Парадоксът на тризнаците

[laplandetza]

Преди 14 минути, gmladenov said:

Променя. Това е аберацията.

Аберация Приемник, нищо не променя, просто в Системата Приемник  има <илюзия> и съответно описанията се нагласят.

[scaner]

Преди 2 часа, gmladenov said:

Преди 3 часа, scaner said:

Излъчват се като частици, разпространяват се като частици, и могат да взаимодействат като частици или вълни.

Грешката е в червено.

И защо да е грешка?

Това е доказано, и доказателството се нарича ефект на Комптън.

[laplandetza]

Преди 8 минути, Ниkи said:

 

Е, как посоката да остава същата. Звездата се движи спрямо Земята. Всичко се променя непрестанно

Звездата се движи спрямо Земята, да , но е само моделно движение, тук няма относителност. Движенията на Земя са от значение, звездата , ако е на стотоци, хиляди светлинни години, нейните движения имат по малко или почти никакво значение.

[gmladenov]

Преди 38 минути, Tahev loren said:

Не, посоката си остава същата, светлината идваща от  една звезда към земята не си променя посоката. Това че попада под различен ъгъл спрямо земята не е смяна на посоката на светлината.

Нали източникът изглежда, че е на друго място. Значи изглежда, че светлината
идва от друго място.

Това е промяна на посоката на светлината.

[Tahev loren]

Преди 22 минути, Ниkи said:

 

Е, как посоката да остава същата. Звездата се движи спрямо Земята. Всичко се променя непрестанно

Звездата се движи, но мястото откъдето е излъчила светлината си, не се премества. Затова звезди отдалечени на хиляди светлинни години, не се намират там където се наблюдават.

[Tahev loren]

Преди 1 минута, gmladenov said:

Нали източникът изглежда, че е на друго място. Значи изглежда, че светлината
идва от друго място.

Това е промяна на посоката на светлината.

Само изглежда така.

[gmladenov]

Преди 43 минути, scaner said:

Това е доказано, и доказателството се нарича ефект на Комптън.

Сега прочетох за ефекта на Комптън и съвсем очевидно това е частен слъчай:
специфична дължина на вълната (рентгенови лъчи) плюс специфичен материал
(графит) водят до специфичен ефект.

В общия случай, обаче, светлината се разпространява именно като вълна, а не като
поток от корпускули.

За звездната аберация това означава, че земята се движи успоредно на светлинните
вълни, идващи от Гама Дракон. Следователно, орбиталното движение на земята няма
как да смени посоката на светлината ... както би станало, ако тя беше поток от корпускули.

Редактирано Ноември 20, 2020 от gmladenov

[gmladenov]

Преди 4 минути, Tahev loren said:

Само изглежда така.

Да де, но ефектът е измерим. Значи според измерването, посоката на светлината се е сменила.

[Tahev loren]

Преди 38 минути, scaner said:

И защо да е грешка?

Това е доказано, и доказателството се нарича ефект на Комптън.

Интерференцията и дифракцията на светлината, не е ли доказателство че светлината се разпространява като вълна. А ефекта на Комптън, че взаимодейства със свободни електрони подобно на частица.

[laplandetza]

Преди 10 минути, Ниkи said:

Защо избираш страна при движението... няма значение. 

Земята постоянно шава пред звездата, как посоката ще си остане същата

Светлина не <шава>. Голямата картина за пълна относителност е Космос <шава> докато някой чете СТО и си чопли носа...............което е моделно , но всички знаем , че не е възможно.

[Tahev loren]

Преди 2 минути, gmladenov said:

Да де, но ефектът е измерим. Значи според измерването, посоката на светлината се е сменила.

И какво като е измерим , посоките не се измерват, измеримото в случая е ъгълът на попадане. Което е измерване не на самата посока а на ъглово отклонение. Когато стреляш с пушка от изток въртейки се в кръг, ти не сменяш посоката от която стреляш, но изменяш ъгловото попадение на куршумите.

 

[Tahev loren]

Преди 5 минути, Ниkи said:

Е как може да кажеш, че нещо се движи и същевременно не си променя местоположението

Не казвам това, казвам че звездата излъчила светлината я няма вече там когато е излъчила светлината си при своето движение.

[laplandetza]

Преди 3 минути, Ниkи said:

А ти видя ли, че няма фундаментален експеримент (каквито са ММ, Брадли, Физо...) , доказващ инвариантност на светлината. Да не говорим за времето, когато е приета инвариантноста (ЛТ) 

Какво по конкретно ...........

[laplandetza]

Преди 1 минута, Ниkи said:

Лоренц, на какви основи е стъпил, за да приеме светлината за инвариантна и да изведе ЛТ 

На работилите преди него и наблюдения , експеримент. Не съм се ровил в историята.

[Tahev loren]

Преди 2 минути, Ниkи said:

Посоката и местоположението са толкова относителни, колкото и движението

Местоположението е относително но посоката не , ако се намираш в габрово, софия се пада по посока запад спрямо габрово, като подминеш софия в посока запад, местоположението на габрово става в псока изтчно от софия, а преди това е било западно, но посоките си остават същите независимо че се местиш 

[Tahev loren]

Преди 1 минута, Ниkи said:

Факт: Посоката на приемане може да се различава от посоката на излъчване. За справка - растерна та решетка от вчера

Естествено, не може едновременно да се излчва и према от една и съща посока.

[laplandetza]

Преди 2 минути, Ниkи said:

Сканер се порови в историята. Нищо преди 60-те

ЛТ. изискват да се работи с  Абсолютен Покой, Състоянието  и за това се нагласят така, че да пазят Конст. <С>. Когато обаче приложиш реално измерване нищо не пази Константата, освен сверяванията на часовници.

 

[Tahev loren]

Преди 1 минута, Ниkи said:

Ето, забележи че ползваш помощни репери

Какви репери, ползвам поските за да определя кординатите на местоположенията.

[gmladenov]

Преди 44 минути, Tahev loren said:

И какво като е измерим , посоките не се измерват, измеримото в случая е ъгълът на попадане.

Добре, нека да го наречем ъгълът на попадане.

Според корпускулярната теория, ъгълът на попадане се променя от движението.
А според вълновата теория, той не се променя - и аз показах защо.

Ето пак картинката. Горе: корпускулярно обяснение. Долу: вълново обяснение:

На мен това ми е тезата от самото начало:
Аберацията се обяснява с орбиталното движение на земята ... но това обяснение
почива на корпускулярно разбиране за светлината.

С вълнова светлина това обяснение вече не работи ... и въпреки това и до ден
днешен се смята, че аберацията се причинява от орбиталното движение на
земята.

[Tahev loren]

Преди 2 минути, gmladenov said:

Добре, нека да го наречем ъгълът на попадане.

Според корпускулярната теория, ъгълът на попадане се променя от движението.
А според вълновата теория, той не се променя - и аз показах защо.

Ето пак картинката. Горе: корпускулярно обяснение. Долу: вълново обяснение:

На мен това ми е тезата от самото начало:
Аберацията се обяснява с орбиталното движение на земята ... но това обяснение
почива на корпускулярно разбиране за светлината.

С вълнова светлина това обяснение вече не работи ... и въпреки това и до ден
днешен се смята, че аберацията се причинява от орбиталното движение на
земята.

Не споря за това, прав си в случая, мисълта ми беше че ако етъра е увлекаем, това увличане на вълните светлина от него, няма ли да наподобява аберацията. Нали звездата излъчила светлината която навлиза в зоната на увлекаемост ще създаде илюзията че наблюдаемият източник е там където го наблюдаваме, а всъщност източника който е извън зоната на увлекаемост, няма да се намира там защото той не се увлича а се увлича светлината излъчена от него.

[scaner]

Преди 1 час, gmladenov said:

Сега прочетох за ефекта на Комптън и съвсем очевидно това е частен слъчай:
специфична дължина на вълната (рентгенови лъчи) плюс специфичен материал
(графит) водят до специфичен ефект.

Ефектът не е специфичен, а принципен. Рентгеновите лъчи са само за по-добро наблюдение, иначе става с всякакви. Графитът в случая е простп удобен неекраниращ източник на свободни електрони. Ти не се ограничавай само до конкретният експеримент, той е само демонстрация на принципа. Повторен е и е доказан в необятно число ситуации, доказва фундаментално следствие на квантовата механика.  Не може да бъде отречен както се пънеш.

Ефектът показва, че фотоните имат импулс и взаимодействат поединично като частици с нееластично взаимодействие. Тоест светлината се разпространява като фотони, не като вълна.

Това свойство е проявимо във всяка ситуация при наличие на свободни заряди. В случая е важно, че е така - корпускулярен поток, не вълна. Вълновите свойства се проявяват при интерференция и дифракция, и изобщо не сочат че имаме вълна - всеки фотон самостоятелно ги притежава. Но това е друга тема.

Преди 1 час, gmladenov said:

В общия случай, обаче, светлината се разпространява именно като вълна, а не като
поток от корпускули.

Точно резултатът от взаимодействието на Комптън опровергава това. Факт.

Преди 1 час, gmladenov said:

За звездната аберация това означава, че земята се движи успоредно на светлинните
вълни, идващи от Гама Дракон. Следователно, орбиталното движение на земята няма
как да смени посоката на светлината ..

Няма връзка между двете.

Освен това нещо си се объркал тотално. Земята се движи перпендикулярно на тази светлина от Гама Дракон. Нарисувай си го.

[scaner]

Преди 1 час, Tahev loren said:

Интерференцията и дифракцията на светлината, не е ли доказателство че светлината се разпространява като вълна. А ефекта на Комптън, че взаимодейства със свободни електрони подобно на частица.

Не. Ако се разпространяваше като вълна, нямаше да взаимодейства по посоченият начин, а изобщо нямаше да взаимодейства, както казва класическата електродинамика. Взаимодействието показва, че конкретен фотон от светлината нацелва електрон. За целта светлината трябва да е колектив от фотони. ДОпълнителната организация на този колектив довежда до нови свойства, кохерентност, фаза и т.н. Но са си фотони при разпространението.

[Tahev loren]

Преди 27 минути, Ниkи said:

На запад спрямо нещо си, на изток спрямо нещо си... 

За да разбереш и да приключим , ще визирам следният пример. Представи си че стоиш до едно дърво което ти се пада отляво на теб, като го подминеш движейки се на ляво , то ще попадне от дясната ти страна, значи местоположението на дървото спрямо теб става различно, докато посоките спрямо теб си остават същите, изток си е изток, запад си е запад. Макар че и това е принципно , и при определени условия се нарушава. Ако се завъртищ в посока изток , със скорост по висока от околоосното въртене на земята, слънцето ще започне да изгрява от запад и да залязва на изток. Тогава и посоките стават относителни, но ьабележи , само при определени специфични условия.

[gmladenov]

Преди 20 минути, Tahev loren said:

Нали звездата излъчила светлината която навлиза в зоната на увлекаемост ще създаде илюзията че наблюдаемият източник е там където го наблюдаваме, а всъщност източника който е извън зоната на увлекаемост, няма да се намира там защото той не се увлича а се увлича светлината излъчена от него.

Сега като се замисля си напълно прав.

Увличането не променя ъгъла на попадане ... но все пак променя истинското
местоположение на звездата. Нямам идея, обаче, дали този ефект е измерим
иле не.

Редактирано Ноември 20, 2020 от gmladenov

[Tahev loren]

Преди 2 минути, scaner said:

Взаимодействието показва, че конкретен фотон от светлината нацелва електрон. За целта светлината трябва да е колектив от фотони. 

Добре, а защо да е колектив, ако е единичен фотон защо да не може. Естественно със някаква вероятност от малък порядък.