Съществува ли светоносният етър

[gmladenov]

Преди 5 минути, scaner said:

Никъде не се случва промяна, наклонът изначално е такъв какъвто сочи телескопа.

А така. Значи самият ти потвърждаваш, че звездните лъчи падат под ъгъл.
Значи НЕКА ЗАБРАВИМ за вертикално падащи лъчи. Такива няма в контекста
на звездната аберация.

Който спомене за вертикално падащи лъчи в контекста на аберацията ще
получи сто тояги на гол гръб !!

[laplandetza]

Just now, gmladenov said:

ще
получи сто 

Забеляза ли , че Скоростомер 8 открива непротиворечиво  <етерния вятър>

[gmladenov]

Преди 8 минути, Ниkи said:

Направи същото, като в онази тема с принтираните картинки и кърфицата и ще ти просветне

Прочети какво е написал твоят ментор Скенер и ще вденеш.

Скенер сам потвърди, че лъчите пристигат наклонени в телескопа.
Няма вертикални лъчи при звездната аберация.

Редактирано Ноември 2, 2020 от gmladenov

[scaner]

Преди 1 минута, gmladenov said:

А така. Значи самият ти потвърждаваш, че звездните лъчи падат под ъгъл.
Значи НЕКА ЗАБРАВИМ за вертикално падащи лъчи. Такива няма в контекста
на звездната аберация.

Какво значи да забравим? Аберацията свързва двата наклона в двете отправни системи. Вертикалните в едната са избрани само за удобство, по условие, нищо принципно не променят. Следствието от това е само, че в другата система лъчите са наклонени.

Защото обратната ситуация, като имаш наклонени лъчи в другата система, не означава че в първата система те ще са вертикални - може пак да са наклонени, но под друг ъгъл, което ще усложни мисленото съобразяване. Затова вертикалността в едната система се държи по условие, за опростяване. Но без нея не може.

 

[gmladenov]

Преди 8 минути, scaner said:

Мда, ясно e, че си се овъртял  в някакви кълчища ...

Много е просто, колега.

Няма вертикални лъчи когато говорим за звездната аберация.
Също така увличането на светлината от атмосферата/етъра не влияе
на аберацията.

Това е всичко.

Но заради твоето мелезно (недо)разбиране на това как се разпространява
светлината, се получава каша.

Ти един път спориш, че звездните лъчи падат вертикално и ще се наклонят,
ако има увличане на светлината. След това спориш, че те не падали
вертикално.

Загубена патка в мъгла.

[scaner]

Just now, gmladenov said:

Няма вертикални лъчи когато говорим за звездната аберация.
Също така увличането на светлината от атмосферата/етъра не влияе
на аберацията.

Това е всичко.

Нищо подобно. Това че си затваряш очите пред фактите не променя нищо. Само ги прави още по-неразбираеми за тебе

Преди 1 минута, gmladenov said:

Ти един път спориш, че звездните лъчи падат вертикално и ще се наклонят,
ако има увличане на светлината. След това спориш, че те не падали
вертикално.

Както обикновено, не четеш а само щипваш по думичка от тук от там. Прочети пак в какъв контекст е вертикалното падане, и в какъв контекст е наклоненото. Може след 50-100 прочитания да влезе нещо? Стига да влезе където трябва, а не другаде...

[gmladenov]

Преди 1 минута, scaner said:

Нищо подобно.

Нали гледаме отправната система на земята ... и в нея лъчите не са вертикални.
Това е потвърдено от физечески измервания: телескопът трябва да се наклони.

Щом телескопът трябва да се наклони, значи звездните лъчите пристигат под ъгъл,
а не вертикално.

И както аз многократно показах, увличането на светлината не променя този ъгъл.
Извод: увличането на светлината не влияе на звезданата аберация.

Значи аберацията не може да служи за доказателство, че няма увличане на
светлината от атмосферата/етъра.

Така аргументът, че опитът на ММ уж не показва пълно увличане на светлината,
е невалиден.

Този аргумент се базира на това, че пълното увличане на светлината уж би компенсирало
звездната аберация ... а това въобще не е така.

Краен извод:
Опитът на ММ недвусмислено показва пълно увличане на светлината от етъра/атмосферата.
Това по никакъв начин не противоречи на звездната аберация, защото последната не се
влияе от увличането.

[scaner]

Преди 3 минути, gmladenov said:

Нали гледаме отправната система на земята ... и в нея лъчите не са вертикални.
Това е потвърдено от физечески измервания: телескопът трябва да се наклони.

Да, но когато илюстративно рисуваме телескопа как се движи, лъчите са вертикални. Така всъщност на една и съща картинка показваме лъчите и в двете системи. Или имаш прблем?

Преди 4 минути, gmladenov said:

И както аз многократно показах, увличането на светлината не променя този ъгъл.
Извод: увличането на светлината не влияе на звезданата аберация.

Както ти показа, светлината влиза в атмосферата на една координата Х1, а бива уловена на друга координата Х2, по-надясно от входната. Тоест в системата на земята тя има хоризонтална съставка на скоростта (от увличането) и затова се движи под наклон. Точно както при земната аберация, само че ъгълът е обратен.

Колкото и да се тръшкаш, този наклон е факт. А вече това което си показал на картинката като крайна посока, е с отчитане на аберацията - само тогава картинката е вярна.

Тръшкай се още, нищо няма да се промени.

 

От там нататък, както обикновено, правиш заключения без кръчмаря. Но такова въздухарско мислене ти е станало норма.

[laplandetza]

Преди 8 минути, gmladenov said:

..

Краен извод:
Опитът на ММ недвусмислено показва пълно увличане на светлината от етъра/атмосферата.
Това по никакъв начин не противоречи на звездната аберация, защото последната не се
влияе от увличането.

Кой казал , че не се влияе от увличане. Влияе се, с кокко е друга работа.

[gmladenov]

Преди 2 минути, Ниkи said:

Според мен, заблудата ти идва от грешна представа за "светлинен лъч". Светлинния лъч е точка (фотонът) с привързана стрелка, която служи да покаже посоката на движение на точката. Не е нужно да "навреш" цялата стрелка в телескопа а само точката (фотона) 

Ако се замислиш малко ще разбреш, че дълбоко се заблуждаваш.

Светлинният лъч а абстракция, която ние използуваме да проследим пътя на
светлината. Той не е физически обект.

Физическият обект са светлинните вълни. И когато се съобразим с физиката на
тяхното разпространение се оказава, че звездната аберация по никакъв начин
не се влияе от увличането на светлината от атмосферата/етъра.

В крайна сметка това се тъни тук.

Звездата аберация може ли да се смята за доказателство, че увличане на
светлината от атмосферата/етъра няма. И отговорът е категорично не.

Това, което наблюдението недвусмислено показва, е че имаме пълно увличане
на светлината от оптически среди като земната атмосфера ... и звездната
аберация по никакъв начин не протоворечи/опровергава това наблюдение.

Само обърканите релативисти не могат да го разберат това, защото имат
объркани представи за това как се разпространява светлината.

[gmladenov]

Преди 2 минути, scaner said:

Колкото и да се тръшкаш, този наклон е факт.

Ни най-малко не се тръшкам. Аз безуслвоно приемам наклона
на звездните лъчи за факт ... и работя с този факт.

Всичките ми съждания се базират на този факт.

[laplandetza]

Just now, gmladenov said:

Ни най-малко не се тръшкам. Аз безуслвоно приемам наклона
на звездните лъчи за факт ... и работя с този факт.

Всичките ми съждания се базират на този факт.

Е това е аберация де. Газовете в атмосферата влияят, но с колко?, тяхната скорост е средно като<деформирана проекция> на скорост на точки от земната повърхност.

Очевидно Газпвете не увличат светлина, а ефекта им трябва да е доста незначителен, т.е частична деформация на ъгъла.

[gmladenov]

Преди 5 минути, Ниkи said:

Пропускаш, че Земята се движи. Ако не се движеше лъчите щяха да са вертикални.

Колега, аберацията е факт, както е факт, че лъчите пристигат
вече наклонени в телескопа.

Значи тук никъде не става дума за вертикални лъчи.
Бъди наясно с това.

[scaner]

Преди 4 минути, gmladenov said:

Светлинният лъч а абстракция, която ние използуваме да проследим пътя на
светлината. Той не е физически обект.

Светлинният лъч, най-общо, е поток от енергия, движещ се по някаква траектория. И като такъв поток той е физически обект, характеризира се с много физически параметри. Нас ни интересува само траекторията му.

Но ти беше спец нищото да си представяш като нещо, щото било по-удобно? Сега защо се опитваш нещото да представиш за нищо? Щото иначе ти пропада цялата конструкция Не дават така.

Преди 6 минути, gmladenov said:

Звездата аберация може ли да се смята за доказателство, че увличане на
светлината от атмосферата/етъра няма. И отговорът е категорично не.

Може. Или поне, че увличането е нищожно. Естествено че имаме увличане като по опита на Физо, но то е достатъчно пренебрежимо за въздух.

Защото величината на звездната аберация зависи от скоростта на земята, която е известна, и всяко отклонение, свързано с увличане, ще се отрази на величината и която може да се оцени и теоретично. И такова отклонение няма.

Докато самото увличане, придавайки импулс на светлината в хоризонтално ннаправление, е длъжно да промени векторът и на разпространение, т. е посоката.

Преди 9 минути, gmladenov said:

Това, което наблюдението недвусмислено показва, е че имаме пълно увличане
на светлината от оптически среди като земната атмосфера ...и звездната
аберация по никакъв начин не протоворечи/опровергава това наблюдение.

Ми точно наблюдението на звездната аберация отхвърля това.

 

Младенов, плати си за един базов курс физика, там що е импулс и как се запазва и какво го променя. Защо светлината е материална, и какво е поведението на материалните обекти, и т.н. Така ставаш скучен с това тръшкане. Явно искаш по-твърд подход? За осъзнаване? Ок.

 

[scaner]

Преди 10 минути, gmladenov said:

Ни най-малко не се тръшкам.

Още по-зле, значи не се усещаш даже...

Преди 10 минути, gmladenov said:

Аз безуслвоно приемам наклона
на звездните лъчи за факт ... и работя с този факт.

АМи приеми и наклона придаден от увличането. Защо само такъв частичен подход?

Като си тръгнал, спазвай правилата без изключения.

[gmladenov]

Преди 9 минути, Ниkи said:

Ето ти сам казваш че стрелката е илюстративна, тогава защо я завърташ и вкарваш в телескопа? 

За да мога задам реторичния въпрос: какво сменя посоката на светлината
на влизане в телескопа.

Моето негласно допускане, е че този въпрос е реторичен - и това се подразбира.
Но за нашите по-бавни приятели следва специално обяснение:

Нищо не променя посоката на светлината когато влиза в телескопа (приема се,
че оптиката на телескопа е изправана). Значи горната картинка е грешна.

Грешката е, че лъчите не падат вертикално върху телескопа. В действителност
те падат под наклон.

Редактирано Ноември 2, 2020 от gmladenov

[scaner]

Преди 1 минута, gmladenov said:

Грешката е, че лъчите не падат вертикално върху телескопа.

Напротив, няма грешка, ако лъчите падат върху движещ се телескоп. Но ти както обикновено пропускаш важните детайли

[gmladenov]

Just now, scaner said:

Напротив, няма грешка, ако лъчите падат върху движещ се телескоп. Но ти както обикновено пропускаш важните детайли

Уважема загубена патка в мъгла,

Във физиката водещо е измерването - и аз се водя по измерването, че звездните
лъчи влизат под наклон в телескопа на Брадли.

Ако случайно някой си въобразява, че лъчите падат вертикално, това е негов
проблем, защото то противоречи на измерването.

Пак да кажа, във физиката "измерването е цар". Така върви приказката.

[gmladenov]

Преди 4 минути, Ниkи said:

Представи си, че фотона е капката дъжд.

Грешна представа, батка. Фотоните са частици само по име.
Те не са истински частици ... като капките дъжд.

Редактирано Ноември 2, 2020 от gmladenov

[gmladenov]

Преди 7 минути, scaner said:

Напротив, няма грешка, ако лъчите падат върху движещ се телескоп.

Не можеш да спориш, че и двете са вярни: лъчите падат под наклон
и също така че падат вертикално.

Тук следваме измервнето и приемаме това, което то показва: че лъчите
падат под наклон.

ЗАБРАВИ за вертикално паданае на лъчите. Противоречиш на измерването.
А за бабини деветини аз няма да споря.

[scaner]

Преди 1 минута, gmladenov said:

Във физиката водещо е измерването - и аз се водя по измерването, че звездните
лъчи влизат под наклон в телескопа на Брадли.

Да, когато телескопът е неподвижен. Обикновено е по-удобно да се гледа през неподвижни телескопи. Нали правиш разлика между подвижен и неподвижен телескоп?

Преди 2 минути, gmladenov said:

Ако случайно някой си въобразява, че лъчите падат вертикално, това е негов
проблем, защото то противоречи на измерването.

В системата, в която телескопът е подвижен, измерването показва че лъчите са вертикални (и това е дадено по условие, и е изобразено по картинките.

Бива ли да не правиш чак толова разлика между подвижен и неподвижен телескоп? Тръгни от основите, че нагоре е стръмно

[scaner]

Just now, gmladenov said:

Не можеш да спориш, че и двете са вярни: лъчите падат под наклон
и също така че падат вертикално.

Абсолютно верни са, а в класическата физика, поради абсолютността на времето, са верни едновременно. Само че в различнни отправни системи.

Споря, защото това е елементарно следствие от базовите положения на физиката. Ти не си се научил що  е това галилееви трансформации и с какво се яде, а си седнал да фантазираш някакви глупости. Ми как да ти се изяснят нещата, като с фантазиране само стават по-мътни?

[gmladenov]

Преди 1 минута, scaner said:

Нали правиш разлика между подвижен и неподвижен телескоп?

В отравната система на земята, където са направени измерванията на Брадли,
телескопът е неподвижен.

Аз това приемам, защото за нашата дискусия само това има значение.

[gmladenov]

Just now, scaner said:

Абсолютно верни са, а

Няма измерване, което показва, че лъчите падат вертикално.

Значи ако се водим по измерванията, лъчите падат под ъгъл.

[scaner]

Преди 2 минути, gmladenov said:

Няма измерване, което показва, че лъчите падат вертикално.

Значи ако се водим по измерванията, лъчите падат под ъгъл.

Напротив, има. Но ти защото още не познаваш явлението на звездната аберация, не знаеш. То не става само с четене на Уикипедията, а и с разбиране...

Както вече споменах, за да измерим звездната аберация се правят две измервания, в точки от орбитата на земята, в която тя се движи с противоположни скорости.  Двете измервания се правят, за да се елиминира скоростта на източника спрямо земята, и да остане известната величина, орбиталната скорост. Всяко от измерванията дава видимият ъгъл на наклона на звездата, който не е истинският наклон на падащата от нея светлина.

Само че за звезди, близки до вертикалата, истинският наклон може да се сметне съвсем лесно по тези измеренни данни, защото формулата за аберацията (има я в Уикипедията) се опростява. Например, ако едното измерване ти дава отклонение от вертикалата +10.25 ъглови секунди, а другото измерване ти дава -10.25 ъглови секунди, то цялото аберационно отклонение ще е 20.5 ъглови секунди, равни на аберационната константа, а средното положение, което в този пример е точно по вертикалата, ще бъде истинският ъгъл към източника. Е, той може да се сметне и при други наклони, но по-сложно.

Значи ако се водим по измерванията, лъчите падат вертикално, но ние измерваме под наклон, защото имаме относително движение между източника и земята. Тоест с двете измервания имаме пълна информация за наклона на лъчите и в двете системи, на земята и на източника.