Съществува ли светоносният етър

[Шпага]

Преди 3 часа, Ниkи said:

Пропускате нещо много важно: третият постулат на СТО, а именно "Едно събитие не се е случило, докато не си го видял". Предназначен е за новобранци. Следствието от него е, че галактиките още съществуват

Ами да В абсолютното пространство-време абсолютно всичко -- включително и галактиките, разбира се, -- е абсолютно винаги съществуващо. За съжаление обаче всичко абсолютно винаги съществуващо е и абсолютно винаги абсолютно неподвижно

[laplandetza]

Може би за да разберете безпроблемно . допуснали сме ИОС Покой, който ознаюава ИОС Етерия *Локалното и Състояние* . 
Случват се Две събития в Една простр. точка в тази ИОС, и съответно има Времеви Интервал.  Измерва се от Всякакви Наблюдатели в разните Иос, , но най голям времеви интервал е в ИОС Етерия. 

[Шпага]

На мен ми е малко съмнително относителното движение между два обекта, които /така да се каже/ са се разминали във времето Примерно, обектът А излъчва светлина и изчезва, след което се появява обект Б и улавя въпросната светлина. Т.е. когато А е съществувал, Б не е съществувал, а когато Б съществува, А вече не съществува.

Е, какво относително движение може да има между такива злополучни обекти?

[Шпага]

Преди 22 часа, scaner said:

Друг е въпросът ако имаме система от лъчи в различчни направления, какъвто е реликтовият фон, идващ от всички страни. Една такава система според СТО се характеризира с ненулеви енергия, маса, и евентуално импулс, свързани в следната връзка:

Енергията и импулсът са величини, които са различни спрямо всяка инерциална система, и смисълът им е прост - чрез импулса ние можем да определим посоката и скоростта  на движение на тази фонова радиация спрямо всяка отправна система, включително и спрямо нашата, земята.

Сканер, всъщност като разглеждаме такава система -- както си казал "система от лъчи в различни направления, какъвто е реликтовият фон, идващ от всички страни" -- не се ли получава странната ситуация, при която относителната скорост между нея и всяка друга инерциална система да е винаги една и съща - С конст.?

Каква друга относителна скорост може да има между такава "система от лъчи" и която и да е друга ИС? Все пак нали не може относителната скорост да е по-голяма от светлинната във вакуум...

[Tahev loren]

Преди 10 часа, gmladenov said:

Ако движението задължително трябва да е спрямо нещо, тогава си прав.

Но аз съм с Нютон, че движението е просто преместване и не е необходимо
да е спрямо нещо.

Преместването изисква точка на отчет кординатна система а тя изисква материално тяло. Как ще дефинираш преместване в едно празно пространство. Диполната анизотропия, е всъщност преместване на спътника спрямо вълната на лъчението докато тя пътува към него. Пита се може ли да се прикрепи КС към вълна която не е материален обект а процес на материален обект. Един сърфист е неподвижен спрямо вълната която го носи, но вълната не е обект а процес. Значи все пак може да се дефинира движение спрямо процеси и събития. Примерно може да се дефинира движение спрямо събитие като избухване на свръх нова звезда, или например събитие като стачка пред парламента, но имплицитно в това събитие се съдържа пак някаква кордината, указваща мястото на събитието, което е свързано с материален обект. Та като обобщим, движението примерно на кораб спрямо морска вълна, е движението на кораба в КС на цялото море. А кое пречи да смятаме кораба за неподвижен а морето за подвижно в КС на кораба. Също ако разглеждаме вълните за стоящи а кораба за движещ се спрямо тях.

[Tahev loren]

Преди 9 часа, Relinquishmentor said:

Не, не греши. Ние просто откриваме относителната промяна на разстоянието между 2те тела със закъснение. Не можем да кажем, че има някакво абсолютно движение,защото много лесно може да се даде контрапример. Да речем, че имаме 2, вече несъществуващи галактики и ние сме между тях. Спрямо двете измерваме червено отместване. Галактиките ги няма, но откриваме движение спрямо тях по Доплеровия ефект. Ние ли се движим или какво става тук? Да допуснем. Червеното отместване на лъчите на едната 1 ни казва, че се движим по посока на тези лъчи. Но същото важи и за лъчите на другата 2, значи  хем се движим по посока на 2,хем по посока на 1, т.е. в обратна посока на 2. Парадокс. Абсолютно движение няма. Имало е относително движение, информацията за което получаваме със закъснение.

Щом се измерва червено изместване от доплер , значи има отдалечаване от двете галактики, а това няма как да стане в противоположни посоки.

[Малоум 2]

Преди 1 час, Шпага said:

На мен ми е малко съмнително относителното движение между два обекта, които /така да се каже/ са се разминали във времето Примерно, обектът А излъчва светлина и изчезва, след което се появява обект Б и улавя въпросната светлина. Т.е. когато А е съществувал, Б не е съществувал, а когато Б съществува, А вече не съществува.

Е, какво относително движение може да има между такива злополучни обекти?

Ами, май затова са нужни изследванията за следствията от възможно-разнообразни процеси. Например, при анихилация на електрон-позитронна двойка, остават гама-лъчения, които променят, поляризацията на МПоле. След време тия лъчи може да "ударят" реална биомолекула-клетка и да променят генетичния й състав, тоест, понятието за съществуване, за взаимодействия, изисква знаене-познаване на процес, който евентуално би обяснил съществуване на електрон-позитронна двойка ... е-е-ей някъде там, някога! (а може и от друго да е въздействието)

...

Редактирано Ноември 6, 2020 от Малоум 2

[Tahev loren]

Преди 1 час, Шпага said:

Ами да В абсолютното пространство-време абсолютно всичко -- включително и галактиките, разбира се, -- е абсолютно винаги съществуващо. За съжаление обаче всичко абсолютно винаги съществуващо е и абсолютно винаги абсолютно неподвижно

Значи втората световна война още съществува, чудя се защо ли тогава не падат бомби, а забравих че българия е била съюзник на германия по това време.

[scaner]

Преди 17 минути, Шпага said:

Сканер, всъщност като разглеждаме такава система -- както си казал "система от лъчи в различни направления, какъвто е реликтовият фон, идващ от всички страни" -- не се ли получава странната ситуация, при която относителната скорост между нея и всяка друга инерциална система да е винаги една и съща - С конст.?

Каква друга относителна скорост може да има между такава "система от лъчи" и която и да е друга ИС? Все пак нали не може относителната скорост да е по-голяма от светлинната във вакуум...

Това е само при лъчи с една и съща посока, и е въплътено във вторият постулат на СТО.

При разнопосочни лъчи вече имаме система. И тази система - като цяло - пак трябва да се подчинява на физическите закони. Които изискват тя да може да бъде в покой например.

Представи си (голямо опростяване) че имаш два светлинни пакета един срещу друг. Скоростите им са равни но противоположни вектори, сумата им е нула - т.е. такава система според сумирането на скоростите трябва да е в покой. Но това не е коректно, трябва да се сумират импулсите (импулса се нарича още "количество на движение"). Всеки от пакетите има собствен импулс, който е вектор с определана големина и посоката на скоростта. Ако импулсите са еднакви, "центъра на масата" на такава система ще бъде неподвижен. И това състояние, или движението на такъв "център" можем да установим, определяйки тези импулси. Или определяйки енергията им (връзката е пряка).  Говорейки за "център", това понятие е доста условно. Ако системата на лъчението е пространствено ограничена, такъв физически център може да бъде намерен. Когато не е ограничена, като реликтовото лъчение, тогава можем да разчитаме само на определеният импулс на такава система, и да определяме нейното движение  чрез него. Защото импулсът е именно характеристика на движението.

Важното в случая е, че за разлика от еднопосочен лъч, който винаги се движи с постоянната скорост, системата може да бъде дори неподвижна.

[laplandetza]

Преди 34 минути, Шпага said:

Сканер, всъщност като разглеждаме такава система -- както си казал "система от лъчи в различни направления, какъвто е реликтовият фон, идващ от всички страни" -- не се ли получава странната ситуация, при която относителната скорост между нея и всяка друга инерциална система да е винаги една и съща - С конст.?

Каква друга относителна скорост може да има между такава "система от лъчи" и която и да е друга ИС? Все пак нали не може относителната скорост да е по-голяма от светлинната във вакуум...

Остави го СкаФана, той е с капандури, пример за фанатичен оловен мозък.
Представи си хипотезата за неизвестно все още устроен механизъм задаващ поведение, съществуване и Скорост <С> на светлина. Това не е <хомогенен механизъм>, не е простосъставен, но  вероятно Гравитация е едно от измеримите му <съставки> .Не е Етер, Ефир и както и Светлина не съществува Неподвижен, т.е. той е в постоянно изменение. Не е изотропен в големи мащаби. 
В локалност , обаче се приближава до <неподвижен етер или пространство&време > с разните деформации , които са нормални , като описаните от Айнщайн  в ОТО.   Всичко това локално е основата на ИОС Покой в която е и Реликт.Излъчване.
Относителна скорост спрямо това състояние описано от ИОС Покой, Етерия, няма нужда от конкретни обекти.
От тук идват на помощ и Скоростомерите, но за да обяснявам тях ми е нужно доста време , много писане. Правено е през годините.

[laplandetza]

Друг начин за представяне, който не ми ясно защо ви е сложен е следният.
Моментна снимка на , намирате галктическите центрове на галактиките от обкръжението , изчислявате  относителната скорост , нетна скорост на тези центрове спрямо вас, вие сте се приели за неподвижни за удобни изчисления. Получената скорост е много добро приближение за Вашата скорост в една голяма локалност на етерия. За да прецизирате е нужно да се съобрази, ако е възможно и местното влияние на разпределението в Млечния път, тогава приближението е още по близо до Идеалната Реалност.

[Tahev loren]

Спрямо цялата вселена не може да се дефинира движение, такова което е прието според сегашната физика. Диполната анизотропия показва че спътниците все пак се движат спрямо някакво състояние на вселената в миналото и, което може да се интерпретира като движение спрямо сегашното и състояние. Но както казах че спрямо цялата вселена, не може да се дефинира движение според правилата на тази дефиниция, остава да се приеме че реликтовото лъчение не е това което се представя от теорията на големият взрив, а че то е породено в локална област от вселената в сегашен или минал момент от историята на вселената, и че спътниците долавящи това лъчение , се движат в тази локална област, и съответно спрямо този обект сформирал или свормиращ лъчението. Така диполната спътникова анизотропия, не опровергава СТО а теорията за големият взрив. Може да е съществувал голям взрив, но той да е бил само локален а не глобален.

[Gravity]

Преди 4 часа, Шпага said:

На мен ми е малко съмнително относителното движение между два обекта, които /така да се каже/ са се разминали във времето Примерно, обектът А излъчва светлина и изчезва, след което се появява обект Б и улавя въпросната светлина. Т.е. когато А е съществувал, Б не е съществувал, а когато Б съществува, А вече не съществува.

Е, какво относително движение може да има между такива злополучни обекти?

А какви са тези обекти, които се появяват и изчезват?

[scaner]

Преди 2 часа, Втори след княза said:

От горното правя извод, че светлината може да дойде и без етер, но по- просветените го предпочитат.

Много добре действа на светлината и подходящи спиртни настойки от листа и цветове на пелин

[gmladenov]

Преди 5 часа, Tahev loren said:

Примерно може да се дефинира движение спрямо събитие като избухване на свръх нова звезда ...

Да, точно това е.

Причината СТО да изисква материална отправна точка е неоткриваемостта на
движението. Щом не можеш да определиш дали се движиш или не, тогава ти
трябва материално тяло, спрямо което да отчиташ промяна на разстоянието.

Но ако приемем, че движението е откриваемо ... по начина, по който Майкелсон
и Морли са искали да го открият на времето ... тогава отправната точка вече не е
задължително да е материална.

Мястото в празния космос, където избухва една свръх-нова, е (теоретически)
възможно да се триангулира дотогава, докато все още има светлина от нея ... по
силата на това, че светлината от свръх-новата се разпространява с изотропна
скорост.

Значи това място е определимо/намираемо и фиксирано докато все още има
светлина от свръх-новата.

А щом това е така, то може да служи за отправна точка.

Така в крайна сметка откриваемостта на движението чрез светлината е условието,
което определя дали можем да използваме нематериални точки в пространството
за отправни точки.

В СТО това условие не е изпълнено, така че такива отправни точки не може да има.
Но ако приемем движението за откриваемо (чрез светлината), тогава може.

Диполната анизотропия е доказателството, че движението е откриваемо чрез
светлината.

Редактирано Ноември 6, 2020 от gmladenov

[Gravity]

Преди 18 минути, gmladenov said:

Но ако приемем движението за откриваемо (чрез светлината), тогава може.

А, ако приемем, че баба Яга е в центъра на вселената, тогава какво става? 

[gmladenov]

Преди 8 минути, Gravity said:

А, ако приемем, че баба Яга е в центъра на вселената, тогава какво става? 

Става това, че като си завреш главата между задните части, почваш задаваш ей такива въпроси.

[laplandetza]

Преди 12 минути, Gravity said:

А, ако приемем, че баба Яга е в центъра на вселената, тогава какво става? 

Що Баба ти Ага, да е жива и здрава, да е център, , център е КапитализЪмъ , финанасовите взаимотношенив=я и свещенния икономически разтеж.

Движението е откриваемо, даказах го и другите доказаха аннизотропията на  Р.И. , какво повече от това?

[laplandetza]

Преди 5 минути, Ниkи said:

Не са ли едни и същи изискванията за ОС при СТО и при класическата механика? 

Не. Класическата иска <точки> , СТО, освен точки, трябват и <състояния>, в СТО има напълно симетрична Относителност.

[gmladenov]

Преди 25 минути, Ниkи said:

Не са ли едни и същи изискванията за ОС при СТО и при класическата механика? 

Да ... но класическата механика се ограничава само с механично инерциално
движение, без да включва електромагнетизма (ЕМ).

СТО е тази, която обедениява механиката и ЕМ - но СТО приема, че движението
е неоткриваемо с ЕМ експеримент.

В момента във физиката няма класическа трактовка, която да обединява механиката
и ЕМ ... но която също така да приема, че движението е откриваемо с ЕМ експеримент.

Етърната теория на Лоренц би трябвало да е такава, но тя не е актуална.

Редактирано Ноември 6, 2020 от gmladenov

[laplandetza]

Преди 3 минути, gmladenov said:

...

В момента във физиката няма класическа трактовка, която обединява механиката
и ЕМ ... но която също така да приема, че движението е откриваемо с ЕМ експеримент.

Няма официално приета, НО има доказани такива с ЕМ експеримент. поне 3 скоростомера са такива. ЕМГ.

[laplandetza]

Преди 6 минути, Ниkи said:

Не... Да... Последно: да, но да е инерциална (като състояние)... или бъркам понятието "състояние" 

В СТО са следните, Приета за Покой, и Инерциално движеща се, като за състоянието определяща е Относителна скорост. Както е известно има процеси зависещи като <скорост> , <време> изцяло от Реалното Състояние спрямо Покоя извън СТО Примерно <остаряването> радиоакт, разпад и пр. С такива се засича.Лесно става. Имаш химичен универсален процес, като твмпа му зависи от Скорост спрямо Покоя извън СТО. Общи точки обмяна на инво, сетне последвашо засичане и отново обмяа на инфо( промерно разбрали са се след 1 час какъв е резутата, 1 час по времената на системите) Тази информация Разбива ТО Безапелационно !

[Шпага]

Преди 8 часа, scaner said:

Важното в случая е, че за разлика от еднопосочен лъч, който винаги се движи с постоянната скорост, системата може да бъде дори неподвижна.

Е, значи Айнщайн все пак е грешал. Светлината -- под формата на разнопосочни лъчи -- може и да бъде видяна в "замръзнало" състояние. Спряла светлина

[laplandetza]

Преди 16 минути, Шпага said:

Е, значи Айнщайн все пак е грешал. Светлината -- под формата на разнопосочни лъчи -- може и да бъде видяна в "замръзнало" състояние. Спряла светлина

Ами не може, Спазваме ли опитно остановените факти............, не е възможно в локалност

[Малоум 2]

Преди 11 часа, Шпага said:

Е, значи Айнщайн все пак е грешал. Светлината -- под формата на разнопосочни лъчи -- може и да бъде видяна в "замръзнало" състояние. Спряла светлина

Може да бъде видяно само ИЗМЕНЕНИЕТО в това принципно неподвижно ЕМПоле. Изменението е движение. Във вид на пакет-фотони и ЕМВълни. И именно това е началото за движение на телата по инерция.

(Разбира се съвкупното хаотично от фотони и вълни се "успокоява" и изглажда по амплитуда, заради зрънчевия модел вакуум - неподвижни по място стоящи вълнички... по хипотезата, възвръщане към това, което го създава.. Но веднъж възникнало движение, по принципа си на създаване е неунищожимо. Тоест тяло, достигащо близо до Свак се разпада на вълни и фотони и по ОВ с неподвижния етер*, намалява хаоса в полевата форма)

...