Истинската история на Македония

[borkoto]

Преди 4 часа, skorpion1980 said:

Това, че арбитражът е бил далеч по-малко зло от войната е вън от всякакво съмнение и даже не са нужни специални анализи в какъвто и да било аспект, за да се установи че е така

Ами не е ясно, примерно за теб това не е така защото в последните твои десетина коментара  ти утвърждаваш, че е имало заговор от страна на Русия и Сърбия, който да даде Македония на Сърбия. Ти и именно затова започна спора с мен, твърдейки че основната вина за нашия провал е на Русия. Тоест за теб арбитража е просто една формалност, която да затвърди сръбските претенции в Македония.
Значи тук ти ощ един път си противоречиш...или по-скоро сега вечe си признаваш че нямаш аргументи да продължаваш този спор.

Цитирай

Много не съм я гледал тази тема, обаче не съм забелязал русофилите да признават, че любимата им Русия първо в царско време играе ключова роля основният дял от Македония да си го поделят Сърбия и Гърция, а после Коминтерна или фактически СССР измисля уродливия македонизъм.

 

Редактирано Януари 26, 2023 от borkoto

[Warlord]

Преди 4 часа, skorpion1980 said:

България отново би загубила войната плюс Южна Добруджа и Източна Тракия, но Сърбия и Гърция не биха имали допълнителни придобивки извън тези от Първата Балканска Война. Ето затова спирането на насътплението от Данев на 18.06 е по-голямо зло от започването му от Савов на 17.06.

А какво те кара да мислиш, че ако това настъпление не беше спряно, гърците и сърбите нямаше после на мирните преговори да искат същото каквото и в реалната история?

[skorpion1980]

On 26.01.2023 г. at 14:48, borkoto said:

Ами не е ясно, примерно за теб това не е така защото в последните твои десетина коментара  ти утвърждаваш, че е имало заговор от страна на Русия и Сърбия, който да даде Македония на Сърбия. Ти и именно затова започна спора с мен, твърдейки че основната вина за нашия провал е на Русия. Тоест за теб арбитража е просто една формалност, която да затвърди сръбските претенции в Македония.
Значи тук ти ощ един път си противоречиш...или по-скоро сега вечe си признаваш че нямаш аргументи да продължаваш този спор.

 

Това, че ти се правиш на неразбрал, не е мой проблем. Естествено, че арбитражът е по-малкото зло най-малкото защото не би имало жертви сред войските, не би го имало това унищожаване на Кукуш, не би я имало румънската инвазия, последвана от загубата на Южна Добруджа и насърчена от Сазонов сроред книгата на Симеон Радев "Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 година" (в главата "Колебанията на Сазонова", Радев определя като единствен негов дипломатически успех между есента на 1912 и лятото на 1913 това, че е убедил румънците да нападнат Бългапия при при избухване на война със Сърбия и Гърция), а турците не биха преминали линията Мидия - Енос с последвалите зверства над българското население в Източна Тракия. Това са причинете арбитражът да е за предпочитане пред войната, а нe абсурдните очаквания Русия да окаже натиск върху Сърбия да се махне от Крива Паланка, Кратово, Велес, Прилеп, Кавадарци, Крушево, Ресен, Охрид и разбира се Битоля, за да ни ги отстъпи съобразно договора от 1912 година.

Редактирано Януари 29, 2023 от Last roman

[skorpion1980]

On 26.01.2023 г. at 15:06, Warlord said:

А какво те кара да мислиш, че ако това настъпление не беше спряно, гърците и сърбите нямаше после на мирните преговори да искат същото каквото и в реалната история?

Ами кара ме да го мисля това, че Пашич и Венизелос чак на 5 юли в Скопие започват да искат прелиминарен мир с територии извън гръцко-сръбския договор от 19 май (по нов стил 1 юни) 1913 година. Т.е., когато армиите им постигат успехи заради подарената дефакто от Данев инициатива, тогава започват да искат повече. Букурещкият мир не отразява техните максимални желания, макар да получават повече от предвиденото по двустранното им споразумение, сключено два месеца по-рано. Искали са повече, гърците и Западна Тракия, че и Мелник, сърбите граница по Струма, но до голяма степен румънците наистина го играят добри балансьори, както косвено признава и Симеон Радев в качеството си на делегат в Букурещ, и не подкрепят безмерния им апетит, като това е съобразено и с фронтовата ситуация.

Редактирано Януари 28, 2023 от skorpion1980

[borkoto]

Преди 5 часа, skorpion1980 said:

 не би я имало румънската инвазия, последвана от загубата на Южна Добруджа и насърчена от Сазонов сроред книгата на Симеон Радев "Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 година" (в главата "Колебанията на Сазонова", Радев определя като единствен негов дипломатически успех между есента на 1912 и лятото на 1913 това, че е убедил румънците да нападнат Бългапия при при избухване на война със Сърбия и Гърция), 

Интересно, в Оранжевата Книга има телеграма на Сазонов към pумънския министър Майорескy, в който той критикува румънската офанзива и приканва към изтегляне на румънските войски.
Не мога да намеря тази глава от книгата на Радев, поради това бъди така добър да постнеш цитат от книгата на Симеон Радев, в който се съдържа казаното от теб.

[skorpion1980]

Преди 31 минути, borkoto said:

Интересно, в Оранжевата Книга има телеграма на Сазонов към pумънския министър Майорескy, в който той критикува румънската офанзива и приканва към изтегляне на румънските войски.
Не мога да намеря тази глава от книгата на Радев, поради това бъди така добър да постнеш цитат от книгата на Симеон Радев, в който се съдържа казаното от теб.

Изданието е печатно на издателска къща "ТИНАПРЕС" София от 1992, страница 95:

"Каквото предприе в началото на тая война: да обезпечи за Черна гора завладяната от нея Шкодра, за Сърбия едно пристанище на Адриатическото море, пропадна пред съпротивата на Австрия. Един успех само има той: насърчената от него Румъния мина Дунава. Но тоя му успех приличаше на тия аптекарски сиропи, които са сладки, когато ги пиеш, и горчиви, след като си ги изпил. Последствията от румънската намеса бяха наистина разочарователни за руския министър. Той бе смятал да ги събере в Петербург делегатите на воюващите балкански народи: те се събраха в Букурещ. Той се надяваше да играе ръководна роля между тях. Тая роля играеше Майореску."

Мисля, че този откъс от главата от книгата, озаглавена "Колебанията на Сазонова", отговаря напълно на въпроса ти и показва ясно защо Сазонов е адресирал телеграма с такова съдържание към Майореску.

Редактирано Януари 28, 2023 от skorpion1980

[borkoto]

Преди 1 час, skorpion1980 said:

Изданието е печатно на издателска къща "ТИНАПРЕС" София от 1992, страница 95:

"Каквото предприе в началото на тая война: да обезпечи за Черна гора завладяната от нея Шкодра, за Сърбия едно пристанище на Адриатическото море, пропадна пред съпротивата на Австрия. Един успех само има той: насърчената от него Румъния мина Дунава. Но тоя му успех приличаше на тия аптекарски сиропи, които са сладки, когато ги пиеш, и горчиви, след като си ги изпил. Последствията от румънската намеса бяха наистина разочарователни за руския министър. Той бе смятал да ги събере в Петербург делегатите на воюващите балкански народи: те се събраха в Букурещ. Той се надяваше да играе ръководна роля между тях. Тая роля играеше Майореску."

Мисля, че този откъс от главата от книгата, озаглавена "Колебанията на Сазонова", отговаря напълно на въпроса ти.

Съгласен съм, слага се впечатление от текста че Сазонов е насърчавал Румънците да минат Дунава, но все пак това може да бъде само лично мнение на Симеон Радев, и не без причина, но за което все пак той не привежда доказателствен материал. Но това съвсем не означава че Сазонов ги  "убедил да нападнат България", което пък в този случай са твои интерпретации.
Факти и документи доказващи каквото и да е въздействие на Сазонов върху румънците за нападение срещу България няма.
Въобще, някои изказвания на Радев от самата книга ме карат да си мисля, че той търси едно оправдание за румънската агресия, видно от стр 105, тоест как Карол уважавал българите и как преминаването на Дунава едва ли не било защитна стратегия  на Румъния от бъдещо нападение на България, a и го намира имено чрез това доста спорно от документална гледна точка, "подстрекателство" на Сазонов. Нещо все пак, което ние знаем от многобройните документи и преписки, че не е съвсем така и по тази причина, таково твърдение трябва да сe приема с големи резерви.

Редактирано Януари 28, 2023 от borkoto

[skorpion1980]

Преди 6 часа, borkoto said:

Съгласен съм, слага се впечатление от текста че Сазонов е насърчавал Румънците да минат Дунава, но все пак това може да бъде само лично мнение на Симеон Радев, и не без причина, но за което все пак той не привежда доказателствен материал. Но това съвсем не означава че Сазонов ги  "убедил да нападнат България", което пък в този случай са твои интерпретации.
Факти и документи доказващи каквото и да е въздействие на Сазонов върху румънците за нападение срещу България няма.
Въобще, някои изказвания на Радев от самата книга ме карат да си мисля, че той търси едно оправдание за румънската агресия, видно от стр 105, тоест как Карол уважавал българите и как преминаването на Дунава едва ли не било защитна стратегия  на Румъния от бъдещо нападение на България, a и го намира имено чрез това доста спорно от документална гледна точка, "подстрекателство" на Сазонов. Нещо все пак, което ние знаем от многобройните документи и преписки, че не е съвсем така и по тази причина, таково твърдение трябва да сe приема с големи резерви.

Относно благосклонността на крал Карол, на Майореску, Радев подчертава, че благосклонността им е заради необходимостта да имат приятелски отношения с България, в крайна сметка това няма как да не им е нужно предвид мераците им към Трансилвания и Бесарабия като му дойде времето. Симеон Радев е достатъчно признат като дипломат и със сигурност е по-надежден източник за събитията от епохата от провалените руски диплмоти. 

[borkoto]

Преди 7 часа, skorpion1980 said:

Относно благосклонността на крал Карол, на Майореску, Радев подчертава, че благосклонността им е заради необходимостта да имат приятелски отношения с България, в крайна сметка това няма как да не им е нужно предвид мераците им към Трансилвания и Бесарабия като му дойде времето. Симеон Радев е достатъчно признат като дипломат и със сигурност е по-надежден източник за събитията от епохата от провалените руски диплмоти. 

Виж сега, трябва да се гледа аналитично а не емоционално, тук не става въпрос, кой какъв дипломат бил, руски или български , успешен или провален, а за хрониката на събитията и доколко имаме доказателствена база да твърдим едно или друго.
Дори статиите на един Лев Троцки за Балканските войни от 1912- 1913, когатo е работил като кореспондент в София и Букурещ имат документална стойност.

[skorpion1980]

Преди 33 минути, borkoto said:

Виж сега, трябва да се гледа аналитично а не емоционално, тук не става въпрос, кой какъв дипломат бил, руски или български , успешен или провален, а за хрониката на събитията и доколко имаме доказателствена база да твърдим едно или друго.
Дори статиите на един Лев Троцки за Балканските войни от 1912- 1913, когатo е работил като кореспондент в София и Букурещ имат документална стойност.

Няма емоции при Радев, пишейки нещата повече от 30 години след въпросното събитие, когато каузата му точно от сантиментална гледна точка е бъзвъзвратно загубена, а точно достатъчно аналитичен поглед. В книгата има моменти, в които той ясно заявява, че не си спомня с пълна точност определени детайли, което недвусмислено показва, че където е напълно уверен, няма причина да не му се вярва. Докато на често чудещите се как да се оправдават некадърността си руски дипломати, ако нещо противоречи на написаното от Радев, изобщо няма причина да се счита за достоверно. Дори подкрепата на Сазонов за Кавала изглежда меко казано подозрителна, имайки предвид колко късно Изволски е бил информиран, че трябва да лобира по въпроса пред френското правителство в качеството си на руски посланик в Париж към онзи момент.

[borkoto]

Преди 7 часа, skorpion1980 said:

Няма емоции при Радев, пишейки нещата повече от 30 години след въпросното събитие, когато каузата му точно от сантиментална гледна точка е бъзвъзвратно загубена, а точно достатъчно аналитичен поглед. В книгата има моменти, в които той ясно заявява, че не си спомня с пълна точност определени детайли, което недвусмислено показва, че където е напълно уверен, няма причина да не му се вярва

Не става въпрос за Симеон Радев, а за теб ...Ти гледаш на нещата емоциoнално и предубедено, и затова не можеш да анализарш правилно, защото за теб този въпрос отдавна е решен в главата. Ти не търсиш нова информация, а се опитваш да убедиш другите в правотата на твоята позиция, когато нямаш почти никакви сериозни факти.

[skorpion1980]

Преди 10 часа, borkoto said:

Не става въпрос за Симеон Радев, а за теб ...Ти гледаш на нещата емоциoнално и предубедено, и затова не можеш да анализарш правилно, защото за теб този въпрос отдавна е решен в главата. Ти не търсиш нова информация, а се опитваш да убедиш другите в правотата на твоята позиция, когато нямаш почти никакви сериозни факти.

Това важи за теб, а не за мен. Аз не преиначавам фактите, за разлика от теб. 

[deaf]

Купете си вестник "Стършел" и прочетете на последната страница "Заради една свиня" и направете аналогия с Македония... За съжаление статията я няма в нета и няма как да я постна...

[Warlord]

On 28.01.2023 г. at 16:59, skorpion1980 said:

Ами кара ме да го мисля това, че Пашич и Венизелос чак на 5 юли в Скопие започват да искат прелиминарен мир с територии извън гръцко-сръбския договор от 19 май (по нов стил 1 юни) 1913 година. Т.е., когато армиите им постигат успехи заради подарената дефакто от Данев инициатива, тогава започват да искат повече. Букурещкият мир не отразява техните максимални желания, макар да получават повече от предвиденото по двустранното им споразумение, сключено два месеца по-рано. Искали са повече, гърците и Западна Тракия, че и Мелник, сърбите граница по Струма, но до голяма степен румънците наистина го играят добри балансьори, както косвено признава и Симеон Радев в качеството си на делегат в Букурещ, и не подкрепят безмерния им апетит, като това е съобразено и с фронтовата ситуация.

Румъния така или иначе щеше да се намеси. Ние така или иначе щяхме да я загубим тая война, колкото и победи да извоюваме срещу сърбите. Ако ще и в Белград да влезем, паралелно с това румънците щяха да влезнат в София, турците - в Тракия и пак да капитулираме. Всички пак щяха да искат максималното от България, но все пак с оглед и да има някакъв баланс на силите, на което държат и Великите сили. Така че аз не смятам, че ако боя беше продължил още малко и сърбите или гърците бяха отнесли малко повече пердах, това щеше да ги направи по-малко лакоми. По-скоро даже биха искали повече компенсации от България с мотива, че са понесли повече загуби във войната.

Редактирано Януари 30, 2023 от Warlord

[skorpion1980]

Преди 1 час, Warlord said:

Румъния така или иначе щеше да се намеси. Ние така или иначе щяхме да я загубим тая война, колкото и победи да извоюваме срещу сърбите. Ако ще и в Белград да влезем, паралелно с това румънците щяха да влезнат в София, турците - в Тракия и пак да капитулираме. Всички пак щяха да искат максималното от България, но все пак с оглед и да има някакъв баланс на силите, на което държат и Великите сили. Така че аз не смятам, че ако боя беше продължил още малко и сърбите или гърците бяха отнесли малко повече пердах, това щеше да ги направи по-малко лакоми. По-скоро даже биха искали повече компенсации от България с мотива, че са понесли повече загуби във войната.

При всички случаи претенциите им нямаше да бъдат уважени при повече пердах, така че ако заради Данев България не беше загубила инициативата на 18 юни, не би загубила също така Щип, Кочани, Радовиш, Кукуш, Сяр, Кавала и Драма. Но Южна Добруджа и Източна Тракия категорично би ги загубила предвид неминуемата съответно румънска и турска намеса.

[Warlord]

Проблемът е, че пак щяхме да сме загубили войната и пак нямаше да сме в позиция да не уважим претенциите им, дори и армията да беше удържала Щип и Кавала.

[resavsky]

Преди 44 минути, Warlord said:

Проблемът е, че пак щяхме да сме загубили войната и пак нямаше да сме в позиция да не уважим претенциите им, дори и армията да беше удържала Щип и Кавала.

Не съм съгласен.Ако се беше изпълнил плана Савов-Нерезов и сърбите бяха разбити а гърците удържани при Кукуш то нещата на преговорите в Букурещ щяха да бъдат на съвсем различна основа.Вероятно границата щеше да върви по Вардар - и пак да го приемем за национална катастрофа.

[Warlord]

Трудна работа самотната 4-а армия да изтласка 2-те сръбски армии и черногорската дивизия зад Вардар. За 2-а армия на ген. Иванов пък да не говорим, тя е близо тройно превъзхождана от настъпващите срещу нея гръцки войски. При Кресна играта вече е друга, обаче Кукуш са нямали как да го удържат. Но дори и да бяхме удържали някакви територии отгоре, те щяха пак да ги искат на преговорите в Букурещ и пак щяха да са от печелившата страна, която диктува парада.

[resavsky]

Преди 27 минути, Warlord said:

Трудна работа самотната 4-а армия да изтласка 2-те сръбски армии и черногорската дивизия зад Вардар. За 2-а армия на ген. Иванов пък да не говорим, тя е близо тройно превъзхождана от настъпващите срещу нея гръцки войски. При Кресна играта вече е друга, обаче Кукуш са нямали как да го удържат. Но дори и да бяхме удържали някакви територии отгоре, те щяха пак да ги искат на преговорите в Букурещ и пак щяха да са от печелившата страна, която диктува парада.

Планът Савов-Нерезов  предвижда настъпление срещу Сърбия с четири армии а не само с Четвърта.Шанса за около седмица да нанесат поражение на цялата сръбска армия е сравнително голям.А Кукуш почти е бил удържан.До 18 юни включително генерал Никола Иванов е бил убеден че ще получи като подкрепление две бригади от 6 дивизия.С тях нещата при Кукуш и Дойран биха били съвсем различни.

[tantin]

Груевски: България използва ЕС, за да ни изнудва

Цитирай

Правителството, което ръководих, се противопостави на вмъкването на израза "обща история". Беше ясно, че като има силата от членството в ЕС, България ще я използва, за да представи македонската история като българска и македонските революционери като български и ние трябва да приемем това. От това споразумение произтичат днешните проблеми и новите изисквания и условия на съседна България с промени в конституцията, тържества и др., от които произтичат нежелани инциденти, негативна енергия и допълнително влошаване на междудържавните отношения, счита той.

Когато обсъждахме въпроса за това споразумение и текста му, който вече беше изпратен за гласуване в парламента, на заседание на изпълнителната комисия в партията, помня, че там казах, че най-големият (макар и не единственият) проблем в споразумението е съвместната историческа комисия, защото силите ни са асиметрични. Имайки предвид, че те са, а ние не сме член на ЕС и искаме да бъдем и тази комисия ще се превърне в ключов инквизиторски инструмент за изнудване с уж научно прикритие.

То няма да има нищо общо с историческата наука, а ще бъде политически инструмент на източната ни съседка за постигане на нейните вековни цели, македонската история, език, идентичност и нация да придобият български характер, написа още Груевски.

https://news.bg/int-politics/gruevski-balgariya-izpolzva-es-za-da-ni-iznudva.html

[tantin]

Какво да кажем по повод изказването на Груевски? Каква е тази тяхната идентична македонска история? Какъв е тоя древен автентичен македонски език?  Какви са техните национални идеали на македонците?  Въобще какво искат и какво си въобразяват тая измислена шепа хора, дето  сами не си знаят от къде са, какви са, що искат?  Европата хич не е заплакала за тях и може изобщо на не заплаче и да ги пропусне.

Вместо да се уловят на хорото на промените,  македонците се хвърлиха за пореден път да ни препъват нас като се опитват я да крадат историята ни, я да ни изкарват фашисти, я нещо друго - от типа да бият и да преследват техни си граждани за дето имали симпатии и предпочитания към българското си минало и корени.

То бива бива ксенофобия, но македонската ксенофобия и омраза край нямат и няма да се свършат скоро.   Затова нека си седят там в кьошето на Европа, да си пасат овцете на Шар планина и да не мрънкат.  Като не им минаха номерата с античното минало на Александър Велики , днешните Се-Ме-донци  се изкараха за велики наследници на Македонския цар Самуил, баш борец срещу бугарските окупатори... И какви ли не още измишльотини не сътвориха тия нашите изгубени във време и пространство съседи.

А представете си ако ги пуснем в Европата какво ще последва:   Ще има образователни и наказателни постановления на Съвета по Европа, ще ни се спусне от Брюксел нова версия на Балканските Истории,  ще се изучава новата модерницирана и по-македонизирана версия , в която половината ни царе току виж се оказали сърбо-македонци...  И кой знае какво още ще сътворят борците срещу бугарскийот фашизъм и  цар Борис .  Ксенофобите не трябва да бъдат пускани до Европа. Това е положението.  България трябва да стои като верен страж на южната и югозападната граница откъм Балканския Полуостров.  Ще си вършим задачата и ще пазим Европа от Ксенофобите.. Няма място за ксенофоби в Европа..  Да си ходят македонците в Бактрия и Маргиана при последните владения на техния велик предшественик Сашо Големийот !

Редактирано 2, 2023 от tantin

[tantin]

Така че е крайно време да наречем нещата с истинските им имена: В Македония има Ксенофобия. Процъфтява антибългарска Ксенофобия. При това до голяма степен тия процеси са направлявани на държавно-политическо ниво,  генерирани в по-малка или по-голяма степен от техните партии.  Тази политическа ксенофобия дава своите резултати там, но от това македонците не само че нищо няма да спечелят, ами ще загубят много време.  Единствено времето може да ги излекува от тяхната вътрешна болест, но и това не е сигурно.   При сегашната ситуация и при либералните отношения в Европа допускането на подобни ксенофобски настроени членове може да се окаже пагубно и разрушително за България.  Виждаме че се-ме-донците провеждат целенасочени политически кампании срещу България и това вече продължава от много десетилетия,  горе долу откак я има Югославия ...

Затова твърдост и отпор за се-ме-донците... Никакви отстъпки.  Това че ги има като държава е благодарение на нас. Ние ги признахме и ги взехме под крило в годините дето Милошевич можеше да си ги смачка както си изка за седмица.  Днешна СМ можеше не само да я няма, можеше да е на парчета като Босна, можеше да е част от Югославските кръвопролития и прочие.  А ние им дадохме танкове по онова време, когато те дори и армия си нямаха...

Обаче приятелските ни жестове не само че не бяха оценени, ами се продължава с нагнетяване на омразата, с кражбите на историята и всякакви техни политически манипулации..  По добре да говорим за Български интереси в Западните покрайнини, отколкото за Македонска идентичност... Видя се че македонската идентичност и история не се състояха и няма да се състоят. Обратното, предстои да бъдат тотално отречени и разрушени.  Се-ме-донците са напът да се саморазрушат ако продължат да следват курса на ксенофобията.  Това трябва да им бъде подсказано ясно и недвусмислено..  Те ще се саморазрушат  .  От вътре ще се разпаднат. Нямат никаква преспектива нито за Европа, нито дори и за вътрешното си съществуване и добруване.. 

Редактирано 2, 2023 от tantin

[skorpion1980]

Тантин, тази ксенофобия ще бъде победена когато имаме политици с топки, които да говорят нещата с истинските им имена. Груевски лесно може да бъде опроверган, в крайна сметка няма нито един писмен документ на македонски език преди 1944-1945 година. Но България трябва да поставя системно вето при различните гласувания на срещите на върха на ЕС, докато не принуди другите страни-членки да оказват натиск срещу РСМ, което в един момент неминуемо би спукало балона на уродливия македонизъм.

Редактирано 2, 2023 от skorpion1980

[новорегистриран3]

Историята на македонизма в един клип. 

 

[Warlord]

Manol Peykov

14 ч.  · 

Планувам това пътуване от септември, откакто за първи път чух, че къщата на Димитър Талев в Прилеп се продава.

Имах плахи надежди междувременно българската държава да се намеси и да купи къщата, но се оказаха напразни.

Вчера най-сетне запалих колата и – придружен от колегата ми Krasimir Lozanov – отидох до Прилеп и се срещнах със собственичката Snezana Acheska.

Снежана придобива къщата като наследство от семейството на мъжа си (вече покойник), чийто дядо я купува от Талеви (известни в Прилеп с фамилията Палисламови) преди почти 100 години – през 1926 година.

Това е къщата, в която Димитър Талев се ражда на 13 септември 1898 година. По онова време Прилеп е все още под османска власт. Баща му Тале Палисламов е майстор железар, чийто дядо се е преселил в Прилеп от пелагонийското село Светомитрани, а майка му Донка х. Толева е от прилепски род.

Димитър първоначално учи в Прилеп, учител му е Йордан Ацев, който съумява да запали любовта му към четенето. Остава без баща едва деветгодишен, а на 12 постъпва в Солунската гимназия.

Макар да напуска родния си дом относително рано, Димитър Талев запазва романтичната си връзка с него. Неслучайно именно т о в а е първообразът на дома, в който живее фамилията Глаушеви от прочутата четирилогия на Талев, чийто първи роман, "Железният светилник" е един от най-издаваните и четени български романи.

* * *

Колкото и да е удивително, в Северна Македония – че дори и в родния му Прилеп – Димитър Талев е почти непознат. Снежана Аческа, която се жени и се заселва в къщата в началото на 1970-те, научава (според нейните собствени думи) съвсем случайно в чия къща живее – благодарение на учителка от пловдивската гимназия "Димитър Талев", която се свързва с нея с молба да посети къщата с група ученици. Оттогава (пак по нейни думи) Снежана е пускала в къщата (съвършено безплатно, разбира се) хиляди българи, които редовно идват с автобуси, за да посетят и да се поклонят пред родното място на големия писател.

"А пък тази чешма е сигурно най-сниманата чешма в Европа", отбелязва Снежана по повод на превъзходно запазената стара каменна чешма в двора, която носи оригинален надпис от 1889 година с името на Тале Палисламов – бащата на Димитър Талев.

* * *

Преди няколко години Снежана влиза в конфликт с "някои прилепски управници" (както сама ги нарича), които се опитват да я "убедят" да спре да пуска неспирните български групи в къщата. След като категорично отказва ("Че как няма да ги пускам? Това за тях е свято място!"), достъпът на електричество до къщата е спрян ("появиха се някакви мистериозни задължения към енергото", отбелязва с тъга Снежана) и семейството е принудено да се премести на другия край на Прилеп, в бащината къща на самата Снежана.

* * *

Днес къщата на легендарния ни писател изглежда изоставена и тежко занемарена – никой не е стъпвал там от повече от три години, освен един-двама приятели на Снежа, които я наглеждат от време на време (самата тя е трудноподвижна и рядко става от леглото). Именно един от тях ни заведе до къщата и ни я отключи, за да ни я покаже.

През последните пет години едно от основните усилия на Снежана е да убеди българската държава да купи къщата. През няколко месеца провежда пресконференции, а в българската преса често излизат репортажи (един от които очевидно съм видял аз).

Уви, у държавните ни мъже (включително безбройните "патриотични" формации, населяващи българския политически живот) засега не се е появил нужния интерес, още по-малко – нужната воля, за да предприемат подобна стъпка.

"Турците също я искат – била е собственост на турски бей и са готови да ми броят парите на ръка още утре", споделя ми с горчивина Снежана. "Но аз им казах, че няма да им я дам. Тази къща принадлежи на България."

* * *

И тук идва моментът да споделя защо всъщност ви разказвам всичко това, приятели – и кое (освен личното ми любопитство) ме подтикна да запаля колата, да мина тези 500 километра и да прекарам вчерашния ден в разговори с наследничката на Талевата къща.

Направих го, защото в последните месеци в главата ми се оформи план – колкото простичък, толкова и смел.

Цяло чудо е, че тази къща е оцеляла през вековете – при това във вид, които не се различава особено от външния вид на дома, в който се е родил Талев – и в който са отеквали (и завинаги ще отекват) стъпките на неговите герои.

Повече от очевидно е, че тя (дори в днешното си окаяно състояние) е важна и неразривна част от българската национална памет – и че ако ние, българите, възпитани и отраснали с героите на Талев, не я опазим и съхраним за поколенията, дето идват след нас, няма кой друг да го стори.

Също толкова очевидно е, уви, че българската държава не прави нищо това да се случи.

Затова ви предлагам да вземем да го направим ние с вас.

Ето как:

● Официалната обявена цена на къщата е 100,000 евро. (В личен разговор Снежана склони да слезе до 80,000.)

(Следва да се отбележи, че още преди няколко десетилетия къщата е поделена между трима братя, и частта от къщата, на която Снежана е собственик и е обявила за продажба, е две-трети от оригиналната Талева къща. Третата третина се владее от възрастна жена, която на този етап не е проявила желание да продава.)

● За а д е к в а т е н ремонт на къщата ще са нужни поне още 100,000 евро.

Това прави между 360 и 400,000 лева за къщата, плюс ремонта, плюс евентуалните такси за адвокати и прехвърляния.

В мига, в който ние с вас успеем да съберем сумата, аз и Чило (който между другото е огромен почитател на Талев) сме готови да се ангажираме с всички формалности – проверка за тежести, търсене на адвокати, нотариуси, архитекти, инженери, строители, музейни работници, специалисти по реставрация.

● Планът е къщата да стане собственост на фондация "Манол Пейков и приятели" (със съответните ограничения за препродаване), като част от къщата (тя в момента разполага с десет стаи, а ако някой ден купим и останалата 1/3 ще станат и повече) да се превърне в музей на Димитър Талев.

● Останалата част бих искал да превърнем в писателска и преводаческа резиденция – място, на което да отсядат за по седмица или месец писатели и преводачи, докато работят върху нов творчески проект. (Винаги съм смятал този формат за един от най-смислените и елегантни начини за водене на творчески и културен диалог. Намирам също така, че изключително подхожда именно на този град – спокоен, уютен, древен, заобиколен от планини – и именно на тази къща.)

* * *

И понеже зная, че веднага ще се намерят хора, които ще забележат, че цените на аналогичните имоти в Прилеп – особено за къща в подобно състояние – едва ли достигат и до 1/3 от исканата цена, бих искал да ви припомня как се различава цената на пианото на Джон Ленън или китарата на Хендрикс (да речем) от една обикновена китара или пиано.

Ценността на тази къща за нас като българи е преди всичко нематериална – и е истинско щастие, че изобщо можем да си позволим.

* * *

Припомням банковата си сметка:

Фондация "Манол Пейков и приятели"

Пловдив, бул. Александър Стамболийски 9

Търговска банка Д АД

IBAN: BG09DEMI92405000310141

Основание: Дарение за родната къща на Талев

или PayPal: manolpeykov@yahoo.com

Предварително ви благодаря за съучастието – било във вид на дарение или на споделяне.