Битката при Каталаунските полета.

[Last roman]

Битката на Каталаунските полета /сев. Галия/ е последното голямо сражение в Античния свят, в което римляните спряли ордите на хуна Атила и предотвратили културната гибел на Европа.

През 451 г. хунския съюз, воден от Атила нахлул в римските провинции Германия и Галия и разорил редица градове. При град Аврелиан /Орлеан/, предводителят на хуно-германската войска внезапно вдигнал обсадата и се отправил на север. Това било предизвикано от приближаването на римската коалиция от съюзнически войски, водени от "последния римлянин" Флавий Аеций, към река Марна. Срещата на двете армии се състояла на Каталаунските полета /област, обитавана от някогашните белгийски племена катулани/, просторащи се на двеста километра от запад на изток и на сто и петдесет километра от юг на север. Изборът на мястото на битката бил предоставен на Атила, който избрал Мариaкската равнина, близо до съвременния град Труа, удобна за действие на конницата му.

През юни 451 г. двете войски били готови. Числеността на армиите наброявала 150 - 200 хиляди от двете страни. Атила за пръв път се заколебал, тъй като гаданията за изхода на битката, били неясни. Но хуните не отстъпили. Атила разположил своя лагер с гръб към единия от притоците на р. Сена - Об. Настрани от посторените войски се намирал хълм. Армията на Атила се намирала наляво от него, а армията на Атила - отдясно. Съюзната коалиция на римските войски лагерували в различни лагери, обособени по етнически признак.

На 15 юни 451 г. Атила разделил силите си на три части - център и две крила. Той застанал начело на центъра, където се намирала хунската тежка кавалерия; остготската конница и пехота, оглавявана от Валамир /от рода на Амалите/, Теодемир и Видемар заела левия фланг; гепидите, под ръководството на Ардарих и другите педимно пеши съюзници - скири, бастарни, херули, руги, анти, алемани, тюринги, бургунди и част от франкската пехота се разположили на десния фланг. Така центърът на войската бил съставен от хунската конница, левият фланг бил предимно конен, а десният - съставен главно от пешаци.

Аеций подредил съюзниците си по подобен начин, вземайки предвид главно етническата принадлежност на войниците си. Десният фланг на войската му, противостоящ на остготите на Валамир бил съставен от визиготи, водени от крал Теодорих и сина му Теодеред от рода на Балтите. Тук била съсредоточена и цялата тежка визиготска конница. Аеций лично оглавил левия фланг, разположен на пресечена хълмиста местност. Тук били разположени гало-римските му легиони, военните колонисти от Арморика /п-в. Бретан/ - летициани, олибриони, рипарии; отряд визиготи, водени от другия син на Теодорих - Торисмунд; сакско и бургундско опълчение, франкска пехота, оглавявана от Меровей. Визиготите на левия фланг играли по-скоро ролята на заложници, тъй като Аеций се съмнявал в лоялността им. В центъра на съюзническата коалиция била разположена аланската конница на Сангибан - заклети врагове на хуните. За да подсигури тила им, римският патриций поместил зад аланите римска тежка пехота и франкско опълчение.

Силите на противниците били толкова големи, че Атила дълго отлагал началото на битката. Започнали я римляните. Сражението стартирало към 15.00 часа с престрелка, подета от конните стрелци. Римляните изпратили напред аланската стрелкова конница. Хуните им отговорили със същото. Хиляди стрели полетели над равнината. Тежката конница от левия хунски фланг се сблъскала фронтално с конния десен римски фланг. И от двете страни етническият състав бил предимно от готи. На левия римски фланг франките на Меровей атакували десния хунски фланг, където се намирали гепидите на Ардарих. Завързала се ожесточена битка. Аеций нанесъл основния удар с войските по левия си фланг. Визиготите на Торисмунд били пратени да завземат хълма отляво. Атила отговорил с обща атака по целия фронт, но главният му удар бил насочен в центъра на съюзническите сили. В завързалото се конно сражение, ожесточено съпротивляващите се алани били отблъснати и отстъпили. Центърът издържал благодарение на упоритата отбрана на римската и франкска пехота. Контаатаката на Теодорих срещу остготите на десния фланг била успешна, макар че в завързалата се сеч той бил убит. Визиготите на десния фланг обаче не отстъпили. На левия фланг визиготите на Торисмунд на левия фланг заели хълма и отбили хунската контраатака. В това време самият Аеций оглавил настъплението срещу гепидите и славяните. Така въпреки, че центърът на войските му бил отблъснат, фланговете на войската на римския пълководец започнали да обхващат хунските такива. Последните започнали да се колебаят. С настъпването на нощта победата вече клоняла все повече към Аеций. Визиготите на Торисмунд с спуснали от хълма и атакували укрепения хунски лагер. Визиготите от десния фланг на Аеций окончателно разбили остготите. Нощта не позволявала битката да продължи и Атила наредил всеобщо отстъпление. Отделни яростни схватки продължили през цялата нощ. Противниковите войски се омесили и настъпил хаос. Връщащите се в лагера хуни постоянно се сблъсквали с визиготски, франкски и алански отряди. Аеций се опитал да реорганизира доста пооределия си център, но се натъкнал на хунски части и сам се отреглил във визиготския лагер, оставайки там до утрото.

Загубите на двете войски били огромни. Приблизително 165 хиляди човека били убити. На другия ден Атила, обкръжен от съюзните войски, очаквал щурма на лагера си, готов да се бие докрай. Той заповядал да не направи клада и възнамерявал да се хвърли в него, за да не попадне в ръцете на врага.

Визиготите, които били основната цел на хунската инвазия в Галия, с нетърпение чакали сигнала за атака. В това време Аеций се съветвал с военачалниците си и вождовете на съюзните племена. Израстнал сред готи и хуни, той считал вторите за по-малко опасни за Империята. Хуните не възприемали римския начин на живот. Отблъснати те щяли да се завърнат обратно в степите си. Победителите готи, опознали благата на цивилизацията, след унищожението на хуните щели да станат непреодолима сила, заплашваща Империята.

Така че Аеций не атакувал, той даже не блокирал лагера и така позволил на хуните да се оттеглят зад Рейн. Той все още се надявал да ги използва като противовес на готската заплаха.

Но очакванията на последния римлянин не се сбъднали...

Редактирано Януари 28, 2017 от Last roman

[КГ125]

Готова статия!

Ще има продължение, нали? Малко добавка кой е Аеций и къде е роден , евентуално би била на място. Последния шанс на Рим е пропилян с това, което става после и което, надявам се, ще видим в продължението?

[ISTORIK]

1. Относно битката:

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=7226

---

2. Oтносно Аеций:

Флавий Аеций (на латински: Flavius Aetius) е римски военачалник от последните десетилетия на Западната Римска империя. Той често е наричан, понякога заедно с Бонифаций, „последният римлянин“. През 451 година побеждава хуните в битката при Каталoнските поля. Скоро след това обаче е убит по нареждане на император Валентиниан, защото става много популярен и застрашава властта му.

---

Мизиец разбил Атила - Бичът Божий

( http://www.segabg.com/ )

Римският военачалник Флавий Аеций, роден в Дуросторум, днешна Силистра, в продължение на 25 г. води успешни битки с напиращите варварски племена и опазва империята

Проф. д-р Румен Теофилов

Историците знаят, че единственото голямо поражение над Атила, наричан още "Бич божий", е станало през 451 г. при Каталунските поля в Галия (днешна Франция). Мнозина знаят, че той е бил разбит от "последния истински римлянин" - Флавий Аеций. Малцина обаче знаят, че Аеций е роден в град Дуросторум, наречен по-късно от славяните Дръстър, а сега Силистра. Този район бил обитаван от тракийското племе гети и преселилите се по-късно от долината на Марица беси. В 106 г. сл. Хр. римляните настанили тук своя ХI Клавдиев легион. Поради тази причина догодина, 2006 г., гражданите на Силистра ще честват 1900 години от основаването на града.

Според античните историци Флавий Аеций е роден в земите на храбрите мизи през 390 г. Това станало в Дуросторум. Баща му Гауденций е бил навярно от готско потекло. За майката се пише, че била потомствена знатна римлянка. Гауденций прави възходяща военна кариера при Теодосий I Велики (379-395). Той достигнал до генералско звание и станал приближен на командващия войските на Западната Римска империя Стилихон. Под разпоредителството на Гауденций била цялата налична кавалерия. Постепенно Гауденций станал близък с Карпилио, също висш началник, който бил от готски произход. Гауденций имал син, а Карпилио дъщеря. Тяхното взаимно приятелство било скрепено с брак между младата двойка. Любовта на Флавий Аеций и дъщерята на Карпилио довежда до раждането на дъщеричка, която след години (451) ще стане императрица.

Години на заложничество

Още на 10-годишна възраст Флавий Аеций се намира в столицата Рим. Там той има възможност да получи повече знания и житейски опит. Не след дълго съдбата му във Вечния град се променя, когато кралят на готите Аларих спира пред стените на Рим. Армията му е респектираща, над 200 000 меча, и градът е поставен пред дилема. Условията на великия готски водач са изпълнени. Едно от тях е взимането на лица от знатен произход за заложници. Изборът пада и на двама младежи, единият от които е Флавий Аеций, син на Гауденций. По време на готския "плен" той се запознава с младите Теодорих и Атаулф - бъдещи готски владетели. Аеций прекарва при готите три години (403-406). После двамата са върнати в столицата Рим. Но понякога съдбата иска да се повтори. Идва нова голяма заплаха за империята - хуните. Кралят на страшните нашественици Ругила взима Флавий за заложник (410). Тук животът на Аеций е малко по-различен. Крал Ругила харесва нрава на знатния римлянин. Допуснат е да дружи с племенниците му - младите Атила и по-възрастния му брат Бледа. Престоят при хуните помага на Флавий Аеций да научи езика, нравите и обичаите. След 7 г. в изгнание Аеций се завръща в Рим, а през 20-те и 30-те години на V в. прави забележителна гражданска и военна кариера в столицата.

Интригите във Вечния град

Флавий Аеций е принуден да вземе участие при завръщането на Гала Плацидия в Рим. Императрицата, която е във временен готски плен. По това време император в Константинопол е Теодосий II (408-450), чиято дъщеря Евдокия е рано омъжена за Валентиниан III, сина на Плацидия. Войските на Източната империя, съпровождащи Елия Гала Плацидея и малолетния Валентиниан III, потеглят от Константинопол за Рим. С тях е свитата на готския водач Аспар. Римският император Йоан изпраща Аеций със зов за помощ при вожда на хуните Ругила. Хунският вожд помага на Флавий Аеций и той с 60-хилядна хунска конница навлиза в Апенинския полуостров. Обаче източната армия е изпреварила събитията. Елия Гала Плацидия вече свободно властва над полуострова и за назидание екзекутира император Йоан. Тогава Флавий Аеций решава да действа, неговите верни легиони и хунската кавалерия стигат до Рим и поставят Сената пред изпитание. Постига се споразумение - Гала Плацидия запазва престола на младия си син Валентиниан III, като до пълнолетието му всъщност тя управлява империята. В замяна на това Флавий Аеций получава правомощията да командва цялата войска на северните граници на Западната Римска империя.

Спасителят на Рим и християнската цивилизация

След 425 г. Аеций трябва да охранява северните граници на империята. От север към юг непрекъснато налитат с опустошителна сила множество варварски племена. Той разгромява готи и франки и е назначен за върховен главнокомандващ на Запада. В 430 г. постига нови победи, като разгромява германските племена норики и ютунги. Това принуждава Сенатът в Рим да го удостои с консулска титла три пъти (432, 437, 446). Популярността на Аеций нараства толкова много, че скоро той отговаря за цялата външна политика на Рим. Успехите на Аеций естествено рефлектират негативно върху Плацидия и Валентиниан III. Техният авторитет и реалната им власт са спаднали неимоверно. Плацидия се опитва да му противопостави един от генералите си - Себастиан, а Аеций, който има нужда от силна опора в жива сила, я намира отново при хунския крал Ругила. Римската войска на Флавий Аеций и хунската конница тръгват към Северна Италия и оттам за Равена и Рим. Императрицата не може да извика готите на помощ. Аеций отново е на върха. С голямата войска под негово разпореждане той се справя бързо с бургуни и готи и в 440 г. се завръща в Рим като триумфатор.

Аеций и хуните

От своето детство до военните си зрели години Флавий Аеций е приятел с хуните. На два пъти Ругила му оказва изключителна подкрепа и спасява Аеций и неговите приближени. След кончината на Ругила обаче нещата се променят. Аеций застава на страната на Бледа срещу Атила в борбата им за хунския престол. Законният наследник и по-голям брат е всъщност самият Бледа, но неочаквано той е убит. Атила не признава договорките на баща му. Неговата конница е могъща и аспирациите му се увеличават, като засягат и Западната Римска империя. Новият хунски военачалник има аспирации за нови територии и дори данъци. Кулминацията настъпва през 450 г., когато претенциите на "Бичът божий" са категорични. И така срещу него се изправя Флавий Aеций, който безкомпромисно отказва наложените искания. Атила веднага атакува западните граници и влиза в провинциите.

Битката на Каталунските поля

През 451 г. хуните нахлуват в Галия, което принуждава Аеций да преориентира външната си политика и да сключи договор с Теодорих, краля на вестготите. Атила се предвижва бързо, цяла Западна Галия е под неговия контрол, превзема и разрушава десетки градове. Убитите и ранените са хиляди. През това време Аеций е укрепил здраво град Орлеан, основен отбранителен пункт в Галия. Хуните са затруднени, защото са очаквали мълниеносен успех. Докато трае обсадата на Орлеан, Аеций предвижва цялата налична сила към днешна Франция. Паралелно с тази предислокация навлизат и "съюзниците" вестготи. В момента, в който външната отбранителна фортификация на Орлеан пада, жителите му съзират на хоризонта спасителните римски легиони. На Каталунските поля, между френските градове Троа и Шалон, през лятото на 541 г. застават една срещу друга най-големите войски, които е виждал античният свят. Коалицията, водена от Атила и включваща остготите на Валамир, бургуните, франките, херулите, прабългарите и гепидите, наброява над 300 000 души. Срещу тях застава Флавий Аеций с около 200 000 обединена армия. Римските части са заели десния фланг, докато съюзниците вестготи са поставени на левия фланг. По средата са аланите, които се явяват като "най-близки сродници на прабългарите". Лично Атила повежда хуните и гепидите към заветния връх, но с бърз флангов удар, напомнящ действията на Ханибал в битката при Кана, Флавий Аеций го изпреварва. Въпреки че Теодорих е убит и набегът на хуните е страшен, синът му Торисмунд издържа силния напън и дори контраатакува. С наближаване на нощта за пръв път хуните се изтеглят в своя лагер, нещо което не се е случвало никога. Атила претърпява първи провал - Рим и християнската цивилизация са спасени. Според хронистите при тази грандиозна битка намират смъртта си 165 000 души - хуни, римляни, вестготи, остготи, прабългари, франки, гепиди, алани.

Триумф и смърт

През есента на 451 г. Аеций се завръща като победител в Рим. Италия има нужда от стабилен мир. Валентиниан III (425-455), синът на Плацидия, е вече пълнолетен. Аеций е принуден да го сгоди за своята дъщеря, нещо неестествено за неговата природа, но логично за езика на дипломацията. По време на една аудиенция (21 септември 454 г.) на Аеций при Валентиниан се случва фаталната развръзка. Подтикнат и мотивиран от своите близки - Петрониус Максимус и евнуха Хераклиус - Валентиниан III неочаквано забива меча си в гърдите на възрастния вече военачалник Флавий Аций.

Последният велик римлянин

Наследник с таланта на Флавий Аеций така и не се намерил и затова съвременниците му с основание го нарекли "последния римлянин". Не след дълго пред Вечния град се появили страховитите вандалски орди на Геинзерих. Рим бил безпомощен, ограбен и унижен - дошъл краят на античната цивилизация в Западна Европа.

Йорданес пише, че Аеций сякаш бил роден да спаси великата Римска империя. И наистина, в продължение на четвърт век той отстоявал на непрекъснатите варварски набези и нанасял поражения на противниците. Патрицият Аеций, родом от далечния Дуросторум, е единственият човек спрял Атила в грандиозната битка при Каталунските поля. А империята тръгнала към края си. Както пише Кенет Кларк "Римската цивилизация рухнала, понеже се била изчерпала напълно".

---

2. Относно Атила:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B0

http://ordenbg.free.bg/Atila.html

http://www.voininatangra.org/modules/xfsec...hp?articleid=97

През V век хуните, един от най-страшните и загадъчни народи, установили главното свое селище (защото едва ли може да се каже, че те са имали столица) по средното течение на река Тиса. В този участък Тиса тече през днешна Унгария от север на юг, приблизително успоредно и източно от река Дунав. Когато преминава през Сегед, втория по големина град в Унгария, тя се превръща в широка и внушителна река. Релефът тук е равнинен. Ако се пътува от Будапеща за Сегед, не може да се види нито един хълм и тази равнина в Югоизточна Унгария е запазила много от своите характеристики от времето, когато са я обитавали хуните. Наричат я „Хортобаги" - „равнината на конските табуни"; срещат се още овце с извити рога и дори стада от бикове. Често прелитат дъждосвирци, чучулиги, дропли, рибарки и щъркели. Основното впечатление от тази странна земя обаче е пустошта, усещането за празнота. Оттук през V век хуните контролирали с помощта на съюзни и васални народи една империя, която се простирала от Урал до Рона. На фона на това е странно, че извън Унгария е известно името само на един представител на този забележителен народ (с изключение, разбира се, на малцината специалисти). Тази личност е Атила, чието име е известно на хората вече повече от петнадесет века. През V век непобедимата армия на Атила опустошава Римската империя с огън и меч. Единствената крепост, която хуните не успяват да превземат, е днешният град Никопол на Дунава. Историческият факт е дал материал на историците за множество монографии, за съжаление слабо познати на широката публика.

[Galahad]

Две спорни победи над Атила

Първата разбира се е тази при Шалон. Битката разглеждана като победа за римляните се описва така - Атила отстъпил вечерта, щял да се самоубие, но Аеций го пощадил за да използва хуните срещу готите. Пита се в задачката - а ако беше убил Атила какво му пречеше пак да използва хуните срещу готите? Нищо.

Но мнимия успех има и друга страна - в сражението пада убит Теодерих. Както и да се погледне, това е сериозна загуба за Рим. От една страна губят единия от основните предводители. Краля има и друго важно качество за Рим - той е стар, което ще рече, че възрастта го прави по-миролюбив към Рим. Но със смъртта му се открива въпроса за трона му сред наследниците. Затова на мен ми се вижда по-вероятно втората версия за отказа на Аеций да нанесе съкрушителен удар на Атила - вестготите, неговите съюзници си заминали да си оправят проблемите за трона и римляните останали сами. А защо тогава пък Атила се оттеглил... ами много просто ... да нападне пак. Но при следващия поход Рим не успял да сформира армия, която да го спре.

И така, идваме до 2 мнима победа увековечена в прочутата фпеска на Рафаело.

И така - Атила настъпвал към Рим. Но някогашната слевна империя не могла да сформира армия, която да го спре. И така, при Атила бил изпратен папа Лъв. Ортодоксалната версия е бляскава - Атила виждайки папата изпаднал в пристъп на благоговение пред светия отец (още повече, че в небето над папата бдяли светите първоапостоли) и веднага се съгласил да се оттегли. Това събитие издигнало неимоверно папския авторитет. Реалността обаче била доста по-банална. Застудявало се, възниквал проблем с провизиите и особено с така важната за хунските коне трева, папата носел дарове ... И какво оставало на един разумен човек при това положение: след като трябвало така или иначе де се върне, защо да е с празни ръце, а не с папските дарове. И разбира се а се върне отново напролет.

[Last roman]

Тук няма да е лошо да се спомене и конфликтът на Аеций с Бонифаций. Интригите на "последния римлянин" подкопали доверието на Гала Плацидия към наместника на Африка и довели до бунта му. Бонифаций поканил през 429 г. вандалите за съюзници, но както се очаквало варварите завзели провинцията за себе си.

Както и да е - Бонифаций се върнал и успял да се оправдае - Гала Плацидия го назначила даже за върховен главнокомандващ, в противовес на Аеций. Между двамата генерали избухнала война, завършила през 433 година със смъртта на Бонифаций и тържеството на Аеций, който получил неограничена власт и в продължение на 20 години твърдо управлявал Рим и подчинил варварите в Галия.

[Sham]

Last roman Браво! Отново добро попадение

[Last roman]

На 21 септември 454 година по време на аудиенция в двореца Флавий Аеций е убит. Според някои историци - от ръката на самия император Валентиниан III /който се страхувал от авторитета и популярността на победителя на хуните/. Знаменитият поет, дипломат и епископ Сидоний Аполинарий се обръща към императора по повод на убийството с легендарните думи:

„ Оставам в пълно неведение, господарю, за вашите мотиви и това което ви е провокирало, само знам че сте действал като човек, който е отрязал дясната си ръка с лявата”.

Григорий Турски, цитирайки труд на историка Ренат Фригерид (неговото съчинение не се е запазило), описва по следния начин външността и характера на Аеций:

"Той бил среден на ръст, силен, добре сложен, не бил нито слаб, нито дебел; бодър, пълен със сили, стремителен ездач, изкусен в стрелбата с лък, неуморен в мятането на копие, много способен воин и прославен в изкуството да сключва мир. В него няма нито капка лакомия, нито малка алчност, по природа бил добър, не позволявал на глупави съветници да го отклоняват от взетото решение; търпеливо понасял обиди, бил трудолюбив, не се боял от опасностите и много леко понасял глад, жажда и безсънни нощи".

[КГ125]

Последният шанс на Рим да продължи напред. Така понякога обществата отрязват сами главите си.

"Способен воин, енергичен и майстор в изкуството да постига мир". Не са ли това всички достойнства на успешен владетел?

[Skubi]

Значи в 451г. в Galliа, до река Marne (Châlones sur Marne),при Katalaunnа Atilla и Aéciusz са имали битка.

Според записките битката не донесла победа на никой и двете страни са се оттеглили.

И тези записки ги пише 100 години по късно епископ Jordanesz според "спомените си точно" без да има каквото и до има доказателство или писменни документи.

И до ден днешен така се учи...

Но малко математика и факти. ДА предположим че битката е изиграна.

В този случай 165 000 човешки и 80 000 конски трупа остават на бойното поле.

Да предположим, че човешките трупове са откарани за да ги погребат достойно.

На полето все още ще има 80 000 конски трупа.

Факт: Археолозите са разровили цялото поле на дълго и шире и нито едно кокълче не са намерили свързано с битката.....

По това реме населението на 1 km2 не е било много, затова загубата на 80 000 мъже е значително количество.

При такава съкрушаваща загуба как е бил способен Atilla още същата 451 и пролетта на 452 да води северно италианският си поход?

Факт: При северно италианският си поход превзема Akvilejа, Milánо, Páviа, Veronа, Mantuа, Bresciа, Beramo, Kremonа.

От къде е взел толкова подготвени бойци?

Какво стана с Aécius който го "победи"?

Atilla отива до Рим където – Leó pápa го моли и той напуска без да ограби градът.

Priszkosz rétor пише че той е говорил на родният език с папата. И макар, че хуните не са упостошили нито Рим, нито Париж не както готите все пак тях ги наричат бич Господен.

Така приказките на Йорданес спокойно може да се смятат за приказки или урбан легенд.....

[Last roman]

Нещо нямам спомен някой да е ровил специално около Шалон, да търси кокали.

Но по тая логика мога да попитам - къде са кокалите на загиналите ромеи при Ахелой. Или при Кана, или при Адрианопол. Може би и тези битки са 'ърбан легенд'?

Италианският поход на Атила, с оглед на племената, които е покорил е напълно възможен. При римляните проблемът е, че нямат достатъчно войски, тъй като готите офейкват в Тулуза да си градят кралството и хич не ги е еня за Италия. Атила не стига до Рим, защото във войската му започват епидемии, а и откупът на папата явно е свършил работа.

Битката за първи път е опсана от Приск, който бил непосредствен свидетел на събитието. Йордан само я преразказва. Иначе за нея са писали и Зосим /края на 5 век/, Идаций /също съвременник на събитията/:

Gens Hunnorum pace rupta depraedatur provincias Galliarum: plurimae civitates effractae, in campis Catalaunicis, haud longe de civitate quam effregerant, Mertis, Aetio duci et regi Theodori, quibus erat in pace societas, aperto marte confligens, divino caesa superatur auxilio: bellum nox intempesta diremit. Rex illic Theodores prostratus occubuit: CCC ferme millia hominum in eo certamine cecidisse memorantur.

http://www.thelatinlibrary.com/hydatiuschronicon.html

както и Проспер /390-460 г./:

"В консульство Августа Маркиана и Адельфия. (451).

1364. Аттила, усилившийся после убийства брата благодаря богатствам убитого, принуждает к войне многие тысячи соседних с ним племён, объявив при этом, что он выступает против готов только, как страж римской дружбы. Однако после [его] перехода через Рен многие галльские города подверглись его свирепейшим атакам, и скоро и наши, и готы решили объединенными силами сопротивляться ярости горделивых врагов; [к счастью] предвиденье патриция Аэция было столь велико, что, тотчас собрав повсюду войска, он выступил против тьмы врагов, не уступая им в количестве. В произошедшей битве, когда обе стороны, столкнувшись [и] не уступив [противнику], понесли несметные потери, побеждёнными следует считать гуннов на том основании, что те из них, кто выжил, лишившись уверенности в [исходе] сражения, стали отступать в свои [земли]."

http://www.vostlit.info/Texts/rus17/Prosper_Aqvit/text1.phtml?id=6887

Кеф ти анонимната галска хроника /от 511 г./, където описанието обаче е доста лаконично:

615 I. Патриций Аэций вместе с Теодерихом, королем готов, сражается против царя Аттилы при Трикассах, в местности Мауриак, где Теодерих при неясных обстоятельствах погиб, – как и родственник Аттилы Лаударих. Трупов же [было] несметное количество.

http://www.vostlit.info/Texts/rus17/Chr_gall_511/frametext.htm

Така че сведения - много, ама няма кой да чете. Какво да се прави - хората обичат сензации.

Редактирано Септември 22, 2012 от Last roman

[Skubi]

Нещо нямам спомен някой да е ровил специално около Шалон, да търси кокали.

Но по тая логика мога да попитам - къде са кокалите на загиналите ромеи при Ахелой. Или при Кана, или при Адрианопол. Може би и тези битки са 'ърбан легенд'?

Италианският поход на Атила, с оглед на племената, които е покорил е напълно възможен. При римляните проблемът е, че нямат достатъчно войски, тъй като готите офейкват в Тулуза да си градят кралството и хич не ги е еня за Италия. Атила не стига до Рим, защото във войската му започват епидемии, а и откупът на папата явно е свършил работа.

Битката за първи път е опсана от Приск, който бил непосредствен свидетел на събитието. Йордан само я преразказва. Иначе за нея са писали и Зосим /края на 5 век/, Идаций /също съвременник на събитията/:

Gens Hunnorum pace rupta depraedatur provincias Galliarum: plurimae civitates effractae, in campis Catalaunicis, haud longe de civitate quam effregerant, Mertis, Aetio duci et regi Theodori, quibus erat in pace societas, aperto marte confligens, divino caesa superatur auxilio: bellum nox intempesta diremit. Rex illic Theodores prostratus occubuit: CCC ferme millia hominum in eo certamine cecidisse memorantur.

http://www.thelatinl...schronicon.html

както и Проспер /390-460 г./:

"В консульство Августа Маркиана и Адельфия. (451).

1364. Аттила, усилившийся после убийства брата благодаря богатствам убитого, принуждает к войне многие тысячи соседних с ним племён, объявив при этом, что он выступает против готов только, как страж римской дружбы. Однако после [его] перехода через Рен многие галльские города подверглись его свирепейшим атакам, и скоро и наши, и готы решили объединенными силами сопротивляться ярости горделивых врагов; [к счастью] предвиденье патриция Аэция было столь велико, что, тотчас собрав повсюду войска, он выступил против тьмы врагов, не уступая им в количестве. В произошедшей битве, когда обе стороны, столкнувшись [и] не уступив [противнику], понесли несметные потери, побеждёнными следует считать гуннов на том основании, что те из них, кто выжил, лишившись уверенности в [исходе] сражения, стали отступать в свои [земли]."

http://www.vostlit.i...1.phtml?id=6887

Кеф ти анонимната галска хроника /от 511 г./, където описанието обаче е доста лаконично:

615 I. Патриций Аэций вместе с Теодерихом, королем готов, сражается против царя Аттилы при Трикассах, в местности Мауриак, где Теодерих при неясных обстоятельствах погиб, – как и родственник Аттилы Лаударих. Трупов же [было] несметное количество.

http://www.vostlit.i...1/frametext.htm

Така че сведения - много, ама няма кой да чете. Какво да се прави - хората обичат сензации.

Aха. Значи каталаунската битка била в местноста Муирак (Mauriacum) на 7км по-отстрани.

Така, че ахелойските кокали може би са на съвсем друго място от това което "аутентичните" летописци ги бълнуват....

[Last roman]

Aха. Значи каталаунската битка била в местноста Муирак (Mauriacum) на 7км по-отстрани.

Така, че ахелойските кокали може би са на съвсем друго място от това което "аутентичните" летописци ги бълнуват....

не, просто непогребаните тела стават плячка на мършояди, които разнасят /а понякога и изяждат/ кокалите. Освен това и почвата /особено в тоя пояс/ по принцип не съхранява останките /които за 15 века си изгниват напълно/. Така че липсата на скелети не е никакво основание да се съмняваме в дадена битка и пр. Разбирам, че братята маджари се опитват да се изкарат потомци на хуните /както румънците - на даките, гърците - на елините, македонците - на античните такива и пр./ и да пишат нова история. Но за да се предложи 'оригинална' хипотеза, оборваща подобен ключов момент, е необходима най-малкото достатъчна ерудиция, каквато не видях. Иначе всеки може да си пише комикси за Астерикс и Обеликс, което не вреди. Виж, ако комиксът се опита да изкара исторически претенции, това е вече съвсем друга работа.

[Skubi]

не, просто непогребаните тела стават плячка на мършояди, които разнасят /а понякога и изяждат/ кокалите. Освен това и почвата /особено в тоя пояс/ по принцип не съхранява останките /които за 15 века си изгниват напълно/. Така че липсата на скелети не е никакво основание да се съмняваме в дадена битка и пр. Разбирам, че братята маджари се опитват да се изкарат потомци на хуните /както румънците - на даките, гърците - на елините, македонците - на античните такива и пр./ и да пишат нова история. Но за да се предложи 'оригинална' хипотеза, оборваща подобен ключов момент, е необходима най-малкото достатъчна ерудиция, каквато не видях. Иначе всеки може да си пише комикси за Астерикс и Обеликс, което не вреди. Виж, ако комиксът се опита да изкара исторически претенции, това е вече съвсем друга работа.

Нер не. Съвсем не.

Първо, че има кокъли които максимум хиените или лъвовете биха изяли. Но тук такива няма. Второ труповете обикновенно се ограбват, чак до събличане на голи. Трето не може 100% да се съберат всички стрели, ками, фибули....Кой какво бълнува хич не ме засяга...

Но ето данни за една от най-решаващата битка за маджарите при Мохач.

Много кратно е описана, документирана. От години наред търсят останките и досега са намерили около 400 трупа, в няколко гроба.

И ако се сметне "официално" умрелите означава, че най-малко 10600 работни дни тоест на 1000 гробари трябва около 9-11 дена да работи....

ако желаеш ще преведа останалото.

:117:

Számvetések a mohácsi csata halottjainak eltemetésével kapcsolatban:

A)

a) Tömegsírok mérete:

I. számú sír (1960-as feltárás)

- 8,5 m hosszú

- 2,6 m széles

- alapterülete 22,1 m2

- 1,5 m mély

- térfogata 33,1m3

- sírban talált tetemek száma 93

II. számú sír (1960-as feltárás)

- 14,5 m hosszú

- 2,5 m széles

- alapterülete36,2 m2

- 1-1,1 m mély

- térfogata 39,8 m3

- sírban talált tetemek száma 100

(Az 1975-76-os feltárások adatai hivatalosan még nincsenek publikálva. Becsléseink alapján a méreteket illetően az I-es és II-es számú sírhoz hasonló értékeket kapunk.)

b) Egy halottra jutó földtömeg térfogata:

- az I-es számú sír esetében 0,33 m3

- a II-es számú sír esetében 0,40m3

c) A csatában elesettek száma (minimális érték)

15.000 magyar katona

15.000 török katona

5.000 helybeli és menekült lakos (becsült érték)

Halott öszesen 35.000

- A harcban elpusztult lovak számát 1.000-1.500 becsüljük. Elföldelésükről gondoskodni kellett, de számításainknál e feladat végrehajtásához szükséges munkaerőt figyelmen kívül hagytuk.

- Teljesen önkényesen – a magyar sereg bal szárnyának létszámhelyzetét értékelve – úgy számolunk, hogy a magyar seregből mintegy 5.000 fő a Duna menti mocsarakba fulladhatott. (Ezt maximális értéknek tartjuk) Ennek következtében Mohács térségében minimálisan 30.000 emberi tetem elföldeléséről kellett gondoskodni.

d) A 30.000 tetem elföldelésével kapcsolatos számvetések:

a kitermelendő föld mennyisége :

- 30.000 x 0,33= 9.000 m3 földtömeg

- 30.000 x 0,4 = 12.000 m3 földtömeg

E feladat végrehajtásához abban az esetben, ha 1 fő 1 nap alatt 1,5 m3 földet termel ki, akkor 6.000, illetve 8.000 munkanapra lenne szükség. (Egy főnek 1 napi teljesítményét, azaz 1,5 m3 föld kitermelését becsült adatnak lehet elfogadni.) A teljesítmény megállapításához pontosítani kellene a korabeli kitermelő eszközök milyenségét, a talajviszonyokat.

Az 1,5 m3 teljesítmény tapasztalati normák alapján azonban elfogadható számítási alapnak tartjuk.

B) A sírgödrökből kitermelt földtömeg visszatermelése:

A sírgödrök betemetésénél a kitermelt földmennyiséget kell számítási alapul venni, azzal a különbséggel, hogy a visszatermelés már egy könnyebb munka és így alapnormaként, szintén tapasztalati adatok alapján, 1 fő 1 nap alatt 4,5 m3 föld visszaterítési teljesítményével számolhatunk.

Ennek alapján a kitermelt föld visszatermeléséhez 2.200, illetve 2.600 munkanapra lehetett szükség.

C) Az elhantoláshoz szükséges munkaerő szükségessége:

A 30.000 fő elhantolásához az A) és a B) pontokban részletezett feladatokat és teljesítményeket figyelembe véve 8.800, illetve 10.660 munkanapra volt szükség. Ez gyakorlatilag azt jelenti, hogy a feladatot, e munkára kivezényelt 1.000 főt kitevő munkacsapat 9-11 nap alatt hajtotta végre. E munkán kívül azonban gondoskodni kellett a csatatéren szétszórt tetemek összegyűjtéséről, szállításáról és e munka végrehajtásához szükséges erők-eszközök biztosításáról.

Feltételezhető, hogy a csatatér környékén több mélyedés, természetes és mesterséges árok is lehetett, amelyekbe a holttesteket el lehetett helyezni. Ez a munkaerő szükségletet csökkentette. Ez esetben is gondoskodni kellett azonban föld kitermeléséről és a halottaknak legalább 60-70 cm-es földréteggel történő betakarásáról.

Abban az esetben, ha a magyar és török sereg csatában elpusztult katonáira vonatkozó adatok lehetséges felső határát vesszük figyelembe, (20.000-20.000 fő) akkor az előbb összesített számokat mintegy 30-35 %-kal szükséges megnövelni.

[resavsky]

Доста странно е че Атила избира удар в центъра където по всичко личи че разполага елитните си част.По принцип такива конни народи залагат на удар по някой от фланговете.

[КГ125]

Натрупал е самочувствие.

[Last roman]

И тъй те се срещнали на Каталаунските полета /които сега се казват Мауриакски/; те продължават на сто левги /както ги наричат галите/ дължина и седемдесет на широчина. Галската левга се измерва със хиляда и петстотин крачки. Това парче земя станало място на битка на безчислени племена. Тук се сблъскали най-силните войски, без скрити маневри, но в открит бой. Каква причина може да бъде дотолкова основателна, че да задвижи толкова много народ? Каква омраза ги е въодушевила да се въоръжат едни срещу други? Доказано е, че родът човечески живее заради кралете и ако по безумния порив на един ум се извършва битка между народите; и по волята на един крал в един миг се унищожава това, което природата е градила в продължение на толкова векове.
Но преди да разкажа за хода на самата битка, нека споделя какво станало в началото преди сражението. Битката била толкова славна, колкото многообразна и объркана. Кралят на аланите Сангибан, страхувайки се от развоя на събитията обещал на Атила да му се предаде и да му предостави галския град Аврелиан /Орлеан/, където била ставката му. След като разбрали за това Теодорих и Аеций, веднага укрепили града с големи земни насипи преди пристигането на Атила, пазели подозрителния Сангибан и го разположили заедно с племето му между помощните им войски.
Атила, кралят на хуните, разтревожен от това събитие, не доверявайки на войската си, се побоял да встъпи в бой. Премисляйки, че бягството е много по-тъжно от самата гибел, той заповядал на гадателите да предскажат бъдещето. Те, по вътрешностите на животните и жилите по кокалите определили, че хуните са в беда. Малко утешение било, че вождът на вражата войска ще загине и със смъртта си ще помрачи спечелената победа. Атила, обезпокоен от подобно предсказание заявил, че дори с цената на собственият живот трябва да убие Аеций, който стоял на пътя на замислите му. Бидейки извънредно изобретателен във военното изкуство, той започнал битката около девет часа, но плахо, разчитайки, че ако тя потръгне лошо, настъпващата нощ ще го спаси.
Както казахме, двете армии се сблъскали на Каталаунските полета. Мястото било полегато. То се издигало постепенно прераствайки в хълм. И едната и другата войска се стремяли да завладеят хълма, заради изгодното му местоположение; отдясно на хълма били хуните със съюзниците им, а отляво – римляните и визиготите с помощните си отряди. Те встъпили в бой на самия хълм, за да овладеят върха му.
Десният фланг бил предвождан от Теодеред с визиготите, левият – от Аеций и римляните; в средата оставили Сангибан, командващ аланите. Те се ръководели от военната предпазливост – така той, обкръжен от верни хора бил принуден да се бие, тъй като пътят на бягството му бил въпрепятстван.
Хунската войска била строена по следния начин. В средата се разположил Атила с най-храбрите му войни: така се гарантирала безопасността на краля, обкръжен от най-силната част на племето. По фланговете на войската му били построени многобройни народи и различни племена, намиращи се под властта му. Сред тях се откроявала войската на остроготите, предвождано от братята Валамир, Теодемир, и Видемер /по-благородни по произход от самия Атила, тъй като били от могъщия род на Амалите/, там бил и Ардарих, най-славният крал на безбройното племе на гепидите, който като най-предан сподвижник на Атила участвал във всичките му замисли. Атила, преценявайки всеки с присъщата му проницателност обичал много него и Валамир /краля на остроготите/ повече, отколкото другите царчета. Валамир се отличавал с поверителност при пазенето на тайни, ласкави обноски и умение да разплита коварни замисли. Ардарих пък бил известен, както казах, с преданост и здравомислие. Атила без опасение вярвал, че те ще се бият срещу роднините си – визиготи. Останалите, ако мога да ги нарека тълпа царе и вождове на различните племена, очаквали подобно на сателит кимването на Атила: само с един негов поглед те изниквали без ропот /но със страх и трепет/ пред него или пък бързо изпълнявали това, което им било наредено. Единствен Атила бидейки крал над тези крале се издигал над всички и се грижил за тях.
И така, започнала борбата за тази изгодна /както казахме по-горе/ позиция. Атила насочил своите да заемат върьа, но бил изпреварен от Торисмунд и Аеций. От по-горната позиците те лесно отхвърлили хуните.
Тогава, виждайки колебание във войската си, Атила решил да я ободри с реч: „След победи над толкова много племена, след като целият свят е покорен, ако устоите, аз считам за безсмислено да ви подканвам с думи, все едно не разбирате за какво иде реч. Нека това е приоритет на неопитен вожд или нова войска. Нито ми подобава да говоря за всеизвестни неща, нито пък на вас да ги слушате. На какво друго сме свикнали, ако не на война? Кое е по-сладко за храбрия от това да се отплати на врага си с ей тази ръка? Да нахраниш духа си с мъст – това е велик дар от природата! И така, бързи и леки да нападнем врага тъй като винаги смел е този, който нанася удар. Презирайте тези събрани тук разноезични племена: признак на страх е да се защитаваш с помощта на съюзници. Гледайте – още преди нашия натиск враговете са поразени от ужас – те заемат височините и късно издигат укрепления в равнината. Известно ви е колко леко е оръжието на римляните, те се измъчват не толкова от първата рана, колкото от прахта, когато вървят в боен ред или сключват щитовете си под формата на костенурка. Вие се бийте, въодушевени от успеха и пренебрегвайки техният строй нападнете аланите, съкрушете визиготите. Ние трябва да търсим бърза победа там, където е съсредоточена битката. Когато срежеш сухожилията, крайниците падат, а тялото не може да стои, ако извадиш кокалите му. Нека се ободри духът ви, нека закипи яростта ви! Сега хуни, употребете вашите умения и използвайте вашите оръжия! Ако някой е ранен, нека да убие и противника си, ако е незасегнат – нека се насити с кръвта на враговете. Вървящите към победа не ги поразяват никакви стрели, а вървящите към смърт съдбата ги застига и в мирно време. И накрая – защо фортуна е направила хуните победители на толкова племена, ако не за да ги подготви към ликуване след тази битка? Кой най-накрая отворил пътя на предците ни към Меотида /Азовско море/, дотогава толкова векове скрит и непознат? Кой накарал въоръжените да отстъпят пред невъоръжените? Никой не можел да издържи на гледката на лицата ни. Аз не се съмнявам в завършека – ето полето, което е резултатът на всичките ни успехи. И аз пръв ще пусна стрела по врага. Кой може да остане безучастен - когато Атила се бие, той вече е погребан!“
И възпламенени от думите му всички се хвърлили в битка.
Въпреки че боят бил ужасен за тях, присъствието на краля ободрявало унилите. Битката била люта, променлива, зверска, упорита. Подобна битка никога досега не била описвана в древността... Ако се вярва на старите, ручеят на споменатото поле много се препълнил с кръвта на убитите, и набъбнал все едно от поройни дъждове, се превърнал в кървав поток. Тези, които от раните им ги мъчела жажда, пиели вода смесена с кръвта. Настигнати от нещастната съдба така те гълтали кръвта, които сами проляли.
Там крал Теодорих, ободрявайки войската си, бил свален от коня си и стъпкан от своите - така той завършил живота си на стари години. Някои казват, че бил пронизан от копието на Андагис от остроготите. Това била поличбата, която съобщили гадателите на Атила, макар че той смятал, че става дума за Аеций.
В този момент визиготите се отделили от аланите, нападнали хунските пълчища и насмалко да убият Атила, но последният, предвиждайки трова, избягал заедно с хората си зад лагерното укрепление, обградено от каруци; макар тази защита да била крехка, зад нея потърсили спасение тези, пред които досега не могло да устои нито едно каменно укрепление.
Торисмунд, синът на крал Теодорих, който заедно с Аеций превзел хълма и отблъснал враговете оттам, по тъмно, мислейки че е сред свои, доближил лагера на противника. Той храбро се сражавал, но ранен в главата бил хвърлен от коня и бил спасен от своите воини; и той се отказал от по-нататъчното сражение. Аеций, по същия начин откъснат от своите в нощната суматоха, блуждаел между враговете, притеснявайки се за готите; най-накрая той доближил лагерите на съюзниците и прекарал остатъка на нощта под охрана от щитове. На следващия ден на съмване римляните видяли, че полето е препълнено с трупове и че хуните не смеят да се покажат; тогава те решили, че победата е на тяхна страна, тъй като знаели, че Атила избягва сражение само ако е дълбоко засегнат от тежките загуби. Макар че той не правил нищо такова наподобяващо че е победен и унизен: напротив – той тръскал оръжието си, тръбял и плашел с набег – подобно на лъв, притиснат от ловджийски копия в пещера... ; вече не смеещ да се вдигне на задни лапи, но непрестанно ужасявайки със своя рев. Така тревожел победителите си този най-войнствен крал, макар и обкръжен. Събрали се тогава готите и римляните да решат какво да правят с Атила, когото победили. Решили да го обсадят, тъй като той нямал запаси от хляб в лагера, а снабдяването били прекъснато дори от неговите стрелци, които безспирно стреляли иззад лагерните стени.
Разказват, че в това отчаяно положение кралят не губил самообладание: той издигнал клада от конски седла и смятал да се хвърли в огъня, ако противникът превземе лагера, за да не се зарадва никой от това, че е ранен и че крал на толкова много племена е попаднал в плен на враговете.
Докато обсадата продължавала, визиготите започнали да търсят своя крал, а синовете – баща си, чудейки се на неговото отсъствие, когато успехът бил близо. Дълго продължило търсенето, най-накрая го намерили в най-гъстата купчина от трупове - както подобава на смелите мъже и го изнесли оттам с песнопения пред очите на враговете. Виждали се тълпи от готи, които въздавали почит към мъртвеца с неблагозвучни и нестройни гласове в шума на битката. Проливали се сълзи, но такива, които са присъщи на силните мъже, тъй като, въпреки че това била смърт, но смърт славна /дори хуните могат да свидетелстват за това/. Дори вражеското високомерие изглежда намаляло, когато носели тялото на великия крал с всичките му отличителни знаци. Отдавайки необходимите почести на Теодорих, готите, вдигайки шум с оръжията си, предали кралската власт на най-смелия Торисмунд и той, както подобава на син, изпроводил останките на скъпия си баща.
Когато погребението завършило, синът, измъчван от болката на осиротял и с порив, присъщ на доблестта, която притежавал попитал патрицият Аеций, като най-стар и благоразумен, какво да правят сега. Последният, опасявайки се, че ако хуните бъдат окончателно унищожени, то готите ще заплашат Римската империя, му дал такъв съвет – да се върне в земите си и да завладее кралската власт преди братята му, за да не му се наложи после да води война със своите. Торисмунд приел този съвет безхитростно и оставяйки хуните се върнал в Галия. Тъй човешкото непостоянство, сблъскало се с подозрения, изоставило това велико дело, което трябвало да се случи.
В тази най-известна битка от най-могъщи племена загинали, както разказват и от двете страни 165 хиляди човека, без да броим 15 хиляди гепиди и франки – тези се изклали в нощна схватка преди противниците да се сблъскат: франките на страната на римляните, а гепидите – на страната на хуните.
Йорданес. Гетика.

Редактирано Април 7, 2013 от Last roman

[КГ125]

Романе, генерал штъ напраим!!!

[Skubi]

"As the only surviving work on Gothic origins, the Getica has been the object of much critical review."

http://en.wikipedia.org/wiki/Jordanes

[decapitator]

"Гетика" - потресаваща компилация от чуто и дочуто, гарнирана с обилна доза фантазия.

[Last roman]

ами 'Историята на Бритите' също по тази логика е доста фантастична, тъй като там Галфрид от Монмът им приписва направо троянско-италийски произход. Историята на Паисий или пък на Спиридон следва същата схема на повествование 'от библейска древност', пък през келстки крале. Но това е литературният похват по онова време. Като цяло желанието на народите да имат древни корени /с което да се легитимират пред останалите/ не е днешно явление.

И все пак това е един от малкото запазени източници за битката от периода на късната античност, макар че авторът живее малко по-късно и преразказва, а не е пряк свидетел. Но Йордан ползва съчиненията на Приск, така че ако става дума, че историческите събития там са 'фантастична', то явно фантастите са двама, а що не и трима /с Касиодор/. Иначе творбата на Йордан си е с политически оттенък.

Редактирано Април 9, 2013 от Last roman

[glishev]

Дали името на Каталаунските поля, тоест Campus или Campi Catalaunorum не произлиза от името на келтско племе, което е дало названието както на тамошния град Шалон (на старофренски вероятно би се произнесло: "Ка[т]лон"), така може би и на областта Каталония в Испания; и което е споделяло общо име с келтското племе катувелауни в Британия. Такива съвпадения на филоними в Галия и Британия има доста често, например при паризиите и белгите, които се срещат и от двете страни на Ламанша.

От името на британските катувелауни произлизат и няколко лични имена: Кадуалон, Касуалон, Кадуаладър. Известни в най-ранната британска и в уелската история са исторически фигури с тези имена, не непременно принадлежащи към племето.

Този източник на популярна информация, Уикипедията, дава забавна и противоречива информация по темата:
- според английската Уикипедия няма етимологическа връзка между британските катувелауни и галските (в частност белгийските) каталауни. Името на британските катувелауни произлиза от келтска дума за битка. Източници не са цитирани;

- френската Уикипедия изобщо не разглежда възможната връзка между имената, но предлага етимология на името на белгийските каталауни - отново от думата за битка (!). Според авторите на френската статия Цезар не споменава за каталауни в белгийската част на Галия. И пак не са предложени източници;

- според италианската Уикипедия е възможно да има етимологическа връзка между имената на двете племена. Пак не са дадени източници;

- според каталонската Уикипедия е възможно каталауните да са дали името и на Каталония - и е предложена препратка към каталонски етимологичен речник.

Извинявайте, знам, че е офф-топик спрямо Атила и битката, просто ми стана интересна възможната повторяемост на името на бойното поле из келтския свят.

Редактирано Септември 13, 2013 от glishev

[Last roman]

хайде, честито! Днес е годишнината от битката на Каталаунските полета, където на 20 юни 451 г. коалицията на Флавий Аеций побеждава хуните и съюзниците им!

[Last roman]

Rome Halts the Huns

http://www.nationalgeographic.com/archaeology-and-history/magazine/2017/01-02/roman-empire-decline-attila-the-hun/?utm_source=Facebook&utm_medium=Social&utm_content=link_fb20170127history-atillarome&utm_campaign=Content&sf53118837=1

[Skubi]

Преди 2 часа, Last roman said:

Rome Halts the Huns

http://www.nationalgeographic.com/archaeology-and-history/magazine/2017/01-02/roman-empire-decline-attila-the-hun/?utm_source=Facebook&utm_medium=Social&utm_content=link_fb20170127history-atillarome&utm_campaign=Content&sf53118837=1

Ако Ти си авторът Бория Алегеро или консултантът му? Браво! Честито! Защото голям ранг и професионален авторитет е да пишеш или помагаш в писането на статия за този магазин.... Иначе като го прегледах използва същите картинки и информации които Ти си ни показал още при отварянето на този топик....

[Last roman]

Не, не съм аз, макар че съм консултирал няколко статии за родния NG.

То статията е интересна, макар и повече популярна, затова я пуснах тук.