Отиди на
Форум "Наука"

Парадоксът на светлинния интензитет


gmladenov

Recommended Posts

Преди 28 минути, Шпага said:

Не знам дали моят "трайъл период" е изтекъл,...

Е то не пречи и да си семейна, сега е модерно...............😀

Кажи сега, върза ли се на жалките опити за измъкване на онзи плазмодий.  Би ли го взела за съпруг , този пич натповарен с <досойнства>

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 629
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Преди 4 минути, gmladenov said:

Точно това показват анимациите горе.

МИ аз какво казвам - това е твоя представа, неподкрепена от физиката. Защо трябва да я считаме за вярна?

Преди 4 минути, gmladenov said:

СТО е тази, която има грешна представа за реалността и точно затова
парадоксите на СТО не свършват.

КСериозно? Кой експеримент е доказал, че СТО не съответства на реалността? Само експеримента е критерий, нищо друго.

Та, кой експеримент?

Преди 6 минути, gmladenov said:

СТО приема, че само скоростта на светлината е постоянна за всички
наблюдатели, а всичко останало е променливо.

А в действителност е точно обратното: само скоростта на светлината е
променлива за различните наблюдатели, а всички останало е еднакво.
В крайна сметка до това се опира.

В коя "действителност"? В тази на голата фантазия, или в тази в която експериментите доказват или иопровергават нещо?

Отговори де.

Преди 7 минути, gmladenov said:

Скорсостта на светлината е относителна както всяка друга скорост в
Нютоновата физика. Лоренц и Айнщайн това не са разбрали на времето.
Не са се усетили, че светлината е преносима.

Естествено че са го разбрали. Светлината се движи по отношение на обектите, и скоростта и е по отношение на тези обекти - относителна спрямо обектите. Както всяка друга скорост. Това лежи в основата на физиката, и никой не протестира срещу това.

Но ти май за друго протестираш, но не ти е ясно кое е то? Закона за събиране на скоростите от класическата физика? Той доказано умря. А ти си се фиксирал на предразсъдък.

Понятието "преносима" го има само при етера и другите материални среди, и то е в смисъл на увличане. В друг смисъл не се ползва дори в Нютоновата физика.

Стига с измишлизмите. Като ще обсъждаш физика, не си измисляй нови "закони". Първо ги докажи експериментално, ако ще въвеждаш такива. Но картинките не са доказатество.

Link to comment
Share on other sites

Преди 31 минути, scaner said:

//

Как Ангелите от Библията <100> ти Промениха Енергията без да има Доплер ефект, и без да ти сортират фотони по енергии, Как стават чудесата от Библията, защо има сълзи по <гимнастика> Айнщайн?, Кой Светец като плюйне и ИОС а му Става Неподвижен............ абе знам как го правят, нали съм Еврей, ма да се позабавлявам......:D

Link to comment
Share on other sites

Преди 1 минута, scaner said:

 

Стига с измишлизмите. Като ще обсъждаш физика, не си измисляй нови "закони". ...

Аха, я Кажи за Новия закон Енергия на 100 те Светци от Билията:D

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 29 минути, gmladenov said:

Тук е тънкостта. Има разлика между двете.

Всички физични опити, които оборват етрърната теория, в същност показват,
че светлината в затворени пространства е преносима. Виж анимацията горе.

Как затворено пространство, може да увлича светлината. Кои експерименти са установили това. Опита на M&M откриват че няма етърен вятър, или защото не същесъвува етер или защото ако го има, той напълно увлича светлината. Къде е истината, значи опита на М&М нищо не решава, в полза или не за етера. Празно пространство е абсурдно да увлича светлината, защото пространство не може да се движи, пък и светлината не е закована за него.

Link to comment
Share on other sites

Преди 3 минути, Tahev loren said:

...Празно пространство е абсурдно да увлича светлината, защото пространство не може да се движи, пък и светлината не е закована за него.

Ами Онова което дава <чувство> за пространство се движи  и светлината Съществува в и Чрез Онова. Така се получава.

Link to comment
Share on other sites

Преди 1 минута, laplandetza said:

Ами Онова което дава <чувство> за пространство се движи  и светлината Съществува в и Чрез Онова. Така се получава.

 

Преди 7 минути, Tahev loren said:

..

Ако допуснеш , че Онова се движи, но с него са в движение и Светлина и обекти, т.е привидно неподвижно е Онова.  Светлина има Конст. <С> в Онова, което е причина Втори Постулат да е Верен само ако се отчита движение на ИОС и приети за неподвижни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 минути, Tahev loren said:

Как затворено пространство, може да увлича светлината.

Не знам ... но всеки опит някога правен показва точно това.

Моето обяснение е, че едно затворено пространство по природа е относително.
Затова не е случайно, че вътре в такова пространство по никакъв начин не можеш
да кажеш дали то се движи инерциално или е в покой.

Но може и да има и друго обяснение все пак. Не знам.

Във всеки случай всички опити някога правени това показват.
Изебери си който и да е опит и неговият резултат може да се обясни с преносимост
на светлината (ефектът на Саняк е изключение).

Link to comment
Share on other sites

Преди 6 минути, gmladenov said:

Не знам ... но всеки опит някога правен показва точно това.

Моето обяснение е, че едно затворено пространство по природа е относително.
Затова не е случайно, че вътре в такова пространство по никакъв начин не можеш
да кажеш дали то се движи инерциално или е в покой.

Но може и да има и друго обяснение все пак. Не знам.

Във всеки случай всички опити някога правени това показват.
Изебери си който и да е опит и неговият резултат може да се обясни с преносимост
на светлината (ефектът на Саняк е изключение).

Защото допускате. <среда> Етер, Ефир, за това и са конструирали погрешни опити.

Няма нити среда, нито Етер, нито Ефир, нито ниюо статично.. Има Етерия , което е само название на нещо, което не е прост обект, а вероятно разнородна комплексна система и цялата тази <система> е в постоянна промяна. Светлина и цялото съюествуване в този си вид е зависимо от тази <система> . Скорост <С> е локална константа в <системата> и Втори постулат е нарушим, както и Първи, нищо не пази постулатите. Така е различимо състояние на относителен спрямо промените в локалност на <средата> и състояние на относително движение.

Показахме един куп Парадокси.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 36 минути, Шпага said:

Не знам дали моят "трайъл период" е изтекъл, но... най-уважително те моля да покажеш анализа. Не съм сигурна дали ще успея да го разбера, но поне ще опитам:book: 

Хехе, Бруте, знам че мога да разчитам на тебе за такива удари в гръб :) Не е изтекъл твоят трайъл период, защото още не е започвал, пък и съм длъжен по обещание да уважа уважителната молба.

Добре, първо ще повторя за какво става дума, за да не се разкъсват нещата. Цитирам от ТУК:

<-----------

Аберацията ни показва, как независимо от по-голямото разстояние, същата енергия е разпределена на същата площ. АКо например светлината попада на точка Y по височината, при движещ се източник в резултат на сумиране на скоростите се получава, че тя ще попадне  в същата точка и когато източникът е по-далеко. Произволността на Y само показва, че всички лъчи ще попадат в същите точки от повърхността и при по-отдалечен източнник, благодарение на аберацията.

Ето ти и количествено нещата. Сметките са за класическата физика, с надежда да ги проумееш.

Нека източникът е на разстояние R от стената. Нека на стената на височина Y да поставим белег. Лъч под наклон tg(x)=Y/R  ще попада в тази точка.

Нека сега друг източник се отдалечава със скорост V от стената. Разглеждаме лъч, който в неговата система е излъчен под същият наклон (tg(x)). Неговата светлина се сумира векторно с тази скорост в системата на стената, и резултатът е лъч който е с по-малък наклон от tg(x) (резултат от аберацията). Тоест когато двата източика съвпаднат, светлината от подвижният ще попадне върху стената на отметка под Y. Следователно, този източик може да се отдалечи още по оста Х, на разстоянние по-голямо от R, когато лъчът светлина му ще попадне в маркера Y. Веднага виждаш как аберацията компенсира по-голямото разстояние, изпращайки светлиният лъч на същото място на което го изпраща и неподвижният източник.

Поради произволността на височината на маркера Y лесно може да се докаже, че това е валидно за лъч  насочен към маркер на произволна височина Y, т.е. разпределението на светлината осигурено от неподвижният източик ще се запази и при подвижният, но когато той е на по-голямо разстояние от стената. Тоест запазва се разпределението на енергията върху площа и при променено разстояние, а от там и интензитета - благодарение на аберацията!

------------>

Повтарям, схемата и обяснението е за класическата физика, защото е по-разбираемо. Който иска СТО, да се съобрази с нейните закони, след като вече зне схемата на решението.

Така, сега ето една картинка, която ще обясни повечето от идеята:

system1.thumb.png.9e173f4bd7e8ffb242b0083c344b0b1b.png

На първата рисунка е изобразена стената на вагона, или стената с датчиците на перона, зависи от случая.

Ако сме във вагона, в точка R имаме неподвижен източник. Той изпуска сноп лъчи към стената, и всеки лъч попада на определено място, като всичките в комплект създават определена осветеност и от там може да се оцени интензитетът им. Нека разгледаме конкретен лъч от източика, който той изпращав определена (произволна!) точка от стената Н. Значи източникът е на разстояние OR от стената и цели точка на височина ОН от пода. Тоест източнникът изпраща лъча си под ъгъл b.

Аз твърдя, че ако направим същият източнник подвижен (или си въведем втори подвижен източник), който се движи към стената, аберацията ще намали ъгъл b до по-ммалка стойност (обозначил съм я с a), и съответно подвижният източик ще изпрати лъч към същата точка H, когато се намира на по-голямо разстоянние от R, на чертежа в точка М (а неговият лъч е със син цвят).

Това лесно се доказва, ако си нарисуваме векторната сума на излъченият светлинен лъч и скоростта на преместване на самият източнник. Това е нарисувано на втората картинка.

Там в системата си на покой подвижният източик излъчва под същият ъгъл b. Векторът С е векторът на светлината в системата на източнника, векторите Сx и Cy са неговите компоненти по оста Х и Y съответно. Векторът V е скоростта, с която източикът се движи в първата картинка (източникът М). Векторната сума определя векторът на скоростта на светлината C' (със синият цвят) в системата, в която източникът се движи (първата картинка).

Тоест в системата в която източнникът се движи, траекторията на светлината търпи наклон, и сключва с хоризонталата ъгъл a < b.  Точно тази ситуация е изобразена на първата картинка - източникът в точка М пуска светлина под наклон a и за да попадне тя в точка Н, източникът трябва да е на по-голяммо разстоянние от стената отколкото R.

Тоест ако сме на перона, тогава източникът във влака се движи (М), стената от датчици на перона съвпада със стената от датчици във влака, и се оказва, че при по-отдалечен източник от стената той ще попадне в същата точка H.

ОК, това беше просто пояснение на цитираната идея но с картинки. Сега да минем малко на количествените сметки.

По първата картинка, имаме следните две зависимости:

png.latex?%5Cmathbf%7Btg(b)=%5Cfrac%7BOH

png.latex?%5Cmathbf%7Btg(a)=%5Cfrac%7BOH

По втората каартинка имаме:

png.latex?%5Cmathbf%7Btg(b)=%5Cfrac%7BC_

png.latex?%5Cmathbf%7Btg(a)=%5Cfrac%7BC_

Нека сега разгледам един период от време Т, за който светлината от източнника да достигне до стената. Имаме следните съотношения:

OH = Cy.T
OR = Cx.T

Замествайки в първата група и сравнявайки с втората, получаваме че

RM - V.T

Тоест подвижният източник ще е с толкова по-отдалечен от неподвижният и пак ще улучва точка Н, в резултат на наклона на лъча му в резултат от аберацията.

Поради произволността на точка Н горната ситуация ще се получи за всяка друга точка от вертикалата. Лъчите изпратени от източик R и M (всеки излъчвал в своята система под един и същи ъгъл b) ще попаднат в същите точки от стената, осигурявайки идентично разпределение на енергията и интензитета там, независимо че източникът М "стреля" от по-голямо разстояние. И всичко това благодарение на аберацията. Което и трябваше да се докаже, стига да не съм сбъркал нещо :).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 57 минути, gmladenov said:

Не знам ... но всеки опит някога правен показва точно това.

Моето обяснение е, че едно затворено пространство по природа е относително.
Затова не е случайно, че вътре в такова пространство по никакъв начин не можеш
да кажеш дали то се движи инерциално или е в покой.

Но може и да има и друго обяснение все пак. Не знам.

Във всеки случай всички опити някога правени това показват.
Изебери си който и да е опит и неговият резултат може да се обясни с преносимост
на светлината (ефектът на Саняк е изключение).

Аз мисля че е нелепо да се придават на пространството свойства типични за веществото, като движение, преносимост и относителност. Точно релативистите му приписват такива свойства. Празното пространство не е материя и няма качества на материя , то има само геометрични свойства. Защо смяташ че ефекта на Саняк прави изключение за преносимост на светлината. Този вид жироскопичен интерферометър, изобретен за навигация на самолетите, деиства като лъчите в него са два, които се отразяват от въртящи се огледала, единият лъч се отразява от огледалата, по посоката си на разпространението си, другият в обратна посока. Двата лъча се срещат на интерферентният екран и дават променлива интерферентна картина, заради различните пътища които изминават. При опита на М&М рамената на интерферометъра са еднакви и светлината изминава еднакви пътища, затова при него не е отчетена интерференция. Правен е и опит подобен на опита на М&М,  през 20 век , експеримента на KennedyThorndike ,  със по дълго рамо по което светлината се движи по посоката на движението на земята, със цел да се компенсира предполагаемото лоренцово скъсяване на дължините при движението през етера. Но и този опит не установява етерен вятър и анизотропия при разпространението на светлината, и при него липсва променлива интерферентна картина , която е индикация за етърен вятър и анизотропия на разпространението на светлината. Какво е обяснението за това, че дори и при различни пътища на светлината пак липсва интерферентна динамика, не знам, вероятно константност на времената за пристигане на двата лъча до интерферентният екран, причинена от разлики в скороста на двата лъча на интерферометъра. 

Редактирано от Tahev loren
Link to comment
Share on other sites

Преди 6 минути, scaner said:

Хехе, Бруте, знам че мога да разчитам на тебе за такива удари в гръб :) Не е изтекъл твоят трайъл период, защото още не е започвал, пък и съм длъжен по обещание да уважа уважителната молба.

Добре, първо ще повторя за какво става дума, за да не се разкъсват нещата. Цитирам от ТУК:

<-----------

Аберацията ни показва, как независимо от по-голямото разстояние, същата енергия е разпределена на същата площ. АКо например светлината попада на точка Y по височината, при движещ се източник в резултат на сумиране на скоростите се получава, че тя ще попадне  в същата точка и когато източникът е по-далеко. Произволността на Y само показва, че всички лъчи ще попадат в същите точки от повърхността и при по-отдалечен източнник, благодарение на аберацията.

Ето ти и количествено нещата. Сметките са за класическата физика, с надежда да ги проумееш.

Нека източникът е на разстояние R от стената. Нека на стената на височина Y да поставим белег. Лъч под наклон tg(x)=Y/R  ще попада в тази точка.

Нека сега друг източник се отдалечава със скорост V от стената. Разглеждаме лъч, който в неговата система е излъчен под същият наклон (tg(x)). Неговата светлина се сумира векторно с тази скорост в системата на стената, и резултатът е лъч който е с по-малък наклон от tg(x) (резултат от аберацията). Тоест когато двата източика съвпаднат, светлината от подвижният ще попадне върху стената на отметка под Y. Следователно, този източик може да се отдалечи още по оста Х, на разстоянние по-голямо от R, когато лъчът светлина му ще попадне в маркера Y. Веднага виждаш как аберацията компенсира по-голямото разстояние, изпращайки светлиният лъч на същото място на което го изпраща и неподвижният източник.

Поради произволността на височината на маркера Y лесно може да се докаже, че това е валидно за лъч  насочен към маркер на произволна височина Y, т.е. разпределението на светлината осигурено от неподвижният източик ще се запази и при подвижният, но когато той е на по-голямо разстояние от стената. Тоест запазва се разпределението на енергията върху площа и при променено разстояние, а от там и интензитета - благодарение на аберацията!

------------>

Повтарям, схемата и обяснението е за класическата физика, защото е по-разбираемо. Който иска СТО, да се съобрази с нейните закони, след като вече зне схемата на решението.

Така, сега ето една картинка, която ще обясни повечето от идеята:

system1.thumb.png.9e173f4bd7e8ffb242b0083c344b0b1b.png

На първата рисунка е изобразена стената на вагона, или стената с датчиците на перона, зависи от случая.

Ако сме във вагона, в точка R имаме неподвижен източник. Той изпуска сноп лъчи към стената, и всеки лъч попада на определено място, като всичките в комплект създават определена осветеност и от там може да се оцени интензитетът им. Нека разгледаме конкретен лъч от източика, който той изпращав определена (произволна!) точка от стената Н. Значи източникът е на разстояние OR от стената и цели точка на височина ОН от пода. Тоест източнникът изпраща лъча си под ъгъл b.

Аз твърдя, че ако направим същият източнник подвижен (или си въведем втори подвижен източник), който се движи към стената, аберацията ще намали ъгъл b до по-ммалка стойност (обозначил съм я с a), и съответно подвижният източик ще изпрати лъч към същата точка H, когато се намира на по-голямо разстоянние от R, на чертежа в точка М (а неговият лъч е със син цвят).

Това лесно се доказва, ако си нарисуваме векторната сума на излъченият светлинен лъч и скоростта на преместване на самият източнник. Това е нарисувано на втората картинка.

Там в системата си на покой подвижният източик излъчва под същият ъгъл b. Векторът С е векторът на светлината в системата на източнника, векторите Сx и Cy са неговите компоненти по оста Х и Y съответно. Векторът V е скоростта, с която източикът се движи в първата картинка (източникът М). Векторната сума определя векторът на скоростта на светлината C' (със синият цвят) в системата, в която източникът се движи (първата картинка).

Тоест в системата в която източнникът се движи, траекторията на светлината търпи наклон, и сключва с хоризонталата ъгъл a < b.  Точно тази ситуация е изобразена на първата картинка - източникът в точка М пуска светлина под наклон a и за да попадне тя в точка Н, източникът трябва да е на по-голяммо разстоянние от стената отколкото R.

Тоест ако сме на перона, тогава източникът във влака се движи (М), стената от датчици на перона съвпада със стената от датчици във влака, и се оказва, че при по-отдалечен източник от стената той ще попадне в същата точка H.

ОК, това беше просто пояснение на цитираната идея но с картинки. Сега да минем малко на количествените сметки.

По първата картинка, имаме следните две зависимости:

png.latex?%5Cmathbf%7Btg(b)=%5Cfrac%7BOH

png.latex?%5Cmathbf%7Btg(a)=%5Cfrac%7BOH

По втората каартинка имаме:

png.latex?%5Cmathbf%7Btg(b)=%5Cfrac%7BC_

png.latex?%5Cmathbf%7Btg(a)=%5Cfrac%7BC_

Нека сега разгледам един период от време Т, за който светлината от източнника да достигне до стената. Имаме следните съотношения:

OH = Cy.T
OR = Cx.T

Замествайки в първата група и сравнявайки с втората, получаваме че

RM - V.T

Тоест подвижният източник ще е с толкова по-отдалечен от неподвижният и пак ще улучва точка Н, в резултат на наклона на лъча му в резултат от аберацията.

Поради произволността на точка Н горната ситуация ще се получи за всяка друга точка от вертикалата. Лъчите изпратени от източик R и M (всеки излъчвал в своята система под един и същи ъгъл b) ще попаднат в същите точки от стената, осигурявайки идентично разпределение на енергията и интензитета там, независимо че източникът М "стреля" от по-голямо разстояние. И всичко това благодарение на аберацията. Което и трябваше да се докаже, стига да не съм сбъркал нещо :).

Отново отлично , От Къде Взимаш Повишената Енергия Вложена чрез Ефекта на Аберация. Коя Господня 100 сила ти я дава?Кои Квант е Носител на Енергията, или Не е Квант а  100 Светия Дух !

Link to comment
Share on other sites

Преди 4 минути, Tahev loren said:

Аз мисля че е нелепо да се придават на пространството свойства типични за веществото, като движение, преносимост и относителност. Точно релативистите му приписват такива свойства. Празното пространство не е материя и няма качества на материя , то има само геометрични свойства. //

А кое Нематериалмо пространство участва в <създаване < на маса, импулс ?. Коя Геометрия.?

Link to comment
Share on other sites

Преди 15 минути, scaner said:

Х...

Тоест подвижният източник ще е с толкова по-отдалечен от неподвижният и пак ще улучва точка Н, в резултат на наклона на лъча му в резултат от аберацията.

..

Именно , за тази Аберация говорим , която преразпределя Енергия, Интензитет в едни и същи по големина простр. ъгли на излъчване , получаващи различни Енергии.  Кой е Носителят на енергия при Светлинно излъчване. Ефира, Етера, Вълните на Вакуума Баба ти Яга, Бай Муше от Билията, Аз, рабът на Слънцето , Кой ?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 37 минути, Tahev loren said:

Аз мисля че е нелепо да се придават на пространството свойства типични за веществото, като движение, преносимост и относителност.

Не се съгласявам, но ти приемам/уважавам позицията. 😎

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, scaner said:

Аз твърдя, че ако направим същият източнник подвижен ..

Нека да е ясно, че това ти го твърдиш. Тоест, тук не говорим за общоприет
факт, а за твое лично мнение.

 

Цитирай

Лъчите изпратени от източик R и M (всеки излъчвал в своята система под един и същи ъгъл b) ще попаднат в същите точки от стената, осигурявайки идентично разпределение на енергията и интензитета там, независимо че източникът М "стреля" от по-голямо разстояние.

Цялата ти постановка може да се обобщи така:

  1. Заради аберацията, лъчите от по-далечния (подвижен) източник М достигат до
    същата точка H на стената на вагона както лъчите от по-близкия източник R.
     
  2. По тази причина, енергията и интензитетът на светлината в точка H са
    същите, независимо от източника.

system1.thumb.thumb.png.1205ddfc4be74bd14761ef26c434ab71.png

Какъв е проблемът тук:
Дори 1) да е вярно, от него по никакъв начин не следва 2).
Фактът, че светлинният лъч попада в същата точка, по никакъв начин
не означава, че интензитетът е същият.

Интензитетът на светлината зависи от разстоянието до източника и на твоята
собствена диаграма е повече от видно, че (МH > RH). Следователно, интензитетът
на лъчите от източника М ще е по-нисък в сравнение с лъчие от R.

Тук за никакво фокусиране не може да става дума, защото няма какво да ги
фокусира тези лъчи (както е видно на схемата). Аберацията сама по себе не фокусира
и след като лъчите идват от по-далеч, техният интензитет естествено ще е по-нисък.

Ето я твоята формула за интензитета, изразена в стерадиани:

intens.png.478ff995952693d0b21450abdebfc43c.png

Пак на същата страница е ясно показано, че стерадианите ... и така интензитетът на
светлината ... зависят от разстоянието до източника (в случая това е  радиусът r на
светлинната сфера). Аберацията по никакъв начин не намалява това разстояние:

200px-Steradian_svg.png.f9e9b4798a633c18c3b2554053bb75dd.png

 

Извод

Цялата ти постановка, че аберацията някак си запазва интензитета на светлината
същия, е невалидна.

Единственото нещо, което ти си показал, е че заради аберацията лъчите от по-далечен
източник попадат на същото място като лъчите от по-близък източник.

Дори да е вярно, това по никакъв начин не запазва интензитета на светлината.

Както самият ти си показал, лъчите от по-далечния източник М изминават по-дълъг път.
Следователно, техният интензитет естествено ще е по-нисък, след като не са фокусирани.
А ти по никакъв начин не си показал, че аберацията магически е способна да фокусира
светлината.

В крайна сметка ти се опитваш да ни пробуташ една напълно фриволна и невалидна
теза за истина ... просто защото нямаш други аргументи срещу очевидния парадокс
на СТО, който аз съм показал.

И както аз също съм показал, този парадокс важи не само за интензитета на светлината
до стените на вагона, но и за честотота на светлината (външният наблюдател "вижда"
доплеров ефект, докато вътрешният не вижда).

Казано накратко: нямаш никакъв аргумент, драги Скенерчо.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, gmladenov said:

Не се съгласявам, но ти приемам/уважавам позицията. 😎

Не се съгласяваш, значи че имаш някакви аргументи все пак, за пространство със свойства на материя. Може да направиш в отделна тема пояснения за твоята концепция относно свойствата на пространството като увлекаемост и движение.

Редактирано от Tahev loren
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 часа, gmladenov said:

Интензитетът на светлината зависи от разстоянието до източника и на твоята
собствена диаграма е повече от видно, че (МH > RH). Следователно, интензитетът
на лъчите от източника М ще е по-нисък в сравнение с лъчие от R.

Пак започваш с предразсъдъци. Нали чертежа показва точно това - едни и същи лъчи попадат на еднакво място върху площа при две различи разстояние. Ако номерираме лъчите, излизащи от неподвижният източник и попадащи на стената, същите лъчи излизащи от подвижния ще попадат на същите места на стената, въпреки по-голямото разстояние - това показва анализът, и това следва от произволният избор на лъча. Тоест при две различнни разстояния ще имаш еднакъв интензитет върху стената. Демек аберацията променя зависимостта от разстояннието за интензитета и "заключението" ти не следва от никъде.

Преди 7 часа, gmladenov said:

Тук за никакво фокусиране не може да става дума, защото няма какво да ги
фокусира тези лъчи (както е видно на схемата). Аберацията сама по себе не фокусира
и след като лъчите идват от по-далеч, техният интензитет естествено ще е по-нисък.

Това че един лъч, насочен под ъгъл b в едната система променя ъгъла си на по-малък, a в другата система, не ти ли прилича на "фокусировка"? Това е очевадно. И това е валидно за всеки ъгъл,   b е избран произволно. При това положение вече не можеш да прилагаш учебникарските формули, защото светлинното поле вече не е сферично.

Няма леща която да прави тази фокусировка, затова съм я сложил в кавички поради аналогията, тя е резултат от аберацията, резултат от отношението на отправните системи. Подобно на вятъра, като духне един сферичен облак и го разтяга в дадена посока. А причината е, че в неподвижната система движещият се източнник се измества спрямо светлинното поле което създава - и това също е аберацията. Но това е твърде сложно за тебе :)

Преди 7 часа, gmladenov said:

Ето я твоята формула за интензитета, изразена в стерадиани:

intens.png.478ff995952693d0b21450abdebfc43c.png

Пак на същата страница е ясно показано, че стерадианите ... и така интензитетът на
светлината ... зависят от разстоянието до източника (в случая това е  радиусът r на
светлинната сфера
). Аберацията по никакъв начин не намалява това разстояние:

200px-Steradian_svg.png.f9e9b4798a633c18c3b2554053bb75dd.png

Светлинна сфера имаме само в системата на източника (по условие!), тоест лъчите от неподвижният източник на моята картинка. Същите тези лъчи вече са под друг ъгъл за подвижният източик, т.е. сферата вече е деформирана - подвижният източнникът не е в центъра на сферата (където е неподвижният), а пак попада в точка Н. Следователно формулата която си дал - валидна за частен случай на сфера - тук не е валидна. Научи се да не копираш нещата от външни източици, преди да си осмислил какво искаш да демонстрираш. Така само се излагаш.

Но това ти го разправям вече над десет пъти. Поредният предразсъдък - сфера. Лекувай се.

Преди 7 часа, gmladenov said:

Извод

Цялата ти постановка, че аберацията някак си запазва интензитета на светлината
същия, е невалидна.

Така е. Когато използваш калпави аргументи, всичко ще стане невалидно. Ма това си е само твой проблем :D

Има една африканска поговорка: можеш да докараш коня до реката, но не можеш да го накараш да пие. Е, довел съм ти реката. ..

Link to comment
Share on other sites

Преди 11 минути, scaner said:

Пак започваш с предразсъдъци. Нали чертежа показва точно това - едни и същи лъчи попадат на еднакво място върху площа при две различи разстояние. Ако номерираме лъчите, излизащи от неподвижният източник и попадащи на стената, същите лъчи излизащи от подвижния ще попадат на същите места на стената, въпреки по-голямото разстояние - това показва анализът, и това следва от произволният избор на лъча. Тоест при две различнни разстояния ще имаш еднакъв интензитет върху стената. Демек аберацията променя зависимостта от разстояннието за интензитета и "заключението" ти не следва от никъде.

Това че един лъч, насочен под ъгъл b в едната система променя ъгъла си на по-малък, a в другата система, не ти ли прилича на "фокусировка"? Това е очевадно. И това е валидно за всеки ъгъл,   b е избран произволно. При това положение вече не можеш да прилагаш учебникарските формули, защото светлинното поле вече не е сферично.

Няма леща която да прави тази фокусировка, затова съм я сложил в кавички поради аналогията, тя е резултат от аберацията, резултат от отношението на отправните системи. Подобно на вятъра, като духне един сферичен облак и го разтяга в дадена посока. А причината е, че в неподвижната система движещият се източнник се измества спрямо светлинното поле което създава - и това също е аберацията. Но това е твърде сложно за тебе :)

Светлинна сфера имаме само в системата на източника (по условие!), тоест лъчите от неподвижният източник на моята картинка. Същите тези лъчи вече са под друг ъгъл за подвижният източик, т.е. сферата вече е деформирана - подвижният източнникът не е в центъра на сферата (където е неподвижният), а пак попада в точка Н. Следователно формулата която си дал - валидна за частен случай на сфера - тук не е валидна. Научи се да не копираш нещата от външни източици, преди да си осмислил какво искаш да демонстрираш. Така само се излагаш.

Но това ти го разправям вече над десет пъти. Поредният предразсъдък - сфера. Лекувай се.

Така е. Когато използваш калпави аргументи, всичко ще стане невалидно. Ма това си е само твой проблем :D

Има една африканска поговорка: можеш да докараш коня до реката, но не можеш да го накараш да пие. Е, довел съм ти реката. ..

Не можеш под две различни разстояния да имаш еднакъв Интензитет, Енергията не се променя за тази една и съща площ. Няма промяна на импулса-няма Доплер ефект, няма промяна в броя на фотони в излъюването. Кое  Нещо ти дава допълнителна Енергия?😷

Редактирано от laplandetza
Link to comment
Share on other sites

Преди 24 минути, Малоум 2 said:

 ;;;Енергиен поток и енергиен интензитет[редактиране | редактиране на кода]

Светлината представлява поток от фотони, всеки от които притежава енергия {\displaystyle E=h\nu =\hbar \omega }{\displaystyle E=h\nu =\hbar \omega } (където h е константа на Планк), и следователно светлината пренася енергия, равна на сумата от енергиите на всички фотони. Да разгледаме една малка повърхност Δ S, разположена в пространството, през което преминава светлината. Нека Δ E да е енергията на пресичащите тази повърхност в едната посока фотони за време Δ t,. Величината:

Δ Φ = Δ E Δ t, Δ Φ = Δ E Δ S cosθ

(където θ е ъгълът, под който падат лъчите)

показва каква енергия преминава за единица време през разглежданата повърхност и се нарича енергиен поток на светлината. Единицата за енергиен поток е ват: [ Φ ] = J/s = W. Енергийният поток се нарича още лъчист или квантов поток.

Нека Δ Φ е енергийният поток през някаква повърхност, състоящ се само от светлинните лъчи с определени посоки, които посоки попадат в един малък пространствен ъгъл Δ Ω. Величината:

I = Δ Φ /Δ Ω

се нарича енергиен интензитет на светлината. Единицата за енергиен интензитет е ват на стерадиан: I = W/sr:::

 

Да де, за това говорим, при Аберация тъй като няма промяна в импулс на приемани фотони ,  сумарно Доплер ефект е Нула за системата на Вагона, Нямаме промяна, според Хер Сканер , на броя излъювани фотони за един и същ простр. ъгъл , или площ при равни пътища за светлина.Времевия интервал за отчитане, измерване е един  и  същ по големина във Вагон, хомогенно време.  Няма от къде да дойде Допълнителната Енергия. 
Има два варианта или има различни интензитети и те са откриваеми или Аберация изобщо няма😷

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, laplandetza said:

Не можеш под две различни разстояния да имаш еднакъв Интензитет, Енергията не се променя за тази една и съща площ.

След като едни и същи лъчи попадат на една и съща площ и в двата случая, коя енергия се променя? Ай стига с тези предразсъдъци.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...