Парадоксът на светлинния интензитет

[laplandetza]

Преди 2 часа, Шпага said:

Може би е подходящо и това: https://psychology.framar.bg/какво-е-ментална-ригидност

"Думата "тесногръд" се използва често в популярния език. С нея описваме някого, който демонстрира ментална ригидност, не разбира или не желае да разбере друга гледна точка, или някого, който, за да бъде прав, ще се опита да ви убеди, че грешите.

Обикновено, когато говорим за тесногръди хора, ние имаме предвид онези, които отхвърлят подходите, идеите или перспективите на останалите, за да могат да останат "затворени" в собствените си идеи и мисловни схеми. Това са хора, които се опитват да приспособят света към собствения си ум, а не обратното."

...

 

Де да е само това , има и степен на фанатизъм , страх от перспективата, че си на Грешния влак. Така е със 100 фанатици,

[laplandetza]

Преди 13 часа, Relinquishmentor said:

...

Какво става с Конкретните Въпроси?

[laplandetza]

Два конкретни прости Въпроса , на които Физиката не може или не иска да отговори.

Ти можеш ли , Шпага ?

 

<<<< 

Ето един конкретен Въпрос, Подвижен сферичен <точков> источник, с Някаква Относителна Скорост. Според Неподвижен Наблюдател прави <пулс> на излъчване и по Ос на Скорост, Ос Х има Два Приемника от по 1 кв. метър , перпендик. на ос Х ,на разстояние от Събитиетио <пулс> от по 10 метра  по и обратно на движението. Пита се ще Детектира ли Еднакъв Брой Събития по Приемане, <броене> на Фотони или Броят ще е различен?

 

Втори Въпрос, Конкретен.

Неподвижния Наблюдател отчита Подвижния същия источник и подвижни детектори по 1 кв.м. , те са в системат на подвижни источник на равни разсточния  по Ос Х , вектора от Источника, Събитие<пулс> отчита координ. неподвижния, Събитие първи отчетен фотон, отчита координат за задния приемник, става на разстояние 5 метра от пулса, , Събитие първи приет фотон за предния приемник, на разстояние от 10 метра. От подвижната система след експеримента съобюават, Равен брой фотони.

Неподвижния си прави втори експеримент., на 5 метра от бъдещия пулс, има приемник  , назад от пулса, на 10 метра от бъдещия пулс , напред на движението друг приемник Еднакви по размер форма и повърхност приемници. Влиза источника и на определеният координат по ос Х е принуден за пулс, прави пулса , има отчитане. Пита се Равен ли ще е броят отчетени фотони или Различен ?

[Gravity]

Преди 2 часа, gmladenov said:

Ами да, това е така ... стига ветровете да бяха хомогенни въздушни маси, които се
движат хилядократно по-бързо от ураганите.

Но с прецизна техника това може да се наблюдава, нали?

[laplandetza]

Преди 4 минути, Gravity said:

...

А това може ли да има Отговор?

 

<<<< 

Ето един конкретен Въпрос, Подвижен сферичен <точков> источник, с Някаква Относителна Скорост. Според Неподвижен Наблюдател прави <пулс> на излъчване и по Ос на Скорост, Ос Х има Два Приемника от по 1 кв. метър , перпендик. на ос Х ,на разстояние от Събитиетио <пулс> от по 10 метра  по и обратно на движението. Пита се ще Детектира ли Еднакъв Брой Събития по Приемане, <броене> на Фотони или Броят ще е различен?

 

Втори Въпрос, Конкретен.

Неподвижния Наблюдател отчита Подвижния същия источник и подвижни детектори по 1 кв.м. , те са в системат на подвижни источник на равни разсточния  по Ос Х , вектора от Источника, Събитие<пулс> отчита координ. неподвижния, Събитие първи отчетен фотон, отчита координат за задния приемник, става на разстояние 5 метра от пулса, , Събитие първи приет фотон за предния приемник, на разстояние от 10 метра. От подвижната система след експеримента съобюават, Равен брой фотони.

Неподвижния си прави втори експеримент., на 5 метра от бъдещия пулс, има приемник  , назад от пулса, на 10 метра от бъдещия пулс , напред на движението друг приемник Еднакви по размер форма и повърхност приемници. Влиза источника и на определеният координат по ос Х е принуден за пулс, прави пулса , има отчитане. Пита се Равен ли ще е броят отчетени фотони или Различен ?

[Relinquishmentor]

Преди 19 часа, gmladenov said:

А в действителност увличането работи така:

Това, разбира се, не единствената грешна представа, която имаш.

В действителност това, което си нарисувал е пречупване на лъчите от по-плътна среда и излизането им отново в същата

Или казваш, че увличането работи така, защото...така работи (facepalm)

[Tahev loren]

Преди 21 минути, Relinquishmentor said:

В действителност това, което си нарисувал е пречупване на лъчите от по-плътна среда и излизането им отново в същата

Или казваш, че увличането работи така, защото...така работи (facepalm)

А не забелязваш ли, че пречупването на светлината става само когато тя пада под ъгъл в оптическата среда, ако пада под 90° няма пречупване на светлината. Докато при увличането не е така, при него под какъвто и ъгъл да пада светлината, тя се увлича без да си променя ъгълът на разпространение.

[gmladenov]

Преди 3 часа, Gravity said:

Но с прецизна техника това може да се наблюдава, нали?

Ти знаеш ли как се постига ламинарен поток на въздуха при големи скорости?
Първо това трябва да решиш, за видиш каквото очакваш.

Иначе повтаряш грешката на Физо: опит, който Айнщайн многократно цитира като
мотивация за СТО ... очевидно без да си дава сметка колко плачевно-дърварска
е прецизността на този опит.

Това е все едно да наблюдаваш микроби без микроскоп и да си вадиш изводи
въз основа на тези наблюдения.

Редактирано Ноември 1, 2020 от gmladenov

[gmladenov]

Преди 1 час, Relinquishmentor said:

В действителност това, което си нарисувал е пречупване на лъчите от по-плътна среда и излизането им отново в същата

Именно затова се нарича "концептуална" диаграма: тя илюстрира концепция
и принцип, без да е напълно вярна.

В случая принципът е, че увличането на светлината е просто преместване
(транслация) на светлинните лъчи. Така увличането по никакъв начин не влияе
върху ъгъла на звездната аберация.

А твоят ментор Скенер спори, че увличането отменя/премахва аберацията.
За това иде реч.

Вие като ментори трабва да ги знаете тези неща. Егаси менторите.

Редактирано Ноември 1, 2020 от gmladenov

[scaner]

Преди 8 часа, gmladenov said:

За да се опише правилно увличането на светлината, за нея трябва да се мисли
като за сбор от светлинни вълни:

Добре, няма да коментираам двете крайни картинки, ще коментирам само средната, набедена за вярна.

Значи ако имаме увличане, то при движение на увличащата земя надясно (според чертежа), ние на земната повърхност ще наблюдаваме същото направление на лъчите, каквото е направлението в системата на източника - вертикално. Предполагам, ако земята се движеше наляво, картинката щеше да е огледална, и пак никаква разлика нямаше да има.  Следователно, очакваната наблюдаема аберация в случая ще бъде точно НУЛА. Неколкократно вече предсказах това значение при наличие на пълно увличане

Но, фактите сочат, че аберационната константа за земята е 20.5 ъглови секунди. Съвсем не нулева, и измерена преди почти 300 години. Следователно, моделът на пълно увличане противоречи с експеримента. Което просто значи че не е верен

Просто е.

[scaner]

Преди 9 часа, Шпага said:

Може би е подходящо и това: https://psychology.framar.bg/какво-е-ментална-ригидност

"Думата "тесногръд" се използва често в популярния език. С нея описваме някого, който демонстрира ментална ригидност, не разбира или не желае да разбере друга гледна точка, или някого, който, за да бъде прав, ще се опита да ви убеди, че грешите.

Обикновено, когато говорим за тесногръди хора, ние имаме предвид онези, които отхвърлят подходите, идеите или перспективите на останалите, за да могат да останат "затворени" в собствените си идеи и мисловни схеми. Това са хора, които се опитват да приспособят света към собствения си ум, а не обратното."

Но така е по-интересно. Иначе този форум едва ли щеше да "оцелее"

Интересно би било до определена граница. Над нея глупостта идва в повече. А тук тая граница се е загубила някъде там в ниското...

[gmladenov]

Преди 11 минути, scaner said:

Значи ако имаме увличане, то при движение на увличащата земя надясно (според чертежа), ние на земната повърхност ще наблюдаваме същото направление на лъчите, каквото е направлението в системата на източника - вертикално.

Именно.

Следователно, ако на повърхността на земята мерим аберация, тази аберация
не се влияе от увличането на светлината от атмосферата (или етъра).

Аберацията и увличането са две отделни явления, които не си влияят едно на друго.

 

Цитирай

Следователно, очакваната наблюдаема аберация в случая ще бъде точно НУЛА.

Не.

Редактирано Ноември 1, 2020 от gmladenov

[Relinquishmentor]

Преди 3 часа, Tahev loren said:

Докато при увличането не е така, при него под какъвто и ъгъл да пада светлината, тя се увлича без да си променя ъгълът на разпространение.

Това от аксиомата на Младенов-Тахев ли следва?

Преди 1 час, gmladenov said:

Именно затова се нарича "концептуална" диаграма: тя илюстрира концепция
и принцип, без да е напълно вярна.

В случая принципът е, че увличането на светлината е просто преместване
(транслация) на светлинните лъчи. Така увличането по никакъв начин не влияе
върху ъгъла на звездната аберация.

А твоят ментор Скенер спори, че увличането отменя/премахва аберацията.
За това иде реч.

Вие като ментори трабва да ги знаете тези неща. Егаси менторите.

Аз като ментор ти казвам, че въпросния принцип трябва да се докаже - теоретично или експериментално. В противен случай си остава просто твоя измислица, нямаща общо с действителността

[gmladenov]

Преди 1 минута, Relinquishmentor said:

Това от аксиомата на Младенов-Тахев ли следва?

Не. Идва от знания, които ти нямаш.

[scaner]

Just now, gmladenov said:

Следователно, ако на повърхността на земята мерим аберация, тази аберация
не се влияе от увличането на светлината (от етъра или атмосферата).

Ами звездната аберация реално се определя от двата наклона към един и същи източник в два момента (защото само при едно измерване трябва да знаем истинският наклон на източника, а не го знаем), когато земята се движи условно наляво и условно надясно (например януари и юли). В случая и двете измерванния ще дадат един и същи наклон (в примера вертикален), следователно звездната аберация ще бъде НУЛА. А тя не е толкова.

[Relinquishmentor]

Преди 1 минута, gmladenov said:

Не. Идва от знания, които ти нямаш.

Просвети ме, Учителю

[laplandetza]

Преди 1 минута, Relinquishmentor said:

Просвети ме, ..

Отговора на Двата Въпроса, там ти е просвещението..........

[gmladenov]

Преди 20 минути, scaner said:

... следователно звездната аберация ще бъде НУЛА. А тя не е толкова.

Не ти разбирам логиката.

Нееднократно повторих, че следната анимация в Уикипедия е подвеждаща/невалидна:

 

Според нея излиза, че светлината от звездата пада вертикално надолу в атмосферата и
аберацията се получава едва на повърхностгта на земята, когато светлината трябва да
влезе и мине през телескопа.

Това не е вярно.

Каквото и да е причината за аберацията, звездните лъчи влизат в земната атмосфера
вече под наклон. Съответно увличането на светлината от атмосферата по никакъв начин
не им влияе.

Това е смисълът на горните чертежи. Увличането не променя ъгъла на светлината.

Ако на земята мерим наклонени лъчи, те вече са наклонени когато влизат в атмосферата.
Увличането на светлината от атмосферата/етъра не променя на този наклон.

Именно това е причината опитът с водния телескоп на Джордж Ейри да не даде очаквания
на времето резултат. А той в същност дава очаквания резултат.

Просто физиците на времето имат грешни очаквания за това как работо увличането.
Според тях атмосферата не увлича светлината (увличането е пренебрежимо малко) и така
не разбират, че опитът на Джордж Ейри показва пълно увличане на светлината от атмосферата.

Редактирано Ноември 1, 2020 от gmladenov

[gmladenov]

Преди 11 минути, Relinquishmentor said:

Просвети ме, Учителю

Ами аз това прявя нон-стоп, но ти упорито не вдяваш.

[laplandetza]

Преди 3 минути, gmladenov said:

Не ти разбирам логиката.

Нееднократно повторих, че следната анимация в Уикипедия е подвеждаща/невалидна:

 

Според нея излиза, че светлината от звездата пада вертикално надолу в атмосферата и
аберацията се получава едва на повърхностгта на земята, когато светлината трябва да
влезе и мине през телескопа.

Това не е вярно.

Каквото и да е причината за аберацията, звездните лъчите влизат в земната атмосфера
вече под наклон. Съответно увличането на светлината от атмосферата по никакъв начин
не им влияе.

Това е смисълът на горните чертежи. Увличането не променя ъгъла на светлината.

Ако на земята мерим наклонени лъчи, те вече са наклонени когато влизат в атмосферата.
Увличането на светината от атмосферата/етъра не променя на този наклон.

Нека аз да ти го обясня. Погледнато от Специалния ИОС на светлина, Разбирай ИОС Етерия , Светлина пада към Земя без наклон, минавайки през атмосфера става неравномерно отместване по посока движение на Атмосвера Което е Сума от движенията на Земя според ИОС Светлина и движение на  Газовете в Атмосфера при <въртенето на Земя> и пр.Или за да се определи някакво отместване от Атмосфера е нужна Сумарна скорост, като по голямата част от сумата е скорост на земя с нейната атмосфера и малката е от <ротацията> която може да е в плюс или минус. Тов каквото и да е увличане от Газовете се Сумира Векторно с Скорост на Земя в Етерия.

[scaner]

Преди 12 минути, gmladenov said:

Каквото и да е причината за аберацията, звездните лъчите влизат в земната атмосфера
вече под наклон. Съответно увличането на светлината от атмосферата по никакъв начин
не им влияе.

Не четеш какво ти казвам.

На картинката с аберацията си нарисувал телескоп под някакъв наклон, и си задал по условие че падащият от вън лъч е вертикален. Проблемът е, че когато измерваме видимият наклон на източника/телескопа, то ние не знаем какъв е наклона на падащата от източника светлина, нито каква е скоростта му спрямо земята. За това в практиката се прави второ измерване, когато земята се движи по отношение на този източик в противоположна посока (след 6 месеца). Тогава получаваме друг наклон. И това което се нарича звездна аберация е разликата от двата наклонна, разликата на техните ъгли. Това определя в какъв ъглов диапазон източникът си мени позицията върху небосклона за една година. Тази величина е еднаква за всички далечни източнници на звездната сфера, нарича се аберационна константа и е 20.5 ъглови секунди. Различна от НУЛА.

В твоята версия с увличането обаче, нещата стоят по съвсем друг начин. Както си дал чертежа, и при двете движения на земята ще установим един и същи наклон на източнника. Тоест звездната аберация за него като разлика от двата наклона ще бъде НУЛА. Което противоречи на експеримента.

Не ми се оправдавай с Уикипедията, а гледай какви ти си ги накъдрил.

Редактирано Ноември 1, 2020 от scaner

[Relinquishmentor]

Преди 20 минути, laplandetza said:

Отговора на Двата Въпроса, там ти е просвещението..........

Нека чуем първо тежката дума на Учителя

Преди 10 минути, gmladenov said:

Ами аз това прявя нон-стоп, но ти упорито не вдяваш.

Нищо не правиш, просто казваш че е така и това е. Аз искам да ми разясниш детайлно механизма на тая транслация. И защо ъгъла не се променя. По какви физични закони става това? Какво се случва в преходната зона между двата лъча - падащия и отместения?

[laplandetza]

Преди 10 минути, gmladenov said:

Ами аз това прявя нон-стоп, но ти упорито не вдяваш.

Предстяви си Земя без Атмосфера, имаш една изчислена Аберация, после Газ през който минава светлина има някакво увличане , ако скоростта е същата като на земята, това ти намаля Аберация, ако е Пълно увличане, каквото и да значи това Нула Аберация. Вкарваме и ротация, тя променя Сумарната скорост на газповете и там има вариации в плюс или минус.

[Relinquishmentor]

Преди 2 минути, laplandetza said:

 има някакво увличане , 

Как работи това увличане? Какъв му е механизма?

[laplandetza]

Преди 1 минута, Relinquishmentor said:

Как работи това увличане? Какъв му е механизма?

Газове с плътност, различен коефиц. от Вакуум и имат  вид относителна Скорост в и спрямо локалното Състояние в което се намира Светлина достигайки Земя. Не е сложно, нали?