Краят на релативизма

[Tahev loren]

On 14.10.2020 г. at 19:16, gmladenov said:

Здравейте,

В предишна тема посочих един неразрешим парадокс на Специалната Теория на
Относителността (СТО), който тук ще наричам "парадоксът на лазерния импулс".

Както се оказва, този парадокс има значими философски последствия и затова отварям нова
тема за него. Главното от тези последствия е, че парадигмата на Релативизма се показва като
физически непостижима.

Релативизмът е основан върху идеята, че движението на едно тяло в космоса е неоткриваемо.
Следователно, за движение можем да говорим само ако имаме отправна точка; без такава,
движение няма. С други думи, движенинето е стриктно относително.

Парадоксът на лазерния импулс е важен с това, че той изобличава идеята за стриктна
относителност на движението като физически несъстоятелна.
 

Парадоксът на лазерния импулс

Условието на парадокса е следното: космическа ракета "прелита" над космическа станция с
относителна скорост 0,5с. В момент (t=t'=0), началата на отправните системи на станцията и на
ракета съвпадат: (х=х'=0). В същия този момент разстоянието по оста (у) между станицята и
ракетата е 1с.

Пак в момент (t=t'=0), космическата станция излчъва лазарен импулс вертикално по оста (у).
В задачата се търси дали импулсът ще уцели ракета или не.

 

Нека разгледаме пътя на лазерния импулс от двете различните перспективи в примера:
тази на станцията и тази на ракетата.
 

1. Стационарна система на станцията

Съгласно парадигмата на релативизма, всеки наблюдател се намира в покой в собствената си
отправна система и точно това наблюдаваме и тук. В случая станцията е в покой, докато ракетата
се движи по подобие на движеща се мишена.

Както се вижда на анимацията, щом импулсът е излъчен в момент (t=t'=0), той няма как да
уцели движещата се ракета. В момента, в който импулса пресича траекторията на ракетата,
тя вече се е преместила надясно и съответно импулсът не я достига.

За да може да уцели ракетата, импулсът или трябва да бъде ветикално-излъчен по-рано от
момент (t=t'=0), или пък в момент (t=t'=0) той трябва да бъде излъчен под правилния ъгъл.
Само тогава импулсът ще уцели ракетата:

В отправната система на ракетата, от друга страна, ситуацията е различна.
 

2. Стационарна система на ракетата

В тази система ракетата е в покой, докато станцията се движи. Според условието на парадокса,
лазерният импулс е излъчен вертикално в момент (t=t'=0) и точка (х=х'=0) и съответно успява
да уцели ракета, тъй като тя не се движи (и дефакто чака да бъде уцелена).

 

Разбор

Нека най-напред припомним, че посоката на лазерния импулс и в двете системи е вертикална
по оста (у). Тази посока не е се променя от това кого сме избрали за стационарен и кого за
подвижен: станцията или ракетата. Така и в двете системи импулсът се движи във вертикална
посока (напречно на движението).

Причината да виждаме разлика между двете системи се корени в базовата идея на Релативизма,
че наблюдателите не знаят дали се движат или не.

Както се вижда на анимациите, за да може лазерният импулс да уцели ракетата, той трябва да
бъде излъчен под различен ъгъл в зависимост от това кой наблюдател е в покой и кой се движи:

• Ако източникът е стационарен, а ракетата подвижна, то импулсът трабва да бъде излъчен
  под съответния ъгъл, за да може да уцели ракетата.
   
• Ако пък ракетата е стационарна, а източникът подвижен, то импулсът трябва да бъде излъчен
  вертикално, за да може да уцели ракетата.

Значи космическата станция трябва да знае дали се движи или не, за да може правилно да насочи
лазерния импулс. Без това знание, тя не може да изчисли правилната траекторията на импулса.

Принципното последствие тук е, че траекторията на светлинен импулс между две тела не може
да бъде изчислена правилно ако не знаем кое от тях е в покой и кое се движи.

Така че постановката на Релативизма, че всяко тяло може да бъде произволно избрано както за
стационарно, така и за подвижно, в същност не работи в реалността. Щом не можем да определим
състоянието на движение на две тела, значи няма как да изчислим и траекторията на светлинен
импулс между тях.

Според парадигмата на Релативизма излиза, че въпросната траектория е различна за различните
наблюдатели. Тоест, тя е недефинирана.

Това е абсурд, защото ако изстреляме един лазарен импулс, неговата траектория естествено е
физически дефинирана. Просто Релативизмът не може да я определи.

 

Благодаря за вниманието.

Георги Станимиров, програмист
©2020, всички права запазени

Младенов не цитирам поста ти, а използвам анимациите които си показал, за да обясня една моя идея, а тя е че ситуацията представена от анимациите са според мен за източник при който емисията не се увлича от източника и, затова сигналът се излъчва и приема под прав ъгъл и в двете отправни системи , независимо коя сме приели за покояща се или движеща се. И независимо коя отправна система сме избрали за относително подвижна или покояща се, точката на излъчване на емисията светлина е винаги покояща се спрямо двете отправни системи, забележи, точката на излъчване която е точка от пространството а не самият източник на светлината. Затова има разлики в събитийноста в двете отправни системи когато разменяме гледните точки на покой и движение в тях. Та се пита, дали тази точка от пространството не е всъщност източник на светлината, а възприетият изтник, който в случаят е някакъв лазер или лампа, да е само енергиен възбудител на въпросната пространственна точка която е същинският източник на емисията, и която се явява част от пространството надарено със физични свойства, и което при определени условия, може да стане подвижно и да увлича светлината, подобно както си го представил в анимацията представяща светлината като притежаваща инерция, където и събитийноста в двете отправни системи е симетрична, независимо от гледната точка за движение или покой, в двете отправни системи.

[gmladenov]

Преди 5 часа, Tahev loren said:

Та се пита, дали ...

Добре, но кой от двамата наблюдатели увлича подвижното пространство?

Ако ти разбирам правилно идеята, пак се опира до това, че трябва да знаем кой
от двамата е подвижен и кой е стационарен. Без това знание не може да кажем
кой увлича пространството.

[Tahev loren]

Преди 5 часа, gmladenov said:

Добре, но кой от двамата наблюдатели увлича подвижното пространство?

Ако ти разбирам правилно идеята, пак се опира до това, че трябва да знаем кой
от двамата е подвижен и кой е стационарен. Без това знание не може да кажем
кой увлича пространството.

В случая с анимациите никой от двете отправни системи не увлича светлината, демек пространствената точка която е същинският изсточник на светлината. Затова тази точка остава неподвижна спрямо пространството като светоносна и оптическа среда. Но когато тази точка се задвижи спрямо пространството, тя увлича светлината така че тя вече се излъчва под ъгъл, подобно така сякаш светлината да има инерция.