Парадоксът на наклонения лазерен лъч

[scaner]

Преди 1 минута, gmladenov said:

Десет пъти показах ... с картинки ... че няма един ъгъл, който да работи и за двете
отправни системи. Като не искаш да вденеш, това си е твой проблем.

А аз десет пъти казах, че именно за това - като следствие - ъгълът за всяка система е различен. Ама ти не четеш, а само се правиш на чукча.

Аз проблеми с това нямам, но ти имаш доста сериозни... Ще се гърчиш още, видно е.

[scaner]

Ще ти го обясня за последно и по-образно, защото ти и от своите си чертежи не схващаш идеята, камо ли от други...

Представи си една дълга, права и широка улица. По нейно направление слагаме оста Х, перпендикулярно, между тротоарите - Y. Действието се развива съвсем бавно, за да може да се вмъкне във всяко ограничено въображение. Друго условие - всичко е според класическата физика, за да не се травмираш излишно с лоренцови трансформации и други непонятности.

Перпендикулярно на улицата има плитък улей, свързващ двата тротоара. В единият край на улея, до единият тротоар, има топка за боулинг. В другият край, до другият тротоар на улицата, има една изправена кегла за боулинг. Тук нещата са предопределени: ако топката започне да се търкаля, улеят ще я насочва към кеглата и тя задължително ще я удари. Улицата с цялата тази постановка е едната отправна система. В твоят пример това е отправната система на ракетата, а кеглата е самата ракета. Топката за боулинг е светлинният лъч, с който ти целиш ракетата. Тук имаме гарантирано събитие - ракетата ще бъде уцелена, ако светлинниат лъч (топката) тръгне. Пътят на топката тук по условие е перпендикулярен на улицата. В системата на кеглата (ракетата)  ъгълът с вертикалата към тротоара е нула.

Другата отправна система е свързана неподвижно със плъзгащ се скейтборд по направление на улицата, на който за удобство си ти. Ще лепнем на тази система етикета "стационарна", белким помогне за нещо... Ти бавно достигаш улея с топката (правилно е да се каже че в тази система улеят бавно достига до тебе, но това съвсем ще те извади от релсите ), побутваш я и продължаваш. Както се разбзрахме, топката ще започне да се търкаля, независимо с каква скорост, и ще удари кеглата. Но каква е траекторията на топката в твоята отправна система? В нея кеглата (ракетата) се движи спрямо твоят скейтборд, по направление Х. Топката се движи по улея, но освен че се отдалечава от тротоара (движение по Y), тя ще изостава зад тебе, т.е. ще има и движение по Х в твоята отправна система. Бинго, траекторията на топката в твоята система ще е наклонена спрямо улицата, тя ще сключва ненулев ъгъл с вертикалата към тротоара.

Сам виждаш, във всяка система  си има собствен ъгъл под който е наклонена траекторията на топката (светлинният лъч в твоят пример) за да уцели кеглата (ракетата при тебе). Няма един единствен ъгъл, който да задоволява и двете системи, както ти очакваш. При това ако знаеш единият ъгъл, по параметрите на движение може да сметнеш другият. И това е известно от столетия, разликата между двата ъгъла се нарича ъгъл на звездната аберация. Има си формула за това, и наблюдавайки този ъгъл според различни звезди, още преди столетия са установили движението на земята в космоса

[laplandetza]

Преди 1 час, scaner said:

Ще ти го обясня за последно и по-образно, защото ти и от своите си чертежи не схващаш идеята, камо ли от други...

Представи си една дълга, права и широка улица. По нейно направление слагаме оста Х, перпендикулярно, между тротоарите - Y. Действието се развива съвсем бавно, за да може да се вмъкне във всяко ограничено въображение. Друго условие - всичко е според класическата физика, за да не се травмираш излишно с лоренцови трансформации и други непонятности.

Перпендикулярно на улицата има плитък улей, свързващ двата тротоара. В единият край на улея, до единият тротоар, има топка за боулинг. В другият край, до другият тротоар на улицата, има една изправена кегла за боулинг. Тук нещата са предопределени: ако топката започне да се търкаля, улеят ще я насочва към кеглата и тя задължително ще я удари. Улицата с цялата тази постановка е едната отправна система. В твоят пример това е отправната система на ракетата, а кеглата е самата ракета. Топката за боулинг е светлинният лъч, с който ти целиш ракетата. Тук имаме гарантирано събитие - ракетата ще бъде уцелена, ако светлинниат лъч (топката) тръгне. Пътят на топката тук по условие е перпендикулярен на улицата. В системата на кеглата (ракетата)  ъгълът с вертикалата към тротоара е нула.

Другата отправна система е свързана неподвижно със плъзгащ се скейтборд по направление на улицата, на който за удобство си ти. Ще лепнем на тази система етикета "стационарна", белким помогне за нещо... Ти бавно достигаш улея с топката (правилно е да се каже че в тази система улеят бавно достига до тебе, но това съвсем ще те извади от релсите ), побутваш я и продължаваш. Както се разбзрахме, топката ще започне да се търкаля, независимо с каква скорост, и ще удари кеглата. Но каква е траекторията на топката в твоята отправна система? В нея кеглата (ракетата) се движи спрямо твоят скейтборд, по направление Х. Топката се движи по улея, но освен че се отдалечава от тротоара (движение по Y), тя ще изостава зад тебе, т.е. ще има и движение по Х в твоята отправна система. Бинго, траекторията на топката в твоята система ще е наклонена спрямо улицата, тя ще сключва ненулев ъгъл с вертикалата към тротоара.

Сам виждаш, във всяка система  си има собствен ъгъл под който е наклонена траекторията на топката (светлинният лъч в твоят пример) за да уцели кеглата (ракетата при тебе). Няма един единствен ъгъл, който да задоволява и двете системи, както ти очакваш. При това ако знаеш единият ъгъл, по параметрите на движение може да сметнеш другият. И това е известно от столетия, разликата между двата ъгъла се нарича ъгъл на звездната аберация. Има си формула за това, и наблюдавайки този ъгъл според различни звезди, още преди столетия са установили движението на земята в космоса

 Ако векторът на излъченият пакет фотони, нека така опишем, не зависи по никакъв начин от скорост на источника, то тогава ъгълът е един и същ. 
Сега трябва да приемем 2 варианта, или наистина не зависи и имаме физически промени в обектите , които променят ъгъла, или няма, а и да има не влияят пряко, а самият процес на <образуване> на фотони е <инертен>, т.е. има маса , импулс. Всъщност прилича да е това, защото подобието на маса е вложено в доплер ефекта, а промяната на простр. вектор е досущ като  материална частица. Тогава и Втоорият ви принцип на магйосническата теория е Неверен, оказва се , че Светлина зависи от скоростта на источника.

[gmladenov]

Преди 3 часа, scaner said:

Улицата с цялата тази постановка е едната отправна система. В твоят пример това е отправната система на ракетата, а кеглата е самата ракета. Топката за боулинг е светлинният лъч, с който ти целиш ракетата.

Това едната роля: избрали сме кеглата за стационарна (заедно с улицата).
Какво става, обаче, ако кеглата почне да се движи по тротоара?

Ти си решил предварително, че кеглата е стационарна - и ми обясняваш, че в
отправната система на скейтборда движението на топката изглежда под ъгъл.
И това наистина е така.

Но трябва да вземеш под внимание и другия случай: че кеглата се движи по тротоара,
а скейтбордът е стациоанерен (заедно с улицата). В този случай улеят не може да е
перпендикулярен на улицата, ако искаме да топката да удари кеглата.

Значи ако попиташ скейтбордиста какъв трябва да е улеят, за да може топката да  удари
кеглата, той ще ти отговори със "зависи кой е стационарен и кой се движи".

[laplandetza]

Преди 21 минути, gmladenov said:

Това....

Дъ това чишслйо......... така казваше едно време Чишслйото, моя учитекл по математика  до 8 клас, Вечна му памет!, вместо Дъ гу е..а, това му беше!.

Издебваше като направиш някоя глупост , изподзадзе иииииииии........, Паат зад врата и удряш главата в чина ! Към края на 8 клас ме издебна и удари, но тогава тринирахме борба и самбо, нашият град има традиции и за малко да яде, боя, Преместиха ме в друг клас !

Та Младенов , едно време и аз като рвбе бях дебела глава. преместен от клас, после за един побой над <пионерчета> отидох на почивка в СПТУ, хахах, ти с няколко десетилетия закъснение си по тоя път., шегувам се !, хайде , какво се моткаш , вече съм на Скоростомер на Лапландеца номер 4 , след малко го описвам.......

[scaner]

Преди 1 час, gmladenov said:

Това едната роля: избрали сме кеглата за стационарна (заедно с улицата).
Какво става, обаче, ако кеглата почне да се движи по тротоара?

Тротоарът няма нищо общо. В случя и той се движи заедно с кеглата, но това не води до никакви следствия. Забрави за него - сложил съм тротоара за да си представиш как се случват нещата в привична обстановка. Сматай го като нещо като космически прах в твоя пример

Преди 1 час, gmladenov said:

Ти си решил предварително, че кеглата е стационарна - и ми обясняваш, че в
отправната система на скейтборда движението на топката изглежда под ъгъл.
И това наистина е така.

Напротив, специално и с умисъл казах, че системата свързана със скейтборда е стационарна. Именно защото знаех, че веднага ще се хвърлиш на обратният вариант. Е, защо не разсъждаваш с такава стационарна система, каквато предложих по условие? И изобщо, в случая какво значение има коя е стационарна? Абсол/тно никакво - която и да е стационарната, траекториите ще са разллични във всяка система, както ги описах. И това води до изводът, че няма един ъгъл, а всяка система си има свой. Което следва очевидно от този пример.

Преди 1 час, gmladenov said:

Но трябва да вземеш под внимание и другия случай: че кеглата се движи по тротоара,
а скейтбордът е стациоанерен (заедно с улицата). В този случай улеят не може да е
перпендикулярен на улицата, ако искаме да топката да удари кеглата.

Забрави тротоара. Улеят е за да ти се привлече вниманието, че топката се движи по права линия, прицелена в кеглата и ще я достигне заадължително, за да се освободиш от мисловните си окови и да погледнеш нататък. Толкова ли не можеш да мислиш безпристрастно, а все трябва да се хващаш за първата спирачка?

Хайде пак - скейтборда е стационарен по моето условие, а улицата заедно с кеглата е подвижната система. Но скейтборда не може да е стационарен заедно с улицата - те са взаимоподвижни. Пробвай се до къде ще стигнеш. Изобщо, добре е да четеш условието няколко пъти ако нещо не разбираш, тогава предразсъдъците отстъпват, а просто откриваш пропуски, като в случая .

 

Редактирано Октомври 12, 2020 от scaner

[scaner]

Преди 41 минути, laplandetza said:

вече съм на Скоростомер на Лапландеца номер 4 , след малко го описвам

Айнщайн казва по повод книжката "100 учени срещу Айнщайн" ("Hundert Autoren gegen Einstein"), която нацистите публикуват, че са досатъчни не сто, а само една грешка, за да се опровергае теорията. Та и ти си тръгнал по тоя безперспективен път Така се случва, когато човек не знае какво прави всъщност...

[laplandetza]

Преди 28 минути, scaner said:

Айнщайн казва по повод книжката "100 учени срещу Айнщайн" ("Hundert Autoren gegen Einstein"), която нацистите публикуват, че са досатъчни не сто, а само една грешка, за да се опровергае теорията. Та и ти си тръгнал по тоя безперспективен път Така се случва, когато човек не знае какво прави всъщност...

Вече има поне дузина грешки, Кога ще погребете ТО, по нашите Еврейски обичаи !

  Ти несъзнателно пишеш нова книга <100 фанатици>.....честит и тираж !

[laplandetza]

Преди 1 час, scaner said:

...

Скоростомер на Лапландеца номер 4

 

Поредния скоростомер и като всеки скоростомер е Истински Парадокс в ТО, защото открива Движениети на инерциални обекти, система, сами по себе си. Разбира се е прост, защото шашавата Т.О. е един колос с  глиненокафявожълти крака.

 

 Имаме обекти в една ИОС. Наблюдатели, часовник, детоктори, записвалки и всичко каквото си трябва. Наблюдателите не изпитват никакви ускорения, те са в ИОС, но искат да разберат дали се движат по даден вектор, векторна предполагаема скорост, обозначена като Ос Х. Нямаме реално нужда от никакви други външни наблюдатели от други ИОС. Системата е самодостатъчна като  .................. Демокрацията

По оста Х е разположен дълъг барабан, нещо като на магнум револверна пушка, имаше преди 30 години подобни , пушкуи /револвери с дълги патрони. В барабана има много <писти>/ <гнезда> , да речем  36 , в тези 36 писти  има дълги лентови системи, по които има закачени множество часовници. Тези ленти се въртят по посока обратна на предполагаемото движение.Часовниците като техника, машини са еднакви навсякъде.Те трябва само да са изправни, няма да се сверяват.Всяка лента ускорява до определена скорост и в единия външен край , повърхност на барабана, лентата се движи срещуположно на предполагаемото движение.Примерно едната лента избира да ускори до 1/5 С, скоростта се мери от външната повърхност, когато движението е инерциално. Има специална система, когато по лентата от външния край движението стане инерциално се включва часовника, изключва се и съхранява записа преди да изгуби инерцалното движение по лентата в задния край,  И така превърта се многократно , като сесиите когато работи часовника имат времетраене, цели се да записват точно определен интервал време, общ запис, определен интервал по часовници на Наблюдателите, примерно 2 секунди.Минава лентата, цък включва, целият път е хилядна от секундата примерно, цък споира накрая и така се повтарят циклите докато направи 2 секунди сумарно. Така е завсички ленти. НО останалите ленти могат да са на различни скорости.Така всички трябва да направят 2 секунди времеви интервал по Часовници на тази единственна главна ИОС.Имаме много часовници по лентата и тези 2 секунди се правят бързо, часовник до часовник, така са разположени на конвейр. Това позволява да въртим целич барабан и насочваме оста му и така да търсим вектора на Собственната Скорост на тази ИОС., обектите в нея.

Какво търсим, търсим най - големия интервал време записан  по часовниците на отделните ленти, лентатите с 2 та най дълги интервала печелят, защото те дават към къде се намира скоростта, Собственната скорост на апаратурната система в тази ИОС. Когато ги намерим, можем да препрограмираме и търсим в този  тесен интервал, за по точно определяне на Собственната скорост.

Защо най-дългия интервал време, елементарен отговор, зашото ако съществува неподвижна ИОС, първа всред равни, то в нея Времето тече най-<бързо> , интервалат ще е най--голям. Защо да е неподвижна, ами защото ако обектите в ИОС а имат някаква скорост спрямо ПърватаВсредРавни , примерно 1/3С , то ако лентата с часовниците по вънщната повърхност се движи с минус 1/3С, то сумата от Векторите на скоростите е ..........Нула !

 

  Така се открива Собственното Инерциално Движение в една ИОС и това е  брутален Парадокс в ТО !

Дъ тва чишлйо..........!, Знаете какво означава !

 В памет на моя учител по математика.................Поклон !

 

  Допълнение

  Предполагам сте достатъчно интелигентни и юе е обидно да разглеждам пред вас един примерен <елементарен цикъл> от движение на един часовник по лентата. Сравняваме отмерен интервал време на Системния наблюдател/чаясовник  с прилежащия на часовник по лентата, а как да ги <осечем> тези интервали се питате, прост, съвсем физически , чрез 2 събития, Първо събитие Включва и Двата часовника, този на лентата и този на Наблюдател. Второ събитие изключва часовника по лентата, а Наблюдател точно колко е пътя по лентата за часовник и скоростта му спрямо него.Спира точно на времето в , което и лентовия часовник.Така и се отчитат сумарните времена.

  Друга  разновидност на отчитането е сумарно време на отчитане, примерно започва с един определен часовник и свършва когато този часовник се изключва, след като преди това е засякан. Набират се някакъв интервал време и се сравнява.

 

 друг вариант, разбира се е ако се въртят срещуположно ленти с еднаква за системата скаларна скорост, н противоположни вектори. тук обаче си е по скоро Скоростомер 3.

Редактирано Октомври 12, 2020 от laplandetza

[gmladenov]

Преди 43 минути, scaner said:

И изобщо, в случая какво значение има коя е стационарна? Абсол/тно никакво - която и да е стационарната, траекториите ще са разллични във всяка система, както ги описах. И това води до изводът, че няма един ъгъл, а всяка система си има свой. Което следва очевидно от този пример.

Виж сега къде е противоречието:

1. Ако ракетата е стационарна, значи лъчът трябва да е излъчен вертикално
   към нея в подвижната система на източка.
2. Ако ракетата е подвижна, значи лъчът трябва да е излъчен под ъгъл
   към нея в стационарната система на изтичника.

Това, за което то си прав ... и което те обърква ... е че и в двата случая ракетата вижда
лъчът като вертикален в нейната система, а източникът го вижда като невертикален.

Проблемът е, че за да нацели ракетата, лъчът трябва да бъде излъчен различно ... в
зависимост от това дали източникът е стационарен или подвижен.

Значи ти си напълно прав, че веднъж след като лъчът е излъчен под правилния ъгъл, той
винаги е вертикален спрямо ракетата и невертикален спрямо източника ... без значение
кой е стационарен и кой подвижен. Тук си напълно прав.

Въпросът е как определяш правилния ъгъл?

Ако ти се намираш на космическата станция, накъде насочваш лазерния лъч, така че той
да нацели ракетата?

Ако насочиш лъча "нагоре" (напречно на движението), това ще работи само ако ракетата
е стационарна, а ти се движиш. Но ако ти си стационарния и изстреляш лъча нагоре,
тогава той няма да нацели ракетата.

Значи правилният ъгъл на лъча е различен в зависимост от това кой се води стационарен
и кой се води подвижен. За да го изчислиш този ъгъл, ти трябва да знаеш подвижен ли се
водиш или се водиш стацинарен. Без това знание, ти не можеш да насочиш правилно лъча.

А по дефиниция, според СТО ти не знаеш дали се движиш или не.
Тогава как намираш правилния ъгъл за излъчване на лъча?

[scaner]

Преди 1 час, gmladenov said:

Виж сега къде е противоречието:

1. Ако ракетата е стационарна, значи лъчът трябва да е излъчен вертикално
   към нея в подвижната система на източка.
2. Ако ракетата е подвижна, значи лъчът трябва да е излъчен под ъгъл
   към нея в стационарната система на изтичника.

Защо това да е противоречие? Ъгълът на лъча е различен във всяка система, стойностите на този ъгъл не си противоречат и пречат. Същото е със скоростта на обекта: ако го разглеждаме в подвижната система, скоростта му там ще е нула. Ако го разглеждаме в стационарната система, той там ще се движи с ненулева скорост. Наличието на две различни скорости в две различни системи никой не разглежда като противоречие. Защо трябва да е друго с ъглите?

Още повече че ъглите са факти, примерът който дадох е достатъчно представим и очеваден.

Преди 1 час, gmladenov said:

Това, за което то си прав ... и което те обърква ... е че и в двата случая ракетата вижда
лъчът като вертикален в нейната система, а източникът го вижда като невертикален.

Няма два случая - ракетата вижда лъча само в своята система и той е такъв какъвто е там Източникът също вижда лъчът само в своята система. Примерът със скоростите по-горе, който не води до противоречия.

Преди 1 час, gmladenov said:

Проблемът е, че за да нацели ракетата, лъчът трябва да бъде излъчен различно ... в
зависимост от това дали източникът е стационарен или подвижен.

Нищо не си разбрал. Язък че дадох толкова елементарен пример.

Примерът позволява ти лесно да се прехвърляш от система в система, просто слизайки или качвайки се на скейтборда. Източникът в нашият случай е на скейтборда - побутването което ти си направил на гюлето, минавайки край него.  Значи, когато ти си на скейтборда, ти го разглеждаш като стационарна система, и източнникът е в стационарната система. В тази система ъгълът е ясен, ненулев.

Хубаво, слизаш за кратко от скейтборда и стъпваш неподвижно на земята. Сега земята става стационарна сстема, източникът вече е в подвижната. И какво? Нищо не можеш да кажеш за източника, освен че се движи. Сега в стационарната система на земята можеш да проследиш или прогнозираш траекторията на гюлето, то ще е строго напречно на улицата. Това е ъгъл само в тази система, не в системата на източника. Както и обратно, когато си на скейтборда, може да проследиш траекторията на гюлето само в тази система. Тоест във всяка система ъгълът е единствен, и двата ъгъла са различни, не си пречат. Но ъгълът има смисъл само в системата обявена за стационарна, защото само в нея имаш неподвижни измерителни средства за да го определиш.

Щом в едната система ъгълът е зададен по накакъв начин, не трабва да се грижиш от другата система да нацелваш нещо си - в нея вече ъгълът също е зададен, такъв че нещото да бъде нацелено - поради това, че събитията се случват във всички системи.  Правият ъгъл в системата на улицата автоматично се превръща в наклонен ъгъл в системата на скейтборда без никакви усилия - той там е такъв, определен от обстоятелствата - разположение на тротоари, улей, движение на наблюдателя.  Считай, че нацелвайки лъчът в някаква система, ти го нацелваш под различни ъгли във всички мислими системи, и наблюдател който ги е приел за стационарни, ще определи точно този ъгъл който може да се сметне с параметрите на движението.

Преди 1 час, gmladenov said:

Въпросът е как определяш правилния ъгъл?

Ако ти се намираш на космическата станция, накъде насочваш лазерния лъч, така че той
да нацели ракетата?

Ако насочиш лъча "нагоре" (напречно на движението), това ще работи само ако ракетата
е стационарна, а ти се движиш. Но ако ти си стационарния и изстреляш лъча нагоре,
тогава той няма да нацели ракетата.

Значи правилният ъгъл на лъча е различен в зависимост от това кой се води стационарен
и кой се води подвижен. За да го изчислиш този ъгъл, ти трябва да знаеш подвижен ли се
водиш или се водиш стацинарен. Без това знание, ти не можеш да насочиш правилно лъча.

А по дефиниция, според СТО ти не знаеш дали се движиш или не.
Тогава как намираш правилния ъгъл за излъчване на лъча?

Както снайперистите определят къде да стрелят, за да уцелят движещата се мишена. В системата която си си избрал за стационарна - която и да е тя - целта ти има някакво движение (или частен случай е в покой). Ако си си избрал улицата за стационарна - ракетата е в покой, ако си си избрал скейтборда за стационарен - ракетата се движи. В общият случай решавайки общата задача за намиране на целта, ти трябва да стреляш на изпреварващ ъгъл пред мишената, който е равен на sin(x)=v/c, където V е скоростта с която мишената (ракетата) се движи в твоята система, C - скоростта на куршума с който стреляш.

И сега прилагаш формулата за двата случая. В системата на улицата V=0, sin(x)=0, ъгълът с вертикалата е нула, няма нужда да стреляш изпреварващо, целиш се точно в ракетата. В системата на скейтборда съответно V не е нула, може да сметнеш изпреварващият ъгъл под който да стреляш. Формулата е опростена за ситуацията че  натискаш пусъка точно когато мишената минава през вертикалата, в общият случай е по-сложно, но това е само технически проблем.

Ако си стрелец, има едни помощни опростявания и модели, които помагат много бързо да правиш подобни сметки с определена допустима точност. Навремето по теория на вероятностите имахме един много забавен преподавател, Боян Пенков, който ни обясняваше как артилеристите през Първата световна война смятали при стрелба с оръдия. За да нацелиш далечна цел, трябва да позиционираш оръдието под определен ъгъл спрямо хоризонта, за целта трябва да пресмяташ синуси и обратни синуси наум. Тъй като синусите не се смятат толкова лесно, а няма време да се ровиш в таблици, измислили следното приближение. В интервала ъгли x=0..60 градуса приемали sin(x)~=x (в радиани). За ъгли над 60 градуса приемали фиксирана стойност независимо от ъгъла, sin(x)=0.9 (тоест приближавали синуса с трапец). Било установено, че с това приближение много добре се поразявали цели до 3 километра. Но това е само литературно отклонение, ако те интересува как бързо да се справяш

Та така се намира правилният ъгъл, в която и система да си. Както виждаш, всички ъгли във всички системи са свързани чрез относителната скорост на движение на обекта в тази система. И до тук СТО няма нищо общо, само класическа физика. Защото и в нея няма парадокси, нали?

Редактирано Октомври 12, 2020 от scaner

[самотния вълк]

Аз съм стрелял по панички с ловна пушка и улучвах. Давам малко предварение и снопът сачми се среща с паничката. Просто приемам, че аз съм неподвижен, а паничката се движи. Какво вижда и какво си мисли самата паничка, няма значение за изстрела. Тук е същото и няма никакъв парадокс

[laplandetza]

Преди 1 час, самотния вълк said:

Аз съм стрелял по панички с ловна пушка и улучвах..............................парадокс

И аз така.

Ти видя ли моя Парадокс в ТО , от Скоростомер на Лапландеца ном. 3  

[gmladenov]

Поиграх си да направя анимации, за да може да се види какъв е проблемът.

Нека космическата станция да илъчва лазерния лъч вертикално нагоре.
При това положение имаме две различни ситуации, в зависимост от това
кой е стационарен и кой подвижен.

1.  Подвижна ракета, стационарен източник

Това е гледната точка на източника. Той е стационарен в своята отправна
система, докато ракетата е тази, която се движи.

Съгласно условието на парадокса, лъчът се излъчва в точка (х=х'=0)
и момент (t=t'=0). Това е моментът когато ракетата и източника са
изравнени.

Както се вижда на анимацията, в този случай лъчът не може да уцели
ракета.

 

2.  Стационарна ракета, подвижен източник

Същата ситуация, но погледната от гледната точка на ракетата.
Лъчът отново се излъчва в точка (х=х'=0) и момент (t=t'=0).
Това е моментът когато ракетата и източника са изравнени.

В този случай, обаче, лъчът успява да уцели ракетата.

Значи събитието "достигане на лъча до ракетата" съществува само
в стационарната отправна система на ракетата. В стационарната
система на източника, от друга страна, такова събитие не съществува.

Това е логически и физически абсурд, защото въпросното събитие изчезва
единствено заради смяната на перспективата.

Както се вижда в първата анимация, за да може да уцели ракета с лазерния
лъч, източникът трабва да изстреля лъча под наклон в неговата отправна система.
В този случай, обаче, лъчът ще пропусне ракетата в нейната система. Така събитието
"достигане на лъча до ракетата" пак ще съществува само в едната отправна система.

 

Този пример като цяло показва, че наблюдателните роли "стационарен" и
"подвижен" не са напълно взаимозаменяеми, както е според СТО.

За да може лъчът да достигне до ракетата, ролите на ракетата и източникът
трябва да са предварително известни. Само тогава ъгълът на лъча може да
бъде изчислен правилно, така че лъчът да достигне до ракетата.

Ако вместо това произволно нарочваме ролите на стационарен и подвижен
на източника и ракетата, стигаме до горния абсурд, в който дадено събитие
съществува само в едната отправна система, но не и в другата.

Редактирано Октомври 12, 2020 от gmladenov

[Relinquishmentor]

Преди 10 часа, laplandetza said:

 Ако векторът на излъченият пакет фотони, нека така опишем, не зависи по никакъв начин от скорост на источника, то тогава ъгълът е един и същ. 
Сега трябва да приемем 2 варианта, или наистина не зависи и имаме физически промени в обектите , които променят ъгъла, или няма, а и да има не влияят пряко, а самият процес на <образуване> на фотони е <инертен>, т.е. има маса , импулс. Всъщност прилича да е това, защото подобието на маса е вложено в доплер ефекта, а промяната на простр. вектор е досущ като  материална частица. Тогава и Втоорият ви принцип на магйосническата теория е Неверен, оказва се , че Светлина зависи от скоростта на источника.

А къде във втория постулат на СТО се говори за скоростта на светлината като вектор?  Да видим

Speed означава скорост като големина, но не и като посока. За скоростта като вектор има друга дума velocity. Така че скоростта на светлината не е инвариантна спрямо различните системи и тя може да се събира по релативисткия закон за събиране на скорости. Понеже от втория постулат скоростта и при това събиране не се променя по големина, това означава, че събирането на c  с друга скорост v е просто ротация на с на определен ъгъл. 

[Relinquishmentor]

Преди 2 часа, gmladenov said:

Поиграх си да направя анимации, за да може да се види какъв е проблемът.

Нека космическата станция да илъчва лазерния лъч вертикално нагоре.
При това положение имаме две различни ситуации, в зависимост от това
кой е стационарен и кой подвижен.

1.  Подвижна ракета, стационарен източник

Това е гледната точка на източника. Той е стационарен в своята отправна
система, докато ракетата е тази, която се движи.

Съгласно условието на парадокса, лъчът се излъчва в точка (х=х'=0)
и момент (t=t'=0). Това е моментът когато ракетата и източника са
изравнени.

Както се вижда на анимацията, в този случай лъчът не може да уцели
ракета.

 

2.  Стационарна ракета, подвижен източник

Същата ситуация, но погледната от гледната точка на ракетата.
Лъчът отново се излъчва в точка (х=х'=0) и момент (t=t'=0).
Това е моментът когато ракетата и източника са изравнени.

В този случай, обаче, лъчът успява да уцели ракетата.

Значи събитието "достигане на лъча до ракетата" съществува само
в стационарната отправна система на ракетата. В стационарната
система на източника, от друга страна, такова събитие не съществува.

Това е логически и физически абсурд, защото въпросното събитие изчезва
единствено заради смяната на перспективата.

Както се вижда в първата анимация, за да може да уцели ракета с лазерния
лъч, източникът трабва да изстреля лъча под наклон в неговата отправна система.
В този случай, обаче, лъчът ще пропусне ракетата в нейната система. Така събитието
"достигане на лъча до ракетата" пак ще съществува само в едната отправна система.

 

Този пример като цяло показва, че наблюдателните роли "стационарен" и
"подвижен" не са напълно взаимозаменяеми, както е според СТО.

За да може лъчът да достигне до ракетата, ролите на ракетата и източникът
трябва да са предварително известни. Само тогава ъгълът на лъча може да
бъде изчислен правилно, така че лъчът да достигне до ракетата.

Ако вместо това произволно нарочваме ролите на стационарен и подвижен
на източника и ракетата, стигаме до горния абсурд, в който дадено събитие
съществува само в едната отправна система, но не и в другата.

Тия анимации и разсъждения са верни донякъде, но не за светлината, а за звуковите вълни в  дадена среда. Там има значение и може да се определи кой се движи и кой е неподвижен спрямо средата. Затова и има две различни формули за Доплеровия ефект, едната при движещ се източник и неподвижен приемник, другата при движещ се приемник и неподвижен източник. Но звукът е механична вълна и е некоректно да се представя като частица затова и казвам, че разсъжденията и анимациите са само донякъде верни. 

Светлината е друго нещо. Тя не е вълна в класическия смисъл. Няма среда, в която да се разпространява и съответно законите на механичните вълни не са валидни за нея. Трябва да я разглеждаме като частица (с вълнови свойства, но не тези на механична вълна), а за частиците важат други закони като този за събиране на скоростите. Той е валиден и за светлината, но в релативисткия му вид.

[gmladenov]

Преди 1 час, Relinquishmentor said:

Тия анимации и разсъждения са верни донякъде, но не за светлината, а за звуковите вълни в  дадена среда.

Анимациите горе показват, че СТО в същност греши.

Не може смяната на гледната точка да води до загуба на събития.
Според единия наблюдател дадено събитие се случва, а според
другия то не се случва. Не става така.

Струва ми се, че ти безусловно вярваш на СТО и не правиш връзката,
че горните анимации я оборват. Аз затова съм ги сложил там.

[Relinquishmentor]

Преди 33 минути, gmladenov said:

Анимациите горе показват, че СТО в същност греши.

Не може смяната на гледната точка да води до загуба на събития.
Според единия наблюдател дадено събитие се случва, а според
другия то не се случва. Не става така.

Струва ми се, че ти безусловно вярваш на СТО и не правиш връзката,
че горните анимации я оборват. Аз затова съм ги сложил там.

Тия анимации не са валидни за светлина, а за звук. Във втората анимация, където движещият се източник излъчва светлина, траектотията й няма да е насочена нагоре, а под ъгъл, който се определя от релативисткото сумиране на векторите на светлината и движещият се (спрямо приемника) източник. Затова и в този случай фотонът няма да уцели приемника.

Но при звука нещата стоят така. Там няма равнопоставеност между движещите се системи. Пример с Доплеровия ефект - ако приемника е неподвижен,а източника на звук се движи, приемника регистрира една честота, ако пък е обратното, регистрира друга честота. Приемника и в двата случая наблюдава едно и също движение на източника,  но регистрира различни събития. Ето това е "парадокс".

 

Редактирано Октомври 13, 2020 от Relinquishmentor

[gmladenov]

Преди 51 минути, Relinquishmentor said:

Във втората анимация, където движещият се източник излъчва светлина, траектотията й няма да е насочена нагоре, а под ъгъл ...

Не е така, колега. Траекторията на светлината се накланя само ако я
наблюдаваш в движеща се отправна система:

 

В стационарни системи, обаче, светлината не се накланя.
Именно това е показано горе, където и двете анимации представляват
стационарни системи:

• В първата анимация източникът е стационарен, а ракетата се движи.
  Значи става дума за стационарната система на източника.
   
• Във втората анимация ракетата е стационарна, а източникът се движи.
  Значи това е стационарната система на ракетата.

Ето я пак втората анимация. Тук източникът се движи в стационарната система
на ракетата. А щом това е стационарна система, значи светлината в нея не се
движи под ъгъл (ако не е излъчена под ъгъл). Нека също така не забравяме, че
светлината по условие е независима от източника.

[scaner]

Преди 7 часа, gmladenov said:

Този пример като цяло показва, че наблюдателните роли "стационарен" и
"подвижен" не са напълно взаимозаменяеми, както е според СТО.

Този пример само показва, че ъглите под които трябва да се стреля, са различни в двете отправни системи - нещо което повтарям от началото. Запомни - щом като имаш уцелване в една система, имаш уцелване във вссички системи.  Такъв е светът, и физиката е длъжна да се съобразява с това - физическите закони трябва така да се съставят, за да отразяват това базово положение.

В тази анимация не си се съобразил именно с ъгъла.  Във втората анимация показваш какво се случва в системата на мишената. Там, както и до сега, лъчът попада вертикално, ок. Само че тук имаш нещо показателно: в моментът когато лъчът попада в целта, източникът вече е изместен от тази вертикала минаваща през целта. Прекарай сега една линия от целта до източника - тя ще е наклонена права. Това е траекторията на лъча в системата на източника: ако приемем тази система  за стационарна, то светлината се е движела по тази права в тази система, тръгвайки от източника и достигайки целта, която не е на вертикалата в момента на попадението.

Опитът за вертикална стрелба във втората анимация просто е неудачен  

Тоест, казано на прост език, на тези анимации ти си отразил два различни изстрела под различни ъгли в системата на източика. От тях само единият попада, и той е изразен само на едната анимация.

Преди 1 час, gmladenov said:

Не е така, колега. Траекторията на светлината се накланя само ако я
наблюдаваш в движеща се отправна система:

 

В стационарни системи, обаче, светлината не се накланя.
Именно това е показано горе, където и двете анимации представляват
стационарни системи:

Нямат значение тук етикетите стационарна или подвижна системи. Това на картинката се случва когато промениш движението си спрямо източника.

Тук вече не става дума за нацелване както в твоят пример, а изобщо за направлението на лъча в различните системи.  Би трябвало да разбереш по-лесно нещата...

Източникът (облакът) може да се движи и да изстрелва капките под някакъв ъгъл, или да не се движи. Нека приемем че не се движи (спрямо земята), за да се опрости картинката.

Забележи най-важното: променяйки скоростта си спрямо източникът, се променя ъгълът под който попадат лъчите в твоята система. Независимо дали човекът се движи, или облкът се движи (може да не тича човека, а облакът да потегли с някаква скорост). Имаме точно нашата ситуация, но наобратно: източникът продължава да изстрелва водните капки вертикално в своята система, но човекът (ракетата) вече не ги вижда вертикални а под ъгъл в своята. Това показва принципно нещата, ъгълът е различен в различните отправни системи.

В предишният пример, освен този ъгъл участва и моментът на изстрел, за да нацелиш обекта. И като не го съобразиш, няма да нацелиш, макар че ъгълът е верният. Затова анимациите ти не бяха удачни. Тук  от тази рисунка по-лесно се стига до относителността на ъгъла.

Пак повтарям, няма значение кой е стационарна и кой подвижна система - това се получава при промяна на взаимното движение на двете системи. Векторната сума само означава баланса, дали човекът се движи спрямо източника или източника срямо човекаа, хоризонталната съставна на векторната сума ще е същата, равна на относителната скорост човек-облак.

[laplandetza]

Преди 6 часа, Relinquishmentor said:

А къде във втория постулат на СТО се говори за скоростта на светлината като вектор?  Да видим

...........

Speed означава скорост като големина, но не и като посока. За скоростта като вектор има друга дума velocity. Така че скоростта на светлината не е инвариантна спрямо различните системи и тя може да се събира по релативисткия закон за събиране на скорости. Понеже от втория постулат скоростта и при това събиране не се променя по големина, това означава, че събирането на c  с друга скорост v е просто ротация на с на определен ъгъл. 

Като се говори за скорост в 4 мерен модел , все си мисля и за вектор. Обаче ако е така , само магнитуд, , количественна стойност, тогава си е верен Постулата 2 . 

[laplandetza]

Преди 1 час, scaner said:

Този пример само показва, че ъглите под които трябва да се стреля, са различни в двете отправни системи - нещо което повтарям от началото. Запомни - щом като имаш уцелване в една система, имаш уцелване във вссички системи.  Такъв е светът, и физиката е длъжна да се съобразява с това -.....

Такали, хайде бе,  щом казваш има едни събития в една система има и същите във всички останали.
Гледай как това НЕ е вярно в Парадокса- Скорорстомер 3.

 

Скоростомер на Лапландеца 3 ( Скоростомер на Близнаците )

 

Проста мисловна задача ( всички доказателства за грешната СТО, ТО са базови и за това доволно елементарни )

Имаме 2 ИОС а с Наблюдатели, мрежа от детектор часовници, едната е подвижна, другата неподвижна ( в сто неподвижна има смисъл на псевдоабсолютно неподвижна).

В подвижната има Централен наблюдател с детекторчасовнци и специална <катапултна система> . Имаме Двама Близнака, всеки с часовник и един демонстратор, резонатор, разположен по Х .Същия демонстратор/резонатор разполага и централния наблюдател. Относителна скорост между системите е някаква, обичам си 2/3.С .

Обща точка както си е редно и координатни начаа, сверявания и пр. Неподвижните <откриват> скъсен резонатор, той е бил обявен за някаква дължина, но те регистрират скъсяване, нали е по Х ос. Да речем е 1 метър , измерен от Подвижната система.Близнаците са със сверени часовници , едва <пулсът> на катапултиране, ускорение, те са ускорени според Подвижния наблюдател с 3/4С . Разбира се спрямо неподвижен Наблюдател крайните скорости юе са други , но по посока на движение, задължително по голяяма от 2/3С , а обратно задължително по малка от 2/3С. Съответно близнашките резонатори са пуснати в действие, и те са според неподвижния по посока на движението на базовата подвижна система , по къс , скъсен от оньи на централния подвижен наблюдател. Същото отчита и този подвижен наблюдател, по скъсен резонатор, той отчита и <забавен> резонатор, забавен часовник ,след ускорението по посока на движение резонатора и часовника <цъкат> по бавно. Така е и според сто , при прилагане на трансформации ако вложим интервал събития става ясно.

Обратно, Близнака ускорен в противоположна посока на движение според Неподвижната система също е <скъсен> , но сравнено с другия близнак,  и с базовата Подвижна система, нейния резонатор, скъсяването е по/малко поради по малката относителна скорост. Съответно и времето е по / малко <забавено> , проверява се с трансформации на интервал събития.

Сега забележете , от гледна точка на базовата подвижна система , според СТО, трябва да се отчита абсолютно еднакво  скъсяване с онзи предния близнак по посока на движението защото между двете системи тази на <обратния> близнак и Базовата Подвижна относителната скорост е същата2/3С и при отчитане интервали трябва да е същото. НО според Неподвижната система не е така, изобщо не е същото , резонатора е много по дълъг от <напредничивия> Близнак, времето е по <збързна> и това лесно се доказва с нарочно вместена постановка.  Най важното Броя на отчетените <цикли> в резонатора е Нерелативен , той е Абсолютен, докато трае изследването,  а то е фиксирано също с Абсолютен Маркер, физично ограничено по трасето, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО според Т.О  отчетеният брий на циклите от Базовта  Неподвижна система трябва да е Абсолютно равен на отчетения Брой цикли от Неподвижната система. Имаме Истински Парадокс, напълно нерешим в Т.О.  Този парадокс е в основата на Скоростомер 3 , само той е достатъчен да приключим с доказано лъжливта ТО. Аз ще продължа , защото Скоростомер 3 и многобройни варианти.......

Така ускорените близнаци минават по подготвеното трасе и стигат до маркера за Край на експеримента ( еднакви дължини в системата на Базовия Подвижен Набл.). Спират си часовниците , отчитат се разликите, а разлики спрямо Неподвижноата система в отчетените врмена са доказани, надявам се разбирате Как.  Относно Базовата Подвижна система не би трябвало да има съществена разлика, вероятно само в това невъзможност каквото и да се направи да има Едновременност в ускоренията, но тези разлика,разлика е многократно пренебрежима от онази доказана в разликите в скоростите спрямо Неподвижната система и Голямата разлика в броя <цикли> в демонстраторите/резонаторите. 

По този начин Едни Наблюдатели в Една ИОС могат да открият Собственното си Движение. Доказано !

 Продължавам, вариант на Скоростомер 3

  Вариант 1.  В постановка в една ИОС, която искат да проверят дали се движат по предполагаема посока, т.е. предполагаем вектор Скорост, по избраната ос Х , аранжират апаратура, кочто с два сверени за старт часовника правят симетрични ускорения по напречна на Х ос, да речем У , като важно е времетраенето на процедурата, наякакъв времеви интервал и е важно да има симетрия в броя и вида на ускоренията, еднакъв брой <увеличаващи> и еднакъв брой <намалящи> като в края се спират часовниците (краят е да речем края на апараурния <път>. Не се търси едновременен край. Извлича се данните от 2та часовника, усреднява се . Изчислява се броя на ускоренията( според ТО няма значение положителни , отрицателни такива, така разбрах аз от ТО, хахах) изчислява се теоретичната придаденост на всички ускорения  в една Неподвижна система, в смисъл предполагаемо съществуваща Абсолютно неподвижна система, сравнява се резултата., ако системата е била в движение няма да има съвпадение на данните, Защото по Лоренцов Фактор, V^2/C^2 , за промяна на V , увеличаващо функцията е нелинейна, а  и целият Фактор е нелинеен. Няма пропорционална промяна в търсените отклонения, за това и са откриваеми.

Вариант тук е само един цикъл ускорения и после сравнение.

 

Вариант 2.  В постановката имаме симулация на <гравитация> по набелязана ос Х , по нея е разположена ос на въртенена два срешуположно въртящи се часовника, един надясно, един наляво, като оста Х е перпендикуляр. на равнините на въртене. Завъртат се с дадена ъглова скорост, еднаква (еднаква извлечена от там проекция на линейна скорост) като имаме Ускорение с Някакв стойност <гравитация> Спира процедурата за някакво време виксирано от Наблюдател в ИОС а и по ТО се изчислява приноса на <гравитация> за усредненото от 2 та часовника ( равнините има на въртене са практически в една точка по Х) Вижда се приноса на <линейната скорост) , който пак поради математиката и замисъла на ТО има нелинейно влияние в Лоренц Фактор и е теоритично Откриваем, не са пропорционални изменения. Така се открива Собственна скорост. 

Разновидност на варианта е Сателитна постановка около земята, като те могат да открият <линейната скорост> на Земята в пространството, по точно да открият Собственното движение нйа Зема в пространството, онази компонента от движението, която се придава на <линейно, инерциално> движение.

До колкото имам спомен някъде из форумите преди години имаще такива догадки, спорове за ГПС сателитна мрежа и откриване собств. <линейно> двеижение на Земя.

Вариант 3. Този е по особен и е основан на Броя цикли в квантовата природа на материя, той се е направо отделен Скоростомер ( 4). Примерно цикли към и обратно възбудени състояния, по ниски такива, базови състояния, примерно подобно на принципа в атомни часовници, ядрени възбуждания и пр.Него трябва да го развия отделно.

Редакция (Забележка) при Скоростомер 3, тъй като няма равни интервали време в разните ИОС, търсим предполагаема Собственна скорост., тогава самото <количество> ускорения или <гравиефект> няма да са равни в различните ИОС,т.е Не е нужно никакви изчисления за тези ефекти, те са част от Приноса в разликите, защото ако приемем има псевдоабсолщтна и абсолютна неподвижна система интервала време в нея примерно Едно денонощие (24 часа) не е равен с този  интервал в другите ИОС, но пък абсолютния <магнитуд> на ускоренията или <гравиефекта> вероятно също  не е равен. Възможна е <компенсация>, не знам иска изчисления, но каквото и да е при Теоретична или Практична Калибровка, при същите условия в системите, еднакъв брой и степен на ускорениятаили еднакъв измерен в системите <гравиефект> за еднакъв измерен в системите си интервал време, примерно 24 часа, Сравненията и откритите разлики Откриват Собственната Скорост на Инерцаилния Наблюдател  в ИОС.

 

Обяснявам за трудно разбиращи хора.

Постановка.

1. Първична Неподвижна система , със съответните Наблюдатели и мрежа от часовник-детектори измерители.

2.Базова Подвижна сисъштема със съответния Централен Наблюдател, детектор-часовник и Катапултна система, Ускорителна система, които за теоретичната задача са в една простр. точка са този наблюдател, Там са и Двамата Близнаци , Бързака и Бавняка, съответно те с техните си уреди.
Централния Наблюдател има и демостратор-резонатор, разположен по ос Х

3. Един близнак , Бързака , има часовник, детектори и демонстратор-резонатор по ос Х, същия като Центр.Наблюдател.

4. Втори Близнак, Бавняка , има същото като другия близнак. 

Имаме съответните общи координ. начала Неподвижна. Базова подвижна и сверявания, сверяване на часовниците на Бързака и Бавняка, които са за сега в Базовата подвижна система *там са неподвижни спрямо централния Наблюдател

 Ускорение с Катапултната система, спира ускорението, известно време за да се провери всичко е наред , приключили ускорения, Двамата близнаци са изстреляни в срещуположни посоки по ос Х, към Плюс за Бързака, по посока на движението, и Минус за Бавняка , обратно на движението и съответни те описани относителни скорости.

Втори етап , Измерване

1. Близнаците навлизат в 1000 метровото трасе и с влизането започва <броенето> на събитията , а те са отраженията в огледалата на резонаторите или за по лесно Цикли в резонаторите. 

   2. От двойките системи ,Базова подвижна, която за разглеждането е приета за неподвижна и системата Бързак,  както и от същата Базова подвижна и системата Бавняк, тъй като според СТО имат еднакъв магнитуд относителна скорост, еднаква скаларна стойност, но противоположни вектори, Тогава според СТО, ще отчетем Еднакъв брой цикли,да припомня самите цикли са вид часовник, локалното време като <забавяне> е еднакво, според Централния наблюдател, Броя събития е еднакъв, Така казва СТО.

3. От двойката системи Неподвижна,първиюната неподвижна и Бързака, имаме силно<скъсен> резонатор и малък брой цикли, сравнен после с другия близнак. Относителната скорост приближава С, съответно времетое много<забавено>

4. От Двойката системи Неподвижна, първичната и Бавняка, имаме, по слабо <скъсен> резонатор, по<бързо> време и то много по бързо сравнено с Бързака, относителната скорост е доста по малка от С . 

  Резултатите от 3. и 4. в измерванията са много различни различен брой цикли, Различен брой Събития.

ИЗВОД

Според СТО, Т>О., Айнщайн и днешната Физика и Наука, 
Събитията като Случване. Брой Случване. Материално Съществуване да го наречем по никакъв начин не зависят от Наблюдението. Трябва да са едни и същи по наличност.
Според Т.О., теорията, тя разреши този експеримент, изцяло по нейните правила. получихме различни събития, разлина събитийност, различно Случване, Унищожихме записа в пространство-време, или както си го представите. според ТО., това е Абсурд, не може да го има, Но Айнщайн е магйосник ! и Го има

 

Пак преговаряме. Само според ТО.

Факт 1. 

Според СТО Базовата подвижна система, която при разглеждане Близнаците я приехме за Неподвижна , в двойките системи, 2 двойки системи за всеки от близнаците , или разглеждано по цялостно като една двойка , но с 2 групи действия, за които не е важна  определянето на едновременност/неедновременност, обяснил съм защо, Важно е и Определящо Интервал Пространство, които 2 Интервала са Абсолютно еднакви по абсолютна стойност за Тази наблюдаваюа система. В тази конструкция с еднакви по скаларна стойност относителни скорости , Наблюдател Трябва, повтарям според СТО Трябва , Задължително да отчете Еднакъв брой събития/отражения,цикли. 

 

Факт 2.

Броя отчетени Събития, самото случване на Събитие са Абсолютни за Всеки наблюдател от Всяка ИОС. Отраженията в огледалта или циклите на резонатора са Събития.

 

Факт 3

 

Неподвижната Система( тази първиччно определена за такава) правейки наблюденията в двойка системи или разглеждано в една двойка/две групи действия , отчита Разлияни относитеони скорости спрямо Всеки от Двамата Близнаци и то Много различни. Съответно различно скъсяване на Резонатори и  сериозна разлика в Бров на циклите, Броя на събитията. Така казва СТО, не Аз!!, Защо е така според СТО не е мой проблем, съдете Айнщайн!

 

Факт. 4.

 Има разлика в Броя на отчетените събития от Двама различни Наблюдатели , от две различни ИОС, което е Абсолютно Грубо противоречие със СТО., ТО и Науката изобщо, до този момент.

 

Факт. 5.

Щом е отчетен Факт 4. , това означава че има заложена Грешка в теорията ТО, и то на най основно ниво, което компрометира цялата конструкция, теоретич.модел, и разбира се Доказва , че ТО е Невярна теория.

 

 Нещо против Фактитте?!

Редактирано Октомври 13, 2020 от laplandetza

[laplandetza]

Осмисляте ли  това твърдо и ясно доказателтво казващо , че Т.О е базирана на Погрешни основи и  следователно е Грешна теория.
Колко още ще лазят из шубрака < 100 фанатиците >? 

[gmladenov]

Преди 6 часа, scaner said:

Тоест, казано на прост език, на тези анимации ти си отразил два различни изстрела под различни ъгли в системата на източика.

Отговарям на този постинг само за да подчертая колко е абсурдно да се спори
с религиозни фанатици.

Значи аз съм направил анимация, на която ОЧЕВИДНО се вижда, че лъчът има
еднакъв ъгъл и в двете оторавни системи: и в двете от тях той е изстрелян вертикално
нагоре (напречно на движението).

Религиозният фанатик го вижда това и отговаря, че аз показвам различни ъгли (?!?).
 

Ето ги пак двете анимации.
В първата източникът е избран за стационарен, докато във втората това е ракетата.

Значи това са двете стационарни перспективи на една и съща случка.
Нищо друго не е различно между двете системи, освен перспективата.
А парадоксът е в това, че смяната на перспективата сменя случката.

 

1. СТАЦИОНАРНА система на източника

Това е собствената отправна система на източника, в която той е СТАЦИОНАРЕН,
докато ракетата се движи. Лазерният лъч е изстрелян вертикално нагоре.

 

2. СТАЦИОНАРНА система на ракетата

Това е собствената отправна система на ракетата, в която тя е СТАЦИОНАРНА,
докато източникът се движи. Лъчът е изстрелян вертикално нагоре. Тоест,
под абсолютно същия ъгъл като на предишната анимация.

[scaner]

Преди 6 минути, gmladenov said:

Значи аз съм направил анимация, на която ОЧЕВИДНО се вижда, че лъчът има
еднакъв ъгъл и в двете оторавни системи: и в двете от тях той е изстрелян вертикално
нагоре (напречно на движението).

Именно за това в анимацията ти се получава попадение само в едната система, а в другата нямаш - еднаквите ъгли. Но това не е реалността - ти си нарисувал нереална ситуация. Не може аз да ти смачкам с чук главата, а ти да не получиш никакъв удар. Вселената в която живеем не е такава. Не знам защо настояваш че в ситуацията която си изобразил има изобщо някакъв смисъл. Ти нали беше привърженик на физическия смисъл, сега къде го загуби? Какво стана с картинката с дъжда, практическият пример? Май не я осъзна и нея. Така сигурно е по-лесно, само да плещиш глупости без да мислиш. Не знам, не съм изпадал в такава ситуация...

Точно за да опише реалността - че във всяка система се случва и второто събитие, попадението в целта -  трябва да се промени ъгълът. Това не е прищявка, а изискване от реалността. Физическите закони отразяват закономерности от реалността, и те изискват ъгълът да е различен - той е резултат от векторна сума на скорости, които са различни в различните системи (тоест имаме различна обстоятелственост), а не от това коя система за каква е избрана. А ти потроши толкова време само да се тръшкаш, че с еднакъв ъгъл не ставало... Ми не става, всички ти го казваме, ама не четеш. Ти само повтаряш  една невъзможна и нефизическа ситуация. Знам, ти така мислиш по принцип, това е самохипноза от която не можеш да се откъснеш, но защо не си ги мислиш тези глупости само наум?

Мъкаааа....