Отиди на
Форум "Наука"

Парадоксът на светлинния интензитет


Recommended Posts

  • Потребител
Публикува
Преди 54 минути, scaner said:

Пълно увличане означава хоризонталната съставка на светлината да стане равна на земната скорост, което автоматичнно ще анулира аберацията.

Това не е така, защото увличането оказва влияние само на последните 30км
от пътя на светлината.

Поставено по друг начин: ще измерим ли звездна аберация на височина 30км
в атмосферата ... или мерим аберация само на повърхността на земята?

Ако мерим аберация само на повърхността на земята, тогава си прав.
Иначе не си.

На всичкото отгоре цифрата 30км е доста груба. Реално тя може да е 10км,
че и по-малко.

  • Мнения 629
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 1 час, Tahev loren said:

Увличането не влиае на светлината

А така! Съгласен съм напълно с тебе! Щом  не влияе на светлиината, значи не влияе и при опита на Майкелсън и Морли - там също има светлина. Не влияе и на опита на Физо - и там има светлина.

С прости думи, увличане никакво. И аз това казвам :)

Публикува
Преди 21 минути, scaner said:

..

С прости думи, увличане никакво. И аз това казвам :)

А фотони има ли? . Или само Етерни вълни , дето се сгъдтявали до точка на възпламеняване за Светлинно горене:D, демек правели Осветеност.

  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 1 час, gmladenov said:

След като един лъч светлината влезе в атмосферата, заради увличането
той пада на земята 30м напред по посока на движението в сравнение с
мястото, където би паднал ако нямаше увличане.

Момент сега. Ти говориш за увличането от етера, или за увличането на етера?

Увличане от етера е ситуацията, когато етера се движи спрямо земята и носи със себе си и светлината.

Увличане на етера е, когато земята и етера не са взаимоподвижни (в някаква област около земята).

Ако е увличане от етера, да, сметката е точна. Но тогава към нея трябва да се прибавят едни плюс и минус 30 км/с, с които земята обикаля допълннително около слънцето, които ще доведат до плюс и минус отклонение над тези 30 метра, и които опитът на Майкелсън и Морли е длъжен да открие.

Ако обаче земята увлича етера, тогава трябва нещо да се случи с тези 30 метра, тъй като земята ще повлияе на етера и от там на самата светлина. Ще изчезнат тези +- 30км/с дето Майкелсън и Морли търсят, но ще изчезне и това отклонение - а с него и всяко друго аберационно отклонение.

И се връщаме на противоречието.

Преди 1 час, gmladenov said:

Това ти е хоризонталната съставка: 30м напред по посока на движението.
Като сметнеш как това отместване променя ъгъла на светлината, веднага
го пренебрегваш.

О, не може да се пренебрегне. Това при 30 км височина от която започва както го смяташ, е едно 206 ъглови секунди. Тоест надвишава десет пъти установената експериментално аберация на далечните звезди. Такива неща не се пренебрегват. Това е куфар широк един метър поставен на 1000 метра, вижда се даже с просто око, без телескоп.

Преди 48 минути, gmladenov said:

Това не е така, защото увличането оказва влияние само на последните 30км
от пътя на светлината.

Тъй. Това отклонение е много по-голямо от аберацията. А не се наблюдава :)

Преди 49 минути, gmladenov said:

Поставено по друг начин: ще измерим ли звездна аберация на височина 30км
в атмосферата ... или мерим аберация само на повърхността на земята?

Ако мерим аберация само на повърхността на земята, тогава си прав.
Иначе не си.

Ами както го описваш, аберация трябва да се наблюдава само на височина над 30 км. Под нея увличането я унищожава. А фактът е, че аберация се наблюдава и на земята, и тя съвпада с теоретично предсказаната, която трябва да се наблюдава на всяка височина.

Преди 54 минути, gmladenov said:

На всичкото отгоре цифрата 30км е доста груба. Реално тя може да е 10км,
че и по-малко.

Ами няма значение. След като имаме пълно увличачне, и то е винаги по посока скоростта на движение, то тази съставка във векторната сума ще се нулира и аберация няма да има - принципно.

  • Потребител
Публикува
Преди 15 минути, scaner said:

О, не може да се пренебрегне.

Не е така. Ако има пълно увличане на етъра от атмосферата, опитът на ММ
ще даде нулев резултат - и той точно това дава. Значи имаме пълно увличане.

Ако увличането е пълно, то увлича всичката светлина, която пада на земята.
Така че увличането всъчност е неоткриваемо от повърхността на земята.

За да откриеш увличането, ти трябва да сравниш измерване от повърхността
на земята с измерване на 30км височина. Само тогава ще видиш тези ъглови
секунди, за които говориш.

  • Потребител
Публикува
Преди 27 минути, scaner said:

Ами както го описваш, аберация трябва да се наблюдава само на височина над 30 км. Под нея увличането я унищожава.

Не е така. Ако имаш аберация на 30км височина в атмосферата, увличането
няма да я унищожи.

Увличането въвежда допълнителна аберация, но тъй като тя е еднаква за
цялата светлина, падаща на земята, ти в същност не можеш да я откриеш.

  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 3 минути, gmladenov said:

Не е така. Ако има пълно увличане на етъра от атмосферата, опитът на ММ
ще даде нулев резултат - и той точно това дава. Значи имаме пълно увличане.

Ако увличането е пълно, то увлича всичката светлина, която пада на земята.
Така че увличането всъчност е неоткриваемо от повърхността на земята.

Точно това имам пред вид.

Ще увлече светлината отговорна за аберацията. Значи, за да имаме аберация, трябва да имаме векторна сума на светлината и земната скорост. Но пълното увличане е "отнасяне" на светлината със земната скорост по посока на движението, т.е. обратно на векторната сума. И аберацията изчезва, защото трябва да наблюдаваме винаги истинското положение на източника. А фактите са обратни.

Така че изборът е: обяснява се резултата на ММ, но аберацията противоречи, или се обяснява някак аберацията, но резултатът на ММ противоречи. Няма трети вариант тука.

Преди 6 минути, gmladenov said:

За да откриеш увличането, ти трябва да сравниш измерване от повърхността
на земята с измерване на 30км височина. Само тогава ще видиш тези ъглови
секунди, за които говориш.

Точно защото измервам на земята, там няма да видя никаква аберация. И това е проблемът.

  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 1 минута, gmladenov said:

Не е така. Ако имаш аберация на 30км височина в атмосферата, увличането
няма да я унищожи.

Да, на 30 км няма да е унищожена аберацията. Но надолу увличането ще въздейства на светлината, и вече резултатът трябва да е друг. А той е същият който е предсказан и за 30 км височина.

Преди 2 минути, gmladenov said:

Увличането въвежда допълнителна аберация, но тъй като тя е еднаква за
цялата светлина, падаща на земята, ти в същност не можеш да я откриеш.

Е как няма да я открия? Посоката на увличането зависи от посоката на движение, тоест увлечената светлина винаги ще се изважда (по скорост) от истинската аберация (без увличане), и ще я нулира точно. Тоест на земята не трябва да се наблюдава изобщо аберация от звездите. А тя се наблюдава.

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 16 минути, scaner said:

Да, на 30 км няма да е унищожена аберацията. Но надолу увличането ще въздейства на светлината, и вече резултатът трябва да е друг. А той е същият който е предсказан и за 30 км височина.

Да, така е. Увличането не премахва аберацията, но наистина я променя.
И това, което мерим на земята, е вече-променената аберация.
Тук няма противоречие.

Не разбирам защо очакваш увличането да премахне аберацията.
То само я отмества ... заедно с цялата останала светлина, падаща
на земята.

Тази анимация от Уикипедия е подвеждаща:

250px-Stellar_aberration_versus_the_dragged_aether.gif.1c7e55e9defe16bcd1461a30c11e2fc8.gif

 

Според нея телескопът не трябва да се накланя при пълно увличане,
но това в същност не е вярно.

Така както е показано излиза, че аберацията възниква вътре в
телескопа ... което не е вярно.

Правилното е телескопът и в двата случая да е наклонен, но ако
има увличане, ще имаме отместване на топчето надясно (заради
увличането).

Редактирано от gmladenov
  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 1 минута, gmladenov said:

Да, така е. Увличането не премахва аберацията, но наистина я променя.
И това, което мерим на земята, е вече-променената аберация.
Тук няма противоречие.

Има противоречие. Защото величината на аберацията без увличане се определя от скоростта на земята около слънцето. И на земята измерваме точно тази величина. Тоест няма увличане, което да променя аберацията.

Преди 2 минути, gmladenov said:

Не разбирам защо очакваш увличането да премахне аберацията.
То само я отмества ... заедно с цялата останала светлина, падаща
на земята.

Пълното увличане отмества светлината точно с толкова, колото векторната сума създава изместване на изображението, но с противоположен знак. Тоест при пълно увличане ще наблюдаваме не наклоненият лъч от векторната сума, а истиннският наклон на лъча от източника. И това води до нулева аберация.

Представи си го така. Източникът в покой дава някакъв наклонен вектор на светлината. Движението на източнникът към нас (или ние към него) добавя и вектора на скоростта на това движение. Но увличането служи като спирачка на този вектор, увличането придава вектор в обратна посока (по посока движението на земята, срещу движението на източника), и ако е пълно, напълно го компенсира. И остава само оригиналният вектор на светлината, който не се влияе от движението на земята. И няма аберация. Нарисувай си го, не е някаква философия.

И това го пише още преди над 180 години по книгите. Затова е бил нужен неподвижен етер, а не увлекаем.

 

  • Потребител
Публикува
Преди 13 минути, scaner said:

Пълното увличане отмества светлината точно с толкова, колото векторната сума създава изместване на изображението, но с противоположен знак.

Щеше да си прав ... ако аберацията възникаваше само на повърхността на земята.
Само че това не е вярно.

Увличането е най-проста транслация на светлината по посока на движението.
Ако горе на 30км в атмосферата мерим аберация, транслацията на увличането
няма как да премахне тази аберация.

Както и да е. Аз няма да споря повече за това.

  • Глобален Модератор
Публикува
Преди 1 минута, gmladenov said:

Увличането е най-проста транслация на светлината по посока на движението.
Ако горе на 30км в атмосферата мерим аберация, транслацията на увличането
няма как да премахне тази аберация.

Не е вярно. Най-простата транслация създава аберацията, без физическо намесване върху светлината. Но в случая с увличането имаме допълнително, и противоположно физическо въздействие върху светлината, което компенсира ефекта на транслацията.

Тоест ще имаме два ефекта - на височина 30 км ще си мерим оригиналната аберация, на земната повърхност увличането ще я променя и компенсира. Което всъщност противоречи на наблюдението.

 

  • Потребител
Публикува (edited)
Преди 3 часа, scaner said:

Тоест ще имаме два ефекта - на височина 30 км ще си мерим оригиналната аберация, на земната повърхност увличането ще я променя и компенсира. Което всъщност противоречи на наблюдението.

Не е така. Ето я правилната (концептуална) диаграма на аберацията:
ляво - без увличане, дясно - със увличане.

drag.png.28b4e89518ea2e5539dda7169ebc387b.png

Наклонът на лъчите се образува заради движението на земята и е
същият както на повърхността на земята, така и високо в атмосферата.
Причината е, че и на двете места скоростта на движение е еднаква.

Увличането на светлината от атмосферата само премества лъчите по
посока на движението.

На времето не са разбирали как работи увличането на светлината и
затова опитът с водния телескоп не дава очаквания резултат.

Редактирано от gmladenov
  • Глобален Модератор
Публикува (edited)
Преди 4 часа, gmladenov said:

Наклонът на лъчите се образува заради движението на земята и е
същият както на повърхността на земята, така и високо в атмосферата.
Причината е, че и на двете места скоростта на движение е еднаква.

Увличането на светлината от атмосферата само премества лъчите по
посока на движението.

А, не става така. Увличането придава на лъчите скорост надясо, което като се включи във векторната сума на скоростите ги изправя вертикални в атмосферата. И изчезва аберацията.

Забележи, в горният край лъчът няма как да се прекъсне както е нарисуван - частта която е достигнала границата, трябва без да прекъсва, да продължи и в атмосферата, това е един и същи лъч. При това лъчът влиза в атмосферата не изведнъж, а последователно, първо частта със стрелката, после постепенно останалото. Частта със стрелката пребивава в атмосферата по-дълго време от частта дето е близо до линията, и се подлага по-дълго време на увличането, тоест се отмества повече надясно отколкото по-късно влезлите части на лъча, поради което наклонът на лъча се промена. И в случая ще се промени точно по векторната сума, т.е. ще се изправи вертикален. И това не зависи от дебелината на атмосферата.

Редактирано от scaner
  • Потребител
Публикува
Преди 3 часа, gmladenov said:

Не е така. Ето я правилната (концептуална) диаграма на аберацията:
ляво - без увличане, дясно - със увличане.

drag.png.28b4e89518ea2e5539dda7169ebc387b.png

Наклонът на лъчите се образува заради движението на земята и е
същият както на повърхността на земята, така и високо в атмосферата.
Причината е, че и на двете места скоростта на движение е еднаква.

Увличането на светлината от атмосферата само премества лъчите по
посока на движението.

На времето не са разбирали как работи увличането на светлината и
затова опитът с водния телескоп не дава очаквания резултат.

При звездна аберация лъчите от звездата падат вертикално - никакъв наклон няма. Тръбата се накланя за да премине верикално движещият се фотон по оста й, само заради скоростта на Земята. И при наличие на вода в цилиндъра, вертикално падащите лъчи към хоризонтирана водна повърхност - не се пречупват, тоест наклон нямат.

...

  • Потребител
Публикува
Преди 10 часа, gmladenov said:

Не е така. Ако имаш аберация на 30км височина в атмосферата, увличането
няма да я унищожи.

Увличането въвежда допълнителна аберация, но тъй като тя е еднаква за
цялата светлина, падаща на земята, ти в същност не можеш да я откриеш.

Напълно си прав, имаш 6+ от мен.

  • Потребител
Публикува
Преди 6 часа, gmladenov said:

Не е така. Ето я правилната (концептуална) диаграма на аберацията:
ляво - без увличане, дясно - със увличане.

drag.png.28b4e89518ea2e5539dda7169ebc387b.png

Наклонът на лъчите се образува заради движението на земята и е
същият както на повърхността на земята, така и високо в атмосферата.
Причината е, че и на двете места скоростта на движение е еднаква.

Увличането на светлината от атмосферата само премества лъчите по
посока на движението.

На времето не са разбирали как работи увличането на светлината и
затова опитът с водния телескоп не дава очаквания резултат.

Абсолютно вярно, с анимацията с която обясняваш и малко дете ще разбере,  и  релативистите го разбират, но си заравят главите в пясъка и баламосват, защото не им отърва на бутафорната им теория.

  • Потребител
Публикува
Преди 6 часа, gmladenov said:

На времето не са разбирали как работи увличането на светлината и
затова опитът с водния телескоп не дава очаквания  .

Да така е, затова и Ейру при своя опит за потвърждение на звездната аберация, като пълни телескопа си с вода очаква да се промени ъгълът на аберация, но това не се случва, защото аберацията възниква горе високо на границата на увлекаемост на светлината от атмосферата или от светоносният ефир, който се увлича от масата на земята, и изтегля по този начин и светлината, заедно със него си. И аберацията в никакъв случай не се компенсира от това увличане, а само се измества в отправната система на приемника, който в случая е земята заедно със увлечената част на светоносният ефир. Атмосферата обаче не може на 100% да увлече светлината, това го показва опита на физо, но масата на земята го може, затова опита на М&М дава нулев резултат за етърен вятър. Но ако се направи подобен експеримент извън зоната на увлекаемост, той ще даде ненулев резултат за етърен вятър.

Публикува
Преди 13 минути, Tahev loren said:

Едно видео Младен ако разбира англйски, да го гледа. В него се засяга това което разискваме тук. Тук

Вие видяхте ли , че и хипотезата им за <скъсяване> и <деформации> на ъгли им е Пълен Провал, не ги спасява, стана интересна игра, Парадокс след Парадокс, там ще са безкрайни !

  • Потребител
Публикува
Преди 5 часа, Малоум 2 said:

При звездна аберация лъчите от звездата падат вертикално - никакъв наклон няма. Тръбата се накланя за да премине верикално движещият се фотон по оста й, само заради скоростта на Земята.

Именно това е погрешното разбиране за аберацията, заради която опитът
с водния телескоп на Ейри не успява на времето.

Публикува
Преди 8 минути, gmladenov said:

Именно това е погрешното разбиране за аберацията, заради която опитът
с водния телескоп на Ейри не успява на времето.

Бях зает с моите неща по показване Провала на ТО.

Сега Звздната Аберация. Ако предположим Локална Етерия отговорна за природата на Светлина и Природата изобщо на движени и пр. пр., то тогава поради движение на Земя в пространство докато светлина се разпространява от гледна точка на Земя Наблюдател , Лъчите са <наклонени> .

  • Потребител
Публикува
Преди 5 минути, laplandetza said:

Имаш ли аргументи да Оспориш Доказания Парадокс  Радиоскоростомер на Лапландеца. Нямаш , разбира се !

Защо ми е, като от предишните ти "парадокси" всичките ти аргументи бяха оборени? И тука ще е същото, така че си намери да разиграваш някой друг.

Публикува
Преди 1 минута, Relinquishmentor said:

Защо ми е, като от предишните ти "парадокси" всичките ти аргументи бяха оборени? И тука ще е същото, така че си намери да разиграваш някой друг.

Кое беше оборено?, хахах в кой свят живееш, на собствената си илюзорна значимост , там доказа Парадокса, и го Направи аз само те насочвах. Заслугата беше почти изцяло твоя.

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!