Парадоксът на светлинния интензитет

[laplandetza]

Преди 2 часа, Шпага said:

...

 

Шпага, кво се моткаш. Имаш источник на фотони, приемаме го условно за точков, с продукция средно 10 млрд. фотона за секунда. По ос Х разположени детектори , като част от сферична повърхнина на еднакви разстояния по Ос Х.  Според Неподвижния наблюдател за една секунда поради <аберацията. при излъчването, аз ви казах че това не е проста аберация, а е на квантово ниво, самия механизъм, фотоногенеза ама вие, не та не, ще има различен брой събития , фотонни засичания за секунда. Тъй като Броя Събития е с Абсолютна сила , така  ще е и за Системата на Експеримента, която е приета за подвижна. Е фекта няма да го има при Състояние Покой спрямо и в Локалната Етерия.
 Този парадокс е идеален и за план на Скоростомер, експеримент, практически изпълнен , като вероятно с радиационен источник , радиация при разпад е добър избор.Разбира се ако се усъвършенства , дава и нещо като <компас> Скоростомер откриващ т.н. <собственно движение>

[gmladenov]

Преди 5 часа, scaner said:

Ако седнем да смятаме точнно, ще се окаже, че аберацията ни осигурява при всички случаи една и съща енергия върху единица площ. Т.е. когато източнникът е неподвижен (и по-близо до облъчваната площ), енергията която пада върху нея ще бъде същата както ако източнникът е подвижен, но енергията се съсредоточава в по-малък пространствен ъгъл (по-"насочена" към избраната площ), т.е. попадайки на същата площ от по-голямо разстояние. 

Или иначе казано, когато един източник се движи, се получава така наречената
Скенерова кръгло-идиотна тъпо-ъгълна аберация, която се грижи в СТО да няма
парадокси. Без тази аберация горепосоченият парадокс е неизбежен.

Редактирано Октомври 28, 2020 от gmladenov

[gmladenov]

Преди 6 часа, Малоум 2 said:

Цитирай

Последно според теб етър има ли?

Неправилно е да се мисли, че няма. Въпросът е какви качества ще му се предпишат за "начало", щото - всички са се съгласили, че движение спрямо него е неоткриваемо.

Противоречието тук е, че преди да имаме каквито и да било доказателства за
съществуването на етъра, ние вече сме се съгласили, че движението в него е
неоткриваемо.

Това е проблем, защото така се изкривява действителността. Приемаме за
физическа аксиома непотвърдено свойство на природата.

Аз лично клоня, че има етър - но ако има такъв, той очевидно не взаимодейства
със светлината (по подобие на тъмната материя).

[gmladenov]

Преди 17 минути, Ниkи said:

През това време другия наблюдател вече не е в средата на вагона а е по-близо до едната стена. Не е ли нормално на отразените светлини от стените да им трябва различно време за да стигнат до този наблюдател?

Сигурно имаш предвид, че спрямо външния наблюдател, отразената светлина
ще достигне едновременно до средата на вагона - и за това си прав.

Пътят на светлината и времената са различни както на отиване, така и на връщане.
Двупосочния път, обаче, е еднакъв и в двете посоки.

Редактирано Октомври 28, 2020 от gmladenov

[scaner]

Преди 36 минути, gmladenov said:

Или иначе казано, когато един източник се движи, се получава така наречената
Скенерова кръгло-идиотна тъпо-ъгълна аберация, която се грижи в СТО да няма
парадокси. Без тази аберация горепосоченият парадокс е неизбежен.

Да, би било и така, стига аберацията да не беше просто следствие от законите на физиката, а не някакъв "постулат" както си се изразил. При това СТО няма ексклузивно отношение към нея, защото я има и в класическата физика

Аз бих го казал по друг начин - аберацията се грижи да пази физиката от малоумници, като им подлага динена кора на благородните им усилия да я вдянат.... Забелязваш ли каква непреодолима преграда е издигнала пред тебе?

Преди 18 минути, gmladenov said:

Противоречието тук е, че преди да имаме каквито и да било доказателства за
съществуването на етъра, ние вече сме се съгласили, че движението в него е
неоткриваемо.

Това е проблем, защото така се изкривява действителността. Приемаме за
физическа аксиома непотвърдено свойство на природата.

Няма противоречие, защото идеята за етера се появява след изграждане на принципът на относителност. Етерът (заедно със свойството на абсолютна система) би бил нарушение на този принцип, и би приннудил физиката да се промени, така както става при нарушаване на всеки друг принцип. Никакво изкривяване на действителността няма, така работят принципите. Защото те са закони, но експериментът е над тях. Е, и в тази битка този принцип се оказа печеливш.

[scaner]

Преди 26 минути, Ниkи said:

Може ли малко уточнения отностно този "парадокс"

В момента на светване, лампата и двамата наблюдатели са на едно ниво,... нали? Влака си продължава заедно с единия наблюдател и лампата. След време, светлината стига едновременно двете стени на вагона, отразява се и тръгва на обратно. През това време другия наблюдател вече не е в средата на вагона а е по-близо до едната стена. Не е ли нормално на отразените светлини от стените да им трябва различно време за да стигнат до този наблюдател?

Аз и друг път съм го казвал, но предпочитам другата форма на този парадокс, който дава Айнщайн и която има много лесно съобразими последствия.

Имаме две лампи на срещуположните стени на вагона, наблюдателят там е в средата му. В момента когато двамата наблюдатели станат на едно ниво (в една точка по Х, образно казано) лампите във вагона светват едновременно. Пита се, дали са светнали едновременно и в системата на перона?

Анализът показва, че за наблюдателят във влака светлината от двете лампи ще достигне едновременно носа му. Ако и за системата на перона бяха светнали двете лампи едновременно, светлината от тях щеше да достигне едновременно носа и на гаровия наблюдател. Но за времето за което светлината достига тези носове, двамата наблюдатели вече няма да са в една точка. И имаме парадокс - не може двата лъча светлина да се срещнат два пъти, на две различни места.

А обратната ситуация, една лампа в средата и светлината да тръгва към стените, е доста по-неочевидна от гледна точка на едновременност.

[gmladenov]

Преди 11 минути, Ниkи said:

Да (въпреки че той няма как да го знае), и по различно време до него. Неразбирам защо е парадокс... или нещо ми убягва?

Парадоксът е, че двата наблюдателя не се съгласяват за това какъв е
интензитетът на светлината вътре при стените на вагона.

Така излиза, че интензитетът на светлината не е нейно обективно свойство,
а е субективно виждане на наблюдателя ... което не е вярно.

Редактирано Октомври 28, 2020 от gmladenov

[gmladenov]

Преди 18 минути, scaner said:

Да, би било и така, стига аберацията да не беше просто следствие от законите на физиката ...

Имаш предвид законите на личната физика на мосю Скенер.
В истинската физика няма такъв закон.

[scaner]

Преди 48 минути, gmladenov said:

Имаш предвид законите на личната физика на мосю Скенер.
В истинската физика няма такъв закон.

Е, то се видя ти доколко познаваш законите на физиката. Никак и по-малко

Така че няма как да оцениш за какво става дума.

[scaner]

Преди 44 минути, Ниkи said:

Преди 59 минути, scaner said:

Ако и за системата на перона бяха светнали двете лампи едновременно, светлината от тях щеше да достигне едновременно носа и на гаровия наблюдател.

Сигурно ли е? Ако разменим ИОС-те (подвижна, стационарна), неподвижния наблюдател става подвижен и тогава двата светлинни сигнала няма да стигнат едновременно.

Условието е, че във системата на вакгона лампите светват едновременно. Независимо коя система е избрана за подвижна и коя не. От тук нататък просто анализираме това условие: първо приемаме вагона за неподвижна система, и прогнозираме пътищата и времената на сигнала до срещата на двата сисгнала. После приемаме гарата за неподвижна система, и прогнозираме - при допускане че и в тази система светлините са тръгнали едновременно! - пътят на лъчите и мястото на срещата.

И достигаме до противоречие. Тоест, решаваме една задача с допускане на противното - че и в двете системи лъчите тръгват едновреенно от лампите на стените. Стигайки до противоречие, доказваме че допускането не е вярно.

Ако промениш условието лампите да светват едновременно за системата на гарата, разсъжденията и резултатът пак щяха да са същите - нали системите са равноправни по отношение на физическите закони?

[laplandetza]

Преди 58 минути, gmladenov said:

...

Младенов, ако Интензитета е Равен ,по посока на движение и в обратна, това може да се дължи на Какво.
Светлината изминава различни пътища в двете посоки и  за това в крайна сметка Сканер е съгласен. Той без да иска се съгласи и че Аберация при излъчването се компенсира от различните пътища, и от там радиуси при което енергията се изравнява. Имаме зависимост от разстоянието за този <изравнителен> ефект.Но , забележи сега, Общият брой фотони излъчен към да я наречем Предната полусвера Не е равен на Общия брой фотони излъчен към задната полусвера. Това е Парадокса. Ако имаш лимитиран источник на Фотони , приближение на точков примерно и близо до него го обградиш с <броячи на фотони> в две полусфери, ще докажеш Парадокса.Още по интересно става ако имаш Проба микропроба радиоактижен матреиал, който излъчва нормално с постоянно средно количество, например Гама лъчи. Тази микропроба я поставиш физически упряна в контакт с два сензора, броячи на гама лъчение, плоски такива с еднаква площ, един Отпред, друг Отзад, поради практически нищожния ефект на Различните Пътища за гамалъчите Ти Вече си Получил Експериментален уред, не само Парадокс !

[laplandetza]

Преди 9 минути, scaner said:

Е, то се видя ти доколко познаваш законите на физиката. Никак и по-малко

..........а.

Ти колкко ги познаваш?
Видя ли следващия Парадокс. 
Микропроба , радиоактивна, разпад с Гамалъчени, възможно е и друго. Два Плоски детектора, плътно упрени до микропробата, тя се намира по средата им. микропробата има среден общ интензитет или брой гамафотони излъчване, известен. 
Този Детекторен<сандвич> е разположен перпендикулярно на вектора на скорост, движението на системата. Поради Аберация на излъчването и нищожната разлика в пътищата, няма да има еднакъв брой гамазасичания по плочитедетектори за единица време. Това дава Доказателство за Собственно Движение, а при по съвършенна конструкция и Количество Скорост.

[laplandetza]

Парадокса за интензитета вече е решен. Основава се на Брой Събития, в случаите Събития при приемането, отчитането на <радиация> Най лесно разбираемо е с радиоактивнамикропроба имаща гамалъчение и , или смесено, Бета. алфа. гама, като могат да се броят примерно и бета частици заедно с фотони и двете работят. Най важното е да минимализираме разликите в пътя на <радиацията> а те физически са нищожни при директен контакт с пробата. Тйкато Броя на Събитията, детектиране на частиците е Абсолютен и не зависи от никоя Отпр.Система, никой Наблюдател, то поради Доказаното наличие на Аберация ори всякакви <радиационни излъчвания>  ще имаме Неравн Брой Събития в Двете половини по Ос Х. Така Парадокса е Напълно Доказан.

[scaner]

Преди 6 минути, laplandetza said:

Видя ли следващия Парадокс. 
Микропроба , радиоактивна, разпад с Гамалъчени, възможно е и друго. Два Плоски детектора, плътно упрени до микропробата, тя се намира по средата им. микропробата има среден общ интензитет или брой гамафотони излъчване, известен. 
Този Детекторен<сандвич> е разположен перпендикулярно на вектора на скорост, движението на системата. Поради Аберация на излъчването и нищожната разлика в пътищата, няма да има еднакъв брой гамазасичания по плочитедетектори за единица време. Това дава Доказателство за Собственно Движение, а при по съвършенна конструкция и Количество Скорост.

Пълни глупости. Ефектът от аберацията точно компенсира разликата в пътищата, и двете са кинетичен ефект от движението, не физическа промяна. В края на крайщата аберацията е следствие закона за събиране на скоростите, а разликата в пътищата е следствие на същите скорости. И за това никакъв ефект няма и не може да има.

[laplandetza]

Преди 1 минута, scaner said:

Пълни глупости. Ефектът от аберацията точно компенсира разликата в пътищата, и двете са кинетичен ефект от движението, не физическа промяна. В края на крайщата аберацията е следствие закона за събиране на скоростите, а разликата в пътищата е следствие на същите скорости. И за това никакъв ефект няма и не може да има.

Ще има. Няма разлика в пътищата по постановката, практически няма такава и ние сме обградили практически двете полусвери, а при Аберация има задължително Неравен Брой излъчвания В Двете Полусвери. Това дори ти го каза, трябва да се съгласиш. Нямаш никакъв избор. 
За теоретичния Парадокс, за да не мъркаш диоректно конструираме точни полусвери детектори обгръщащи Пробата , те ще иат не точно сверична форма, но ще покриват полусверично пространството. Аберацията осигурява Неравенствата. Ако не си съгласен, тогава трябва да признаеш, че нещо не е наред със самата аберация.

[scaner]

Преди 1 минута, laplandetza said:

Няма разлика в пътищата по постановката, практически няма такава

Колкото има, точно толкова се компенсира с аберацията. Двата ефекта са дупе и гащи от една причина - относителната скорост.

[laplandetza]

Преди 8 минути, scaner said:

..

Както и да се връткаш съм  ти го сложил парадокса и с връткането ми помагаш  да го наместя, да е по сербез Парадокс, да се углади и напудри. 
Признай!

[gmladenov]

Преди 1 час, laplandetza said:

Младенов, ако Интензитета е Равен ,по посока на движение и в обратна, това може да се дължи на Какво.
Светлината изминава различни пътища в двете посоки и  за това в крайна сметка Сканер е съгласен.

Лапландец, няма как светлината да изминава различен път, но интетнзитетът да е същият.

Скенер като децата си измисля глупости когато няма какво да каже.

За предишния парадокс с импулса той измисли, че аз уж показвам две ситуации.
Тоест, той промени условието на парадокса, за да излезе, че няма парадокс.

Сега този номер не минава, защото ситуацията вече я има описана в учебниците.
Затова той сега изобрети измислената абереация, с която да спори.

Няма такава аберация. Не му се връзвай.

Светлината по условие е независима от движенеито източника. Това Айнщайн
лично го е постулирал. Освен доплеров ефект, движението на източника не
създава никаква аберация.

Редактирано Октомври 28, 2020 от gmladenov

[laplandetza]

Ей го и обяснението като за Сланер. Представете си Слънцето, Енергията Кочто излъчва чрез Светлина я приемаме за Константа и приемаме че излъчва равномерно от повърноцта си.  Имам Един квадратен метор Детектор за Фотони. Той на орбита около Меркурий ще Поема един брой фотони и енергията им, това се равнява на някакуъв простр,. ъгъл от слънцето и от излъчената радиация. На орбита около Земя , Един квадр. метър детектор ще поема доста по малък брой фотони за единица време. Не отчитаме гравиефекта върху времената.Простран. ъгъл е намален. 

Съобразете, от Един и съю простр. ъгъл Винаги се излъчва Еднаква Енергия. Например Един градус треизмерен простр. ъгъл , дали юе измервам енергията му около Меркурий или окло Марс е все тая, винаги е Еднаква , Площа е различна разбира се, и покрива точно Един градус Ъгъл. Еднаквата светлинна енергия, при константен микс от фотони ни дава приблизително еднакъв Брой фотони  излъчени от този Простр. ъгъл независимо на каква площ са измерени.

Сега си представете че Слънцето се движи, имаме Аберация и тя Гарантира Различна Енергия излъчена по  посока на движение и срещу посоката, Различна Енергия Измерена от светл.излъчване от Един Градус простр. Ъгъл !.За да останат Еднакви Ъглите, Един Градус, Пътиюата на радиация, Светлина трябва да са равни, а това според Неподвижния наблюдател означава различни разстояния в подвижната система на Слънцето. Примерно задния път да се удължи.

Ако разстоянията до повърностите останат равни според Слънцето, няма да има измерима разлика, заюото тогава според Неподвижния Наблюдател пътиюата са различни.

Сега си представете, че независимо от различните пътиюа аз съм обградил не Един Градус простр. ъгъл излучване на радиация ,а 180 градуса!! по и срещу движението. Независимо от различните пътища простр. ъгъл е винаги един и същ, и аз откривам разликите в Енергиите, т.е. Различен Брой фотони. т.е. различен брой Събития !

[gmladenov]

Преди 1 час, scaner said:

Колкото има, точно толкова се компенсира с аберацията. Двата ефекта са дупе и гащи от една причина - относителната скорост.

Какво и е офицалното име на твоята аберация, за да прочета за нея.
Ако е истинска, тя не може да няма официално име.

Също не забравяй, че звездната аберация се получава само ако източникът
се намира под ъгъл спрямо движението. Ето я формулата:

Ти нали разбираш, че в примера с вагона и гарата θ = 0 . При това положение
излиза, че няма никаква аберация, защото sin(θ) = 0.

Така че, драги ми смехурко, фалшивата ти аберация не работи в случая.
Ще трябва да измислиш някакава друга фалшификация.

Редактирано Октомври 28, 2020 от gmladenov

[laplandetza]

Преди 3 минути, gmladenov said:

Какво и е офицалното име на твоята аберация, за да прочета за нея.
Ако е истинска, тя не може да няма официално име.

Сканера се върза на Възел, и само с меч ще се избави !

Той твърди , че има Аберация, ако има го Чака Моя Вариант на Парадокса с Интеньитета, ако се отрече го чака Твоя Парадокс.

Ха сега де !

[scaner]

Преди 42 минути, gmladenov said:

Също не забравяй, че звездната аберация се получава само ако източникът
се намира под ъгъл спрямо движението. Ето я формулата:

Ти нали разбираш, че в примера с вагона и гарата θ = 0 . При това положение
излиза, че няма никаква аберация, защото sin(θ) = 0.

Точно звездната аберация имам пред вид. И тя повлиява всички лъчи, които не са паралели на движението, самият източник няма значение къде е.

Във вагона за да определим интензитет, трябва да покажем площа, която се облъчва. Всяка ненулева по размер площ се формира с лъчи които не са паралелни на движението (тоест споменатият от тебе ъгъл не е нула), демек те са под някакъв ъгъл и по оста Y. Именно този ъгъл (независимо колко малък е) се променя така, че по-малко енергия да пада на по-малко площ, и интензитетът се запазва.

Младенов, още не си се запознал изобщо с аберацията, а вече даваш фира И пак си нагазил във формули свързани със СТО, дето хич не са ти силна страна. Пробвай с класическа физика, интензитет и аберация има и там.

[laplandetza]

Преди 12 минути, scaner said:

Точно звездната аберация имам пред вид. И тя повлиява всички лъчи, които не са паралели на движението, самият източник няма значение къде е.

Във вагона за да определим интензитет, трябва да покажем площа, която се облъчва. Всяка ненулева по размер площ се формира с лъчи които не са паралелни на движението (тоест споменатият от тебе ъгъл не е нула), демек те са под някакъв ъгъл и по оста Y. Именно този ъгъл (независимо колко малък е) се променя така, че по-малко енергия да пада на по-малко площ, и интензитетът се запазва.

Младенов, още не си се запознал изобщо с аберацията, а вече даваш фира И пак си нагазил във формули свързани със СТО, дето хич не са ти силна страна. Пробвай с класическа физика, интензитет и аберация има и там.

Ти запознал ли си се, да ви заяпозная, имам честа да Ви представя мадмоазел Аберация, изумителна млада дама , Моля, на Вашето внимание е Гусин Сканер., повехнал Джентълмен Балкански !

Точно така този тгъл се променя, променя, колко да се променя от 2 градуса, став един...............ами от 180 градуса , Колко Става? хахах

 

[gmladenov]

 

Преди 12 минути, scaner said:

Във вагона за да определим интензитет, трябва да покажем площа, която се облъчва. Всяка ненулева по размер площ се формира с лъчи които не са паралелни на движението (тоест споменатият от тебе ъгъл не е нула), демек те са под някакъв ъгъл и по оста Y. Именно този ъгъл (независимо колко малък е) се променя така, че по-малко енергия да пада на по-малко площ, и интензитетът се запазва.

Интенитетът не се запазва за лъчи, които са паралелни на движението.
За тях зввездната аберация е нулева. Това е факт !!

В нашия пример може да избирам достатъчно малка площ, в която ъгълът
на лъчите е пренебережимо малък и зввездната аберация да пренебрежимо
малка. Така че пак не важиш.

Изсмукваш си ги тези аргументи да не кажа от къде.

[laplandetza]

Just now, gmladenov said:

 

Интенитетът не се запазва за лъчи, които са паралелни на движението.
За тях зввездната аберация е нулева. Това е факт !!

В нашия пример може да избирам достатъчно малка площ, в която ъгълът
на лъчите е пренебережимо малък и зввездната аберация да пренебрежимо
малка. Така че пак не важиш.

Изсмукваш си ги тези аргументи да не кажа от къде.

Това е вярно, за паралелни на движението по  посока и обратна  на движение интензитета на излъчване при самия процес на излъчване за движещ се источник е Различен и се запазава с промяна на разстоянията. Безспорен Факт. Сканера пак охлажда шоколада.