Парадоксът на тризнаците

[gmladenov]

Преди 5 минути, Relinquishmentor said:

Не, и в двата случая говорим за движение, което вече не съществува.

[gmladenov]

Преди 2 минути, Relinquishmentor said:

Това създава представа за лъжливо движение.

[Relinquishmentor]

Преди 5 минути, gmladenov said:

Удари се по-силно и повечко пъти.

Ако диполната анизотропия спрямо микровълновия фон наистина указваше някакво движение по големина и посока спрямо нищо, какво да кажем тогава за същия ефект спрямо милиардите вече несъществуващи галактики? Ако спрямо микровълновия фон се движим например към полярната звезда, спрямо лъчението на някой квазар, примерно, който вече го няма, ще се окаже, че се движим по посоката, в която идва лъчението му, която може да е всякаква? Накъде се движим тогава, ако всички лъчения са равноправни? 

[gmladenov]

Преди 27 минути, Relinquishmentor said:

Ако диполната анизотропия спрямо микровълновия фон наистина указваше някакво движение по големина и посока спрямо нищо, какво да кажем тогава за същия ефект спрямо милиардите вече несъществуващи галактики?

Ами точно. Пак е спрямо нищо.

Това само показва, че СТО е неадекватна да опише движение. Изискването
на СТО за материална отправна точка просто е нереално.

Има цял клас движения - като това спрямо микровълновия фон или пък
спрямо вече-несъществуващи звезди и галактики - които могат да се
открият/измерят ... но в същото време не отговарят на изискването на СТО
за материална отправна точка.

И вместо да приемеш този факт, ти по-скоро ще измислиш твоя си физика
... само и само да не признаеш, че СТО е неадекватна.

Класически случай на отричане.

Редактирано Ноември 13, 2020 от gmladenov

[Relinquishmentor]

Преди 23 минути, gmladenov said:

Ами точно. Пак е спрямо нищо.

Хубаво. И накъде се движим в момента спрямо това нищо? Имаме например 100 млрд несъществуващи галактики и всяка е в различна посока спрямо нас; спътника мери диполна анизотропия спрямо лъчението на всяка една. Ти казваш, че това доказвало движение вътре във вакуума, а аз питам каква е посоката на това движение? Накъде се движим, към тая галактика или към оная другата, която е на 180° ?

[scaner]

Преди 1 час, gmladenov said:

Диполната анизотропия е мярка за движението на земята през вакуума на
космоса. Тоест, движението не е спрямо вакуума/етъра, а през него.

Това е терминологично словоблудство. Движението спрямо има количествено измерение, движението през е само качество, т.е. смислово са различни.

Така че дефинирай "мярка за движение през вакуума". Наблегни на мярката, като количествена величина - как се определя, кой параметър на вакуума се измерва за да се определи това движение.

И не забравяй, доплеровият ефект, лежащ в основата на диполната анизотропия, изисква източник който да е създал светлината с честотата, която ние наблюдаваме изменена Вакуума няма никаква роля в доплеровият ефект, така че защо ги смесваш? А без доплеров ефект няма диполна анизотропия.

 

Така че - какъв параметър на вакуума се измерва, за да се определи движение през вакуума?

[Relinquishmentor]

Преди 43 минути, gmladenov said:

Това само показва, че СТО е неадекватна да опише движение. Изискването
на СТО за материална отправна точка просто е нереално.

Има цял клас движения - като това спрямо микровълновия фон или пък
спрямо вече-несъществуващи звезди и галактики - които могат да се
открият/измерят ... но в същото време не отговарят на изискването на СТО
за материална отправна точка.

И вместо да приемеш този факт, ти по-скоро ще измислиш твоя си физика
... само и само да не признаеш, че СТО е неадекватна.

Класически случай на отричане.

Не. Ти си измисляш несъществуващи движения. Все едно да гледаш повторение на мач и да си мислиш, че всичко се случва сега и е реално, щото на телевизора играчите мърдат. Класически случай на... липса на мисъл

Редактирано Ноември 13, 2020 от Relinquishmentor

[gmladenov]

Преди 3 часа, scaner said:

Така че - какъв параметър на вакуума се измерва, за да се определи движение през вакуума?

Диполната анизотропия е резултатът, който Майкелсън и Морли са се надявали
да получат с техния известен опит от 1887г.

Както искаш го наречи това движение, което те са търсили да открият.

Фактът е, че то е откриваемо ... но трябва да търсиш на правилното място.
Няма да стане в атмосферата като ММ на времето. Трябва в открития космос.

Редактирано Ноември 13, 2020 от gmladenov

[gmladenov]

Преди 2 часа, Relinquishmentor said:

Не. Ти си измисляш несъществуващи движения.

Тц.

Ти просто не можеш да приемеш, че може да има движение "спрямо нищо".
Такова животно нема.

[scaner]

Преди 2 часа, gmladenov said:

Диполната анизотропия е резултатът, който Майкелсън и Морли са се надявали
да получат с техния известен опит от 1887г.

Сериозно? Говориш напълно без да мислиш.

Майкелсън и Морли са разчитали да измерят резултат на база  анизотропия във величината на скоростта на светлината.

Диполната анизотропия няма нищо общо с анизотропия на скоростта на светлината. Спътниците изобщо не са мерили нито скорост, нито интерференция за разлика в скоростите на светлината.

Следователно ,отговорът ти е грешен

Та, пак питам:

Какъв параметър на вакуума се измерва, за да се определи движение през вакуума?

Преди 2 часа, gmladenov said:

Фактът е, че то е откриваемо ... но трябва да търсиш на правилното място.
Няма да стане в атмосферата като ММ на времето. Трябва в открития космос.

Кое движение точно е откриваемото?  Какво общо има доплеровият ефект, който спътниците са използвали, с вакуума или пространството, за да нарочваме движението спрямо него? Каква е връзката, чрез кой параметър на пространството, отговорен за някакво движение?

Е?

 

[laplandetza]

<<<<<

Имаш Две ИОС. 
Едната е в Айнщайнов Покой, и е Система К , Другата е Подвижна с относ. скорост 0,5 С  примерно и  в нея има двама наблюдатели на разстояние по Ос Х и те имат Светлинни Резонатори в системата си са разположени Вертикално по Ос У , дълги са примерно 1 метър. 
Общи точки на Двата Подвижни Наблюдателя с двама неподвижни, неподвижните м разбира се са със сверени часовници. Случва се така, че Започват от Т  е Нула, 0 ,  и съответно Т1 и Т2 са сверени и са Нуа, 0 . Точно в Този Момент в Покаящата система се пуска импулс в резонаторите. Според Неподвижната система докато всеки реонатор направи 1 цикъл, те се преместват и се преместват на Еднакво разстояние от Общите точки. Това идва Безусловно ако искаме да запазим Постулатите. Точно на готов 1 цикъл, при момента на отражение, подвижните Наблюдателиимат малка тайна, имат лазери насочени Към Общата точка,т.е. Назад по движението. В Този Един Момент, общ за Покаящата се система, те изпращат импулс къмсъответния Неподвижен Наблюдател в Общата точка. Приемат се импулсите, които са излъчени от еднакви рзстояния и пътя на светлина е еднакъв.Приемането също Става в Един Единствен Общ момент за Покаящата се система. 
Продължаваме , 2 ри цикъл, разстоянията отново са равни, пътя на светлина отново е равен , едни и същи, Излъчването иПриемането Отново са в Общ Един Момент.
Трети цикъл- Същото.
Четвърти цикъл - Същото
10 цикъл-Същото
-....
1000 цикъл - Същото

Резонатора е Часовник!, т.е. Отмерва в Общото Време на Подвижната Система.
Събитията на Излъчване на Импулси от лазерите се Случват на Абсолютно Равен Брой Цикли.Те са Едновременни в Покаящата се система.
Заключение. Едновременност и в Подвижната система

Всъщност  допълнение към темата на Младенов. Парадокс !  >>>

 

Бавно ще обяснявам подробно  Безспорните Факти за Едновременност на Две събития в Две ВзаимноПодвижни Системи, открите чрез измерванията.

Първо Неподвижната Система в Айнщайнов Покой, система К.
Второ  Подвижната Система, да я Наречем Система К1.

ВПодвижната Сстема К1 , разбрахте, че Имаме Два резонатора, едни и  същи С размер по Вертикала Ос У , 1 метър.  Тези запоюват да работят Ведин и същ момент , Едновременно за системата К , и тъй като са Еднакви Отмерват Безапелационно, времето Еднакво и Един Цикъл се Случва Напълно Доказанао и Безспорно Едновременно и ЗаДвете Системи. 
Някакви Възражения?  , вероятно приемате нещата.

[laplandetza]

Преди 4 минути, scaner said:

Сериозно? Говориш напълно без да мислиш.

Майкелсън и Морли са разчитали да измерят резултат на база  анизотропия във величината на скоростта на светлината.

Диполната анизотропия няма нищо общо с анизотропия на скоростта на светлината. Спътниците изобщо не са мерили нито скорост, нито интерференция за разлика в скоростите на светлината.

Следователно ,отговорът ти е грешен

Та, пак питам:

Какъв параметър на вакуума се измерва, за да се определи движение през вакуума?

Кое движение точно е откриваемото?  Какво общо има доплеровият ефект, който спътниците са използвали, с вакуума или пространството, за да нарочваме движението спрямо него? Каква е връзката, чрез кой параметър на пространството, отговорен за някакво движение?

Е?

 

Неразделно е свързано със Съществуване и Скорост на Светлина.
Какви Параметри, казах ти, Виж Скоростомерите. там се извеждат.

[laplandetza]

Продължавам, Неоспоримо Доказателство за Едновременност на Моментите в Двете Системи К и К1 е  Едновременно Излъчените сигнали от Лазерите. които Излъчват след Един напълно еднакъв и равен времеви интервал и то от Едно и също Разстояние до Общите Тоюки, Едно и Също за Двете Системи.
Само до тук Тези Факти Унщожават Целия Айнщайнов Модел за Относителност. показвайки Едновременност на Събития в Две Взаимно Подвижни Системи.
 Има ли някой лунатик да Възрази Срещу Фактите!?

[Шпага]

Преди 12 часа, scaner said:

 

Цитирай

 

Преди 12 часа, gmladenov said:

На времето на етъра са му приписвали материалност без това да е било доказано.
И въпреки това той е служел за отправна система.

Значи ако хипотетичен етър с хипотетична материалност може да служи за отправна
система, какво ни пречи да наречем вакуума "етър" и да го броим за материален?

 

 

Не е достатъчна материалността. Нужни са и особени, задължителни  свойства - да не е изотропен по всичките си качества. Оня етер е бил такъв и това е инициирало търсенето му.

Вакуумът може да се разглежда като материална среда (нулевите квантови колебания), обаче изотропна, съответно лоренцово инвариантна. И не става за отправна система.

Сканер, а полетата - гравитационни, електромагнитни... - стават ли за отправна система? Тези полета винаги ли не са изотропни и съответно винаги ли не са лоренцово инвариантни?

 

 

[Relinquishmentor]

Преди 2 часа, gmladenov said:

Диполната анизотропия е резултатът, който Майкелсън и Морли са се надявали
да получат с техния известен опит от 1887г.

Браво, пак надмина себе си по несъстоятелни твърдения. На кое са искали да мерят диполна анизотропия Майкелсон и Морли, ще кажеш ли?

[scaner]

Преди 6 минути, Шпага said:

Сканер, а полетата - гравитационни, електромагнитни... - стават ли за отправна система? Тези полета винаги ли не са изотропни и съответно винаги ли не са лоренцово инвариантни?

Те са векторни полета, такива полета имат в основата си силна анизотропия в свойствата, например интензитетът им е вектор формиращ посока, за гравитацията това е посоката на падане в това поле.

Това им свойство още не е достатъчно за отправна система, трябва и някаква неравномерност в полето, например някакъв глобален (и измеряем) минимум или максимум в параметрите. Тогава той може да се използва за "пирона" забит в полето и сочещ "точка" за отправна система.

 

[laplandetza]

Фактите говорят, че при правилно сверяване и правилно измерване Винаги има Едновременност в моментите на 2 събития независимо от относителна скорост между Ситемите.
Какво правим със ТО ?

[scaner]

Преди 1 минута, laplandetza said:

Фактите говорят, че при правилно сверяване и правилно измерване Винаги има Едновременност в моментите на 2 събития независимо от относителна скорост между Ситемите.
Какво правим със ТО ?

Фактите говорят, че ти не можеш да съобразяваш елементарни и очевадни неща. Така че не се грижи за ТО, тя  твоите недомислици няма да ги забележи

 

Един смислен пример не си дал (да не говоря че никаква яснота няма в тях, само мъгла на талази, което пречи и на тебе самият да разбереш за какво става дума), всичките са вътрешно противоречиви. Ей на, последният, цитирам два пасажа:

• "Имаш Две ИОС. 
• Едната е в Айнщайнов Покой, и е Система К , Другата е Подвижна с относ. скорост 0,5 С  примерно и  в нея има двама наблюдатели на разстояние по Ос Х и те имат Светлинни Резонатори в системата си са разположени Вертикално по Ос У , дълги са примерно 1 метър. "

Значи наблюдателите във всеки момент не са на еднакво разстояние от Общата точка.

 

• "Наблюдателиимат малка тайна, имат лазери насочени Към Общата точка,т.е. Назад по движението. В Този Един Момент, общ за Покаящата се система, те изпращат импулс къмсъответния Неподвижен Наблюдател в Общата точка. Приемат се импулсите, които са излъчени от еднакви рзстояния и пътя на светлина е еднакъв"

Значи след като по-горе наблюдателите не са на еднакво разстояние от Общата точка, няма как пътя на светлината до нея да е еднакъв. Следователно, тази част на описанието противоречи на началната по-горе.

Ами тези противоречиви твърдения изхвърлят подобни примери в канала.

Разбра ли сега, защо никой не ти обръща внимание? Вместо сам да мислиш, си седнал да ми се тръшкаш тука. Няма полза.

 

[scaner]

Преди 5 минути, Ниkи said:

Трябва ли тази неравномерност да е постоянна във времето. Въпроса ми идва от това, каква е причината за неравномерноста. Ако е от подвижни обекти, няма да е постоянна във времето

Зависи. Самото наличие на такава неравномерност дава основа за отправна система, била тя инерциална или не. А вече самият характер може да е основа за разграничение инерциална или не.

[Шпага]

Преди 44 минути, scaner said:

Та, пак питам:

Какъв параметър на вакуума се измерва, за да се определи движение през вакуума?

Ефектът на Унру не е ли достатъчен, за да се установи наличието на движение през вакуума?

https://ru.wikipedia.org/wiki/Эффект_Унру

"... ускоряващият наблюдател ще види фоновото излъчване около себе си, дори ако не ускоряващият се наблюдател не вижда нищо..."

[scaner]

Преди 5 минути, Шпага said:

Ефектът на Унру не е ли достатъчен, за да се установи наличието на движение през вакуума?

https://ru.wikipedia.org/wiki/Эффект_Унру

"... ускоряващият наблюдател ще види фоновото излъчване около себе си, дори ако не ускоряващият се наблюдател не вижда нищо..."

Ти остави сега ускоряващи се наблюдатели, нали говорим за инерциално движение? Ускореното движение си е абсолютно (поне според СТО), и елеменртарно е откриваемо, в системата на наблюдателя се нарушават законите на Нютон в простата им форма.

 

[laplandetza]

Преди 31 минути, scaner said:

Фактите говорят, че ти не можеш да съобразяваш елементарни и очевадни неща. Така че не се грижи за ТО, тя  твоите недомислици няма да ги забележи

 

Един смислен пример не си дал (да не говоря че никаква яснота няма в тях, само мъгла на талази, което пречи и на тебе самият да разбереш за какво става дума), всичките са вътрешно противоречиви. Ей на, последният, цитирам два пасажа:

• "Имаш Две ИОС. 
• Едната е в Айнщайнов Покой, и е Система К , Другата е Подвижна с относ. скорост 0,5 С  примерно и  в нея има двама наблюдатели на разстояние по Ос Х и те имат Светлинни Резонатори в системата си са разположени Вертикално по Ос У , дълги са примерно 1 метър. "

Значи наблюдателите във всеки момент не са на еднакво разстояние от Общата точка.

 

• "Наблюдателиимат малка тайна, имат лазери насочени Към Общата точка,т.е. Назад по движението. В Този Един Момент, общ за Покаящата се система, те изпращат импулс къмсъответния Неподвижен Наблюдател в Общата точка. Приемат се импулсите, които са излъчени от еднакви рзстояния и пътя на светлина е еднакъв"

Значи след като по-горе наблюдателите не са на еднакво разстояние от Общата точка, няма как пътя на светлината до нея да е еднакъв. Следователно, тази част на описанието противоречи на началната по-горе.

Ами тези противоречиви твърдения изхвърлят подобни примери в канала.

Разбра ли сега, защо никой не ти обръща внимание? Вместо сам да мислиш, си седнал да ми се тръшкаш тука. Няма полза.

 

Хахах, точно на Еднакви разстояния са от Общите Точки в които са събитията по сверяване на часовници, т.е Започване работа на резонатори
Ти многоумен ли си, елементарна физика не разбираш ?

[laplandetza]

Scaner 

 

;;;  Значи наблюдателите във всеки момент не са на еднакво разстояние от Общата точка.  ;;

 

Подвижната система К1 е с Двама Наблюдатели на разстояние. Тези Двама наблюдатели по правилата на Айнщайн имат Две общи точки при пускане на резонаторите, по една за Всеки. Имаме Две двойки системи<системата К1 по всички правила на СТО се разделя на две Идентични Системи , като Старта  и започване е <сверяване на часовници> и е Едновременен в Ситема К.  Часовниците на Двамата наблюдатели, които са под формата на Резонатори са Сверени.  Отчитането им на <време> е напълно Еднакво и пътя който Наблюдатели изминават в Система К е напълно Равен. От тук Излъчванията са Едновременни в Система К и поради Сверените Резонатори и еднаквото им Отчитане са Едновременни в система К1. Освен Това рзстоянията от Резонартор до Обща точка според всеки наблюдател са Еднакви и в система К1, Свтлинат изминава Еднакъв път. 
От друга страна Лоренцови трансформации са противоречиви и за това е създаден парадокса.

[scaner]

Преди 39 минути, laplandetza said:

Хахах, точно на Еднакви разстояния са от Общите Точки в които са събитията по сверяване на часовници, т.е Започване работа на резонатори
Ти многоумен ли си, елементарна физика не разбираш ?

И къде са тези еднакви разстояния, като двамата наблюдатели не са на еднакви разстояния от тази точка?

И изобщо кои са едновременните събития? Ако са както си ги обяснил, в една точка, то какво се пънеш да доказваш/опровергаваш, след като в СТО не става дума за такъв проблем?

Мъкаааа...

[scaner]

Преди 2 минути, laplandetza said:

Тези Двама наблюдатели по правилата на Айнщайн имат Две общи точки при пускане на резонаторите, по една за Всеки.

Значи точките изобщо не са общи

Абе простотия до шия.