Старобългарски език

[tantin]

Цитирай

Старобългарският език е най-ранният писмено засвидетелстван славянски език.

В старите паметници първоначално е наричан ѩзꙑкъ словѣньскъ – славянски език, а впоследствие ѩзꙑкъ блъгарьскъ – български език. Извън България е известен с наименования като староцърковнославянски, старославянски и др. Църковнославянският език, развил се от старобългарския, и до днес е каноничният език на православните славянски църкви (и в Румъния до към 1865 г.) и се употребява в различни униатски църкви.

Старобългаристика

Цитирай

От изследователите този език е наричан различно. Йерней Копитар^[1] и Франц Миклошич^[2][3] го наричат „старословенски език“, тъй като в първите писмени паметници те са търсели черти от славянския диалект в Панония. А. Х. Востоков въвежда през 1820 г. термина „старославянски език“,^[4] който днес е най-използваният термин в рускоезичната научна литература. Аналогично са образувани наименованията фр. le vieux slave, лат. palaeoslavica. Йозеф Добровски в „Institutiones linguae slavici dialecti veteris“ (Студия върху стария диалект на славянския език) (1822) открива в този език „старосръбско наречие“.^[5] Но още в средата на 19 век Аугуст Шлайхер, Мартин Хатала^[6] и Леополд Гайтлер^[7] виждат, че езиковите особености на първите славянски книжовни произведения са еднакви с чертите на българския език. Те въвеждат наименованието „старобългарски език“ (нем. Altbulgarisch), възприет изцяло в България. В съвременното езикознание освен термина „старобългарски език“ са разпространени и названията „старославянски език“ и „староцърковнославянски език“.

Някои учени са на мнение, че науката за този език трябва да изследва само паметниците от т.нар. „канон“, т.е. езика на произведенията, най-тясно свързани със св. Кирил и Методий и книжовната им дейност, противопоставяйки се на езика на произведенията, произлезли от българските просветно-културни кръгове. Но това е явно едностранчиво схващане на въпроса за същността и обхвата на първия писмено засвидетелстван славянски език. Дали този език може да бъде наричан Кирило-Методиев? От ръката на братята няма стигнали до нас произведения, а т.нар. „канон“ откриваме в паметници, отстоящи най-малко 50 – 60 години от времето на първоучителите. А за това време са настанали някои промени не само в говоримата, но и в писмената реч. Следователно, езикът на Кирил и Методий може да бъде реконструиран приблизително по преписите на произведенията им, но достоверността на реконструкцията на техния език няма абсолютни документални доказателства, както например, и на по-ранния, праславянски език. Това е достатъчно, за да не обозначаваме езика на първите славянски писмени паметници с термина „Кирило-Методиев език“. Що се отнася и до термините „старославянски“ и „старочерковнославянски“, те също не отговарят на същността и етническата основа на този език. Направени са много изследвания и българската етническа основа на езика от дошлите до нас първи славянски ръкописи не може да бъде оспорвана. Доказателства за българската етническа основа на тези паметници откриваме в областта на фонетиката (в рефлексите на праславянските съчетания *tj, *gtǐ, *ktǐ, *dj и в широкия гласеж на ятовата гласна), в областта на лексиката (в заемките на някои гръцки думи от народния гръцки език, с който само българските славяни са били в пряк контакт, а това са думи като сѫбота (събота) от σάμβατο, а не от σάββατον) и в областта на синтаксиса:

1. употреба на дателен притежателен падеж при лични местоимения и съществителни: рѫка ти; отъпоуштенье грѣхомъ;
2. описателно бъдеще време с глагол хотѣти;
3. употреба на сравнителна форма мьнии (по-малък) в значение на по-млад.

Освен това езикът на паметниците, произлизащи от българските земи след 12 век, в световната славистика биват наричани, без уговорка, единодушно „среднобългарски“. А щом бива признато съществуването на „среднобългарски“ и „новобългарски език“, то съвсем естествено и диалектически необходимо е да бъде признато, че тези два периода от развоя на българския език биват предхождани от един първи, поставил началото на писмения български език. А несъмнено, този първи период трябва да отговаря и на началото на славянската писменост. Следователно, езикът на първите славянски ръкописи би трябвало, и най-точно и научно обосновано е, да се нарича „старобългарски“, а не „старославянски“ или „старочерковнославянски“, тъй като в тази епоха отделните славянски езици са имали вече обособен облик и терминът „старославянски“ може да доведе до погрешни изводи, че този език е или изкуствен общославянски книжовен език, или че това е едва ли не праславянският език, засвидетелстван писмено, а терминът „старочерковнославянски“ навежда на мисълта, че този език е служел само за черковни (религиозни) цели, а не за обществено-политически и културни нужди. Що се отнася до опонирането на термина „старобългарски език“ с твърдението, че може да се стигне до смесване с езика на Аспаруховите сънародници, то не може да бъде убедително, тъй като последният бива наричан в науката „прабългарски“ (протобългарски, първобългарски).

От всичко казано дотук можем да направим следните изводи:

1. Науката за старобългарския език има за предмет изучаването на езика на първите славянски писмени паметници, т.е. сравнително-историческата реконструкция на старобългарската граматика (на мъртвия език, възникнал през 9 век и оставил паметници от 10 – 12 век).
2. При изследването на старобългарския език трябва да се имат предвид езиковите му средства, еволюцията им от праславянски до първото им писмено засвидетелстване, степента на диалектната диференциация в късния праславянски, в старобългарски и в новобългарски; литературните стилове и школи в старобългарски, т.е., по-широко разглеждане на старобългарския език, излизайки от рамките на „канона“. Затова старобългаристиката не може да няма връзки и с други научни дисциплини, на първо място с общото и индоевропейското езикознание.

Старобългарският език, благодарение на древността си, наред със санскрит, гръцки, латински, готски и други древни писмени индоевропейски езици, дава изключителен материал при реконструкцията на т.нар. индоевропейски праезик, незасвидетелстван писмено.

Изучаването на старобългарския език лежи в основата на цялата славистична наука, за която делото на първоучителите Константин-Кирил Философ и Методий е от първостепенно значение. Старобългарският език първо служи при възстановяването на предполагаемия праславянски език. От него се изхожда и при сравнително-историческото проучване на славянските езици. В него се отразява мисленето и светогледа на говорещия на него народ. Той е огледало и на социалната история и етногенезиса на българския народ в древността. Това се открива най-вече в лексиката. Значи, старобългарският език е ценен източник за изследователите на етническата и социалната ни история. Археологията и старобългарският език също са свързани, тъй като са открити немалко (повече от 30) епиграфски паметници с надписи на този език. Изследователите на старата българска литература трябва добре да познават езика на първите паметници, цялото му богатство и сила, за да се получи вярна представа за художествения принос на старите ни автори и преводачи.

При изследването на старобългарския език от немалко значение са и научни дисциплини като топономастиката, диалектологията и лексикологията, включени в балканското и славянското езикознание, защото именно в диалектите и изобщо в езиците на балканските народи са се запазили много славянски думи (с произход от българските славяни), които имат звучене по-близко до старобългарското – със запазени носовки и неметатезирани групи с плавни съгласни и др. Българската топонимия и диалекти също дават (след строго научни изследвания) много данни за старобългарския език, дори и за предписмения му период (достатъчно е да споменем топонима Варна с неметатезирана група CorC).

История

 

Цитирай

Докато за историята на българския език и българските народни говори, за славянското и индоевропейското сравнително-историческо езикознание езикът на старобългарските паметници има значение като отражение на един народен език, говорен от древно славянско население през Средновековието, то за историята на книжовните езици, за историята на културата и литературата старобългарският език представлява голям интерес като език на една стара писменост. Старобългарският език, след старогръцкия и латинския, е третият език, който през средните векове в Европа е бил употребяван в богослужението, администрацията, на който е била създадена поезия, философска, научна и юридическа литература. Създаден на народна основа, старобългарският език като всеки книжовен език е трябвало да бъде обогатен и приспособен да изпълнява сложни функции. Нужни са били нови думи за абстрактни понятия, нужни са били и много нови религиозни, философски, научни, морално-етични, административни термини. Обогатяването на народния език е ставало главно по три начина:^[8]

1. Обогатяване с ново значение на съществуващи народни думи. Така например думата просвѣщение първоначално е имала конкретното значение 'осветяване, просветване'. В старобългарските паметници откриваме само нейното абстрактно значение. В нов смисъл се употребяват многобройни подобни думи, най-често отглаголни съществителни: създание, прѣложение 'превод', знамение. В християнски смисъл се е променило значението на думи като небо, отьць, мѫченикъ, правьда, отъпоущение и др.
2. Заемане на чужди думи. Една голяма част от старобългарската книжнина представя преведена от гръцки църковна литература и произведения на византийските писатели. Това довежда до появата на редица гръцки думи или латински и еврейски думи, възприети чрез гръцкия език. Гръцки думи са: евангелие, ангелъ, дѣволъ, апостолъ, архиереи. От еврейски произход са думи като пасха, аллилоуꙗ, вельзѣволъ 'дявол'. От латински проникват думи като кинъсъ 'данък', коустодиꙗ 'стража', оплатъ 'просфора, обреден хляб'. Част от тези думи са заети по време на мисията на свв. Кирил и Методий сред западните славяни.
3. Създаване на нови думи. Чуждите думи са били избягвани чрез създаването на нови думи. Сред много от често употребяваните думи в нашето съвремие са и такива, които са възникнали в най-ранния период на формирането на старобългарския език. Това е например днешното благодаря (стб. благодарити), благодетел, благодат, светлозарен, безсмъртие, самовластен, лицемер, невъзможно, неръкотворен, милосърдие, недоумение и много други. Голяма част от тях са превод от гръцки: старобългарската зълодѣи, например, е буквален превод на гр. κακαῦρνος, добротворити съответства на гр. ἀγαθοποεῖν, доброродьнъ – на гр. εὐγενής. Наред с гръцките думи граматикиꙗ, риторикиꙗ, философиꙗ, в съчинението „Сказание за букивте“ от Черноризец Храбър откриваме славянските ꙃвѣздочьтение 'астрономия, букв. броене на звездите', землемѣрие 'земемерство, геодезия', двогласнаꙗ 'двугласна, дифтонг'.

Развитие

 

Цитирай

Успоредно с останалите славянски езици, след 12 век старобългарският език претърпява значителни промени, които са отразени съвсем оскъдно в писмените паметници. Беглото отразяване на фонетичното и морфологичното развитие на езика в паметниците с религиозен характер се дължи на силното влияние на кирило-методиевата традиция в средновековна България. В светски документи (грамоти на българските царе), надписи-графити, приписки (Битолски триод), паметници със светско съдържание (Троянска повест), както и в някои произведения с религиозен характер (Добрейшово евангелие, преписът на „Шестоднев“ от 1263 г.) тези изменения се долавят по-ясно. Между 12 и 15 век промените в старобългарския език засягат предимно следното:

• Еровете в слабо положение (пред сричка, несъдържаща ерове, и в края на думата) загубват звуковата си стойност, а в силно се изясняват: ъ > о/ъ, ь > ъ/е. Така се появяват нови групи съгласни, които са нехарактерни за най-старите старобългарски паметници: кънѧsь > кнѧзъ, праздьникъ > празникъ.
• Смесване на носовките: носовите гласни (ѧ, ѫ) изравняват гласежа си след меки съгласни, а в някои говори съвсем изгубват носовия си призвук и се стига до характерната за паметниците от 13 – 14 век безразборна употреба на буквите ѧ и ѫ.
• Разпад на склонението: Изместване на старобългарските паджени форми (родителен, местен) от съчетания на предлог и винителен или дателен падеж.
• Показателните местоимения в задпоставно положение започват да се развиват като склоняем определителен член, макар че употребата му все още не е напълно граматикализирана.
• Употреба на кратките форми на дателен падеж за изразяване на притежание.
• Славянските деятелни причастия – сегашно (несѫштъ, двигнѫштъ), минало (рекъшии, четѣвъшии) – освен еловото причастие (реклъ, пеклъ) са напът да изчезнат напълно.
• Изчезва сегашното страдателно причастие (хвалимъ, молимъ).
• Супинът е заместен напълно от инфинитива, който към 14 – 15 век започва да се замества от съчетанието да + лични глаголни форми.
• Бъдеще време се изразява чрез личните форми на сегашното време на глагола хътѣти + инфинитив, а впоследствие от да-конструкция с лични глаголни форми (хъштѫ да).
• Формите на имперфекта започват да се образуват не от инфинитивната форма, а от основата за сегашно време (старобълг. плакати > плакаахъ, нести > несѣахъ, новобълг. плач-а > плачех, нося > носех).
• Промяна при окончанията на формите на аориста под влияние на морфологични аналогии.
• Започва образуване на ново глаголно спрежение по аналогия със старите атематични глаголи (быти > есмь, дати > дамь, іасти > іамь, имѣти > имамь) с харарктерната наставка за 1 лице, ед.ч. -м.
• Развитие на нови местоименни форми с помощта на анафорични частици: тъ + и > тои, сь + и > сеи, които, тогова, този.
• След 15 век се развива като отделна морфологична категория и миналото несвършено деятелно причастие (носел, четял).

Първите паметници на новобългарски език са дамаскините от 17 – 18 век.

Главни особености[редактиране | редактиране на кода]

Най-ранните писмени паметници на старобългарски език са от 10 – 11 век (надпис на чъргубиля Мостич, Ананиев надпис). През 9 – 11 век езикът е съвсем близък до останалите славянски езици, поради което старобългарските черковни текстове се използват от други славянски народи като руси и сърби със съвсем малки изменения: Остромирово евангелие от 1056 г. и Симеонов сборник 1073/6 г. за руска редакция; Мирославово евангелие от 12 век за сръбска редакция.

Старобългарският език в периода 9 – 11 век притежава следните най-важни особености.

Фонетика[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Фонетика на старобългарския език

• Запазване на праславянската система от гласни звукове, включително еровите (ъ, ь) и носовите гласни (ѧ, ѫ).
• Почти не са засегнати от нови морфологични аналогии резултатите от третата палатализация: виждѫ < *vidjon при новобълг. (да) видя, нарицати при новобълг. наричам.
• Още е в сила законът за отварянето на сричката.
• Широк изговор на дългото ē (ѣ).
• Особен рефлекс на праславянските съчетания *tj, *dj > шт, жд.

Морфология[редактиране | редактиране на кода]

• Налице е богата именна система (13 склонения; 7 падежа – именителен, родителен, винителен, дателен, творителен, местен, звателен; 3 числа: единствено, двойствено, множествено), която в повечето съвременни славянски езици е опростена. Типовете склонения обикновено се класифицират според индоевропейската и праславянска основа – основи на гласна (-o-, -a-, -ja-, -i-, -u-) и съгласна (-n-, -nt, -men, -s, -r, -ŭ).
• Лични местоимения има само за 1-во и 2-ро лице. В ролята на местоимения за 3-то л. се използват показателните онъ, тъ, от които произлизат днешните местоимения за 3-то л. той и он. Ролята на притежателно местоимение за 3-то л. се изпълнява от възвратно местоимение свои.
• Всяко прилагателно име притежава 2 форми: кратка и дълга или определена. Дългата форма се получава от кратката с добавяне на анафоричното местоимение -и (новъ > новъи). Кратките форми се скланят като съществителните имена от съответните основи. Първоначално в дългата форма именната и местоименната част се скланят поотделно, но впоследствие се сливат и образуват нов тип склонение.
• Налице е богата глаголна система (4 спрежения на тематичните глаголи и друго за малкото на брой атематични глаголи, форми за двойствено число, 6 времена, 2 глаголни вида – свършен и несвършен).
• Употребяват се 3 прости глаголни времена – сегашно, минало свършено (аорист), минало несвършено (имперфект) и по-рядко 3 сложни глаголни времена – минало неопределено (перфект), минало предварително (плусквамперфект), бъдеще предварително. Бъдещето време се изразява с формата за сегашно време на глаголи от свършен вид, както и в повечето съвременни славянски езици.
• Старобългарският език познава 3 наклонения (изявително, повелително и условно). Индоевропейското подчинително наклонение (конюнктив) е изгубено напълно, както и индоевропейският страдателен залог, изразяван посредством възвратнопричастни форми.
• Налице са разнообразни нелични глаголни форми – инфинитив (чисти), супин (чистъ), сегашно деятелно и страдателно причастие (четы/четѫщии, четимъ), минало деятелно и страдателно причастие (четѣвъ/четѣвъшии, четенъ), елово причастие (челъ).

 

[tantin]

Графическая модель дивергенции славянских языков, использующая принципы глоттохронологии. Составлена П. Новотной и В. Блажеком

[tantin]

Славянско заселване на Балканите

 

 

 

Цитирай

Първа вълна[редактиране | редактиране на кода]

След разпадането на хунската държава (453) славяните започват да преминават през проходи в Карпатите и през втората половина на 5 век се настаняват в Трансилвания.

След като остготите се насочват към Италия (488), славяните заемат области по поречието на Долен и Среден Дунав. През 6 век те започват да нахлуват през Дунав в балканските земи.

Основната група славяни – т.н. славини, идват от централните части на старите славянски земи и се заселват в областите по поречието на Долен Дунав от няколко посоки: по течението на реките Прут и Серет, заобикаляйки Карпатите, откъм Днестър, а също така и от Трансилвания през проходите на Южните Карпати. За това свидетелства богатата славянска топонимия в днешна Румъния, както и многобройните славянски заемки в румънски и унгарски. Тези заемки свидетелстват и за това, че славяните, които са ги оставили, са предци на българските славяни, поради наличие на рефлекс št < *tj, *kti и žd < dj. През 6 век тези славяни заселват компактно територията на днешна Румъния. Теофилакт Симоката в началото на 7 век нарича земите, населени от тези славяни Склавиния (Σκλαβηνία), според византийското название на тези славяни склавини.

Друга група славяни, познати под името анти, идват от източните части на старите славянски земи и заселват източната част на днешна Молдова, днешна Бесарабия, откъм Днепър, до устието на Дунав и на юг отвъд него. Първото отбелязано в историята славянско нападение през Дунав вероятно през 519 г. е извършено именно от антите по време на император Юстин I (518 – 527).

Цитирай

Втора вълна

Трета група славяни идват от западните части на старите славянски земи където са обитавали т.н. венети и се настанява през 6 – 7 век в северната част на днешна Унгария и в Панония. Това са предците на словенците, хърватите, сърбите, черногорците и бошняците. Тези славяни минават през Западните Карпати и достигат до Източните Алпи, откъдето се спускат на юг и се смесват с племена, идващи откъм Черно море.

Втората вълна славяни, преселили се на юг, внася двойственост в южния праславянски макродиалект, чиито следи са запазени и в днешните южнославянски езици.

Цитирай

Окончателно заселване[редактиране | редактиране на кода]

През 7 век южните славяни стават преобладаващото население на Балканския полуостров. Постепенно те заемат плътно Мизия, Тракия, Родопите, Беломорието, някои от егейските острови и цяла Македония, която през 7 и 8 век започва също да се наричана Склавиния. Южните славяни заселват и днешна Албания, адриатическия бряг на днешна Гърция и дори Пелопонес. Славяни са заселени и в предна Мала Азия.

Цитирай

Обособяване на групите[редактиране | редактиране на кода]

Нееднородният произход, както и различното време на заселване на южните славяни на Балканския полуостров обуславят обособяването на 3 племени групи, от които в периода 7 – 9 век се образуват главните племенни общости:

• Източна група (или Българска група),
• Западна група (или Сърбо-хърватска група) и
• Северозападна група (Словенска група), където южнославянското племе хорутани (населявали цяла Каринтия) се прелива в западните славяни.

От 7 до 10 век източната южнославянска (българската) племенна група последователно става част от Първото българско царство и образува заедно с прабългарите и остатъците от траки, готи и пр. българската народност през средновековието, а славянският език става официален в голямата държава. През същото време при южни славяни от западната група (като сърби и хървати) са поставени наченките на средновековна държавност, чието начало не е изяснено от историческата наука задоволително. Северозападните южнославянски княжества (дн. Словения) са подчинени от аварите, към 791 – 796 г. те са покорени от Карл Велики, включени във Франкската империя и християнизирани от Рим. Южните славяни говорят близък, но не и общ славянски диалект, макар че техните диалекти могат да бъдат групирани в един общ южен праславянски макродиалект, от който произлизат днешните южнославянски езици. С разцвета на българската култура и държавност източната част от западните южнославянски племена (дн. сърби) попадат под силното ѝ езиково и културно влияние, като от 9 до 11 век те са част от нея, така официалният език на църквата и властта през средновековието в тези земи е фактически старобългарски, което остава трайни характеристики и в народностния говор. В Хърватия по адриатическото крайбрежие глаголицата съставената на основа на старобългарския език се запазва като азбука чак до края на 19 век. Днес тя още се използва там в църковнославянския, а също и като локално писмо на католическата епархия Крижевци в Хърватия.

 

[tantin]

Отварям тази тема като продължение на хипотезата за "старобългарския език" и старобългарите - тоест предците, говорещи на старобългарски език..
Ясно е вече за всички че е невъзможно за 50 , 100 или150 години един народ изцяло да забрави езика си и да започне да говори на съвсем друг език.. Остава ни да предполагаме че старо-българите са били славяно-говорящи от самото начало и че не се е случилo някакво особено превключване на езика..

Тогава хората на Аспарух би трябало да са смесица на прабългари със славяни (най-вероятно анти).
В такъв случай обаче едва ли всички тези славяни-анти са пристигнали на Балkанския Полуостров. Много е вероятно друга част от същите да са останали в началните си земи или да са отишли на запад или север..   

Изрично подчертавам - прото-българи нека това да са хората на Аспарух.
В случай на "славяно-говорящи  протобългари би трябвало да има езикова близост между оставащите славяни-анти  и тези дошли като прото-българи.
Ако тези  немигрирали анти са  останали в територията на Украйна, то те би трябвало да са езиково по-близки към старо-българския език на ПБД.

Съответно езика на Киевска Русь  и Първата Българска Държава би следвало да е на практика еднакъв, с общо начало и с времево разделение от порядъка на 200 години.

Графиката, показана по-горе не би трябвало да е съвсем вярна.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Протославянские_диалекты#/media/Файл:Датировка_расхождения_славянских_языков.JPG

Следва да очакваме прото-Украински (киевская Русь)  и старобългарки да са много по-близки като езици , а не да са на срещуположните страни на това разклонение.

 

Предлагам следната работна схема:

Редактирано Октомври 30, 2020 от tantin

[tantin]

Обаче няма как сръбския да е произлязъл от старобългарския - защото сърбите идват по другия път -от запад и слизат с няколко стотин години по-късно на Балканите.
Поляци и чехи пък би трябвало да са се отделили от Антите много преди да стане това разделяне между древно-руски и старо-български..

Това ви предлагам като тема за работен разговор.

[ДеДо Либен]

Вземи и оправи и най-долния край на тая еврассийска диаграма , че туй разделяне на български и македонски в 1220 лето силно разваля наукообразността на темата.

[tantin]

Предлагам за разглеждане следната схема.

Модифицирал съм прехдодната, като поставям антите в централната зона и съответно общ начален език на прото-българи и прото-руснаците от Киевската Русь.
Склавените ги поставяме с първите миграции на Балканите, и съответно те дават името на всичките славяни като цяло.

Северни/западни славяни остават за известно време изолирани.  

Първата вълна на миграциите е ясно видима c 3-те групи. После започват разделяния на по-малки племена и смесвания, показани с червени стрелки. 

 В Киевска Русь вече е настъпило значително смесване на остатъчните анти (от групата на протобългари) с западните славяни, и съответно  езикът им се е променил  спрямо старобългарския.

 

Ако направим една примерна карта с географското разположение и наложим на нея стрелките и посоките на смесвaнията мисля че нещата ще станат още по-разбираеми. Така с тия преплитания на стрелките става объркващо.

[tantin]

Едва ли има друг народ дето да е приемал толкова много имена и обозначения както славяните.  Въпреки че в началото те са едно племе или един народ, с всяко тяхно разселване те приемат името на местността или реката,  където живеят.

Ще се опитам да докажа тази теза. Доскоро с Мироки много добре се допълвахме по тези теми, но нещо него го няма в последните ни дискусии.

http://macedonia.kroraina.com/libi/1/gal/1_336.html

А ето в тази тема правихме примерни карти и разположението на племена и народи:

Някъде там на 35-страница, а пак ние изписахме доста повече.. Няма да се връщам..

Това което е интересното е контактната зона на Анти и Българи.. Те са едни до други и  са дори заедно.. Откога, за колко време как са се разбрали помежди си и други въпроси - няма да коментирам.. Важното за нас е че Анти и Пра-българи се срещат и влизат в комбина още доста преди преселението на Аспарух..

 

Моята теза е тази тема е такава: Прабългари и Славянските Анти влизат в съюз много време преди преселението на Аспарух с четата си.

Съответно - прото-българите - спътници на Аспарух са съставени в някакво прилично съотношение анти + прабългари....

 

Но за да не се забутваме в недоказуеми тези или неща които няма как да обясним. Нека пак се върнем на етимологията на славянските племена..

Началната руска летопис дава следното сведение за разселението на славяните ^[10]:

"От много време славяните бяха уседнали на река Дунав, където сега са земите Унгарска и Българска. От тези славяни се разотидоха по земята, и са нарекоха с имената на местата, където уседнаха. Така едни уседнаха край реката, наречен Морава и се нарекоха моравяни, а други се нарекоха чехи.

 

Когато власите нападнаха дунавските славяни и се заселиха между тях, и ги притесняваха, онези славяни дойдоха и уседнаха край Висла и се нарекоха лехи и из тези лехи излязоха поляците, другите лехи – лютичи, други – мазовшани, други – поморяни. 

 Специално внимание на така наречените "власите"  !!!  .. В повести временних лет се говори за власите - но това не са власите - тези които днес ние подразбираме като власи.... На мен ми трябваха не повече от 10 минути да си изясня кои са тези власи, населили се измежду славяните и защо трябвало славяните да се изнесат на север и на запад. 

Това наименование предполагам е заимствано от германците - готи и гепиди които са властвали в онези територии тогава.  

https://bg.wikipedia.org/wiki/Власи

Цитирай

Произходът на власите е спорен, както и хипотезата, че всички влашки групи имат общ корен. Повечето учени смятат, че те произлизат от римски колонисти и/или романизирани местни жители (даки, траки и илири).

 

Цитирай

Етимология

Екзонимът „влах“, в сръбски влах, руски волох, полски włoch, се приема за заемка от старонемското walh – латиноговорещ келт, чужденец.^[1] Смята се името Уелс (Wales, Welsh, староангл. Wealas) отразява същото старонемско walh – латинец, така англите и саксите са наричали заварените частично романизирани келти-кимври.

Следователно с голяма доза увереност можем да предполагаме, че така наречените власи в ПВЛ са римляни и романо-говорящи..  Ако желаете да проверите какво точно се е случило и как са се развили събитията - тук си имаме специална тема по тоя въпрос, която бях отворил преди време , за лимиганти, сармати и техните слуги...  Без особени съмнения продължавам да утвърждавам тезата за славянското присъствие в тази част по начина, предаден ни от римските летописци...

Продължаваме с ПВЛ:

Също така, славяните дойдоха и уседнаха край река Днепър и се нарекоха поляни, а други – древляни, защото уседнаха в горите, а други уседнаха между Припят и Двина и се нарича драговичи, други уседнаха на Двина и се нарекоха полочани, заради рекичката, която се влива в Двина, на име Полота, от нея и се назоваха полочани. Тези славяни, които уседнаха до езерото Илмен, се нарекоха със своето име, и направиха град, и го нарекоха Новгород. А други уседнаха на Десна, и по Сема, и по Сула, и се нарекоха северяни.

Тоест разселването на славяните по руските територии е свързано с появата на един куп племена и народи, за които никой не е и чувал.. Чисто и просто славяните се самоназовават с имената на реки и местности, така както те са ги назовали или така както са били назовавани отпреди тях..

Да добавя към примерите по-горе: Тиверци 

Цитирай

Тиверци или Тиверјани (укр. Тиверці) су древно словенско племе, које је у 9. веку насељавало југ данашње Украјине и Молдавије уз обалу Црног мора.

Това случайно да ви прилича на още по-древните - Таври ??? Или това пак е случайно ще кажете ?  Някак си съвсем случайно славянското преме Тиверци се настанява в земята на по-древните Таври ????  (https://uk.wikipedia.org/wiki/Таври)

 

Не господа и дами !! Това не е случайно .. Славяните се самоназовават според местността където живеят и ще продължим с примери..

Да погледнем на Балканите:  славянското племе Струмяни.. - на реката Струма ( тракийското име Стримон )..

Граовци - някъде около Перник..  До един момент това са тракийци - неизвестно как и защо славяните в същата местност претендират да са автентични граовци...

Тракия и тракийците.... До определен момент тракийците са нещо свещено, религия, език, богове, Римски войници и императори...

И в следващия момент се появяват тълпи от тракийци и все славяно-говорящи..   Ами за македонците ??? Дори ми е неудобно да ги давам за пример.. Просто изтъркано от употреба. Не е дори интересно....

Тоест славяните следват техни си обичаи и традиции. И това няма нищо общо нито с древните тракийций, нито македонци, нито таври или каквито щете.. По същия начин древните пеони и панони .  И появата на панове и поляци...  Славяните се появяват, интегрират и инкорпорират .. Свързват миналото с тяхното настояще .. Успяват да се закрепят и езика им не мръдва особено .

Затова уважаеми колеги, нека не се подвеждаме от множеството названия и само-наименования на славяните и нека се опитаме да сме максимално обективни в анализа на древно-славянския етнос.. При това за доста време славяните говорят само един - единствен език в няколко диалекта.. Езиците при славяните се оформят окончателно няколко века след като голямото славянско разселване е приключило.. 

 

[tantin]

https://bg.wikipedia.org/wiki/Пенковска_култура

 

На север граничи с балтите (култура Колочин-Тушемля) и с културата Прага-Корчак, свързвана със западните славяни (вендите), а на юг с културата Сивашовка, която се смята за прабългарска.

Сивашовска група погребения

[tantin]

On 29.10.2020 г. at 16:28, makebulgar said:

Това не е вярно. Или поне няма доказателства за него. 

On 29.10.2020 г. at 16:41, makebulgar said:

Няма как прабългарския да се пише че е алтайско-хакаски-тувински-уйгурски-тюркси, и после да обвиняваме някой че го отхвърлял водейки се по някакви модни тенденции. 

Прабългарския език не е доказано че е алтайски, и това което пише в учебниците и енциклопедиите не е доказано, са стари хипотези. 

И доколкото днес има нови доказателства за българите и от археологията и от генетиката и от други места, просто старата хипотеза отпада. Не се отхвърля целенасочено, а просто новите доказателства правят старата хипотеза недостоверна. 

А това че има още хора които повтарят старата хипотеза под път и над път си е лично техен проблем, и проблемът се базира на некомпетентността им. 

 

Относно автентичните прабългари - тези на Кубрат и по-предишните - едва ли можем да се съмняваме в произхода или в езика им.  Доказателства има и аз няма да се занимавам да ги повтарям или доказвам.  Прабългарите са един от онези народи съвременници на хуните и са пристигнали доста преди аварите.

Проблема за нас не са прабългарите, а старо-българите  .  Тоест носителите на "старо-българския" език..  Предците на съвременните българи.

Ние можем да направим и още по-тесни времеви разграничения, примерно:

• пра-българи - до Кубратовите българи  - говорещи на пра-български език
• прото-българи - Аспаруховите българи - 7-8 век
• Старо-българи - носителите на "старо-български" език - 9 век

 

Да продължаваме да спорим за езика на пра-българите е чиста загуба на време.

Старобългарският език е толкова добре описан, щото има няколко тона книги на тоя език. Следователно по отношение на старо-българския език няма никакви езикови спорове..  Това си е на 99% славянски език, най-ранния и добре документиран славянски език. Основните затруднения се почучават за времето от Аспарух до покръстването или нека наричаме този период прото-български период.. 

От времето на Кубрат, през Аспарух до времето на Симеон са минали само някакви си 200  години...

Няма как за тия 200 години масивната група предполагаеми "прабългари" да е забравила езика си и да е превключила тотално на славянски.    Значи отговора се крие в Аспаруховите българи, които би трябвало да са в болшинството си славяни с прикрепени към тях боляри и върхушка.

Прабългарите също си съществуват и тяхното присъствие се регистрира по множество начини.  Но славянското присъствие е многократно в повече.

Възможно е прабългарският като език да е излязал от употреба преди още прото-българите  да са пресекли Дунава.  (с изключение на ония календарни термини, военно облекло и още стотина думи.  )  

Прабългарският език е също частично възстановен.  Имаме идея как е звучал, определени звуци, как са се трансформирали думи и прочие. Той е  дал отпечатък на множество сегашни езици.   Значи няма и за какво дори да спорим.  Нещата са вече сравнително добре описани и оформени по време..    Изясняваме дребни детайли за проценти,   времеви периоди и подобни.  

 

 

 

[tantin]

http://journals.uni-vt.bg/getarticle.aspx?aid=2804&type=.pdf

Тезата за прото-българите на Аспарух като съставени от 2 основни компонента - а именно пастирско-пенковска керамика (славяни-анти) и прабългарска група - прабългарската орда е изказана от Р.Рашев  .  Според Рашев прото-българите са възприели някои традиции на местни иранизирани племена - явно се имат предвид скити и сармати.  Това обаче не променя с нищо славано-езичието - чиито носители са прото-българите и по-специално наследници на антите. За целите на нашето търсене към настоящия момент е достатъчен фактът че има наследници на пастирско-пенковска керамика (славяни-анти)  пристигнали на балканите заедно с Аспарух... Тоест новият народ дошъл през 7-век е смесен народ и това не са само и единствено прабългари..    Наедно с хората на Аспарух пристига известно количество "славяно-говорящи" ...

[tantin]

Цитирай

Имаме основания да говорим за две прабългарски групи и култури - на тюркската по произход аристокрация, която заема ръководните места в централизирания военно-административен апарат, и на обикновеното прабългарско население, заето със земеделие и скотовъдство. Това очевидно са две различни групи, отличаващи се не само по своето социално положение, но и по език и традиционна култура. Ст. Младенов уместно сочи като аналогия за ролята на прабългарите сред южните славяни положението на франките сред галите и на варягите спрямо източните славяни. Неговата бележка може да бъде коригирана в смисъл, че се отнася само до ръководната тюркска прабългарска върхушка, а не до прабългарите като цяло. Отдавна е установено, че през ранното средновековие народностната принадлежност е била твърде динамична категория поради масовите миграции и етнически смешения. Ето защо не бива да ни учудва, че дори в хомогенната структура на прабългарската аристокрация В. Бешевлиев успя да изолира три различни по произход етнически състазки: тюркска, иранска и угро-финска [7] . Към това трябва да добавим и наблюденията на изтъкнати тюрколози за странно звучащия тюркски език на дунавските прабългари [8]. Ако подобна етническа пъстрота е съществувала в тесните рамки на аристокрацията, толкова повече тя трябва да се очаква в прабългарския масив като цяло.

 

Рашо Рашев за присъствието на "нетюркските елементи сред прото-българите на Аспарух:

Цитирай

Присъствието на нетюркски етнически елементи в състава на прабългарите може да се предполага не само въз основа на изложените по-горе факти и съображения. Има още една група немаловажни свидетелства, на които досега не е обръщано нужното лнимание. Става дума за това, че в Северното Причерноморие и на Долния Дунав, т.е. там, откъдето тръгват прабългарите на Аспарух, и там, където се заселват, е съществувал значителен масив от индоиранско население. Присъствието му е удостоверено в няколко археологически култури, които по време предшестват образуването на дунавската българска държава. Налице са някои съществени от етническа гледна точка съвпадения между отделни белези на тези култури и елементи на прабългарската култура от времето на Първото българско царство, които едва ли са случайни.

 

Цитирай

През IV в. сарматите заедно с разноетничното насепение на един обширен район, обхващащ степната и гористостепната зона от лявото поречие на Днепър до Долния Дунав, участват в създаването на културата Черняхов - Сънтана де Муреш [12]. Това е културата на готския племенен съюз. В нейните най-характерни паметници се откриват белезите на две основни етнически групи, обитаващи общи селища и използващи общи некрополи. Жилищата са представени от леки наземни колиби с огнище в центъра на пода и от четириъгълни полуземлянки с каменна печка в един от ъглите. По-голямата част от некрополите, особено в северния регион на културата, са двуобредни. Трупоизгарянията са извършвани в урни или ямки и често с тях се полагат глинени съдове като гробен инвентар.Обособяват се в две големи групи според ориентацията си - в първата са гробовете със западна ориентация, за които е характерен беден гробен инвентар. В южните райони, заемани главно от сарматите, скелетите имат северна ориентация и гробният инвентар е сравнително богат. Характерен елемент на материалната култура са глинените съдове със сивочерна повърхност и украса от излъскани линии. Особено внимание заслужчва биритуалността на черняховската култура, разновидностите на трупоизгарянето и двойната ориентация на трупополагането. Тези етноопределящи белези се откриват и в езическите некоополи от времето на Първото българско царство. (ПБД)

Тук нека пак да цитираме Рашо Рашев:

Цитирай

Пенковската култура, датираща от VI-VII в., заема гористостепната област от левите притоци на Днепър до р. Серет на запад. Отвъд Серет тя се преплита с елементи от раннославянската пражко-корчакска култура и граничи с разпространената по същото време във Влахия култура Ипотешти-Чурел-Къндешти. На север граничи с пражко-корчакската култура и културата Колочин-Тушемля, свързана с балтите, а на юг с паметниците от типа Сивашовка, приписвани на българите. Тази култура е принадлежала на уседнало земеделско-скотовълно население, обитавало неукрепени селища. Разноетничният състав на нейните създатели се проследява във всеки от нейните основни елементи. Жилището е наземно или вкопано с каменна печка в един от ъглите или с огнище на пода. Преобладаващият тип керамика е изработваното на ръка гърне с биконична форма, но се срещат и гърнета със заоблени плещи, също изработени на ръка. Характерен белег на керамичния комплекс са изработените на грънчарско колело гърнета от сива глина с украса от излъскани и врязани линии. Според най-голямото находище на този тип съдове в Пастирското градище те се означават като пастирски тип. Погребалният обред е трупоизгаряне в ямка или урна и трупополагане.

Цялата статия от Рашо Рашев е достъпна :

http://www.kroraina.com/bulgar/rashev_bg.html

 

Предлагам да коригираме израза: "обикновеното прабългарско население, заето със земеделие и скотовъдство. " с по-правилното название:  не-прабългарско, тоест по-вероятно да е славяно-говорящо ..   Понеже славяноезичието на това земеделско-скотовъдско население е все още под-въпрос би било най-уместно да разграничим тази компонента от останалите прабългари.

 

[tantin]

Цитирай

За етническата принадлежност на носителите на пенковската култура са изказани различни становища. Почти всички съветски автори приемат, че тя е принадлежала на славяското племе анти [16]. По повод присъствието на керамика от пастирски тип и овални юртообразни жилища се допуска участието на алано-българско население [17]. По-особена гледна точка предлага М.И. Артамонов. Той обединява находищата с керамика от пастирски тип и накити от пастирски тип в самостоятелна пастирска култура, която според него е принадлежала на българите-кутригури, които византийските писмени източници от VI в. Поставят западно от р. Дон и северно от Черно море [18]. Той се присъедини и към идеята на Д.Т. Березовец за участието на носителите на пастирската керамика в създаването на културата на Дунавска България въз основа на факта, че пастирски керамични форми се откриват в редица селища и некрополи на Долния Дунав от VIII-IX в. Тази идея се споделя и от някои български археолози [19]. Ще припомним, че тя се среща изключително в некрополите с трупоизгаряне от славянски тип. Този немаловажен факт добре се свързва със съображенията, които се излагат по-нататък.

http://www.kroraina.com/bulgar/rashev_bg.html

За произхода на прабългарите 

Вижда се че Рашо Рашев е развил в подробни детайли предполагаемия произход на българите, (старо-българите).

Но недоразумението с използването на един и същ термин "прабългарите "  ни пречи да проумеем и разберем правилно изложените идеи.

Тоест "прабългарите" в статията на Рашо Рашев е по-обобщено понятие .. Докато ние вече в днешното време подразбираме за прабългари само и единствено онези по-древните, не-славянската компонента,  предполагаемите номади .

В същото време протобългарите на Аспарух спокойно може да са този съюз на прабългари и славяни..   Вижда се че историческата наука спори относно това дали този съюз се е случил отпреди появата на протобългарите на Балканите или след пристигането им.

"По-особена гледна точка предлага М.И. Артамонов. Той обединява находищата с керамика от пастирски тип и накити от пастирски тип в самостоятелна пастирска култура, която според него е принадлежала на българите-кутригури" . Артамонов предполага съжителство на българите-кутригури   с носителите на пенковската култура или пък възможно Артамонов да е предполагал това да си е самостоятелна кутригурска култура.

Във всеки случаи имаме достатъчно основания да подозираме създаването на "прото-българска култура"  като една смесена "славяно-прабългарска култура"  .. В езиково отношение "прото-българската култура" не би могла да е друга освен предшественик на добре известния ни и документиран "старо-български " език..    Новият народ, дошъл на балканите не би могъл да бъде друг освен "прото-български славянизиран народ" заедно с неговата "прабългарска болярска  върхушка"  . 

Войската на протобългарите е възможно вече да е била добре смесена и сработена обща  славяно-прабългарска...

Измествам времевия диапазон за появата на старо-българския език в по-ранен период като това би трябвало да е основния език на новопоявилите се прото-българи преди още те да са се смесили с останалите славяни на балканите.

Редактирано Ноември 1, 2020 от tantin

[tantin]

Цитирай

И така, на пътя на Аспарух около средата на VII в. живеят собствено български племена (в степната област) и смесеното, вървящо към тотална славянизация население на пенковската култура. Обикновено се приема, че групата, която Аспарух довежда до Долния Дунав, е била съставена само от българи-оногури, говорещи тюркски език, обитавали дотогава земите южно и източно от Азовско море, където се локализира Кубратовата Велика Булгариа. Границите на Кубратовия племенен съюз се чертаят вьз основа на данните у Теофан и Никифор и в зависимост от интерпретацията на посочените у тях географски ориентири. Велика България се представя по-малка или по-голяма, но винаги в областта на Приазовието. Досега обаче там не е известно нито едно находище, което може да бъде свързано с пребиваването на богатата тюркска по произход върхушка от рода Дуло, която след териториалното разширение на западния тюркски каганат във втората половина на VI в. застава начело на българския племенен съюз. Такива находища са известни в степната зона по долното течение на Днепър. Това са скъпите предмети от типа Малая Перешчепина - Глодоси и особено първото забележително находище, в чийто състав са включени три златни пръстена с името на Кубрат [26]. В тази зона попада и датираният малко по-късно (първа половина на VIII в.) [27] Вознесекски комплекс, който независимо от различните становища при тълкуването му издава присъствието на богата тюркска аристократична прослойка. Северно от тази група, в североизточната периферия на пенковската култура, попадат и находищата от мартиновски и пастирски тип - бронзови и сребърни накити, фигурки и коланни украси. Забележително е, че всички тези находища, както и пенковската култура и паметниците от групата Сивашовка престават да съществуват към края на VII в. Важно е да се отбележи, че в напуснатите пенковски селища не са установени следи от насилствено изоставяне, от разрушения и пожари. Изглежда, еднонременно или с малка разлика от време населението на тези земи се оттеглило и потърсило други убежища. Присъствието на пастирска керамика на Долния Дунав показва къде могат да се търсят новите му поселения. Тук повсеместно, на обширна територия и за сравлително кратко време се създава култура, която няма директни местни корени, но редица елементи от която са добре познати от споменатите два причерноморски района: от пенковската култура - полуземлянката с каменна печка, пастирски тип керамика, двуобредни некрополи, трупоизгаряче в урна и ямка, трупополагане (със северна и западна ориентация), от номадската култура - трупополагания със северна ориентация, вторични гробове върху по-стари могили, погребване с кон и оръжие, останки от жертвена животинска храна. Очевидно това е смесено население и да се определя то само като номади тюрко-българи, преселени от Приазовието, би било неточно. 

Тоест виждате как Рашо Рашев развива и обосновава тезата за смесено население резултат от смесване на славяно-говорящата група от Пенковската култура и прабългарите от групата Сивашовка.   (много съвременици обаче тълкуват същата тази статия на Рашев като доказателство за "ираноезичие" на самите "прабългари"  - което е тотално некоректно.

Рашо Рашев в публикацията си развива чисто "археологически" тезата за смесването на Пенковска и Сивашовка и присъстието на тази смесена нова култура на Долния Дунав .

 

Рашо Рашев ползва следния термин:  "смесеното, вървящо към тотална славянизация население на пенковската култура. "

Доколко Пенковската култура е смесена или чисто славянска - не мога да коментирам и не съм запознат.  Защо не Пенковската култура да си е чисто-славянска и не-смесена ?

Смесването се получава при контакта на Пенковска и Сивашовка, но дори и след това смесване 200 години по-късно в резултат откриваме "старобългарската култура"  и старобългарски език който си е чисто славянски.  Това означава че Пенковци са били доста консервативни в езиково отношение и не са променили особено езика на предците си.

Да не обръщаме прекалено внимание на "езиковите" термини, използвани от Р.Рашев и нека да отдадем повече внимание на "археологическите аргументи и факти, изказани от него..   Последните ни говорят повече  за "славянизирани протобългари" . (За пра-българи за момента изобщо  няма да  коментираме )

[tantin]

Заключителна част на статията на Рашо Рашев:

 

Цитирай

Заставено да напусни малко по-кьсно масово поселенията си в Поднепровието най-вероятно в резултат ог експанзията на хазарите, то е било удовлетворено от възможността да се постави под контрола на Аспаруховата дружина, съзирайки в нея гаранции за собствената си сигурност. Аспарух може би е довел (или увлякъл след себе си) много повече индоевропсйци, отколкото тюрки и поради това попадналите в тази среда същински тюрки са сили принудени бързо да забравят родния си език. Тюркската традиция главно в своите духовни форми, административно-военни структури, имена и титли се е запазила сред управляващата върхушка, която ще е населявала предимно Плисковското поле. Масовото присъствие на собствено славянско и славянизирано иранско население по-убедително може да обясни някои широко известни, но неубедително тълкувани факти от ранната история на българската култура:
1. Повсеместната славянска топонимия в централната област на българската държава.
2. Славянските имена на столиците Плиска и Преслав.
3. Незначителните тюркски остатъци в българския език.
4. Безконфликтната биритуалност на българския погребален обред от VIII-IX в.
5. Бързата консолидация на българската народност, която е била налице далеч преди 865 г. и която официалното приемане на християнството само формално узаконява.

Погледнат от подобен ъгъл, въпросът за произхода на "прабългарите" (?) придобива нови възможности за преодоляване на стереотипите, които в нашата историческа наука са наложени още в периода между двете световни войни и някои от тях са още живи.
 

Въобще, в статията си Рашо Рашев говори основно за Славянската компонента, а за иранизми почти никакви доказателства или аргументи не се дават. Ако присъстват някакви иранизми - то те могат да бъдат търсени в посока прабългари-скити..  Но Рашо Рашев не дава особени доказателства и няма как да ги даде. Първо- защото археологията не може да даде достатъчни езикови аргументи. Второ - защото няма надписи.

Значи за тия "иранизми" е по-добре да забравим и да не ги намесваме докато не се появят някакви действителни доказателства... Аргументите на Р.Рашев са основно в полза на "индо-ирански език" , тоест присъствие  на не-тюркски език  или съставка при прабългарите.. Но това е напълно излишно като аргумент или обосновка ако Прото-българите на Аспарух са в болшинството си славяни..   Съжителството и съюза на прабългари и славяни предполага някаква форма на общуване между тях , а след като славяните не са сменили езика си не ни остава друга възможност освен да търсим компромисния вариант за разбиране при пра-българската върхушка.

Рашо Рашев изказва достатъчно много аргументи в подкрепа на "славяно-езичност " при прото-българите на Аспарух.  Но за съжаление некоректното вмъкване на "прабългари" и "иранци " правят изказаните от него тези да са доста неясни и трудни за разбиране.  Надявам се с последните уточнения да подходим с повече увереност към преразглеждане на същите тия стереотипи и недоразумения, за които Р.Рашев говори.

[tantin]

Карта на предполагаемите владения при Старата Велика България  (СВБ ) на Кубрат, на база на археологически находки.

Розовия участък са степите и прабългари. Жълтата зона - лесостепи - пенковската култура  и анти.

Червения флаг - Малая Пересчепина.  (аз предполагам че там в непосредствена близост до мястото на погребение на големия владетел би трябвало да е и столицата му,  местопребиваването му ).. При това владетеля обикновенно се разполага в средата на владените от него територии.

С зелена зона на север задавам предполагаеми други владения, за които не знаем достатъчно.  Защото няма логика владетеля да се разположи в северния край, на ръба на владенията си където не само че няма да е полезен, но и безопасността му не е гарантирана. ... 

На база на тези данни се вижда масивно славянско присъствие - вероятно това на антите в зоната на владетеля, , юг, запад и югозапад.

При тези огромни територии за които наблюдаваме , вижда се че хората, тръгнали с Аспарух са една нищожна част сравнено със старата Велика България.  Зоната около Онгъла да е не-повече от една стотна в сравнение с огромните степни територии.  Едва ли Аспарух е взел със себе си повече от 1 /десета от старата Велика България, при това хората тръгнали с него най-вероятно да са също от западните покрайнини на СВБ .

[tantin]

 

На базата на археологическата карта на СВБ предлагам да разгледаме схемата на разпада на Кубратовата България.

Първо- нека уточня някои схематични обозначения:

розово - територия на прабългарите

светло-синьо - територия на славянските племена, Пенковската култура на Антите.

Забележете че Светлосиньото го давам само на запад от Днепър, но според археолозите техни следи се откриват и на изток от Днепър.  Можем да предполагаме че колкото по на изток  отиваме толкова по-смесена би била тази култура. Затова ограничавам разглеждането на славяните само на запад от Днепър.

 

Номерацията от 1 до 5 - това са зоните, делегирани за управление на всеки един от синовете на хан Кубрат.

По древна традиция владетеля делегира управлението на владените от него територии на доверени хора и най-вече на синовете си.  Още приживе Кубрат изглежда е назначил синовете си да управляват всеки някаква част от голямата държава.  Без съмнение бат Баян управлява изтока. ( номер 1)

Под номер 5 са черните българи, но не зная кой е бил назначен за управител там.

Номер 4 е този който избягва при аварите, един от двамата, вероятно заедно с номер 5.   (Кубер и Алцек )

На Аспарух даваме частта номер 3. 

А под номер 2 е хан Котраг, създателя на Волжска България.

Старият хан Кубрат е някъде в центъра на СВБ.

Бат Баян и неговите хора от зона 1 не са имали голям избор и първи са паднали като подчинени на Хазарите.  Останалите 4-ма синове се разбягват , всеки в най-подходящата за него посока. Аспарух както се вижда от схемата взема със себе си прабългари и значителна група от светло-сините..

Номер 2 - Котарг обаче взема прабългари и светло-зелените - вероятно фино-угри..  За 4 и 5 няма да давам коментари.

Това което за нас е важното , по отношение на старобългарския език - прото-българите на Аспарух са не само смесена група, но и вероятно група с установени традиции - съюзни отношения, обща войска, би-ритуалност, семейно-бракови традиции и други.. Прабългарският компонент вече е малцинство в една такава култура и вероятно прабългарите на Аспарух в голяма степен са владеели славянски език. 

 

 

 

 

 

[Exhemus]

Нека въведа нови хипотези за  протобългарския /по Тантин/ език. 

Той е влашки.

 По-точно славяно-ирано-влашко-санскритски със заемки от тюркската върхушка.

Да се обоснова:

Започвам със тюркските заемки:

Чук  -  По-чистите славяни казват молот, близко до латинското малеус, малета / /колко пъти да настояван за славяно-латински континуум/.  Южните казват Чекич, коет е турско. Но СССР-татарите казват Чукеч - най-близо до нас, за да не оспорва някой нашето родство. Румънски - Чокан. / казахи, узбеки - Балга, Болга - но това е друга тема/

 ...

Че някои сармати говорят влашки, ме наведе сравнението на някои думи, които в някои индийски езици звучат като латински и други като славянски /или едновременно 2та/, но не и като ирански. Значи тоя средноевропейски езиков континуум е разтеглен чак до Индия, като естествено, в средна Азия става зплитане с иранския. По-западните племена, особено тези в понтийската област и предКавказ е логично да са по-близки до латински или славянски или и на двата по равно.

   Скоро някой спомена, че Атила е владеел добре латинския. За гръцкия не е известно? Сигурно е владеел славянски, предвид близостта на 3те запазени "хунски" думи?  Няма как това да стане, ако езикът на основното му племе не е близък до споменатите два.  По-горе се обсъждаше как румънският се зародил първо в Молдова. Как така в най-отдалечената от римско влияние област? Ами защото местният "сарматски" език е бил много близък до латинския. 

   Защо византийското имперско ЦРУ изкусно приклещва Борис да приеме славянско писмо и богослужение? За да не се сетят българите, че имат нещо общо с латинците и да се сближат с папата. Нали уж българската върхушка знаела гръцки - защо Византия не премина към директно погърчване? Освен това  и неприязънта към славяните? Как така Византия прави два компромиса едновременно? Изглежда латинската опасност за нея да е била по-голяма? 

   Защо последните царе на Боспор, като римски съюзник са сармати, след траките? Защо вече не са гърци? Може би владеенето на езика е било от значение?

 

Редактирано Ноември 2, 2020 от Exhemus

[tantin]

 

 

 

 

https://www.philol.msu.ru/~slavphil/staff/izotov/staroslav_komp.pdf

 

.. цитат от руски учебник..