Парадоксът на тризнаците

[Tahev loren]

Преди 8 часа, Шпага said:

За съжаление си прав. Но нека поне да напомним казуса:

• Потребител
• 
•  3434
• 4928 мнения
• Пол:Мъж

• Потребител

•  

Публикува Понеделник в 15:06 (edited)

  On 23.11.2020 г. at 14:33, Ниkи said:

Телескопа трябва да е под вода, за да се промени ъгъла. Аберацията се получва на външната леща. Представи си че телескопа е с призми, като бинокъл. Къде отива скоростта...

Айде да задълбоча още малко мистерията 

Значи, в системата на покой на телескопа на Ейри, който е пълен с вода, светлината влиза перпендикулярно в отвора му, т.е. перпендикулярно на слоят вода, защото телескопът е наклонен по посока на лъчите, и се движи по оста му.

В системата на източника, в която обаче телескопът се движи, наклонът на лъчите е друг, следователно ще имаме попадане на лъча под наклон в отвора на телескопа, а следователно под ъгъл на водата в него. И в резултат ще имаме пречупване, което ще отклони лъча от оста на телескопа леко по посока на движението.  Така че и пълно увличане да има, няма да помогне. Е ква стана тя?  

Не, за твое съжаление не си разбрала опита на Ейри с телескопа му пълен с вода. И от това твое заблуждение се възползва сканер за да излезе прав във спора, без за това да е прав, на което му се вика " софизъм " и е известно още от древногръцките школи по логика, като изкуството да излизаш винаги победител в някакъв спор, независимо дали в действителност си правият.

[Tahev loren]

Шпага, Ейри е напълнил своя телескоп с вода, за да забави скороста на светлината в него, и по формулата за светлината аберация, трябва от това да се промени аберационият ъгъл, следоваъелно телескопа трябва да бъде наклонен по посока на това отклонение за да се забележи звездата. Но се оказва че няма такава промяна на аберационният ъгъл, което може да се обясни единственно с факта че аберацията не възниква вътре в телескопа на Ейри, а извън него, което може да се дължи единственно само от някакво увличане на светлината горе високо.

 

[Tahev loren]

Преди 2 часа, gmladenov said:

А в задачата се пита как така светлината влиза хем перпендикулярно в телескопа, хем под ъгъл.

Светлината разгледана и в двете системи, влиза успоредно в тръбата на телескопа.

[Малоум 2]

On 25.11.2020 г. at 22:17, Relinquishmentor said:

Ето какво пише в "Елегантната вселена" на Брайън Грийн:

 

Но ще потърся къде точно Файнман е казал това, ако изобщо го е казал по този начин.

Подходът на Файнман е добър (резултатен матмодел), но неправилно тълкуван от популяризатори по причина-следствие.

Частиците не ходят по незнайни пътища за пристигане в дестинацията. За масовите частици - винаги вълната на Дьо Бройл е водещата. А, докато "пътува" върху й се сипят множество фотони от околността - затова, сумата от всички "стрелкички" има смисъл в матмодела. И, само тези които сфазират с водещата вълна, влияят на движението да стане с нещо като траектория (пространствена "начупена" линия - осреднено положение на масовия център). От самата частица се "излъчва" в околността й информация за състоянието й. Затова й е възможно, с минимална енергия да следва траекторията - винаги има ОВ от отражение в обекти. Ако е ефективно отразеното, то най-много влияе за "изправяне" на траекторията. Това се случва и при опита с преградата с двата процепа - електронът има информация по ОВ откъде, през кой процеп, ще му е най-лесно да мине с минимална енергия. Докато минава преградата - дифракцията на излъченото от ръбовете на отвор му разказва играта и променя предишна траектория.

Така че - никога няма ходене до Алфа-Кентавър и връщане за един акт на движение на какъвто и да е обект.

...

...