти и обекти.

Значи приятелю задръстен, Собственно движени спрямо Това което се Разширява, нали е коректно така, <разширява >ли се, разширява се, влияе ли на всичко обекти вкл. и фотони, влияе, Ето Това е.

Ти пак изперка под кривата круша.

Разширението на пространството е динамична промяна в геометрията, форма на неевклидова геометрия. То се описва със законите на ОТО. В случая говорим за СТО, и някакви фантазии към нея. СТО не работи в неевклидово пространство, в динамична геометрия, там са валидни законите на ОТО. В нашият случай това се отразява само на спектъра на наблюдаваната светлина, че е запратен в инфрачервената част. Ако пренебрегнеш този факт, всичко друго си е в нормата - за да установиш движение, трябва да установиш спрямо кого е това движение. Разширението на пространството е допълнителен феномен, когато към физическото движение (спрямо нещо!) се добавя и собствена прояна в разстоянията. Което само усложнява малко нещата, но не отменя относителността на движението - спрямо нещо. Всяко движение, което изобщо можеш да си представиш, е спрямо нещо, въпросът е да го установиш това нещо. Движение по принцип няма, по дефиниция. Самото движение, в най-общата си форма, е промяна. Стареенето е движение, замръзването е движение, каквото се сетиш като промяна, се нарича движение. И то отразява отношения в материята.

[laplandetza]

Преди 2 минути, scaner said:

Ти пак изперка под кривата круша.

Разширението на пространството е динамична промяна в геометрията, форма на неевклидова геометрия. То се описва със законите на ОТО. В случая говорим за СТО, и някакви фантазии към нея. СТО не работи в неевклидово пространство, в динамична геометрия, там са валидни законите на ОТО. В нашият случай това се отразява само на спектъра на наблюдаваната светлина, че е запратен в инфрачервената част. Ако пренебрегнеш този факт, всичко друго си е в нормата - за да установиш движение, трябва да установиш спрямо кого е това движение. Разширението на пространството е допълнителен феномен, когато към физическото движение (спрямо нещо!) се добавя и собствена прояна в разстоянията. Което само усложнява малко нещата, но не отменя относителността на движението - спрямо нещо. Всяко движение, което изобщо можеш да си представиш, е спрямо нещо, въпросът е да го установиш това нещо. Движение по принцип няма, по дефиниция. Самото движение, в най-общата си форма, е промяна. Стареенето е движение, замръзването е движение, каквото се сетиш като промяна, се нарича движение. И то отразява отношения в материята.

Ахаахх Разширението е физична локална промяна на Космос, мт.е. с локални прояви за обекти, но разбиран сензасягамвероятномцелиятнКосмос. Геометриите са само моделни патерици за описание, ниюо повече. Имай в предвид един Космически Сегмент е съставен от Сума на Обекти и полета , известни и неизвестни и отделните известни обекти си иат скорости, нещо като <реликтовия фон> е сумата  на всички скорости измерени от коя да е точка, наблюдател в сегмента.Нещата не са толкова сложни, какъв физик си ти бе, не разбираш неща разбираеми дори за хора без подготовка?, Странно, странности на цивилизацията.........

[scaner]

Преди 3 минути, laplandetza said:

Ахаахх Разширението е физична локална промяна на Космос, мт.е. с локални прояви за обекти, но разбиран сензасягамвероятномцелиятнКосмос. Геометриите са само моделни патерици за описание, ниюо повече. Имай в предвид един Космически Сегмент е съставен от Сума на Обекти и полета , известни и неизвестни и отделните известни обекти си иат скорости, нещо като <реликтовия фон> е сумата  на всички скорости измерени от коя да е точка, наблюдател в сегмента.Нещата не са толкова сложни, какъв физик си ти бе, не разбираш неща разбираеми дори за хора без подготовка?, Странно, странности на цивилизацията........

Куха главо, кое не разбирам? Всички тези мътни приказки които изля, се казват много просто - ОТО. Който е просветен, знае за какво става дума. Който не е, ще се мъчи несполучливо и безплодно да си изразява мисълта.

[laplandetza]

Сканера е с две заровени ръце, в отвъд <хоризонта на събитията>, той съм сигурен не разбира що е относителна скорост спрямо Нетна скорост, например относит. скорост спрямо Нетната скорост на още 9 обекта, освен него си.

[laplandetza]

Преди 1 минута, scaner said:

Куха главо, кое не разбирам? Всички тези мътни приказки които изля, се казват много просто - ОТО. Който е просветен, знае за какво става дума. Който не е, ще се мъчи несполучливо и безплодно да си изразява мисълта.

ОТО,Мото, не гио разбираш , щом една Нетна скорост не разбираш , а като усложним с енергийното разпределение и това на импулса , които са по трудни за разбиране................на къде си?

[laplandetza]

Преди 10 минути, scaner said:

...

Преди години го направих, май пак трябва да ти обяснявам. 

За да разбереш относителната си скорост спрямо локалната Етерия, първо да изчистим влиянията , аномалията на нашата галактика, до колкото предполагаемото въздействие на енергийното разпределение в нея, видима и <тъмна> материя влияе на Пробите. просветлението на Реликт. Лъчение примерно , <закривява, деформира> светлина. Ако вземаме в предвид като компонент, после , Нетната Скорост на Близките ни стотици галактики, изчисляваме <моментно> спрямо Нас и Така получаваме нашата Собственна скорост на движение в Сегмента, която е също относителна, но относителност не е по Айнщайн, а  реална космическа относителност. Какво още не разбираш?