Ичко Бойчев

[Guest Дара Първа]

Ето какво намерих в интернет за Ичко Бойчев:

Президентът Георги Първанов откри в Благоевград по случай 100-годишнината на Илинденско-Преображенското въстание паметник на горноджумайския войвода, двоен спасител на Благоевград (Горна Джумая) и виден следосвобожденски общественик Ичко Бойчев, роден 1882 година и починал 1960 година. Внукът на горноджумайския войвода – Христо Григоров, който е и председател на БЧК – получи орден “100 години Илинденско – Преображенско въстание”

На Ичко Бойчев бе именувана улица в града. На мястото, където е бил домът му, бе открита паметна плоча. Паметникът е изграден, благодарение на Организационен граждански комитет. Преди три години председателят на Общинския съвет в Благоевград Георги Васев се заема с възстановяването на паметта на горноджумайския войвода.

“Длъжни сме да възродим националното самосъзнание и обединението в душите си, защото ако се забавим още малко, ще е пагубно за нас. Трябва да се върнем в Европа с национално самосъзнание, защото когато една нация няма историческа памет и спомен за своите корени, тази нация е загубена. Четири стълба крепят една нация – семейното възпитание, религията, образованието и икономиката”.

Опитвам се да намеря исторически сведения за Ичко Бойчев, особено за интернирането му в Стара Загора - в коя година става това, защо, кои негови съратници са интернирани заедно с него.

[КГ125]

Tакова нещо мобе да се е случило в два периода - през 1934, след идването на власт на Звено, но сигурно е било за кратко, или след 1944-та, когато е второто, по-масово и брутално преследване на ВМРО. Ако няма данни, може да се обърнеш направо към внука му.

[Guest Дара Първа]

Tакова нещо мобе да се е случило в два периода - през 1934, след идването на власт на Звено, но сигурно е било за кратко, или след 1944-та, когато е второто, по-масово и брутално преследване на ВМРО. Ако няма данни, може да се обърнеш направо към внука му.

Благодаря. Сега се сещам - да, точно така: става дума за 1934 година. Моят дядо е бил интерниран за 6 месеца в Стара Загора. Нямам представа за какъв район е отговарял Ичко Бойчев, но моят дядо е бил негов съратник, като е отговарял за две села край Благоевград /Бистрица и Хърсово/, които са в полите на Рила. Баща ми знае подробности - колко души са интернирани, заедно ли са извозени, по едно и също време ли са се прибрали. Аз знам само, че не са били в затвор, а в "квартира" в града. С основното си образование дядо ми е бил доста начетен за онова време и е умеел да чете с патос и приятна интонация. Ичко Бойчев е предпочитал дядо ми да чете новините от вестника, за да се информират заедно всички за събитията.

Аз съм десети по ред внук, т.е. най-малката внучка - и в моите очи дядо ми винаги беше много възрастен - винаги с шаечни потури, калпак и лула. А сега, когато осмислям, че интернирането е било през 1934 година, се питам как баба ми се е справяла сама 6 месеца с 4 малки деца.

Да, това е идея - но как най-бързо да се свържа с внука на Ичко Бойчев?

[КГ125]

Да, това е идея - но как най-бързо да се свържа с внука на Ичко Бойчев?

Ами ако е шеф на Червения крътс - чрез Червения кръст