Истинската история на Македония

[Б. Киров]

Преди 3 часа, nik1 said:

А) Кои събития се случват в Европа по време на съставянето на документа?

Б) Какво е положението на българското население в Македония под сръбска власт?

В) Защо през 1940 г. балканската политика на България е все още предпазлива?

Г) Каква е съдбата на македонските земи само една година след написването на документа?"

 

 

Още едно пояснение:

"Звенарска" България има и води неадекватна политика към Македония, заради полтиката на сближаване със Сърбия

За военните и звенарите Македония е "отписанана", тя е сръбска, а македонците са смятани за  преобладаващо посърбени

Мисля че защото през 1940 г. Сърбия, както и България е съюзник на Германия, а Германия е подписала Пакт Молотов-Рибентроп със СССР и дефакто двете държави са съюзници. По това време българските комунисти агитират за прогерманска политика; със започването на войната срещу СССР всичко се променя диаметрално противоположно, известна е съдбата на Югославия и т.н.

Не знам дали е известно на съфорумците, но при започването на войната македонската комунистическа партия е секция от българската комунистическа партия, а по онова време секретар на БРП /к/ е Трайчо Костов, негови помощници са Цола Драгойчева /тя привлича Вапцаров във Военнотехническия комитет/ и Антон Югов, който е родом от Македония и потомък на македонски войвода; Югов ту влиза, ту излиза от лагери за въдворяване, магически изчезва от полезрението на полицията, а Трайчо Костов безпрепятсвено си циркулира между София и Москва в края на 30-те.

[dora]

Преди 1 час, nik1 said:

 

Ехаааа, бива те в избирателния прочит.. Можеше да станеш "добър адвокат" в лошия смисъл на думата..

А да се досещаме, че ресантимана е от края на Втората Световна Война? Когато на българите и българофилите се гледа като на фашисти, окупатори, великобългарски шовинисти.

(Дори и комунистите и македонистите, показали симпатии към  българското  отиват на "почивка" на Голия остров https://bg.wikipedia.org/wiki/Венко_Марковски)

..И когато за съдаването и утвържаването на македонският етнос и етническа нация е необходимо не просто отдалечаване , а изличаване  на българското?

Може би се досещаме, но го забравяме за спора..("Иначе историята е знаем") 

Те го виждат като необходимо, явно.

Затова и възродиха враждебния дискурс в последните години.

Въпросът е защо го възродиха.

Всяко взаимоотношение има две страни, то се поражда от взаимодействието им.

Не можем да хвърляме цялата вина върху този развой на македонците, защото сговнясването на отношенията е провал и за нашата външна политика.

И конкретно, радикализирането на нашия дискурс по македонския въпрос с влизането на "патриотите" (ДС) във властта, тоест достъпът им до възможността да влияят на външнополитическите решения. Нашата собствена радикализация. Обидният език, който се лее на воля през медиите през устите на хора, за които трябва да ни е срам, че имаме нещо общо с тях, какво оставва да се поддаваме на кретениите им.

Как се отразява на конструктивния политически и дипломатически диалог присъствието на фашизоидни ултраси с екстремно, иррационално поведение, легитимирани не само през българските медии, през политическата йерархия, но и дори на международно ниво? Джамбазки в Европарламента - тотална катастрофа за България. Не слон в стълкарски магазин, позор.

Това македонците ли ни го причиниха? Ние си го направихме. Вместо като политически елит да извадим през изборния процес най-доброто, което имаме като човешки потенциал, извадихме и продължаваме да вадим най-лошото. Това ли е лицето на България? Това ли са хората, които да определят външната ни политика, взаимоотношенията ни с други държави?

Ех, как не обичам това наше вечно бягство от отговорност. Все друг ни виновен. В този смисъл, напълно се солидаризирам с принципните съображения на Атом.

Редактирано Юли 20, 2021 от dora

[nik1]

Преди 9 минути, dora said:

Затова и възродиха враждебния дискурс в последните години.

Въпросът е защо го възродиха.

 

Враждебния дискурс е възроден през периода на управлението на ВМРО -ДПМН на Груевски, и това преди да се появи Джамбазки, от това управление - както написах по-рано за извличане на вътрешнополтическо ползи от ВМРО -ДПМН и от самия Груевски.

https://www.dnes.bg/politika/2009/10/29/gruevski-niama-egeici-niama-pirinci-a-samo-makedonci.79936

Може да се каже че феномена "Джамбазки" (открито анти-македонско говорене) е закъсняла и травматична реакция на явлението "Груевски".

 

 

 

Редактирано Юли 20, 2021 от nik1

[dora]

Преди 7 минути, nik1 said:

 

Враждебния дискусрс е възроден през периода на управлението на ВМРО -ДПМН на Груевски (и това преди да се появи Джамбазки), от това управление

https://www.dnes.bg/politika/2009/10/29/gruevski-niama-egeici-niama-pirinci-a-samo-makedonci.79936

Може да се каже че феномена "Джамбазки" (открито анти-македонско говорене) е закъсняла и травматична реакция на явлението "Груевски".

 

 

Джамбазки е ултрас независимо от Македония. Той просто я използва за своя кауза. Наш си, собственоръчно отгледан и от нас самите изкатерен  - противно на всякакви логични принципи на израстване в социалната йерархия - на ниво, на което да пропагандира нелепиците си през медиите, че и да ги лансира в европейската политика.

Редактирано Юли 20, 2021 от dora

[nik1]

Just now, dora said:

Джамбазки е ултрас независимо от Македония. Той просто я използва за своя кауза.

И така да е.  Груевски е опортюнист, който  използваше анти-българската карта за своятя кауза. 

 

 

[dora]

Преди 3 минути, nik1 said:

И така да е.  Груевски е опортюнист, който  използваше анти-българската карта за своятя кауза. 

 

 

Е и? Ти си грозен! А пък ти си дебел! Това ли е външнополитическата линия, от която трябва да се ръководим?

Имаме само един полезен ход, и това не важи само за настоящата ситуация, а за всеки конфликт.

Оставяме настрана различията си и се съсредоточаваме върху общите си интереси. Така създаваме прозореца на възможност ("window of opportunity"), които да ни позволи, с постепенното си разширяване, някой ден да стигнем и до спорните въпроси по конструктивен начин.

Редактирано Юли 20, 2021 от dora

[nik1]

Преди 21 минути, dora said:

Наш си, собственоръчно отгледан и от нас самите изкатерен  - противно на всякакви логични принципи на израстване в социалната йерархия - на ниво, на което да пропагандира нелепиците си през медиите, че и да ги лансира в европейската политика.

А не.  Логиката следва, когато повече от половината граждани откажат да  гласуват

- или защото не  са си харесали съвсем някоя партия,

- или защото ги е страх избранниците им да не ги излъжат

- или защото ги мързи да отидат до урните

- или защото не им пука 

За последното: Ден преди последните избори говорих с човек, който се върнал от ВБ, и който ми каза че няма да гласува защото се е "оправил", и защото децата му "оправени" (имат си някакъв бизнес)

Редактирано Юли 20, 2021 от nik1

[nik1]

Преди 5 минути, dora said:

Е и? Ти си грозен! А пък ти си дебел! Това ли е външнополитическата линия, от която трябва да се ръководим?

Имаме само един полезен ход, и това не важи само за настоящата ситуация, а за всеки конфликт.

Оставяме настрана различията си и се съсредоточаваме върху общите си интереси. Така създаваме прозореца на възможност ("window of opportunity"), които да ни позволи, с постепенното си разширяване, някой ден да стигнем и до спорните въпроси по конструктивен начин.

 

 Днес (от новото служебно управление и самия Радев) никои не обижда македонците.

Общите интереси  трябва да се уточнявят,вместо да се ходи зад "гърба" на българсаката  страна в ЕС и да се агитира пред Брюксел тя да бъде притисната, за да свали ветото..

Дали това което направи Заев отговаряше на общите интереси?

[nik1]

Преди 13 минути, nik1 said:

А не.  Логиката следва, когато повече от половината граждани откажат да  гласуват

- или защото не  са си харесали съвсем някоя партия,

- или защото ги е страх избранниците им да ги излъжат

- или защото ги мързи да отидат до урните

- или защото не им пука 

За последното: Ден преди последните изнбри говорих с човек, който се върнал от ВБ, и който ми каза че няма да гласувеа защото се е "оправил", и защото децата му "оправени" (имат си някакъв бизнес)

ПС

Логиката е непреодолима

при по-голяма избирателна активност ултрасите няме да прескочат 4 процентовата (или там колко е) бариера

и/или

при повече гласували за едната от големите партии, тя нямаше да има нужда от "патериците" на ултрасите (всяка голяма партия се стреми да ги избегне, защото носят негативи)

и/или

Защото при повече гласували за например друга малка партия, "патерицата" можеше да е друга

 

[Atom]

Преди 4 минути, nik1 said:

Враждебния дискусрс е възроден през периода на управлението на ВМРО -ДПМН на Груевски (и това преди да се появи Джамбазки), от това управление

https://www.dnes.bg/politika/2009/10/29/gruevski-niama-egeici-niama-pirinci-a-samo-makedonci.79936

Може да се каже че феномена "Джамбазки" (открито анти-македонско говорене) е закъсняла и травматична реакция на явлението "Груевски".

 

Е, не може да се отрече, че  настоящата българска политика подхранва точно юго-турбо-македонизма с неговия краен антибългаризъм.  Нещата бяха тръгнали към нормализиране на отношенията, но с рамковата позиция и особено с меморандума се върнаха в  отправната точка на класическото "анти" състояние.  

[Евристей]

Преди 14 часа, dora said:

Няма противоречия. Посочвам необходимите исторически, системни, икономически и идейни условия за възникване на национални държави, на национализъм.

Не искам да споря излишно, но възприетите от Вас теории не отговорят на реалните. Опитвам се да го докажа с примери на отделни държави, Вие ги игнорирате и отново обобщавате. 

За Испания и Франция не приемате. Ок, нека хвърлим поглед върху Добрата Стара Англия . Има ли английска нация с национално самосъзнание ? Има ! Откога ? Отдавна !  Според Вас трябва народът да е суверен и ред други условия....

Преди 14 часа, dora said:

Без необходимите условия (а те са много, изброих основните) няма как народите да придобият централизирана лоялност към държавата си, а какво остава към съставляваща я "нация".  Защото не те - народът - са суверенът. Суверенът е владетелят. Няма как да имат представа, че са "нация", ако такава представа по ред съображения не съществува. Затова има история на политическата философия, история на идеите. Затова писах за мислителите - основоположници на тези идеи.

Отново :  англичаните имат ли "представа"  за нация, национално самосъзнание, има ли (имало ли го е) английски национализъм ?  Има нали ? Обаче според вашите теории Няма ! Защото - Суверен английският народ никога не е бил, суверен е Кралят/Кралицата . Бог да пази Кралят/Кралицата и в името на Монархията кралските военноморски сили, кралските офицери и войници проливат кръвта си в създаването на  Британската империя ! Символ на могъществото е не английския, шотландския или уелски народ и не в Негово име, а в името на Нейно Величество кралица Виктория и Кралството !  През Първа и Втора световни войни в редовете на кралските военноморски и военновъздушни сили са и англичани и шотландци и уелсци сражаващи се в името на Краля и кралството, не в името на народа ! 

Германия през Първа Световна - за кой/кого/ се бият германските войници по фронтовете, за кой гният по окопите ? В името на германския народ ли ? Не, бият се в името на Кайзера и Родината които вървят заедно и нищо не пречи на националното чувство и патриотизъм на германците.  И напротив - след рухването на Германската империя, в "Свободната Република" налазват като хлебарки крайно леви и крайно десни елементи, които се в "името на народа" прилагат експериментите си - кое от кое по откачено ...а народецът хал хабер си няма какво се прави се за неговото пусто благо, иска си ред и сигурност - получава Революции, анархии, глад , безработица и естествен подбор - редуциране на популацията...

Япония - има ли национално чувство ? Има ли японска нация ?  Има ! От кога ? Да речем от края на XIX век (защото не ми се спори, че винаги си е било заложено) Е ?  Суверен ли е бил японският народ в Ерата Мейджи ? В Първа Световна ? Японските камикадзате през ВСВ за кой се самовзривяват ? За народа ? Не - за родината и Императора. 

...................................................................................

Цитирай

Нямаме официален държавен език (или имаме, ама не го знаем, щото сме негамотни), нямаме никакви атрибути на нация - национални празници, национални герои, национална историческа приказка, идея си нямаме кой бил герой къде и на кого, щото не знаем какво е станало дори в две села през нашето. Не можем да четем така или иначе, а на централната власт сме й през оная работа, тя няма към населението си никакви задължения. Цар далече, Бог високо.

Мислех, че под една или друга форма съм го написала, но явно не е станало ясно.

Имам чувството, че не четете нищо от примерите... точно за езика , които дадох с линкове и дори си направих труда да преведа за прилежност по важните абзаци.....поне за езика във Франция , отношението, възвеличаването му от началото на XVII век , влагането на националистически нотки и задължителното му използване във всички части на държавата.  Кралски указ за налагане на френски език в Русийон (Втора половина на 17 век) ама за какво да го поствам за кой ли път, като файда виждам йок..Причините за отмяна на Нанския едикт и заменянето му с едикта от Фонтенбло - причината знаете ли коя  ? - Пречка за единството на Нацията. Така е счетено 

Цитирай

Днес сме общност под този владетел, утре сме общност под другия владетел, тоест не сме никаква общност.

Е...тук вече съвсем наизуст го подкарахте...Казах Ви, Философските теории са безполезни, а в случая направо вредни, защото не само са грешни, но ви объркват тотално.  Знаете ли кралство Англия, че не мърда от историческите си граници ....1000 години. Каквато е по времето на Вилхем Завоевателя такава е и днес. Никой не завзема изконно английски територии.  Франция след 1430 г. е само и единствено към разширение. Няма такова нещо - днес си поданик на френския крал, утре си на друг крал. Няма. Обратното може , но веднъж станеш ли поданик на френския крал, връщане назад няма. Проговаряш френски и ставаш по французин и от тези в Ил дьо Франс...Испания след обединението на Кастилия и Арагон се капсулова в историческите си граници на Полуострова . 

Не прехвърляйте историческа реалност от X век например в XVII .  

Цитирай

Не можем да четем така или иначе, а на централната власт сме й през оная работа, тя няма към населението си никакви задължения. Цар далече, Бог високо.

Тука вече завихте остро наляво по марксистко-ленинската магистрала.....Има цяла програма на Жан-Батист Колбер за подпомагане и насърчаване на френското население. Всяко семейство с 10 и повече деца е освободено от данъци, и най-неквалифицираният работник в манифактурите трябва да получава седмична заплата в су за да му стигне да изхранва семейството си (гледа се на глава) .. да има и за сайдер и кана вино.  Колбер иска всеки французин веднъж седмично да си позволи да сложи на масата една кокошка.....Какъв е резултатът от социалната програма на Жан-Батист Колбер (министър на Негово Величество Луи XIV) :  Франция е 20 милиона, а всички останали европейци до Урал - 100. Кралството привлича и имигранти както и хора на изкуството от цяла Европа. Кралят строи огромен интернат за ветераните и военно-инвалидите които са на пълна държавна/кралска издръжка. Раздават се и пенсии на ветерани , вдовици на загиналите във войните !  Виждате , че на Централната Власт не и е през ...."онази работа" и има задължения. Стига общи заучени клишета

Ще помоля ако ме опровергавате да посочите съответния пример в съответната държава. Въпреки, че имам чувството, че въобще и не четете какво пиша...

[sir]

Преди 13 часа, Atom said:

Хубаво, значи Сталин е измислил всичко сам. Хайде малко предистория:

Ами че ти сега ли разбираш, че Сталин още през 1910-те е считан за най-големия специалист по националните проблеми сред болшевиките? Даже има и публикация по въпроса от 1913г.

[dora]

Преди 3 часа, Atom said:

Сегашните български политики  по някакви неясни за мен причини промотират и подхранват югославския турбо македонизъм.

Това е хипотеза, но според мен тези неясни причини са ясни: ДС. Директният проводник на политиката на Русия срещу консолидирането и европейската перспектива на балканите. Регионалното им откъсване от руската орбита. Имат интерес да бавят този процес максимално, поддържайки огъня на враждебността чрез свои проксита в съответните държави. Чрез дезинформация през социалните медии. Чрез ферми за тролове, от тези, дето пишат глупости във фейсбук, а лесно шокиращите се българските потребители подскачат до небесата и хвърлят вината за всичко това на колективен принцип върху върху лошата Македония.  И после дебатът ни се принизява до "Ама той каза !@№$$%".  Това махленско ниво на разговор обаче изнесохме не само на високо държавно ниво, пренесохме го и във външната си политика.

Проблемът не е в "политическата коректност", както ни внушават внезапно възкачилите се до обществени постове махленски бабаити през екраните. Проблемът е в тяхната собствена тотална липса не само на обществено политическа култура, ами и на най-обикновено домашно възпитание. И това, че за целите на деевропеизирането на балканите подхранването и легитимирането на този немислим доскоро агресивно опростачен дискурс напълно върши работа. Ние сами трябва да се замислим като как така изведнъж да си пълен задник и публично да се държиш като такъв, защото така ти иде отвътре, стана нормално.

Той обаче няма никакво място в дипломацията. И не, държавите, в които дипломацията традиционно е свързана с аристократичен или близък до него произход, няма да ни разберат правилно. Няма да ни разберат изобщо.

Защо пиша това? Защото ми пука. Първо и основно за България. Не ми харесва как заради хора, които изобщо не са представителни за българскя народ, си скапахме толкова много неща, изобщо. Не ми харесва, че не само отказваме да поемем отговорност, отказваме да видим, че тя си е наша.

Редактирано Юли 20, 2021 от dora

[nik1]

Преди 1 час, Atom said:

 

Е, не може да се отрече, че  настоящата българска политика подхранва точно юго-турбо-македонизма с неговия краен антибългаризъм.  Нещата бяха тръгнали към нормализиране на отношенията, но с рамковата позиция и особено с меморандума се върнаха в  отправната точка на класическото "анти" състояние.  

За мен в рамковата позиция има както "баласт" , така и неща неща които следват логично от поведението на македонските правителства (това на ВМРО -ДПМН на Груевски), а също и принципно необходими неща, несвързани с конкретни действия на сегашните управляващи..

Тя не е Ньойски  диктат - от отсрещната страна при желание могат да посочат това което смятат за неизпълнимо и да преговарят, вместо да  отхвърлят всичко, и да търсят първо вратички за сваляне на ветото зад гърба на българската страна,. Което не беше добър знак

 

https://www.gov.bg/bg/prestsentar/novini/ramkova-pozitsia

 

 

 

[dora]

Преди 14 часа, Кирѐ Щайгата said:

Същите тия структури, които ще набутат и "македонско малцинство" у нас.

Те са "ни при чем" (както казват руснаците),  това е системният провал на нашата дипломация.

Натрапваме им проблем, който трябваше да сме решили помежду си.

За справка, холандците и германците не са влюбени едни в други изобщо, особено покрай втората световна война. Отношенията между държавите им обаче са отлични, търговията, стокообменът, услугите, транспортът, размяната на техническо и всякакво друго ноу-хау, движението на хора в двете посоки са значителни, Германия е най-големият търговски партньор на Нидерландия. През лятото плажовете на Северно море са пълни с немци. Двете държави си разбират езика едни на други, в холандските училища се учи немски (по-старото поколение го е учило като задължителен език). По време на предишната COVID-19 вълна, когато нидрландските болници закъсаха, болните с хеликоптри и линейки се прехвърляха в германски болници. Защо те могат, а ние не? Щото знаят как да правят дипломация. И че тежненията поради това или онова историческо събитие не трябва да се прехвърлят в реалността днес, няма никакъв смисъл.

Редактирано Юли 20, 2021 от dora

[nik1]

Преди 2 часа, Atom said:

 

Е, не може да се отрече, че  настоящата българска политика подхранва точно юго-турбо-македонизма с неговия краен антибългаризъм.  Нещата бяха тръгнали към нормализиране на отношенията, но с рамковата позиция и особено с меморандума се върнаха в  отправната точка на класическото "анти" състояние.  

Ами в рамковата позиция според мен има "дебела" податка (поне една податка- тази) за скъсване с юго-турбо-македонизма.

 

- задействане на процес на реабилитация на жертвите на югославския комунистически режим, репресирани поради българското им самосъзнание.

А това, че тя не се използва не трябва да е проблем на българската страна. Защо тя се игнорира?: най-вероятно защото нито ВМРО-ДМПН, още по-малко социлаистите (бивши   комунисти) имат желанието или потическата воля да скъсат с юго-турбо-миналото си

 

България не можа да се декомунизира, но все пак при Закон за обяване на комунистическия режим за престъпен, осъди опита за етнически геноизид (т.е "Възродителен процес") срещу българските мюсюлмани в този закон, и двама български политика (мин-пресдедател и президент, т.е Иван Костов и П.Стоянов) поднесоха извинение от българскастрана за т.н. "възродителен процес" на турската общност

За какво да ги мислим толкова северомакедонците, че и да им "приставаме", след като те са обществено ниво на развитие 1950-1980 година?

Не е нормално, и ако щете морално да им "приставаме"..

ПС

Dora:

Това е хипотеза, но според мен тези неясни причини са ясни: ДС. Директният проводник на политиката на Русия срещу консолидирането и европейската перспектива на балканите. Регионалното им откъсване от руската орбита. Имат интерес да бавят този процес максимално, поддържайки огъня на враждебността чрез свои проксита в съответните държави. Чрез дезинформация през социалните медии. Чрез ферми за тролове, от тези, дето пишат глупости във фейсбук, а лесно шокиращите се българските потребители подскачат до небесата и хвърлят вината за всичко това на колективен принцип върху върху лошата Македония.  И после дебатът ни се принизява до "Ама той каза !@№$$%".  Това махленско ниво на разговор обаче изнесохме не само на високо държавно ниво, пренесохме го и във външната си политика.

 

nik1:

Това е хипотеза, но според мен тези неясни причини са ясни: УДВО и сръбските служби. Директният проводник на политиката на Русия срещу консолидирането и европейската перспектива на балканите. Регионалното ни откъсване от руската орбита. Имат интерес да бавят този процес максимално, поддържайки огъня на враждебността чрез свои проксита в съответните държави. Чрез дезинформация през социалните медии. Чрез ферми за тролове, от тези, дето пишат глупости във фейсбук, а лесно шокиращите се македонски потребители подскачат до небесата и хвърлят вината за всичко това на колективен принцип върху върху лошата България.  И после дебатът ни се принизява до "Ама той каза !@№$$%".  Това махленско ниво на разговор обаче изнесохме не само на високо държавно ниво, пренесохме го и във външната си политика.

Редактирано Юли 20, 2021 от nik1

[Atom]

Преди 50 минути, nik1 said:

За мен в рамковата позиция има както "баласт" , така и неща неща които следват логично от поведението на македонските правителства (това на ВМРО -ДПМН на Груевски), а също и принципно необходими неща, несвързани с конкретни действия на сегашните управляващи..

Тя не е Ньойски  диктат - от отсрещната страна при желание могат да посочат това което смятат за неизпълнимо и да преговарят, вместо да  отхвърлят всичко, и да търсят първо вратички за сваляне на ветото зад гърба на българската страна,. Което не беше добър знак

Меморандумът според мен е по-смотания документ.  Първо, целта му "да се запознае другите страни членки на ЕС" с нашата позиция, за уж "разбиране" и съпричастност от страна на партньорите не е постигната.  

В меморандума пише следното:

"България никога не е имала каквито и да е териториални претенции и никога не е оспорвала правото на самоидентификация на гражданите на Република Северна Македония, особено като се има предвид, че няколко поколения са отраснали под югославска пропаганда."

Самата македонска идентичност е описана по следния начин: "...след Втората световна война югославският комунистически лидер Йосип Броз Тито прибягна до налагането на още една нова идентичност - този път „македонска“, в тогавашната Социалистическа република Македония (СРМ)." ..... "Етническият инженерингов проект за създаване на „македонска идентичност” и „македонска нация” чрез заемане на части от историята на съседните държави води и до днес до много противоречиви резултати."

Ние не оспорваме тяхната идентичност. Какво обаче признаваме? Признаваме, че тази идентичност е чисто нов  инженерингов проект наложен от Тито и е резултат от югославската пропаганда.  С една дума ако признаваме нещо това е някаква фалшива изкуствена идентичност и нищо повече.

Писах вече, че когато въпроса опира до идентичности дори строгата наука (биологията)  няма значение, а какво остава за историята.    Този документ нито е дипломатичен, нито пък засяга някакви проблеми за които партньорите ни биха проявили съчувствие.  От него те разбраха това, което единствено може да се разбере от подобен документ - българите не признават македонската идентичност - толкова.  Естествено при това положение македонците ще се опитат да се възползват.  За какво точно да преговарят - за фалшивата нация или за инженеринговия проект?  На тяхно място ти какво би направил?  

 

Редактирано Юли 20, 2021 от Atom

[Евристей]

Преди 23 часа, nik1 said:

С една забележка: Теорията "нация като  народ-суверен" (достъчно голяма част от народа, според Лия Гриинфийлд) е общоприетата днес, не е на Дора.

Зависи какво ще рече "достатъчно голяма част от народа" ?  Имуществения ценз е задължителен, въпросът до къде стига минимумът. Пример - Англия Викторианската епоха. Величие и просперитет и контрол над половината свят. Има и поговорка : 9 от 10 ножа в света са произведени в Шефийлд. В същото време има и Дикенсова Англия - Оливер Туистовци и каналджиите по Темза, въглищари, тежки бачкатори , просяци...които не са включват никъде...Въпреки това английската нация си е изградена, но свързващото звено е не английския народ, а Монархът ! Както за англичани, уелсци, шотландци и ирландци не-католици. 

Преди 23 часа, nik1 said:

Френската нация съществува  преди френската революция (както същесвува  бългаска нация преди Осовобождението/Съединието), но не и век или два преди това..

Безспорни доказателства мисля, че могат да изведат от началото на 17 век. Френски членове на Академията я дефинират в края на същия век.  Франсоа Волтер борави с термина многократно (дори прекалено). Различава го от народ, поданици .  Самият абсолютиски крал също я използва и разграничава от поданици и народ. Твърденията на френските езиковеди за превъзходство на френския език над всичко останали, както и хвалбите на редица интелектуалци за величието на френската нация също са основателни причини за наличие на национализъм (дадох линкове и преведох част от абзаците в поста към Дора) Това е през 17 век. Наричан от всички френски интелектуалци - Златния Век или Векът на Луи XIV . Не само се носи полъх на гордост във френските интелектуални кръгове от това че са французи и разпространяват френския еталон в мода, култура, изкуство, но и манифактурните произведения с клеймо Франция са синоним на перфектното качество , отделно и плебса е привлечен - стотици хиляди доброволци се записват да бранят интересите на Франция ! Разбира се получават и морков - униформи, заплати, осигурени са при инвалидност, получават пенсии ...

On 19.07.2021 г. at 15:49, nik1 said:

А иначе, ако нацията се правеше само с ресантиман , език  и общи закони, то ние по още времето на Иван Асен Втори трябваше да отбелязваме наличието на гражданска нация..

В Българската реалия процесите за съжаление протичат противоположно ...В началото добре - неприятният етно-определящ термин власи изчезва и се заменя след Калоян насетне с българи, но...след Йоан Александър нещата се тотално децентрализират - Йоан Страцимир преминава показно към Патриаршията - тоест не ще да има нищо общо с Българската църква (сиреч нищо общо като същност и етно-идентификация с българщината - пък ние нека си пресмятаме, че България паднала под турско през 1420 г. ) 

Френския и Английския случай са коренно различни от Европейските. Там няма така характерното разделяне при наследяване - след смъртта на владетел , синовете да си поделят земите. В Англия от времената преди Вилхем цари Майор-принципата - най-големия син наследява всичко,  във Франция също се приема тази традиция поне що се отнася до Кралството, по натам тази практика/традиция/ се възприема и в изградена Кастилия и Централна Европа. (Но по късно)  

[nik1]

Преди 15 минути, Atom said:

Първо, целта му "да се запознае другите страни членки на ЕС" с нашата позиция, за уж "разбиране" и съпричастност от страна на партньорите не е постигната.  

Дали?

Стево Пендаровски:

http://focus-news.net/news/2021/05/26/2872803/stevo-pendarovski-edno-e-bezsporno-rumen-radev-e-napalno-razlichen-ot-svoite-predshestvenitsi-govori-kulturno.html

„Мога да заключа от срещата си с Радев и от предходните си контакти с него, че едно е безспорно – президентът Радев говори с напълно различен тон от своите предшественици в българското правителство, министъра на отбраната, министъра на външните работи, опитва се да успокои топката и да говори с нас културно. Той се придържа към основните български искания, но не ни обижда и това вече говори, че той е човек, който е сериозен, стабилен и не възнамерява да печели политически точки, като оскърбява един от съседите“, заяви държавният глава на Северна Македония.

 

Министър Закариаш:

 

https://www.dnes.bg/balkani/2021/06/29/portugaliia-prizna-vyrhu-bylgariia-e-uprajniavan-natisk-za-makedoniia.495240

Министър Закариаш, чиято страна ще предаде ротационното председателство на Словения на 1 юли, очаква, че като страна от същия регион тя ще помогне за намирането на решение на проблема, но подчерта, че българската позиция трябва да се уважава и да не се внасят разногласия в ЕС. Министърката разговаря с журналисти в Лисабон, съобщи БНР.

"Това е много труден дебат, особено за България, свързан е с историята, културната идентичност на двете страни, както и с бъдещото сътрудничество. В момента те работят върху нещо като пътна карта, която да им помогне да се сработят, а за България да има гаранции, че когато Северна Македония влезе в ЕС, нещата ще тръгнат по-плавно. Северна Македония премина през тежки преговори с Гърция - спомнете си, че това промени името на страната. Но е много трудно, защото това е свързано и с България като култура и език. Явно е свързано с езика на Северна Македония, който някога е бил част от българския език и културните измерения на двете страни. В България ще има нови избори на 11 юли и аз мисля, че българските власти очакват техните резултати, преди да вземат решение как да действат".

"Ние трябва да уважаваме българската позиция и направихме това. И е важно в ЕС да не се внасят разногласия и проблеми между две страни. Искаме те да се решат преди дадена страна да се присъедини към Европейския съюз. Затова не можахме да започнем, защото трябваше да дадем време на България да реши това със Северна Македония преди свикването на междуправителствената конференция":


: https://www.dnes.bg/balkani/2021/06/29/portugaliia-prizna-vyrhu-bylgariia-e-uprajniavan-natisk-za-makedoniia.495240



Прочети още на: https://www.dnes.bg/balkani/2021/06/29/portugaliia-prizna-vyrhu-bylgariia-e-uprajniavan-natisk-za-makedoniia.495240

[Atom]

Преди 45 минути, nik1 said:

Дали?

Е, хайде сега. Хората просто са дипломатични, така както трябва да бъде, а не като нашите "дипломати" с бутоните напред.  Какво очакваш да ти кажат официално?  Този документ е изпратен до всички страни. Почти всички анализатори са го разбрали така, както може да се разбере (по единствения възможен начин).  После се чудим защо застават на македонска страна и им лепим етикети - брюкселски зелки, учени с неизяснена сексуалност, псевдо-анализатори, джендъри и т.н.

Както и да е. Уморих се вече - 39 страници са прекалено много. След като смятате, че това е най-добрата хипер-гипер политика за "защита на националните интереси" нека да е така.  

Редактирано Юли 20, 2021 от Atom

[nik1]

Преди 32 минути, Atom said:

Е, хайде сега. Хората просто са дипломатични, така както трябва да бъде, а не като нашите "дипломати" с бутоните напред.  Какво очакваш да ти кажат официално?  Този документ е изпратен до всички страни. Почти всички анализатори са го разбрали така, както може да се разбере (по единствения възможен начин).  После се чудим защо застават на македонска страна и им лепим етикети - брюкселски зелки, учени с неизяснена сексуалност, псевдо-анализатори, джендъри и т.н.

Както и да е. Уморих се вече - 39 страници са прекалено много. След като смятате, че това е най-добрата хипер-гипер политика за "защита на националните интереси" нека да е така.  

Добре, защо това положение не ти харесва, или  какви възможни бъдещи неприятности (опасности) предвиждаш? 

[Soki]

Не мисля, че изобщо трябва да разсъждаваме над теми поставени от историчарите. Според мен, трябва да искаме в техните учебници да пише, че безспорните личности като Гоце, Даме, Сандански, Ванче, Братя Миладинови ... Цар Самуил, Иван Владислав ... са българи. Да пише, че населението на македония се е избрало с референдум да се запишат в Българската екзархия, че всички учулища по време на Отоманската империя са били Български (не имало никакви славянски или македноски). И още подобни и безпосрни неща.

Представяме им доказателствата и им даваме срок да си представят техните, но от източници. Например месец, след него им пускаме нота, че се оттегляме от договора за добро съседство, ако не ги напишат тези неща в учебниците им в рамикте на година. Според договора имаме едногодишно предизвестие.

Като нищо не свършат, след година няма да имаме договор и автоматично отпада тяхното кандидастване за ЕС!

Най-важното нещо, което трябва да направим е да станем 2-3 пъти по-богати от тях и тогава, те сами ще поиската да са Българи. За справка Молдовците вече искат да са Румънци, точно поради тази причина. Ако го нямаше това крадливо управление, вече щяхме да сме почти два пъти по-богати, а не само 30%! 

 

[dora]

Преди 2 часа, nik1 said:

Това е хипотеза, но според мен тези неясни причини са ясни: УДВО и сръбските служби.

Не, nik1,  нашите собствени:

Красимир Каракачанов:

https://agentibg.com/index.php/bg/2014-02-18-16-00-28/177-2014-12-12-13-49-48

Депутати:

Велизар Енчев: щатен служител Първо главно управление на ДС от 1985 г.;

• Станислав Станилов (Атака) – 7 МИР-Габрово – агент „СВЕТЛИН” на Второ главно управление на ДС от 1987 г.

 

Александър Урумов:

https://www.dnevnik.bg/politika/2018/10/19/3329887_aleksandur_urumov_borecut_sreshtu_djendurite_na/

https://www.svobodnaevropa.bg/a/30209948.html

 

Финансиране на Атака от руските служби:

 

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2019/03/08/3401196_ataka_e_svurzana_s_ruskite_slujbi_prez_firmi_na/

 

При толкова целенсоченост от двете страни, човек да започне да се чуди дали целият този цирк, в който хвълиха две държави, не е съвместна разработка. Да, знам, че за това няма данни.

Но хвани единия, удари другия.

Това е и наша трагедия.

Да виним цели народи заради една шайка бандити/ченгета не бива.

 

Редактирано Юли 20, 2021 от dora

[nik1]

Преди 54 минути, dora said:

Не, nik1,  нашите собствени:

 

 

Доре, и най-вече техните собствени демони:

 

http://burgas-podlupa.com/виктор-канзуров-русия-и-путин-искат-и-се-стараят-македония-да-е-във-великосръбската-орбита-да-е

Интервю на Иван Николов, списание „България Македония”

- Г-н Канзуров, какви са евентуалните пречки пред практическото прилагане на подписания договор между България и Р Македония?

- За практическото прилагане на подписания договор, основната пречка ще е инатът в Р Македония. Мисля, че целия процес на прилагане на до­говора, може да бъде блокиран от предвидената в него комисия по история. Не е малка вероятността, в тази комисия, от македонска, но и от българска страна, да бъдат предложени необективни историци, със застарели разбирания, които не са на „ти“ с другите хуманитарни и социални науки.
Каквото и да си говорим, фактическото положение е, че Р Македония беше принудена да подпише този договор. А договорът е част от целия пакет с начини на мислене, които съвременната македонска държава трябва да преосмисли, когато става въпрос за отношенията, не само с България, ами особено с Гърция, но и с Албания и Косово, та и със Сърбия. Тенденциите в македонското общество – силно агресивно поведение към България, Гърция, Албания и Косово, а сервилническо към Сърбия – са несъвместими със съвременната геополитическа реалност на Балканите. 

Договорът между Македония и България не промени мисленето на македонските политически елити. Този документ беше подписан от един македонски премиер и от едно македонско правителство, с най-силно влияние на т. нар. СДСМ в него, при което най-голямата опозиционна и доскоро управляваща партия – ДПМНЕ, е против. Наблюдавам Р Македония като едно тяло, заедно с югокомунистическата концепция на македонизма, като нейна основна идеология, която се защитава и от т. нар. СДСМ, и от ДПМНЕ, и от „анализатори“ близки до едната или другата партия, които най-често се появяват в медиите.

Всичките те не проумяват, или не искат да признаят, че югокомунистическата концепция на македонизма и югославската Р Македония, доживяха един вид капитулация, почти като във война. Капитулацията е видима, като гледаме как вървят отношенията с България, Гърция, Албания и Косово, а и с етническите албанци, граждани на Р Македония.
Подписаният на 1 август 2017 година Договор за добросъседство, приятелство и сътрудничество, между Македония и България, е последствие на силната българофобия, насаждана в македонското общество, която върви ръка за ръка, със садистичното отричане на факта, че Гоце Делчев, Яне Сандански, Даме Груев, Христо Татарчев, Марко Цепенков, Кузман Шапкарев, Григор Пърличев, братя Миладинови и ред други възрожденци и революционери, са били българи. В учебниците по история трябва да бъде написано истинското народностно чувство на тези хора и това да стане достъпно за масовото съзнание. И ако иска Македония да стане членка на ЕС и на НАТО, ще трябва да приеме истинската идентичност на тези личности, отдавна преселили се в отвъдното, и да спре да лъже. Това е кратко и ясно, иска се уважаване на фактите и почит към истината, а не безумни измислици.

Ако българската идентичност (и на лица от миналото), все още предизвиква неприятности в Р Македония, тогава историческите личности, които споменах, а и много други, нека да не бъдат вече основа на идентичността на македонската държава и на нейния исторически разказ. Нека се намерят други, ако ги има, а не да се извършва гавра с физически починали хора.
Нещата не зависят вече от Югославия, понеже я няма. Р Македония вече не е в положение безнаказано да фалшифицира историята, нито да поддържа неприятелски чувства спрямо България, Гърция, Албания и Косово, нито в нейната основа да е конституционният (македонистки) национализъм, който не се приема от етническите албанци - нейни граждани, а беше заложен в първата Конституция на страната (като отделен международно­правен субект), гласувана в парламента, на 17 ноември 1991 година. Това е един пакет, който произлиза от определен преобладаващ начин на мислене. По-скоро е тежест и тези, които нарочно или от незнание го бъркат с някакво отричане на правото на собствена идентичност на македонските граждани, грешат или извършват тежко престъпление.

- Как си обяснявате факта, че фанатични  кадри на бившата номенклатура като Стоян Андов, Любчо Арсовски, Георги Спасов и др., нескриващи доскоро фанатичния си антибългаризъм, сега станаха „борци“ за нормализиране на отношенията с България?

- Не станаха борци за нормализиране на отношенията с България, а защитават сегашната власт на Заев и на т. нар. СДСМ, тоест противопоставени са на доскоро управляващата ДПМНЕ на Груевски. Може да се каже, че от конюктурни съображения защитават подписания Договор между България и Р Македония, но никъде не виждам, че се застъпват за обективност на историята. Нито те, нито другите защитници на договора, освен Денко Малески.
Например Стоян Андов казва: „Самуил не е македонец“, но на него поантата му е да каже, че „Самуил не е наш“, тоест е арменец. Андов продължава въпросното изказване в една негова статия, като твърди, „че македонският народ е съществувал преди и по време на Самуил, но и след него и по времето на кралете и царете от сръбските средновековни династии. Но, факт е, че македонците, както и словенците и словаците, са народи в Европа, които не са успели да създадат собствена държава със собствен етнически предзнак. Това са потвърдени исторически факти, които не могат да се вземат за основа на твърдението, че не е съществувал македонски народ и че той е измислица на Коминтерна и на Тито. Своята гениалност македонският народ е изказвал чрез своето вътрешно културно развитие, чрез традициите и обичаите, включвайки и своя говорим език“. От тази позиция Андов „защитава“ Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество, който включва и комисията за история.

Неотдавна бях гост в предаване на скопската ТВ „НОВА“, заедно с председателя на национал-шовинистичния и буцефалистки Световен македонски конгрес, Тодор Петров, където изказвахме различните си мнениия, по повод Договора за добросъседство. След това ми казаха, че Тодор Петров, който иначе е клиент на предишните управляващи от ДПМНЕ, на неговата Фейсбук страница постнал видеото от предаването, представяйки ме като „софийски върховист“. Един месец преди този телевизионнен сблъсък, бях гост в предаването „Само вистина“ на скопската телевизия „Канал 5“ , заедно с журналиста Тодор Пендаров, с когото спорихме по отношение на Договора и на идеите за общо честване на определени исторически дати и личности, между Македония и България. Понеже Тодор Пендаров леко критикуваше новото македонско правителство, Георги Спасов след предаването бил написал на своя Фейсбук профил едно текстче, което медиите разпространиха със заглавието „Куп лъжи в ’Само вистина‘“. В него Спасов пише: „Един вреден и много глупав дебат между бранителя на великобългарските интереси Виктор Канзуров и журналиста, държавен съветник Тодор Пендаров, който не вижда нищо ново във външната политика на новото правителство. Подобен вреден дебат нито една телевизия с национално излъчване в България не би си позволила. Или би поискала от държавния съветник по-добре да се подготви.“

Вижте как няма никаква разлика между привърженика на ДПМНЕ Тодор Петров и предлагащия се за клиент на т. нар. СДСМ, Георги Спасов. Даже Спасов е много по-рафиниран и по-перфиден. В съдържанието на неговото послание няма нищо друго, освен поквареност. За Петров съм „софийски върховист“, а за Спасов – „бранител на великобългарските интереси“. Представяйки ме като великобългарин, Спасов представя моето настояване за обективиране на историята в Македония, за демократизиране и дешовинизиране на страната, като великобългаризъм!?! Той извършва моя личностна дисквалификация, която заедно с внушаването, че в България, лица с македонистки възгледи, не биха били поканени на дебати в сериозни телевизии, няма как по друг начин да се разбере, освен, че иска да се забрани на хора с българско самосъзнание, да се появяват по македонски медии.
Договорът за добросъседство, приятелство и сътрудничество между България и нейната югозападна съседка изисква и поставя като 
условие за влизане на македонската държава в ЕС и в НАТО, предефиниране на югославска Македония, а македонското общество като цяло, не е готово за това. Петров, Спасов, та и Андов, а и много други, потвърждават този факт. Но има и такива, като водещата на „Само вистина“ по „Канал 5“ Миряна Търпческа, водещият на „Отворено студио“ по ТВ „НОВА“ (сега е в „Канал 5“) Гоце Михайлоски, който ме покани в телевизионното предаване, както и водещият на предаването „Що мисли народот“ по щипската ТВ „Стар“ Тони Михаилов, от когото съвсем наскоро също бях поканен за участие, пак по темата за македонско-българските междудържавни отношения. Бях поканен и от водещият на предаването „60 минути“ по скопската ТВ „Алфа“ Горан Момироски и от „Само вистина“, водено от Елизабета Галевска. Значи, не са всички хора еднакви. Пробив има.

- Митът за „вториот Илинден” е психологичен синдром, дълбоко владеещ съзнанието не само на политическите елити, но и на новите поколения в Македония. Каква е противоотровата срещу този брутален фалшификат?

- Истината, както и за всички други отрови. Един от разпространителите (и жертва) на този мит е и Димитър Димитров, спряган за българофилски предател, в миналото от страна на т. нар. СДСМ, днес от ДПМНЕ, която по този начин атакува неговия син Никола, настоящ македонски министър на външните работи. Въпреки че разобличаваше фалшификациите във връзка с „първиот Илинден“ (и с Възраждането), бившият министър на образованието и физическата култура в т. нар. експертно (първо, след въвеждането на плурализма в страната) правителство на Никола Клюсев, както и на културата в първата година от премиерстването на Любчо Георгиевски, някогашният македонски посланик в Русия, професорът в пенсия и публицист, Димитър Димитров, винаги представяше „вториот Илинден“ като континуитет на първия. Неговият син Никола продължава по същия път, но само с декламациите за връзката на двата Илиндена. Оспорване на югокомунистическите постулати за „първиот Илинден“, поне публично, при Никола Димитров, няма. Даже беше юридически застъпник на Република Македония в безсмисленното дело (по време на властта на ДПМНЕ) срещу Гърция, пред Международния съд в Хаг, за нарушаване на Временното споразумение между двете държави.
Технически, юридически, Македония беше права, Гърция нарушаваше Временното споразумение, подписано в 1995 година, но човек който искрено иска да реши и затвори болезнените за Македония въпроси, наистина ли не може да види, че гръко-македонският спор за името на югозападната българска съседка, е само върхът на айсберга на един много по-широк и по-дълбок проблем, който касае именно вярването в мита за връзката между „първия“ и „вториот Илинден“!? Делото пред Международния съд в Хага беше стартирано, когато буцефализмът в Македония се намираше в пълна офанзива, и то като налаган от държавата. Какви мотиви може да има един интелигентен човек, за да участва в нещо, което е отдалечаване от истинското решаване на проблемите!?

Забелязва се още, че в последните години бащата на Никола, Димитър Димитров, въобще не пише за историческите фалшификации в Македония, само някога и някъде ще направи намек, но такъв, за да е разбран единствено от неговите съмишленици.
Защо отговарям по този начин на зададения въпрос!? Когато започнах да навлизам в по-зрелите си години, в моето съзнание се появи една друга гледна точка върху, на практика, всичките – от началото на плурализма – медийни радетели за българската кауза в Македония, или, за заживяване на историческите факти. Започнах да разбирам, че всички те, по един ужасно непродуктивен и отблъскващ начин, пълен със съзнателни или несъзнателни, лични, егоистични и ексхибиционистки мотиви, представяха „българофилската“ опция в Македония. Екстремистки и шовинистично настроените публицисти-македонски българи (или българофили), автори на статии в македонски списания, през 90-те и 2000-те години, отблъснаха доста хора в Македония, от историческата истина, с техните претенции да са просветители, с кавгаджийския им, емоционално, душевно и духовно незрял начин на писане.

Понеже нямахме коректор в седмичника „Македонско дело“, където работих, ние журналистите проверявахме статиите, отпечатани на хартия. Спомням си колко неудобно се чувствах, когато ми се налагаше да чета и редактирам статия на Александър Бонев (един от предходно споменаваните български радетели от Македония, от началото на плурализма). Лъсваше една агресивност и омраза от „публицистиката“ и „творчеството“ върху исторически теми на Бонев, имаше едни прекалено остри ръбове в изреченията и мислите, дело на недостатъчно талантлив „автор“, който жадува за социализация в определена група, за обществен (по-късно разбрах: и за материален) успех, на всяка цена. Сега този човек, съпруг на ексдепутатката Силвана Бонева, с фалшив профил във Фейсбук, защитава великосръбската и антибългарска политика на ДПМНЕ. Същото е и дереджето, не материалното, а (не)моралното, в което е изпаднал един друг радетел – Антонио Милошоски.
Хората, които споменах, тези, които им публикуваха статиите, както и ред други подобни автори, възпитаха няколко поколения (от преди асоциални) геноцидни сърбофоби и въобще – наци(онали)сти - българи от Македония. Нарочно избрах за примери, хора, които са минали от една крайност, в друга, и/или са поели пътя на конформизма, толкова критикуван от тях, по-рано. Фактически, те никога никъде не са (пре)минавали, винаги са си били в техната крайност, в техният екстремизъм, ексхибиционизъм и конформизъм.

Говорим за това, че „митът за ’вториот Илинден‘ е психологичен синдром, дълбоко владеещ съзнанието не само на политическите елити, но и на новите поколения в Македония.“ Този мит произхожда от една дълбоко вкоренена и безмилостно втълпявана (македонистка) националистическа концепция. А какъв психологичен синдром и каква националистическа концепция внушават, онези представители на българското общество (или цялото то?!), онези български медии, които се занимават с „македонския въпрос“ и които популяризират и сътрудничат с национал-шовинистични представители на българската и/или българофилската общност в Македония? И не обричат ли така на неуспех идеята, която (уж) застъпват!?!

- Каква е вашата оценка за аферата „Живальевич”, последвалите  реакции на Белград и понататъшните отношения между Р Македония и Сърбия?

- Не искам да гадая, тъй като нямаме всичките информации във връзка с този скандал. Тайните служби на двете държави, а и западните, особено американските, все още прикриват някои от сведенията, които са им на разположение. Това, обаче, което е ясно видимо, е очевидната подкрепа на сръбските управляващи, на сръбския президент Вучич и на медиите, под техен контрол (които са голямо мнозинство в Сърбия), за Груевски и ДПМНЕ, на фона на македонската политическа криза, която започна с публикуването на т. нар. „бомби“, от страна на Зоран Заев, преди повече от две години и половина (сега вече почти три). Изтеклите подслушвани телефонни разговори, които публикуваше Заев, доказваха корумпираността и тоталитарния, недемократичен характер на властта на ДПМНЕ. На фона на тези изтекли доказателства, наглост извън всички измерения е сръбската държавна подкрепа за ДПМНЕ и за Груевски. А може би още по-голяма наглост са твърденията на сръбски официални представители, че Сърбия не е заемала страна в македонската политическа криза. Просто така случайно, медиите под контрол на управляващата в Сърбия Сръбска прогресивна партия, непрекъснато пускаха и излъчваха статии и предавания в полза на груевистката власт в Македония. Имаше много податки от страна на Сърбия, които показваха, че държавните органи на тази страна, не се държат само запалянковски по отношение на сблъсъците между двете водещи македонски политически партии.

От години укриващият се в Сърбия собственик на сайта „Буревесник“ Зоран Божиновски, когато стана още по-опасен за рейтинга на ДПМНЕ, по­неже публикуваше, в интерес на истината – невинаги точни и проверени информации в неговия сайт, беше предаден на Македония, въпреки че сръбските власти невинаги практикуват предаване на издирвани, и то от македонската прокуратура, лица. В кампанията за сръбските президентски избори, тогавашният премиер Александър Вучич, казваше, че няма да допусне „македонско сценарио“ в Сърбия. А какво бе това „македонско сценарио“, според него!? Сваляне на властта на Груевски, от страна на западни центрове, с помощта и на улицата, с масови протести, стимулирани от Запада. Значи, понеже е верен (или зависим) великосръбски роб, изпълнява всички поръчки (или заповеди) на официален националистически Белград и създава от македонската нация – един вид сръбска поднация, въпреки корупцията и бруталността в управлението, Груевски, заедно с неговото ДПМНЕ, трябва да останат на власт!?!

В този контекст наблюдавам аферата „Живальевич“. Това, че сръбският разузнавач, доскоро на служба в сръбското посолство в Скопие, бил в Събранието на Република Македония, на 27 април (вече миналата) година, по време на нахлуването на привърженици на ДПМНЕ в най-високия законодателен дом, при което се случи насилие и опит за убийство на депутати от бъдещото парламентарно мнозинство, показва, че Сърбия смята Македония за своя територия, независимо от приказките на Горан Живальевич, че поискал разрешение или казал на македонските си колеги, че ще бъде там (в парламента), където усмихнат си е направил „селфи“ с мобилния телефон.

Интересното е, че Живальевич прояви наглост и при коментирането на македонско-българските отношения. В предаването „Кирилица“ по сръбската телевизия „Хепи“, той заяви, че е доволен от затоплянето на македонско-българските междудържавни отношения, но фактът, че нямало българска етническа партия в Македония, показвал, че България все още не признавала македонската нация, понеже съществуването на един такъв етнически политически субект, би показал, че македонците и българите са с различни идентичности!?! Помислете какво казва Живальевич, България се бърка в македонския политически живот и тя казва, дали да има, или да няма, българска етническа партия в Македония!? Евала на Живальевич, без да иска, разкри истинската си същност. Освен, че най-нагло и най-надменно обвини България, на практика призна, че Сърбия и той лично се бъркат в македонските вътрешни работи, в действането на сръбските етнически партии в Македония, а както гледаме, не само на тези политически субекти в македонската държава (макар че и ДПМНЕ заслужава да бъде смятана за сръбска етническа партия).

Неотдавнашното извикване на всички служители на сръбското посолство в Скопие, на спешни консултации в Белград, според мен, бе опит за замитане на скандала с присъствието на Живальевич в Събранието на Република Македония, на 27 април 2017 година и прехвърляне на вината към новите македонски власти и към определени западни служби, че от тяхна страна „срещу Белград са извършвани разузнавателни действия“. Македония отрече, че е „извършила разузнавателни дейности срещу някоя съседна страна“, но като цяло, нейната реакция бе почти поданическа. Тука са и постоянните повторения на македонския външен министър Никола Димитров, за положителното наследство от Югославия, което касае сръбско-македонските отношения. Вероятно външният министър на Република Македония, така е бил възпитаван от неговите родители, Радка – депутатка от старото ВМРО-ДПМНЕ в първия македонски плуралистичен парламент – и от проф. Димитър Димитров.
Колкото за това, че официална България не реагира на подмятанията на Живальевич, няма ние македонците, да ѝ береме гайлето, както се казва при нас, в Македония.

- Възможно ли е, когато Груевски слезе окончателно от политическата сцена, новото ръководство на неговата партия да се върне към историческите корени на ВМРО?

- И тука не искам да гадая. Но, много трудно, поне в едно обозримо бъдеще. Трябва да имаме предвид, че и старото ВМРО-ДПМНЕ, въпреки своята искрена, често – брутална и шовинистична антиюгославска реторика, до голяма степен беше съобразено и моделирано според югокомунистическите интерпретации на историята. Старото ВМРО-ДПМНЕ, докато на лидерския пост (1990-2003) бе Любчо Георгиевски, беше пародия на историческото ВМ(О)РО. Докато днешното великосръбско ДПМНЕ-Вальево, както се нарича от много хора, е пародия на старото ВМРО-ДПМНЕ. Според мен, най-важното което трябва да се направи, освен махането от тази партия, на Груевски и на всички останали замесени в корупционни и всякакви други незаконни схеми, е гласуване на закон, с който ще се забрани ползването на акронима „ВМРО“ в имена на политически партии.

- Как виждате последиците от геополитическия сблъсък между Запада и Русия на Балканите и бъдещето на Македония?

- Не съм сигурен, че сега управляващият т. нар. СДСМ, е, и може някога да бъде – прозападна партия, в истинския смисъл на думата.
Русия на Балканите заложи на Сърбия, в което няма нищо лошо, но лошото е, че залага и на великосърбизма, както четем от „медиите“, които са част от хибридната война на Кремъл срещу Запада. По отношение на Македония, Руската федерация и нейният президент, искат и се стараят моята страна да е във великосръбската орбита, да е антибългарски и антиалбански ориентирана.
Ако противопоставянето на настоящата агресивна (велико)руска и (велико)сръбска политика, се поеме от патологични русофоби и сърбофоби, каквито има в България и Македония, пак нищо не сме направили.
За Македония най-добро е да поеме прозападен курс и да започне да се демократизира, дешовинизира и отваря към България, Гърция, Албания и Косово, така както е отворена и добронамерена към Сърбия. Това ще помогне за оцеляването и стабилизирането на страната.

 

 

------------------------------------------------------------------------------

 

 

http://www.librev.com/index.php/2013-03-30-08-56-39/prospects/europe/2954-2016-04-02-16-26-39

На какво се дължат относително търпимите отношения между Никола Груевски и Али Ахмети в управляващата коалиция, въпреки немалкото противоречия между тях?

Дължат се на общия им политически и финансов интерес да бъдат във властта. Тук са и досиетата на Али Ахмети, лидерът на „Демократичния“ съюз за интеграция/изолация, както и на неговите най-близки сътрудници от партийното ръководство, които с изключително спорно, коалиционно (ДПМНЕ/ДСИ) гласуване в Комисията за верификация на фактите, по-известна като Комисия за лустрация, бяха пощадени от официално провъзгласяване като доносници и сътрудници на комунистическата югославска тайна полиция.

Актуалното македонско правителство провеждаше селективна лустрация, от която пострадваха неудобни или ненужни за него граждани и общественици, както и някакви не от високите етажи на властта приближени на ДПМНЕ хора – някой общински съветник или дребен техен публичен поддръжник, колкото да замажат очите на наивните гласоподаватели, че са справедливи. А и самата лустрация, освен, че беше крайно селективна, тя е без правни последици за палачите и наредбодателите от комунистическите служби, както и за доносниците, докато жертвите и техните потомства, не могат чрез съдебни процеси да доказват, че те или предците им са били несправедливо преследвани, обвинявани, арестувани, осъждани и убивани, което е повече от показателно за нежеланието на управляващата „консервативна“, „дясна“ или „дясно-центристка“ ДПМНЕ, да осъществи истински демонтаж на самата репресивна, еднопартийна система, на нейния тоталитарен апарат и на основните носители и сподвижници на нарушенията на човешките права, част от които са в нейните редове. Дори неотдавна властта на ДПМНЕ официално спря процеса и на самата псевдолустрация.

Според досиетата, които изплуваха в публичното пространство, Али Ахмети и екипът около него, са сътрудници на Съюзната югославска служба, която ги е ползвала като доносници в албанската емиграция и чрез тях е получавала информации и унищожавала по-известни личности в тези емигрантски, антиюгославски кръгове. След разпадането на Югославия, тези агенти, за които има съмнения, че са в ръководството на ДСИ, сътрудничат на сръбската служба за сигурност. Това хвърля съвсем друга светлина на военния конфликт в Македония от 2001 година, както и на воюващата на албанската страна тогава – Освободителна национална армия (ОНА), от която по-късно произлезе ДСИ.

Части от приближени на ДПМНЕ и ДСИ „хора“, с поведението и с изявленията си, според мен идеално влизат в някаква външна, но и вътрешна схема за постоянно обтегнати отношения на Македония със съседните държави и с международната общност, както и за поддържане на лоши междуетнически отношения в самата страна, след които въпросните партии печелят симпатии от, за съжаление, немалкото шовинистични гласоподаватели. Дългосрочно полза от това могат да имат само желаещите унищожаване на Република Македония, на нейната млада, все пак, някаква демокрация и на крехкия мир в страната.

Освен от ескалиращия спор за името на държавата, на първите предсрочни парламентарни избори през 2008 година, ДПМНЕ на Груевски спечели убедителна победа и защото през 2006 г. не коалираше с ДСИ, предпочитайки стария партньор от 1998-2002 г. – „Демократичната“ партия на албанците (ДПА) на Мендух Тачи, въпреки че партията на Али Ахмети и тогава, на изборната надпревара в редовния срок, спечели най-много гласове от етническите албански политически субекти. За участие на ДСИ във властта, след като има най-голяма легитимност от избирателите-етнически албанци, натискаше международния фактор, което беше идеално за Груевски, в момента на най-висок рейтинг, след срещата на НАТО в Букурещ през април 2008 година и гръцкото „не“ за Македония, на фона на развихрилата се, подстрекавана от властта националистическа вълна, да разпише първите предсрочни избори. Първо се подписа Майския договор между ДПМНЕ и ДСИ, в същата 2008 година, а след изборите двете партии направиха правителствена коалиция, която ето, въпреки (и благодарение на) противоречията, оцелява до днес.

И отново коалират, след последните предсрочни избори от 2014 година!?

Много ясно. Разиграха постановка, невидима само за безкрайни наивници и за хора, които не са в състояние да мислят обективно. Атакуваха се, с националистически и шовинистични послания. ДСИ помогна за разписването на трети последователни предсрочни парламентарни избори (заедно с втория тур от редовните президентски), понеже формално тази партия ги предложи. Създават впечатление, че двете партии са с коренно противоположни интереси, което привлича националистическите и шовинистично настроените избиратели от двете етнически общности. ДСИ, който на практика е слуга на ДПМНЕ, уж не признава легитимността на отново избрания президент Иванов, но най-накрая двете партии си направиха коалиция и отново насъскват към омраза, което преведено на езика на бъдещето, означава, че съзнателно или не – работят за разделението на Република Македония.

 

И отново коалират, след последните предсрочни избори от 2014 година!?

Много ясно. Разиграха постановка, невидима само за безкрайни наивници и за хора, които не са в състояние да мислят обективно. Атакуваха се, с националистически и шовинистични послания. ДСИ помогна за разписването на трети последователни предсрочни парламентарни избори (заедно с втория тур от редовните президентски), понеже формално тази партия ги предложи. Създават впечатление, че двете партии са с коренно противоположни интереси, което привлича националистическите и шовинистично настроените избиратели от двете етнически общности. ДСИ, който на практика е слуга на ДПМНЕ, уж не признава легитимността на отново избрания президент Иванов, но най-накрая двете партии си направиха коалиция и отново насъскват към омраза, което преведено на езика на бъдещето, означава, че съзнателно или не – работят за разделението на Република Македония.

Ако приемем, че партията на Али Ахмети чака да се увеличи процента на етнически албанското население в страната, което се и случва, та след някое време да има нова (конституционна) реалност, от друг ъгъл наблюдавано, а и чрез други, не само демографски примери, можем да кажем – че и ДПМНЕ, с агресивната реторика, е слуга на ДСИ и на предположените цели на коалиционния им партньор.

В предизборната кампания през 2014 година Никола Груевски за пореден път призова гласоподавателите да му дадат 62 от 123-те депутатски места в Събранието на Република Македония. ДПМНЕ спечели 61 депутатски мандата, затова той и партията му призоваха да не бъдат изнудвани от политическия субект на етническите албанци, като повече от ясна беше алюзията за ДСИ. Това е чист говор на омраза на антиалбанска основа, откровена стереотипизация на албанците, че са изнудвачи и тяхното представяне пред обществеността само като врагове. С този речник, Груевски подстрекава етническите албанци в страната, да не виждат бъдещето си в Република Македония, със сегашната ѝ териториална цялост. Мисля, че може да наречем тази политика на Груевски и на ДПМНЕ – антимакедонска!

Донеотдавнашният шеф на тайната полиция и пръв братовчед на премиера Груевски, Сашо Миялков, преди началото на предизборната кампания 2014 година, имаше две срещи в един скопски ресторант с лидера на ДПА, Мендух Тачи. Това беше част от манипулациите на ДПМНЕ, че уж подготвят коалиция с „по-меката“ партия на етническите албанци, която поне не произлиза от някаква терористична организация. Един такъв ход, който е и показване зъби на ДСИ, няма как да не се хареса на гласоподавателите-албанофоби, още повече ако са и наивни. Но това е и откровено унижение на Мендух Тачи и на неговата партия, а чрез тях и на всички албанци, независимо в коя страна живеят, гласуват ли въобще на избори и имат или не, партийна принадлежност или симпатии към определен политически субект. След тези манипулативни и унизителни за ДПА, но и за албанският народ срещи, Тачи се срещна и с Груевски в министър-председателския кабинет. Просто го разхождаха и го показваха като бял мечок. ДПА и Тачи бяха злоупотребени като парцали, за да се засилва рейтингът на ДПМНЕ и ДСИ. Партията на Тачи в периода на тези три срещи, нарочно направени за публичен показ, а и по-късно в предизборната кампания, ако изключим ДСИ, повече атакуваше опозицията (т. нар. СДСМ), а пощадиха управляващата ДПМНЕ, даже имаха и кандидат на първия тур на президентските избори, за да има по-голяма избирателна активност. Едно от възможните заключения е – а не знам дали изобщо има други – че Тачи вероятно е финансово зависим от властта или управляващите знаят нещо за негово, може би, не съвсем чисто „бизнес“-минало или настояще. И от подслушваните телефонни разговори, разбираме, че Тачи е „верен до смърт“ на Миялков, както самият той казваше на владетеля (или собственика) на държавата.

Това са няколко предизборни истории, показващи колко големи мъжкари са Миялков и Груевски, как те са хард с албанците, как ги унижават… И как след това етническите албанци сигурно още повече ще заобикнат Република Македония и ще искат да живеят в нея, а не да се откъсват, с териториите в които са мнозинство, някои от тях отмъщавайки си при това.

А Али Ахмети и екипът около него, според мен, сега са във фаза, наподобяваща онази, в която в определен момент се е намирал мнимият Гоголев „ревизор“ Хлестаков, самият да си повярва в лъжата, че е истински ревизор… Така Ахмети и другарите с досиетата от ДСИ (и ОНА), мисля, че сега си вярват в определената им, май от други роля на големи албански патриоти.

Кои са другите, които са им определили ролята на големи албански патриоти?

– Ако са точни и автентични документите според които Али Ахмети и други хора от ръководството на ДСИ са били сътрудници и доносници на съюзната югославска, а след разпадането на Югославия, на сръбската служба за сигурност, може би имаме отговор на този въпрос. Но и западните служби няма как да не са (били) запознати в детайли с „миналото“ на Али Ахмети и на другите хора от въпросните досиета, които след военния конфликт в 2001 година стават високи функционери на ДСИ. Та единствената дилема май трябва да е – кога Хлестаков и хлестаковци са превзети от западните служби!? Не изключвам възможността те да са (били) двойни, та и тройни агенти, като имам предвид и албанската, може би още от комунистическо време, тайна политическа полиция – Сигурими.

Само че, когато говорим за сръбските служби, трябва да имаме предвид, че едно е Сърбия до 5 октомври 2000 година, а друго е същата държава след тази дата, когато пада Слободан Милошевич, но не и всички елементи и тайни служби на неговия режим. Не бих допуснал внушението, че сръбската държава и след опита за демократични промени през 2000/2001 година, по директен начин се намесва в македонската политика, но както и почти навсякъде в източноевропейското посттоталитарно пространство, част от службите и хората, слугинствали на репресивната, комунистическа система, останали без работа или до известна степен от позициите на прикрита власт, дирижирали преходите в техните страни, свързвайки се с мафиотско-криминални структури, често и самите създавайки такива групировки, се опитват да диктуват политическия дневен ред, като преди всичко се интересуват от финансовите печалби. Този тип парасигурностно-мафиотски структури от Сърбия, участваха във войните в Хърватия, Босна и Херцеговина и Косово. На 12 март 2003 година убиха първия демократичен министър-председател на страната, Зоран Джинджич, извършиха атентати и върху други сръбски свободомислещи, публични личности.

Дистанцията от 14 години вероятно е недостатъчна, за да имаме достъп до определени сръбски, косовски, македонски и други в момента тайни документи, чрез които поне бихме се докоснали до истинската същност на военния конфликт в Македония, както и на този в Южна Сърбия от 2000/2001 г. и до имената, действията и мотивите на все още нелустрираните, домашни и чужди, структури, покровителствали части от всички македонски многопартийни власти, включително и участниците от албански етнически произход в правителствата и Събранието. Бавната демократизация на нашите общества отлага(ше) битката с истинските носители и поръчители на кризите в целия регион. През 2013 година, ден преди 18- годишнината от опита за убийство на македонския президент Киро Глигоров, министърът на вътрешните работи от времето на покушението върху държавния глава на Македония, Любомир Фърчкоски, заяви, че този атентат отвежда към прийомите на „Земунския клан“. През последните години Фърчкоски на няколко пъти заявява, че са останали неразследвани връзки(те) с възможните извършители от Сърбия. Обаче първите изявления и позиции на македонското Министерство на вътрешните работи под контрол на най-голямата тогава управляваща партия, СДСМ, както и на самия Фърчкоски, през 1995 година, бяха, че виновни са българите (чрез компанията „Мултигруп“, свързана с българските структури за сигурност) и/или албанците (чрез т. нар. „Братиславска връзка“). Много вероятно е, организаторите на атентата върху Киро Глигоров, да са имали (и имат) съмишленици и слуги в македонските служби за сигурност, чрез които не само са осъществили гнусното покушение, а са поръчали „разследването“ да върви в посока на насаждане допълнителни количества българофобия и албанофобия в македонското общество, на разваляне на отношенията между Македония и България, както и на подклаждане междуетнически недоверия в самата страна.

Тогавашният македонски външен министър, от листата на Либералната партия на Стоян Андов, Стево Цървенковски, както и неговият баща, бившият висок югославски комунистически и държавен функционер, Кръсте Цървенковски, веднага след атентата, заявиха, че покушението е дело на „внуците на Ванчо Михайлов“, което отново е посочване с пръст българите, а формулировката повече е в смисъл на означаване местни пробългарски предатели, принадлежащи към тогава опозиционната ВМРО-ДПМНЕ. Първите информации в медиите, идващи от полицията, бяха, че от мястото на атентата се отдалечила кола с регистрационни номера от Велес, в която са били хора с бради, което трябва да асоциира с пробългарски и най-екстремистки елементи от тогавашното ВМРО-ДПМНЕ, чиито многобройни членове в дните след покушението, бяха разследвани и разпитвани, а върху някои беше оказван и физически тормоз.

Минаха повече от 20 години от този гнусен атентат, в който загубиха живота си шофьорът на президента Глигоров и един случаен минувач, намиращ се близо до експлозията на бомбата, от която пострада президентския автомобил. До днес няма доказателства нито че българската държава и „Мултигруп“ са организирали покушението, нито че то е дело на „внуците на Ванчо Михайлов“, които и да са те в патологичните представи на бащата и сина Цървенковски. Мисля, че примерът с този атентат и обвиненията, които официалните македонски държавни органи отправиха в посока на България и на българите като народ, доказват шовинистичния, антибългарски характер на официалната държавна система в Република Македония.

Как си обясняваш казуса, че вече над 20 години спорът за името с Гърция не се решава?!

Абстрахирайки се от гръцката вина, от гръцката безпринципност и шовинизъм в този сблъсък, наблюдавайки само македонския двор, смятам, че за македонската държава и за македонското общество, спорът за името символизира и е материализация на проблема, който Република Македония има самата със себе си, със собственото съзряване, тоест с невъзможността и нежеланието на по-голямата част от нейните жители, а и от т. нар. елит, поне в този момент, да разберат, че македонска или македонистка етнонационална интеграция, никога в историята (масово) не се е случила в Беломорска и в Пиринска Македония. Следователно или предходно: никога не е имало разпокъсана етнически македонска, целокупна Македония и не можем да говорим, не само за масов, а за какъвто и да е македонизъм, извън може би няколко души, по времето на Балкан-ските войни и разпокъсването.

Същият проблем имат и определени части в гръцкото и в българското общество – да разберат, че македонска или македонистка етнонационална интеграция, във Вардарска Македония се е случила масово след Втората световна война, първоначално с безмилостно насилие, а по-късно и благодарение на потиснатата истина, за новите поколения това става, в известна степен, естествен процес.

Идеята за съществуване и бъдещо развитие на такава нова идентичност, в географската област Македония са имали малцина поддръжници преди и по време на Втората световна война, не задължително (пряко) свързани с политиката на Коминтерна, докато в десетилетията преди държавната официализация на етническия македонизъм, можем да наблюдаваме преходни нюанси към това явление – много от тях първоначално с български етноним в себе си – които се доразвиват и получават окончателен печат благодарение на световната, европейската, балканската и югославската политическа обстановка от 1944/1945 година насам.

Приказката с разпокъсаната етнически македонска Македония и/или гръко-македонския спор за международното име на македонската държава, идва заедно с нещо друго, с преобладаващото поддържане в македонското общество на образа за Сърбия като единствена приятелска съседна страна. Тази логика подсказва, че от „етническа Македония“, единствено на територията, която е била под владение на Сърбия, днес има свободна македонска държава, народност и език. Сърбия е грешила в миналото, но тя вече е добра, напуснала е Вардарска Македония и политиката на сърбизация, а на нейната днешна територия има признато македонско малцинство, с право на изучаване на собствения език, докато Гърция, България и Албания все още държат (етнически) македонска земя и не признавали македонската (съществуваща открай време или от XIX век) отделна идентичност в собствените граници на първите две и в един малък анклав в Мала Преспа на албанската държава. Това е един начин на разсъждаване, който се представя като единствено легитимен, правилен и точен по отношение на тълкуването на миналото и на настоящето. Този начин на мислене, не само че е тясно свързан, а е директно зависим и е последица от социализацията на македонците в югославската културна, политическа и образователна среда, социализация която продължава да съществува чрез – не е пресилено да кажа – живеенето и идентифицирането на доста македонци с постюгославската сърбоцентрична културна, субкултурна, та и некултурна или кичозна сфера.

Социализацията за която говоря, в частта на приятелските чувства на доста македонци спрямо Сърбия и другите държави, произлезли от бивша Югославия (освен Косово), не смятам, че е нещо задължително лошо (освен, разбира се, като албанофобия – мотивираното преобладаващо неприятелство към косовската държавност). Но тази социализация предполага немалък процент от хората да носят в себе си неприязън, предразсъдъци, някъде и шовинизъм, освен към Косово, и спрямо Албания, Гърция и България, както и липса на интерес за контактуване с албанската, гръцката и българската култури, а и желание те да нямат присъствие в Република Македония.

Гръко-македонският спор обслужва и храни тази социализация, която заради вътрешната си идентичност, основаваща се на преобладаваща конфликтност спрямо своите съседи, оформя Република Македония като нефункционална държава в настоящата геополитическа реалност на Балканите и в Европа. Необходими са врагове, и според този начин на мислене, оцветени са и междуетническите и междупартийните (въпреки общия им класов интерес) отношения. Създаден беше един тип на македонистична идентичност и начин на мислене, които могат да са съвместими само вътре в Югославия, в еднопартийна система и в Европа, разделена на блокове. Както е известно, Берлинската стена падна през есента на 1989-та, а Югославия вече 24 години не съществува.

Политическият елит в Македония, който без изключение е с белградско възпитание и манталитет, много хитро смесва ценностите на демокрацията с югокомунистическите, за да поддържа негативния образ на България и сред подрастващите поколения в страната. Този синдром може ли да бъде преодолян?

Просташко-шовинистичното изявление на бившия (до средата на 2014 година) заместник външен министър на Македония Зоран Петров, че Договорът за добросъседство не бил част от модерния правен свят, а представлявал останка от отношенията на страните-членки на Варшавския договор, съвършено илюстрира как структурите на УДБА живеят извън времето и пространството. Някогашният (по времето на прехода) разузнавач и журналист Зоран Петров, принадлежи на партийката Демократичен съюз, чийто председател е също ченгето Павле Траянов. Целящи да обидят и унижат България, с чудесно „интелигентно“ изявление, казано в югославски маниер, но с изминал още от 1990/1991 година срок на годност, Петров и шефовете му – Груевски и Траянов, искаха българо-македонските отношения да бъдат още по-конфликтни, тъй като предишното ниво на конфликтност, за тях вероятно не беше достатъчно.

Политиците-българофоби в Македония, мислейки че са много хитри, се опитват сега да ползват евфемизми, за да облъчват обществото с антибългаризъм. Сега те не са толкова директни, както през първите две десетилетия от прехода. Трябва публично да разобличаваме тяхната омраза. „Варшавският договор“ доказва колко трагично и безпомощно е индоктринирана с антибългарска омраза и с предразсъдъци главата на бившият заместник външен министър на Македония Зоран Петров. Асоциирането с политическия блок на социалистическите страни, символизиращ по-слаба икономика, по-нисък стандарт, но и тоталитаризъм, трябва да покаже колко изостанала и сега е България, за разлика от нас, „великите“ югославяни.

В опозиционният СДСМ и в коалицията им, напоследък „хитро“ заместват думите „българофили“ и „пробългарско“, с „върховисти“ и „върховистко“ (поведение на ДПМНЕ), за да поддържат негативния образ на България и българите и шовинистично да забраняват изобщо да има българско самосъзнание в Македония.

В речта си на Мечкин камен през 2013 година, по случай 110-годишнината на Илинденското въстание Н. Груевски обвини управляващите в Македония по време на Югославия, че са били по-верни на югославизма отколкото на македонизма. В същото време той самият води активна просръбска политика. Твоят коментар!?

В речта си на Мечкин камен през 2013 година, по случай 110-годишнината на Илинденското въстание Н. Груевски обвини управляващите в Македония по време на Югославия, че са били по-верни на югославизма отколкото на македонизма. В същото време той самият води активна просръбска политика. Твоят коментар!?

Това е много интересен и сложен въпрос, за който и отделно интервю няма да е достатъчно. Наблюдавано от някаква българска перспектива, все едно къде живеем, в България, Македония или в някоя друга държава, фокусът някак ни е върху просръбските политики на Никола Груевски. Може би това виждаме в самото отдалечаване от НАТО и от ЕС на официалната македонска политика, в заиграването с албанофобията и ислямофобията, привличането на много кадри от СДСМ и от други предимно противопоставящи се на старото ВМРО-ДПМНЕ политически партии, вземането на „журналиста“ Драган Павлович Латас за неофициален говорител на сегашното ДПМНЕ, както и съюза, по-точно купуването и поставяне-то им в слугинско отношение, на много други просръбски и проюгославски медии, „журналисти“, „общественици“, агитатори, удбаджии, дипломати. Освен тези неща, за мен сърбомански завои на ДПМНЕ бяха и антибългарските моменти в кампанията за парламентарните избори през 2006 година, когато все още опозиционната партия и нейният лидер Груевски, по един особено дързък начин и с откровено неприятелска, неуважаваща историческите факти реторика, категорично се противопоставиха на идеята за общи чествания на исторически дати и личности с България. Проектите за Офицерския дом като нова скопска градска къща и за строеж-копие на „стария театър“ в македонската столица, обекти построени от великосръбската власт между двете световни войни, затвърдяваха впечатлението ми за просръбството на ДПМНЕ. Няма как да подмина многото инициативи, организирани от държавната власт или от общини, ръководени от ДПМНЕ, където гостуващите музикални изпълнители са преобладаващо от бивша Югославия, а от тях предимно – певици, певци и групи – от Сърбия. Някъде в периода 2007-2011 година, проправителствените телевизии „Сител“ и „Канал 5″, започнаха масово да пускат филми и предавания, югославско производство или създадени в новите самостоятелни държави-наследнички на разпадналата се южнославянска федерация. И от тези телевизионни програми и филми, някак сръбските като да бяха доминантни. Значи отново един опит за привличане югоносталгични гласоподаватели, традиционно свързани с българофобите от СДСМ.

Но има и един друг феномен. За мое голямо учудване, еднакво с появата на истински извънземни, както описаните и създадените от американския режисьор Орсън Уелс в неговата известна и шокова радиопиеса „Война на световете“ от 1938 година, започнах да забелязвам, че някои мои приятели и познати, които по никакъв начин не са сърбомани или югоносталгици дори, смятат, че македонците и българите до 1944 година са били един народ, паралелно с критиките за недемократичния начин на управляване, имат и определени симпатии към ДПМНЕ, и то точно и по линията, че тази партия реабилитира и популяризира определени забранени събития и личности от нашата история и е различна от сърбоманския и от югославския начин на разсъждаване. Това ме накара да се замисля, като имах предвид и че някои от хората, за които става въпрос, въобще не се ползват от каквито и да е привилегии от властта на ДПМНЕ.

ДПМНЕ построи в Скопие Музей с три имена: „На македонската борба за държавност и самостоятелност, на ВМРО и на жертвите от комунистическия режим“, където може би свенливо и внимателно, но се намират факсимилета от оригинални документи и знамена, както и восъчни фигури от почти всички значими личности от нашата история, включително и негативно представяните по времето на еднопартийната система. В някои документални филми, създадени по поръчка на правителството, а първоначално пуснати по държавната Македонска телевизия, има отново свенливи, но честни опити за обективизация на историята, за реабилитация на определени личности (Тодор Александров, Христо Татарчев…) и за коректно представяне на историческото ВМ(О)РО, във всичките му фази. Някои епизоди от тези документални серийни филми за историята, не са коректни, но всичко е в зависимост от това кои са авторите и сценаристите.

Ръководството на ДПМНЕ никак не е наивно и много добре знае, че колкото и битката със СДСМ да е жестока, борбата (за гласоподаватели) с опозиционните ВМРО-Народна партия на Любчо Георгиевски и Обединени за Македония на Любе Бошкоски, беше може би още по-безмилостна и трябва(ше) да се внимава за всеки ход в доказването на легитимността на идеологическото наследство на старото ВМРО-ДПМНЕ, за което претендират всички тези три партии.

 

В словото си на миналогодишното тържеството по случай 23 октомври, Денят на македонската революционна борба, Груевски заяви, че като „премиер …няма да позволя разцепването на македонската национална цялост и няма да позволя да бъдат загрозени ценностите и посоката на съществуване на нашата нация…“ Тези клетви във вярност към македонската нация от всички управляващи след 1944 г. не отвеждат ли по-скоро към ада на нейното порочно зачатие?

Да, тука Фройд би имал какво да каже. Тази реч е по време, когато властта на Груевски е най-силно и най-аргументирано атакувана, откакто стана премиер. Затова толкова залага на национализма. Иначе от популистки партии, не може друго да се очаква, освен да защитават догмите от АСНОМ, понеже мнозинството от народа се идентифицира с въпросните постулати, дори и от тези, които са критични към партизанското движение, излъчило управляващите след 1944 година. Нямам какво да добавя, освен че македонската национална (държавна) цялост, именно сега се разцепва и е загрозена от „ценностите и посоката на съществуване на нашата нация“, които бяха официални и валидни по времето на втората Югославия. За мен това асоциира с АСНОМ. Може би тогава не е имало друг изход за Вардарска Македония. Сега, пък, няма друг изход, освен отхвърлянето на АСНОМ, ако под това подразбираме идеологемите, властващи от 1944 до1990 година, тоест лъжата, че в „Прохор Пчински“ са се осъществили стремежите на Гоце, Даме, историческото ВМОРО и на възрожденците от Македония. Не атакувам македонската идентичност, разбрана в етнически смисъл, но не виждам смисъл, перспектива и бъдеще, ако и по-нататък ползваме до-сегашните учебници по история. Те са за експонати в някакви музеи на тоталитарното минало и на неговите измишльотини. С по-обективно отразяване на развойните етапи до АСНОМ, почти всички проблеми ще изчезнат и пак всеки ще си се чувства както иска.

 

Еуфоричната антична струя в политиката на Груевски не издава ли по-скоро разколебаната вяра в непоклатимостта на АСНОМ-ския идентитет?! И това не е ли предпазна мярка срещу евентуалното възраждане на историческия идентитет на людете в държавата?

Издава разколебана вяра в югославския, или по-точно – в югокомунистически построения македонски идентитет и е предпазна мярка срещу евентуалното възраждане на преобладаващия преди 1944 година идентитет на людете в държавата, но едновременно антиквизацията е и откъсване от югославянството и от сърбоманството, колкото и парадоксално да звучи това в контекста на политиката на ДПМНЕ. Най-силната вълна на антиквизацията беше от 2007-2011 година, сега не присъства чак до такава степен, макар и милитаристкия паметник на Александър Трети Македонски, да е най-висок в целия проект „Скопие 2014″, което никак не е случайно и е определено послание – къде да търсим нашите истински корени.

Но, когато ползваме понятия като „исторически идентитет“, от голяма помощ може да ни е книгата-парадигма за обясняването на процеса на създаването на нациите, „Въобразените общности“ на американския политолог Бенедикт Андерсън, с която можем да направим реконструкция (и) на македонската нация, а и да се предпазим от навлизане в конфликтни ситуации, при евентуална дискусия или спор с македонски събеседник.

Там където понятията „българско“ и „македонско“ са били синоними (или втората дума започнала при отделни личности да означава нещо еднакво на първата), подобно на нашето разбиране на думите „благодаря“ и „мерси“, неграмотният човек, който няма от къде да разбере рязката промяна и смяната на значението на изразите „българско“ и „македонско“ в позиция на драматични антиноми, не чувства нужда за това да говори с потомците. От там са тези първи братовчеди, с различна етническа идентичност, които за принадлежността си се позовават на един и същ дядо (или баба).

 

Един възрастен, 94-годишен човек от Скопие, ми се оплакваше как не може да обясни на неговите деца, които във времето на разговорите им са били над 50 години, че до Втората световна война, тяхното семейство, техните предци в Струмица, както и повечето жители на града, са се чувствали българи. Не му вярват, собствените деца!!! Друг скопянин, с произход от Воденско, ми е споделял как неговата снаха, му забранява да говори на внучетата си, че това което учат от учебниците по история, не е съвсем точно, искайки да им каже, че Самуил е бил български цар и че за нашия народ във Воден и в Беломорска Македония, докато той е бил дете и млад човек, роден е в 1924 година, „българин“ и „македонец“ означавало едно и също.

Когато аз започнах да разбирам, че за моята баба, „бугарцко и македонцко е исто“, а и да чувам за други подобни разбирания в семейството ми, мисля, че видях не само извънземните от „Война на световете“ на Орсън Уелс, а всички извънземни от всички научно-фантастични филми в света.

Имам впечатлението, че тези неща, които не са само македонски белег, а са били в много случаи и модел за получаване етнонационална „българскост“, „сръбскост“, „гръцкост“, „румънскост“, „турскост“, „албанскост“… в някои по-предишни времена, от много хора в България не се разбират. А тези които ги разбират и се опитват да ги представят на българската публичност, много често биват обвинявани, че са предатели, македонисти, нихилисти, македонистки лобисти… от устите на монополизиралите македонския въпрос в публичното пространство. От „хора“ които самите нямат никакво чувство за деликатност и за нюансираност и единствено отдалечават македонците и българите.

[dora]

Преди 46 минути, nik1 said:

Не е малка вероятността, в тази комисия, от македонска, но и от българска страна, да бъдат предложени необективни историци, със застарели разбирания, които не са на „ти“ с другите хуманитарни и социални науки.

    Разгеле!

По която и причина съм толкова впечатлена от македонския отговор в "Дневник".

Тази тема стана толкова голяма, че съм убедена, че нещо съм пропуснала, за което се извинявам.

Мярна ми се някъде настояване за пример, обаче не помня къде - извинявам се лично на този, който го е поискал, че не му пиша директно, но престанах да се ориентирам какво се пише.

Пример за нация, създала се от нищото, без никакво общо етническо самосъзнание:

Естония.

В началото на 19 век дори си нямат име, с което да се самонаричат.

Конструктивистката школа в изследванията на национализма имат и други примери.

Гелнер (по аналогия на Кар - негов предшественик в изследванията на национализма) изрично посочва, че наличието на висока култура (Германия, Франция) означава, че те тази стъпка по създаването й не трябва да я изминават, не им се налага.

Необходимо е обаче да я направят споделена.

Има държави, които са много по-напред в индустриализацията от други (северозападна европа vs. южна и източна Европа). Това означава, че някои от предпоставките те не трябва да ги създават от нулата.

Кар затова разделя държавите на категории, според общесвеноикономическото и политическо развитие. Изследванията са световни, не се простират само в Европа.

По дебата, някои имена, вижте и подчертаното относно консенсуса за това, че национализмът е с корени в модерността:

These debates over nationalism's origins have not entirely disappeared (Breuilly 2013, Gat 2013, Malešević 2013), but the accumulation of research has increasingly favored the modernist understanding of nationalism by verifying testable implications and by accumulating country studies that specify how industrialization, urbanization, and mass education both create and strengthen nationalism. Such scholarship has underlined nationalism's modern origins by showing that perennialist theories struggle to explain the timing of initial national awakenings and the modifications of a country's constitutive story [Renan 1995 (1882), Brubaker 1996, Gellner 2006 (1983), Smith 2003, Laitin 2007]. Scholars also argued that states themselves were active agents in creating nations and popularizing nationalism, both because nationalism secured internal legitimacy for increasingly centralized states (Weber 1976; Hobsbawm 1990, 1996) and because nationalism enabled the creation and perpetuation of more powerful mass armies (Posen 1993).

The broader constructivist turn in comparative politics reverberated into nationalism scholarship, demonstrating how peoples could be organized into a wide range of overlapping identity dimensions such as race, tribe, religion, ethnicity, region (see Horowitz 1985, Lieberman 2003, Brubaker 2004, Posner 2005, Chandra 2012). Such research showed that tribes, religious groups, clans, and kinship groups existed long before modern nations emerged and that they did not always become politically activated. Only those groups that were motivated by a desire for political self-determination could be understood as nations (Hechter 2000). This research strengthened the modernist view that nations and nationalism were not inevitable but rather emerging out of contextual circumstances. Explanations for when and why nationhood emerges range from instrumental and coordinative to episodic and situational motivations (Brubaker 1992, 1996; Sewell 1996; Laitin 1998; Wedeen 2008). Classic and contemporary scholarship have thus converged to understand the nation-state as one possible outcome of macrohistorical, contingent social processes of identification (Brubaker 1996, 2004) rather than as an entity with fixed relevance or meaning.

Взето оттук:

https://www.annualreviews.org/doi/10.1146/annurev-polisci-041719-101841

Подчертаното горе - сходимо с тезата на македонските учени.

Редактирано Юли 20, 2021 от dora