Краят на релативизма

[scaner]

Just now, gmladenov said:

Тц. Анимациите показват, че в чисто теоретически аспект Релативизмът
е несъвместим с постоянството на скоростта на светлината и така физически
невъзможен.

Едно си баба знае, едно си бае, релативизъм. Дори нямаш идея явно, че за скоростите които демонстрират анимациите, класическата физика работи с пълна сила. Страх, страх те е заслепил по всички линии.

Но щом ти е кеф да имаш плашило, от което да пълниш гащите и да се оправдаваш за това, моля. Само че това няма общо с физиката, просто е диагноза.

Преди 1 минута, gmladenov said:

Както анимациите показват, траекторията на светлината е различна в
зависимост от това кой от два наблюдател се брои за стационарен и кой
за подвижен.

Не. Просто е различна в двете отправни системи. Всеки от тях може да бъде приет за стационарен, и тогава по-лесно се демонстрира тази разлика. Но тя е факт, всеки може да измери ъгъла и двамата да сравнят полученият резултат, и тогава се вижда че ъгълът е нещо като печат на системата, независимо какъв друг етикет - стационарна или подвижна и сложиш. Демек ъгълът  в една система ще бъде един и същ независимо от нашето желание как да я кръщаваме, което е всъщност проява на принципът на оносителност и което демонстрират всичките ти анимации. Защото ъгълът не е физически закон, че да е един и същ в двете системи, той е обстоятелственост, която в двете системи се свързва суъс съотношение. Просто е

Преди 5 минути, gmladenov said:

Значи Релативизмът има теоретичен проблем:
Ролите на стационарен и подвижен наблюдатели не могат да са произволни.

Е как да не могат? Анимациите ти го показват - както и да ги менкаш ролите, ъгълът в едната система е раличен от другата и не зависи от ролята.

 

Преди 6 минути, gmladenov said:

Ако те са прозиволни, това води до недефинираност на траекторията на
светлината между два наблюдателя.

Съвсем си е дефинирана. Щом знаеш ъгъла в едната система - а той зависи от обстоятелствата - така го е избра някой - то можеш да изчислиш ъгъла и в другата система.  Просто ти се налага да решиш понякога една проста задачка, идваща именно от принципът на относителност - демек да направиш на ум събиране на скорости, галилеева трансформация демек , за да изчислиш какъв е той, а от там да получиш и траекторията.

Предполагам, за тебе това е някаква супер дупер квадро долби висша математика, не си способен да се справяш, и като децата в детската градина веднага си търсиш оправдание - ама води до недефинираност. Ми учи бе, за да стигнеш батковците, дето за тях няма такива недефинираности в тази класическа задача

[scaner]

Преди 2 минути, gmladenov said:

Да, защото понастоящем във физиката господства доктрината на Релативизма.

Това е още в основите на класическата физика. Омръзна ми да повтарям - най-основният закон на тази физика - принцип на относителност. Тя е изградена на него, и всички нейни следствия (при малки скорости те се потвърждават перфектно) лежат на този закон. Релативизмаът само приема същият закон, защото се е доказал като истина.

Ти имаш някакъв безкрайно тесен светоглед, и непрекъснато се оправдаваш с релативиза за неща, които  ги е въвела и стъпила здраво на тях още класическата физика. Толкова тесен светоглед не мисля че може да бъде излекуван...

Преди 5 минути, gmladenov said:

Така че не го пробутвай това като абсолютна истина и като физикаТА, защото това
не е физикаТА, а просто една доктрина във физиката !!

Всичко което е следствие на класическата физика, основана на принципът на относителност, се потвърждава на практика. Това е критерият за истината.

Нищо от концепцията за абсолютно движение не се потвърждава на практика. Това е критерият за болестна халюцинация.

Схвана ли разликата? Не ми говори в това състояние за истини, ами се лекувай, че някоя главна буква може да подскочи и да получиш допълнителни травми....

Преди 6 минути, gmladenov said:

И както анимциите показват, тази доктрина е несъвместима с постоянството на
скоростта на светлината и съответно е физически невъзможна.

Анимациите съвсем друго показват. Освен да ги нарисуваш, трябва и пипе да ги осмислиш, а в случая то е в катастрофален дефицит.

Но да, доктрината която ти им приписваш, е несъвместима не само със нещо на светлината, а и с цялата физика. Тук спор няма, никой не може да изненадаш

Преди 8 минути, gmladenov said:

Значи господстващата доктрина на Релативизма налага един нереалистичен
модел на движение.

Няма 'значи". Има болни халюцинации, от там нататък логика няма за "значи".

[gmladenov]

Преди 21 минути, scaner said:

Дори нямаш идея явно, че за скоростите които демонстрират анимациите, класическата физика работи с пълна сила.

Напротив, имам много добра идея, че анимациите важат и за класическата физика.
Единствената разлика е, че в Релативизма ролите на стационарен и подвижен се броят
за произволни, докато в класическата физика те не са такива.

В класическата физика се знае кой се движи и кой не, тъй като там движението и покоят
са абсолютни. СТО нали точно това премахва - абсолютната отправна система на космоса.

Ето ги пак анимациите, за да се знае за какво говорим:

1. Ако светлината имаше инерция, ролите на стационарен и подвижен наблюдатели
са симетрични и няма никакво значение кой наблюдател сме избрали за стационарен
и кой за подвижен. Симетрията на ролите е базов принцип на Релативизма:

 

2. Светлината, обаче, няма инерция. По тази причнина траектороията на светлината е
различна в зависимост от това кой наблюдател се води за стационарен и кой за подвижен.
Това нарушава базовия принцип на Релативизма за симетричност на наблюдателните роли.

Извод: базовият принцип на Релативизма за симетричност на наблюдателните роли
е несъвместим с постоянството на скоростта на светлината.

Както вече казах, това е теоретичен проблем за Релативизма.
Релативизмът важи само за механичо движение и е принципно несъвместим
с движението на светлината.

Редактирано Октомври 18, 2020 от gmladenov

[gmladenov]

Преди 19 минути, scaner said:

Нищо от концепцията за абсолютно движение не се потвърждава на практика. Това е критерият за болестна халюцинация.

Горните анимации показват, че това не е така.

Аке не знаеш кой е в покой и кой се движи (както е според Релативизма),
ти не можеш да изичислиш правилно траекторията на светлината.

Както се показва (по най-елементарен начин), това е теоретичен проблем
за Релативизма.

Редактирано Октомври 18, 2020 от gmladenov

[scaner]

Преди 5 минути, gmladenov said:

В класическата физика се знае кой се движи и кой не, тъй като там движението и покоят
са абсолютни. СТО нали точно това премахва - абсолютната отправна система на космоса.

Не се знае - принцип на относителност. Повтаряй си го, може да подпомогнеш влизането му в главата като я удряш в стена или пирони - казват, че  помагало. В интернет ще намериш и други помощни методи

Преди 6 минути, gmladenov said:

1. Ако светлината имаше инерция, ролите на стационарен и подвижен наблюдатели
са симетрични и няма никакво значение кой наблюдател сме избрали за стационарен
и кой за подвижен.

Чертежите не засягат абсолютно нищо в което да участва инерция. Първо това разбери, после пак ще говорим. Нямаш сили, не предаваш импулс, нищо. АКо ти е толкова трудно да го възприемеш, считай че светлината идва от безкрайност, и в нужният на чертежа момент преминава през наблюдателят наречен "източник" и продължава към ракетата. Така изчезва обсесията с инерцията

Да не говорим, че светлината пренася импулс, но повтарям, това тук не участва. Тук участва само законът за събиране на скорости, а там няма инерция и импулси. Още това базово положение не си проумял, а не може да вадиш заключения без него.

Освен това всеки чертеж си е напълно самодостатъчен - показва какво се случва и в двете отправни системи. Така че още тук трябва да се спреш и да се замислиш.

Няма смисъл да правиш изводи, преди да си схванал тези базови неща.

[scaner]

Just now, gmladenov said:

Горните анимации показват, че това не е така.

Именно горните анимации показват, че дори концепцията за абсолютно движение не ти е ясна. Обръщаш с главата надолу всяка анимация, и получаваш погледа от другата система, напълно консистентен със всички изобразени събития. В пълно съгласие с принципът за относителност на класическата физика.

При толкова да некажа когнитивни липси и проблеми, какъв е смисълът да настояваш се занимаваш с физика? Какъв комплекс избиват тези напразни и безплодни опити? Замисли се по тоя въпрос, може да извлечеш по-голяма полза...

[gmladenov]

Преди 7 минути, scaner said:

Не се знае - принцип на относителност.

Защо тогава Айнщайн премахва абсолютната отправна система
на космоса и говори, че "абсолютен покой" не съществува.

Значи той премахва неща, които и без това не съществуват.
Тогава какъв въобще му е приносът към физиката.

Редактирано Октомври 18, 2020 от gmladenov

[gmladenov]

Преди 13 минути, scaner said:

Именно горните анимации показват, че дори концепцията за абсолютно движение не ти е ясна.

Ако движението е относително спрямо ... абсолютното пространство ... значи
движението е абсолютно.

[scaner]

Just now, gmladenov said:

Защо тогава Айнщайн премахва абсолютната отправна система
на космоса и говори, че "абсолютен покой" не съществува.

Защото и в класическата физика система свързана с "абсолютното пространство" не се използва - принципно. Тя е ненаблюдаема. А концепцията на философията след 18-ти век е че ненаблюдаеми физически параметри не оказват влияние на  причинно-следствените връзки върху нашият свят (иначе щяха да са наблюдаеми, поне индиректно), и затова е безсмсиено да се въвеждат и разглеждат. По времето на Нютон все още схоластиката в мисленето е имала определяна роля, и мистицизмът е оставил отпечатък (ненаблюдаемите величини са артефакт на мистичното мислене). Нютон не е бил застраховат от това.

Така че съвсем естествео абсолютната отправна система отива в небитието - до тогава, докато не се появи експеримент който да я резбилитира. Е, не се е появил такъв експеримент. Значи, не трябва да се съобразяваме с още неизвършен експеримент, иначе ще стане като в приказката за нероден Петко...

Преди 8 минути, gmladenov said:

Значи премахва неща, които и без това не съществуват.
Тогава какъв му е приносът към физиката на Гения .

Точно така. Изчиства концепцията, и въвежда още принципи, които разсвръзват кризата във физиката. Съвсем не му е малък приноса, дори ти да не можеш да го осъзнаеш

 

Младенов, бих ти дал стратегия как да обхванеш нещата. Но първо трябва да постъпиш както анонимните алкохолици, да признаеш поне пред себе си колко са ти повърхностни знанията (след като вече влизаш в противоречие и с ежедневният опит, анимациите). И тогава, като се огледаш да си съставиш план, какво да учиш, как да го учиш, колко да го учиш. Няма да стане за два месеца, като гледам колко си упорит в предразсъдъците най-вероятно няма да извървиш целият път, но поне може да тръгнеш в правилната посока. Положително ще ти хареса, а това е добър резултат при такова начинание.  Но първо честно трябва да си осъзнаеш проблемите и какво ги поддържа, без това ще ти остане само да приказваш глупости по форумите и да пощипваш увяхнлото си самолюбие че "програмистът Младенов оборил Айнщайн".  Те нормалните хора като видят нещо такова, и реакцията им е ясна... Знам че няма да ме послушаш, просто приятелски съвет...

[scaner]

Преди 2 минути, gmladenov said:

Ако движението е относително спрямо ... абсолютното пространство ... значи
движението е абсолютно.

И как можем да наблюдаваме такова движение? За да го отделиш от относителното? Това е проблемът. Едно е да сложиш всякакви супер дупер абсолютни характеристики на нещо, съвсем друго е да провериш на практика какви са тези ихарактеристики. Именно за това концепцията за абсолютно пространство е умряла преди векове.

Движение (в кинематичен смисъл) изисква промяна на положение. Проблемът на абсолютното пространство е, че за него се  твърди, че може да се установи абсолютно положение (за да имаме абсолютно движение), но експериментът показва, че това не е възможно. Тоест че пространството не е абсолютно, от там и че нямаме абсолютно движение.

Физиката не разчита на халюцинации и ненаблюдаеми характеристики, а разчита на наблюдаеми величини. Във физиката всяка физическа величина трябва да може да и се даде дефиниция чрез начинът и на измерване, това е нещото, което влага физическият смисъл в нещата. Останалите неща нямат физически смисъл.

Важното е да запомниш, че това което наричаме класическа физика е следствие на принципът на относителност, и тя не допуска абсолютни постъпателни движения. И това е в пълен синхрон с наблюденията, т.е. такъв е светът в който живеем.

[gmladenov]

Преди 13 минути, scaner said:

Така че съвсем естествео абсолютната отправна система отива в небитието - до тогава, докато не се появи експеримент който да я резбилитира. Е, не се е появил такъв експеримент.

Да, но горните анимации чисто теоретично показват, че движението не може
да е само относително.

За стотен път: горните анимации показват, че ти трябва да знаеш кой от два
наблюдателя е стационарен и кой се движи. Без това това знание, траекторията
на светлината между тях е недефинирана.

А според Релативизма ти по дефиниция не знаеш кой от тях се движи и кой не.
Значи Релативизмът ... по дефиниция ... води до абсурд.

Не знам защо не го вдяваш това.

[scaner]

Преди 2 минути, gmladenov said:

Да, но горните анимации чисто теоретично показват, че движението не може
да е само относително.

Проблемът е че така си мислиш ти. Но просто обръщайки анимацията и приемайки поред всеки за стационарен, относителността лъсва отвсякъде. И проблемът е че тя е въплътена в ежедневието, интуицията ни работи чрез нея, защото е изградена на придобития опит. В анимациите ти няма нищо от абсолютното пространство, нали? За какво абсолютно движение тогава настояваш?

Преди 4 минути, gmladenov said:

За стотен път: горните анимации показват, че ти трябва да знаеш кой от два
наблюдателя е стационарен и кой се движи. Без това това знание, траекторията
на светлината между тях е недефинирана.

Не ти трябва да знаеш. В едната система установяваш един ъгъл на лъча, той е друг ъгъл в другата система - без никакво предварително знание, знанието е само какъв е ъгълът в едната система. Двата ъгъла са свързани функционално, функционалността не зависи от това коя система е стационарна коя не, и това се вижда от анимациите. Като знаеш единият ъгъл, може да определиш другият.

От тук нататък, променяйки този ъгъ в едната система (случайно да речем), ще стигнеш до положение да уличиш ракетата в тази система. Всъщност ъгълът при който попадаме свързва параметрите - местоположение, скорост - нна целта с другият ъгъл. И знаейки тези параметри, можеш да изчислиш нужният ъгъл - без да знае кой се движи и кой не, връзката на ъглите шунтира нуждата от такова знание.

Преди 10 минути, gmladenov said:

А според Релативизма ти по дефиниция не знаеш кой от тях се движи и кой не.
Значи Релативизмът ... по дефиниция ... води до абсурд.

Значи разсъжденията, че трябва да знаеш кой се движи и кой не, те довеждат до абсурд. Защото такова знание изобщо не е нужно, тъй като връзката между ъглите не зависи от него. На теб явно ти е нужно, за да запълниш някаква друга сериозна липса. Но тука сам трябва да се оправяш...

[gmladenov]

Преди 13 минути, scaner said:

Но просто обръщайки анимацията и приемайки поред всеки за стационарен, относителността лъсва отвсякъде.

Тц. Това, което лъсва, е че ролите на стационарен и подвижен наблюдател не са симетрични.
Значи не можеш по твой избор да нарочиш кой наблюдател е стационарен и кой подвижен.
А според Релативизма (уж) можеш.

[Relinquishmentor]

Преди 52 минути, gmladenov said:

Ако движението е относително спрямо ... абсолютното пространство ... значи
движението е абсолютно.

Абсолютно пространство в класическата физика означава, че разстоянието между две неподвижни една спрямо друга материални точки е едно и също за всички инерциални и неинерциални системи. С други думи геометричните размери на обектите са инвариатни при преход от една система в друга. Всичко друго е твоя измислица. Няма движение спрямо пространство, а спрямо материален обект.

[scaner]

Преди 1 минута, gmladenov said:

Тц. Това, което лъсва, е че ролите на стационарен и подвижен наблюдател не са симетрични.
Значи не можеш по твой избор да нарочиш кой наблюдател е стационарен и кой подвижен.
А според Релативизма (уж) можеш

Не лъсва такова нещо от анимациите. Не си го нарисувал. Защо твърдиш небивалици?

Избираш да разглеждаш източникът. Трябва да уцелиш ракетата. Знаеш всичко: къде е я в момента 0, с каква скорост се движи, с каква скорост ти се движи куршумът/светлината.  За да я уцелиш, куршумът/светлината трябва да достигне до някаква точка във същият момент, в който и ракетата ще бъде там. Нали така се решава задачата?

Е, значи от момента на изстрела - t=0 и ракетата и куршумът ще се движат един и същи интервал време Т до срещата. След като ракетата в началният ти момент е била на вертикалата спрямо източникът и се движи със скорост V, то тя ще измине по хоризонталата път S1=V.T за да попадне в точката в която куршумъът ще я улучи. Самият куршум се движи със скорост С и за същият интервал изминава път S2=C.T. От геометрията на задачата виждаме, че S1 е катет на правоъгълен триъгълник (другиият катет е вертикалата от източника нагоре до точката дето е била ракетата в системата на изстрела), а  S2 е хипотенузата на този триъгълник. Като знаеш катет и хипотенуза може да сметнеш всеки ъгъл на този правоъгълен триъгълник. Отношението на катета и хипотенуцата ще ти даде синус от ъгъла спрямо вертикалата, на който трябва да наклониш лъча в системата на източника. А самото отношение хубавото му е че ликвидира произволният интервал Т, т.е. е полученият ъгъл валиден за всякакви мащаби. И снайперистите така си нагласят да улучат целите.

Избираш да разглеждаш другата система. Там след като имаме събитие улучване (по условие!), нещата са по-прости. Източникът е изстрелял лъч от точка на вертикалата към ракетата. Ракетата в тази система не мърда, след като е улучена, лъчът е вертикален.

НО, едно важно но - всичко това е при едно частно начално условие, източникът да стрелля когато е на едно определено място. Ако той е на друго място спрямо ракетата, тогава ъгълът и в системата на източика, а от там и в системата на ракетата, ще бъдат други. Отново свързани - като знаем единния, можем да съобразим другия, но с малко повече сметки.

До тук като резутат - два различни ъгъла в двете системи. Всеки от тях определяме като лепваме етикета "стационарна" на съответната система, за да ни е по-привично на интуицията. Но нито на една стъпка едната система не става по-подвижна или неподвижна отколкото е била другата, двете са равноправни докрай. Така работи принципът на относителност, и ти това си нарисувал.

Как от всичко това може да разбереш кой е движещият се (в някакъв друг смисъл извън относителното движение, който ти дори не си определил какво значи)? Няма как . Тоест демонстрираш ни само някакво тръшкане. Съзнателно, на инат, което няма как да мине, или несъзнателно, от незнание и неразбиране, което е по-лошият за тебе вариант.

 

[scaner]

Преди 16 минути, Relinquishmentor said:

Абсолютно пространство в класическата физика означава, че разстоянието между две неподвижни една спрямо друга материални точки е едно и също за всички инерциални и неинерциални системи. С други думи геометричните размери на обектите са инвариатни при преход от една система в друга. Всичко друго е твоя измислица. Няма движение спрямо пространство, а спрямо материален обект.

Самата концепция  на Нютоновото пространство като отделено от материята, като контейнер в който тя извършва своето движение, подхлъзва някои слаби духом да си представят че може да се установи някак движение спрямо този контейнер. Но те и за това са слаби духом, щото лесно се подхлъзват по такива уловки

[gmladenov]

Преди 34 минути, Relinquishmentor said:

Всичко друго е твоя измислица. Няма движение спрямо пространство, а спрямо материален обект.

Хубаво. И какъв е този "абсолютен покой", срещу който Айнщайн протестира,
и каква е тази абсолютна отправна система, която той премахва ??

Нали СТО е известна с това, че тя премахва абсолютната отправна на етъра
и въвежда равенство/симетричност на отправните системи.

А сега вие, само за да спорите с мен, пренаписвате историята на физиката
и се правите, че преди СТО движението не се е смятало за абсолютно.

Айде гле'йте си работата.

Редактирано Октомври 18, 2020 от gmladenov

[scaner]

Преди 1 минута, gmladenov said:

Нали СТО е известна с това, че тя премахва абсолютната отправна на етъра
и въвежда равенство/симетричност на отправните системи.

Тц. СТО премахва нуждата от етер като среда, която определя поведението и разпространението на светлината. Кой как и защо го е нарочвал етера за абсолютна отправна система е съвсем друг въпрос, не засягащ СТО.

Това за абсолютните отправни системи не е твърдение на СТО, това е интерпретация на други хора, които си мислят, че относителното движение спрямо етера, което би могло евентуално да се определи, е някакво оабсолютно движение (без да се дефинира какво значи изобщо това, също като тебе ). Така както и ти се заблуждаваш, че движението (естествено, пак относително!) спрямо някаква уникална система от източници (реликтовият фон) е с нещо по-абсолютно от движението спрямо какъв да е друг обект или система от такива. Схващаш ли тънката разлика, или предразсъдъците ти не позволяват да я видиш?

Преди 4 минути, gmladenov said:

А сега вие, само за да спорите с мен, пренаписвате историята на физиката
и се правите, че преди СТО движението не се е смятало за абсолютно.

Ние просто показваме каква агресивна тъпота по отношенние на физиката ти ни демонстрираш. Самата физика тук на практика дава само примери за изобличаване на това поведение.

И все пак, запомни - и преди СТО движението не се е смятало за абсолютно. Даже обратно, в основата на класическата физика лежи само и изключително относително движение, като основополагащ принцип. С какви тоалетни хартии си се начел, за да стигнеш до обратният извод, си е твоя мъка...

[laplandetza]

Краят дойде, 100 години стигат !, Времето Не е Ваше! 

[gmladenov]

Преди 5 минути, scaner said:

Тц. СТО премахва нуждата от етер като среда, която определя поведението и разпространението на светлината. Кой как и защо го е нарочвал етера за абсолютна отправна система е съвсем друг въпрос, не засягащ СТО.

Неуспешните опити да се открие движението на земята спрямо "светлинната среда"
са опити да се открие абсолютното движение на земята в етъра.

Самият Айнщайн го казва в увода на СТО:

• Примеры подобного рода, как и неудавшиеся попытки обнаружить движение
  Земли относительно «светоносной среды» ...

Съжалявам, че не ги знаеш тези неща.

[scaner]

Преди 8 минути, gmladenov said:

Неуспешните опити да се открие движението на земята спрямо "светлинната среда"
са опити да се открие абсолютното движение на земята в етъра.

Тоеа си е някаква твоя интерпретация. Както и личи от цитатът който привеждаш:

Преди 9 минути, gmladenov said:

Примеры подобного рода, как и неудавшиеся попытки обнаружить движение
Земли относительно «светоносной среды» ...

Да става дума някъде в цитата за абсолютно движение? Напротив, използва се предлогът "спрямо", "относно", което веднага ни казва, че става дума за относително движение. Поне българскят език научи, за да разбираш какво четеш... Съвсем си го закъсал.

[gmladenov]

Преди 5 минути, scaner said:

Да става дума някъде в цитата за абсолютно движение? Напротив, използва се предлогът "спрямо", "относно", което веднага ни казва, че става дума за относително движение.

Това го покрихме вече: относителното движение спрямо абсолютното пространство е
абсолютно движение.

Ето също така какво казва Уикипедия за опита на Майлексон и Морли:

• Ориентация интерферометра изменялась в пространстве, поэтому при отсутствии
  увлечения эфира Землёй появлялась возможность по разности времён определить
  абсолютную скорость движения Земли относительно системы отсчёта, связанной с
  эфиром.

С други думи:

• абсолютна скорост = скорост спрямо абсолютната отправна система на етъра
• абсолютно движение = движение спрямо абсолютната отправна система на етъра

[scaner]

Преди 1 минута, gmladenov said:

Това го покрихме вече: относителното движение спрямо абсолютното пространство е
абсолютно движение.

А какво значи "движение спрямо абсолютно пространство"?

Първо дефинирай такива термини, преди да ги ползваш. Защото ползването на термини без смисъл е като деленето на нула в математиката - може да се получат всякакви изгъзици, нямащи общо с никаква истина. Затова и настоявам - ако ще ползваш абсолютното пространство за нещо, дефинирай цялата терминология по отношение на него. И чак тогава я ползвай. А в основата на такава дефиниция са практическите действия по измерване на съответните параметри.

Преди 3 минути, gmladenov said:

Ето също така какво казва Уикипедия за опита на Майлексон и Морли:

• Ориентация интерферометра изменялась в пространстве, поэтому при отсутствии
  увлечения эфира Землёй появлялась возможность по разности времён определить
  абсолютную скорость движения Земли относительно системы отсчёта, связанной с
  эфиром.

Ха сега ми обясни от къф зор се използва тук "абсолютна скорост"? Обоснови да видим? Веднага ще осъзнаеш, че си изправен пред пропаст от неясни понятия, които за съжаление много хора ползват автоматично, мислейки ги за интуитивни, а те не са. Авторът на статията в Уикипедията също. И не само той, и по-сериозни физици си го позволяват, ама като почетеш малко повече от тях, веднага разбираш контекста в който използват тези понятия. И той е свързан с етикет - една отправна система свързана с уникален обект (например земята, щото няма друга като нея) е удобно да се нарича абсолютна, но само в този смисъл. Избира си уникална система и я кръщаваш абсолютна. Никакъв физически смисъл за нютоновата абсолютност не се влага, това не променя физиката и законите в такава система.

Защото принципът на относителност твърди, че законите във всички отравни системи са еднакви. И едва когато намериш отправна система (евентуално етера, но не е сигурно и за него), в която физическите закони са различни от тези които познаваме (не място в пространството, а отправна система, скорост на движение), то тогава и само тогава тази отправна система ще бъде абсолютна, а скоростта спрямо нея ще бъде също абсолютна. Но преди да си установил тази обстоятелственост, не можеш да наричаш скоростта абсолютна, нали? Ето го тук противоречието в горният цитат. Но човек като ги знае всичките тези неща, спокойно може да чете и разбира литературата. А в твоята ситуация се спъва на всеки предлог.

Ама това знание се постига като четеш книжки, и то много, а не само да преглеждаш техните заглавия. Или да си търсиш подходящи цитати в Гугъла. Там има всякакви цитати, така че ако не знаеш отговора, не трябва да му вярваш

 

[самотния вълк]

Преди 18 минути, gmladenov said:

Това го покрихме вече: относителното движение спрямо абсолютното пространство е
абсолютно движение.

Това можеш ли да го обясниш? Какво е абсолютно пространство и как се мери движение спрямо него? Аз като си лежа видимо неподвижно на дивана, какво ми е движението спрямо абсолютното пространство

[gmladenov]

Преди 22 минути, самотния вълк said:

Това можеш ли да го обясниш? Какво е абсолютно пространство и как се мери движение спрямо него? Аз като си лежа видимо неподвижно на дивана, какво ми е движението спрямо абсолютното пространство

Много си оргинален ... а не разбираш, за какво точно е спора.

Когато на времето са вярвали, че етърът е абсолютната отправна система
на пространството, движението се е смятало за абсолютно.

Така че докато ти си лежиш "видимо неподвижно" на дивана, ти в същност
се движиш спрямо етъра. Така са смятали на времето.

Това е дефиницията на абсолютно движение: движение спрямо абсолютната
отправна система на етъра/пространството.

Днес се смята, че такава система няма. Съответно ролите на стационарен и
подвижен наблюдател се смятат за взаимозаменяеми. Тоест, ти произволно
избираш кой от два наблюдателя е стационарният и кой е подвижният.

Значи докато ти си лежиш на дивана, ти си избрал ти да си стационарен спрямо
слънцето, а то да се движи. От гледната точка на слънцето, обаче, то е стационарно,
а ти си подвижен.

Според Релативизма, тези два избора на стационарен/подвижен наблюдатели са
еднакво валидни.

Хубаво, но ако вникнеш в това, което показват горните картинки, ще разбереш,
че свободната избираемост на ролите води до неразрешим парадокс.

Редактирано Октомври 18, 2020 от gmladenov