Съществува ли светоносният етър

[scaner]

Just now, Ниkи said:

"Увличането на Младенов" е все едно вятър увлича куршум. Куршумът винаги ще се забие с острата си част, и се приема, че оста на куршума е лъчът светлина...

Така е, да. Но аберацията си я има изначално. Това увличане което описваш се наслагва върху ефекта който тя прави. А тя прави точно обратното - лъчът при нея се накланя по посоката движението на източника, срещу вятъра. И двата ефекта се унищожават. Като резултат - наблюдавайки, ще виждаме друг, постоянен наклон (точно към източника), не вече известният според аберацията (тоест ще имаме противоречие с експеримента). Това е проблемът, и чертежът на Младенов ясно показва точно тази картина.

[gmladenov]

Преди 8 минути, Ниkи said:

Куршумът винаги ще се забие с острата си част, и се приема, че оста на куршума е лъчът светлина...

Именно. Това е принципът: увличането не променя посоката на светлината.

А по математическата логика щом имаме векторна сума на скоростите, значи
имаме и смяна на посоката. Тук са се излъгали физиците на времето.

[gmladenov]

Преди 11 минути, scaner said:

Така е, да. Но аберацията си я има изначално.

Каквото и да причинява аберацията, светлинните лъчи вече са под ъгъл
когато навлизат в земната атмосфера. Увличането на светлината от
атмосферата/етъра не променя този ъгъл.

Увличането и аберацията са две независими едно от друго явления и
едното не компенсира/отменя другото.

За самия теб е по-добре да го вденеш това най-накрая.
Няма как да излезеш прав като спориш за физическо свойство, което
лесно се демонстрира.

Редактирано Ноември 2, 2020 от gmladenov

[scaner]

Преди 1 минута, gmladenov said:

Именно. Това е принципът: увличането не променя посоката на светлината.

А по математическата логика щом имаме векторна сума на скоростите, значи
имаме и смяна на посоката. Тук са се излъгали физиците на времето.

Я да те питам мнещо.

Така както си нарисувал картинката, това е направлението на светлината която ще се наблюдава, нали?

Тоест ако източникът пуска към земята лъчи вертикано (под 90 градуса), ние на земята ще наблюдаваме лъчите също вертикално. Така ли е?

Тоест ако Март месец наблюдаваме този източик, ще открием че наблюдаемият лъч е на 90 градуса.

Ако Юни го наблюдаваме (при същите условия) ще установим пак същият ъгъл?

Ако Септември и Декември го наблюдаваме, трябва да установим пак същият ъгъл?

Така ли следва в резултат на увличането?

[gmladenov]

Преди 11 минути, Ниkи said:

Не, аберацията се получава чак в очите

Не е така, колега.

Нали се показва, че увличането на светлината не сменя нейната посока.
Значи когато един астроном ... на дъното на земната атмосфера ... наблюдава
аберация, същата тази аберация я има и в горните слоеве на атмосферата.

Значи аберацията вече се е формирала когато тя навлиза в атмосферата.
Тя не се получава в очите.

Редактирано Ноември 2, 2020 от gmladenov

[gmladenov]

Преди 9 минути, scaner said:

Тоест ако източникът пуска към земята лъчи вертикано (под 90 градуса), ние на земята ще наблюдаваме лъчите също вертикално. Така ли е?

Да, точно така.

Което означава, че щом наблюдаваме аберация на дъното на атмосферата,
лъчите влизат под ъгъл в атмосферата. Те не си сменят ъгъла/посоката вътре
в нея.

[scaner]

Преди 1 минута, gmladenov said:

Което означава, че щом наблюдаваме аберация на дъното на атмосферата,
лъчите влизат под ъгъл в атмосферата. Те не си сменят ъгъла/посоката вътре
в нея.

Чакай сега. Ти си нарисувал какво ще се наблюдава в крайна сметка, при условие че ъгълът на падане е вертикален, така ли? За никакви лъчи под ъгъл не говорим.

Тов аще бъде ъгълът - 90 градуса - под който трябва да е наклонен телескопа през цялата година, така ли да го разбирам?

[gmladenov]

Преди 13 минути, scaner said:

Чакай сега. Ти си нарисувал какво ще се наблюдава в крайна сметка, при условие че ъгълът на падане е вертикален, така ли? За никакви лъчи под ъгъл не говорим.

Аз съм нарисувал как работи увличането по принцип.

Ето пак концептуалната диаграма на увличане не светлината от подвижна
оптическа среда.

• ляво - увличане на вертикални лъчи
• дясно - увличане на лъчи под ъгъл

Както е показано, и в дата случая лъчите се изместват (транслират) по посока
на движението ... но посоката на самите лъчи не се променя.

Именно затова дясната картинка изглежда толкова странно. Но ако
нарисуваме светлината като вълни, всичко си идва на мястото.

Като цяло това е принципът, който диаграмата илюстрира: увличането на
светлнните лъчи от подвижна оптическа среда не променя тяхната посока.

Редактирано Ноември 2, 2020 от gmladenov

[scaner]

Преди 1 минута, gmladenov said:

Както е показано, и в дата случая лъчите се изместват (транслират) по посока
на движението ... но посоката на самите лъчи не се променя.

Слушай сега, питах те конкретни въпроси, не се отвлличай с картинките.  Ако бяха ясни картиннките, нямаше да питам.

Отговорът на въпросите ми? При дадените условия, през цялата годинна ли трябва телескопът да е вертикален за да наблюдаваме дадената звезда?

[gmladenov]

Преди 15 минути, scaner said:

Слушай сега, питах те конкретни въпроси, не се отвлличай с картинките. 

Лъчите от звездата не пристигат вертикално на земята. Те вече са наклонени
когато достигат до телескопа, независимо дали атмосферата ги увлича или не.

Там е объркването.

Ти си убеден, че лъчите пристигат вертикално ... а това не е вярно.

Редактирано Ноември 2, 2020 от gmladenov

[scaner]

Преди 1 минута, gmladenov said:

Лъчите от звездата не пристигат вертикално на земята. Те вече са наклонени
когато достигат до телескопа, независимо дали атмосферата ги увлича или не.

Тоест картинката ти не е верна? Защото тя рисуваше идващи лъчи вертикално, и телескоп на земята който е насочен вертикално. Сега друга песен запя.

Кое е верното? Под какъв ъгъл са наклонени, къде е той на чертежа? Какъв е отговорът на моя въпрос?

Трябва ли да те питам сто пъти за един конкретен отговор?

[Малоум 2]

Преди 37 минути, Ниkи said:

Не, аберацията се получава чак в очите

Може, ако е мерак на наблюдателя. Ама наблюдател може и да е и апаратура и "цилиндърът" на апаратурата трябва да се наклони, за да: "око да види,... ръцете - в джобовете". Понеже се возим на Земятя, без пари.

Цялата работа е, че далечните звезди са приети за неподвижни, а те не са. Освен това - различни фотони "идват" от една и съща звезда - повече прилича на падане на куршуми. И, за да се случва звездна аберация - трябва да е неподвижна средата на движение на куршумите. Тогава - събираме вектори на скорости, щото знаем, че се движим.

...

[gmladenov]

Преди 1 час, scaner said:

Грам нищичко не знаеш какво и защо се е случило в онова време ...

Напротив. Много добре съм запознат с това какво се е случило на времето.

Опитът на ММ измерва изотропна скорост на светлината на повърхността
на земята. Това е физическият факт, който опитът установява.

Този факт може да се обясни по един от следните начини:

1. Имаме пълно увличане на етъра.
2. Увличане на етъра няма ... и земята е стационарна.
3. Увличане на етъра няма ... и земята не е стационарна;
   следователно, дължините се съкращават.
4. Увличане на етъра няма ... и земята не е стационарна;
   скоростта на светлината е еднаква за всички.

Друго обясненине не ми е изсветно, но е възможно да има.

Идеята за пълно увличане на етъра (1) се отхвърля безусловно, защото опити
като този с водния телескоп на Ейри уж показват, че увличане на етъра няма.

Стационарнаата земя (2) естествено отпада като обяснение. Така остават (3) и (4),
като Лоренц предлага (3), а СТО предлага (4).

Правилното обяснение е (1), но Лоренц и другите физици са толкова дълбоко
убедени, че увличане на етъра няма, че скъсяването на дължините им се вижда
по-достоверно от увличането на светлината от етъра/атмосферата.

И сега който смята, че скъсяването на дължините е пълна глупост, се брои за
неук и невеж. Тинтири-минтири.

[scaner]

Преди 1 минута, gmladenov said:

Опитът на ММ измерва изотропна скорост на светлината на повърхността
на земята. Това е физическият факт, който опитът установява.

Не, не измерва скорост. Самата схема на установката не е пригодена да измерва скорост.

 

Преди 3 минути, gmladenov said:

Този факт може да се обясни по един от следните начини:

1. Имаме пълно увличане на етъра.
2. Увличане на етъра няма ... и земята е стационарна.
3. Увличане на етъра няма ... и земята не е стационарна;
   следователно, дължините се съкращават.
4. Увличане на етъра няма ... и земята не е стационарна;
   скоростта на светлината е еднаква за всички.

5. Няма етер и светлината не се управлява от някаква среда.

 

Преди 4 минути, gmladenov said:

Правилното обяснение е (1), но Лоренц и другите физици са толкова дълбоко
убедени, че увличане на етъра няма, че скъсяването на дължините им се вижда
по-достоверно от увличането на светлината от етъра/атмосферата.

Това обяснение противоречи на обяснението на аберацията. Ти още не си го вдянал това елементарно логическо следствие Не можеш да съвместиш две изключващи се следствия от една теория.

Преди 5 минути, gmladenov said:

И сега който смята, че скъсяването на дължините е пълна глупост, се брои за
неук и невеж. Тинтири-минтири.

Именно. Защото не вижда причините за да се стигне до там. Предразсъдъци

 

Питах те нещо. Какъв е отговорът?

[gmladenov]

Преди 23 минути, scaner said:

Защото тя рисуваше идващи лъчи вертикално, и телескоп на земята който е насочен вертикално.

Това е анимацията на Уикипедия ... за която изрично всеки път казвам,
че е грешна.

ВНИМАНИЕ, ВНИМАНИЕ !! Долната анимация е ГРЕШНА !!
Тя НЕВЯРНО показва как работи звездната аберация и увличането на
светлината.

 

Ако случайно някой не внимава и не е разбрал: анимацията е ГРЕШНА !!

Редактирано Ноември 2, 2020 от gmladenov

[scaner]

Преди 1 минута, gmladenov said:

Това е анимацията на Уикипедия ... за която изрично всеки път казвам,
че е грешна.

Пак гузен негонен бягаш. Защо се оправдаваш за нещо, за което не те питам?

Питам те нещо друго, свързано с твоя чертеж.  И отговор не получавам вече много комментара. Значи ли това че не знаеш и чертежа ти няма връзка с темата?

При източнник, пускащ лъчи перпендикулярно на земната повърхност (90 градуса), ъгълът на наблюдение ще бъде ли 90 градуса през цялата година? Ако не, какъв ще бъде?

[laplandetza]

Не ми помогнахте,  СВкоростомер 8 в този си вид , предложен до сега от мен се Отменя, Няма да работи, а Потвърждава ТО, и Специалната относителност.

Имам друг вариант, но го обмислям.

Не следя разговора ви, но  може и да се включа.

[gmladenov]

Преди 1 час, scaner said:

Отговорът на въпросите ми? При дадените условия, през цялата годинна ли трябва телескопът да е вертикален за да наблюдаваме дадената звезда?

През цялото време аз казвам (повтарям и потретям) едно и също нещо:
Увличането на светлината от атмосферата (или етъра) не влияе върху
звездната аберация.

Аз само това казвам.

Така че дали телоскопът трява да се наклони или не няма никакво отношение
към явлението увличане на светлината от оптическа среда.

Освен това уточнение, аз нямам друго отношение към аберацията.
Просто примам, че такава има ... след като вече е измерена.

Моето уточнение цели да покаже единствено, че аберацията и увличането
на светлината не са свързани, а са две независими явления.

Редактирано Ноември 2, 2020 от gmladenov

[Tahev loren]

Преди 20 минути, scaner said:

Преди 26 минути, gmladenov said:

Опитът на ММ измерва изотропна скорост на светлината на повърхността
на земята. Това е физическият факт, който опитът установява.

Не, не измерва скорост. Самата схема на установката не е пригодена да измерва скорост.

Установката на М&М директно не мери скорости на светлината, но показва разлики във тази скорост, чрез променливата интерферентна картина. Защото ако има ефирен вятър, той ще променя скороста на единият лъч светлина, този който в момента се движи успоредно със чосоката на движението на земята по своята орбита.

[laplandetza]

Измислих как да преаранжирам и основно да променим опита на Физо за да потвърди, а може о=и да измери Скорост на земя в Пространство, ако щете и нещо като Етерен Вятър Трябва ми вашата помощ , за да видим историческите и настоящи експерименти , за да няма дублаяж, но съм почти сигурен подобен на опита дето бмислям не е правен.

[Tahev loren]

Преди 40 минути, gmladenov said:

Напротив. Много добре съм запознат с това какво се е случило на времето.

Опитът на ММ измерва изотропна скорост на светлината на повърхността
на земята. Това е физическият факт, който опитът установява.

Този факт може да се обясни по един от следните начини:

1. Имаме пълно увличане на етъра.
2. Увличане на етъра няма ... и земята е стационарна.
3. Увличане на етъра няма ... и земята не е стационарна;
   следователно, дължините се съкращават.
4. Увличане на етъра няма ... и земята не е стационарна;
   скоростта на светлината е еднаква за всички.

Друго обясненине не ми е изсветно, но е възможно да има.

Идеята за пълно увличане на етъра (1) се отхвърля безусловно, защото опити
като този с водния телескоп на Ейри уж показват, че увличане на етъра няма.

Стационарнаата земя (2) естествено отпада като обяснение. Така остават (3) и (4),
като Лоренц предлага (3), а СТО предлага (4).

Правилното обяснение е (1), но Лоренц и другите физици са толкова дълбоко
убедени, че увличане на етъра няма, че скъсяването на дължините им се вижда
по-достоверно от увличането на светлината от етъра/атмосферата.

И сега който смята, че скъсяването на дължините е пълна глупост, се брои за
неук и невеж. Тинтири-минтири.

Има и една пета възможност. Светлината да има инерция.

[gmladenov]

Преди 31 минути, scaner said:

Това обяснение противоречи на обяснението на аберацията. 

За стотен път: увличането на светлината не влияе на звездната аберация.

Физиците на времето като теб приемат, че пълното увличане на светлината
протоворечи на аберацията ... а както сто пъти вече показах, то не влияе.

[scaner]

Преди 1 минута, gmladenov said:

През цялото време аз казвам (повтарям и потретям) едно и също нещо:
Увличането на светлината от атмосферата (или етъра) не влияе върху
звездната аберация.

Аз само това казвам.

Искам да разбера дали на картинката която си дал е вкллючена звездната аберация или не е.

Защото както си го нарисувал, се включва. И сега ще ти обясня защо.

Представи си че лъчът е протяжен в пространството, много фронтове. Нека за определеност да са две части на лъча, да ги наречем фронт и опашка. Предстви си че лъчът не е хомогенен по сечението си, тоест ситуацията когато фронтът е точно над опашката, и фронтът и опашката са изместени само хоризонтално, са различими. Например лъчът носи изображение от повърхността на луната, лявата му страна е по-светла - "сушата", дясната му страна е по-тъмна - "моретата", примерно.

Лъчът при тебе влиза в някаква точка на небето, образно казано. Първата част, фронтът, която влиза, започва да се въздейства от увличането, и да се мести хоризонтално надясно. След някакъв малък интервал влиза и опашката. Но в нейният момент на влизане фронтът вече се е изместил надясно. Така че към земята, към наблюдателя, те - в резултат само на увличането - ще се спускат изместени, като сандвич но с изместени плънки. Ако долу сложим фотоапарат, той ще регистрира осветеността от фронта, после ще регистрира осветеността от опашката, която е отместена. Тоест ще размаже снимката. И ако експозицията му е по-дълга, снимката ще бъде абсолютно замазана. Ако вместо апаратът е око, то няма нищо да види. Тоест ако гледаме луната, ще видим едно размазано петно от небето.

Както казах, това е елементарно следствие от твоята картинка.

Но ако се върнем на физиката, тя твърди, че лъчът в този случай - в резултат на увличането - ще се наклони. Защото източникът му - точката в небето, и целта му - земята, не са на една вертикала (изобщо, в електродинамиката и оптиката посоката на свелината, направлението на пренос на енергията  е винаги перпендикулярна на светлинният фронт). Така  всичките влезли последователно сечения ще се наредят по една наклонена линия, и ако насочим фотоапаратът под наклон, всички ще се пляснат на едно и също място на фотоплаката му, и ще се получи една нормална снимка. Тоест очевадният наклон в картинката в резултат само от увличането снема парадокса от изнасилената ти картинка.  Но за това трябва да приемеш истината, че в резултат на увличането светлината се накланя. Ники даде добър пример с вятър и куршум.

Тук идва реда на аберацията. Тя пък изисква лъчът да е наклонен в противната посока, при липсващи други въздействия. Това ще доведе до следата ситуация: когато влезе фронтът на лъча, аберацията ще противостои на увличането, и той ще пада надолу. Опашката когато дойде - и тя по същоият начин, и по тази схема лъчът ще стигне долу на земята падайки вертикално, и снимката пак ще стане.

И ще се получи точно това което си искал да нарисуваш. Картинка с включена аберация.

[scaner]

Преди 30 минути, Tahev loren said:

Установката на М&М директно не мери скорости на светлината, но показва разлики във тази скорост, чрез променливата интерферентна картина.

Значи не измерва скорост, нали? Е за какво протестираш?

Преди 22 минути, gmladenov said:

Физиците на времето като теб приемат, че пълното увличане на светлината
протоворечи на аберацията ... а както сто пъти вече показах, то не влияе.

То не е до приемане. Това е очевадно следствие на логиката. Ти си този дето приема и мисли с предразсъдъци.

[laplandetza]

Скоростомер на Лапландеца Ном. 8 

Работещ вариант.

Опита е сложен, не виждам възможност прост вариант по основа на Физо да Работи, доказвайки движение спрямо Локалната Етерия.

 

Ето го.

1. Рамената , 2 Рамена с по Една тръба в която тече разтвор, течност, вода. 

При тръбите Светлина пропагандира срещу тока на течността.

Еднакви са Рамената , но разположението им е коренно различно.

Едното рамо е разположено  <надясно>  с Ос по Оста на търсената Скорост.  Течноста се влива от пред , към назад .Свтлина от лазер се разделяна Два лъча и единия минава Надясно, мйнава под ъгъл и навлиза срешу тока в  тръбата, минава извън нея и се отразявапак по същия ъгъл връшайки се към огледало и от там в интероферометъра , това може да е във Вакуум, всичко извън тръбите.

Другата тръба, същото устройство но е Разположена <наляво>. Пак така,по Ос на относителна скорост, но течност се влива от назад и върви напред. Втория от разделените лъчи  минава под ъгъл , но в обратна посока влиза през тръбата т и върви срещу тока на течност, излиза отразява се пак под ъгъл, същия и се връша за отразяване и от там в интериферометъра за анализа.

.

  2  Вакуумните пътища. задължително трябва да правят ,цикъл>, отиване връщане, така е доказано , че пътищата на светлина са Еднакви.

Тръбите зашо винаги срешу течението. Зашото това осигорява постоянен ток на молекули с който обезпечяваме Различните <молекулни пътища> .  Дясната тръба светлина освен срешу течение върви и срешу относителна скорост. Лявата тръба освен срещу тока, светлина се разпространява по посока на относителна скорост.

Тръбата в които Светлина прогресира срешу Относителната скорост, при еднаква скорост на флуида, освен релативисткото свиване и повишен ефект на <плътност> , намалена скорост в средата, имаме и по дълъг път, поради относителното движение, нищо че размера на тръбата е скъсен, потокът ни осигорява ,материал> и тъй като за светлина гледано от неподвижен наблщдател и трябеа повече време да преодолее разстоянието, ако нямаше ток молекули, общата вероятност за някакъв процес на взаимодействие с молекулите не се променя. Токът увеличава тази Вероятност !

Обратно, в другата посока, въпреки същото <скъсяване> светлина поради относителното движение преминава по бързо прес тръбата, токът молекули, увелиава пътя по малко пт първият чифт тръби!! и опо малко вероятност а процеси на взаимодвйствие. Подобно като в Оригиналния опит на гениалния Физо и другите подобрили чувствителността му.

Според Неподвижен Наблюдател е Безпорно Разликата в Количеството молекули влизащи в тръбите и съответно различните Вероятности, Това е Факт ! и тъй като Броя на Молекули е Задължителен за Всички................ Следователно ще работио, Това е вече Парадокс.

Тръбите са Еднакви по дължина , и Вакуумните пътища са Еднакви по дължина.

Редактирано Ноември 2, 2020 от laplandetza