Парадоксът на тризнаците

[laplandetza]

Преди 5 минути, scaner said:

Напротив. Винаги го препитвам този който спори, за да му разбера багажа и аргументите. И то си проличава причината по която спори. Някои от незнание, други от инат, варианти много. Всичко за оценката се основава на факти, няма предразсъдъци.

Ти Бягаш от Фактите, да припомням ли, Конкретните Въпроси ?!

[gmladenov]

Преди 2 минути, scaner said:

Променя. Нали за корпускулите променя, векторната сума, е, фотоните са такива. Значи и за светлината всичко е тип-топ.

Тц. Фотоните са пакети/порции, с които се обменя енергия. Те влизат в картината
само при приемане и излъчване. Иначе светлината се разпространява на вълни.

Така че за фотоните не може да се говори като за "истински" частици.

[laplandetza]

Преди 5 минути, scaner said:

Променя. Нали за корпускулите променя, векторната сума, е, фотоните са такива. Значи и за светлината всичко е тип-топ.

Нищо не се променя при Светлина. Има промяна единственно и само в процеса на взаимодействие фотони, електрони и пр., кавантови комплекси и преобразуването им.

[scaner]

Just now, gmladenov said:

Тц. Фотоните са пакети/порции, с които се обменя енергия. Те влизат в картината
само при приемане и излъчване. Иначе светлината се разпространява на вълни.

Фотоните носят импулс и се разпространяват на порции, за което свидетелства и ефектът на Комптън.

[gmladenov]

Преди 1 час, Tahev loren said:

Проучи ги, самият вълнов вектор , как е насочен спрямо фронта на вълната, и да, руската уикпедия визира само релативистична интерпретация. Аз като си представя фронта на една вълна, а тя е векторна величина, не виждам как не може да се сумира с вектора на движението на приемника и.

По каквото виждам, няма много литература по въпроса, а не ми се губи време
да търся повече.

Намерих две статии на англиийски и те са единодушни, че в класическата физика
посоката на вълновия фронт не се сменя в подвижна отправна система.

А както се уточнихме, аберацията на Брадли е привидна смяна на посоката
на светлината от гледна точка на наблюдателя.

Ето статиите: ЦЪК и ЦЪК.

Като цяло, аберацията на Брадли не може да се обясни с класическата вълнова
теория за светлината.

[Малоум 2]

Съвсем популярно и разбираемо е:

https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Valna-Osnovni-formuli-i-zavisimosti-Difraktciia-i-interferentciia_487.html

Вълна. Основни формули и зависимости. Дифракция и интерференция

...

[Шпага]

Преди 13 часа, gmladenov said:

...

Ако просто приемем, че това е така, тогава аберацията може да се обясни с орбиталното
движение на земята. Само че въпросът е кое физическо доказателство днес ни дава
неоспоримо основание да смятаме, че именно движението причинява аберацията ... а не
нещо друго.

Младенов, ако направим аналогия с денонощната аберация, не става ли очевидно, че именно движението -- в случая въртенето на Земята около оста й -- е причина за аберацията. Според теб как по друг начин може да се обясни фактът, че тази аберация е най-голяма на екватора и нулева на полюсите?

[Tahev loren]

Преди 9 часа, gmladenov said:

По каквото виждам, няма много литература по въпроса, а не ми се губи време
да търся повече.

Намерих две статии на англиийски и те са единодушни, че в класическата физика
посоката на вълновия фронт не се сменя в подвижна отправна система.

А както се уточнихме, аберацията на Брадли е привидна смяна на посоката
на светлината от гледна точка на наблюдателя.

Ето статиите: ЦЪК и ЦЪК.

Като цяло, аберацията на Брадли не може да се обясни с класическата вълнова
теория за светлината.

Преведох часта от документа който показа и който се отнася за аберацията.

(

 

 

 

Установяване на езика──────────английскибългарскинемскирускитурски──────────Вижте всички езици

 

---

българскианглийскинемскирускитурски──────────Вижте всички езици

Аберация Посоките на небесните тела могат да бъдат измерени много точно с телескоп. Наблюдаваната посока обикновено се различава от истинската посока по няколко причини, така че наблюденията трябва да бъдат коригирани, за да се получат истински посоки. Най-голямото отклонение се дължи на пречупването на атмосферата, което може да достигне половин градус на хоризонта. Друго отклонение се причинява от паралакса, тъй като телата могат да се наблюдават от позиции, които се променят с дневните и орбиталните движения на земята. Тъй като паралаксът на една звезда може да даде нейното разстояние, е имало търсене на паралакс от най-ранните времена. Не се наблюдава обаче паралакс, което доведе до два възможни извода. Или звездите са били на немислимо големи разстояния, или земята не се е движила. По-разумното заключение беше прието в продължение на много години. Бесел най-накрая успя да измери паралакса на 61 Cygni през 1838 г. Нейният паралакс беше 0,298 "дъга, малък ъгъл. Нито една звезда няма паралакс толкова голям, колкото 1", а повечето са толкова малки, че все още не могат да бъдат открити. Сега най-вече се съгласяваме, че причината е, че звездите са немислимо отдалечени. Около век преди откритието на Бесел, английският астроном Брадли търсеше паралакс и беше доволен да намери звезда близо до полюса на еклиптиката, която изглежда имаше паралакс от 20 "дъга. Малка, да, но лесно измерима с внимание След това погледна друга звезда и още една. Всички имаха един и същ паралакс, 20 ". Тези на еклиптичните полюси направиха кръгови орбити, а тези в близост до еклиптиката просто трептяха напред-назад, както се очакваше. Това беше малко смущаващо, тъй като означаваше, че всички звезди са на едно и също разстояние, около 10 000 радиуса на земната орбита. Брадли се чудеше дали ще трябва да докладва за преоткриването на небосвода, към който бяха прикрепени звездите и зад който беше небето! Тогава той забеляза, че фазата на паралактичната орбита не е тази, която се очаква - изместването е на 90 ° зад това, което е трябвало да бъде. Това изобщо не може да бъде паралакс. Разликата между паралакса и аберацията е показана на диаграмата вдясно. По времето на Брадли нютоновата корпускуларна теория за светлината беше единствената популярна. За щастие това даде непосредствено обяснение за наблюдаваните измествания, които бяха наречени аберация. Ако телескопът е бил насочен към звезда директно нагоре от земната орбитална равнина, тогава, за да накарат корпускулите да се движат точно по оста на телескопа, ще трябва да бъде наклонен малко по посока на земната скорост, под ъгъл θ = tan-1 (v / c), където v е орбиталната скорост на земята, около 30 km / s. По това време скоростта на светлината не беше много известна, но известната фигура даде аберационно изместване недалеч от наблюдаваното. Всъщност аберацията дава по-точен начин за намиране на скоростта на светлината от всеки друг метод, наличен по това време. С приетата в момента стойност за c, отклонението е 20,5 "дъга. Обяснението на Брадли все още се появява в текстовете по астрономия, тъй като е ясно и лесно за разбиране. И също така погрешно, тъй като зависи от корпускулярната теория за светлината на Нютон, която е била Ако се обърнем към класическия ефект на Допър, не се предвижда отклонение, тъй като фронтът на вълната не се отклонява, а остава успореден на себе си. Въпреки това, движението на етера ще изтегли енергията на една страна, така че телескопът ще трябва да бъдете наклонени, точно както в обяснението на Брадли. Помислете за диаграмата за ефекта със скоростта, успоредна на вълновия фронт. Енергийният лъч е наклонен с θ = tan-1 (v / c) към фазовия лъч. Това също е грешно, тъй като Майкълсън и Морли доказаха, че етерът се влачи заедно със земята, което би премахнало аберацията. Това обяснение не се появява в текстовете по астрономия, тъй като е по-трудно и освен това всички знаем, че няма етер. Релативистката доплерова формула s дават tan θ = γβ. Не

Aberatsiya Posokite na nebesnite tela mogat da bŭdat izmereni mnogo tochno s teleskop. Nablyudavanata posoka obiknoveno se razlichava ot istinskata posoka po nyakolko prichini, taka che nablyudeniyata tryabva da bŭdat korigirani, za da se poluchat istinski posoki. Naĭ-golyamoto otklonenie se dŭlzhi na prechupvaneto na atmosferata, koeto mozhe da dostigne polovin gradus na khorizonta. Drugo otklonenie se prichinyava ot paralaksa, tŭĭ kato telata mogat da se nablyudavat ot pozitsii, koito se promenyat s dnevnite i orbitalnite dvizheniya na zemyata. Tŭĭ kato paralaksŭt na edna zvezda mozhe da dade neĭnoto razstoyanie, e imalo tŭrsene na paralaks ot naĭ-rannite vremena. Ne se nablyudava obache paralaks, koeto dovede do dva vŭzmozhni izvoda. Ili zvezdite sa bili na nemislimo golemi razstoyaniya, ili zemyata ne se e dvizhila. Po-razumnoto zaklyuchenie beshe prieto v prodŭlzhenie na mnogo godini. Besel naĭ-nakraya uspya da izmeri paralaksa na 61 Cygni prez 1838 g. Neĭniyat paralaks beshe 0,298 "dŭga, malŭk ŭgŭl. Nito edna zvezda nyama paralaks tolkova golyam, kolkoto 1", a povecheto sa tolkova malki, che vse oshte ne mogat da bŭdat otkriti. Sega naĭ-veche se sŭglasyavame, che prichinata e, che zvezdite sa nemislimo otdalecheni. Okolo vek predi otkritieto na Besel, angliĭskiyat astronom Bradli tŭrseshe paralaks i beshe dovolen da nameri zvezda blizo do polyusa na ekliptikata, koyato izglezhda imashe paralaks ot 20 "dŭga. Malka, da, no lesno izmerima s vnimanie Sled tova pogledna druga zvezda i oshte edna. Vsichki imakha edin i sŭsht paralaks, 20 ". Tezi na ekliptichnite polyusi napravikha krŭgovi orbiti, a tezi v blizost do ekliptikata prosto treptyakha napred-nazad, kakto se ochakvashe. Tova beshe malko smushtavashto, tŭĭ kato oznachavashe, che vsichki zvezdi sa na edno i sŭshto razstoyanie, okolo 10 000 radiusa na zemnata orbita. Bradli se chudeshe dali shte tryabva da dokladva za preotkrivaneto na nebosvoda, kŭm koĭto byakha prikrepeni zvezdite i zad koĭto beshe nebeto! Togava toĭ zabelyaza, che fazata na paralaktichnata orbita ne e tazi, koyato se ochakva - izmestvaneto e na 90 ° zad tova, koeto e tryabvalo da bŭde. Tova izobshto ne mozhe da bŭde paralaks. Razlikata mezhdu paralaksa i aberatsiyata e pokazana na diagramata vdyasno. Po vremeto na Bradli nyutonovata korpuskularna teoriya za svetlinata beshe edinstvenata populyarna. Za shtastie tova dade neposredstveno obyasnenie za nablyudavanite izmestvaniya, koito byakha narecheni aberatsiya. Ako teleskopŭt e bil nasochen kŭm zvezda direktno nagore ot zemnata orbitalna ravnina, togava, za da nakarat korpuskulite da se dvizhat tochno po osta na teleskopa, shte tryabva da bŭde naklonen malko po posoka na zemnata skorost, pod ŭgŭl th = tan-1 (v / c), kŭdeto v e orbitalnata skorost na zemyata, okolo 30 km / s. Po tova vreme skorostta na svetlinata ne beshe mnogo izvestna, no izvestnata figura dade aberatsionno izmestvane nedalech ot nablyudavanoto. Vsŭshtnost aberatsiyata dava po-tochen nachin za namirane na skorostta na svetlinata ot vseki drug metod, nalichen po tova vreme. S prietata v momenta stoĭnost za c, otklonenieto e 20,5 "dŭga. Obyasnenieto na Bradli vse oshte se poyavyava v tekstovete po astronomiya, tŭĭ kato e yasno i lesno za razbirane. I sŭshto taka pogreshno, tŭĭ kato zavisi ot korpuskulyarnata teoriya za svetlinata na Nyuton, koyato e bila Ako se obŭrnem kŭm klasicheskiya efekt na Dopŭr, ne se predvizhda otklonenie, tŭĭ kato frontŭt na vŭlnata ne se otklonyava, a ostava usporeden na sebe si. Vŭpreki tova, dvizhenieto na etera shte iztegli energiyata na edna strana, taka che teleskopŭt shte tryabva da bŭdete nakloneni, tochno kakto v obyasnenieto na Bradli. Pomislete za diagramata za efekta sŭs skorostta, usporedna na vŭlnoviya front. Energiĭniyat lŭch e naklonen s th = tan-1 (v / c) kŭm fazoviya lŭch. Tova sŭshto e greshno, tŭĭ kato Maĭkŭlsŭn i Morli dokazakha, che eterŭt se vlachi zaedno sŭs zemyata, koeto bi premakhnalo aberatsiyata. Tova obyasnenie ne se poyavyava v tekstovete po astronomiya, tŭĭ kato e po-trudno i osven tova vsichki znaem, che nyama eter. Relativistkata doplerova formula s davat tan th = gb. Ne

Превод

 

Google Преводач

translate.google.bg › ...

 

Типове превод. translateТекст. insert_drive_fileДокументи. Превод на текст. Разпознаване на езика. Разпознаване ...

 

Google Преводач – Приложения в Google Play

play.google.com › store › apps › details

 

Оценка 4,5

 

(7 382 632) · Безплатно · Android

Превод на текст: Превеждайте между 103 езика, като въвеждате текст • Докоснете за превод: Копирайте текст в ...

 

Talkao Translate - Превод на глас и речник - Google Play

play.google.com › store › apps › details

 

Оценка 4,1

 

(195 361) · Безплатно · Android

Talkao Translate - Превод на глас и речник by Talkao - Talk & Translate: Можете да проведете разговор на всеки ...

 

Онлайн превод на текст и преводач | TRANSLATOR.EU

www.translator.eu › blgarsko

 

Оценка 3,9

 

(2 798)

Преводач ес е онлайн многоезичен преводач на текстове и фрази, който ще Ви предлага преводи на 42 ...

 

Превод чрез говор - Android - Помощ за Google Translate

support.google.com › translate › answer

 

Превод чрез говор. Можете да превеждате произнесени думи и фрази, ако устройството ви има микрофон.

 

9. Гугъл преводач - Автоматичен превод на ...

m.youtube.com › watch

 

 

 

Продължителност: 8:26 Публикувано: 21.05.2015 г.

 

 

Google Преводач - Google Translate

translate.google.com › intl › about

 

Докоснете за превод. Google Преводач вече работи във всички приложения. Google Play · Гледайте видеоклипа. × ...

 

Превод – Уикипедия

bg.m.wikipedia.org › wiki › Превод

 

Човекът, който извършва превод на устна реч или писмен текст от един език на друг се нарича преводач.

 

PONS Преводач | Превод на текст, допълнен от речник

bg.pons.com › превод-на-текст

 

... преводач на речниците PONS! Налични на 13 езика - с над дванайсет милион заглавни думи, изрази и преводи.

 

Конферентен превод — видове и терминология ...

ec.europa.eu › departments › interpretation

 

Устни и писмени преводи. Често не се прави разлика между устен и писмен превод. Разликата е, че устните ...

 

Сродни търсения

 

Онлайн преводач превод

 

Незабавен преводач

 

Преводач с камера

 

Преводач от български на английски

 

Изречения за превод на английски

 

Английски текстов

 

 

 

Установяване на езика──────────английскибългарскинемскирускитурски──────────Вижте всички езици

 

---

българскианглийскинемскирускитурски──────────Вижте всички езици

Аберация Посоките на небесните тела могат да бъдат измерени много точно с телескоп. Наблюдаваната посока обикновено се различава от истинската посока по няколко причини, така че наблюденията трябва да бъдат коригирани, за да се получат истински посоки. Най-голямото отклонение се дължи на пречупването на атмосферата, което може да достигне половин градус на хоризонта. Друго отклонение се причинява от паралакса, тъй като телата могат да се наблюдават от позиции, които се променят с дневните и орбиталните движения на земята. Тъй като паралаксът на една звезда може да даде нейното разстояние, е имало търсене на паралакс от най-ранните времена. Не се наблюдава обаче паралакс, което доведе до два възможни извода. Или звездите са били на немислимо големи разстояния, или земята не се е движила. По-разумното заключение беше прието в продължение на много години. Бесел най-накрая успя да измери паралакса на 61 Cygni през 1838 г. Нейният паралакс беше 0,298 "дъга, малък ъгъл. Нито една звезда няма паралакс толкова голям, колкото 1", а повечето са толкова малки, че все още не могат да бъдат открити. Сега най-вече се съгласяваме, че причината е, че звездите са немислимо отдалечени. Около век преди откритието на Бесел, английският астроном Брадли търсеше паралакс и беше доволен да намери звезда близо до полюса на еклиптиката, която изглежда имаше паралакс от 20 "дъга. Малка, да, но лесно измерима с внимание След това погледна друга звезда и още една. Всички имаха един и същ паралакс, 20 ". Тези на еклиптичните полюси направиха кръгови орбити, а тези в близост до еклиптиката просто трептяха напред-назад, както се очакваше. Това беше малко смущаващо, тъй като означаваше, че всички звезди са на едно и също разстояние, около 10 000 радиуса на земната орбита. Брадли се чудеше дали ще трябва да докладва за преоткриването на небосвода, към който бяха прикрепени звездите и зад който беше небето! Тогава той забеляза, че фазата на паралактичната орбита не е тази, която се очаква - изместването е на 90 ° зад това, което е трябвало да бъде. Това изобщо не може да бъде паралакс. Разликата между паралакса и аберацията е показана на диаграмата вдясно. По времето на Брадли нютоновата корпускуларна теория за светлината беше единствената популярна. За щастие това даде непосредствено обяснение за наблюдаваните измествания, които бяха наречени аберация. Ако телескопът е бил насочен към звезда директно нагоре от земната орбитална равнина, тогава, за да накарат корпускулите да се движат точно по оста на телескопа, ще трябва да бъде наклонен малко по посока на земната скорост, под ъгъл θ = tan-1 (v / c), където v е орбиталната скорост на земята, около 30 km / s. По това време скоростта на светлината не беше много известна, но известната фигура даде аберационно изместване недалеч от наблюдаваното. Всъщност аберацията дава по-точен начин за намиране на скоростта на светлината от всеки друг метод, наличен по това време. С приетата в момента стойност за c, отклонението е 20,5 "дъга. Обяснението на Брадли все още се появява в текстовете по астрономия, тъй като е ясно и лесно за разбиране. И също така погрешно, тъй като зависи от корпускулярната теория за светлината на Нютон, която е била Ако се обърнем към класическия ефект на Допър, не се предвижда отклонение, тъй като фронтът на вълната не се отклонява, а остава успореден на себе си. Въпреки това, движението на етера ще изтегли енергията на една страна, така че телескопът ще трябва да бъдете наклонени, точно както в обяснението на Брадли. Помислете за диаграмата за ефекта със скоростта, успоредна на вълновия фронт. Енергийният лъч е наклонен с θ = tan-1 (v / c) към фазовия лъч. Това също е грешно, тъй като Майкълсън и Морли доказаха, че етерът се влачи заедно със земята, което би премахнало аберацията. Това обяснение не се появява в текстовете по астрономия, тъй като е по-трудно и освен това всички знаем, че няма етер. Релативистката доплерова формула s дават tan θ = γβ. Не

Aberatsiya Posokite na nebesnite tela mogat da bŭdat izmereni mnogo tochno s teleskop. Nablyudavanata posoka obiknoveno se razlichava ot istinskata posoka po nyakolko prichini, taka che nablyudeniyata tryabva da bŭdat korigirani, za da se poluchat istinski posoki. Naĭ-golyamoto otklonenie se dŭlzhi na prechupvaneto na atmosferata, koeto mozhe da dostigne polovin gradus na khorizonta. Drugo otklonenie se prichinyava ot paralaksa, tŭĭ kato telata mogat da se nablyudavat ot pozitsii, koito se promenyat s dnevnite i orbitalnite dvizheniya na zemyata. Tŭĭ kato paralaksŭt na edna zvezda mozhe da dade neĭnoto razstoyanie, e imalo tŭrsene na paralaks ot naĭ-rannite vremena. Ne se nablyudava obache paralaks, koeto dovede do dva vŭzmozhni izvoda. Ili zvezdite sa bili na nemislimo golemi razstoyaniya, ili zemyata ne se e dvizhila. Po-razumnoto zaklyuchenie beshe prieto v prodŭlzhenie na mnogo godini. Besel naĭ-nakraya uspya da izmeri paralaksa na 61 Cygni prez 1838 g. Neĭniyat paralaks beshe 0,298 "dŭga, malŭk ŭgŭl. Nito edna zvezda nyama paralaks tolkova golyam, kolkoto 1", a povecheto sa tolkova malki, che vse oshte ne mogat da bŭdat otkriti. Sega naĭ-veche se sŭglasyavame, che prichinata e, che zvezdite sa nemislimo otdalecheni. Okolo vek predi otkritieto na Besel, angliĭskiyat astronom Bradli tŭrseshe paralaks i beshe dovolen da nameri zvezda blizo do polyusa na ekliptikata, koyato izglezhda imashe paralaks ot 20 "dŭga. Malka, da, no lesno izmerima s vnimanie Sled tova pogledna druga zvezda i oshte edna. Vsichki imakha edin i sŭsht paralaks, 20 ". Tezi na ekliptichnite polyusi napravikha krŭgovi orbiti, a tezi v blizost do ekliptikata prosto treptyakha napred-nazad, kakto se ochakvashe. Tova beshe malko smushtavashto, tŭĭ kato oznachavashe, che vsichki zvezdi sa na edno i sŭshto razstoyanie, okolo 10 000 radiusa na zemnata orbita. Bradli se chudeshe dali shte tryabva da dokladva za preotkrivaneto na nebosvoda, kŭm koĭto byakha prikrepeni zvezdite i zad koĭto beshe nebeto! Togava toĭ zabelyaza, che fazata na paralaktichnata orbita ne e tazi, koyato se ochakva - izmestvaneto e na 90 ° zad tova, koeto e tryabvalo da bŭde. Tova izobshto ne mozhe da bŭde paralaks. Razlikata mezhdu paralaksa i aberatsiyata e pokazana na diagramata vdyasno. Po vremeto na Bradli nyutonovata korpuskularna teoriya za svetlinata beshe edinstvenata populyarna. Za shtastie tova dade neposredstveno obyasnenie za nablyudavanite izmestvaniya, koito byakha narecheni aberatsiya. Ako teleskopŭt e bil nasochen kŭm zvezda direktno nagore ot zemnata orbitalna ravnina, togava, za da nakarat korpuskulite da se dvizhat tochno po osta na teleskopa, shte tryabva da bŭde naklonen malko po posoka na zemnata skorost, pod ŭgŭl th = tan-1 (v / c), kŭdeto v e orbitalnata skorost na zemyata, okolo 30 km / s. Po tova vreme skorostta na svetlinata ne beshe mnogo izvestna, no izvestnata figura dade aberatsionno izmestvane nedalech ot nablyudavanoto. Vsŭshtnost aberatsiyata dava po-tochen nachin za namirane na skorostta na svetlinata ot vseki drug metod, nalichen po tova vreme. S prietata v momenta stoĭnost za c, otklonenieto e 20,5 "dŭga. Obyasnenieto na Bradli vse oshte se poyavyava v tekstovete po astronomiya, tŭĭ kato e yasno i lesno za razbirane. I sŭshto taka pogreshno, tŭĭ kato zavisi ot korpuskulyarnata teoriya za svetlinata na Nyuton, koyato e bila Ako se obŭrnem kŭm klasicheskiya efekt na Dopŭr, ne se predvizhda otklonenie, tŭĭ kato frontŭt na vŭlnata ne se otklonyava, a ostava usporeden na sebe si. Vŭpreki tova, dvizhenieto na etera shte iztegli energiyata na edna strana, taka che teleskopŭt shte tryabva da bŭdete nakloneni, tochno kakto v obyasnenieto na Bradli. Pomislete za diagramata za efekta sŭs skorostta, usporedna na vŭlnoviya front. Energiĭniyat lŭch e naklonen s th = tan-1 (v / c) kŭm fazoviya lŭch. Tova sŭshto e greshno, tŭĭ kato Maĭkŭlsŭn i Morli dokazakha, che eterŭt se vlachi zaedno sŭs zemyata, koeto bi premakhnalo aberatsiyata. Tova obyasnenie ne se poyavyava v tekstovete po astronomiya, tŭĭ kato e po-trudno i osven tova vsichki znaem, che nyama eter. Relativistkata doplerova formula s davat tan th = gb. Ne

Превод

 

Google Преводач

translate.google.bg › ...

 

Типове превод. translateТекст. insert_drive_fileДокументи. Превод на текст. Разпознаване на езика. Разпознаване ...

 

Google Преводач – Приложения в Google Play

play.google.com › store › apps › details

 

Оценка 4,5

 

(7 382 632) · Безплатно · Android

Превод на текст: Превеждайте между 103 езика, като въвеждате текст • Докоснете за превод: Копирайте текст в ...

 

Talkao Translate - Превод на глас и речник - Google Play

play.google.com › store › apps › details

 

Оценка 4,1

 

(195 361) · Безплатно · Android

Talkao Translate - Превод на глас и речник by Talkao - Talk & Translate: Можете да проведете разговор на всеки ...

 

Онлайн превод на текст и преводач | TRANSLATOR.EU

www.translator.eu › blgarsko

 

Оценка 3,9

 

(2 798)

Преводач ес е онлайн многоезичен преводач на текстове и фрази, който ще Ви предлага преводи на 42 ...

 

Превод чрез говор - Android - Помощ за Google Translate

support.google.com › translate › answer

 

Превод чрез говор. Можете да превеждате произнесени думи и фрази, ако устройството ви има микрофон.

 

9. Гугъл преводач - Автоматичен превод на ...

m.youtube.com › watch

 

 

 

Продължителност: 8:26 Публикувано: 21.05.2015 г.

 

 

Google Преводач - Google Translate

translate.google.com › intl › about

 

Докоснете за превод. Google Преводач вече работи във всички приложения. Google Play · Гледайте видеоклипа. × ...

 

Превод – Уикипедия

bg.m.wikipedia.org › wiki › Превод

 

Човекът, който извършва превод на устна реч или писмен текст от един език на друг се нарича преводач.

 

PONS Преводач | Превод на текст, допълнен от речник

bg.pons.com › превод-на-текст

 

... преводач на речниците PONS! Налични на 13 езика - с над дванайсет милион заглавни думи, изрази и преводи.

 

Конферентен превод — видове и терминология ...

ec.europa.eu › departments › interpretation

 

Устни и писмени преводи. Често не се прави разлика между устен и писмен превод. Разликата е, че устните ...

 

Сродни търсения

 

Онлайн преводач превод

 

Незабавен преводач

 

Преводач с камера

 

Преводач от български на английски

 

Изречения за превод на английски

 

Английски текстове с превод на български

 

Програми за превод

 

Устройство за гласов превод

Следваща >

 

НастройкиПоверителностУсловия

е с превод на български

 

Програми за превод

 

Устройство за гласов превод

Следваща >

 

НастройкиПоверителностУсловия

 

 

Установяване на езика──────────английскибългарскинемскирускитурски──────────Вижте всички езици

 

---

българскианглийскинемскирускитурски──────────Вижте всички езици

Аберация Посоките на небесните тела могат да бъдат измерени много точно с телескоп. Наблюдаваната посока обикновено се различава от истинската посока по няколко причини, така че наблюденията трябва да бъдат коригирани, за да се получат истински посоки. Най-голямото отклонение се дължи на пречупването на атмосферата, което може да достигне половин градус на хоризонта. Друго отклонение се причинява от паралакса, тъй като телата могат да се наблюдават от позиции, които се променят с дневните и орбиталните движения на земята. Тъй като паралаксът на една звезда може да даде нейното разстояние, е имало търсене на паралакс от най-ранните времена. Не се наблюдава обаче паралакс, което доведе до два възможни извода. Или звездите са били на немислимо големи разстояния, или земята не се е движила. По-разумното заключение беше прието в продължение на много години. Бесел най-накрая успя да измери паралакса на 61 Cygni през 1838 г. Нейният паралакс беше 0,298 "дъга, малък ъгъл. Нито една звезда няма паралакс толкова голям, колкото 1", а повечето са толкова малки, че все още не могат да бъдат открити. Сега най-вече се съгласяваме, че причината е, че звездите са немислимо отдалечени. Около век преди откритието на Бесел, английският астроном Брадли търсеше паралакс и беше доволен да намери звезда близо до полюса на еклиптиката, която изглежда имаше паралакс от 20 "дъга. Малка, да, но лесно измерима с внимание След това погледна друга звезда и още една. Всички имаха един и същ паралакс, 20 ". Тези на еклиптичните полюси направиха кръгови орбити, а тези в близост до еклиптиката просто трептяха напред-назад, както се очакваше. Това беше малко смущаващо, тъй като означаваше, че всички звезди са на едно и също разстояние, около 10 000 радиуса на земната орбита. Брадли се чудеше дали ще трябва да докладва за преоткриването на небосвода, към който бяха прикрепени звездите и зад който беше небето! Тогава той забеляза, че фазата на паралактичната орбита не е тази, която се очаква - изместването е на 90 ° зад това, което е трябвало да бъде. Това изобщо не може да бъде паралакс. Разликата между паралакса и аберацията е показана на диаграмата вдясно. По времето на Брадли нютоновата корпускуларна теория за светлината беше единствената популярна. За щастие това даде непосредствено обяснение за наблюдаваните измествания, които бяха наречени аберация. Ако телескопът е бил насочен към звезда директно нагоре от земната орбитална равнина, тогава, за да накарат корпускулите да се движат точно по оста на телескопа, ще трябва да бъде наклонен малко по посока на земната скорост, под ъгъл θ = tan-1 (v / c), където v е орбиталната скорост на земята, около 30 km / s. По това време скоростта на светлината не беше много известна, но известната фигура даде аберационно изместване недалеч от наблюдаваното. Всъщност аберацията дава по-точен начин за намиране на скоростта на светлината от всеки друг метод, наличен по това време. С приетата в момента стойност за c, отклонението е 20,5 "дъга. Обяснението на Брадли все още се появява в текстовете по астрономия, тъй като е ясно и лесно за разбиране. И също така погрешно, тъй като зависи от корпускулярната теория за светлината на Нютон, която е била Ако се обърнем към класическия ефект на Допър, не се предвижда отклонение, тъй като фронтът на вълната не се отклонява, а остава успореден на себе си. Въпреки това, движението на етера ще изтегли енергията на една страна, така че телескопът ще трябва да бъдете наклонени, точно както в обяснението на Брадли. Помислете за диаграмата за ефекта със скоростта, успоредна на вълновия фронт. Енергийният лъч е наклонен с θ = tan-1 (v / c) към фазовия лъч. Това също е грешно, тъй като Майкълсън и Морли доказаха, че етерът се влачи заедно със земята, което би премахнало аберацията. Това обяснение не се появява в текстовете по астрономия, тъй като е по-трудно и освен това всички знаем, че няма етер. Релативистката доплерова формула s дават tan θ = γβ. Не

Aberatsiya Posokite na nebesnite tela mogat da bŭdat izmereni mnogo tochno s teleskop. Nablyudavanata posoka obiknoveno se razlichava ot istinskata posoka po nyakolko prichini, taka che nablyudeniyata tryabva da bŭdat korigirani, za da se poluchat istinski posoki. Naĭ-golyamoto otklonenie se dŭlzhi na prechupvaneto na atmosferata, koeto mozhe da dostigne polovin gradus na khorizonta. Drugo otklonenie se prichinyava ot paralaksa, tŭĭ kato telata mogat da se nablyudavat ot pozitsii, koito se promenyat s dnevnite i orbitalnite dvizheniya na zemyata. Tŭĭ kato paralaksŭt na edna zvezda mozhe da dade neĭnoto razstoyanie, e imalo tŭrsene na paralaks ot naĭ-rannite vremena. Ne se nablyudava obache paralaks, koeto dovede do dva vŭzmozhni izvoda. Ili zvezdite sa bili na nemislimo golemi razstoyaniya, ili zemyata ne se e dvizhila. Po-razumnoto zaklyuchenie beshe prieto v prodŭlzhenie na mnogo godini. Besel naĭ-nakraya uspya da izmeri paralaksa na 61 Cygni prez 1838 g. Neĭniyat paralaks beshe 0,298 "dŭga, malŭk ŭgŭl. Nito edna zvezda nyama paralaks tolkova golyam, kolkoto 1", a povecheto sa tolkova malki, che vse oshte ne mogat da bŭdat otkriti. Sega naĭ-veche se sŭglasyavame, che prichinata e, che zvezdite sa nemislimo otdalecheni. Okolo vek predi otkritieto na Besel, angliĭskiyat astronom Bradli tŭrseshe paralaks i beshe dovolen da nameri zvezda blizo do polyusa na ekliptikata, koyato izglezhda imashe paralaks ot 20 "dŭga. Malka, da, no lesno izmerima s vnimanie Sled tova pogledna druga zvezda i oshte edna. Vsichki imakha edin i sŭsht paralaks, 20 ". Tezi na ekliptichnite polyusi napravikha krŭgovi orbiti, a tezi v blizost do ekliptikata prosto treptyakha napred-nazad, kakto se ochakvashe. Tova beshe malko smushtavashto, tŭĭ kato oznachavashe, che vsichki zvezdi sa na edno i sŭshto razstoyanie, okolo 10 000 radiusa na zemnata orbita. Bradli se chudeshe dali shte tryabva da dokladva za preotkrivaneto na nebosvoda, kŭm koĭto byakha prikrepeni zvezdite i zad koĭto beshe nebeto! Togava toĭ zabelyaza, che fazata na paralaktichnata orbita ne e tazi, koyato se ochakva - izmestvaneto e na 90 ° zad tova, koeto e tryabvalo da bŭde. Tova izobshto ne mozhe da bŭde paralaks. Razlikata mezhdu paralaksa i aberatsiyata e pokazana na diagramata vdyasno. Po vremeto na Bradli nyutonovata korpuskularna teoriya za svetlinata beshe edinstvenata populyarna. Za shtastie tova dade neposredstveno obyasnenie za nablyudavanite izmestvaniya, koito byakha narecheni aberatsiya. Ako teleskopŭt e bil nasochen kŭm zvezda direktno nagore ot zemnata orbitalna ravnina, togava, za da nakarat korpuskulite da se dvizhat tochno po osta na teleskopa, shte tryabva da bŭde naklonen malko po posoka na zemnata skorost, pod ŭgŭl th = tan-1 (v / c), kŭdeto v e orbitalnata skorost na zemyata, okolo 30 km / s. Po tova vreme skorostta na svetlinata ne beshe mnogo izvestna, no izvestnata figura dade aberatsionno izmestvane nedalech ot nablyudavanoto. Vsŭshtnost aberatsiyata dava po-tochen nachin za namirane na skorostta na svetlinata ot vseki drug metod, nalichen po tova vreme. S prietata v momenta stoĭnost za c, otklonenieto e 20,5 "dŭga. Obyasnenieto na Bradli vse oshte se poyavyava v tekstovete po astronomiya, tŭĭ kato e yasno i lesno za razbirane. I sŭshto taka pogreshno, tŭĭ kato zavisi ot korpuskulyarnata teoriya za svetlinata na Nyuton, koyato e bila Ako se obŭrnem kŭm klasicheskiya efekt na Dopŭr, ne se predvizhda otklonenie, tŭĭ kato frontŭt na vŭlnata ne se otklonyava, a ostava usporeden na sebe si. Vŭpreki tova, dvizhenieto na etera shte iztegli energiyata na edna strana, taka che teleskopŭt shte tryabva da bŭdete nakloneni, tochno kakto v obyasnenieto na Bradli. Pomislete za diagramata za efekta sŭs skorostta, usporedna na vŭlnoviya front. Energiĭniyat lŭch e naklonen s th = tan-1 (v / c) kŭm fazoviya lŭch. Tova sŭshto e greshno, tŭĭ kato Maĭkŭlsŭn i Morli dokazakha, che eterŭt se vlachi zaedno sŭs zemyata, koeto bi premakhnalo aberatsiyata. Tova obyasnenie ne se poyavyava v tekstovete po astronomiya, tŭĭ kato e po-trudno i osven tova vsichki znaem, che nyama eter. Relativistkata doplerova formula s davat tan th = gb. Ne

Превод

 

Google Преводач

translate.google.bg › ...

 

Типове превод. translateТекст. insert_drive_fileДокументи. Превод на текст. Разпознаване на езика. Разпознаване ...

 

Google Преводач – Приложения в Google Play

play.google.com › store › apps › details

 

Оценка 4,5

 

(7 382 632) · Безплатно · Android

Превод на текст: Превеждайте между 103 езика, като въвеждате текст • Докоснете за превод: Копирайте текст в ...

 

Talkao Translate - Превод на глас и речник - Google Play

play.google.com › store › apps › details

 

Оценка 4,1

 

(195 361) · Безплатно · Android

Talkao Translate - Превод на глас и речник by Talkao - Talk & Translate: Можете да проведете разговор на всеки ...но

 

Онлайн превод на текст и преводач | TRANSLATOR.EU

www.translator.eu › blgarsko

 

Оценка 3,9

 

(2 798)

Преводач ес е онлайн многоезичен преводач на текстове и фрази, който ще Ви предлага преводи на 42 ...

 

Превод чрез говор - Android - Помощ за Google Translate

support.google.com › translate › answer

 

Превод чрез говор. Можете да превеждате произнесени думи и фрази, ако устройството ви има микрофон.

 

9. Гугъл преводач - Автоматичен превод на ...

m.youtube.com › watch

 

 

 

Продължителност: 8:26 Публикувано: 21.05.2015 г.

 

 

Google Преводач - Google Translate

translate.google.com › intl › about

 

Докоснете за превод. Google Преводач вече работи във всички приложения. Google Play · Гледайте видеоклипа. × ...

 

Превод – Уикипедия

bg.m.wikipedia.org › wiki › Превод

 

Човекът, който извършва превод на устна реч или писмен текст от един език на друг се нарича преводач.

 

PONS Преводач | Превод на текст, допълнен от речник

bg.pons.com › превод-на-текст

 

... преводач на речниците PONS! Налични на 13 езика - с над дванайсет милион заглавни думи, изрази и преводи.

 

Конферентен превод — видове и терминология ...

ec.europa.eu › departments › interpretation

 

Устни и писмени преводи. Често не се прави разлика между устен и писмен превод. Разликата е, че устните ...

 

Сродни търсения

 

Онлайн преводач превод

 

Незабавен преводач

 

Преводач с камера

 

Преводач от български на английски

 

Изречения за превод на английски

 

Английски текстове с превод на български

 

Програми за превод

 

Устройство за гласов превод

Следваща >

 

НастройкиПоверителностУсловия

[Tahev loren]

Съжалявам че копи пейста на текста се получи с излишъци спам, но не знам защо се получи така. Та това което Младенов твърди, се поъвърждава от документа който показа. След като аберацията не може да възникне от вълни, но все пак е измерена от Брадли, остава предположението че тя се получава от етералното увличане на светлината, и че етъра е относителен, демек той е увлекаем. Това го показва и Ейри със своя опит с телескоп пълен с вода.

[Tahev loren]

Преди 20 минути, Ниkи said:

Не е късно да коригираш текста

Пиша от андроид и имам затруднения за корекции, пък нали показах Младеновото становище, не си го измисля както твърди сканер. А ето и текстовият документ в оригинал, всеки може да си го преведе директно без гугъл превод чрез копи пейст, ако е с браузер хроме. Тя има вграден текстови преводач на текстови файлове.

https://mysite.du.edu/~jcalvert/phys/doppler.htm#Clas

[Tahev loren]

Преди 1 час, Ниkи said:

Ефектът аберация не е ли доказателство, че светлината е инертна?

Анимацията е от Уикипедия ... 

Втората картинка недвусмислено го демонстрира

Ако не беше инертна, нямаше да се налага накланяне на телескопа

Втората картинка не показва аберацията, забележи че источника се движи, а не наблюдателя.

[Tahev loren]

Преди 3 минути, Ниkи said:

Нали движението е относително. Двете картинки представляват двете гледни точки. Ако това е обяснението за аберация, излиза че скоростта на светлината не е инвариантна

На първата картинка липсва аберацията, лъчът не попада под ъгъл. Аберацията показва че движението не е относително щом става само ако приемем наблюдателят за подвижен. Но ако светлината има инерция, тогава движението е относително, но пък СТО забранява светлината да има инерция. Излиза че ако първи постулат на СТО е неверен, вторият ще е валиден, понеже в този случай светлината няма инерция, ако пък първи постулат е валиден значи светлината има инерция, което е в разрез противоречие със вторият постулат който забранява движение с над светлина скорост за обекти притежаващи инерция, демек маса.

[scaner]

Ок, признавам си, и аз се изказах неподготвен.

Седнах вчера да посмятам, и наистина се оказа, че класическата вълновата теория не е способна да обясни аберацията. Което е много любопитен исторически казус - много сериозен минус срещу вълновата теория в един сравнително начален етап от нейното развитие, който с лека ръка е бил проигнориран. Защото предположението за етера не е могло да реши проблема: неувлекаем етер просто с нищо не допринася за обяснение на аберацията, той просто не пречи, а увлекаемият етер изобщо отхвърля аберацията, противоречи на нея, както се вижда и от горният превод:

Преди 1 час, Tahev loren said:

...Това също е грешно, тъй като Майкълсън и Морли доказаха, че етерът се влачи заедно със земята, което би премахнало аберацията.

- нещо което обяснявам отдавна.

Както и да е, може би все пак исторически е било твърде рано да се забие някакъв пирон по направление на квантовата механика 200 години по-рано...

 

Разбира се, проблемът има очевидно решение, и то се състои във факта, че светлината е корпускулярен поток от кванти, притежаващи импулс. В квантовата механика вълновият вектор на вълна формирана от тези кванти е пропорционален на импулса, и за разлика от вълновият вектор на класическа вълна може да обясни аберацията - направлението на импулса и направлението на пренос на енергията в този случай зависят от смяната на отправната система, както изисква и аберацията.. Тоест както казах някъде по-горе, Брадли е уцелил десятката, използвайки корпускулярен механизъм за обяснението си.

 

[scaner]

Преди 30 минути, Tahev loren said:

Втората картинка не показва аберацията, забележи че источника се движи, а не наблюдателя.

Какво значение има? Смени гледната точка, разбий картинката кадър по кадър, закопчай неподвижно източника и измести кадрите в същото отношение, ще получиш неподвижен източник и пак аберация.

[Tahev loren]

Преди 4 минути, scaner said:

Какво значение има? Смени гледната точка, разбий картинката кадър по кадър, закопчай неподвижно източника и измести кадрите в същото отношение, ще получиш неподвижен източник и пак аберация.

Това не означава ли че светлината има инерция, как може в отправната система на подвижният изсточник на светлина, тя да се излъчи под ъгъл, различен от 90° при условие че се излъчва там под 90°.

[scaner]

Преди 4 минути, Tahev loren said:

Това не означава ли че светлината има инерция, как може в отправната система на подвижният изсточник на светлина, тя да се излъчи под ъгъл, различен от 90° при условие че се излъчва там под 90°.

Какво общо има инерцията със смяната на гледната точка? Ти не и въздействаш, не я буташ нея, за да отреагира тя проявявйки инерция. Просто ти си сменяш поведението, това не може да въздейства физически на самата светлина. И вече в новата си гледна точка ти я наблюдаваш че тя изначално си се движи под ъгъл.

[Шпага]

Преди 1 час, Tahev loren said:

Съжалявам че копи пейста на текста се получи с излишъци спам, но не знам защо се получи така. Та това което Младенов твърди, се поъвърждава от документа който показа. След като аберацията не може да възникне от вълни, но все пак е измерена от Брадли, остава предположението че тя се получава от етералното увличане на светлината, и че етъра е относителен, демек той е увлекаем. Това го показва и Ейри със своя опит с телескоп пълен с вода.

Значи трябва да се извиним на Младенов 

[scaner]

Преди 2 минути, Ниkи said:

Сканер, защо изглежда че светлината е инертна.

Завивси в какви ситуации.

Има импулс, може да оказва натиск. Във физиката импулса и енергията са важните характеристики за материята, масата е допълнителна. Тялото притежаващо импулс има много от свойствата които притежава и тяло с маса в движение.

Преди 15 минути, Ниkи said:

Кажи някой експеримент, доказващ че скоростта на светлината е инвариантна, че за момента паметта ми изневерява

Има няколко класа експерименти, доказващи различни аспекти на тази инвариантност.

Например групата на експериментите тип Майкелсън-Морли, доказват че скросостта на светлината е изотропна, не зависи от посоката. Самият опит на Майкелсън и Мордли, после например повторението от Georg Joos, който през 1930 г. е повторил същият експеримент във вакуум (тук някой се запъваше че въздухът нещо увличал...), Кенеди-Торндайк (1932) повтарят същият опит но с различни дължини на рамената на интерферометъра. И вече куп съвременни повторения с лазер с огромна точност.

Друга група експерименти мерят също изотропията на скоростта на светлината, но с еднопосочно движение на светлината (горните експерименти изискват излъчване-отражение-връщане). Те са доста по-трудни, и се появяват основно след като е открит Мьосбауеровият ефект. Например опитите на Търнер и Хил 1964 г. Или със специални резонатори, като Рагулски 1997 г.

Трета група проверяват директно втория постулат,, търсят влиянието на движението на източика. Това са вече класическите експерименти на Бабкок и Бергман (1964) и Бекман и Мандикс (1965). Най-точни са разбира се експериментите с лазера на свободни електрони FLASH дето скоростта на източника достига 0.9999997 от скоростта на светлината.

Четвъртата група измервания е свързана с директно определяне на величината на скоростта на светлината, и те са довели до поставянето и като еталон в основата на  метъра. Там има доста правени експерименти, свеждат точността до около метър за секунда. След това приемат получената величина за точна със закон и вече всяко точно измерване трябва да дава приетото число

[Gravity]

Преди 51 минути, scaner said:

Ок, признавам си, и аз се изказах неподготвен.

Седнах вчера да посмятам, и наистина се оказа, че класическата вълновата теория не е способна да обясни аберацията. Което е много любопитен исторически казус - много сериозен минус срещу вълновата теория в един сравнително начален етап от нейното развитие, който с лека ръка е бил проигнориран. Защото предположението за етера не е могло да реши проблема: неувлекаем етер просто с нищо не допринася за обяснение на аберацията, той просто не пречи, а увлекаемият етер изобщо отхвърля аберацията, противоречи на нея, както се вижда и от горният превод:

Интересно! Но от друга страна уравненията на Максуел и Галилеевите трансформации не си пасват много.

[Tahev loren]

Ето тук 

В осмият пост на Младенов, се твърди че увличането на светлина било то от атмосферата или етера, може да причини ефект на аберацията. Та ако аберацията е невъзможна при вълни, защо да не предположим че тя е причинена от увличане на вълни.

[laplandetza]

Преди 1 час, scaner said:

Ок, признавам си, и аз се изказах неподготвен.

Седнах вчера да посмятам, и наистина се оказа, че класическата вълновата теория не е способна да обясни аберацията. Което е много любопитен исторически казус - много сериозен минус срещу вълновата теория в един сравнително начален етап от нейното развитие, който с лека ръка е бил проигнориран....

 

По същия начин в момента ти и твоите братя фанатици игнорирате голямото количество доказателства и факти  Уличаващи ТО в Провал , Провалени Основи на теорията. Ще се коригираш ли ?. Фактите, конкретика, има Въпроси, които тежат, а ти  бягаш и се криеш.....................

[scaner]

Преди 25 минути, Tahev loren said:

В осмият пост на Младенов, се твърди че увличането на светлина било то от атмосферата или етера, може да причини ефект на аберацията. Та ако аберацията е невъзможна при вълни, защо да не предположим че тя е причинена от увличане на вълни.

Ами не може. Ей на, картинката с увличането, дясната:

Истинският наклон е вертикален, и видимият наклон е вертикален. Няма аберация.

А и в твоя превод по-горе ясно е споменато"

Преди 3 часа, Tahev loren said:

...Това също е грешно, тъй като Майкълсън и Морли доказаха, че етерът се влачи заедно със земята, което би премахнало аберацията.

което отразява точно и картинката.

[scaner]

Преди 1 минута, Ниkи said:

Както и да я погледнеш, трябва да виждаш картина от реалноста. От коментирания ракурс, излиза че светлината продължава да се движи освен надолу и наляво.

Всъщност това е илюзорно. На чертежа ние изобразяваме, че самият източник се премества в процеса на движениет на наблюдателя, което в реалният случай не се наблюдава - той е толкова далече, че изместването му е незабележимо, т.е. той не е маркер спрямо който да кажем че светлината се измества нанякъде. В това отношение чертежа заблуждава, но няма как да се изобрази всичко коректно върху него.

Затова ни остава да сравняваме наклоните - които и в двата случая са вертикални.

 

[gmladenov]

Преди 4 часа, Шпага said:

Младенов, ако направим аналогия с денонощната аберация, не става ли очевидно, че именно движението -- в случая въртенето на Земята около оста й -- е причина за аберацията. Според теб как по друг начин може да се обясни фактът, че тази аберация е най-голяма на екватора и нулева на полюсите?

Нямам идея как може да се обясни.

Моята позиция се изчерпва с това, че имам възражения срещу сегашното
обяснение на аберацията - но иначе нямам алтернативно обяснение.

[gmladenov]

Преди 4 часа, Tahev loren said:

Ако се обърнем към класическия ефект на Допър, не се предвижда отклонение, тъй като фронтът на вълната не се отклонява, а остава успореден на себе си.

Надебеленият текст показва защо при аберацията няма векторно сумиране на
скоростта на земята и скоростта на светлината.

Ако звездните лъчи пристигат вертикално спрямо земната орбитална равнина,
тогава орбиталното движение на земята е успоредно на светлинните вълни.
При това положение нямаме привидна смяна на посоката на вълните.

Смяна на посоката има в корпускулярното обяснение на аберацоята, защото
светлинните корпускули падат вертикално надолу като дъжд. Тогава движението
наистина причинява привидна смяна на посоката на светлината, както с капките
дъжд.

Но ако гледаме на светлината като вълни, тоагва движението на земята няма как
да причини смяна на посоката, защото движението е успоредно на вълните.