Отиди на
Форум "Наука"

Парадоксът на тризнаците


gmladenov

Recommended Posts

  • Потребител
Преди 2 минути, Tahev loren said:

Добре, а защо да е колектив, ако е единичен фотон защо да не може. Естественно със някаква вероятност от малък порядък.

Разбира се че може да е единичен фотон, опитът това показва, един от фотоните взаимодейства. Но и показва друго, че разпространението не е като вълна, а вълната е вторична конструкция.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 1,5k
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител
Преди 21 минути, scaner said:

Тоест светлината се разпространява като фотони, не като вълна.

Е, айде сега ще преоткриваме велосипеда.

Нали именно затова корпускулярната теория отпада: защото не може
да обясни вълнови явления като дифракция, например.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 минути, scaner said:

Разбира се че може да е единичен фотон, опитът това показва, един от фотоните взаимодейства. Но и показва друго, че разпространението не е като вълна, а вълната е вторична конструкция.

Докато се разпространява фотонът той не взаимодейства, а като взаимодейства се оказва частица. При интерференциата която е присъща само на вълни и не е взаимодействие на вълни, се установява че светлината се разпространява като вълна.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, gmladenov said:

Нали именно затова корпускулярната теория отпада: защото не може
да обясни вълнови явления като дифракция, например.

В случая може.

Фотонът има вълнови свойства. Това интуицията не може да го представи, но е факт - има много експерименти, които показват как всички вълнови прояви на светлината могат да се възпроизведат с единични фотони. Казано на груб език, фотонът интерферира сам със себе си. Смисълът е, че той е самодостатъчен за да прояви вълнови свойства, както и свойства на частица. Класическите корпускули тук са инвалиди, половинчати. Затова теориите с тях отпадат.

Сега, не се заяждам, тук навлизаме в цяла нова наука, която не търпи предразсъдъците, и е адски контраинтуитивна, повече и от СТО. Добре е да се изучи, което хич няма да стане бързо. Но е добре да се познават доказващите експерименти и какво точно доказват, както този на Комптън.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, Tahev loren said:

Докато се разпространява фотонът той не взаимодейства, а като взаимодейства се оказва частица. При интерференциата която е присъща само на вълни и не е взаимодействие на вълни, се установява че светлината се разпространява като вълна.

Е какво ще постигнем ако повтаряме едно и също и не се изслушваме? Така нищо няма да докажеш.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 27 минути, Tahev loren said:

За да разбереш и да приключим , ще визирам следният пример. Представи си че стоиш до едно дърво което ти се пада отляво на теб, като го подминеш движейки се на ляво , то ще попадне от дясната ти страна, значи местоположението на дървото спрямо теб става различно, докато посоките спрямо теб си остават същите, изток си е изток, запад си е запад. Макар че и това е принципно , и при определени условия се нарушава. Ако се завъртищ в посока изток , със скорост по висока от околоосното въртене на земята, слънцето ще започне да изгрява от запад и да залязва на изток. Тогава и посоките стават относителни, но ьабележи , само при определени специфични условия.

Не объркал съм посоките на въртене. На запад със по голяма скорост от скороста на околоосното въртене на земята

:)

Link to comment
Share on other sites

Измислих поредния Парадокс, Скоростомер, много интересен. Защото Тезата и Контратезата на Експеримента са Парадокси и какъвто и да е резултата имаме Доказан Парадокс.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 31 минути, gmladenov said:

Сега като се замисля си напълно прав.

Увличането не променя ъгъла на попадане ... но все пак променя истинското
местоположение на звездата. Нямам идея, обаче, дали този ефект е измерим
иле не.

aether-drag.png.0c25178146de2baa588eb90d837e0d10.png

Най накрая схвана мисълта ми :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 21 минути, Tahev loren said:

Докато се разпространява фотонът той не взаимодейства, а като взаимодейства се оказва частица. При интерференциата която е присъща само на вълни и не е взаимодействие на вълни, се установява че светлината се разпространява като вълна.

+1000

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 52 минути, scaner said:

Фотонът има вълнови свойства. Това интуицията не може да го представи, но е факт - има много експерименти, които показват как всички вълнови прояви на светлината могат да се възпроизведат с единични фотони. Казано на груб език, фотонът интерферира сам със себе си. Смисълът е, че той е самодостатъчен за да прояви вълнови свойства, както и свойства на частица. Класическите корпускули тук са инвалиди, половинчати. Затова теориите с тях отпадат.

 Интуицията често се разминава с фактите.

 Има ли адекватен физичен модел който описва интерференция на единични невзаимодействащи фотони ?  Адекватен - в смисъл класически . 

Ако такъв модел няма, но има факти подтвърждаващи това явление, възможно проблемът да се крие в "зад-кормилното" устройство ? :)

(При изследване на следствия ( факти ) получени чрез използване на "класическите резултати" , логично е да търсим и класическа причина за тези резултати.

  В противен случай може да използваме КМ за да построим този модел , но тогава би трябвало да отчетем всички следствия както класически така и квантови. Класическите следствия са ясни, но квантовите ??? възможно е да има квантови следствия които не сме в състояние да наблюдаваме или не ги разбираме. В такъв случай квантовия модел ще накуцва .. :) )

Редактирано от Orbit
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Orbit said:

Ако такъв модел няма, но има факти подтвърждаващи това явление, възможно проблемът да се крие в "зад-кормилното" устройство ? :)

Проблем със "зад-кормилното" устройство със сигурност има, ако някой спори,
че светлината не се разпространява като вълна, а като частица.

Светлината има двойствена природа, но нейното разпространение е вълново.
Неоспоримото
доказателство за това е поляризацията на светлината.

Поляризаторите са оптически филтри, които пропускат само светлинни вълни с
определена ориентация. Така когато се използва двоен "кръстосан" поляризатор,
той филтрира всички вълни - тоест, цялата светлина.

Ако светлината беше поток от частици, от друга страна, двойният кръстосан
поляризатор няма да блокира светлината.

Долната анимация е от руската Уикипедия и показва как двоен кръстосан
поляризатор филтрира цялата светлина, преминаваща през него:

150px-Animation_polariseur.gif.82236cbbe5ed940d4fdec2e955937540.gif

 

Ето и обяснение и концептуална диаграма на двоен поляризатор. Те изрично указват,
че поляризаторите не действат на частици (
източник: Университета на Флорида) :

  • Поляризиращите филтри имат уникална молекулярна структура, която пропуска
    само светлина с единична ориентация. Така поляризаторите се явяват като
    специализирани молекулярни щори, отворени само в една посока.

    Когато лъч светлина минава през поляризатор, през него преминават само
    светлинните вълни, които са успоредни на посоката на поляризация. Ако зад такъв
    поларизатор поставиме втори, чиято посоката на поляризация е перпендикуларна
    на първия, той ще филтрира всичките вълни, преминали през първия поляризатор.

    Този ефект се обяснява много лесно с вълновата теория на светлината. В същото
    време никаква манипулация на "частичната" теория на светлината не може да обясни
    как вторият поляризатор блокира светлината. Не само това. Частичната теория на
    светлината е неадекватна да обясни ефектите на итерференция и дифракция.

Заглавието на картинката е: Частици и Вълни през Кръстосани Поляризатори.
Горе: вълните. Долу: частиците.

particlewavefigure7.jpg.e8473442aefde90f469658c78bd1efa8.jpg

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, gmladenov said:

Ако светлината беше поток от частици, от друга страна, двойният кръстосан
поляризатор няма да блокира светлината

"Блокира" само вълновата характеристика , проявена само за видимия спектър. И не е точно блокиране, а гасене на тая характеристика, затова не се проявява , видимо.😜

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Малоум 2 said:

"Блокира" само вълновата характеристика , проявена само за видимия спектър. И не е точно блокиране, а гасене на тая характеристика, затова не се проявява , видимо.😜

...

Щом има вълнова характеристика, значи светлината се разпространява като вълна.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 часа, gmladenov said:

Проблем със "зад-кормилното" устройство със сигурност има, ако някой спори,
че светлината не се разпространява като вълна, а като частица.

Светлината има двойствена природа, но нейното разпространение е вълново.
Неоспоримото
доказателство за това е поляризацията на светлината.

Поляризаторите са оптически филтри, които пропускат само светлинни вълни с
определена ориентация. Така когато се използва двоен "кръстосан" поляризатор,
той филтрира всички вълни - тоест, цялата светлина.

Ако светлината беше поток от частици, от друга страна, двойният кръстосан
поляризатор няма да блокира светлината.

Долната анимация е от руската Уикипедия и показва как двоен кръстосан
поляризатор филтрира цялата светлина, преминаваща през него:

150px-Animation_polariseur.gif.82236cbbe5ed940d4fdec2e955937540.gif

 

Ето и обяснение и концептуална диаграма на двоен поляризатор. Те изрично указват,
че поляризаторите не действат на частици (
източник: Университета на Флорида) :

  • Поляризиращите филтри имат уникална молекулярна структура, която пропуска
    само светлина с единична ориентация. Така поляризаторите се явяват като
    специализирани молекулярни щори, отворени само в една посока.

    Когато лъч светлина минава през поляризатор, през него преминават само
    светлинните вълни, които са успоредни на посоката на поляризация. Ако зад такъв
    поларизатор поставиме втори, чиято посоката на поляризация е перпендикуларна
    на първия, той ще филтрира всичките вълни, преминали през първия поляризатор.

    Този ефект се обяснява много лесно с вълновата теория на светлината. В същото
    време никаква манипулация на "частичната" теория на светлината не може да обясни
    как вторият поляризатор блокира светлината. Не само това. Частичната теория на
    светлината е неадекватна да обясни ефектите на итерференция и дифракция.

Заглавието на картинката е: Частици и Вълни през Кръстосани Поляризатори.
Горе: вълните. Долу: частиците.

particlewavefigure7.jpg.e8473442aefde90f469658c78bd1efa8.jpg

6+ ,:)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 25 минути, Tahev loren said:

Щом има вълнова характеристика, значи светлината се разпространява като вълна.

Е, да, ама къде избяга "частичковата" характеристика! Значи, разпространява се вълнова характеристика ... на нещо, което е "частици" (пакет стоящи вълни), съдържащи импулс в себе си.

(гасенето става с преизлъчване на вторични вълнови характеристики от преградата, които са с точно обратна характеристика на погълнатата вълнова характеристика.)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 минути, Малоум 2 said:

Е, да, ама къде избяга "частичковата" характеристика! Значи, разпространява се вълнова характеристика ... на нещо, което е "частици" (пакет стоящи вълни), съдържащи импулс в себе си.

(гасенето става с преизлъчване на вторични вълнови характеристики от преградата, които са с точно обратна характеристика на погълнатата вълнова характеристика.)

...

Не ми е ясно как характеристиката "цвят на един автомобил" може да се разпространява без автомобила :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Една хипотеза модел , как фотонът представен като порция чиста вълна, може да взаимодейства чисто вълново със атома.http://amasci.com/freenrg/sukdynam.html

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 минути, Tahev loren said:

Не ми е ясно как характеристиката "цвят на един автомобил" може да се разпространява без автомобила :)

Е, дали се движи, или не (малки скорости) - излъченото като цвят си пристига с вълнова характеристика  (по нещо неподвижно - пакети) в датчиците на окото и пак, по вълнова характеристика става пренос на  ЕМ-импулс до мозъка, та ... се вижда нещо, наречено "цвят". Самият пренос на импулс става с вълнова характеристика на фотоните. (ЕМПоле е неподвижно. Подвижни са измененията в/по него)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 минути, Tahev loren said:

Една хипотеза модел , как фотонът представен като порция чиста вълна, може да взаимодейства чисто вълново със атома.http://amasci.com/freenrg/sukdynam.html

Ефектът на преизлъчване на погълната вълнова характеристика не е за единичен атом (както опитва показаната хипотеза) - той си е на дискретни нива в поглъщане излъчване.

По-дълги вълни се поглъщат на принципа на "групов ефект" - структури от атоми и/или молекули, като образуват обвивка на групата - зърнест модел. Та, вълновата характеристика на падащото лъчение резонира с тези обвивки и се пренася "за минимална" енергия - затова различните по честота фотони съставящи вълнов пренос "минават" по различни пътища -"разлагане на светлината" в призми, примерно.

...

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 12 минути, Малоум 2 said:

Ефектът на преизлъчване на погълната вълнова характеристика не е за единичен атом (както опитва показаната хипотеза) - той си е на дискретни нива в поглъщане излъчване.

Е точно за поглъщане от един атом показва хипотезата. Резонанса е причината обекти с по малък размер да поглъщат падащи вълни с по голяма дължина от размера на обекта.

Link to comment
Share on other sites

Според мен има обяснение чрез групови <принудителни> квантови характеристики на фотони. С други думи разпространение по <четност> , фотони влизат в квантов резонанс по двойки, четворки и т.н.т , което принидително селектира мозайка с някакви квантови характеристики.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 19 минути, Ниkи said:

Един интересен казус:

Телескопа е дълъг до звездата, която е точков източник. Наблюдателя се движи в кръг, като държи края на телескопа до звездата. Въпросът е ще вижда ли звездата през телескопа? 

Тогава наблюдаемата звезда няма да се наблюдава като точков изсточник на светлина.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 30 минути, Ниkи said:

Но цвета може да се промени, заради Доплер 🙂

Но не може да се разпространява без обекта носещ тази характеристика. Та фотона е някакъв обект, носещ със себе си характеристиката на вълна, но в същноста си не е обикновена вълна в среда. Затова за съществуването му не е необходима среда, но някаква среда може да го увлича по подобие както вятърът увлича праховите частици , които не са образувания от въздух.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 20 минути, Ниkи said:

А като какво? Питам, ще се вижда или не. Заради теб, приемаме вътрешността на телескопа абсолютно черна

Ами ще се наблюдава ,  като погледнеш през телескопа , ще виждаш навсякъде светлина.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 44 минути, Ниkи said:

Един интересен казус:

Телескопа е дълъг до звездата, която е точков източник. Наблюдателя се движи в кръг, като държи края на телескопа до звездата. Въпросът е ще вижда ли звездата през телескопа? 

Според мен, наблюдателят ще вижда звездата през телескопа при две условия:

1. Ако взима под внимание скоростите, с които се движи в кръг спрямо звездата.

2. Ако постоянно "нагласява" телескопа под такъв наклон, какъвто по начало е характерен за координатната система, в която се намира в дадения момент.

П.П. Координатната система ще се сменя постоянно именно поради кръговото движение.

Но ако системата е инерциална, наклонът на светлината в тази система винаги ще е един и същ. Затова, ако двама наблюдатели се движат с различни скорости спрямо звездата, наклоните, под които ще я виждат през телескопите си ще са различни, дори и ако те - наблюдателите - се окажат един до друг в съответния момент на наблюдение.

 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...