Отиди на
Форум "Наука"

Съществува ли светоносният етър


Recommended Posts

  • Потребител
Just now, gmladenov said:

В него Холтън пише, че самият Физо е бил наясно колко неточен е неговия опит.
Затова Физо просто е приел зависимостта на Френел за частичното увличане.

Но тази неточност не е свързана с неточност на размери.

А наличието на известна зависимост само облекчава работата, мериш и после по най-малките квадрати минимизираш грешката, и индиректно вдигаш точността. И наличието на пълно увличане щеше да цъфне веднага. Ама не цъфва.

Така че запознай се с опита му за да не твърдиш такива глупости за нуждата от микронна точност. Неточостта е съвсем другаде.

Интерференчните измервания за това са точни - че не изискват някакви точни механични конструкции. Те работят на база разлики. Например, имаш две рамена с различни размери. Пускаш лъчите, и получаваш интерференция - набор линии на екран. Ако по някакъв начин промениш пътя на светлината, пак ще получиш интерференция, само че линиите ще се преместят в едната посока. Ако преброиш колко линии (и особено части от линии, стигат до 1/60 и надолу) са се изместили, по тяхната дължина може да определиш с колко се е променил оптичният път. Тоест правиш два експеримента - нулев, без да се движи вода, и засичаш интерференчните линии. После пускаш бавно вода, и броиш изместването на линиите. Като докараш нужната скорост, записваш пълното изместване, това ти е резултата - и той не зависи от точостта на твоят параетър d.

При Майкелсън и Морли е било почти същото. В някакво направление отчитат интерференчната картина. После завъртат интерферометъра на 90 градуса, и броят с колко се е изместила картината. Или мерят през няколко месеца, за да проследят годишният оборот. Пак не зависи точността от това, дали двете рамена са еднакви или не. Чак когато разликата им надхвърли дължината на кохерентност на източика, вече не можеш да получиш интерференчна картина и не можеш да измериш нищо.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 минути, scaner said:

Но тази неточност не е свързана с неточност на размери.

Нека така да поставим нещата:

Частичното увличане не светлината от оптически среди е мит.

Този мит възниква след физически експеримент, чийто автор е бил напълно
наясно колко неточен е неговия експеримент.

И въпреки това, митът за частичното ... а не пълно ... увличане на светлината
продължава и до днес.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, gmladenov said:

Нека така да поставим нещата:

Частичното увличане не светлината от оптически среди е мит.

Този мит възниква след физически експеримент, чийто автор е бил напълно
наясно колко неточен е неговия експеримент.

Айде да променим малко постановката на нещата:

Не се изказвай неподготвен. Щото си абсолютно неосведомен за опита. Дадох статията на Физо като линк, да я беше поне погледнал, а? Да си съставиш сам мнение какво е направил, а не да търсиш чужди мнения.

Впрочем изчетох статията на линка който си дал. Вътре няма нищо конкретно за точостта на опита на Физо, разглежда се единствено в светлината на аргумент на теорията на Лоренц и Айнщайн, т.е. като факт. Митовете явно ти си специалист по измислянето им :)

Ако етерът се увличаше напълно, Физо щеше да получи съвсем различна стойност на очакваният резултат за коефициента за увличане на Френел  1, а той е получил към 0.4. В смисъла на този коефициент разликата е огромна и няма как да се скрие чрез грешка в експеримента (да беше получил 0.8-0.9, да се съмняваш). Но като нямаш практически умения в тая област, излишно е да ти обяснявам.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 часа, gmladenov said:

Във физиката водещо е измерването - и аз се водя по измерването, че звездните
лъчи влизат под наклон в телескопа на Брадли.

Измерването е необходимо, но недостатъчно. След него трябва и да се мисли какво, как и колко... После защо?

Иначе, като не се мисли какво е измерено... е много лесно: Крокодилът е по-дълъг, отколкото зелен! (теза)

Измерваме крокодила от горната страна, резултат : дължина и зелен цвят. Измерваме крокодила от долната страна, резултат: същата дължина, но не е зелен. Извод, без мислене (или нарочно, за забавление) - Крокодилът е два пъти по-дълъг, отколкото зелен!.. (не е смешно, вече😑)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 9 часа, Exhemus said:

Сега за безсмислието на етера, който е неоткриваем.  Има се предвид, че е неоткриваем рест фрейма в който етера се намира /ИС/.  Смисъла идва от това, че имаме вече среда, чиито характеристики можем да моделираме за да получим както мю0, епсилон0, така и много други неща. 

Ето главоблъсканицата без етер*, като неподвижна среда, внасяща обратна връзка с допуснатите скорости на обектите за движение по инерция:

...

...

Link to comment
Share on other sites

Преди 14 минути, Малоум 2 said:

Ето главоблъсканицата без етер*, като неподвижна среда, внасяща обратна връзка с допуснатите скорости на обектите за движение по инерция:

...

...

Малоум, това го приказвам от коко много години................, сега ли загря.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 11 часа, Relinquishmentor said:

Опита на Майкелсон показва увличане на етера... ако го има. Но ако го няма показва единствено че скоростта на светлината една и съща във всички посоки. Никакво увличане на светлината не доказва.

За вълните - за да възникнат повърхнинни вълни е нужна свободна повърхност. Освен това е нужна и "връщаща сила", която да овъзможава трептенията. За цунамитата и обикновените морски вълни тази сила е земната гравитация. За по-плитки вълни започва да играе роля и силата на повърхностна напрегнатост. Все неща, които не присъстват в идеята за етера.

Напротив, не е във всички възможни равнини изобщо, а във всички възможни равнини, които се определят от двата взаимно перпендикулярни вектора k и Е. Ето на картинка как изглежда

wave-Polarization.png

При неполяризираната светлина Е се върти и изменя по големина хаотично в равнината, която е перпендикулярна на k, но не излиза от нея и остава перпендикулярен на k.

Опита на М&М показва че скороста на светлината е еднаква във всички посоки имено защото етера е напълно увлекаем, и доказва именно това, че съществува относителен етър. Щом етъра е относителен, той е динамичен, щом е динамичен, а това означава, че всяка негова част може да се движи спрямо друга , значи движещите му части имат необходимата свободна повърхност за всякакви вълни. Картинката която си представил като диаграма на ЕМВ е неточна и схематична, популярна е , но не описва на 100% истински конфигурации на ЕМВ, същото е и със популярните картинки от учебниците за формата на магнитното поле, те са само схематични, и в никакъв случай не изразяват истинската форма на вълната или полето. Има ЕМВ със силно изразена надлъжна съставка, например тесла вълните, наречени още скаларни вълни и микровълните използвани в новата 5g  система .

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Ниkи said:

Да, водата изминава различен път. Физо мери отношенията на дължините на изминатия път. Не му трябва точност

Трябва му точност, нали отношениата на изминатият път са изразени = изминат път във дължината на тръбата+ изминат път във водата която тече във тръбата. По посоката на течението на водата този път ще е 1 дължина на тръбата + дължината на водата която е изтекла от тръбата за това време. Съответно и за обратната ситуация, когато светлината изминава пътя си във водата, движейки се срещу течението и = 1 дължина на тръбата - 1 дължина на изтеклата през това време вода от тръбата. Затова трябва да се знае със точност дължината на тръбата и изтеклата от нея вода.

 

Редактирано от Tahev loren
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 часа, gmladenov said:

Краен извод:
Опитът на ММ недвусмислено показва пълно увличане на светлината от етъра/атмосферата.
 

Младенов, ти май пак не правиш разлика между светоносна среда /етер/ и оптична среда. Или твърдиш, че и етерът, и атмосферата напълно увличат светлината?🙄

Въпрос:

Ако обсъжданите опити се повеждат на различни височини от Земята, а накрая и някъде далече в Космоса, според теб ще има ли промяна в увлекаемостта на светлината от етера и тази от атмосферата?

И друго: между пълно и частично увличане на светлината каква друга разлика може да има, освен тази, че частичното увличане просто е по-слабо увличане, каквото, според мен, бихме наблюдавали и в по-високите слоеве на атмосферата.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, Шпага said:

Младенов, ти май пак не правиш разлика между светоносна среда /етер/ и оптична среда. Или твърдиш, че и етерът, и атмосферата напълно увличат светлината?🙄

Въпрос:

Ако обсъжданите опити се повеждат на различни височини от Земята, а накрая и някъде далече в Космоса, според теб ще има ли промяна в увлекаемостта на светлината от етера и тази от атмосферата?

И друго: между пълно и частично увличане на светлината каква друга разлика може да има, освен тази, че частичното увличане просто е по-слабо увличане, каквото, според мен, бихме наблюдавали и в по-високите слоеве на атмосферата.

 

Напълно уместен въпрос шпага, аз го задавах и преди на Младенов този въпрос, но той няма категоричен отговор.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 49 минути, Tahev loren said:

Трябва му точност, нали отношениата на изминатият път са изразени = изминат път във дължината на тръбата+ изминат път във водата която тече във тръбата. По посоката на течението на водата този път ще е 1 дължина на тръбата + дължината на водата която е изтекла от тръбата за това време. Съответно и за обратната ситуация, когато светлината изминава пътя си във водата, движейки се срещу течението и = 1 дължина на тръбата - 1 дължина на изтеклата през това време вода от тръбата. Затова трябва да се знае със точност дължината на тръбата и изтеклата от нея вода.

И каква точност му трябва?

Представи си, че знаеш с точност 10% дължината на тръбата (за тръба 1 метър това е +-10 сантиметра). И знаеш с 10% точността на скоростта. Е, имааш ли идея с каква точност ще се получи крайното измерване? Това е което се търси, а не меленето на празни приказки. И не, в случая неточностите не се събират, сметката е по-сложна, при коефициент на пречупване както гледам на пръв поглед точността на експеримента ще бъде между 12 и 17%.  Което както и да го гледаш, няма как да се сбърка полученият резултат с пълно увличане, който иска над 100% грешка. А Физо положително е работел с под 10% отклонение в посочените параметри :)

Изобщо, формулите на Младенов както са написани, нямат никакъв смисъл, те са валидни само при скорост НУЛА. Лесно се проверява, като ги събереш. В края на крайщата, интерференционната картина мери времеви разлики, а формулата за тях е съвсем друга - и по нея трябва да се смята влиянието на точнносттаа, не тук :D 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 минути, scaner said:

И каква точност му трябва?

Представи си, че знаеш с точност 10% дължината на тръбата (за тръба 1 метър това е +-10 сантиметра). И знаеш с 10% точността на скоростта. Е, имааш ли идея с каква точност ще се получи крайното измерване? Това е което се търси, а не меленето на празни приказки. И не, в случая неточностите не се събират, сметката е по-сложна, при коефициент на пречупване както гледам на пръв поглед точността на експеримента ще бъде между 12 и 17%.  Което както и да го гледаш, няма как да се сбърка полученият резултат с пълно увличане, който иска над 100% грешка. А Физо положително е работел с под 10% отклонение в посочените параметри :)

Изобщо, формулите на Младенов както са написани, нямат никакъв смисъл, те са валидни само при скорост НУЛА. Лесно се проверява, като ги събереш. В края на крайщата, интерференционната картина мери времеви разлики, а формулата за тях е съвсем друга - и по нея трябва да се смята влиянието на точнносттаа, не тук :D 

Не си в час другарю , нямаш инженерна мисъл.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 40 минути, Ниkи said:

Много сложно го описа и неможах да разбера целта на експеримента. Като точност, основното е диаметърът на тръбите да е еднакъв за да се гарантира еднаква скорост на водата през тях

Прочети за да ти се изясни

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 39 минути, scaner said:

И каква точност му трябва?

Представи си, че знаеш с точност 10% дължината на тръбата (за тръба 1 метър това е +-10 сантиметра). И знаеш с 10% точността на скоростта. Е, имааш ли идея с каква точност ще се получи крайното измерване? Това е което се търси, а не меленето на празни приказки. И не, в случая неточностите не се събират, сметката е по-сложна, при коефициент на пречупване както гледам на пръв поглед точността на експеримента ще бъде между 12 и 17%.  Което както и да го гледаш, няма как да се сбърка полученият резултат с пълно увличане, който иска над 100% грешка. А Физо положително е работел с под 10% отклонение в посочените параметри :)

Сканер, по-голямата точност в измерването не е ли от ключово значение, за да се направи категоричен извод по въпроса:

Коя теорема за събиране на скорости е вярната - тази, която е според СТО, или класическата? 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Ниkи said:

Много сложно го описа и неможах да разбера целта на експеримента. Като точност, основното е диаметърът на тръбите да е еднакъв за да се гарантира еднаква скорост на водата през тях

В руската уикипедия има обширна информация за опита на физо.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Шпага said:

Ако обсъжданите опити се повеждат на различни височини от Земята, а накрая и някъде далече в Космоса, според теб ще има ли промяна в увлекаемостта на светлината от етера и тази от атмосферата?

Ако опитът на ММ се проведе на различни нива в атмосферата, би трябвало да
покаже различна увлекаемост: от пълна увлекаемост долу на земята до нулева
на някаква височина. Каква е тази височина е интересно да се разбере.

 

Цитирай

И друго: между пълно и частично увличане на светлината каква друга разлика може да има, освен тази, че частичното увличане просто е по-слабо увличане, каквото, според мен, бихме наблюдавали и в по-високите слоеве на атмосферата.

Не се сещам. И според мен частичното увличане просто е по-слабо.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Ниkи said:

Като точност, основното е диаметърът на тръбите да е еднакъв за да се гарантира еднаква скорост на водата през тях

Ето концептуалната схемата на опита:

Fizo_experiment_scheme_ru.PNG.3d7dd5fb67aeddf3b35e190973de84bd.PNG

 

Както обсъдихме, принципът на "увличането" е, че пътят на светлината
е различен в различните посоки заради движението на водата.

За да е прецизен опита, водата в тръбите трябва да тече така:

FL_type_laminar.jpg.77d92b9476d5b56b4206ad96a14bd978.jpg

 

А в действителност, тя тече така:

FL_type_turbulent.jpg.885f9a527796534569493dc2a5898108.jpg

 

На горното му се вика ламинарен поток, а на долното турбулентен
(завихрен) поток.

Картинката със завихрения поток ти показва проблема: на картинката
има вихри, които връщат водата назад.

Значи ти си мислиш, че водата тече напред и "увлича" светината, а в
действителност вихрите връщат светлината назад.

И имай предвид, че тук говорим за под-микронни разлики в дължините
на пътя на светлината, защото се опитваш да уловиш отклонение в
скоростта на светлината от порядъка на 1/100млн.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Шпага said:

Сканер, по-голямата точност в измерването не е ли от ключово значение, за да се направи категоричен извод по въпроса:

Разбира се, че по-голяма точност е по-добре.

Но Физо е имал много благоприятни улеснения. Не напразнно той се е нагърбил с на пръв поглед невъзможна задача. 

Той не е търсел зависимост на сляпо, а е опитвал да провери предсказание (формула) дадено от Френел за частично увличане на етера. Тоест за даден коефициент на пречупване,  за водата 1.33, числото което е търсел в резултат на измерването си е около 0.45. Числото което сочи пълно увличане, е 1. При това положение може да измерваш с отвратителна точост, стига да правиш много измервания и да не допускаш системни грешки. Всяко от измерванията ти може да има много пъти по-голяма грешка от самата измервана стойност, но математическата обработка на такива измервания намалява грешката. Представи си, че истинската стойност е 100. Първото ти измерване дава 300 (300% грешка, 3 пъти!). Второто дава 4 (2500% грешка!). Третото дава 50. Дори само просто усредняване дава като резултат в случая 118, което е доста близко попадение до истината. С повече измервания ще бъдеш все по-близо, а и има други обработки освен усредняването. При това получаваш и дисперсията на грешката, оценка колко е голяма тя, и може да контролираш броят измервания за да я държиш в искани граници. В основата на този подход лежи разбирането, че грешката е случайна величина, а случайните величини при усредняване се стремят към средна, устойчива величина, в случая нула.

Така на времето записвахме оптични спектри върху фотоплака. Всеки лазерен импулс минаваше през определена проба, после през спектрограф и анализатор, и на изхода излизаше осцилограма визуализираща спектъра. Само че беше бъкана с шумове, една фотография на такъв спектър беше на практика равномерен шум. Само че като пуснеш още един импулс, случайте шумове почват да се компенсират, а стабилният сигнал си стои където трябва и само се сумира. И като направиш дълга експозиция върху фотоплака, стабилният сигнал винаги се сумира и става плътна черна линия, шумовете се компенсират и дават леко сивкав ореол. И после мериш спектъра по снимката. Това беше в доцифровата ера, сега си има автоматизирани системи които го правят.

При опита на Физо има и други механизми, които спомагат за намаляване на грешката. Това е интерференчният метод, който не изисква точност в размерите на апаратурата. Там каквито и да са размерите, винаги получаваш интерференчна картина. И трябва само да отчетеш разликата между две такива картинни, без течаща вода и течаща с някаква скорост, и това сочи към крайният резултат. Тук грешките вече са контролируеми, скоростта особено е важна, но както казах, и 10% да е грешката там (което е твърде много дори), резултатът ще е в разумни граници. Тази грешка тук определя точнността давана от уреда, а горният метод минимизира грешката при самото измерване. Разбира се, няма как да стигнеш до по-точен резултат от колкото дава самият уред. Това е цяла силно развита наука, която чрез подходяща стратегия на измерване може от груба апаратура да изстиска невероятна точност. На мен ми се е налагало да минавам през такъв курс, макар и доста повърхностно. Ей на, сега като играя на борсата, ми липсва подробният курс свързан със статистиките при обработките, и ми се налага да чета на стари години :)

Та, използвайки тези експериментални хватки за обработката, без съмнение можеш да отличиш дали резултатът ти се склонява към около 0.45, или към 1. Тук вече и сакат експериментатир не може да сбърка. А Физо е проявил завидни умения.

Преди 1 час, Шпага said:

Коя теорема за събиране на скорости е вярната - тази, която е според СТО, или класическата? 

И резултатите на Физо сочат, че теоремата на СТО за събиране на скоростите е вярната. Формулата която дава Френел за увличане на етера в първо приближение наистина е поразително близка до тази теорема, макар че са изведени от принципно различни положения :) Понякога се случват такива съвпадения.

Теоремата на класическата физика за събиране на скоростите изисква коефициентът измерен от Физо да е 1, а както видяхме, той склонява към по-малка величина.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 часа, Ниkи said:

Не противоречиви а противоположни... През половин година... Брадли... Шапка му свалям на този човек, още тогава се е сетил за какво иде теч

И аз му свалям шапка за труда и откритието, но за съжаление не се е сетил
за какво иде реч.

След като уточнихме, че увличането на светлината от атмосферата/етъра
не влияе на звездната аберация, иде ред на следния логичен въпрос.

Аберацията се обяснява с движението на земята. Значи ако земята беше
стационарна в космоса и не се движеше, аберация нямаше да има. Тоест,
ъгълът между видната и реалната позиции на звездата щеше да бъде 0°.

И като погледнем данните на Брадли за ъгъла на Драконис (и още една
звезда) какво виждаме: някъде в средата на юни аберацията е точно 0°.

Значи ако аберацията е причинена от движението на земятя в космоса,
някъде в средата на
юни земята очевидно спира да се движи. Тя замръзва
в космоса, заради което аберацията напълно изчезва (става 0°).

Това е неизбежното следствие от приеманато, че аберацията се получава
от движението на земята в космоса.
 

Draconis_vs_35_Camelopardalis.jpg.1242cb407c7f13252fad1cd557427152.jpg

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 19 минути, gmladenov said:

Значи ако аберацията е причинена от движението на земятя в космоса,
някъде в средата на
юни земята очевидно спира да се движи. Тя замръзва
в космоса, заради което аберацията напълно изчезва (става 0°).

Ах на мама сладкия, кой ли те измисли тебе...

Тези картинки дето ги даваш, са проекция на движението само по един пространствен ъгъл. На практика обаче върху небесната сфера се очертава кръг (почти), тоест във всеки момент имаш ненулево отклонение спрямо централната му точка.  Нулата ти се получава, защото разглеждаш кръга проектиран върху някой от диаметрите му. Тоест в нулите на аберацията ти сменяш посоката на движение на земята, там проекцията на орбиталната и скорост е нула.

Както обикновено, правиш заключения без да мислиш. Докога?

Редактирано от scaner
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, gmladenov said:

Ако опитът на ММ се проведе на различни нива в атмосферата, би трябвало да
покаже различна увлекаемост: от пълна увлекаемост долу на земята до нулева
на някаква височина. Каква е тази

Експеримента LIGO показва пълна увлекаемост на светлината но във вакумирано пространство. Как става това след като според теб светлината се увлича от атмосферата при опита на М&M.

Link to comment
Share on other sites

Преди 1 час, scaner said:

Разбира се, че по-голяма точност е по-добре.

Но Физо е имал много благоприятни улеснения. Не напразнно той се е нагърбил с на пръв поглед невъзможна задача. 

Той не е търсел зависимост на сляпо, а е опитвал да провери предсказание (формула) дадено от Френел за частично увличане на етера. Тоест за даден коефициент на пречупване,  за водата 1.33, числото което е търсел в резултат на измерването си е около 0.45. Числото което сочи пълно увличане, е 1. При това положение може да измерваш с отвратителна точост, стига да правиш много измервания и да не допускаш системни грешки. Всяко от измерванията ти може да има много пъти по-голяма грешка от самата измервана стойност, но математическата обработка на такива измервания намалява грешката. Представи си, че истинската стойност е 100. Първото ти измерване дава 300 (300% грешка, 3 пъти!). Второто дава 4 (2500% грешка!). Третото дава 50. Дори само просто усредняване дава като резултат в случая 118, което е доста близко попадение до истината. С повече измервания ще бъдеш все по-близо, а и има други обработки освен усредняването. При това получаваш и дисперсията на грешката, оценка колко е голяма тя, и може да контролираш броят измервания за да я държиш в искани граници. В основата на този подход лежи разбирането, че грешката е случайна величина, а случайните величини при усредняване се стремят към средна, устойчива величина, в случая нула.

Така на времето записвахме оптични спектри върху фотоплака. Всеки лазерен импулс минаваше през определена проба, после през спектрограф и анализатор, и на изхода излизаше осцилограма визуализираща спектъра. Само че беше бъкана с шумове, една фотография на такъв спектър беше на практика равномерен шум. Само че като пуснеш още един импулс, случайте шумове почват да се компенсират, а стабилният сигнал си стои където трябва и само се сумира. И като направиш дълга експозиция върху фотоплака, стабилният сигнал винаги се сумира и става плътна черна линия, шумовете се компенсират и дават леко сивкав ореол. И после мериш спектъра по снимката. Това беше в доцифровата ера, сега си има автоматизирани системи които го правят.

При опита на Физо има и други механизми, които спомагат за намаляване на грешката. Това е интерференчният метод, който не изисква точност в размерите на апаратурата. Там каквито и да са размерите, винаги получаваш интерференчна картина. И трябва само да отчетеш разликата между две такива картинни, без течаща вода и течаща с някаква скорост, и това сочи към крайният резултат. Тук грешките вече са контролируеми, скоростта особено е важна, но както казах, и 10% да е грешката там (което е твърде много дори), резултатът ще е в разумни граници. Тази грешка тук определя точнността давана от уреда, а горният метод минимизира грешката при самото измерване. Разбира се, няма как да стигнеш до по-точен резултат от колкото дава самият уред. Това е цяла силно развита наука, която чрез подходяща стратегия на измерване може от груба апаратура да изстиска невероятна точност. На мен ми се е налагало да минавам през такъв курс, макар и доста повърхностно. Ей на, сега като играя на борсата, ми липсва подробният курс свързан със статистиките при обработките, и ми се налага да чета на стари години :)

Та, използвайки тези експериментални хватки за обработката, без съмнение можеш да отличиш дали резултатът ти се склонява към около 0.45, или към 1. Тук вече и сакат експериментатир не може да сбърка. А Физо е проявил завидни умения.

И резултатите на Физо сочат, че теоремата на СТО за събиране на скоростите е вярната. Формулата която дава Френел за увличане на етера в първо приближение наистина е поразително близка до тази теорема, макар че са изведени от принципно различни положения :) Понякога се случват такива съвпадения.

Теоремата на класическата физика за събиране на скоростите изисква коефициентът измерен от Физо да е 1, а както видяхме, той склонява към по-малка величина.

 

Всъщност при опит на Физо оказава значително влияние скорост на Земя в пространство, има разлики в зависимост ориентацията на уреда. Това мълчаливо го пропуснахте, прочетете историята на опита и отклоненията при различно разположение на уредатогава и в следвашите опити.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Ниkи said:

А нали с теб решихме, че няма увличане а скъсяване пътя на светлината

Точно така. Затова пиша "увличане" в кавички ... но не винаги, защото в един
момент става уморително непрекъснато да пиша кавички.

Принципно, "увличането" е протичането на два независими процеса, които
нашият мозък обедиянва в едно:

  • разпространение на светлината в оптическа среда
  • движение на тази среда спрямо сраничен наблюдател

За да се получи очаквания комбиниран ефект от тези процеси, обаче, и двата
трябва да протичат оптимално/идеално.

В опита на Физо това означава нищо да не пречи/влияе на разпространението
на светлината във водата, както и нищо да не пречи/влияе на движението на
самата вода.

Само тогава ще наблюдаваме пълния комбинран ефект на двата процеса,
който е пълно "увличане" на светлината от водата (Физо е очаквал частично
увличане, но увличането в същност би трябвало да е пълно).

Ти си убеден, че потокът в тръбите на Физо е "задоволително ламинарен", но
какво значи задоволително когато мериш 1/100млн отклонение в скоростта
на светлината.

За да получим очакванто пълно "увличане", водата в тръбите трябва да е в
пълен покой ... докато се движи абсолютно равномерно. Това са двете
необходими условия, за да може опитът на Физо да измери пълно увличане.

А какво се получава на практика: водата е в задоволителен покой (а не пълен
покой) и се движи задоволително равномерно (а не абсолютно равномерно).

При това положение Физо ествествено измерва задоволително увличане, а не
пълно увличане. 😜

В опита на Майкелсон и Морли, от друга страна, и двете необходими условия
са изпълнени: атмосферата е в пълен полкой ... докато се движи (почти)
абсолютно равномерно из космоса.

При това положение опитът на ММ есстествено измерва пълно увличане на
светлината от атмосферата, а не просто задоволително увличане.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 минути, gmladenov said:

За да получим очакванто пълно "увличане", водата в тръбите трябва да е в
пълен покой ... докато се движи абсолютно равномерно. Това са двете
необходими условия, за да може опитът на Физо да измери пълно увличане.

А какво се получава на практика: водата е в задоволителен покой (а не пълен
покой) и се движи задоволително равномерно (а не абсолютно равномерно).

Нито един експеримент по принцип не дава абсолютно точен резултат, всички дават резултати със задоволителна точност. Всичко се свежда до степента на тази задоволителност. Така че нямаш право да протестираш срещу това.

А колко е задоволителен потока, който ползва Физо, и как точно се е изхитрил да го формира, може да прочетеш в статията му :) Любопитно ми е, ти, дето хал хабер си нямаш как конкретно си е свършил работата Физо, се опитваш да играеш в пиеската "Нероден Петко"?  Щото значи потока на водата можел да стане турбулентен, резултатът на Физо не бил верен? Ега ти аргументацията...

Пак лекарствата за халюцинации си забравил.

Чети бе, човек. Хиляди експерименти има дето повтарят опита на Физо, със все по-голяма точност. Като се разтърсиш особено в последните 30 години, повече от половината от описанието е как се гласи ламинарният поток, как се контролира, всичко. И резултатите само потвърждават този на Физо, никакво пълно увличане не показват. Добре е да се замислиш, тебе къде те е ухапала бълхата с това "пълно увличане". :)

 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...