Наука, изкуство

[Втори след княза]

Наука/изкуство= обясняване/изобразяване 

А къде е мястото на религията като значителна умствена продукция на човечеството? Напомням основното за религията е, че съществуват невидими същества, които са причина и обяснение на действителността. Религията също обяснява, също изобразява, но безапелативно и бездоказателствено, основана на авторитета на "онези" същества. В този смисъл религиозното и светското са различни подходи към обясняването=наука и изобразяването= изкуство на действителността. По тази причина религията не е дейност с продукт, както науката и изкуството, а поглед, възглед при създаването на тези изкуство и наука.

И доколкото основата на пирамида може да се изчисли и без божества, то тя не се изчислява в два аспекта- светски и религиозен. Не така е при поведението на човека. То може да се интерпретира както с вградена душа- божия искра, така и с нервна отражателна дейност. Така религиозното обяснение, религиозният възглед остава по отношение на психичното и социалното, явления, които още не са добили своята обективност и позволяват интерпретация, поглед от различни страни.

[Втори след княза]

Науката е по- напред в използването на относителни величини. Прословутото "Еврика" е защото Архимед е открил Относителното тегло, а и плътността на веществата като отношение на маса към обем, за да може да реши поставената му от владетеля задача дали в короната му е употребено всичкото дадено злато или е заменено с мед.
Да не говорим за Относителността на Галилей и Айнщайн.

А изкуството не може да каже коя планина е по- хубава Пирин или Родопите и кой художник е по- добър- Доспевски или Павлович.

[Втори след княза]

Любопитното е, че в самата наука няма критерий за сравняване на учените. Кой е по- велик, Галилей, Дарвин, Нютон или пък Евклид и Архимед? Във всички случаи има някакъв рангов критерий, защото не мога да сложа между тези акад. Георги Наджаков. Има някакви критерии, напр. брой цитирания или страни, публикували го в енциклопедия или уикипедия, но кой би цитирал всеки път Менделеев, щом спомене атомния номер на елемента? 

Така резултатите от научния или художествен труд се съизмерват по отношение на някакъв критерий, по- често за сега елиминиращ. Кое не поджожда за някаква степен на изкуството или науката, кое отпада или надскача. Непринадлежност към достиженията, парадигмата/образците. Нещо като сито за по- големите и друго за по- малките. Учителите оценяват уж по- точно постиженията на учениците, но основно е да се каже "Двойкаджия", "Отличник", а другите са горе- долу еднакви. Прочее, учителите са се съобразили и оценяват по отделни дисциплини/частични отношения. "Отличен е по физика, но слаб по пеене". 

А иначе, всяка дейност си търси критерий за качеството. Яйцата се измерват на големина, просветляват се за да се види дали вътрешно нямат изменения. Сортирането на ябълките се върши от неспециалисти, искам да кажа, че определянето на качеството не изисква философски разсъждения, а професионална опитност. Интуитивност. 

Не, че е точно, но върши работа. Цитираният другаде Даниъл Канеман се отнася с голямо недоверие към някои тестове в израелската армия, които сам е въвел и се използват дълго. Обаче във всяка дейност се появяват критерии за принадлежност и ранг, колкото и да са неточни, но са потребни. Те са изключително по отделни критерии и почти никога общи. Особено в изкуството, където вкусът е външен фактор, непринадлежащ на обекта.

[scaner]

On 18.10.2020 г. at 9:40, Втори след княза said:

А къде е мястото на религията като значителна умствена продукция на човечеството? Напомням основното за религията е, че съществуват невидими същества, които са причина и обяснение на действителността. Религията също обяснява, също изобразява, но безапелативно и бездоказателствено, основана на авторитета на "онези" същества. В този смисъл религиозното и светското са различни подходи към обясняването=наука и изобразяването= изкуство на действителността. По тази причина религията не е дейност с продукт, както науката и изкуството, а поглед, възглед при създаването на тези изкуство и наука.

А не си ли се опитвал да погледнеш на религията като на изкривена форма на конспирологията? Тогава всичко си идва на мястото

Религията нищо не обяснява. Обяснение е, да се аргументира с факти пътят от причината до следствието. "Светът съществува, защото Бог е решил така". Да виждаш тук намек на обяснение? Това е една от основните разлики между науката, която действително се опитва да дава обаснения, и белетристиката, наречена "религия".

Човешкият мозък (поне при повечето хора) се нуждае от кохерентна картина на света. Това означава да има обяснения и за процеси, за които няма никаква информация. На това качество почива конспирологията - тя дава такива обяснения, звучащи достатъчно "логично". От тук стъпката до религията е нищожна и незабележима, и масите я правят автоматично.

От там нататък, както всяка форма на конспирологията, религията си има собствен живот и съдържание Но не бъркай религия с "обяснение", това е самозаблуда.

[tekotaka]

Преди 2 часа, Втори след княза said:

Любопитното е, че в самата наука няма критерий за сравняване на учените. Кой е по- велик, Галилей, Дарвин, Нютон или пък Евклид и Архимед? Във всички случаи има някакъв рангов критерий, защото не мога да сложа между тези акад. Георги Наджаков. Има някакви критерии, напр. брой цитирания или страни, публикували го в енциклопедия или уикипедия, но кой би цитирал всеки път Менделеев, щом спомене атомния номер на елемента? 

Така резултатите от научния или художествен труд се съизмерват по отношение на някакъв критерий, по- често за сега елиминиращ. Кое не поджожда за някаква степен на изкуството или науката, кое отпада или надскача. Непринадлежност към достиженията, парадигмата/образците. Нещо като сито за по- големите и друго за по- малките. Учителите оценяват уж по- точно постиженията на учениците, но основно е да се каже "Двойкаджия", "Отличник", а другите са горе- долу еднакви. Прочее, учителите са се съобразили и оценяват по отделни дисциплини/частични отношения. "Отличен е по физика, но слаб по пеене". 

А иначе, всяка дейност си търси критерий за качеството. Яйцата се измерват на големина, просветляват се за да се види дали вътрешно нямат изменения. Сортирането на ябълките се върши от неспециалисти, искам да кажа, че определянето на качеството не изисква философски разсъждения, а професионална опитност. Интуитивност. 

Не, че е точно, но върши работа. Цитираният другаде Даниъл Канеман се отнася с голямо недоверие към някои тестове в израелската армия, които сам е въвел и се използват дълго. Обаче във всяка дейност се появяват критерии за принадлежност и ранг, колкото и да са неточни, но са потребни. Те са изключително по отделни критерии и почти никога общи. Особено в изкуството, където вкусът е външен фактор, непринадлежащ на обекта.

Ти си философ или поне си ентосиаст-фиософ или така се представяш- образа ти накланя в тая посока. Както съм казвал- не харесвам философите.................... те не правят истински <природен анализ> , няма в тях някаква материална здрава логика.

 Велики, велика.....за кой Адресат? -за Обществото-кое?-на държавно, на локално на Световно ниво............. за Кога- за епохата си или за <вечността>-т.е. в друго по-късно време. За коко времему е срока велик?.................. имаше велики на изкуство и наука , които за днешно време минават в папките на архива, а е имало и други, които в последните десетилетия са станали <велики> за <моментната вечност> Как стават велики?, какви са механизмите, как се процедира това, как се случва, фактори, случайности , Пропаганда и политика, маниполации, политика, власт.........студена, топла-война? Какво и Кое?........... еи такива малки неща....................които Правят палячото Велик, а Лъвът-мишка,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,

[tekotaka]

Преди 5 минути, scaner said:

А не си ли се опитвал да погледнеш на религията като на изкривена форма на конспирологията? Тогава всичко си идва на мястото

Религията нищо не обяснява. Обяснение е, да се аргументира с факти пътят от причината до следствието. "Светът съществува, защото Бог е решил така". Да виждаш тук намек на обяснение? Това е една от основните разлики между науката, която действително се опитва да дава обаснения, и белетристиката, наречена "религия".

Човешкият мозък (поне при повечето хора) се нуждае от кохерентна картина на света. Това означава да има обяснения и за процеси, за които няма никаква информация. На това качество почива конспирологията - тя дава такива обяснения, звучащи достатъчно "логично". От тук стъпката до религията е нищожна и незабележима, и масите я правят автоматично.

От там нататък, както всяка форма на конспирологията, религията си има собствен живот и съдържание Но не бъркай религия с "обяснение", това е самозаблуда.

Хахах, религията казваш............ тя е миналото................ сега в тази минута Властта действа ползвайки, освен всичко друго, и това което накратко нахвърли тука........... създаване на <страхове>.......... <обясненията на страховете>................<рецептата>.............<аптекаря>...............и в крайна сметка се приключва с Гробаря

[Втори след княза]

Преди 3 часа, scaner said:

Религията нищо не обяснява. Обяснение е, да се аргументира с факти пътят от причината до следствието. "Светът съществува, защото Бог е решил така".

Мнението ми е, че религията се опитва да обясни нещата чрез свръхестествен аргумент. Увереност за това ми дава употребеното и от теб "защото". Това, че не обяснява вярно е друго, обаче и те се стремят да отговорят на въпроса Защо?.

Преди 3 часа, scaner said:

белетристиката, наречена "религия".

Харесва ми връзката между белетристика и религия и бих ползвал "белетристично- религиозно мислене". Да, религията използва белетристични похвати- митове, притчи, метафори, олицетворяване и въображение в изобразяването на нещата. Примерно божеството подало на Ахил копие или дяволът е олицетворение на всичкото зло. Няма да разтягам темата, но и до сега в историята, етиката, а и в политиката първо се започва с описание, което е обикновено разказ/белетристика, а от там до вярата, митологизирането и обожествяването е крачка. 

Преди 3 часа, scaner said:

Човешкият мозък (поне при повечето хора) се нуждае от кохерентна картина на света.

В този цитат, също се ползва метафора. Кохеренция е термин за ... знаеш какво, а за съответствието между картината на света и нейното възприятие не е съвсем точен. Обаче върши работа, разбирам те. В този смисъл е и ползването на белетристични похвати в религиозното обяснение- нещо да стане разбираемо. Примерно митът за "Кесаревият денарий" е отговор с обяснение на практичния въпрос "Да плащаме ли данъци на кесаря?". В допълнение, на автора на съвета- "Отдайте кесаревото кесарю, а божието богу" бива придадена божествена, свръхестествена мъдрост.

По връзката белетристика- конспирология не възразявам. Все някакво обяснение на света при недостатъчна информация. Колко много белетристични, а и исторически и политически творби обясняват убедително с въобразени уж-факти.

Преди 3 часа, tekotaka said:

Ти си философ или поне си ентосиаст-фиософ или така се представяш- образа ти накланя в тая посока. Както съм казвал- не харесвам философите.................... те не правят истински <природен анализ> , няма в тях някаква материална здрава логика.

Нищо против. Въпреки това, философстването, обясняването, е процес, който може да се подобрява. Аз философствам по един начин, друг ме отхвърля, трети е по- успешен. Това, че не съм Аристотел или Жельо Желев, не ме лишава от право на философстване.  

Преди 3 часа, tekotaka said:

Велики, велика.....за кой Адресат? -за Обществото-кое?-на държавно, на локално на Световно ниво............. за Кога- за епохата си или за <вечността>-т.е. в друго по-късно време. За коко времему е срока велик?.................. имаше велики на изкуство и наука , които за днешно време минават в папките на архива, а е имало и други, които в последните десетилетия са станали <велики> за <моментната вечност> Как стават велики?, какви са механизмите, как се процедира това, как се случва, фактори, случайности , Пропаганда и политика, маниполации, политика, власт.........студена, топла-война? Какво и Кое?........... еи такива малки неща....................които Правят палячото Велик, а Лъвът-мишка,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,

Мисля, че адресатът не бива да е от значение ако търсим обективност при оценяването на продукта на науката и изкуството, защото дали ще е гол Асан или Всички, дали ще е за Урби или за Орби (града и света), процесът на оценка трябва да е сходен. Обаче относителността не може да се избегне. Адресатът, наблюдателят е важен, откакто бе въведен във физиката. Примерно един монархист и един републиканец в днешна Испания гледат по различен начин за присъствието на краля в политиката, но оценяват нещо си някак си чрез сходен начин на мислене. В този смисъл съм съгласен, че не може да има АБСОЛЮТНА мярка за по- добро в науката и изкуството, а само относителна. Заради туй съм турил темата в раздел, че не можем да обясним абсолютно нещата, а само по отношение на нещо.

Редактирано Октомври 12 от Втори след княза

[tekotaka]

Преди 14 минути, Втори след княза said:

....

Мисля, че адресатът не бива да е от значение ако търсим обективност при оценяването на продукта на науката и изкуството, защото дали ще е гол Асан или Всички, дали ще е за Урби или за Орби (града и света), процесът на оценка трябва да е сходен. Обаче относителността не може да се избегне. Адресатът, наблюдателят е важен, откакто бе въведен във физиката. Примерно един монархист и един републиканец в днешна Испания гледат по различен начин за присъствието на краля в политиката, но оценяват нещо си някак си чрез сходен начин на мислене. В този смисъл съм съгласен, че не може да има АБСОЛЮТНА мярка за по- добро в науката и изкуството, а само относителна. Заради туй съм турил темата в раздел, че не можем да обясним абсолютно нещата, а само по отношение на нещо.

Велик ...... в очите на.............. на Кои?- на Хората.......... има значение.........това са хора, нали така?Сетне- Кои хора............ от каква <общност> културна, национална и т.н.т., религия и пр.В епохата  кои са <патроните> на Общността или  изобщо на Света- как го предпочитат <яденетоо> какви рецепти, как го готвят.................. искам да кажа ........... какви са особенностите на Властта в Епохата ...........когато Някой е Направен Велик, Друг е Забравен, Някои Митологии имат еволюция в епохи в бъдещето, други буквално възкръсват - не искам да се повтарям- говоря за Подробен анализ на база изкопаната информация. Ясно е, че не е важен Героя, не е важно дори <какво е направил> ,  важни  са Разказвачите и техните Слушатели.

[scaner]

Преди 16 минути, Втори след княза said:

Мнението ми е, че религията се опитва да обясни нещата чрез свръхестествен аргумент. Увереност за това ми дава употребеното и от теб "защото". Това, че не обяснява вярно е друго, обаче и те се стремят да отговорят на въпроса Защо?.

"Защото" в случая има подвеждащо дейстие. То прави целият театър като "обяснение", без той да е такова. Самоизмама

Каква е разликата между "естествен" аргумент и "свръхестествен" аргумент? Естественият аргумент показваш как приляга на ситуацията, как я модулира и как продуцира резултат. При свръхестествен аргумент нямаш никакви ограничения към реалността, всичко е съсредоточено в силата на твоите измислици, резултатът е какъвто ти нагласиш. Ако използваш друг "свръхестествен" аргумент, ще получиш съвсем друга приказка. Така се е пръкнало и народното творчество, и фантастиката като жанр.

А "защото" можеш да си мешаш за мерудия, ще се получат различни вкусове

Преди 23 минути, Втори след княза said:

Харесва ми връзката между белетристика и религия и бих ползвал "белетристично- религиозно мислене". Да, религията използва белетристични похвати- митове, притчи, метафори, олицетворяване и въображение в изобразяването на нещата. Примерно божеството подало на Ахил копие или дяволът е олицетворение на всичкото зло. Няма да разтягам темата, но и до сега в историята, етиката, а и в политиката първо се започва с описание, което е обикновено разказ/белетристика, а от там до вярата, митологизирането и обожествяването е крачка. 

Не държа на белетристиката в случая, тя е по-базов елемент на изразни свойства. Държа на връзката на религията с конспирологията. Ако се замислиш, неотличими са .

Преди 25 минути, Втори след княза said:

В този цитат, също се ползва метафора. Кохеренция е термин за ... знаеш какво, а за съответствието между картината на света и нейното възприятие не е съвсем точен. Обаче върши работа, разбирам те. В този смисъл е и ползването на белетристични похвати в религиозното обяснение. Примерно митът за "Кесаревият денарий" е отговор с обяснение на практичния въпрос "Да плащаме ли данъци на кесаря?". В допълнение, на автора на съвета- "Отдайте кесаревото кесарю, а божието богу" бива придадена божествена, свръхестествена мъдрост.

Кохерентност в случая има друг смисъл - представяне на картината на света без липси, всичко да е обяснено. Като погледнеш небето да ти е ясно защо свети луната, какво представляват звездите, какво има отвъд Млечният път. А не да запецнеш и да си развалиш рахата, замисляйки се над отговорите на тези въпроси. И мозъкът трупа всевъзможна- опростена! - информация която да му рисува тази картина, без значение има или няма връзка с реалността информацията. Това се нарича кохерентна картина - защото мозъкът е мързелив, Дейвид Канеман ти е разказал как ние реагираме с бързото мислене, и едва при нужда почваме да ровим аргументите. Религията подменя този слой в нашето мислене, бързото мислене, с бързи отговори. След като имаш готова кохерентна картина за света, ти приключваш до тука (повечето хора са така) - освен ако наистина не си се замислил...

[Втори след княза]

Преди 2 часа, tekotaka said:

важни  са Разказвачите и техните Слушатели.

Така е. Заради това историцита повече вярват на Херодот отколкото на баба Кера. Дечицата край огнището- обратно.

Преди 1 час, scaner said:

Ако използваш друг "свръхестествен" аргумент, ще получиш съвсем друга приказка. Така се е пръкнало и народното творчество, и фантастиката като жанр.

А "защото" можеш да си мешаш за мерудия, ще се получат различни вкусове

Съгласен.

Преди 1 час, scaner said:

Държа на връзката на религията с конспирологията. Ако се замислиш, неотличими са .

Погледнах в източника на основни знания Уики за Конспирология. Там дават следното определение

Цитирай

Конспиративната теория (на английски: conspiracy theory) или теория на конспирацията, т.е. теория за заговор (разг. световната конспирация), е хипотеза, според която координирана група тайно работи или е работила, за да предизвика или произведе дадено събитие или идея, които обичайно са незаконни или неморални, включително като се опитва да прикрие съществуването и дейностите си.

 Доколкото ключови думи са тайно, заговор, незаконно или неморално, предизвикване на събитие, прикриване, то възможно ли е папската курия, вселенския патриарх и протестантските мисионери да подготвят таен заговор за произвеждане някакви незаконни действия в свой интерес? Включително и по времето, когато царете са им целували ръцете и те са определяли морала? Ако е така, то сега доста са изтървали юздите и допускат ЛГБТ и отделяне на църквата от държавата.

Да, църквата е влияела на изкуството и науката, и Галилей е най- яркият пример за запушване на уста, но всичко е било с легални средства, сиреч законно за времето си.

В какво виждаш връзката на религия с конспирология? За мен тя не е очевидна и те не са неотличими. Възможно е да има тайни, езотерични секти, но тайни религии не зная- все пак те търсят масовост. Може би някои самообявили се водачи, но пак на секти. Може би политици или разузнавания имат влияние над пастири и мисионери, така че моля за разяснение?

[scaner]

Преди 37 минути, Втори след княза said:

В какво виждаш връзката на религия с конспирология? За мен тя не е очевидна и те не са неотличими.

Погледни нещата в по-общ план.

И конспирологията се стреми да дава "обяснения". Принципът е еднакъв, произходът е общ (нужда на мозъка от кохерентност в знанията въпреки липсваща основна информация), има някои дребни разлики в средствата и проявлвнията.

[Втори след княза]

Преди 1 час, scaner said:

Погледни нещата в по-общ план.

И конспирологията се стреми да дава "обяснения". Принципът е еднакъв, произходът е общ (нужда на мозъка от кохерентност в знанията въпреки липсваща основна информация), има някои дребни разлики в средствата и проявлвнията.

Може би смяташ, че още има хора, които въпреки случайното гръмване на няколко пейджъра, бездоказателствено си обясняват, че това е заговор и тази им бездоказателствена вяра е сходна с вярата им в Алах. Няма да ти противореча, защото наистина нямам доказателства.

В допълнение към темата, нещо интересно, религията им забранява да рисуват природата, но не им забранява да постигат медицински познания чрез дисекция. При християните- обратно, могат да рисуват, но не и да аутопсират.

[Втори след княза]

Преди 10 часа, Втори след княза said:

случайното гръмване на няколко пейджъра

Оказва се,че не били няколко, щом са убити 11 и ранени около 3000 души. Дори Блумбърг, с различна вяра на собственика, започва да вярва в конспирация ТУК. 

[Втори след княза]

Платон, който е "идеалист", т.е. смята, че идеите са съществували и съществуват, а човекът впоследствие ги открива, не одобрява в идеалната държава поетите, при това защитавайки и твърдо вярвайки в актуалните богове. Най- вероятно, защото смята, че поетите не изобразяват истини, а някакви свои представи, с които да са интересни. Сигурно е наистина опасно, защото образите са със силно въздействие върху публиката.

Опасни са и псевдонаучните аргументи, които лесно биват попивани от публиката като очевидни. Има и хора, занимаващи се с наука, които искат да бъдет интересни. Те могат да продуцират свои хипотези като доказани, съответно с фалшиви доказателства. Има някои примери в науката, а желаещи внимание, които не могат да са истински учени в компютърната мрежа изобилстват.

Особено ми е интересно откъсването от голямото предимство на науката- експериментът на едни "мисловни експерименти". Те се основават на настоящата наука и нейните постижения, т.е. не поставят истински проблем. Често са в белетристична форма, подкрепени с образи като котка (на Шрьодингер), чайник (на Ръсел), близнаци (при скорости близки до светлинната). Решението на въпроса "Какво би било, ако...", решаван с настоящите средства не е лош, напротив. Всеки, решаващ практически творчески проблем е в тази ситуация- Какво би било ако сложа контрафорси?- мисли си строителят на катедрали. Какво би било, ако при варенето на великденски яйца добавя сол?- мисли си домакинята. Какво би било, ако излъскани щитове сложим в полукръг пред вражеската флота?- мисли си Архимед. Обаче има и нереалистични въпроси съответно с неверни отговори. Примерно Какво би било, ако към оловото добавя живак за да получа злато? Е, няма да се получи. Или Какво би било, ако приуча ябълковото дърво на зазимяване, като му свалям шумата по- рано?. Грешни резултати, разбира се. Обаче те се установяват в последвалия експеримент. Т.е. спорът по мисловни експерименти е обсъждане на хипотеза, но експериментът е истинското решение. Прочее, Платон бил поканен да създаде идеална държава, но нямал успех. Експериментът отхвърлил "мисловния експеримент".

В края на краищата, заради мнозината белетристи- фантазьори или учени- фантазьори, не бива да се отрича мястото на поетите и учените. Ама това е очевидно.

[tekotaka]

Преди 28 минути, Втори след княза said:

Платон, който е "идеалист", т.е. смята, че идеите са съществували и съществуват, а човекът впоследствие ги открива, не одобрява в идеалната държава поетите, при това защитавайки и твърдо вярвайки в актуалните богове. Най- вероятно, защото смята, че поетите не изобразяват истини, а някакви свои представи, с които да са интересни. Сигурно е наистина опасно, защото образите са със силно въздействие върху публиката.

Опасни са и псевдонаучните аргументи, които лесно биват попивани от публиката като очевидни. Има и хора, занимаващи се с наука, които искат да бъдет интересни. Те могат да продуцират свои хипотези като доказани, съответно с фалшиви доказателства. Има някои примери в науката, а желаещи внимание, които не могат да са истински учени в компютърната мрежа изобилстват.

Особено ми е интересно откъсването от голямото предимство на науката- експериментът на едни "мисловни експерименти". Те се основават на настоящата наука и нейните постижения, т.е. не поставят истински проблем. Често са в белетристична форма, подкрепени с образи като котка (на Шрьодингер), чайник (на Ръсел), близнаци (при скорости близки до светлинната). Решението на въпроса "Какво би било, ако...", решаван с настоящите средства не е лош, напротив. Всеки, решаващ практически творчески проблем е в тази ситуация- Какво би било ако сложа контрафорси?- мисли си строителят на катедрали. Какво би било, ако при варенето на великденски яйца добавя сол?- мисли си домакинята. Какво би било, ако излъскани щитове сложим в полукръг пред вражеската флота?- мисли си Архимед. Обаче има и нереалистични въпроси съответно с неверни отговори. Примерно Какво би било, ако към оловото добавя живак за да получа злато? Е, няма да се получи. Или Какво би било, ако приуча ябълковото дърво на зазимяване, като му свалям шумата по- рано?. Грешни резултати, разбира се. Обаче те се установяват в последвалия експеримент. Т.е. спорът по мисловни експерименти е обсъждане на хипотеза, но експериментът е истинското решение. Прочее, Платон бил поканен да създаде идеална държава, но нямал успех. Експериментът отхвърлил "мисловния експеримент".

В края на краищата, заради мнозината белетристи- фантазьори или учени- фантазьори, не бива да се отрича мястото на поетите и учените. Ама това е очевидно.

 

Работата с мисловните експерименти е в две , поне две основни посоки. Те са 1. за <демонстрация> на основни положения и самата <база> на дадена хипотеза, кандидат научна теория- примерно Т.О , 2. С тях се дава <пълнеж> на следствия, предсказания от модела, моделите, Теорията, 3.Демонстрират се неинтуитивност и псевдопарадокси, 4. с такива мисловни експерименти се търсят и т.н. <вътрешни противоречия в Теорията, модели от нея и нейния матапарат>, като , както и се очаква почти всички такива отиват в псевдопарадокси и пр. Малка част <изследват> границите на обхвата на Теорията и там в <бездната> няма яснота, а най-малко вероятно е някои наистина да улучат Вътрешно противоречие или Невярност на моделите и теорията казва едно голямо,. но заглушено от <статуквото> БУМ ! Пример- така аз и други преди мен и вероятно след мен откриха, открихме, ще открият Невярност в основите на теорията , в случая с Т.О.

[scaner]

Преди 2 часа, Втори след княза said:

Особено ми е интересно откъсването от голямото предимство на науката- експериментът на едни "мисловни експерименти". Те се основават на настоящата наука и нейните постижения, т.е. не поставят истински проблем. Често са в белетристична форма, подкрепени с образи като котка (на Шрьодингер), чайник (на Ръсел), близнаци (при скорости близки до светлинната). Решението на въпроса "Какво би било, ако...", решаван с настоящите средства не е лош, напротив.

Няма никакво откъсване, напротив. Мислените експерименти са моделиране строго по законите на науката, в по-достъпна за масите форма, на някаква ситуация. Просто преразказване на математическият език на човешки, нищо повече. Резултатите не могат да противоречат на науката под никаква форма.

Всякакви други форми, измамно приличащи на "мисловни експерименти", изискват допълнителен контрол. Не всяка приказка тип "какво би било" е резултат от науката

[Втори след княза]

Преди 2 часа, tekotaka said:

Работата с мисловните експерименти е в две , поне две основни посоки. Те са 1. за <демонстрация> на основни положения и самата <база> на дадена хипотеза, кандидат научна теория- примерно Т.О

По повод метафорите, митовете, образите в науката, смятам, че те отразяват един донаучен етап. Когато става дума за Едипов комплекс, Котка на Шрьодингер, Философски камък, това не е научна терминология, а уподобяване. То принадлежи все още на изкуството, въображението. Предназначено е за обяснение по популярен начин. Значи търсещите нямат още научния термин и обяснение. Не, че е лошо, просто е етап. 

С времето биват обяснени, биват намерени закономерности и потвърждения. Това вече е друго.