Парадоксът на наклонения лазерен лъч

[scaner]

Преди 6 минути, Tahev loren said:

Ефекта на аберацията според мен, е причината един стрелец когато се прицелва в движеща се мишена, да стреля малко преди мишената да е дошла на 90° пред прицелването, заради крайната скорост на куршума. Дали би било така , ако не мишената се движи, а стрелецът се движи перпендикулярно на мишената. Според мен, не. Тогава стрелецът истрелял куршума няма да коригирва истрела, когато неподвижната мишена се изравни на 90° със неговият прицел. Това показва че всъщност се движи не мишената, а стрелецът, и не може да се приеме обратното твърдение на относителноста, защото тогава стрелецът ще трябва да коригирва истрела, както в разгледаният случай на неподвижен стрелец, и подвижна мишена. Младен, добре е показал това със тези движещи се анимации.

А защо не е?

Векторният триъгълник на скоростите, скоростта под която стреля стрелеца, скоростта под която идва куршумът в целта и скоростта на движение на стрелеца/целта е един и същи за двата случая. Като знаеш два от векторите, винаги намираш третият. Независимо кой се движи и кой избран за покой.

[gmladenov]

Преди 6 часа, scaner said:

В системата на ракетата имаш векторна сума от вектора на светлината ...

Хубаво, дай да погледнем пак.
 

1. Стационарна система на източника

Източникът е стационарен, а ракетата е подвижна.

2. Подвижна система на ракетата

Това е системата, която се получава ако приложим Лоренцовата
трансформация на горния чертеж.

В тази система лъчът излиза под ъгъл заради движението на ракетата.
Както се вижда, лъчът пак не уцелва ракетата.

3. Стационарна система на ракетата

Ракетата е стационарна, а източникът е подвижен.
Лъчът уцелва ракетата, така че пак се получава противоречие.

Редактирано Октомври 14, 2020 от gmladenov

[gmladenov]

Преди 2 часа, Малоум 2 said:

Ами ценното е именно това: скоростта на светлината (вълнов процес на пренос  на импулс по ЕМполе) не зависи от скоростта на източника. Тоест, след "раждането" на фотон, той "забравя" родителските параметри "по посока" и ... самостоятелно, под влияние на всички промени на околното ЕМПоле, си "избира" път ...

Благодаря.

[Relinquishmentor]

Преди 2 часа, Tahev loren said:

Ефекта на аберацията според мен, е причината един стрелец когато се прицелва в движеща се мишена, да стреля малко преди мишената да е дошла на 90° пред прицелването, заради крайната скорост на куршума. Дали би било така , ако не мишената се движи, а стрелецът се движи перпендикулярно на мишената. Според мен, не. Тогава стрелецът истрелял куршума няма да коригирва истрела, когато неподвижната мишена се изравни на 90° със неговият прицел. Това показва че всъщност се движи не мишената, а стрелецът, и не може да се приеме обратното твърдение на относителноста, защото тогава стрелецът ще трябва да коригирва истрела, както в разгледаният случай на неподвижен стрелец, и подвижна мишена. Младен, добре е показал това със тези движещи се анимации.

По същата логика излиза, че ако си в движещ се с 90 km/h автобус и ти се пуши, когато той се изравни с будката за цигари без да спира и слезеш в движение от него, няма да се претрепеш, а спокойно ще си идеш до будката да си купиш отровата .Непознаването на елементарна физика явно е опасно за живота.

Редактирано Октомври 14, 2020 от Relinquishmentor

[laplandetza]

Преди 12 минути, Relinquishmentor said:

По същата логика излиза, че ако си в движещ се с 90 km/h автобус и ти се пуши, когато той се изравни с будката за цигари без да спира и слезеш в движение от него, няма да се претрепеш, а спокойно ще си идеш до будката да си купиш отровата .Непознаването на елементарна физика явно е опасно за живота.

Тази твоя логика е опасна за Т.О,  помисли сега, ти си в буса и искаш да слезеш, от твоя гледна точка будката се движи, нали така, сега си представи , че тя е качена на ремарке и наистина се движи, като слезеш си царя на тротоара, няма ти нищо.Това е поради несиметричната , ограничена относителност от която СТО бяга като тиква от хелуин(избори( 

[gmladenov]

Преди 3 часа, Tahev loren said:

Така че светлината макар и да няма инерцията на куршум, се отклонява аберационно.

Колега, в горния пример разстоянието между източника и ракета е зададено
като 1с. А ъгълът, който се получава, е може би 30° (не съм го смятал).

Толкова голяма аберация не може да има за такова кратко разстояние !!
Така че моля забрави за аберациите в горния пример. Не това е проблемът.

Както обясних в първоначалния постинг, проблемът тук е, че без да се знае
дали ракетата е стационарна или източникът, ъгълът/посоката на лазерния
лъч не може да се изчисли правилно, така че да уцели ракетата.

Ако приемем ракетата за стационарна, този ъгъл е един, а ако приемем
източникa за стационарен, този ъгъл е друг.

За тези, които могат да разсъждават критически, проблемът тук е по-дълбок
и философски. Той показва, че доктрината на релативизма като цяло е физически
невъзможна.

Въпросната доктрината се основава на концепцията, че наблюдателите не знаят
дали се движат или са стационарни. Без това знание, обаче, ние не може да
изчислим правилно траекторията на светлината между две движещи се тела.

Както е видно на горните анимации, тази траектория излиза различна в различните
отправни системи. Това е парадокс/абсурд, каквито в природата просто няма.

Значи не може наблюдателите да не знаят дали се движат или не. Това е
принципно нереална постановка.

Редактирано Октомври 14, 2020 от gmladenov

[Relinquishmentor]

Преди 5 минути, laplandetza said:

Тази твоя логика е опасна за Т.О,  помисли сега, ти си в буса и искаш да слезеш, от твоя гледна точка будката се движи, нали така, сега си представи , че тя е качена на ремарке и наистина се движи, като слезеш си царя на тротоара, няма ти нищо.Това е поради несиметричната , ограничена относителност от която СТО бяга като тиква от хелуин(избори( 

Ами няма да гледаш будката, която вече е неподвижна спрямо тебе, а пътя, който спрямо тебе се движи. Ако няма път между вас, няма земя, няма въздух,а само празно пространство, тогава като излезеш от автобуса, спокойно ще доплуваш до будката без никаква опасност (трябва да си в скафандър обаче). В тоя случай по никакъв начин не можеш да кажеш, че се движиш или че будката се движи.

[laplandetza]

Преди 11 минути, Relinquishmentor said:

Ами няма да гледаш будката, която вече е неподвижна спрямо тебе, а пътя, който спрямо тебе се движи. Ако няма път между вас, няма земя, няма въздух,а само празно пространство, тогава като излезеш от автобуса, спокойно ще доплуваш до будката без никаква опасност (трябва да си в скафандър обаче). В тоя случай по никакъв начин не можеш да кажеш, че се движиш или че будката се движи.

Ти си буквалист, мисли бързо и абстрактно.
  Можем, анизотропия на Реликтовото Лъчение е най живото доказателство, потвърдено експериментално. 
Друг експериментален начин ,експеримент практически даващ резултат на мен не ми е известен. Иначе теоретични постановки доволно има, ,Скоростомерите, виж там, Скоростомер 2 , при правилно сверяване на часовници доказва движение, Скоростомер 1  , със сигурност, Скоростомер 3 също........Скоростомер 5 също, ето темата

 , а ето  тук , на последна страница ще се обсъжда Парадокса Скоростомер 3

 

[scaner]

Преди 11 минути, gmladenov said:

Хубаво, дай да погледнем пак.

няма смисъл пак да гледаме грешни картинки. На който не му влиза мисълта в главата, да си го причинява колкото пъти иска.

Ето векторният  триъгълник в задачата:

 

Идеята на чертежа е следната. Погледнато от системата на източника, в точката В е източника, в точката H е ракетата в момента на изстрела, в точката C е ракетата в момента на попадението. Тук скоростите изобразявам като пропорционални на отсечките, защото всичките отсечки се изминават за един и същи интервал време от изстрела. Векторът BH е скоростта с която светлината попада в ракетата, векторът HC е скоростта с която ракетата се движи в системата на източника (ако обърнем системите, посоката на тази скорост се обръща и тя става скорост на източника), векторът BC е скоростта на лъча в системата на източнника. Проста векторна сума, BH+HC=BC. 

В системата на ракетата картинката е същата, само че изместена наляво. Там трабва да се въведе точка М (по вертикалата от точка D в която тя пресича AB) в която ще се е преместил източникът в момента на попадението. Тогава векторът BM ще изобразява скоростта на източника в системата на ракетата (равен по големина на HC но с обратна посока, MB=HC=-BM). Останалите вектори, MH ще е равен и паралелен на BC. Векторната сума в тази система ще бъде BM+MH=BH. Или ако заместим еквивалентните вектори, BM=-HC, MH=BC, получаваме BH+HC=BC, тоест същият триъгълник за векторната сума, както и в системата на източника. Тоест, няма значение кой се движи и кой не, скоростите не зависят от такъв избор. Така че отлепи очи от пъпа си и спри с тези мантри.

Този баланс на векторите казва всичко - ако знаем два вектора  например BH и HC  можем да сметнем BC. Ако знаем HC (или BM) и BC (или MH) можем да сметнем  BH. А получавайки съответният вектор, получаваме и посоката му, съответно ъгълът в нужната система.

Докато твоите чертежи нямат нищо общо с истината. Безсмислено е да се взираш в тях, най-много да ти се промие още мозъка...

[gmladenov]

Преди 32 минути, scaner said:

Докато твоите чертежи нямат нищо общо с истината. Безсмислено е да се взираш в тях, най-много да ти се промие още мозъка...

 

Ти още си в състояние на отрицание, явно.

На твоята диаграма няма времена, а без тях не може.
Покажи времената. Да видим тогава какво ще излезе.

Като ги покажеш не забраваяй, че лъчът се излъчва в момент
(t=t'=0) и точка (x=x'=0). Тоест, в общ момент и точка и за двете
системи.

И най добре раздели диаграмата на две, защото така не ясна.

Последно, не забравяй, че по условие имаме лазерен лъч, който е
фокусиран и се движи само в една посока - тази на излъчването.

Лазерната светлина не се движи във всички посоки, а само е една.

Редактирано Октомври 14, 2020 от gmladenov

[scaner]

Преди 29 минути, gmladenov said:

То още си в състояние на отрицание, явно.

Естествено. Заблудата трябва да се изобличава.

Преди 29 минути, gmladenov said:

На твоята диаграма няма времена, а без тях не може.

Може, може. За колкото време светлината стига от източника до ракетата, за толкова време и ракетата се премества до точката на уцелване (от Н в С). Всички времена за всички процеси са еднакви, специално съм го указал. Затова и се разглеждат само двете събития - изстрел и попадение, те формират единствен интервал време. Но за да не тормозя крехкото ти мозъче, приеми че всичко става а единица време. T=1, независимо какво са това, часове, години, секунди, тройни запивки... Или си избери интервалът време произволен. За големините на скоростите той няма значение.

Преди 29 минути, gmladenov said:

Като ги покажеш не забраваяй, че лъчът се излъчва в момент
(t=t'=0) и точка (x=x'=0). Тоест, в общ момент и точка и за двете
системи.

Да, това е координатата изобразена от точките В и Н. Нали по условие там е източникът и ракетата в началото, толкова ли не можеш да вникнеш в условието? А началният момент е този, когато от същата точка на източника (В) тръгва лъча. Но всичко това е включено в големините на векторите, и изгражда векторната сума, т.е. в случая не е нужно.

Преди 29 минути, gmladenov said:

И най добре раздели диаграмата на две, защото така не ясна.

Ще се напънеш. На мен не ми трябва диаграма, векторната сума се изразява чисто аналитично както съм и приложил, а всичко последващо произтича от векторната алгебра. Изобщо, този геометричен подход към векторите е само помощен и понякога даже пречи (ако работиш с повече измерения например), както сам се убедих когато се борех с тези абстракции

Цитирай

Последно, не забравяй, че по условие имаме лазерен лъч, който е
фокусиран и се движи само в една посока - тази на излъчването.

Лазерната светлина не се движи във всички посоки, а само е една.

Ами точно това се има пред вид. В системата на източника светлината се движи по посока на вектора ВС, в системата на ракетата това тя се движи по посоката на вектора ВН. Ориентацията на лазерът в двете системи е една и съща. Това е то аберацията  

Редактирано Октомври 14, 2020 от scaner

[Шпага]

Преди 7 часа, scaner said:

Парадокс няма. В случая във всяка система имаш различни ъгли.  В системата на ракетата се наблюдава, че хоризонталната съставка на скоростта на светлината спрямо източника е равна на скоростта на самият източник в тази ракета, затова светлината се движи в тази система само по вертикалата, докато източникът се мести. В системата на източника тази хоризонталлна съставка нищо не я компенсира, и тя придава наклон на лъча там. Елементарно е, но трябва да се мисли и  да се ччете.  А така, да ми разправяш за параадокси, тц, това са глупости.

Добре, но това, че в ИС на ракетата светлината от източника се движи само по вертикала не може ли да послужи за индикация, че всъщност източникът е в покой, въпреки че от гледна точка на наблюдателя в ракетата, тя е в покой, а източникът се движи. Все пак да вземем предвид и това, че:

Хоризонталната съставка на скоростта на светлината спрямо източника ще бъде равна на скоростта на самият източник в абсолютно всяка друга ИС, поради което в абсолютно всяка друга ИС система светлината, излъчена от въпросния източник ще се движи само по вертикала, докато в системата на източника наклонът на лъча ще е различен в зависимост от това в коя система се движи.

Или накратко:

Колкото различни системи, толкова и различни наклони на лъча в системата на източника. И от друга страна - все едно и също движение на лъча по вертикала във всяка система, в която източникът се движи... или се "движи" 

Така разгледано положението на източника изглежда някак привилегировано...

 

[Малоум 2]

Преди 4 часа, laplandetza said:

Груповия вектор скорост на пакета фотони , очевидно е зависим от вектора скорост на источника, не си прав в тоя случай.

Там е работата - не може да е "очевидно"... (Всичко е скрито в тъмнината!)

...

[scaner]

Преди 7 минути, Шпага said:

Добре, но това, че в ИС на ракетата светлината от източника се движи само по вертикала не може ли да послужи за индикация, че всъщност източникът е в покой, въпреки че от гледна точка на наблюдателя в ракетата, тя е в покой, а източникът се движи. Все пак да вземем предвид и това, че:

Хоризонталната съставка на скоростта на светлината спрямо източника ще бъде равна на скоростта на самият източник в абсолютно всяка друга ИС, поради което в абсолютно всяка друга ИС система светлината, излъчена от въпросния източник ще се движи само по вертикала, докато в системата на източника наклонът на лъча ще е различен в зависимост от това в коя система се движи.

Не, тук грешиш.

Източникът "стреля" под някакъв ъгъл. Излъчената светлина има - спрямо източникът (нека се съсредоточим на класическата физика за сега), определена хоризонтална скорост Vx и определена вертикална скорост Vy. Пълната скорост на светлината по нейната траектория се определя на база тези две проекции, по формула оято сега не ни интересува.

Величината Vx е скорост на отдалечаване на светлината относно източника по оста Х. Тя е толкова само в системата на източника. В някаква друга система, която се движи спрямо източника, и скоростта на източика ще се промени, и тази съставка ще се промени, но така ще се променят и двете, че разликата между новата скорост на тази съставка и новата скорост на източнника да бъде пак същата - Vx (разликата ни сочи какво е състоянието в системата на източника). На кратко ти преразказвам какво се получава след галилееви трансформации.

Сега нека си изберем система, спрямо която източнникът да се движи точно със скорост Vx. В тази система, каква ще е величината на хоризонталната скорост на светлината, при условие, че разликата и по отношение на източнника трябва да е Vx по условие? Правилно, в тази система хоризонталната съставка на скоростта на светлината ще бъде НУЛА. Тоест в тази система светлината ще се движи само на основа вертикалната си скорост, Vy. И точно тази ситуация имаме в системата на ракетата от примера.

Значи, специално сме подбрали относителната скорост на ракетата и източника такава, че в системата на ракетата да имаме вертикално движение на светлината. Ако си подберем друга относителна скорост, в системата на ракетата ъгълът ще бъде друг. Тоест това че имаме вертикално движение на светлината е един частен случай от всички възможни, и не указва на това кой е в покой и кой се движи.

Преди 19 минути, Шпага said:

Колкото различни системи, толкова и различни наклони на лъча в системата на източника. И от друга страна - все едно и също движение на лъча по вертикала във всяка система, в която източникът се движи... или се "движи" 

Наклонът се определя само от параметрите с които се движи системата, в която е целта. И за всички други системи този наклон ще си остава същият. Просто траекторията на светлината ще има различен наклон в различните системи - вследствие на аберацията.

[Relinquishmentor]

Преди 2 часа, laplandetza said:

Ти си буквалист, мисли бързо и абстрактно.
  Можем, анизотропия на Реликтовото Лъчение е най живото доказателство, потвърдено експериментално. 
Друг експериментален начин ,експеримент практически даващ резултат на мен не ми е известен.

Ами махни го и него. Винаги можеш да намериш скоростта си спрямо материален обект или среда. Дали ще е електромагнитно лъчение или разреден газ в гигантски молекулярен облак не е от значение. Затвори се в метален  адиабатно изолиран вагон, отвън не може да проникне електромагнитно лъчение, а това, което е заключено вътре след известно време ще стане изотропно с постоянна температура навсякъде според Втория принцип на термодинамиката. Сега вътре във вагона направи експеримент, който да докаже, че се движиш или си в покой. Не можеш. Няма такъв експеримент. Не можеш по никакъв начин да откриеш движението си спрямо празното пространство.

[Tahev loren]

Преди 4 часа, Relinquishmentor said:

По същата логика излиза, че ако си в движещ се с 90 km/h автобус и ти се пуши, когато той се изравни с будката за цигари без да спира и слезеш в движение от него, няма да се претрепеш, а спокойно ще си идеш до будката да си купиш отровата .Непознаването на елементарна физика явно е опасно за живота.

Глупости, явно вие не познавате елементарните физични закони, и затова някой ви е крив. Също както на непушачите,  са им криви пушачите, заради замърсеният въздух от автомобилният транспорт и промишленоста.

[scaner]

Преди 1 минута, Tahev loren said:

Глупости, явно вие не познавате елементарните физични закони, и затова някой ви е крив. Също както на непушачите,  са им криви пушачите, заради замърсеният въздух от автомобилният транспорт и промишленоста.

Човекът просто коментира глупостите, които са на лапландеца.

[Tahev loren]

Преди 4 часа, gmladenov said:

Колега, в горния пример разстоянието между източника и ракета е зададено
като 1с. А ъгълът, който се получава, е може би 30° (не съм го смятал).

Толкова голяма аберация не може да има за такова кратко разстояние !!
Така че моля забрави за аберациите в горния пример. Не това е проблемът.

Както обясних в първоначалния постинг, проблемът тук е, че без да се знае
дали ракетата е стационарна или източникът, ъгълът/посоката на лазерния
лъч не може да се изчисли правилно, така че да уцели ракетата.

Ако приемем ракетата за стационарна, този ъгъл е един, а ако приемем
източникa за стационарен, този ъгъл е друг.

За тези, които могат да разсъждават критически, проблемът тук е по-дълбок
и философски. Той показва, че доктрината на релативизма като цяло е физически
невъзможна.

Въпросната доктрината се основава на концепцията, че наблюдателите не знаят
дали се движат или са стационарни. Без това знание, обаче, ние не може да
изчислим правилно траекторията на светлината между две движещи се тела.

Както е видно на горните анимации, тази траектория излиза различна в различните
отправни системи. Това е парадокс/абсурд, каквито в природата просто няма.

Значи не може наблюдателите да не знаят дали се движат или не. Това е
принципно нереална постановка.

Движението е видимо, стрелецът се прицелва в целта, без да му е необходимо за това, да знае предварително кое се движи той или мишената. За стойноста на аберацията разстоянието не е от значение, а само скороста на приемника и скороста на сигнала.

[Tahev loren]

Преди 11 минути, scaner said:

Човекът просто коментира глупостите, които са на лапландеца.

Цитира мой пост. Няма значение.

[scaner]

Преди 1 минута, Tahev loren said:

Цитира мой пост. Няма значение.

Извинявам се. Тук в битката летят ръце, крака, не може да се установи кое от кой е

[laplandetza]

Парадокс на Младенов

 

Имаме следната постановка, Един источник и приемник на светлина, той е и наблюдател и е една ИОС, друга ИОС е по сложна, представете си я за начало като неподвижна, в нея има в конфигурация  фигура, все едно я гледате на монитора , на долната отсечка на монитора в ъгъла отдясно е разположено пробито огоедало, под ъгъл  45 градуса спрямо хоризонта, на горе срещу огледалото е приемник, датчик за светлина и генератор/лазер който излъчва и пулса се разделя на две, после ще обясня.  От по  горния ляв ъгъл се намира друго огледало под ъгъл също 45 градуса по хоризинта. 

 Лазерът е свързан с разделител на импулса, който <вкарва> двта разделени пулса в оптични влакна с подбрана дължина , такава, че в неподвижната тази система двата пътя на светлина в крайна сметка са равни, от там светлина излиза и се отразява в огледалата. 

Онова огледало в ляво е на някакво разстояние по оста Х и с някякви У координати, за него У координатите не са от значение ,служат за местоположени в което изравняваме пътищата.  Нагласена е така системата, че при приета неподвижна Огледалната ИОС , след отраженията , импулсите улучват Едновременно точка  от Х , като точно в този момент там ще бъде Подвижния Наблюдател. 

Имаме Трета страна,  Трети Наблюдател, за който приемаме за по лесно винаги да е Неподвижен. Сега юе ви кажа защо ни е, ами Защото имаме Две Едновременни събития В Една единственна точка от Пространството. Това означава , че Тази едновременност, като две такива едновременни събития се запазва за всякакви наблюдатели, независимо от относителните скорости,т.е. тази Едноврменност е Абсолютна!

От гледна точка на третата страна, а и на неподвижбите огледала, се получава конструкция образно казано с два прави ъгъла от отраженията, но не е част от правоъгълник или правоъгъл. триъгълник, за тази цел ползвахме оптичните влакна за да избегнем сложна система от отражения, която е страшно трудно да се опише без чертеж. Когато , както казах светлина излезе от оптичните влакна е точно срещу огледалата които са по наклон 45 градуса. Едното , долното огледало, в долния десен ъгъл е пробито, неговите координати са Х = 0 , У=0.  Датчика за светлин, приемник, където е и Лазерът е  с координати Х = 0, У е някаква стойност.  Повтарям другото ляво огледало е с координати Х = някаква стойност, да речем  стойност Е( от едновременност) и У = друга някаква стойност.  Координатите , където подвижния наблюдател е улучен едновременно от двата пулса е Х = Е , У = 0 . 

Нарочно съм обърнал координ. система с положителни стойности наляво, по лесно ми е. 

Наясно сте , че пробитото огледало отразява под такъв ъгул, 90 градуса, така както другото огледало.

До тук ниюо особенно, относителна скорост между двете системи е да речем 2/3С , Подвижбият наблюдател(излъчвател,приемник) е вточка Х = 0, там имат обща точка с Наблюдател от система Огледала и  Подвижния излъчва, така че фронта на неговия пулс достига по вертикала, по У с координати х=0 , до приемникадатчик/лазер, от там на сетне преминаване по светлинните пътиюа , които са абсолютно равни, в които се включват и отраженията и едновременното достигане до Подвижния Наблюдател. Единият фронт го достига в противоположна на движението посока, на 180 градуса от вектора му на скорост , другият го достига, според неподвижната система, под 90 градуса. 

Важно е да отбележим, ключово е , че този ъгъл от 180 г се променя  към нула градуса ( 0 градуса) ако разменим местата подвижен , неподвижен, той е по оста на движение!!, за него  има такъв вид  <антиподна> трансформация.

 Сега интересното. Приемаме системата Огледала за подвижна и това наблюдаваме от Трети наблюдател, който е пак неподвижен. Тогава както си му е реда в трансформиране на ъглите , вече Неподвижния Наблюдател Излъчвател/приемник (онзи в който трябва да се случи Едновременността) в Х= нула, излъчва, фронта върви под ъгъл и в някакви координати Х улучва подвижния датчик лазер. От там се задейства цялата машинария, НО според Третия наблщдател и според приетия за неподвижен излъчвател, системата по ос Х се е <скъсила>, <горното> огледало се движи срещу сега неподвижния источник/Наблюдателм както и докато светлина е по пътя си , огледалото оюе повече скъсява положението си по Х спрямо , неподвижния, подминава го по Х координати.

Обратно на това, пробитото огледало се отдалечава от неподвижния и още повече удължава пътя. За да пристигнат отново Едновременно фронтовете до Неподвижния Наблюдател има само един начин , <горното> огледало да промени ъгъла си на отражение и той да е значително по голям от 90 градуса.това означава ъгълът на огледалото да се промени от 45 градуса в значително по голям Обаче, двете огледала, когато системата беше неподвижна бяха успоредни по между си  и бяха по 45 градуса.Ако едното промени Ъгъла си на разположение и отражение, съвсем същото и по същия начин трябва да направи и другото пробито огледало. Отново Обаче, най важното, ако пробитото огледало промени ъгъла си на отражение , то никога няма да улучи пробата, Наблюдателя приемник за да се слуи едновременност. Може да се запитате, ами нали след като от оптичното влакно до огледалото <излезе> светлината, тя го прави под ъгъл по посока на двибение, отговора е и какво от това, фронта удря огледалото винаги на едно и съюо място , да го нречем във фокуса си, освен това ако фронта иде от ъгъл по малък от 90 градуса, гледано от монитора, то отклонението трява да е такова да прави огледалото наклонено в по малък от 45 градуса ъгъл,т.е. обратно на другото огледало. Поради законите на СТО , айнщайнова относителност, точката по Х на Случваната Едновременност, поради неподжижност на Наблюдател трябва да съвпада с Х = 0, но сега разстоянието по Х между огледалата е скъсено,а поради срешуположното движениеимаме по ранно отражение, но нека приемем , че отражението на <горното> огледало се случва в Х=0 и отражение под 90 градуса, това няма пак да е достатъчнода компенсира увеличения път от страна на пробитото огледало. 

Извода е Няма едновременност , при размяна на полите подвижен/неподвижен, има нарушена Относителност по СТО, няма симетрична относителност и това е в Абсолютно противоречие със СТО

Бързах, че имам работа, по късно мога да обяснявам и поправям вероятни грешки. Младенов може да помогне с чертежи.

 

Редактирано Октомври 14, 2020 от laplandetza

[laplandetza]

Преди 1 час, Relinquishmentor said:

Ами махни го и него. Винаги можеш да намериш скоростта си спрямо материален обект или среда. Дали ще е електромагнитно лъчение или разреден газ в гигантски молекулярен облак не е от значение. Затвори се в метален  адиабатно изолиран вагон, отвън не може да проникне електромагнитно лъчение, а това, което е заключено вътре след известно време ще стане изотропно с постоянна температура навсякъде според Втория принцип на термодинамиката. Сега вътре във вагона направи експеримент, който да докаже, че се движиш или си в покой. Не можеш. Няма такъв експеримент. Не можеш по никакъв начин да откриеш движението си спрямо празното пространство.

Работата с Р.Л. , реликт. лъчение е такава , че то доказва, че въпреки Наблщдател се е приел за неподвижен , самата анизотропия по направление няма друго разумно обяснение освен, доплер ефект когато наблюдател се движи, т.е този наблюдател се движи спрямо светлина, въпреки че е в Неподвижна система, което означаваневъзможност да се нарече неподвижен и това е противоречие с теорията, относителна скорост  или псевдоабсолютна скорост в локалния космически сегмент, спрямо светлина.

[scaner]

Преди 4 минути, laplandetza said:

Работата с Р.Л. , реликт. лъчение е такава , че то доказва, че въпреки Наблщдател се е приел за неподвижен , самата анизотропия по направление няма друго разумно обяснение освен, доплер ефект когато наблюдател се движи

ДОплер ефектът (при светлината във вакуум) доказва, че източникът се движи спрямо наблюдателя. Обратното следва поради относителността на движението

[laplandetza]

Преди 3 минути, scaner said:

ДОплер ефектът (при светлината във вакуум) доказва, че източникът се движи спрямо наблюдателя. Обратното следва поради относителността на движението

В случая доказва , че приемник се движи спрямо ЕМГ лъчение, което е противоречие с Теорийката..............

[scaner]

Преди 1 минута, laplandetza said:

В случая доказва , че приемник се движи спрямо ЕМГ лъчение, което е противоречие с Теорийката..............

То противоречи и с определението за Доплер ефект. Но то всичките ти представи са противоречиви, така че не се учудвам...

Редактирано Октомври 14, 2020 от scaner