Парадоксът на тризнаците

[scaner]

Преди 2 минути, Tahev loren said:

Добре, а защо да е колектив, ако е единичен фотон защо да не може. Естественно със някаква вероятност от малък порядък.

Разбира се че може да е единичен фотон, опитът това показва, един от фотоните взаимодейства. Но и показва друго, че разпространението не е като вълна, а вълната е вторична конструкция.

[gmladenov]

Преди 21 минути, scaner said:

Тоест светлината се разпространява като фотони, не като вълна.

Е, айде сега ще преоткриваме велосипеда.

Нали именно затова корпускулярната теория отпада: защото не може
да обясни вълнови явления като дифракция, например.

[Tahev loren]

Преди 5 минути, scaner said:

Разбира се че може да е единичен фотон, опитът това показва, един от фотоните взаимодейства. Но и показва друго, че разпространението не е като вълна, а вълната е вторична конструкция.

Докато се разпространява фотонът той не взаимодейства, а като взаимодейства се оказва частица. При интерференциата която е присъща само на вълни и не е взаимодействие на вълни, се установява че светлината се разпространява като вълна.

[scaner]

Преди 1 минута, gmladenov said:

Нали именно затова корпускулярната теория отпада: защото не може
да обясни вълнови явления като дифракция, например.

В случая може.

Фотонът има вълнови свойства. Това интуицията не може да го представи, но е факт - има много експерименти, които показват как всички вълнови прояви на светлината могат да се възпроизведат с единични фотони. Казано на груб език, фотонът интерферира сам със себе си. Смисълът е, че той е самодостатъчен за да прояви вълнови свойства, както и свойства на частица. Класическите корпускули тук са инвалиди, половинчати. Затова теориите с тях отпадат.

Сега, не се заяждам, тук навлизаме в цяла нова наука, която не търпи предразсъдъците, и е адски контраинтуитивна, повече и от СТО. Добре е да се изучи, което хич няма да стане бързо. Но е добре да се познават доказващите експерименти и какво точно доказват, както този на Комптън.

[scaner]

Преди 1 минута, Tahev loren said:

Докато се разпространява фотонът той не взаимодейства, а като взаимодейства се оказва частица. При интерференциата която е присъща само на вълни и не е взаимодействие на вълни, се установява че светлината се разпространява като вълна.

Е какво ще постигнем ако повтаряме едно и също и не се изслушваме? Така нищо няма да докажеш.

[Tahev loren]

Преди 27 минути, Tahev loren said:

За да разбереш и да приключим , ще визирам следният пример. Представи си че стоиш до едно дърво което ти се пада отляво на теб, като го подминеш движейки се на ляво , то ще попадне от дясната ти страна, значи местоположението на дървото спрямо теб става различно, докато посоките спрямо теб си остават същите, изток си е изток, запад си е запад. Макар че и това е принципно , и при определени условия се нарушава. Ако се завъртищ в посока изток , със скорост по висока от околоосното въртене на земята, слънцето ще започне да изгрява от запад и да залязва на изток. Тогава и посоките стават относителни, но ьабележи , само при определени специфични условия.

Не объркал съм посоките на въртене. На запад със по голяма скорост от скороста на околоосното въртене на земята

[laplandetza]

Измислих поредния Парадокс, Скоростомер, много интересен. Защото Тезата и Контратезата на Експеримента са Парадокси и какъвто и да е резултата имаме Доказан Парадокс.

[Tahev loren]

Преди 31 минути, gmladenov said:

Сега като се замисля си напълно прав.

Увличането не променя ъгъла на попадане ... но все пак променя истинското
местоположение на звездата. Нямам идея, обаче, дали този ефект е измерим
иле не.

Най накрая схвана мисълта ми

[gmladenov]

Преди 21 минути, Tahev loren said:

Докато се разпространява фотонът той не взаимодейства, а като взаимодейства се оказва частица. При интерференциата която е присъща само на вълни и не е взаимодействие на вълни, се установява че светлината се разпространява като вълна.

+1000

[Orbit]

Преди 52 минути, scaner said:

Фотонът има вълнови свойства. Това интуицията не може да го представи, но е факт - има много експерименти, които показват как всички вълнови прояви на светлината могат да се възпроизведат с единични фотони. Казано на груб език, фотонът интерферира сам със себе си. Смисълът е, че той е самодостатъчен за да прояви вълнови свойства, както и свойства на частица. Класическите корпускули тук са инвалиди, половинчати. Затова теориите с тях отпадат.

 Интуицията често се разминава с фактите.

 Има ли адекватен физичен модел който описва интерференция на единични невзаимодействащи фотони ?  Адекватен - в смисъл класически . 

Ако такъв модел няма, но има факти подтвърждаващи това явление, възможно проблемът да се крие в "зад-кормилното" устройство ?

(При изследване на следствия ( факти ) получени чрез използване на "класическите резултати" , логично е да търсим и класическа причина за тези резултати.

  В противен случай може да използваме КМ за да построим този модел , но тогава би трябвало да отчетем всички следствия както класически така и квантови. Класическите следствия са ясни, но квантовите ??? възможно е да има квантови следствия които не сме в състояние да наблюдаваме или не ги разбираме. В такъв случай квантовия модел ще накуцва ..  )

Редактирано Ноември 20, 2020 от Orbit

[gmladenov]

Преди 1 час, Orbit said:

Ако такъв модел няма, но има факти подтвърждаващи това явление, възможно проблемът да се крие в "зад-кормилното" устройство ?

Проблем със "зад-кормилното" устройство със сигурност има, ако някой спори,
че светлината не се разпространява като вълна, а като частица.

Светлината има двойствена природа, но нейното разпространение е вълново.
Неоспоримото доказателство за това е поляризацията на светлината.

Поляризаторите са оптически филтри, които пропускат само светлинни вълни с
определена ориентация. Така когато се използва двоен "кръстосан" поляризатор,
той филтрира всички вълни - тоест, цялата светлина.

Ако светлината беше поток от частици, от друга страна, двойният кръстосан
поляризатор няма да блокира светлината.

Долната анимация е от руската Уикипедия и показва как двоен кръстосан
поляризатор филтрира цялата светлина, преминаваща през него:

 

Ето и обяснение и концептуална диаграма на двоен поляризатор. Те изрично указват,
че поляризаторите не действат на частици (източник: Университета на Флорида) :

• Поляризиращите филтри имат уникална молекулярна структура, която пропуска
  само светлина с единична ориентация. Така поляризаторите се явяват като
  специализирани молекулярни щори, отворени само в една посока.
  
  Когато лъч светлина минава през поляризатор, през него преминават само
  светлинните вълни, които са успоредни на посоката на поляризация. Ако зад такъв
  поларизатор поставиме втори, чиято посоката на поляризация е перпендикуларна
  на първия, той ще филтрира всичките вълни, преминали през първия поляризатор.
  
  Този ефект се обяснява много лесно с вълновата теория на светлината. В същото
  време никаква манипулация на "частичната" теория на светлината не може да обясни
  как вторият поляризатор блокира светлината. Не само това. Частичната теория на
  светлината е неадекватна да обясни ефектите на итерференция и дифракция.

Заглавието на картинката е: Частици и Вълни през Кръстосани Поляризатори.
Горе: вълните. Долу: частиците.

Редактирано Ноември 20, 2020 от gmladenov

[Малоум 2]

Преди 5 часа, gmladenov said:

Ако светлината беше поток от частици, от друга страна, двойният кръстосан
поляризатор няма да блокира светлината

"Блокира" само вълновата характеристика , проявена само за видимия спектър. И не е точно блокиране, а гасене на тая характеристика, затова не се проявява , видимо.

...

[Tahev loren]

Преди 1 час, Малоум 2 said:

"Блокира" само вълновата характеристика , проявена само за видимия спектър. И не е точно блокиране, а гасене на тая характеристика, затова не се проявява , видимо.

...

Щом има вълнова характеристика, значи светлината се разпространява като вълна.

[Tahev loren]

Преди 7 часа, gmladenov said:

Проблем със "зад-кормилното" устройство със сигурност има, ако някой спори,
че светлината не се разпространява като вълна, а като частица.

Светлината има двойствена природа, но нейното разпространение е вълново.
Неоспоримото доказателство за това е поляризацията на светлината.

Поляризаторите са оптически филтри, които пропускат само светлинни вълни с
определена ориентация. Така когато се използва двоен "кръстосан" поляризатор,
той филтрира всички вълни - тоест, цялата светлина.

Ако светлината беше поток от частици, от друга страна, двойният кръстосан
поляризатор няма да блокира светлината.

Долната анимация е от руската Уикипедия и показва как двоен кръстосан
поляризатор филтрира цялата светлина, преминаваща през него:

 

Ето и обяснение и концептуална диаграма на двоен поляризатор. Те изрично указват,
че поляризаторите не действат на частици (източник: Университета на Флорида) :

• Поляризиращите филтри имат уникална молекулярна структура, която пропуска
  само светлина с единична ориентация. Така поляризаторите се явяват като
  специализирани молекулярни щори, отворени само в една посока.
  
  Когато лъч светлина минава през поляризатор, през него преминават само
  светлинните вълни, които са успоредни на посоката на поляризация. Ако зад такъв
  поларизатор поставиме втори, чиято посоката на поляризация е перпендикуларна
  на първия, той ще филтрира всичките вълни, преминали през първия поляризатор.
  
  Този ефект се обяснява много лесно с вълновата теория на светлината. В същото
  време никаква манипулация на "частичната" теория на светлината не може да обясни
  как вторият поляризатор блокира светлината. Не само това. Частичната теория на
  светлината е неадекватна да обясни ефектите на итерференция и дифракция.

Заглавието на картинката е: Частици и Вълни през Кръстосани Поляризатори.
Горе: вълните. Долу: частиците.

6+ ,:)

[Малоум 2]

Преди 25 минути, Tahev loren said:

Щом има вълнова характеристика, значи светлината се разпространява като вълна.

Е, да, ама къде избяга "частичковата" характеристика! Значи, разпространява се вълнова характеристика ... на нещо, което е "частици" (пакет стоящи вълни), съдържащи импулс в себе си.

(гасенето става с преизлъчване на вторични вълнови характеристики от преградата, които са с точно обратна характеристика на погълнатата вълнова характеристика.)

...

[Tahev loren]

Преди 4 минути, Малоум 2 said:

Е, да, ама къде избяга "частичковата" характеристика! Значи, разпространява се вълнова характеристика ... на нещо, което е "частици" (пакет стоящи вълни), съдържащи импулс в себе си.

(гасенето става с преизлъчване на вторични вълнови характеристики от преградата, които са с точно обратна характеристика на погълнатата вълнова характеристика.)

...

Не ми е ясно как характеристиката "цвят на един автомобил" може да се разпространява без автомобила

[Tahev loren]

Една хипотеза модел , как фотонът представен като порция чиста вълна, може да взаимодейства чисто вълново със атома.http://amasci.com/freenrg/sukdynam.html

[Малоум 2]

Преди 7 минути, Tahev loren said:

Не ми е ясно как характеристиката "цвят на един автомобил" може да се разпространява без автомобила

Е, дали се движи, или не (малки скорости) - излъченото като цвят си пристига с вълнова характеристика  (по нещо неподвижно - пакети) в датчиците на окото и пак, по вълнова характеристика става пренос на  ЕМ-импулс до мозъка, та ... се вижда нещо, наречено "цвят". Самият пренос на импулс става с вълнова характеристика на фотоните. (ЕМПоле е неподвижно. Подвижни са измененията в/по него)

...

[Малоум 2]

Преди 5 минути, Tahev loren said:

Една хипотеза модел , как фотонът представен като порция чиста вълна, може да взаимодейства чисто вълново със атома.http://amasci.com/freenrg/sukdynam.html

Ефектът на преизлъчване на погълната вълнова характеристика не е за единичен атом (както опитва показаната хипотеза) - той си е на дискретни нива в поглъщане излъчване.

По-дълги вълни се поглъщат на принципа на "групов ефект" - структури от атоми и/или молекули, като образуват обвивка на групата - зърнест модел. Та, вълновата характеристика на падащото лъчение резонира с тези обвивки и се пренася "за минимална" енергия - затова различните по честота фотони съставящи вълнов пренос "минават" по различни пътища -"разлагане на светлината" в призми, примерно.

...

 

[Tahev loren]

Преди 12 минути, Малоум 2 said:

Ефектът на преизлъчване на погълната вълнова характеристика не е за единичен атом (както опитва показаната хипотеза) - той си е на дискретни нива в поглъщане излъчване.

Е точно за поглъщане от един атом показва хипотезата. Резонанса е причината обекти с по малък размер да поглъщат падащи вълни с по голяма дължина от размера на обекта.

[laplandetza]

Според мен има обяснение чрез групови <принудителни> квантови характеристики на фотони. С други думи разпространение по <четност> , фотони влизат в квантов резонанс по двойки, четворки и т.н.т , което принидително селектира мозайка с някакви квантови характеристики.

[Tahev loren]

Преди 19 минути, Ниkи said:

Един интересен казус:

Телескопа е дълъг до звездата, която е точков източник. Наблюдателя се движи в кръг, като държи края на телескопа до звездата. Въпросът е ще вижда ли звездата през телескопа? 

Тогава наблюдаемата звезда няма да се наблюдава като точков изсточник на светлина.

[Tahev loren]

Преди 30 минути, Ниkи said:

Но цвета може да се промени, заради Доплер

Но не може да се разпространява без обекта носещ тази характеристика. Та фотона е някакъв обект, носещ със себе си характеристиката на вълна, но в същноста си не е обикновена вълна в среда. Затова за съществуването му не е необходима среда, но някаква среда може да го увлича по подобие както вятърът увлича праховите частици , които не са образувания от въздух.

 

[Tahev loren]

Преди 20 минути, Ниkи said:

А като какво? Питам, ще се вижда или не. Заради теб, приемаме вътрешността на телескопа абсолютно черна

Ами ще се наблюдава ,  като погледнеш през телескопа , ще виждаш навсякъде светлина.

[Шпага]

Преди 44 минути, Ниkи said:

Един интересен казус:

Телескопа е дълъг до звездата, която е точков източник. Наблюдателя се движи в кръг, като държи края на телескопа до звездата. Въпросът е ще вижда ли звездата през телескопа? 

Според мен, наблюдателят ще вижда звездата през телескопа при две условия:

1. Ако взима под внимание скоростите, с които се движи в кръг спрямо звездата.

2. Ако постоянно "нагласява" телескопа под такъв наклон, какъвто по начало е характерен за координатната система, в която се намира в дадения момент.

П.П. Координатната система ще се сменя постоянно именно поради кръговото движение.

Но ако системата е инерциална, наклонът на светлината в тази система винаги ще е един и същ. Затова, ако двама наблюдатели се движат с различни скорости спрямо звездата, наклоните, под които ще я виждат през телескопите си ще са различни, дори и ако те - наблюдателите - се окажат един до друг в съответния момент на наблюдение.