Отиди на
Форум "Наука"

Краят на релативизма


Recommended Posts

Публикува
Преди 21 минути, Relinquishmentor said:

..Ще отговориш ли някога на тоя въпрос?

Да, Кога ще отговориш ?. какво правим с Противоречивите резултати според СТО, какво правим с противоречивите лоренц трансформации. Кога, колега, Кога!?😷

  • Мнения 627
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Публикува
Преди 3 часа, gmladenov said:
Цитирай

Ако се разгледа задачката във пространствовремето на СТО където пространството и времето са обидинени, тогава и кординатите на събитията в двете отправни системи, ще съвпадат. Не мислиш ли че разглеждаш парадокса,  като полу - класически, и същевременно като полу - релативистки начин.

Expand  

Бих казал, че все още не съм намерил правилния начин да представя
парадокса.

Той най-лесно се вижда ако представя двете гледни точки една до
друга. Така, обаче, явно се създава впечатлението, че времената в
двете системи са еднакви ... а аз всъщност нямам това предвид.

Единственито допускане, което аз прявя, е х=х'=0 и t=t'=0. Тоест, че
лазерният импулс е излъчен когато началата на двете системи съвпадат
и съответно точката и момента на излъчване на импулса са общи за
двете системи.

Значи наистина имаме общо време и х-координат ... но само в момента
на излъчване на импулса.

Освен тази обща точка във времето и пространството, парадоксът не
изисква общо време и пространствени координати за двете системи.

Ми излиза, че щом в началният момент на излъчване на импулса, съвпада с началата на отправните системи, техните часовници, трябва да са синхронизирани, демек двете системи да са неподвижни една спрямо друга, и да имат едно общо време, което противоречи на СТО. Може би не си намерил правилния начин, да представиш парадокса.

  • Потребител
Публикува
Преди 1 час, Ниkи said:

Трябва да са в обща точка или да са тръгнали от такава, но с еднакво ускорение в различни посоки

Как така две отправни системи да бъдат в една точка, те не могат да съществуват едновременно на едно и също място.

  • Потребител
Публикува
Преди 6 часа, scaner said:

Не, не казвам такова нещо.

Ти казваш следното:
Щом едно събитие се е случлило в една отправна система - и щом имаме
линейна трфансформация, която да го преобразува в друга система - значи
нямаме загубени събития, както аз показвам.

И не си прав, защото за пореден път изпускаш аз какво показвам:

  • ако изберем единия наблюдател за стационарен става едно
  • а ако изберем другия за стационарен - става друго
  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 5 часа, Ниkи said:

Ние те разбираме, но ти не искаш да вникнеш в нашите обяснения.

Не, още не сте разбрали. Парадоксът се състои в следното:

  • избираш единия наблюдател за стационарен - става едно
  • избираш другия за стационарен стационарен - става друго
Редактирано от gmladenov
  • Потребител
Публикува
Преди 3 минути, Tahev loren said:

Как така две отправни системи да бъдат в една точка, те не могат да съществуват едновременно на едно и също място.

Точно това се получава когато началата на двете системи съвпадат.

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 1 час, Ниkи said:

Трябва да са в обща точка или да са тръгнали от такава, но с еднакво ускорение в различни посоки

Да, но не ускорение, а скорост. При инерциациално движение няма ускорение.

Редактирано от gmladenov
  • Потребител
Публикува
Преди 6 часа, Relinquishmentor said:

И пак не разбрах под какъв ъгъл трябва да наклоним лазера, за да уцелим огледалото на Луната. Ще отговориш ли някога на тоя въпрос?

Под ъгъл 75,8°.

  • Потребител
Публикува
Преди 4 часа, Tahev loren said:

Ми излиза, че щом в началният момент на излъчване на импулса, съвпада с началата на отправните системи, техните часовници, трябва да са синхронизирани, демек двете системи да са неподвижни една спрямо друга, и да имат едно общо време, което противоречи на СТО.

Часовниците са синхронизирани в един единствен момент от време: t=t'=0.
От там нататък вече не са синхронизирани. Така че двете системи нямат общо
време.

Забележи, че Скенер не спори точно по този въпрос, а за други неща.😜

  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 9 минути, gmladenov said:

Ти казваш следното:
Щом едно събитие се е случлило в една отправна система - и щом имаме
линейна трфансформация, която да го преобразува в друга система - значи
нямаме загубени събития, както аз показвам.

Казвам, че това лежи изначално в основата на СТО и класическата физика, и целият и математически апарат се съобразява с това.

И питам - така ли е, или не е така? Да или Не?

Какво ти казваш, ще видим после защо е така. В момента не говорим нито за стационарни, нито за подвижни системи.

Та, Да или Не?

  • Потребител
Публикува
Преди 1 минута, Ниkи said:

Но при теб не съвпадат

Не съвпадат на картинката, но в условието на парадокса съвпадат.

Нали по условие лъчът се излъчва в момент t=t'=0 и точка х=х'=0.
Значи лъчът е излъчен в общия момент и общата точка за двете системи.

  • Глобален Модератор
Публикува
Just now, gmladenov said:

Да, колега. Лоренцовата трансформация е линейна.
Това всички го знаят.

Забелязваш ли до тук, колко пъти как сам си измисляш някакви въпроси и си отговаряш на тях? А на съществен въпрос не си способен да дадеш отговор?

Не, не те питам това. Питам:

Втори въпрос (поясняващ първия): И СТО, и класическата физика използват линейни и обратими координатни трансформации, свързващи координатите на едно и също събитие в две отправни системи. Тоест, чисто математическо задължително  следствие, ако едно събитие притежава координати в една отправа система, според тези теории то трябва да притежава координати и във всяка друга. Съгласен ли си?

Кога ще се научиш да четеш и да разбираш прочетеното? От този недъг ти е цялата трагедия.

Е?

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 1 час, Ниkи said:

Пробвай да смениш стационарния наблюдател по начина, който ти обясних с картинките и после пак ще си говорим

Ето, батка. Ако приемем източникът за стационарен (ляво на долната картинка),
лъчът сеизлъчва в момент t=t'=0 и точка х=х'=0.

Ако изберем мишената за стационарна (дясно на картинката), лъчът се излъчва
в момент t=t'=0 и точка х=х'=0.

symmetry.png.b94037beb03815117fa94f43d8dae8f6.png

Както е поставено условието на парадокса, имаме пълна симетрия на двете системи.
Това е идеята - те да са симетрични в момент t=t'=0 и точка х=х'=0.

След този момент за парадокса вече няма значение дали времето в двете системи
тече еднакво или не. Важното е, че в едната система лъчът уцелва мишената, а в
другата не:

symmetry-3.png.18169769cc566078969d5d143940edf0.png

Значи докато лъчът измине разстояниет у между стрелецът и мишената, тя
се е преместила в стационарната система на източника и лъчът не я уцелва.
В стационарната система на мишената, обаче, тя седи на едно място и лъчът
я уцелва.

Това е парадоксът: започнали сме от симетрична ситуация ... но завършваме
с несиметрична. А всичко е по правилата на СТО.

За сравнение, ето какво се получава ако светлината имаше инерция. При това
положение се получава пълна симетрия между отправните системи и след
началния момент.

moz-symmetry-3m.png.fa185e2a8440a26f512ed98033a2cf9e.png

Редактирано от gmladenov
  • Потребител
Публикува
Преди 33 минути, scaner said:

Е?

Да, прав си, че Лоренцовата трансформация може да преобразува
координатите на всяко събитие. Това всички го знаят.

  • Потребител
Публикува
Преди 1 минута, Ниkи said:

За това ти говоря, направи опита с трите хартийки, а не да разместваш кръгчето и квадратчето веднъж горе, веднъж долу

Чувам те ... но не си прав.

Тук целта не е да нагодим едната половинка да пасне на другата.
Целта е да покажем, че ако играем по правилата на СТО, стигаме
до парадокс. А ти не играеш по правилата на СТО.

  • Потребител
Публикува
Преди 52 минути, gmladenov said:

Точно това се получава когато началата на двете системи съвпадат.

За да съвпадат, началата на двете системи, те трябва да се намират на едно и също пространствено място. А това как ще стане.

  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 14 минути, gmladenov said:

Да, прав си, че Лоренцовата трансформация може да преобразува
координатите на всяко събитие. Това всички го знаят.

Значи на конкретният ми  въпрос не можеш да отговориш. Тогава не можеш да отговориш и на следващите, които са свързани с твоите анимации.

Младенов, с това невежество си за никъде.

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 16 минути, Tahev loren said:

За да съвпадат, началата на двете системи, те трябва да се намират на едно и също пространствено място. А това как ще стане.

Само х-координатите трябва да съвпадат, защото движението е по оста х.
Иначе осите у и z трабва да съвпадат ... но не и координатите.

coordinate_systems_svg.png.8c57c6b7d73202baa5a72cae0ed0800c.png

Редактирано от gmladenov
  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 18 минути, gmladenov said:

Целта е да покажем, че ако играем по правилата на СТО, стигаме
до парадокс. А ти не играеш по правилата на СТО.

И ти не играеш по тях.

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 33 минути, Ниkи said:

Не пасвам нищо, картинката си е твоята дясна

Чувам те, но светлината не се движи така.

Аз вече многократно показах следната анимация като пример за това как
би се разпространявала светлината ако имаше инерция.

Значи ако светлината имаше инерция, тя би се разпространявала както
следва. При това положение горният парадокс наистина изчезва.

Проблемът е, че светлината няма инерция

moz-matter.gif.4609003d26c50f3747aee8f34dfe8966.gif

Нека се забележи симетрията между двете системи тук. Двете системи
в същност са идентични и наистина няма никакво значение дали стрелецът
се движи или мишената.

Именно това е прословутата симетрия на наблюдателните роли, с която са
известни СТО и релативизма: няма никаквао значени кой наблдюдател ще
изберем за стационарен и кой за подвижен.

Светлината, обаче, няма инерция и затова симетрията на наблюдателните
роли е нарушена - за което е тази тема.

Редактирано от gmladenov
  • Потребител
Публикува
Just now, Ниkи said:

Само сменяме гледните точки.

Пътят на светлината не се променя от това, че си сменил гледните
точки ... а ти го сменяш.

Затова ти казвам, че ти не играеш по правилата на СТО.

  • Потребител
Публикува
Преди 5 минути, Ниkи said:

Кой говори за инерция. Само сменяме гледните точки към едно и също събитие. Веднъж сме фиксирани към кръгчето, веднъж към квадратчето

Ако играем по правилата на СТО в горния пример, светлината и в двата
случая върви вертикално надолу ... а не по диагонал, както ти си нарисувал.

Ако вървеше по диагонал, тогава парадокс наистина няма.

Само че за да върви по диагонал (както ти си нарисувал), светлината трябва
да има инерция ... а тя няма.

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!